Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Д., 18.02.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Д. районен съд, гражданско отделение,
четвърти състав, в публично заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар:
С. Б.
разгледа докладваното от районния съдия
гр. дело № 1319 по описа на Д. районен съд за 2018 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба, поправена с молба вх.рег. №12288/19.06.2018 г. от М.И.Н.
с ЕГН **********, с адрес: ***, С.К.Б. с ЕГН ********** с адрес: ***, Д. А.Ю.
ЕГН **********, с адрес: ***, Д. А.Ю. с ЕГН **********, с адрес: ***, Ю.А.Ю. с
ЕГН **********, с адрес: *** и Г.А.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, всички
чрез адвокат Д.А. - АК В., съдебен адрес:*** офис **, с която против Ж.Ю.А. с
ЕГН **********, с адрес: *** са предявени обективно съединени искове с пр. осн.
чл. 59 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищците сума общо в размер на
7122,30 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно, за сметка на
ищците, през стопанските 2012/2013, 2013/2014, 2014/2015, 2015/2016 и 2016/2017
години, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претенират се сторените разноски.
Искът се основава на следните
обстоятелства:
Ищците са собственици на недвижими
имоти, находящи се в землището на с. Т., общ. К., обл.Д., а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, с предназначение НИВА с площ ** дка, ** категория на земята, имот №**по
КВС на село Т., общ. К. местността „С.Б.“, при граници и съседи на имота: имот
№**, №**, №**, №** и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с предназначение НИВА с площ ** дка, **
категория на земята, имот №** по КВС на с. Т., общ. К. местността „К.“, при
граници и съседи на имота: имот №**, №**, №**, №**, №**, №**, №**, който имот е
образуван от имот №**. Ищците са придобили имотите по силата на влязло в сила
решение, постановено по гр.д. №848/2015 г. по описа на ДРС, с което било
установено, че собствеността върху същите е на всички наследници на Ю.А. Н. и А.
С.Н. - бивши жители на с. Т., общ. К., а не на тези, които са си ги поделили с
договор за доброволна делба, в която е участвал и ответникът. През последните
пет стопански години, а именно 2012/2013, 2013/2014, 2014/2015, 2015/2016 и
2016/2017 г., ответникът е отдавал имотите на ишците под наем /аренда/ и е
получавал наем/рента за същите, без тяхно съгласие, от което следва, че се е
обогатил през тези пет стопански години за тяхна сметка и следва да им заплати
обезщетение, което да е равно на средното арендно плащане за района, а именно
по 60,00 лева за един декар, или по 1424,46 лева за всяка от петте стопански
години, или общо за петте стопански години в размер на 7122.30 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя писмен отговор, с който оспорва основателността на исковете, по
отношение претендирания размер. Не оспорва изложеното обстоятелство в исковата
молба, че недвижимите имоти посочени в исковата молба са били отдадени под
наем, през процесния период, като е признато обстоятелството, че земеделската
земя е отдадена под наем и в тази връзка ответникът оспорва размера на исковете.
Твърди, че не е ясно по какъв начин ищците са определили претендирания среден
размер на рента/наем за района на с.Т., общ.К., а именно 60 лв./дка. Средният
пазарен наем на декар земеделска земя, находяща се в землището на с. Т., за
стопанската 2012/2013г., е в рамките на 30 лева на декар, като в процесните пет
години, респективно към настоящия момент средният размер на наема на
земеделската земя в този район никога не е достигал 60 лева за един декар,
поради което предявеният иск се явява неоснователен. Земеделската земя - нива е
отдадена под наем, което е в непосредствена връзка с начина на определяне
цената ѝ като съществен елемент от договора за наем. Твърди, че за
разлика от арендното плащане, размерът на наемната цена не е нормативно
определен, а същата се определя свободно между страните по правилата на ЗЗД.
Сочи, че претендираната от ищците сума следва да се редуцира, както съобразно
притежаваните от последните идеални части от процесните имоти, така и при
съблюдаване действителния размер на средния за района наем на земеделска земя.
Обезщетението за лишаване от ползването следва да бъде съизмерено със средния
пазарен наем за една година за земеделска земя, съобразно площ, местоположение,
вид, категория и начин на трайно ползване.
В съдебно заседание, страните, чрез
процесуалните си представители, поддържат становищата изразени от ищеца в
исковата молба и от ответника - в отговора на същата.
Д. районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от
фактическа страна, следното:
С решение №150/16.02.2017 г., поправено
с решение № 391/02.05.2018 г. по гр.д. № 848 по описа на ДРС за 2015 г., е
допусната делба на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с предназначение НИВА, с площ от ** дка, **категория, представляващ имот № **по КВС на с.Т., община К., местност „С. Б.”, при граници
на имота: имоти №№ **, **, ** и ** и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с предназначение НИВА, с площ от ** дка, ** категория, представляващ имот № ** по КВС на с.Т., община К., местност „К.”, при граници на
имота: имоти №№ **, **, ** и **, между съделители с квоти във всеки един от
допуснатите до делба имоти: Ж.Ю.А. с ЕГН ********** - 2/12 ид.ч., Ю. А. Ю.с ЕГН
********** - 1/12 ид.ч., А. А. Ю., родена на ***г. - 1/12 ид.ч., К. А. С. с ЕГН
********** - 2/12 ид.ч., М.И.Н. с ЕГН ********** - 1/12ид.ч., С.К.Б. с ЕГН **********
- 1/12ид.ч., Д. А.Ю. с ЕГН ********** - 1/12ид.ч., Д. А.Ю. с ЕГН ********** -1/12
ид.ч, Ю.А.Ю. с ЕГН ********** -1/12 ид.ч. и Г.А.А. с ЕГН ********** -1/12 ид.ч.
Видно от решение № 1031/09.11.2017 г., поправено
с решение № 391/02.05.2018 г. по гр.д. № 848 по описа на ДРС за 2015 г., горепосочените
недвижими имоти са разпределени, като в общ дял на ищците в настоящото
производство са поставени следните имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с
предназначение НИВА, с площ от ** дка, ** категория, представляващ имот№ **по КВС на с.Т., община К.,
местност „С.Б.”, при граници на имота: имоти№ **, № **, № **, № ** и ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, с предназначение НИВА, с площ
от **дка, ** категория,
представляващ имот№ ** по КВС на с.Т.,
община К., местност „К.”, при граници на имота: имоти№ **, № **- полски път, № **,
№ **, № **, № ** и № **. Последният е образуван от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с
предназначение НИВА, с площ от ** дка, ** категория, представляващ имот № ** по КВС на с.Т., община К.,
местност „К.”, при граници на имота: имоти №№ **, **, ** и **. Решение №
1031/09.11.2017 г. по гр.д. № 848 по описа на ДРС за 2015 г. е в сила от 02.12.2017
г.
По искане на ищеца, по делото е
допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от приетото заключение, на
която се установява, че средното годишно/рентно плащане, което е изплащано за
землището на с. Т., общ. К., за претендирания период е както следва: за
стопанската 2012/2013 г. – 35 лв./дка, за стопанската 2013/2014 г. – 50,42
лв./дка; за стопанската 2014/2015 г. – 74,00 лв./дка; за стопанската 2015/2016
г. – 74,00 лв./дка; за стопанската 2016/2017 г. – 90,00 лв./дка. Обезщетението,
което ответникът следва да изплати на ищците за тези стопански години е в
размер на общо 7678,31 лв., от които: за стопанската 2012/2013 г. – 830,94 лв.,
за стопанската 2013/2014 г. – 1197,02 лв.; за стопанската 2014/2015 г. – 1756,83
лв.; за стопанската 2015/2016 г. – 1756,83 лв.; за стопанската 2016/2017 г. – 2136,69
лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание, за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. С това право обеднелият разполага, когато няма друг иск, с
който да може да се защити. В процесния случай предявените искове не могат да бъдат
подведени под нормата на чл.31, ал.2 ЗС, тъй като трето лице ползва вещта на възмездно
основание. Неприложима е и разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС, доколкото сделката е
непротивопоставима на ищците /сключена е от съсобственик, който не притежава
повече от половината от общата вещ/, както и не са налице данни те да са приели
същата /в този см. решение № 179/23.07.2015 г. по гр. д. №3104/2014 на ВКС, 4
г.о./
С ППВС №1/28.05.1979 г. е прието, че
неоснователно обогатяване е налице всякога при неоснователно разместване на
имуществени ценности, т.е. не само при увеличаване имуществото на дадено лице,
но и при спестени му средства за сметка на имуществото на друго лице. Такава е
хипотезата и в настоящия случай – ищците са били лишени от правото да ползват
вещите си, а друго лице ги ползва без правно основание. Задължението за
заплащане на обезщетение в процесния случай произтича от неоснователното
разместване на имуществени блага, имащо за цел да възстанови имущественото
равновесие, като този, който се е обогатил за сметка на другиго, бъде осъден да
върне онова, с което се обогатил до размера на обедняването.
Възникването на задължение за заплащане
на обезщетение в общия случай на чл.59, ал.1 ЗЗД, не е свързано с отправяне на
покана, поради което, такова се дължи от датата на неоснователното владение
върху вещта, който е и моментът, от който собственикът е бил лишен от
възможността да ползва собствената си вещ и да реализира доходи от нея /решение
№218/29.12.2015 г. по д. №7310/2014 г. на ВКС, I г.о.,
в производство по чл.290 ГПК/. Страните не спорят, че през целия процесен
период, ответникът е ползвал имотите на ищците, представляващи общо 6/12 ид.ч.
от притежаваните в съсобственост с ответника /и с други три лица/ недвижими
имоти и които впоследствие са им били разпределени под формата на съществуващ и
на новообразуван имот.
Съгласно приетото с ППВС №4 от 1964,
правото на собственост при разпределение на делбени имоти по чл.292 ГПК /отм./
възниква от влизане в сила на решението за възлагане. С решение
№1031/09.11.2017 г. по гр.д. №848 по описа на ДРС за 2015 г., двата процесни
имота – имот № **по КВС на с. Т., с площ от ** дка и имот № ** по КВС на с. Т.,
с площ от ** дка, образуван от имот №** по КВС на с. Т., с площ от ** дка, са
поставени в общ дял на ищците. Решението е влязло в сила на 02.12.2017 г.,
поради което, правото на собственост на ищците, върху двата конкретни имота,
посочени в исковата молба е възникнало на тази дата. Преди 02.12.2017 г. ищците
нямат качеството собственик на ПИ № **и
№ ** – двата по КВС на с. Т., тъй като преди влизане в сила на решение №
1031/09.11.2017 г. по гр.д. №848 по описа на ДРС за 2015 г., съсобственици на
поземлени имоти № **и №** /от който е образуван ПИ **/ – двата по КВС на с. Т.,
общ. К., са страните по делото и три лица, неучастващи в настоящото
производство. Правото на собственост на ищците върху общо 6/12 ид.ч. от имотите
преди извършване на съдебната делба по гр.д. №848/2015 г. по описа на ДРС не е
оспорено от ответника. Същият не е оспорил и изложеното в исковата молба
обстоятелство, че през заявения период – стопанските 2012/2013, 2013/2014,
2014/2015, 2015/2016 и 2016/2017 г. е отдавал под наем земеделските земи, които
са били съсобствени между страните, в т.ч. и по отношение притежаваните от
ищците общо 6/12 ид. ч.
Съгласно пар.2, т.3 ДРЗАЗ, „стопанска
година“ е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата
година. Ищците претендират заплащане на обезщетение за времето от пет стопански
години в периода 2012/2013 – 2016/2017 г. Датата на влизане в сила на решение №
1031/09.11.2017 г. по гр.д. №848 по описа на ДРС за 2015 г. е непосредствено
след началото на стопанската 2017/2018 г. и касае момент извън горепосочения
период.
В процесния
случай, за уважаване на всеки един от предявените искове по чл.59, ал.1 ЗЗД,
следва да се установи наличие на всички елементи на фактическия състав на
неоснователното обогатяване, а именно: ищците да са собственици на процесните
недвижими имоти; ответникът да ползва същите, без правно основание; размер на
вредата, която е нанесена на ищците, като същият се изчислява въз основа на
сумата, с която същите са обеднели, поради невъзможността да реализират
следващите се от имота облаги. Тук следва да се посочи, че начинът, по който
ответникът ползва чуждия имот, респективно се обогатява, е ирелевантен за
правния спор – така - решение №204 от 05.09.2013 г. по т.д. №1158/2010 г. на
ВКС, 2 т.о. и решение №88/28.08.2017 г. по т.д. №834/2016 г. на ВКС, 2 т.о.
