Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Кюстендил, 03.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание проведено на първи
юли през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЕЛИСАВЕТА ДЕЯНЧЕВА
при участието на секретаря Вергиния
Бараклийска след като разгледа докладваното от съдия Костадинова гр. д. № 185
по описа за 2021 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид :
A. И.А. с ЕГН ********** и адрес: ***,
действаща чрез пълномощника и съдебен адресат адв. В.П. *** обжалва Решение № 260124/23.02.2021
г. постановено от РС– Кюстендил по гр.д.№ 1872 по описа на същия съд за 2020 г,
с което е отхвърлен като неоснователен
предявеният от A. И.А. против П.И.А. и Й.А.А.
иск да бъде признато за установено по отношение на тях, че ищцата е собственик
на ½ ид.ч. от терена на УПИ XIX- 70,
в кв. 6 по одобрения със Заповед № 1606/16.04.1962 год. план на с. Ж.,
община К., целият с площ от ***********кв.м празно и застроено място, ведно с
построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, стопанска постройка и
навес, имотът с административен адрес: с. Ж., *********** област, ул.“***********,
при граници и съседи: улица с о.т. 24а - 25, улица о.т.24а - 24, УПИ XVIII- 69,
УПИ XIII- 72, всички в кв.6 по плана на с.Ж., община К.. Осъдил е ищцата да
заплати на адв. Г.М., на осн. чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата от ***********лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от последната
процесуално представителство на ответниците по делото.
Във въззивната жалба се твърди, че
постановеният от районния съд съдебен акт е неправилен, поради неговата
необоснованост и постановяването му при нарушение на материалния закон. Оспорва
се правилността на решаващия извод на съда, мотивирал го да отхвърли предявения
иск като неоснователен, а именно, че ответниците са придобили на основание чл.
79, ал.1 ЗС собствеността върху ½ идеална част от процесния имот, тъй
като са променили намерението си и от държане на частта на ищцата са започнали
да я владеят. Искането е за отмяна на обжалваното решение на районния съд и
решавайки спора по същество, въззивният съд да уважи предявения иск.
Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК, насрещната страна – П.И.А. и Й.А.А. са депозирали чрез
процесуалния си представител адв. Г.М. писмен отговор, в който изразяват
становище за неоснователност на въззивната жалба, като искането им е за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на деловодни разноски
на основание чл.38, ал.2 от ЗА на процесуалния представител адв. М..
Жалбата, като подадена в законоустановения
срок, отговаря на изискванията на чл.259 и сл. от ГПК, депозирана е от лице, имащо право и
интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът констатира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Районен
съд е изградил правните си изводи въз основа на следната фактическа обстановка:
Видно
от удостоверение за наследници изх.№ 40/30.09.2019 год., издадено от кмета на
с.Ж., общ. К. страните по делото са наследници по закон- низходящи от първи ред
на И. А. К., починал на ***********год. и на Н.П.К., починала на ************г..
И. К. по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 154, том
III, нот.дело № 1044/1968 год. е
придобил собствеността на ½ ид.част от терена на парцел XIX, имот пл. сн
.№ 70 в кв. 6 по плана на с.Ж., целият състоящ се от ***********кв.м., ведно
със същата част от построените в имота жилищна сграда и други стопански
постройки. С нотариален акт № 15, том II, нот. дело № 599/1992 год. е бил
признат за собственик и на другата 1/2-една ид.част от правото на собственост
на посочения по- горе имот. Няма спор между страните, че след смъртта на Н.
Кадийска страните по силата на наследяване са придобили по ½ ид.ч. от
процесния имот.
Въз
основа на представените пред нотариуса
документи по нотариално дело № 158/2018 год. е издаден Нотариален акт №
199, т. I, рег. № 7369, дело №158/2018 г., с който ответниците П.И.А. и Й.А.А. са признати за
собственици на основание давностно владение на процесния недвижим имот.
По
делото са разпитани свидетели. В показанията си свид. Р. А.- дъщеря на ищцата,
твърди, че е посещавала имота до 2007 г., че
майка й имала стая в къщата с багаж от баба й и дядо й и нейни неща.
Според свидетелката до 2017 г. ищцата нямала проблем да влиза в него, но след
това били сменени ключовете и вече
нямала достъп. Сочи, че не се е налагало да отключва къщата, защото е имало
някои от семейството на вуйчо й. Сочи, че са водили разговори да се раздели
имота между ищцата и ответниците, но свидетелката не е присъствала на тях.
Свид.
К.А.- съпруг на ищцата твърди, че е посещавал имота до 2012 г. Сочи, че
ответникът А. със семейството си е живял в имота още докато са били живи
родителите, че още от 2009 г. са били водени разговори за поделяемостта на
имота, като ответникът е предлагал да заплати дела по данъчна оценка, с което
ищцата не се е съгласила. Свидетелят заявява, че А. започнал да се нанася в цялата къща да
сменя врати и прозорци. След 2010 г.
направил помещение за гости на горния етаж на къщата, където трябвало да
има стълби за тавана. Съпругата му знаела за пристрояването, но ответникът не е
търсел съгласието й. Свидетелят сочи още А. блъснал самоволно построени в имота
обор и сеновал, направил в двора навес
за колата си, също така обработвал дворното място- насадил градина, лозници,
трева. Свидетелят сочи, че му казал: „**************“, а на съпругата му: „**************“.
Според този свидетел ищцата нямала ключ от входната врата на къщата и трябвало
някой де й отключи.
Свид.
Н. К., съсед на ответниците сочи, че след смъртта на родителите си П. и жена му
направили доста подобрения по къщата- по фасадата й, скеле за лозниците,
пристройка, като почти всяка година правят нещо. Твърди, че след 2002 г. ищцата
рядко посещавала имота като при посещенията е виждал страните по делото да
спорят, без да знае естеството на спора, но предполага че е свързан с имота.
Според
показанията на св.Д.Н., който също живее в съседство с ответниците, П. правел
всичко по къщата, за да може да живее- сменил покрива, направил основен ремонт
на къщата. Ищцата посещавала рядко имота.
При
така установената фактическа обстановка, районен съд е отхвърлил иска,
приемайки, че ответникът след смъртта на родителите си е установил владение за
себе си, като е променил намерението си и от държане е започнал да владее
частта на сестра си.
Основният
довод във въззивната жалба касае неправилността на горния извод на съда. В тази връзка следва да
се посочи следното:
Придобивната
давност е един от способите за придобИ.е на
право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок
от време и е уреден в чл.79 от ЗС.
Фактическият състав на посочената норма включва: изтичането на определен в
закона период от време и владение. Два са елементите на фактическия състав на
чл.68, ал.1 от ЗС: обективен- на
упражнявана фактическа власт и субективен- на държане на вещта като своя.
Според
презумпцията на чл.69 от ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Според ТР № №
1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК тази презумпция се прилага на общо основание
в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването. Според същото тълкувателно решение
независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този
от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение.
По делото между страните няма спор, че
процесният имот е принадлежал на родителите на ищцата и първия ответник.
Ищцата твърди, че притежава
претендираната от нея ½ ид. ч. от
правото на собственост върху процесния имот по силата на наследяване от
родителите й И. и Н. К., а ответниците твърдят, че са придобили изцяло
недвижимия имот въз основа на давностно владение.
В
съдебната практика се приема, че при наследяване съсобственикът, упражняващ
фактическа власт по отношение на имота, владее собствената си идеална част и
държи идеалната част на останалите съсобственици. Няма пречка владелецът да
промени намерението и да започне да владее и чуждата част като своя. В този случай владеещият съсобственик следва
да докаже, както че ползва имота, така и
че е променил намерението си и владее частите на другите съсобственици по явен
и несъмнен начин като свой и с фактическите си действия отрича правата им
върху имота. В настоящия случай съдът намира, че по делото тези предпоставки са
доказани. Безспорно е, че по силата на наследяване от И.
и Н. К. правото на собственост върху процесния имот е преминало върху
техните деца A. А. и П.А.. Съдът намира, че е правилен изводът на районен съд,
че ответникът след смъртта на родителите си е установил владение за себе си,
като е променил намерението си и от държане е започнал да владее частта на
сестра си. Представените по делото доказателства са обсъдени от районен съд в
тяхната съвкупност и след като е направен прецизен анализ на гласните
доказателства е прието, че е налице промяна на намерението за своене на имота
по отношение дела на ищцата.
Настоящият
съдебен състав чрез самостоятелен анализ на доказателствата също достига до
този извод. От показанията на свид. К.А. се установява, че след смъртта на
родителите ответникът А. е останал в имота и е извършвал фактически действия, с
които е демонстрирал владелческите си намерения- направил е помещение за гости
на горния етаж на къщата, сменил е вратите и прозорците на същата, блъснал е
построени в имота обор и сеновал,
направил е в двора навес за колата си, като за посочените действия не е
търсил съгласието на ищцата. От показанията на този свидетел се установява, че
съпругата му не е имала ключ от входната врата на жилището. Съдът намира, че с
тези си действия ответникът е отричал
правата на ищцата, а изявлението му „**************“ е явна демонстрация на това, че счита имота за свой. Свидетелите Н.
К. и Д.Н., които са съседи на имота и имат непосредствени впечатления, също
сочат, че след смъртта на родителите ищцата рядко е посещавала имота, като в
началото е идвала по празници, а от
десетина- петнадесет години не е идвали, поради влошените им отношения. От
показанията на всички свидетели, които са непротиворечиви и взаимно допълващи
се безспорно се доказва, че с посочените действия ясно и категорично ответниците са
манифестирали спрямо всички в т. и спрямо ищцата намерението си да своят имота,
като това е започнало още от 2002 г. след смъртта на Н. и е продължило до предявяване на исковата
молба.
От гореизложеното може да се направи
извод, че фактическият състав на чл. 79 от ЗС е налице- ответниците са
упражнявали фактическа власт върху целия имот повече от 10 години, като видно
от демонстрираните фактическите действия в същия по отношение на ищцата се
установява, че те са променили намерението си от държатели на частта на ищцата,
са станали владелци.
По изложените съображения
съдът счита, че решението на районен съд е законосъобразно, поради което следва
да се потвърди.
Предвид изхода на спора и на
основание чл.78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал.2 във вр. с ал.2, т.3 от ЗА в полза
на процесуалния представител на ответниците – адв. Г.М., ищцата следва да
заплати адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция в размер на ***** лв.
Мотивиран от горното, КнОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260124/23.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1872/201209г. по описа на РС- Кюстендил .
ОСЪЖДА A. И.А. с ЕГН ********** *** да заплати
на адв. Г.Д.М. *** адвокатско възнаграждение в размер на ***** лв. за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: