РЕШЕНИЕ
номер
260217, 30.09.2020г., град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, 17 наказателен
състав, на седемнадесети септември, две
хиляди и двадесета година, в публичното заседание в следния състав :
Председател : Анатоли Бобоков
Секретар : Д. Михайлова
като разгледа
докладваното от съдията Бобоков наказателно административен характер дело номер
2798 по описа на съда за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по повод жалба
на Ж.П.Ф. с ЕГН **********, против ЕФ серия К № 2296683/22.09.2018г. на ОД на
МВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева. С жалбата се иска отмяна на ЕФ. Твърди се, че управляваното
от него дружество се занимава с отдаване на коли под наем. Посочва, че
процесният автомобил е бил отдаден под наем на чужд гражданин, като в законния
срок е депозирал декларация по чл.188 ЗДвП, както и копие на СУМПС на водача.
Жалбата е подадена в преклузивния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН вр. с чл.189, ал.8 ЗДвП от легитимирано да
обжалва лице, поради което същата е процесуално допустима.
Съдът, като
прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 22.09.2018г. в 16,08 часа, на път II-99 посока Созопол - Бургас, при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение извън населено място до
80 км/ч. моторно превозно средство ***, вид лек автомобил, рег.№ *** се е
движело със скорост 102 км/ч. Скоростта е установена и заснета с автоматизирано
техническо средство. От записания файл е установен номера на автомобила, а от извършената справка, че същият е собственост на ***,
представлявано от жалбоподателя Ф.. При връчване на ЕФ и в рамките на
законоустановения срок в сектор ПП е постъпила декларация по чл.188 ЗДвП, в
която е декларирал, че за процесния ден и час, автомобилът е управляван от
чуждия гражданин ***, който наел автомобила.
Техническото средство към датата на
заснемане на нарушението е било годно, видно от приложените по делото
удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по административнонаказателната преписка.
За да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателя, нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин с
допустимите от закона доказателствени средства. Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените
със системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и видеоклипът може да служи като годно доказателствено
средство за скоростта, с която се е движил водачът.
В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически
средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а/ стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б/ мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
Предвид обстоятелството, че скоростта, с която се е движил процесният
автомобил е установена със система, която е одобрена по предвидения ред,
резултатите от нея могат да се ползват, като годно доказателство. Скоростта е установена
с одобрено от Български институт по метрология автоматизирано техническо
средство, преминало последваща техническа проверка, съгласно Закона за
измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, поради което следва да се приеме, че то е било годно да изпълнява
предназначението си.
Предвид гореизложените съображения, съдът
намира нарушението за безспорно установено от показанията на техническото
средство, приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес поради което съдът кредитира
изцяло, приложените по преписката снимки. Не правилно
е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
Видно от материалите по делото същият е представляващ дружеството - собственик
на автомобила. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В случая Ф. като представляващ дружеството е посочил конкретно
лице, и е представил копие на СУМПС. При това положение е следвало фишът му да
бъде анулиран и да се издаде нов на лицето посочено в декларация. С оглед на
изложеното обжалваният ЕФ подлежи на отмяна.
Към момента е настъпила
законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН, съгласно която - в
производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В случая е представен договор за правна защита, в
който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
360 лв. Същото не се явява прекомерно и доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на
актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът
намира, че следва да осъди ОДМВР Бургас да заплати сторените в настоящото
производство разноски.Така мотивиран, съдът
Мотивиран от гореизложеното на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 2296683/22.09.2018г. на ОД на
МВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП на Ж.П.Ф. с ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Ж.П.Ф.
с ЕГН ********** сумата от 360 лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /А. Бобоков/
Вярно
с оригинала: Д.М.