Според възприетото в мотивите на последния съдебен акт, обогатяването по
смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД, всякога е свързано с придобиване на нови
имуществени блага за обогатения или с избягване на иначе необходимо
изразходване на налични блага. Същественото условие е това обогатяване да е
станало за сметка на друго лице, като при отсъствие на това условие,
прилагането на чл.59, ал.1 ЗЗД е невъзможно.
Съдът намира, че предпоставките за уважаване
на обективно съединените искове по чл.59, ал.1 ЗЗД са налице, а именно – ищците
са собственици на посочените в исковата молба имоти, които са им предоставени в
общ дял с решение решение № 1031/09.11.2017 г. по гр.д. №848 по описа на ДРС за
2015 г., в сила от 02.12.2017 г. Същите съответстват на участието им в
съсобствеността в размер общо на 6/12 ид.ч., прекратена с влизане в сила на
решението за извършване на съдебна делба. Ответникът е ползвал собствените на
ищците имоти, без да има правно основание, като е получавал всички облаги от
същите.
Спорният момент между страните е
размерът на претендираното обезщетение, доколкото ответникът не оспорва
предявените искове по тяхното основание.
За размер на обогатяването следва да се
приеме средната пазарна наемна цена, която ответникът би плащал за ползването
на имота и съответно, която биха получили ищците за предоставянето за ползване
на друго лице, на собствения им имот, за процесния период. Ищците претендират
общо за петте стопански години в периода от 01.10.2012 г. до 30.10.2017 г.,
сума в размер на 7122,30 лева или по 1424,46 лева за всяка година, изчислена
при цена 60 лв./дка. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза е видно, че средното годишно рентно/наемно плащане, което е
изплащано за землището на с. Т., общ. К., за целия процесен период е в размер
на 64,69 лева, като съгласно т.2 на заключението, обезщетението, което
ответникът следва да заплати на ищците е общо 7678,31 лева – с 556,01 лева
повече от претендираната сума.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че претендираната от ищците сума следва да се редуцира
с оглед притежаваните от последните идеални части от процесните имоти.
Претенцията на ищците е само по отношение на притежаваните от тях, недвижими
имоти, които са им били поставени в дял с решението по гр.д. №848 по описа на
ДРС за 2015 г., а не по отношение на всички съсобствени имоти, преди
прекратяване на съсобствеността. Посочените в исковата молба недвижими имоти са
им разпределени в съответсвие с общия размер на квотите им в съсобствеността, а
именно – 6/12 ид.ч., равняваща се на 23,741 дка.
С оглед горното, съдът намира
предявените искове за доказани по основание и размер, поради което следва да уважи
същите в цялост
С оглед изхода от спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сторените
разноски по делото в размер общо на 2184,92 лева, от които – 284,90 лева –
държавна такса, 100 лева – възнаграждение за вещо лице и 1800 лева - адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ж.Ю.А. с ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на М.И.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, С.К.Б. с ЕГН **********
с адрес: ***, Д. А.Ю. ЕГН **********, с адрес: ***, Д. А.Ю. с ЕГН **********, с
адрес: ***, Ю.А.Ю. с ЕГН **********, с адрес: *** и Г.А.А. с ЕГН **********, с
адрес: ***, сума общо в размер на 7122,30 лева, с която ответникът се е
обогатил неоснователно, за сметка на ищците, през стопанските 2012/2013, 2013/2014,
2014/2015, 2015/2016 и 2016/2017 години, ведно със законната лихва от 30.03.2018
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ж.Ю.А. с ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на М.И.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, С.К.Б. с ЕГН **********
с адрес: ***, Д. А.Ю. ЕГН **********, с адрес: ***, Д. А.Ю. с ЕГН **********, с
адрес: ***, Ю.А.Ю. с ЕГН **********, с адрес: *** и Г.А.А. с ЕГН **********, с
адрес: ***, сторените разноски по делото в общ размер на 2184,92 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Д.
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за
обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: