Решение по дело №391/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 март 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Слава Димитрова Георгиева
Дело: 20207160700391
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№  38

гр. П., 10.03.2021 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Административен съд – П., в публично съдебно заседание проведено на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при съдебния секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 391 по описа за 2020 година на Административен съд – П., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „***“ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. ****, представлявано от управителя В.В. против Ревизионен акт № Р-22002219001312-091-001 от 20.11.2019г., издаден от Г.М.–началник на сектор, възложил ревизията и Ю.Г.-С.–главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, който е потвърден с Решение № 750 от 08.05.2020г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ С.. С РА са установи задължения за корпоративен данък за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. в размер на 28617.57лв. и лихва  в размер на 11743.13лв. и не е признато право на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 57901.59лв. за данъчни периоди м. 08.2013г. до м. 11.2016г. и м. 09.2017г. е лихва в размер на 27473.11лв.

Жалбоподателят твърди, че така издадения РА, потвърден с Решение № 750 от 08.05.2020г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" С., с която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за тези години е незаконосъобразен. Оспорва изцяло констатациите свързани с недоказана реалност на доставките от доставчици, по отношение на които е отказано право на  данъчен кредит. Твърди, че на доставчиците на жалбоподателя са правени ревизии, при които органите на приходите не са приели, че сключените доставки между тези доставчици и „***“ЕООД не са нереални, както и че не е прието, да е издаден документ, без да е имало правно основание за това. На следващо място сочи, че са представени в хода на ревизията  всички документи, които се намират при ревизираното лице, а по отношение на документи, изискани и непредставени от трети лица, същото няма как да ги представи, тъй като няма законово основание тези документи да се държат и съхраняват при него. Счита, че ревизионното производство е образувано в нарушение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, тъй като 5-годишния срок за установяване на задължения по ДДС за 2013г. и за задължения по ЗКПО за 2013г. е изтекъл. На следващо място сочи, че с установеното задължение по ДДС по същество се достига до заплащане два пъти ДДС по едни и същи доставки, което в нарушение на материалния закон.  Въз основа на изложеното се иска ревизионния акт да се отмени изцяло като незаконосъобразен. Иска да се присъдят разноски по делото.

В проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателя чрез пълномощника му адв. А.А.,*** поддържа жалбата. Пледира ревизионният акт да се отмени, тъй като дружеството не дължи парични суми-корпоративен данък по ЗПКО за процесните периоди  и съответни лихви, както и незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки, което е довело до незаконосъобразно начисляване на суми и лихви за ДДС. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, за което представя списък на разноските и доказателства за заплащането им. В указания срок не депозира писмени бележки.

Ответникът по жалбата-директор на Дирекция “ОДОП”-С. редовно призован, за представител изпраща гл. юк. М. М.***. Оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана, поради което моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В указания срок не депозира писмени бележки.

Административен съд–П., в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, поради което следва да се разгледа.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Доводите в тази връзка са следните:

Административното производство по издаване на оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22002219001312-020-001 от 05.03.2019г., издадена от  Г.М.–началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП С., с която на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на настоящия жалбоподател /"***”ООД, с ЕИК ****/ за определяне на задължения на дружеството по ЗКПО за данъчните периоди от 01.01.2013 година до 31.12.2016 година и за ДДС за данъчни периоди от 01.08.2013г. до 30.11.2016г., от 01.04.2017г. до 30.04.2017г. и от 01.09.2017г. до 30.09.2017г.. В заповедта е определен ревизиращ екип и е определен срок от три месеца за извършване на ревизията. Издадената заповед е връчена на дружеството – жалбоподател по електронен път на 03.04.2019г., съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК.

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-22002219001312-020-002 от 02.07.2019г.  на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК срока на ревизията е продължен с още един месец, като е указано да завърши до 03.08.2019г. Издадената заповед е връчена на дружеството – жалбоподател по електронен път на 08.07.2019г., съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК.

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р- 22002219001312-020-002 от 01.08.2019 г. на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК е определен нов едномесечен срок за завършването й – 03.09.2019г.. Заповедта е връчена по електронен път на 06.08.2019г.  

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-22002219001312-092-001/26.09.2019г., връчен по електронен път на жалбоподателя на 23.10.2019г.. В него органите по приходите са установили, че дружеството – жалбоподател е регистрирано по ДОПК считано от 30.04.2013г. През ревизираният период от дружеството е извършвало на куриерски услуги и транспортни услуги в страната и чужбина. През ревизираният период от 01.01.2013г. до 30.09.2017г. „***" ЕООД с ЕИК **** има регистрирани трудови договори 20 бр. на длъжности: куриер служба офис, шофьор куриер, ръководител транспорт, касиер, специалист маркетинг и реклама. Същото не притежава собствени недвижими имоти. За процесния период разполага с два собствени МПС:Товарен автомобил „Пежо Ранч" с ****и товарен автомобил „Фиат Добло" с рег. ****, който е продаден на 22.02.2016г. Има регистрирани 4 ФУ в Обекти за предоставяне на пощенски и куриерски услуги на адреси в гр. П..

Извършената ревизия е повторна и е въз основа на Решение № 356 / 26.02.2019г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, с което е отменен Ревизионен акт № Р-22001417008944-091-001 / 31.07.2018г., с които са били установени задължения за Корпоративен данък за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г. и по ЗДДС за периода от 01.08.2013г. до 30.09.2017г.

Въз основа на указанията дадени в отменителното решение е отправено до ревизираното лице  Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р- 22002219001312-040-001/10.04.2019г. от ревизираното лице „***" ООД с ЕИК **** е изискано представяне на конкретни  документи, както и писмени обяснение свързани с основния предмет на дейност. Същото е  връчено на 15.05.2019г. по електронен път в ИС „Контрол", като от страна на ревизираното лице с искане с вх. № КПД-3323/10.06.2019г. е поискано удължаване на срока за предоставяне на исканите документи. Постановено е решение Решение № Р-22002219001312-106-001/10.06.2019г. за отказ за продължаване на срок, определен от орган по приходите във връзка с извършвана ревизия.  

Във връзка с непредставяне на документи, справки и писмени обяснения от ревизираното лице „***" ООД с ЕИК **** поискани по реда на ДОПК е отправено ново искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с № Р-22002219001312-040-002 / 29.07.2019г., връчено на 06.08.2019г. по електронен път в ИС „Контрол". Във връзка са двете искания ревизираното лице не е представило документи, справки и писмени обяснения, поискани по реда на ДОПК.

Изготвено е и искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица № Р-22002219001312-041-001 / 15.08.2019г. до Община П. и такива са представени.

С протоколи с  № 1234480 / 10.04.2019г., Протокол № 1527152 / 19.08.2019г., Протокол № 1527155 / 22.08.2019г.,  Протокол № 1527156 / 26.08.2019г. и  Протокол № 1527157 / 26.08.2019г. са приобщени доказателства свързани с „***“ООД касаещи извършени ревизии на ****ЕООД; ****ЕООД; ****ЕООД и ****ЕООД. С протокол № 1234480/10.04.2019г. са приобщени събраните в хода на предишната ревизия документи, в т. ч. РА№ 22001417008944-091-001 от 31.07.2018г. и РД № Р-22001417008944-092-001 от 26.06.2018г. и иницираните по реда на чл. 45 от ДОПК насрещни проверки.

Ревизиращия екип е приел в частта за облагане по ДДС, че основни доставчици през ревизираните периоди са  ****ЕООД, с ЕИК ****; **** ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****;  ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД,  с ЕИК ****; **** ЕООД, с ЕИК ****, **** ЕООД, с ЕИК ****, ****ЕООД, с ЕИК ****, ****ЕООД в ликвидация с ЕИК ****, ****ЕООД в ликвидация, с ЕИК **** и ****, с ЕИК ****.

По отношение упражнено право на данъчен кредит в данъчен период 01.2016г. ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по Фактура № ********** / 12.01.2016г. в размер на 803.60лв издадена от ****ЕООД. С Протокол за извършена насрещна проверка №П-22001418011449-141-001 от 08.03.2018г., че доставчикът не е открит на адреса за кореспонденция.Проверяващите са приели, че процесната фактура не е отразена в  дневника за продажби на  ****ЕООД, както и че дружеството в този период е имало само едно лице по трудов договор на длъжност секретар. Изведен е извод, че доставчика ****ЕООД с ЕИК **** не разполага с необходимия кадрови потенциал за извършване на услугата - разпространение на рекламни материали.   Представения договор за разпространение на  рекламни материали от 30.12.2015г. от страна на РЛ не е придружен с документи, с които да се проследи от кого, какво и по чии проект е изработено, няма вид и количество. С оглед на това е прието,  че няма реално и безспорно доказана доставка на услуга, тъй като наличието на фактура само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставка на услуги по чл. 9 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. На основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС са приели, че  не е налице право на данъчен кредит в размер на 803,60 лв. по фактура издадена от ****ЕООД с ЕИК **** и съответно е отказано право на данъчен кредит по тази фактура.

По отношение упражнено право на данъчен кредит в данъчни периоди м. 05.2015г.-м. 10.2015г. ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по фактури с № **********/27.05.2015г.; № ********** / 17.06.2015г.; № ********** / 24.07.2015г.; № ********** / 31.08.2015г.; № ********** / 21.09.2015г. и № ********** / 10.10.2015г.  в размер на 6157.50лв издадени от **** ЕООД. Изготвено е ИПДПОЗЛ с № П-22001418011436-040-001/18.01.2018г.. Доставчикът не е открит на адреса за кореспонденция, поради което е изготвено съобщение за поставяне и сваляне от табло, връчено по реда на 32, ал. 6 от ДОПК.  Проверяващите са приели, че фактури с № **********/27.05.2015г и № ********** / 21.09.2015г. не са отразени в  дневника за продажби на **** ЕООД.  Дружеството в този период е имало само едно лице по трудов договор на длъжност общ работник. Изведен е извод, че доставчика **** ЕООД  не разполага с необходимия кадрови потенциал за извършване на услугата – авторемонтни услуги, изготвяне и разпространение на рекламни материали, товаро-разтоВ. дейност и почистване на обект.   Представения договор за разпространение на  рекламни материали от 15.05.2015г. във вр. с фактура № ********** / 17.06.2015г. депозиран от страна на РЛ не е придружен с документи, с които да се проследи от кого, какво и по чии проект е изработено, няма вид и количество. По отношение на фактура с № **********/27.05.2015г. е прието, че дружеството не е имало такъв собствен автомобил Ивеко ****. По отношение на останалите фактури е представен договор за товаро-разтоварателна дейност от 01.07.2015г. като е прието, че не са представени доказателства кои лица са извършвали дейността.  С оглед на това е прието,  че няма реално и безспорно доказана доставка на услуга, тъй като наличието на фактури само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставка на услуги по чл. 9 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. На основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС са приели, че  не е налице право на данъчен кредит в размер на 6157.50лв. по фактури издадени от **** ЕООД и съответно е отказано право на данъчен кредит по тези фактури.

По отношение на данъчен период м. 08.2016г.  ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по фактура  с № ********** / 15.08.2016г. в размер на 1 604,00 лв. издадена от ****ЕООД. Извършена е насрещна проверка на този доставчик, видно от ИИНП № Р-22001417008944-141-003 / 16.01.2018г.  Съставен е протокол за насрещна проверка с П-22001418011421-141-001 / 09.03.2018г.. Доставчикът не е открит на адреса за кореспонденция, поради което е изготвено съобщение за поставяне и сваляне от табло, връчено по реда на 32, ал. 6 от ДОПК.  В указания срок не са постъпили исканите документи. Установено е, че фактура с № ********** / 15.08.2016г. е  отразена в  дневника за продажби на ****ЕООД. Във връзка с изисканите документи РЛ е представило фактурата, фискален бон, приемо предавателен протокол от 15.08.2016г. и писмени обяснения. Фактурата е за извършване на авторемонтни дейности, а според обясненията същите са извършени на ДАФ95430, с рег. ****.  Прието е, че доставчика не разполага с необходимия кадрови потенциал за извършване на услугата-авторемонт, а РЛ не притежава в собственост въпросното МПС. Въз основа на това е изведен извод, че не е налице реалност на услугата, тъй като наличието на фактури само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставка на услуги по чл. 9 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. На основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС са приели, че  не е налице право на данъчен кредит в размер на 1604.00лв. по фактура издадени от ****ЕООД и съответно е отказано право на данъчен кредит по тази фактура.

По отношение на данъчни периоди м. 08.2013г.-м. 10.2013г.  ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по фактури  с  № ********** / 31.08.2013г. и № ********** / 30.10.2013г. в размер на 3659.33 лв. издадени от ****ЕООД, с ЕИК ****. Изготвено е Искане за извършване на насрещна проверка № Р-22001417008944-141-004 / 16.01.2018г.. Съставен е протокол за извършена насрещна проверка № П-22001418011397-141-001 / 09.03.2018г.. Доставчикът не е открит на адреса за кореспонденция, поради което е изготвено съобщение за поставяне и сваляне от табло, връчено по реда на 32, ал. 6 от ДОПК.  В указания срок не са постъпили исканите документи. Установено е, че фактури с № ********** / 31.08.2013г. и № ********** / 30.10.2013г.  са отразени в  дневника за продажби на ****ЕООД. Това дружество извършва търговия на едно с ****. В посочения период има сключени трудови договори с 16 лица, на длъжности шофьор, касиер, общ работник, мениджър и др. За посочените във фактурите дейности от страна на РЛ и от страна на доставчика не са представени никакви доказателства свързани с посочения във фактурите предмет-транспортни услуги . Въз основа на това е прието, че не е налице реалност на услугите, тъй като наличието на фактури само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставка на услуги по чл. 9 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. На основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС са приели, че  не е налице право на данъчен кредит в размер на 3656.33лв. по фактури издадени от ****ЕООД и съответно е отказано право на данъчен кредит по тези фактури.  

По отношение на данъчен период м. 01.2015г.  ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по фактури  с № ********** / 29.01.2015г.; № ********** / 09.02.2015г.; № ********** / 12.02.2015г.; № **********/20.03.2015г. и № ********** / 17.04.2015г. в размер на 6442.50 лв. издадени от ****ЕООД, с ЕИК ****. Изготвено е Искане за извършване на насрещна проверка № Р-22001417008944-141-005 / 16.01.2018г.. Съставен е протокол за извършена насрещна проверка № № П-22001418011375-141-001 / 28.02.2018г.. Доставчикът не е открит на адреса за кореспонденция, поради което е изготвено съобщение за поставяне и сваляне от табло, връчено по реда на 32, ал. 6 от ДОПК.  В указания срок не са постъпили исканите документи. Във връзка с посочените фактури РЛ е представило фактурите, фискални бонове към тях, приемо-предавателни протоколи от 15.08.2015г., от 09.02.2015г., от 29.01.2015г., от 20.03.2015г., от 17.04.2015г., касателно авторемонтни услуги и   договор за разпространение на рекламни материали от 10.01.2015г. във вр. с фактурата с №  ********** / 12.02.2015г.. При проверката е установено, че посочените фактури не са отразени в  дневника за продажби на ****ЕООД. Дружеството в този период е имало регистрирани 2 трудови договора-общ работник и работник подови облицовки и настилки. Управителя на това дружество е управител и на дружеството ****ЕООД. За периода обхващащ процесните фактури е извършвана ревизия на  ****ЕООД с № Р-22001415005037-091-001 / 18.03.2016г.. Изводите от нея са, че  ревизираното дружество е документирало нереални доставки относно декларираните покупки, при които е установено, че не са налице никакви доказателства, че по фактурите, издадени от всички доставчици на ревизираното лице през периода 01.10.2014 година - 30.04.2015 година - ****ООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, **** ЕООД с ЕИК ****, ****ООД с ЕИК ****, ****АД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, **** ЕООД с ЕИК **** - са извършени реални доставки на стоки, респективно услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Всички доставчици, които са открити на декларираните адреси за кореспонденция или са потвърдили получаването на искания за представяне на документи чрез изпращане на електронно съобщение, са представили писмени декларации, че не са издавали фактури на ****ЕООД, не са извършвали доставки на посоченото дружество и/или не са имали търговски взаимоотношения с последното. Прието е, че липсват, както преки така и косвени доказателства, че ревизираното лице е разполагало със стоки по вид и количество към датите на съставяне на процесните документи, което обосновава извода, че същите са издадени за сделки, чийто предмет реално не е осъществен. По отношение на услугите е прието, че  липсват доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на каквато и да е дейност, липсват документи за удостоверяване на изпълнението на услугите. Предвид това продажбите на стоки и услуги документирани и отчетени от ****ЕООД като последващи са с неустановен произход.   При тази ревизия е установено и, че през периода 01.10.2014 година - 30.04.2015 година дружеството е издало данъчни документи - фактури по чл. 112, ал. 1 от ЗДДС от различни диапазони /№ **********- № **********, № ********** - № **********, № ********** - № **********, № ********** - № **********/. От събраните доказателства в хода на ревизията, описани подробно в РД е установено, че в издадените фактури ****ЕООД е начислило ДДС като е посочило данъка на отделен ред. Ревизираното лице не е включило размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този период и не е посочило всички фактури в дневник за продажби за съответните данъчни периоди нито в следващи. Въз основа на това е прието, че  издадените първични документи - фактури за доставки от ****ЕООД не отразяват вярно сделките и събитията в съответствие с тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност. Налице е просто движение на фактури и заобикаляне на данъчното законодателство. Представените фактури от получателите не са доказателство за настъпване на данъчно събитие, нямат прехвърлително действие. Липсват  доказателства за реално осъществяване на доставки на стоки, респективно услуги поради което е прието, че стоките или услугите, фактурирани като предмет на доставките, за които се претендира, че са извършени, изобщо липсват или иначе казано липсва предмет на доставките и е налице т. нар. абсолютна симулация. Създадена е една правна привидност, зад която не стои нищо. Фактурирани са доставки, които не са извършвани между страните, сочени като доставчик и получател по фактурите. Това от своя страна обуславя извода, че начисленият данък от ревизираното лице по издадените от него фактури за документиране на такива доставки е начислен неправомерно.  При ревизията е установено, че през периода 01.10.2014 година - 30.04.2015 година ****ЕООД е ползвало данъчен кредит от следните доставчици: ****ООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, **** ЕООД с ЕИК ****, ****ООД с ЕИК ****, ****АД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК **** като описаните фактури в дневник за покупки от ****ЕООД в качеството му на получател, не са отразени от доставчиците в регистър „Дневник за продажби" за съответните данъчни периоди и размера на данъка по фактурите не е включен при определяне на резултатите им в СД по ДДС за тези данъчни периоди. След извършен анализ на събраните доказателства е установено, че не са представени никакви доказателства, че по фактурите, издадени от посочените доставчици са извършени реални доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Стоките или услугите, за които се претендира приспадане на данъчен кредит, изобщо липсват или иначе казано липсва предмет на доставките и е налице т. нар. абсолютна симулация. Създадена е една правна привидност, зад която не стои нищо. В случая са отразени доставки, които не са извършвани въобще, а не само между страните, сочени като доставчик и получател по фактурите. Това от своя страна е довело до извод, че по процесните фактури за ревизираното лице не е налице право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Предвид изложеното не са изпълнени условията на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът-регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Предвид което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, относими за периоди след 01.01.2007 година,  е  отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от ****ООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, **** ЕООД с ЕИК ****, ****ООД с ЕИК ****, ****АД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****. С протокол № 1527152/19.08.2019г. са приобщени доказателства от данъчното досие на доставчика ****ЕООД, а именно РА № Р-22001415005037-091-001 / 18.03.2016г. и РД № 22001415005037-092-001 / 18.01.2016г..

Въз основа на изложеното е прието, че не е налице реалност на услугите, обективирани във  фактури с № ********** / 29.01.2015г.; № ********** / 09.02.2015г.; № ********** / 12.02.2015г.; № **********/20.03.2015г. и № ********** / 17.04.2015г.  Налице е  предварителна договореност за създаване на привидни отношения, които да навеждат на извода, че сделката е действително осъществена. Прието е, че  между страните е осъществена правната фигура на относителната симулация, като са налице две сделки - привидна и прикрита. Привидната сделка - покупки на услуги - разпространение на рекламна фирмена продукция и авторемонтни услуги между ****ЕООД с ЕИК **** от една страна и „***" ООД с ЕИК **** от друга страна, е симулативна. Привидната сделка е направена, за да създаде у трети лица погрешна представа за наличието на облигационни отношения. В този случай страните не целят настъпването на последиците от тази сделка, а действителната им воля е насочена към настъпване на законовите последици от друга /прикрита/ сделка, която те желаят да остане необявена публично. С оглед на това е установено, няма реално и безспорно доказана доставка на услуга, тъй като наличието на фактура само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставки на услуги по чл. 9 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Предвид на това  и на основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит в размер на 6 442,50 лв. по фактури издадени от ****ЕООД с ЕИК **** и респективно е отказано право на данъчен кредит по тези фактури.   

По отношение на данъчен период м. 03.2014г.  ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по фактура  с № *********/ 20.03.2014г. в размер на 747.50 лв. издадена от ****ЕООД, с ЕИК ****. Изготвено е Искане за извършване на насрещна проверка № Р-22001417008944-141-006 / 16.01.2018г. и искане за Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № П- 22220218013422-040-001/17.01.2018г.. Съставен е протокол за извършена насрещна проверка № П-22220218013422-141-001 / 08.03.2018г. Доставчикът не е открит на адреса за кореспонденция, поради което е изготвено съобщение за поставяне и сваляне от табло, връчено по реда на 32, ал. 6 от ДОПК.  В указания срок не са постъпили исканите документи. Установено е, че ****ЕООД е включил  в дневниците за продажби фактурата. Във връзка с посочената фактура РЛ е представило фактурата и  фискален бон.  При извършената проверка в информациониня масив на НАП проверяващите установили, че доставчика ****ЕООД с ЕИК **** не притежава собствени недвижими имоти - обект, от който да извършва дейност - изработка на вал, муфа, фланец, втулки. През м.03.2014г. има регистрирани сключени трудови договори 6 бр. на длъжности: отчетник счетоводство, шофьор товарен автомобил, снабдител доставчик, барман, деловодител. Въз основа на това приели, че доставчика ****ЕООД с ЕИК **** не разполага с необходимия кадрови потенциал за извършване на услугите - изработка на вал, муфа, фланец, втулки. Приели, че няма реалност и безспорно доказана доставка на услуга, тъй като наличието на фактура само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставки на услуги по чл. 9 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Предвид на това  и на основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит в размер на 747.50 лв. по фактура издадена от ****ЕООД  и респективно е отказано право на данъчен кредит по тази фактура.    

По отношение на данъчен период м. 09.2013г., м. 10.2013г., м. 02.2014г. и м. 03.2016г.  ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по фактури с № 441 / 30.09.2013г., № 453 / 31.10.2013г., № 505 / 12.02.2014г. и № 755 / 08.03.2016г. в размер на 1 144,05 лв. издадени от ****ЕООД, с ЕИК ****. Изготвено е Искане за извършване на насрещна проверка № Р-22001417008944-141-008 / 16.01.2018г. и искане за Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № П-22001418011358-040-001 /17.01.2018 год.. Съставен е протокол за извършена насрещна проверка № П-22001418011358-141-001 / 20.02.2018г. Доставчикът не е открит на адреса за кореспонденция, поради което е изготвено съобщение за поставяне и сваляне от табло, връчено по реда на 32, ал. 6 от ДОПК.  В указания срок не са постъпили исканите документи. Установено е, че ****ЕООД е включил  в дневниците за продажби фактури с № 441 / 30.09.2013г. и № 453 / 31.10.2013г..   Във връзка с посочените фактури РЛ е представило единствено обяснения.  При извършената проверка в информационния масив на НАП проверяващите установили, че доставчика ****ЕООД за 2013г., 2014г., 2016г. е декларирал дейност –търговия на дребно с облекло и търговско посредничество с текстил, облекло, обувки и кожени изделия. Същият не е отразил в регистър „дневник продажби“ за съответния период, нито за следващ такъв фактури с № 505 /12.12.2014г. и № 755/08.03.2016г..  За 2013г. има регистриран един трудов договор на длъжност технически сътрудник. Въз основа на това е прието, че   доставчика **** ЕООД с ЕИК **** не разполага с необходимия кадрови потенциал за извършване на услугите - реклама и рекламни, като работно облекло материали, изработване на рекламни брошури /флаери/. Не са представени доказателства кои лица са извършили посочените услуги, нито има обект, в който са извършени услугите. Прието, че няма реалност и безспорно доказана доставка на услуга- реклама и рекламни, като работно облекло материали, изработване на рекламни брошури /флаери/, тъй като наличието на фактура само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставки на стои и услуги по чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Предвид на това  и на основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит в размер на 1144.50 лв. по фактури издадени от ****ЕООД и респективно е отказано право на данъчен кредит по тези фактури.

По отношение на данъчен период м. 09.2016г. и  м. 10.2016г. ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по фактури с № № ********** / 19.09.2016г. и № **********/06.10.2016г. в размер на 2 302,00 лв. издадени от ****ЕООД, с ЕИК ****. Изготвено е Искане за извършване на насрещна проверка № Р-22001417008944-141-009 / 16.01.2018г. и искане за Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ с изх.№П-22001418011342-040-001 / 17.01.2018 г., което е връчено на представляващия на дружеството Стойчо Владимиров Стойчев на хартиен носител на 30.01.2018г. В указания срок не са постъпили исканите документи. Установено е, че в ПП VAT в дневник продажби за периода от 01.09.2016г. до 30.11.2016г няма посочени продажби спрямо „***“ООД. Във връзка с посочените фактури РЛ е представило единствено обяснения.  При извършената проверка в информационния масив на НАП проверяващите установили, че доставчика  ****ЕООД не е отрезил в регистър „Дневник продажби„ за съответния данъчен период, нито в следващ такъв фактури с № № ********** / 19.09.2016г. и № **********/06.10.2016г.. Същият не е подал ГДД по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2016г. За процесния период има сключени осем  трудови договора на длъжности технически организатор и дограмаджия дърво, пластмаса, алуминий. Не начислявал нито внасял задължителни осигурителни вноски. Прието е, че същият не разполага с необходимия кадрови потенциал за извършване на услугите - товаро-разтоВ. дейност и основно почистване на обект. Прието е, че няма реалност и безспорно доказана доставка на услуга,  тъй като наличието на фактура само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставки на услуги по чл. 9 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Предвид на това  и на основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит в размер на 2302.00 лв. по фактури издадени от ****ЕООД и респективно е отказано право на данъчен кредит по тези фактури.  

По отношение на данъчен период м. 12.2013г. и  м. 01.2014г. ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по фактури с № № ********** / 30.12.2013г. и № ********** / 10.01.2014г. в размер на 1 353,33 лв. издадени от ****ЕООД, с ЕИК ****. Изготвено е Искане за извършване на насрещна проверка № Р-22001417008944-141-012 / 16.01.2018г. и искане за Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ с изх.№ П-22220218014016-040-001/ 22.01.2018 г.. Поради неоткриване на адресата е пристъпено към поставяне на съобщението на табло и по интернет по реда на  чл. 32 от ДОПК. Следи изтичане на сроковете не са постъпили исканите документи. При проверката в информационния масив на НАП е установено е, че дружеството е включило в дневник продажби за периода от м. 12.2013г. и  м. 01.2014г. тези фактури. РЛ е дало писмени обяснения по тях. Проверяващите са приели, че ****ЕООД с ЕИК **** е подадена Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2013г. Декларирана е дейност: Търговия на едро с дървен материал, материали за строителството и санитарно оборудване. Направен е извод, че този доставчик не разполага с необходимия кадрови потенциал за извършване на услугите - товаро-разтоВ. дейност и авторемонтни услуги. Прието е, че няма реалност и безспорно доказана доставка на услуга,  тъй като наличието на фактура само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставки на услуги по чл. 9 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Предвид на това  и на основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит в размер на 1353.33 лв. по фактури издадени от ****ЕООД.

По отношение на данъчен период м. 02.2014г. ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по фактури с № № ********** / 27.02.2014г. в размер на 640.00 лв. издадена от ****ЕООД, с ЕИК ****. Изготвено е Искане за извършване на насрещна проверка № Р-22001417008944-141-013 / 16.01.2018г. и искане за Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ с изх.№ П-22220218013421-040-001/17.01.2018 г. Поради неоткриване на адресата е пристъпено към поставяне на съобщението на табло и по интернет по реда на  чл. 32 от ДОПК. Следи изтичане на сроковете не са постъпили исканите документи. При проверката в информационния масив на НАП е установено е, че дружеството е включило в дневник продажби тази фактура. РЛ е дало писмени обяснения по тях. Проверяващите са приели, че доставчикът ****ЕООД с ЕИК **** не е подадл Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2014г. През периода м.02.2014г. няма регистрирани действащи сключени трудови договори. Представляващия и едноличен собственик на капитала на това дружество-Росен Богданов Борисов  е и представляващ и едноличен собственик на капитала и на ****ЕООД с ЕИК ****. Въз основа на това са приели, че  ****ЕООД с ЕИК **** не разполага с необходимия кадрови потенциал за извършване на услугите - подмяна на бризенат на таван и щори на ремарке с рег. № РК2721ЕЕ, както и че РЛ не притежава такова ППС. Прието е, че няма реалност и безспорно доказана доставка на услуга,  тъй като наличието на фактура само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставки на услуги по чл. 9 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Предвид на това  и на основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит в размер на 640.00 лв. по фактура издадена от ****ЕООД.

 

По отношение на данъчни периоди м. 05.2014г.-м. 11.2014г. ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по фактури с № № 108 / 09.05.2014г., № 148 / 30.06.2014г., № ********** / 26.09.2014г., № ********** /28.10.2014г. и № ********** / 19.11.2014г. в размер на 6417.50 лв. издадена от ****ЕООД, с ЕИК ****. Изготвено е Искане за извършване на насрещна проверка № Р-22001417008944-141-014 / 16.01.2018г. и искане за Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ с изх.№ П- 22001418011319-040-001 /17.01.2018 год. Съставен е протокол за насрещна проверка П-22001418011319-141-001 / 23.02.2018г.. Поради неоткриване на адресата е пристъпено към поставяне на съобщението на табло и по интернет по реда на  чл. 32 от ДОПК. Следи изтичане на сроковете не са постъпили исканите документи. При проверката в информационния масив на НАП е установено е, че дружеството е включило в дневник продажби фактури с № 108 / 09.05.2014г., № ********** / 19.11.2014г., № 148 / 30.06.2014г. и № ********** /28.10.2014г., като липсват данни относно фактура № ********** / 26.09.2014г.. РЛ е представило всичките фактури и фискални бонове към тях, както и приемо-предавателни протокол, договор за разпространение на рекламни материални и товаро-разтоВ. дейност от 29.05.2014г., договор за СМР от 01.11.2014г. и писмени обяснения. При проверката в информационния масив на НАП проверяващите констатирали, че дружеството доставчик не е включило в дневник продажби фактура № ********** / 26.09.2014г.. Доставчика ****ЕООД с ЕИК **** е подадал Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2014г. с декларирана дейност: Друг пътнически сухопътен транспорт. През периода м.05.2014г. - м.11.2014г. няма регистрирани действащи трудови договори. В резултат на това е изведен извод, че доставчика ****ЕООД с ЕИК **** не разполага с необходимия кадрови потенциал за извършване на услугите - авторемонтни услуги, разпространение на рекламни флаери и постери, и СМР, а  РЛ не притежава МПС „ДАФ ХФ 95430“  с рег. ****. Прието е, че няма реалност и безспорно доказана доставка на услуга,  тъй като наличието на фактура само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставки на услуги по чл. 9 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Предвид на това  и на основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит в размер на 6417.50 лв. по фактури издадени от ****ЕООД с ЕИК ****.

По отношение на данъчен период м. 12.2014г. ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по фактура с № ********** / 29.12.2014г. в размер на 1555.00 лв. издадена от ****ЕООД, с ЕИК ****. Изготвено е Искане за извършване на насрещна проверка № Р-22001417008944-141-015 / 16.01.2018г. и искане за Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ с изх.№ -22221218011194-040- 001/17.01.2018 г.. Същото е връчено на посочения ел. адрес. В законоустановения  срок не са постъпили документи и обяснения. При проверката в информационния масив на НАП е установено е, че дружеството е включило в дневник продажби фактури с №********** / 29.12.2014г..  РЛ е представило фактурата, заедно с фискален бон към нея и договор за разпространение на рекламни материални от 25.11.2014г., както и писмени обяснения. При проверката в информационния масив на НАП проверяващите констатирали, че дружеството е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014г., с декларирана дейност: ресторанти и заведения за бързо обслужване. За този период има регистриран 1 трудов договор. Дружеството  не притежава собствени обекти - производствени/търговски за извършване на дейност - изготвяне на рекламни материали. В резултат на това е изведен извод, че доставчика ****ЕООД не разполага с необходимия кадрови потенциал за извършване на услугите – изготвяне и разпространение на рекламни материали. Установено е, че за периода 01.05.2014г. до 30.04.2015г.  на дружеството е правена ревизия по ЗДДС при която е установено,  че не са изпълнени задължителните условия на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, както и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и  не е признат данъчен кредит в размер на 131 010,00 лв., както и не са налице условия за право на приспадане на данъчен кредит. Към настоящето производство с Протокол № 1527155 / 22.08.2019г. са приобщени доказателства от данъчното досие на доставчика ****ЕООД с ЕИК ****, а именно Ревизионен акт № Р-22221315003561-091-001 / 16.02.2016г. и ревизионен доклад № Р-22221315003561-092-001 /20.11.2015г.. Въз основа на това данъчните органи са приели, че няма  реалност и безспорно доказана доставка на услуга,  тъй като наличието на фактура само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставки на услуги по чл. 9 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Предвид на това  и на основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит в размер на 1555.00лв. по фактурата, издадена от ****ЕООД.

 

По отношение на данъчен период м. 05.2014г. и м.06.2014г. ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по фактури с №  124 / 27.05.2014г. и № 137 / 09.06.2014г. в размер на 4525.00 лв. издадени от ****ЕООД, с ЕИК ****. Изготвено е Искане за извършване на насрещна проверка № Р-22001417008944-141-016/16.01.2018г. и искане за Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ с изх.№ П- П-22220518012594-040-001/17.01.2018г..Съставен е протокол за насрещна проверка П--22220518012594-141-001 / 22.02.2018г. Поради неоткриване на адресата е пристъпено към поставяне на съобщението на табло и по интернет по реда на  чл. 32 от ДОПК. След изтичане на сроковете не са постъпили исканите документи. При проверката в информационния масив на НАП е установено е, че дружеството е включило в дневник за продажбите двете фактури. РЛ е представило двете фактури, заедно с фискален бон към тях, както и договор за разпространение на рекламни материални и товаро-разтоВ. дейност от 19.04.2014г. и договор за товаро-разтоВ. дейност от 20.05.2014г., както и писмени обяснения. Направена е проверка в информационния масив на НАП и е констатирано, че за 2014г. няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО. За тези периоди няма регистрирани и действащи трудови договори, няма и собствени обекти, в които да се извършва дейност. В резултат на това е изведен извод, че доставчика ****ЕООД не разполага с необходимия кадрови потенциал за извършване на услугите – изготвяне и разпространение на рекламни материали, товаро-разтоВ. дейност и авторемонтни услуги. Въз основа на това данъчните органи са приели, че няма  реалност и безспорно доказана доставка на услуга,  тъй като наличието на фактура само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставки на услуги по чл. 9 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Предвид на това  и на основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит в размер на 4525.00лв. по фактурите, издадени от ****ЕООД, с ЕИК ****.

По отношение на данъчен период м. 07.2014г. и м.08.2014г. ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по фактури с №   222/24.07.2014г., № **********/12.08.2014г. и № **********/ 22.08.2014г. в размер на 2658.00 лв., издадени от  ****ЕООД, с ЕИК ****. Изготвено е Искане за извършване на насрещна проверка № Р-22001417008944-141-017/16.01.2018г. и искане за Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ с изх.№ П-22220318011228-040- 001/17.01.2018 год. Съставен е протокол за насрещна проверка № П-22220318011228-141-001 / 02.03.2018г. Поради неоткриване на адресата е пристъпено към поставяне на съобщението на табло и по интернет по реда на  чл. 32 от ДОПК. След изтичане на сроковете не са постъпили исканите документи. При проверката в информационния масив на НАП е установено е, че дружеството е включило в дневник за продажбите трите фактури. РЛ е представило трите  фактури, заедно с фискални бонове към тях, 2 броя приема-предавателни протоколи и писмени обяснения.  Направена е проверка в информационния масив на НАП и е констатирано, че доставчикът ****ЕООД с ЕИК **** е подал  Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2014г., с която е декларирал, че не  извършвал дейност и не е отчел приходи или разходи, съгласно счетоводното законодателство. През периода м.07.2014г. - м.08.2014г. няма регистрирани действащи трудови договори. В резултат на това е изведен извод, че доставчика ****ЕООД не разполага с необходимия кадрови потенциал за извършване на услугите –извършване на  авторемонтни услуги. От друга страна е прието, че РЛ в този период има само МПС товарен автомобил „Фиат Добло“ с рег. ****, а ремонтите са извършени на „Скания Р 124 Л" с рег. ****, Ситроен АХ" с рег. ****, „Мерцедес 814 Д", каквито не са притежание на ЗЛ. Въз основа на това данъчните органи са приели, че няма  реалност и безспорно доказана доставка на услуга,  тъй като наличието на фактура само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставки на услуги по чл. 9 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Предвид на това  и на основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит в размер на 2658.00лв. по фактурите, издадени от ****ЕООД, с ЕИК ****.  

По отношение на данъчен период м. 02.2016г. и м.07.2016г. ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по фактури с № **********/ 23.02.2016г.,  № **********/06.04.2016г., № **********/26.05.2016г., № **********/ 31.05.2016г.,  № **********/28.06.2016г., № **********/30.06.2016г. и № **********/ 27.07.2016г. в размер на 8296.80 лв., издадени от  ****ЕООД,  с ЕИК ****. Изготвено е Искане за извършване на насрещна проверка № Р-22001417008944-141-019/16.01.2018г. и искане за Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ с изх.№ № П-22001418011291-040-001 /17.01.2018 год. Съставен е протокол за насрещна проверка № П-22220318011228-141-001 / 23.02.2018г. Поради неоткриване на адресата е пристъпено към поставяне на съобщението на табло и по интернет по реда на  чл. 32 от ДОПК. След изтичане на сроковете не са постъпили исканите документи. При проверката в информационния масив на НАП е установено е, че дружеството е включило в дневник за продажбите фактури с № **********/06.04.2016г.,  **********/ 27.07.2016г., № **********/23.02.2016г., № **********/28.06.2016г. и № **********/30.06.2016г., а за останалите две фактури липсва отразяване. От своя страна РЛ е не е представило документи във връзка с тези фактури. Направена е проверка в информационния масив на НАП и е констатирано, че доставчикът ****ЕООД, не  е подал  Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2016г.. Фактури с № **********/26.05.2016г. и № **********/ 31.05.2016г. не са включени в дневник продажби да съответния данъчен период, нито в следващ. В резултат на това е изведен извод, че доставчика ****ЕООД не разполага с необходимия кадрови потенциал за извършване на услуги. Въз основа на това данъчните органи са приели, че няма  реалност и безспорно доказана доставка на услуга,  тъй като наличието на фактура само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставки на услуги по чл. 9 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Предвид на това  и на основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит в размер на 8296.80лв. по фактурите, издадени от ****ЕООД.

По отношение на данъчен период м. 11.2015г. ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по фактури с № **********/ 19.11.2015г.  в размер на 980.00 лв., издадени от  **** ЕООД, с ЕИК ****. Изготвено е Искане за извършване на насрещна проверка № № Р-22001417008944-141-020/16.01.2018г. и искане за Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ с изх.№ № П-22221018012443-040-001/17.01.2018г. Съставен е протокол за насрещна проверка № П-22221018012443-141-001/06.03.2018г. Поради неоткриване на адресата е пристъпено към поставяне на съобщението на табло и по интернет по реда на  чл. 32 от ДОПК. След изтичане на сроковете не са постъпили исканите документи. При проверката в информационния масив на НАП е установено е, че предмет на дейност на дружеството по данни от търговския регистър е: Строителство и търговска дейност със стоки от всякакъв вид, внос на леки, лекотоварни и тежкотоварни автомобили с цел продажба, търговия с авточасти и сервизна дейност. Покупко-продажба на недвижими имоти, както и техните ремонт и поддръжка. Посредничество и представителство на български и чуждестранни физически и юридически лица при сделки с недвижими имоти; управление на недвижими имоти, както и всяка друга дейност, разрешена от закона. Същото е вписано в ТР на 23.09.2014г. При проверката в информационния масив на НАП е установено е, че дружеството е включило в дневник за продажбите фактура с № **********/19.11.2015г. Дружеството е определено като рисково и има рискови контрагенти.   От своя страна РЛ са представени фактурата, фискален бон към нея, договор за разпространение на рекламни материали и товаро-разтоВ. дейност от 01.10.2015г. и обяснения. Констатирано е, че доставчикът **** ЕООД е подал  Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2015г., с декларирана дейност: спомагателна. В м. 11.2015г. има регистрирани два трудови договора на длъжност управител и технически секретар.  Прието е, че   доставчика  **** ЕООД не разполага с необходимия кадрови потенциал за извършване на услуги. Въз основа на това данъчните органи са приели, че няма  реалност и безспорно доказана доставка на услуга,  тъй като наличието на фактура само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставки на услуги по чл. 9 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Предвид на това  и на основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит в размер на 980.00лв. по фактурите, издадени от  **** ЕООД.  

По отношение на данъчен период м. 09.2017г. ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по фактури с № 105/29.09.2017г.  в размер на 666.67 лв., издадена от  **** ЕООД, с ЕИК ****.  Изготвено е Искане за извършване на насрещна проверка № Р-22001417008944-141-021/16.01.2018г. и искане за Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ с изх.№ П-22220518012537-040- 001/18.01.2018г.  Съставен е протокол за насрещна проверка № П-22220518012537-141-001/27.02.2018г. Поради неоткриване на адресата е пристъпено към поставяне на съобщението на табло и по интернет по реда на  чл. 32 от ДОПК. След изтичане на сроковете не са постъпили исканите документи. При проверката в информационния масив на НАП е установено е, че дружеството не е отразило в фактура с № 105/29.09.2017г.  в дневник на продажбите, за съответния данъчен период, нито в следващ период. ЗЛ е дало писмено обяснение.  Направена е проверка в информационния масив на НАП и е констатирано, че доставчикът **** ЕООД не  е подал  Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2017г.. Фактура с № 105/29.09.2017г.  не е включена в дневник продажби за съответния данъчен период, нито в следващ. През м.09.2017г. има регистрирани три трудови договора на длъжности мениджър реклама. В резултат на това е изведен извод, че доставчика **** ЕООД не разполага с необходимия кадрови потенциал за извършване на услуга-изработване на рекламни брошури. Същият няма и регистрирани обекти за извършване на такъв вид дейност. Въз основа на това данъчните органи са приели, че няма  реалност и безспорно доказана доставка на услуга,  тъй като наличието на фактура само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставки на услуги по чл. 9 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Предвид на това  и на основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит в размер на 666.67лв. по фактурата, издадена от **** ЕООД.

По отношение на данъчен период м. 09.2016г.-м.11.2016г. ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по фактури с №  10235/22.09.2016г., № 10550/05.10.2016г., № 10927/21.10.2016г., № 11205/01.11.2016г., № 11372/07.11.2016г. и  № 11489/12.11.2016г. в размер на 31.60 лв., издадени от ****ЕООД, с ЕИК ****. Изпратено е Искане за извършване на насрещна проверка № Р-22001417008944-141-022/16.01.2018г.  и искане за Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ с изх.№ П-22221018012283-040-001/19.01.2018г. Съставен е протокол за насрещна проверка № П-22221018012283-141-001/26.02.2018г. Поради неоткриване на адресата е пристъпено към поставяне на съобщението на табло и по интернет по реда на  чл. 32 от ДОПК. След изтичане на сроковете не са постъпили исканите документи. РЛ е представило фактурите, съгласно които предмет на доставките е гориво. При проверката в информационния масив на НАП е установено е, че тези фактури са отразени в счетоводството на ****ЕООД. Направена е проверка в информационния масив на НАП и е констатирано, че доставчикът ****ЕООД  е подал  Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2016г., с предмет на дейност-търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали. В този период има назначен на длъжност един служител обслужващ бензиностанция. ****ЕООД има регистриран ЕСФП с нивомерна система 1 бр. № на ИАСУТД DS004504 и № ФП 35004807. Същият е въведен в експлоатация и регистриран в сървъра на НАП на 21.06.2016г. и е дерегистриран на 10.05.2017г. ИАСУТД е регистриран на адрес гр. П., ул. ****в Обект - ****. Въз основа на това е изведен извод, че липсва точен адрес на бензиностанцията на доставчика ****ЕООД с ЕИК ****, както и че не са  представени доказателства за фактическо извършване на дейностите от ревизираното лице „***" ЕООД с ЕИК **** - транспортна дейност на територията на страната и извън нея. Няма  доказателства за притежавани през периода собствени и/или наети МПС, с които да извършва транспортна дейност и да разходва гориво. Въз основа на това данъчните органи са приели, че няма  реалност и безспорно доказана доставка на услуга,  тъй като наличието на фактура само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставки на услуги по чл. 9 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Предвид на това  и на основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит в размер на 31.60лв. по фактурите, издадени от ****ЕООД, с ЕИК ****.

По отношение на данъчен период м. 10.2013г.-м.07.2014г. ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит размер на 3648.12лв.  по фактури, издадени от ****ЕООД, с ЕИК ****. Изпратено е Искане за извършване на насрещна проверка № Р-22001417008944-141-010/16.01.2018г.  и искане за Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ с изх.№ П-22221518013126-040-001/17.10.2018г. Съставен е протокол за насрещна проверка № П-22221518013126-141-001/06.03.2018г. Поради неоткриване на адресата е пристъпено към поставяне на съобщението на табло и по интернет по реда на  чл. 32 от ДОПК. След изтичане на сроковете не са постъпили исканите документи. РЛ е представило фактурите, съгласно които предмет на доставките е гориво и фискални бонове към тях.  При проверката в информационния масив на НАП е установено е, че тези фактури са отразени в счетоводството на ****ЕООД. Направена е проверка в информационния масив на НАП и е констатирано, че доставчикът ****ЕООД е подал  Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетните 2014г. и 2015г., с предмет на дейност-търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали. В този период има 11 действащи трудови договори, на длъжности координатор, счетоводител и продавачи-консултанти. Дружеството има регистрирани ЕКАФП - 2 бр. и ЕСФП с нивомерна система 1 бр., както следва: ЕКАФП с № на ФУ DY368496 и № ФП36468658,  въведен в експлоатация и регистриран в сървъра на НАП на 08.08.2013г. ЕКАФП е регистриран на адрес гр. П., ул. ****в Обект - Обект за ****-Щанд цигари и ЕКАФП с № на ФУ DY368488 и № ФП36468650. Същият е въведен в експлоатация и регистриран в сървъра на НАП на 08.08.2013г. ЕКАФП е регистриран на адрес гр. С., бул. **** в Обект - Обект за ****-Щанд цигари. ЕСФП № на ИАСУТД ОS001618 и № ФП 58001618. Същият е въведен в експлоатация и регистриран в сървъра на НАП на 20.12.2012г. и е дерегистриран на 17.07.2014г. ИАСУТД е регистриран на адрес с. Д., ****в Обект за търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - Бензиностанция. В резултат на това е изведен извод, че доставчика ****ЕООД не разполага с кадрова обезпеченост за извършване на доставките на стоки-гориво, тъй като нямал назначен служител на длъжност: обслужващ бензиностанция. Успоредно с това е прието, че РЛ не е посочило  местонахождението - точен адрес на бензиностанцията на доставчика ****ЕООД с ЕИК **** и не е представило  доказателства за фактическо извършване на дейностите - транспортна дейност на територията на страната и извън нея. Няма също така доказателства да притежава през този период собствени и/или наети МПС, с които да извършва транспортна дейност и да разходва гориво. Въз основа на това данъчните органи са приели, че няма  реалност и безспорно доказана доставка на услуга,  тъй като наличието на фактура само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставки на услуги по чл. 6 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Предвид на това  и на основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит в размер на 3 648.12лв. по фактурите, издадени от ****ЕООД.

По отношение на данъчни периоди м.09.2013г.-м.06.2014г. ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит размер на 1490.21лв.  по 68 фактури за гориво, издадени от ****ЕООД, с ЕИК ****. Изпратено е Искане за извършване на насрещна проверка № № Р-22001417008944-141-011 / 16.01.2018г. Установено е, че управителя на дружеството е починал на 15.07.2016г. и по партидата няма вписан правоприемник.  Съставен е протокол за насрещна проверка № П-22221418013570-141-001 / 08.02.2018г.. Извършена е справка в ПП VAT-14 - дневник продажби и е установено, че ****ЕООД, ЕИК ****, не е отразил фактури на "***"ООД с ЕИК по Булстат: **** за периода 08/2013г.-06/2014г. ЗЛ е представило издадените фактури, с предмет на доставката-гориво и фискални бонове. От проверката в информационния масив на НАП, проверяващите са констатирали, че са подадени Годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за отчетните 2013г. и 2014г. Съгласно тях е  извършвана дейност: Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали. През периода м.09.2013г. - м.06.2014г. има регистрирани действащи трудови договори 16 бр. на длъжност: техник механик - 1 бр., организатор дейности - 1 бр., координатор - 2 бр., счетоводител - 1 бр., продавач-консултант - 10 бр., обслужващ бензиностанция/газостанция - 1 бр. При извършена проверка в информационния масив на НАП, Справка Фискални устройства с дистанционна връзка са установили, че доставчика ****ЕООД с ЕИК **** има регистриран ЕСФП с нивомерна система 1 бр. с № на ИАСУТД ОS001621 и № ФП 58001621, който е  въведен в експлоатация и регистриран в сървъра на НАП на 20.12.2012г. и е дерегистриран на 31.07.2014г. ИАСУТД е регистриран на адрес с. Д., ****в Обект за търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали-Бензиностанция.

Към настоящето производство са присъединили с Протокол № 1527156/26.08.2019г. са приобщени доказателства от данъчното досие на доставчика ****ЕООД с ЕИК ****, а именно Ревизионен акт № Р-14-1404684-091-01/16.01.2015г. и Ревизионен доклад № Р-14-1404684-092-01/04.12.2014г.. Въз основа на тях е прието, че основният предмет на дейност на задълженото лице през ревизираните периоди е търговия на дребно на течни горива от обект бензиностанция с. Д. ****. Дружеството има регистрирана ЕСФП № 3442269 в обект Бензиностанция с. Д., **** с № ФУ OS001621 и ФП № 58001621, с дата на регистрация 20.12.2012г. За да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчици:  ****ЕООД с ЕИК ****, **** ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, **** ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****и ****ЕООД с ЕИК **** е приел, че не са събрани доказателства за реалността на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.  По отношение на доставките с предмет: горива е прието, че няма данни относно произхода на горивата, от кого са закупени /кой е предходния доставчик/, с какво транспортно средство е транспортирано горивото, чия собственост е същото, от къде до къде са превозени горивата. Няма никаква информация за индивидуализацията на горивото, няма документи за приемане и предаване /експедиционна бележка/, в който да са отразени вида и изтегленото количество, регистрационния номер и вида на транспортното средство, осъществяващо транспорта, име и ЕГН на лицето, приел о стоката. Не са налице данни и доказателства относно фактурираните доставки на горива. Предвид това на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5 не е налице право на приспадане на данъчен кредит за ****ЕООД в размер на 527 716,68 лв. по фактури, издадени от ****ЕООД, **** ЕООД, **** ЕООД, **** ЕООД, ****ЕООД и ****ЕООД. Въз основа на това е прието, че  между страните е осъществена правната фигура на относителната симулация. Изведен е извод, че няма реално и безспорно доказана доставки на стоки, тъй като наличието на фактура само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставки на стоки по чл. 6 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. На основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит в размер на 1 490,21 лв. по фактури издадени от ****ЕООД, с ЕИК ****.

По отношение на данъчни периоди м.08.2014г.-м.01.2016г. ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит размер на 2778.88лв.  по  фактури за гориво, издадени от ****ЕООД/ликв./- ****, с ЕИК ****. Изпратено е Искане за извършване на насрещна проверка № № Р-22001417008944-141-018 / 16.01.2018г. Установено е, че управителя на дружеството е починал на 21.07.2017г. и по партидата няма вписан правоприемник.  Съставен е протокол за насрещна проверка № П-22221018012283-141-001 / 26.02.2018г.. Извършена е справка в ПП VAT-14 - дневник продажби и е установено, че ****ЕООД/ликв./ е отразило фактурите подробно посочени в ревизионния доклад. РЛ не е представило изискани документи, свързани с транспортна дейност на територията на страната и извън нея, както и не е посочило адрес на бензиностанция. От проверката в информационния масив на НАП, проверяващите са констатирали, че са подадени Годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за отчетните 2014г. и 2015г. Съгласно тях е  извършвана дейност: Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали. През периода м.08.2014г. - м.01.2016г. има регистрирани действащи трудови договори 56 бр. на длъжност: портиер, пазач, техник, управител, организатор дейности, монтьор-ремонт на машини и оборудване, счетоводител, технически секретар и продавачи консултанти. При извършена проверка в информационния масив на НАП, Справка Фискални устройства с дистанционна връзка са установили, че доставчика ****ЕООД - в ликвидация ****с ЕИК **** има регистриранг ЕСФП с нивомерна система 3 бр. с № на ИАСУТД ОS001621 и № ФП 58002066,  въведен в експлоатация и регистриран в сървъра на НАП на 31.07.2014г. и е дерегистриран на 27.01.2016г. ИАСУТД е регистриран на адрес с. Д., ****в Обект за търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали-Бензиностанция. С № на ИАСУТД ОS001618 и № ФП 58002061, въведен в експлоатация и регистриран в сървъра на НАП на 17.07.2014г. и е дерегистриран на 09.02.2016г. ИАСУТД е регистриран на адрес с. Д., ****в Обект за търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали-Бензиностанция. С № на ИАСУТД ОS001845 и № ФП 58001845, въведен  в експлоатация и регистриран в сървъра на НАП на 31.07.2014г. и е дерегистриран на 27.01.2016г. ИАСУТД е регистриран на адрес с. Д., ***в Обект за търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - Бензиностанция.

Към настоящето производство са присъединили с Протокол № 1527157/26.08.2019г. са приобщени доказателства от данъчното досие на доставчика ****ЕООД/ликв./- ****, с ЕИК ****, а именно Ревизионен акт №   Р-22002215007025-091-001/28.03.2016г. за периода от 05.06.2014г. до 30.09.2014г. и Ревизионен доклад № Р-22002215007025-092-001/ 26.02.2016г. за същия период, както и Ревизионен акт № Р-22002216005158-091-001/20.03.2017г. за периода от 01.10.2014г. до 30.06.2015г. и  Ревизионен доклад № Р-22002216005158-092-001/23.02.2017г. за същия период. За процесните периоди е установено, че ***ЕООД извършва търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали. Упражняваната дейност е в обекти под наем, а именно: обект Бензиностанция, намираща се в село Д. ***, обект Бензиногазстанция ***- намираща се в село Д. *** и обект Бензиногастанция Д.- намираща се в село Д., област В.. Представени са договори за наеми на обектите с В. ЕООД - за бензиностанция Д., В.ЕООД - за бензиностанция Д. и с В. ООД - за бензино и газстанция ***/а през ревизирания период със В.ООД/. Има свидетелство за регистрация на фискално устройство за обект Бензиностанция в село Д., ****с нивомерна система тип ACCU ROHE тип PLS- 5 х и регистрационен номер на устройството FDRID 3582679, както и свидетелство за регистрация на фискално устройство за обект Бензино-газстанция В.в село Д., ****с нивомерна система тип FAFNIR VISY и регистрационен номер на устройството FDRID 3580113. Нивомерната система на устройствата не изпраща данни към НАП. От извадените разпечетки от софтуера на наличното гориво /нивомер/ е видно, че от датата на регистрация на фискалното устройство, 17.07.2014 г., до последния ревизиран период, т.е. до 30.09.2014 г. нивомера за гориво Пропан Бутан отчита нулеви стойности. Нивоморена система с регистрационен номер на устройството FDRID 3580113 не е приведена в работен режим нито от предишния наемател ****ЕООД, нито при наемането на бензино-газстанция В.от ****ЕООД. Установено, че нивомера на газта не подава данни в НАП и не отчита нивото на наличното количество гориво. От 17.07.2014г. нивомера показва стойност „нула". Към документите от инвентаризацията са представени справки от РЛ, от които е видно типът на горивото, доставчикът на горивото, номера и датата на АДД и доставките по нивомерната система. Изведен е извод, че не е доказано обективното извършване на доставките по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. В тази връзка и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС с ревизионните актове не  са признали  право на приспадане на данъчен кредит от този доставчик. При тези констатации и като са взели предвид, че РЛ в настоящето производство не е представило доказателства относно доставките на стоки – гориво, не е посочило местонахождението-точен адрес на бензиностанцията на доставчика ***ЕООД - в ликвидация ****'/ с ЕИК **** и не е представило доказателства за фактическо извършване на дейностите от ревизираното лице „***" ЕООД с ЕИК **** - транспортна дейност на територията на страната и извън нея е изведен извод, че не са налице доставки на стоки - гориво от доставчика „****ЕООД - в ликвидация ****с ЕИК **** на „***" ООД с ЕИК **** по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Изведен е извод, че няма реално и безспорно доказана доставки на стоки, тъй като наличието на фактура само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставки на стоки по чл. 6 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. На основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит в размер на 2778.88 лв. по фактури издадени от ****ЕООД/ликв./- ****, с ЕИК ****.

По отношение на ЗКПО за 2013г. данъчните са приели, че неправилно са отразени  по дебита на счетоводна сметка 601 - Разходи за материали /гориво/ на обща стойност 12 015,14 лв. по фактури от доставчиците ****ЕООД, с ЕИК **** - фактури на обща стойност 5 742,15 лв. и ****ЕООД с ЕИК **** - фактури на обща стойност 6 272,99 лв., както и по  сметка 602 - Разходи за външни услуги на обща стойност 35 021,81 лв. по фактури от доставчиците ****ЕООД, с ЕИК **** - фактури на обща стойност 18 296,67 лв.; **** ЕООД, с ЕИК **** - фактури на обща стойност 2 460,00 лв. и ****ЕООД, с ЕИК **** - фактури на обща стойност 2 250,00 лв. Поради липса на доказателства за фактическо извършване на доставките по фактурите е прието, че така издадените първични документи не отразяват вярно стопанските операции, поради което документираните материали и услуги не са реално извършени. С така отчетените разходи за материали и услуги, които ревизираното лице не е получило, неоснователно е намален счетоводния финансов резултат на ревизираното лице за 2013г., което от своя страна е оказало влияние и върху размера на следващия се данък, т. е. в случая е налице заобикаляне на данъчния закон и избягване от данъчно облагане. Поради това и на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 26, т. 2 от ЗКПО и на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО с горепосочените разходи общо в размер на 35 021,81 лв. по фактури на посочените  доставчици е увеличен счетоводния финансов резултат и съответно е установен корпоративен данък за внасяне в размер на 3502.18лв..

По отношение на ЗКПО за 2014г. данъчните са приели, че съгласно подадената Годишна данъчна декларация от задълженото лице са декларирани общо приходи в размер на 572 514,68 лв. в т.ч. нетни приходи от продажби в размер на 572 514,68 лв. и общо разходи в размер на 553 699,82 лв. Счетоводният финансов резултат е счетоводна печалба в размер на 18 814,86 лв. Извършено е преобразуване на счетоводния финансов резултат, както следва: всичко увеличения в размер на 3 216,40 лв. /годишни счетоводни разходи за амортизации/ и всичко намаления в размер на 3 216,40 лв. /годишни данъчни амортизации/. Данъчният финансов резултат е данъчна печалба в размер на 18 814,86 лв. През  2014г.  ревизираното лице е осчетоводило разходи по дебита на счетоводна сметка - Разходи за материали /гориво/ на обща стойност 23 284,12 лв. по фактури от доставчиците: ****ЕООД, с ЕИК **** - фактури на обща стойност 12 498,94 лв., ****ЕООД, с ЕИК **** - фактури на обща стойност 1 178,51 лв. и ***ЕООД - в ликвидация ****, с ЕИК **** - фактури на обща стойност 9 606,67 лв., а по сметка 602 е осчетоводило разходи Разходи за външни услуги на обща стойност 89 241,67 лв. по фактури от доставчиците: ****ЕООД с ЕИК ****, - фактури на обща стойност 3 737,50 лв., **** ЕООД, с ЕИК **** - фактури на обща стойност 2 010,00 лв., ****ЕООД с ЕИК **** - фактури на обща стойност 4 516,67 лв., ****ЕООД, с ЕИК **** - фактури на обща стойност 3 200,00 лв.; ****ЕООД, с ЕИК **** - фактури на обща стойност 32 087,50 лв.; ****ЕООД, с ЕИК **** - фактури на обща стойност 7 775,00 лв.;  ****ЕООД с ЕИК **** - фактури на обща стойност 22 625,00 лв. и ****ЕООД с ЕИК **** - фактури на обща стойност 13 290,00 лв. Прието е, че неправилно са отразени неправилно са отразени по дебита на счетоводна сметка 601 - Разходи за материали и по сметка 602 - Разходи за външни услуги на обща стойност 112 525,79 лв. по посочените доставчици и това е довело до намаляване на счетоводния финансов резултат на ревизираното лице за 2014г., което от своя страна е оказало влияние и върху размера на следващия се данък, т. е. в случая е налице заобикаляне на данъчния закон и избягване от данъчно облагане. Поради липса на доказателства за фактическо извършване на доставките по фактурите е прието, че така издадените първични документи не отразяват вярно стопанските операции, поради което документираните материали и услуги не са реално извършени. Поради това и на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 26, т. 2 от ЗКПО и на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО с горепосочените разходи общо в размер на 112 525,79 лв. . по фактури на посочените  доставчици е увеличен счетоводния финансов резултат и съответно е установен корпоративен данък за внасяне в размер на 11252.57лв.

По отношение на ЗКПО за 2015г. данъчните са приели, че съгласно подадената Годишна данъчна декларация от задълженото лице са декларирани общо приходи в размер на 709 050,04 лв. в т.ч. нетни приходи от продажби в размер на 709 050,04 лв. и общо разходи в размер на 699 032,02 лв. Счетоводният финансов резултат е счетоводна печалба в размер на 10 018,02 лв. Извършено е преобразуване на счетоводния финансов резултат, както следва: всичко увеличения в размер на 4 555,49 лв. /годишни счетоводни разходи за амортизации/ и всичко намаления в размер на 4 555,49 лв. /годишни данъчни амортизации/. Данъчният финансов резултат е данъчна печалба в размер на 10 018,02 лв. През 2015г. ревизираното лице е осчетоводило разходи по дебита на счетоводна сметка 601- Разходи за материали /гориво/ на обща стойност 3 546,33 лв. по фактури от доставчик: ***ЕООД - в ликвидация ****, с ЕИК **** - фактури на обща стойност 3 546,33 лв., по сметка 602- Разходи за външни услуги са осчетоводени фактури на обща стойност 67 900,00 лв. по фактури от доставчиците: **** ЕООД, с ЕИК **** - фактури на обща стойност 30 787,50 лв., ****ЕООД, с ЕИК **** - фактури на обща стойност 32 212,50 лв. и **** ЕООД с ЕИК **** - фактури на обща стойност 4 900,00 лв. Поради липса на доказателства за фактическо извършване на доставките по фактурите е прието, че така издадените първични документи не отразяват вярно стопанските операции, поради което документираните материали и услуги не са реално извършени.  Неправилното отразяване по дебита на счетоводна сметка 601 - Разходи за материали и по сметка 602 - Разходи за външни услуги на обща стойност 71446.33лв. по посочените доставчици е довело до намаляване на счетоводния финансов резултат на ревизираното лице за 2015г., което от своя страна е оказало влияние и върху размера на следващия се данък. Поради това и на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 26, т. 2 от ЗКПО и на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО с горепосочените разходи общо в размер на 71446.33 лв. по фактури на посочените  доставчици е увеличен счетоводния финансов резултат и съответно е установен корпоративен данък за внасяне в размер на 8146.43лв.

По отношение на ЗКПО за 2016г. данъчните са приели, че съгласно подадената подадената Годишна данъчна декларация от задълженото лице са декларирани общо приходи в размер на 578 153,95 лв. в т.ч. нетни приходи от продажби в размер на 578 153,95 лв. и общо разходи в размер на 568 315,14 лв. Счетоводният финансов резултат е счетоводна печалба в размер на 9 838,81 лв. Извършено е преобразуване на счетоводния финансов резултат, както следва: всичко увеличения в размер на 4 761,27 лв/годишни счетоводни разходи за амортизации/ и всичко намаления в размер на 4 761,27 лв. /годишни данъчни амортизации/. Данъчният финансов резултат е данъчна печалба в размер на 9 838,81лв. През 2016г. ревизираното лице е осчетоводило разходи по дебита на счетоводна сметка 601- Разходи за материали /гориво/ на обща стойност 899,69 лв. по фактури от доставчик: „****ЕООД - в ликвидация ****с ЕИК **** - фактури на обща стойност 741,69 лв., както и е осчетоводило разходи по дебита на счетоводна сметка 602- Разходи за външни услуги на обща стойност 66 282,25 лв. по фактури от доставчиците: ****ЕООД, с ЕИК **** - фактури на обща стойност 4 018,00 лв., ****ЕООД, с ЕИК **** - фактури на обща стойност 8 020,00 лв., **** ЕООД, с ЕИК **** - фактури на обща стойност 1 250,25 лв., ****ЕООД, с ЕИК **** - фактури на обща стойност - 11 510,00 лв. и ****ЕООД с ЕИК **** - фактури на обща стойност 41 484,00 лв. Поради липса на доказателства за фактическо извършване на доставките по фактурите е прието, че така издадените първични документи не отразяват вярно стопанските операции, поради което документираните материали и услуги не са реално извършени.  Неправилното отразяване по дебита на счетоводна сметка 601 - Разходи за материали и по сметка 602 - Разходи за външни услуги на обща стойност 67181.94лв. по посочените доставчици е довело до намаляване на счетоводния финансов резултат на ревизираното лице за 2016г., което от своя страна е оказало влияние и върху размера на следващия се данък. Поради това и на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 26, т. 2 от ЗКПО и на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО с горепосочените разходи общо в размер на 67181.94 лв. по фактури на посочените  доставчици е увеличен счетоводния финансов резултат и съответно е установен корпоративен данък за внасяне в размер на 7102.07лв.

Така установените резултати от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-22002219001312-092-001/26.09.2019г., връчен на ревизираното лице на 23.10.2019г. С него не е признато право на данъчен кредит в размер на 57 901.59лв. за данъчни периоди от м. август 2013г. до месец ноември 2016г. и м. септември 2017г. и са установени задължение по ЗКПО над декларираните в размер на 28617.57лв. и лихви в размер на 11742.13лв. да данъчни периоди 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г.

Срещу ревизионния акт е подадено възражение с вх. № 5534/06.11.2019г..  

Въз основа на обективираните в ревизионния доклад констатации и след обсъждане на аргументите във възражението е издаден Ревизионен акт /РА/ № Р-22002219001312-091-001/20.11.2019г. – предмет на настоящия съдебен контрол. С него органите по приходите са приели, че не са налице обстоятелства, релевантни за признаване на правото на данъчен кредит, не са налице доказателства за реално осъществени доставки от доставчиците ****ЕООД с ЕИК ****, **** ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК *********, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, ****ЕООД с ЕИК ****, **** ЕООД с ЕИК ****, **** ЕООД с ЕИК **** и  на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС не е налице правото на приспадане на данъчен кредит на „***" ООД по фактурите, издадени от тези доставчици. По отношение на ЗКПО изцяло са приели изложените в ревизионния доклад факти и обстоятелства, направените фактическите и правни изводи и предложенията за установяване на корпоративен данък за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г.

Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице и срещу него е постъпила жалба вх. № ИТ-00-5990 от 05.12.2019г.. Със споразумение от 24.01.2020г. срокът за произнасяне по жалбата е продължен до три месеца. Решаващият орган в този срок се е произнесъл с решение № 750 от 08.05.2020г., с което е потвърдил оспорения ревизионен акт по отношение на установения резултат за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди от 01.01.2013г. до 31.12.2016г. и в оспорената част за установения резултат по ЗДДС за периодите от м. 08.2013г. до м. 11.2016г. и за м.09.2017г., ведно с начислените лихви.

Гореизложеното се установява от приложената по делото ревизионна преписка.

В хода на съдебното производство се изслуша и прие основно и допълнително заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза изготвена от вещото лице М.Г..  Отговорите на въпросите са дадени след подробен анализ на  счетоводните сметки, въз основа на  представените оборотните ведомости  и  главната книга на дружеството, регистрите по синтетичната и аналитична  отчетност на счетоводните сметки, както и взетите счетоводни записвания за  извършените разходи и приходи за времето от 01.08.2013г. до 30.11.2016г., 01.04.2017г. до 30.04.2017г. и 01.09.2017г. до 30.09.2017г.,  свързана с процесните доставки, както и последващите такива. Въз основа на това е установено, че  водената счетоводна отчетност на „***”   ЕООД гр. П.,  е организирана в съответствие  с изискванията на Закона за счетоводството и  прилагането  на националните счетоводни стандарти.  Счетоводната отчетност е водена текущо на  синтетично и аналитично ниво. За периода от 01.08.2013г. –  30.11.2016 г., за м. април 2017г. и м. септември 2017г. осъществяваната дейност на „***“ ООД  е свързана с извършвани  куриерски услуги, въз основа на договори за представителство с ****ООД, транспортни услуги в  страната и чужбина, както и  продажба на стоки. Извършените услугите от  процесните доставчици, са  свързани  с осъществяваната дейност  от  „***“ ЕООД и с осъществените от  него последващи  облагаеми доставки за периода от 01.08.2013г. –31.12.2016 г., 01.04.2017г. до 30.04.2017г. и 01.09.2017г. до 30.09.2017година. Осчетоводяването на  фактурите издадени от  процесните доставчици,  е осъществявано своевременно за  периодите от 01.08.2013 г. до 30.11.2016 г., 01.04.2017г. до 30.04.2017г. и 01.09.2017г. до 30.09.2017г., като същите са намерили правилно отражение в  дневниците за покупките на жалбоподателя за съответните данъчни периоди на общ размер на данъчната основа по ДДС в размер на 289 507.95лв. и ДДС в общ размер на 57 901.59 лева.  

Извършвани  са ревизии за установяване на задълженията на ДДС, на доставчиците  **** ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД и „****ЕООД – в ликвидация/****старо наименование, при което е установено, че някои от процесните доставчици не са отразили   в дневниците  за продажбите си, а от тук и в СД за съответните данъчни периоди  издадени от тях фактури  с получател „***"ООД,  в общ размер на ДДС  10 231.82 лева. Тези  данъчно задължените лица не са заплатили дължимия ДДС в бюджета, с което са прекратили веригата на доставките.

Органите на НАП са определи задължение на жалбоподателя, поради непризнаване на право на данъчен кредит по ДДС на  „***“ЕООД по  фактури издадени от ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД,  ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, **** ООД, ****ЕООД, ****ЕООД,  ****ЕООД, **** ЕООД,  ****ЕООД, **** ЕООД, **** ЕООД, ****ЕООД, **** ЕООД  И **** ЕООД, в размер на 47 669.77 лв., т.е 20% от стойността на данъчните основи на фактурите издадени от тези доставчици, които са дължими. Успоредно с това общата стойност на дължимия ДДС от  тези доставчици, отразили ДДС в справки декларации   за съответните данъчни периоди и такива установени  в  ревизионния акт е в размер на  47 669.77 лева, т.е  доставчиците дължат  20% ДДС, върху начислената във фактурите им данъчна основа по издадените на „***”ООД фактури, която дължат на бюджета. Въз основа на това е приело, че  конкретния случай ДДС по тези процесни  фактури  издадени от доставчиците  посочени по-горе ще бъдат платени в двоен размер на ДДС, веднъж от процесните доставчици и втори път поради непризнатия данъчен кредит на жалбоподателя.

След направени изчисления вещото лице дава заключение, че ако  на „***“ ЕООД се признаят направените разходи по фактурите, които с РА са изключени при определяне на  финансовия резултат на „***“ ЕООД за финансовата 2013г., 2014г.,2015г. и 2016г., то  финансовия резултат на „***“ ЕООД ще съответствува напълно на  декларирания в ГДД   такъв от „***“ ЕООД за съответните години, както следва: За финансовата 2013г., в размер на 3 314.91лв. и съответно заплатен корпоративен данък в размер на 331.49лв.; За финансовата 2014г., в размер на 18 814.86лв. и съответно заплатен корпоративен данък в размер на 1881.49лв.; За финансовата 2015г., в размер на 10 018.02лв. и съответно заплатен корпоративен данък в размер на 1001.80 лв.,; За финансовата 2016 г., в размер на 9 838.81 лв. и съответно заплатен корпоративен данък в размер на 983.88 лв..

    С допълнително заключение след направени изчисления, при положение, че при определяне на финансовия резултат на  „***“ ЕООД не се включат като разходи сумите по  фактури, издадени от доставчиците ****ООД, **** ЕООД, **** ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД  и ****ЕООД,  то за 2013г.  размера на корпоративния данък  по ЗКПО за 2013г. не се променя. Същият съгласно подадената ГДД за 2013 г. от жалбоподателя е  в размер на 331.49 лв. и е внесен от жалбоподателя с б.б. от 28.03.2014година.  За 2013г.  не дължи корпоративен данък.

За 2014г. дължимия данък  по ЗКПО, съгласно  ГДД  подадена от жалбоподателя  е  в размер на 1881.49 лв., които е внесен от „***“ЕООД, с б.б. от 19.06.2015 година. В резултат на извършените корекции в ГДД, дължимия  корпоративен данък за 2014г., е в размер на 3083.74 лв. Разликата за внасяне на  дължимия данък по ЗКПО е в размер на 1202.25 лева.

За 2015г. дължимия  корпоративен данък, съгласно подадената ГДД от жалбоподателя е  в размер на 1001.80 лв., които е внесен от „***“ ООД с б.б. от 16.04.2015 г.,  с б.б. от 23.07.2015 г., с б.б от 15.10.2015г., с б.б. от 14.12.2015г. и с б.б. от 31.03.2016г. В резултат на извършените корекции в ГДД, дължимия  корпоративен данък за 2015г. е в размер на 1 514.30 лева. Налице е разлика за възстановяне  на   дължимия данък за същата година по ЗКПО в  размер на 512.50 лв.

За 2016г. дължимия  корпоративен данък за календарната 2016г. изчислен от вещото лице е в общ размер на 4  056.71лева. Дължимия корпоративния данък  по ЗКПО за 2016 г., съгласно подадена от жалбоподателя ГДД за 2016 г. е  в размер на 983.88 лв., които е внесен от жалбоподателя. Разликата за възстановяване на   дължимия данък по ЗКПО за 2016г. е в размер на 3072.83 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:  

Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество жалбата частично основателна. Доводите в тази връзка са следните:

Не се установяват пороци, обосноваващи нищожността на РА.

Ревизионният акт, предмет на съдебно оспорване е издаден от компетентен орган/чл. 119, ал. 2 от ДОПК/ и в предвидената от чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. Съдържа всички реквизити съгласно чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК. Посочено е името и длъжността на издателите, номерът и датата на издаването му, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията и извършените действия в хода на ревизионното производство. Изложени са подробни мотиви и е формулирана ясна разпоредителна част, с която са определени задълженията на ревизираното лице. Дадено е разяснение за органа и срока на обжалване. Ревизионният акт е подписан и датиран. Следователно същият е издаден от компетентен орган в кръга на определените му в закона правомощия.

Спазена е предписаната от чл. 120, ал. 1, пр. 1 от ДОПК писмена форма по образеца по чл. 120, ал. 3 от ДОПК с всички задължителни реквизити по чл. 120, ал. 1, пр. 2, т. 1 –т. 8 от ДОПК, включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения по ЗДДС и ЗКПО с акцесорните им лихви по чл. 175, ал. 1 от ДОПК и кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни периоди. Фактическите констатации и правни изводи на РА са допълнени и така конкретизирани чрез тези по приложения към него РД № Р-22002219001312-092-001/26.09.2019г., съставляващ неразделна негова част съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Възражение срещу РД  е заявено от ревизираното лице в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Възражението е обсъдено по всеки един пункт в РА, с което е спазена и разпоредбата на чл. 120, ал. 2, изр. 2 от ДОПК.

Ревизионното производство е проведено без допуснати съществени процесуални нарушения. Образувано е съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК с издаването на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22002219001312-020-001/05.03.2019г., издадена от Г.И.М.на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-С., оправомощен със Заповед № РД-01-803/07.06.2017г.  и Заповед № РД-01-818/10.05.2019г.  на и. д. директор на ТД на НАП С.. Заповедта за възлагане е издадена във връзка с решение № 356/26.02.2019г. на директора на ОДОП, с което е отменен и върнат за нова ревизия на същия орган, ревизионен акт № Р-22001417008944-091-001/31.07.2018г., издаден от  Г.И.М.-орган възложил ревизията и А.Н.-ръководител на ревизията. Заповедта има задължителното съдържание по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ДОПК, посочено е  ревизираното лице конкретизирано с данните по  чл. 81, ал. 1, т. 2 – т. 5 от ДОПК; определени са поименно и длъжностно ревизиращите органи по приходите; конкретизирани са ревизираните задължения по ЗДДС и ревизирания период; даден е 3-месечен срок за извършване на ревизията съобразно чл. 114, ал. 1 от ДОПК. Не е изтекъл преклузивният срок чл. 109, ал. 1, изр. 1 от ДОПК.

Заповедта за възлагане на ревизия на  основание чл. 113, ал. 3 от ДОПК от органа, възложил ревизията е изменяна със заповеди с № Р-22002219001312-020-002/02.07.2019г. и № Р-22002219001312-020-003/02.08.2019г., връчени по електронен път на 09.07.2019г. и на 06.08.2019г.. Заповедите са сведени до знанието на ревизираното лице по надлежния ред, което е удостоверено с приложени към преписката разписки за електронно връчване. Спазен е срока за провеждане на ревизия разписан в чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.

В рамките на ревизията и в изпълнение на указанията дадени в отменителното решение на директор ОДОП от жалбоподателя, на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, са изискани доказателства по нейния предмет, включително относно спорните доставки, видно от ИПДПОЗЛ № Р-22002219001312-040-001/10.04.2019г.. Видно от решение № Р-22002219001312-106-001/10.06.2019г. е отказано продължаване на срок за представяне на изискани документи и обяснения, определен от орган по приходите във връзка с извършена ревизия.  Въпреки това, видно от ИПДПОЗЛ № Р-22002219001312-040-002/29.07.2019г. отново са изискани от задълженото лице документи и писмени обяснения. Искането е  надлежно съобщено на ЗЛ на 06.08.2019г. В дадения 14-дневен срок не са депозирани документи и обяснения.  Отправено е искане до Община П. за представяне на информация и същата с е депозирала отговор с вх. № КПД-5405 от 20.09.2019г. Видно от протокол № 1234480 от 10.04.2019г. са приобщени доказателства от данъчното досие на ревизираното лице, в т. ч. отменения ревизионен акт и ревизионен доклад към него. При първата ревизия на основание чл. 45 от ДОПК са инициирани насрещни проверки, като са изпратени  искания за представяне иа документи и писмени обяснения. Доставчиците на ****ЕООД-лично,   ****ЕООД и ****ООД-по електронен път са получили исканията. На останалите дружества исканията за представяне на документи са връчени по реда на чл. 32 oт ДОПК, поради неоткриването на техни представители на адресите. Нито един от доставчиците не е представил доказателства. Също така се констатира, че  всички ПИНП с приложенията са приобщени по преписката. Към настоящето производство са приобщени видно от протоколи с № 1527152/19.08.2019г., № 1527155/22.08.2019г.; № 1527156/26.08.2019г. и № 1527157/26.08.2019г. доказателства от данъчните досиета на „Петитис трейд“ЕООД, на ****ЕООД, на ****ЕООД и на ****ЕООД, в ликвидация ревизионни атове и ревизионни доклади издадени за установени задължения за периоди, обхващащи и настоящата ревизия. Служебно са направени справки по информационните масиви на НАП за същите доставчици. Тази доказателствена съвкупност е формирана със законосъобразно извършени от ревизиращите органи процесуални действия. Ревизията е извършена в определения в заповедта срок. За резултатите й е съставен РД № Р-22002219001312-092-001/26.09.2019г. Съдържанието на ревизионния доклад съответства изцяло на законовата норма на чл. 117, ал. 2, т. 1 – т. 10 от ДОПК и към него са приложени събраните от ревизията доказателства по чл. 117, ал. 3 от ДОПК.

Не се споделя изложено в жалбата незаконосъобразност на проведеното ревизионно производство досежно задълженията за данъчни периоди месец август 2013г.-30.11.2016г., поради образуването му след изтичане на предвидения в закона срок за това. Оплакването му е свързано с неспазването на срокът, уреден в чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Същият е преклузивен и за съблюдаването му съдът следи служебно. Съгласно цитираната норма не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. В контекста на настоящото производство, то не е ново ревизионно производство, а продължение на образуваното настоящото производство, което е върнато с решение № 356/26.02.2019гг. на директора на ОДОП, поради което първоначалната заповед е  е  връчена по ел. път на 11.01.2018г. и  не е изтекъл този срок нито за задълженията по ЗКПО за 2013г., нито за ЗДДС за данъчния период август 2013г.. Ревизионното производство е започнало преди да е изтекъл преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, поради което не е налице твърдяното от жалбоподателя съществено нарушение на процесуалните правила при провеждането му.

Относно приложението на материалния данъчен закон съдът намира следното:

Предпоставките за приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на част V, глава VІІ от ЗДДС. За възникването му е необходимо кумулативното наличие на следните условия: доставка между регистрирани по ЗДДС лица, облагаема с данък върху добавената стойност/68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, предметът по която се използва за целите на извършвани от получателя облагаеми доставки/чл. 69, ал. 1/, удостоверена по някой от начините, посочените в чл. 71 от ЗДДС, като счетоводният документ е отразен в дневника за покупки за съответния данъчен период и размерът на данъчния кредит е включен в справката – декларация за същия период /чл. 72, ал. 2 от ЗДДС/.

В настоящия случай, установени от събраните в хода на административното производство доказателства и безспорни по делото са обстоятелствата, че: страни по процесните доставки са регистрирани по ЗДДС лица; сделките са обективирани в данъчни фактури, съдържащи реквизитите по чл. 114 от ЗДДС; фактурите са отразени в дневника за покупки на ревизираното лице и размерът на данъчния кредит е включен в справката декларация за съответните данъчни периоди; за фактурираните доставки е начислен данък върху добавената стойност; от предмета им и осъществяваната от задълженото лице стопанска дейност, следва, че са сключени с цел осъществяване на други облагаеми доставки.

Спорният въпрос между страните е: получил ли е жалбоподателят действително, фактурираните стоки и услуги от издателите на фактурите. Правото на приспадане на данъчен кредит съгласно разпоредбите на чл. 68 – чл. 71 от ЗДДС възниква, когато данъчното задълженото лице е "получило стоки или услуги"/чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/ по доставка, която отговаря на останалите предвидени в ЗДДС изисквания, и е документирана и осчетоводена по съответния ред. Целта на режима на приспадане е стопанският субект да бъде освободен от тежестта на платения или дължимия данък в цялата му икономическа дейност и в крайна сметка той да бъде поет от крайния потребител на стоката или услугата. Следователно едно от условията за възникване на правото на приспадане е наличието на действително реализирана сделка. Съгласно чл. 6, ал. 1, във вр. с чл. 5 от ЗДДС доставка на стока е прехвърляне на правото на собственост или на друго вещно право върху движима или недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Според чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 8 от ЗДДС услуга е извършването на всяка дейност, която има стойност и е различна от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Съгласно общите правила за разпределение на доказателствената тежест, регламентирани в чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с § 2 от ДОПК, задължението за установяване реалното извършване на сделка, пада върху жалбоподателя. Негова е тежестта, с допустими съгласно процесуалните закони преки или съвкупност от косвени доказателства, при условията на пълно и главно доказване, да установи, че правото на собственост върху стоките, предмет на облагаемите доставки му е прехвърлено и същите са му предадени фактически от доставчика, респективно че фактурираните услуги са извършени от издателя на фактурите, в параметрите, които му е възложил.

В съответствие с нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока, а такава по чл. 5, ал. 1 от ЗДДС е всяка движима вещ. Аналогично е и легалното определение, дадено в чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО, според което доставка на стоки е прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Облагаема според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е доставката на стока или услуга, извършена от данъчнозадължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършаването й е данъчно събитие /чл. 25, ал. 1 от ЗДДС/, което в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата е извършена. Тогава, съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното лице да го начисли. Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО възниква правото на приспадането му.

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, националният законодател, транспонирайки чл. 168, б. “а” от Директива 2006/112/ЕО, в нормата на     чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е уредил право на регистрирано лице да приспадне данъка за стоките или услугите, използвани за целите на извършваните от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчик, регистриран по този закон.

В множество свои решения СЕС /например Решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 и др./ приема, че за да се признае право на данъчен кредит е необходимо първо да се провери дали доставките са реално осъществени в съответствие с правилата за доказване по националното право. В решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11 г. изрично е посочено, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. В т. 32 е записано: „Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото“. „Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано /т.33/.

От това следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС, е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. От друга страна в т. 37 съдът допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност /т.38/. Това означава, че ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика на получателя стоки и услуги, то правото на приспадане не следва да се признае.

В конкретния случай, изводите на органите по приходите се основават на недоказаност на реално извършени доставки от доставчиците ****ЕООД, с ЕИК ****; **** ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****;  ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД, с ЕИК ****; ****ЕООД,  с ЕИК ****; **** ЕООД, с ЕИК ****, **** ЕООД, с ЕИК ****, ****ЕООД, с ЕИК****, ****ЕООД, с ЕИК ****, ****ЕООД, с ЕИК **** и ****ЕООД, с ЕИК ****.

 

1.По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на 803.60 лв, по фактура №**********/12.01.2016г. с данъчна основа 4018.00 лв. и ДДС 803.60 лева издадена от ****ЕООД с предмет разпространение на рекламни материали се приема, че правилно е отказано право на данъчен кредит. От представения договор от 30.12.2015г.  за  разпространение на рекламни материали не може да се направи извод, че действително възложителя  „***“ЕООД е представил за разпространение  рекламни материали доколкото няма никаква индивидуализация на същите, няма информация какъв вид са тези материали, в какво количество и какъв вид са, нито има уговорен начин на предаване. Успоредно с това тази фактура не е отразена и в дневник продажба за съответния данъчен период, нито в следващ данъчен период. Въз основа на направената съпоставка на представените документи се приема, че не е доказано реална доставка на тази услуга.  Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 68 – чл. 71 от ЗДДС води на категоричния извод, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато данъчното задълженото лице е „получило стоки или услуги“/чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/ по доставка, която отговаря на останалите предвидени в ЗДДС изисквания, и е документирана и осчетоводена по съответния ред. Формулировката на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не оставя съмнения, че сделката, за която възниква право на приспадане на данъчен кредит трябва да е реално извършена. Това е  и целта на режима на приспадане – стопанският субект да бъде освободен от тежестта на платения или дължимия данък в цялата му икономическа дейност и в крайна сметка той да бъде поет от крайния потребител на стоката или услугата. По аргумент от посоченото по-горе, отсъствието на осъществена сделка, е основание за отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит за фактурирана такава и правилно е отказано право на ползване на данъчен кредит в м. 02.2016г. по тази фактура в размер на 803.60лв.

 2.По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на  6157.50лв. по фактури издадени от **** ЕООД, с ЕИК ****, както следва:

-фактура №**********/17.06.2015г. с данъчна основа 11012.50лв. и ДДС 2202.50 лева. Към фактурата е приложен Договор от 15.05.2015г.  за изготвяне  и разпространение на рекламни материали. Видно от договора изпълнителя се задължава да разпространи рекламни материали. Тези  рекламни материали в договора не са индивидуализирани по никакъв начин, както и няма информация какъв вид са тези материали, в какво количество и какъв вид са, нито има уговорен начин на предаване. Успоредно с това тази фактура не е отразена и в дневник продажба за съответния данъчен период, нито в следващ данъчен период.

-фактура №**********/27.05.2015г. с данъчна основа  4650.00 лв. и ДДС 930 лв. с предмет  - авторемонтни услуги, смяна на диференциал,  ремъци, ролки и главина. Към фактурата е приложен приемо-предавателен протокол от 27.05.2015г., в които предаващата страна – доставчика  предава на приемащата страна: смяна на диференциал на Ивеко ****и смяна на ремъци, ролки, лагери и главина. Към фактурата е приложен фискален бон за платена в брой  стойност от 5580.00лева. В хода на съдебното производство е представен договор за наем от  20.11. 2014г.,  сключен между фирма  ****ЕООД, представлявана от М.Р.Д.- управител наричана   НАЕМОДАТЕЛ, от една страна и  от друга страна фирма „***” ООД , гр. П.,  представлявана от В.В.В. наричан накратко НАЕМАТЕЛ.  Съгласно договора НАЕМОДАТЕЛЯТ предоставя на НАЕМАТЕЛЯ за временно и възмездно ползване товарен автомобил марка Ивеко МЛ 75 Е с ****, като  НАЕМАТЕЛЯТ се задължава да изплаща уговорената между страните наемна цена в размер на 200 лв. месечно без ДДС.

-фактура №**********/17.06.2015г. с данъчна основа 11012.50лв. и ДДС 2202.50 лева. Към фактурата е приложен Договор от 15.05.2015г.  за изготвяне  и разпространение на рекламни материали. Видно от договора изпълнителя се задължава да разпространи рекламни материали. Тези  рекламни материали в договора не са индивидуализирани по никакъв начин, както и няма информация какъв вид са тези материали, в какво количество и какъв вид са, нито има уговорен начин на предаване. Успоредно с това тази фактура не е отразена и в дневник продажба за съответния данъчен период, нито в следващ данъчен период.

-фактура № ********** / 24.07.2015г. с данъчна основа 8 525,00 лв. и ДДС 1 705,00 лв. с предмет –товаро-разтоВ. дейност в региона на Западна България. Фактурата е придружена с фискален бон за извършено плащане в брой на обща стойност 10 230,00 лева.

- фактура № ********** / 31.08.2015г. с данъчна основа 4 325,00 лв. и ДДС 865,00 лв. с предмет – товаро-разтоВ. дейност в П. и региона. Към фактурата е прикрепен фискален бон  за извършено плащане в брой в размер на 5 190,00 лева.

-фактура № ********** / 21.09.2015г. с данъчна основа 475,00 лв. и ДДС - 95,00лв. с предмет – товаро-разтоВ. дейност. Фактурата е придружена с фискален бон за извършено плащане в брой на данъчната фактура.

- фактура № ********** / 10.10.2015г. с данъчна основа 1 800,00 лв. и ДДС 360,00 лв. с предмет – товаро-разтоВ. дейност и почистване на обект. Данъчната фактурата е придружена с фискален бон за извършено плащане в брой . Към фактурата е приложен  договор от 01.07.2015г.

За посочените четири фактури е представен договор за товаро-разтоВ. дейност от 01.07.2015г. с предмет:товаро-разтоВ. дейност. В договора няма място на товарене, разтоварване, няма количество, няма вид, няма никаква индивидуализация свързана с предмета на договора. Съставените фактури, с фискални бонове и договора не доказват реалност на доставките. Даденото обяснение от управителя в хода на административното производство, че дейността е била необходима във вр. с договор за франчаиз с ****ООД не се възприема.

Правилно в случая е прието, че фактурите и договорът от 01.07.2015г. не доказват реалност на доставките. Поради тази причина не е налице доставка на услуга по чл. 9 от ЗДДС и не е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Разпоредбите на чл. 68 – чл. 71 от ЗДДС водят до категоричния извод, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато данъчното задълженото лице е „получило стоки или услуги“ /чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/ по доставка, която отговаря на останалите предвидени в ЗДДС изисквания, и е документирана и осчетоводена по съответния ред. Формулировката на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не оставя съмнения, че сделката, за която възниква право на приспадане на данъчен кредит трябва да е реално извършена. Това е  и целта на режима на приспадане – стопанският субект да бъде освободен от тежестта на платения или дължимия данък в цялата му икономическа дейност и в крайна сметка той да бъде поет от крайния потребител на стоката или услугата. По аргумент от посоченото по-горе, отсъствието на осъществени сделки, а и липсата на отразяване на фактура №**********/17.06.2015г. в дневник продажби водят до извод за отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит за фактурираните такава и правилно е отказано право на ползване на данъчен кредит в съответните данъчни периоди за м. май, м. юни,м. юли, м август,       м.септември и м. октомври 2015г., в които периоди жалбоподателя  е  упражнил право на данъчен кредит в размер на 6157,50  лв..

3.По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на  1604.00лв. по фактура издадена от ****ЕООД, с ЕИК **** :

-фактура № ********** / 15.08.2016г. с данъчна основа 8 020,00 лв. и ДДС 1 604,00 лв. с предмет –авторемонтни услуги. Към фактурата са приложени приемо-предавателен протокол, с който предаващата страна ****ЕООД предава на приемащата страна „***" ООД  извършен основен ремонт на двигател ****,  ****. Съгласно договор за наем на МПС от 30.01.2015г. ****ЕООД е предоставил за временно и възмездно ползване това ППС на жалбоподателя. Отчита се, че договорът е представен едва в хода на съдебното производство, въпреки, че е надлежно изискан.  Съпоставен този договор със заключението на вещото лице се приема, че с този автомобил през 2016г. е извършвана транспортна дейност в страната и чужбина в посочен в експертизата /стр. 60 и 61/ и същият е бил притежание на жалбоподателя, поради което няма основание договорът да не се кредитира.   Доколкото фактурираната доставка представлява договор за договор за изработка/ извършване на ремонт и смяна на консумативи на тежкотоварни моторни превозни средства/, то съгласно чл. 258 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, която да заплати възнаграждение. За да бъде направен извод, че фактурираните доставки и услуги са извършени реално, е необходимо жалбоподателят с преки доказателства да установи факта на осъществяването им – предаването на закупените материали, консумативи, гориво и заплащането на цената, съответно извършването на конкретните ремонтни дейности и заплащане на уговорената за тях цена, или да докаже предшестващи и/или последващи този факт обстоятелства, от последователното реализиране, на които по несъмнен начин следва, че страните по сделките са изпълнили задълженията си по тях. В случая са налице преки доказателства, че от които се установява предаването на вещта, предмет на доставката от доставчика на получателя, както и заплащане на цената. Предвид на това се приема, че е налице доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, налице е данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова незаконосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит в м. август 2016г. в размер на 1604.00лв по фактурата издадена от ****ЕООД.  Съответно за данъчен период резултата за внасяне е в размер на 16,06лв., съгласно справката декларация с вх. № 14001156502/13.09.2016г. Резултата по ДДС не се променя.

Въз основа на изложеното се приема, че незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 1604.00лв, по фактура, издадена от ****ЕООД.  Не се дължи и начислената лихва.

 

4.По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на  3659.33лв. по фактури издадени от  ****ЕООД, с ЕИК ****, както следва:

- фактура №********* / 31.08.2013 с ДО 11 666,67 лв. и ДДС 2 333,33 лв. – с предмет транспортна услуга.  Данъчната фактурата е придружена с фискален бон за извършено плащане в брой  от 28.10.2013година.

- фактура № ********** / 30.10.2013 с ДО 6 630,00 лв. и ДДС 1 326,00 лв. – транспортна услуга по договор  за 30.10.13година.  Данъчната фактурата е придружена с фискален бон за извършено плащане в брой от  11.11.2013година. От доказателствата по делото е  видно, че нито в хода на първоначалната ревизия, нито в процесната РЛ и доставчика са ангажирали документи свързани с процесните доставки. В хода на съдебното производство също не  се представят доказателства. С оглед на това се приема, че тези фактури, не обективират безспорно извършена транспортна услуга.  В процесния период безспорно доставчика е имал назначени на длъжност шофьори, но обективно не е доказано реално извършване на услуга. Липсват договори за транспортни услуги, заявки, приемо-предавателни, протоколи.  С оглед на това се приема, че не е налице доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и не е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова напълно законосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит в м. август и м. октомври 2016 г. в размер на 3659.33лв. по фактури издадени от ****ЕООД.

 

5.По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на  6442.50лв. по фактури издадени от  ****ЕООД, с ЕИК ****, както следва:

-фактура № ********** / 12.02.2015г. е с данъчна основа 5 265,00 лв. и ДДС 1053,00лв. с предмет – Разпространение на рекламна фирмена продукция в региона на гр. П. и товаро-разтоВ. дейност. Към данъчната фактурата се съхранява Договор за разпространение на рекламни материали от 10.01.2015г.,  сключен между „***" ООД  – възложител и ****ЕООД, като изпълнител. Видно от договора изпълнителя се задължава да разпространи рекламни материали. Тези  рекламни материали в договора не са индивидуализирани по никакъв начин, както и няма информация какъв вид са тези материали, в какво количество и какъв вид са, нито има уговорен начин на предаване. В договора няма място на товарене, разтоварване, няма количество, няма вид, няма никаква индивидуализация свързана с предмета на договора. Доставчикът не разполага с кадрови потенциал за извършване на услугите за разпространение на рекламна фирмена продукция. Съставените фактури, с фискални бонове и договора не доказват реалност на доставките. С оглед изложеното се приема, че не е налице доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и не е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова напълно законосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит в м. февруари 2015г. в размер на 1053.00лв. по тази фактури издадени от ****ЕООД и отразена в СД № 14001105077 от 12.03.2015г..

-фактура № ********** / 09.02.2015г. е с данъчна основа 8 885,00 лв. и ДДС 1777,00лв. и с предмет –авторемонтни услуги на леки и тежкотоварни автомобили. Към фактурата е приложен и Приемо-предавателен протокол от 09.02.2015г., с който предаващата страна ****ЕООД  предава на приемащата страна „***" ООД: 1.Основен ремонт на двигател **** с рег. ****; 2. Ремонт на ходова част на „Скания ****" с рег. **** и 3. Боядисване на „Скания ****" с рег. ****. Данъчната фактурата е придружена с фискален бон с № на ФУ DY372400 и № ФП 36486562 за извършено плащане в брой на сумата 10 662,00 лева. В хода на съдебното производство са представени   2 договора за наем от 30.01.2015г. и 20.11.2014г., сключени от ”***” ЕООД,  като наемател  от една страна   и ****ЕООД и В.А.М., с ЕГН **********, с адрес *** – наемодатели, по силата на които са  отдадени под наем, срещу възнаграждение товарни автомобили **** с рег. **** и „Скания ****" с рег. ****. Отчита се, че договорите за наем са представени едва в хода на съдебното производство, въпреки, че същите са били надлежно изискани в хода на ревизионното производство.  Съпоставени тези договори със заключението на вещото лице се приема, че с този автомобил през 2016г. е извършвана транспортна дейност в страната и чужбина в посочен в експертизата /стр. 60 и 61/ и същите са били притежание на жалбоподателя, поради което няма основание да не се кредитират.   Доколкото фактурираната доставка представлява договор за договор за изработка/ извършване на ремонт и смяна на консумативи на тежкотоварни моторни превозни средства/, то съгласно чл. 258 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, която да заплати възнаграждение. За да бъде направен извод, че фактурираните доставки и услуги са извършени реално, е необходимо жалбоподателят с преки доказателства да установи факта на осъществяването им – предаването на закупените материали, консумативи, гориво и заплащането на цената, съответно извършването на конкретните ремонтни дейности и заплащане на уговорената за тях цена, или да докаже предшестващи и/или последващи този факт обстоятелства, от последователното реализиране, на които по несъмнен начин следва, че страните по сделките са изпълнили задълженията си по тях. В случая са налице преки доказателства, че от които се установява предаването на вещта, предмет на доставката от доставчика на получателя, както и заплащане на цената. От приемо-предавателния протокол се установява дата, място, вид на извършената услуга.  Успоредно с това видно от заключението на експертизата на стр. 52 с тези МПС-та са извършвани транспортни услуги към други дружества, както и през 2015г. приходите по сметка 703 са формирани от международни превози и транспортни услуги. Предвид на това се приема, че е налице доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова незаконосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит в м. февруари 2015г. в размер на 1777.00лв.

Фактура № ********** / 09.02.2015г. и фактура № ********** / 12.02.2015г. са включени в СД с вх. № 14001105077/12.03.2015г. в данъчен период м. 02.2015г. и при горните изводи следва, че за този данъчен период резултата по справка декларация се променя на 1053.00-57.42=995.58лв..

- фактура № **********/29.01.2015г. е с данъчна основа 9 862,50 лв. и ДДС 1 972,50лв. с предмет – Авторемонтни услуги. Към фактурата е приложен и Приемо-предавателен протокол от 29.01.2015г., с който предаващата страна ****ЕООД предава на приемащата страна „***" ООД 1. Основен ремонт на двигател на „Мерцедес 1320 Л" с рег. ****; 2. Ремонт на скоростна кутия на „Мерцедес 814 Д" **** и 3. Боядисване на „Мерцедес 1320 Л" с рег. ****. В хода на съдебното производство са представени два договора  за наем от 20.11.2014г.,  сключени между  Фирма: ****ЕООД, представлявана от М.Р.Д.- НАЕМОДАТЕЛ фирма „***” ООД, гр. П., представлявана от В.В.В. – НАЕМАТЕЛ, за временно и възмездно ползване на  товарен автомобил марка Мерцедес 814 Д с ****и товарен автомобил марка Мерцедес 1320 Л с ****, срещу месечно възнаграждение от 200 лв. без ДДС за всеки от договорите,  за   срок   от 12 месеца. С тези автомобили през 2015г. и 2016г. са извършвани транспортни дейности в страната и чужбина в посочени в експертизата размери /стр. 60 и 61/, поради което няма основание договорите да не се кредитират.  Доколкото фактурираната доставка представлява договор за договор за изработка/ извършване на ремонт и смяна на консумативи на тежкотоварни моторни превозни средства/, то съгласно чл. 258 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, която да заплати възнаграждение. За да бъде направен извод, че фактурираните доставки и услуги са извършени реално, е необходимо жалбоподателят с преки доказателства да установи факта на осъществяването им – предаването на закупените материали, консумативи, гориво и заплащането на цената, съответно извършването на конкретните ремонтни дейности и заплащане на уговорената за тях цена, или да докаже предшестващи и/или последващи този факт обстоятелства, от последователното реализиране, на които по несъмнен начин следва, че страните по сделките са изпълнили задълженията си по тях. В случая са налице преки доказателства, че от които се установява предаването на вещта, предмет на доставката от доставчика на получателя, както и заплащане на цената. От приемо-предавателния протокол се установява дата, място, вид на извършената услуга.  Успоредно с това видно от заключението на експертизата с тези МПС-та са извършвани транспортни услуги в страната и чужбина към други дружества, както и през 2015г. приходите по сметка 703 са формирани от международни превози и транспортни услуги /стр. 6 от експертизата/. Предвид на това се приема, че е налице доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова незаконосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит в м. януари 2015г. в размер на 1972.50лв.

- фактура № ********** / 20.03.2015г. е с данъчна основа 4 800,00 лв. и ДДС 960,00 лв., с предмет – Авторемонтни услуги. Към фактурата е приложен и Приемо-предавателен протокол от 20.03.2015г., с който предаващата страна ****ЕООД  предава на приемащата страна „***" ООД: 1. Шлайфане на блок и глава на „ДАФ 95400 АТИ" с ****; 2. Реглаж на преден и заден мост на „ДАФ 95400 АТИ" с **** и 3. Заваръчни услуги на „ДАФ 95400 АТИ" с ****. Данъчната фактура  е придружена с фискален бон  за извършено плащане в брой на сумата 5 760,00 лева. В хода на съдебното производство е представен договор  за наем от 30.01.2015 г.,  сключен между  **** ЕООД, представлявана от Б.А.З.- управител - НАЕМОДАТЕЛ и фирма „***” ООД, гр. П., представлявана от В.В.В. – НАЕМАТЕЛ, за временно и възмездно ползване на влекач ДАФ 95 400 АТИ с ****, срещу месечно възнаграждение от 100 лв. без ДДС,  за   срок   от 12 месеца.

- фактура № ********** / 17.04.2015г. е с данъчна основа 3 400,00 лв. и ДДС 680,00 лв. и с предмет – Авторемонтни услуги. Към фактурата е приложен и Приемо-предавателен протокол от 17.04.2015г.,  с който предаващата страна ****ЕООД  предава на приемащата страна „***" ООД:1. Ремонт на скорости на „Рено Мастер" с рег. ****и 2. Заваръчни услуги на „Рено Мастер" с рег. № СА8258КК. От извършената проверка в аналитичния счетоводен регистър на счетоводна сметка №205 „транспортни средства” -  „Рено Мастер" с рег. ****вещото лице е установило, че този автомобил е  собственост на жалбоподателя. Към фактурата е приложен касов  бон 11.05.2015г. за извършено плащане в брой на сумата-  4 080,00 лева.

Съпоставени тези договори със заключението на вещото лице се приема, че с този автомобил през 2016г. е извършвана транспортна дейност в страната и чужбина в посочен в експертизата /стр. 60 и 61/ и същите са били притежание на жалбоподателя, поради което няма основание да не се кредитират.   Доколкото фактурираната доставка представлява договор за договор за изработка/ извършване на ремонт и смяна на консумативи на тежкотоварни моторни превозни средства/, то съгласно чл. 258 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, която да заплати възнаграждение. За да бъде направен извод, че фактурираните доставки и услуги са извършени реално, е необходимо жалбоподателят с преки доказателства да установи факта на осъществяването им – предаването на закупените материали, консумативи, гориво и заплащането на цената, съответно извършването на конкретните ремонтни дейности и заплащане на уговорената за тях цена, или да докаже предшестващи и/или последващи този факт обстоятелства, от последователното реализиране, на които по несъмнен начин следва, че страните по сделките са изпълнили задълженията си по тях. В случая са налице преки доказателства, че от които се установява предаването на вещта, предмет на доставката от доставчика на получателя, както и заплащане на цената. От приемо-предавателните протоколи се установява дата, място, вид на извършената услуга.  Успоредно с това видно от заключението на експертизата с тези МПС-та са извършвани транспортни услуги в страната и чужбина към други дружества, както и през 2015г. приходите по сметка 703 са формирани от международни превози и транспортни услуги /стр. 6 от експертизата/. Фактурите  издадени от доставчика **** ЕООД  на „***”ЕООД са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка № 602 “Разходи за външни услуги“ и дебита на счетоводна сметка №4531 „ДДС по покупките”, срещу кредитирането на счетоводна сметка №401 „Доставчици” по аналитичната  партида  на  доставчика. Процесните фактури са намерили  отражение в дневника за покупки на жалбоподателя, а от тук и СД за съответните данъчни периоди за м. януари, м.февруари, м. март и април 2015година. Предвид на това се приема, че е налице доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова незаконосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит в м. март 2015г. по фактура № ********** / 17.04.2015г. в размер на 960.00лв. и е начислена лихва в размер на 433,80лв. Съответно за данъчен период м. 03.2015г. резултата за внасяне е в размер на 21,02лв., съгласно справката декларация с вх. № 14001108905/14.04.2015г. Незаконосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и правото на данъчен кредит в м. април 2015г. по фактура № ********** / 17.04.2015г. в размер на 680.00лв. и е начислена лихва в размер на 301,60лв. Съответно за данъчен период м. 04.2015г. резултата за внасяне е така както е деклариран в размер на 24,00лв., съгласно справката декларация с вх. № 14001111146/13.05.2015г.

Въз основа на изложеното се приема, че незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 5389.50лв., по фактури издадени от  **** ЕООД.  Дължимото ДДС е в размер на 1053.00лв.

 

6.По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на  747.50лв. по фактура издадена от  ****ЕООД, с ЕИК **** през данъчен период м. 03.2014г. с № **********/20.03.2014г., с данъчна основа 3737,50 лв. и ДДС 747,50 лв., с предмет – изработка на вал, муфа, фланец и втулки. Фактурата  е намерила отражение в дневника за покупки на жалбоподателя, а от тук в СД за м. март 2014г.. Придружена е с фискален бон от 14.04.2014г. за извършено плащане в брой.  Фактурираната доставка представлява договор за договор за изработка/ извършване на ремонт и смяна на консумативи на тежкотоварни моторни превозни средства/, то съгласно чл. 258 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, която да заплати възнаграждение. За да бъде направен извод, че фактурираните доставки и услуги са извършени реално, е необходимо жалбоподателят с преки доказателства да установи факта на осъществяването им – предаването на закупените материали, консумативи, гориво и заплащането на цената, съответно извършването на конкретните ремонтни дейности и заплащане на уговорената за тях цена, или да докаже предшестващи и/или последващи този факт обстоятелства, от последователното реализиране, на които по несъмнен начин следва, че страните по сделките са изпълнили задълженията си по тях. В случая са налице преки доказателства, че от които се установява предаването на вещта, предмет на доставката от доставчика на получателя, както и заплащане на цената. В случая от приемо-предавателния протокол не се установява по отношение на кое МПС е извършена услугата, няма и индивидуализация на конкретно вложените материали въз основа на които да се проследи дали същите са за това МПС. Успоредно с това видно от заключението на експертизата с това МПС не е установено да са извършвани транспортни услуги в страната и чужбина. Насложено с установената липса на складова база на доставчика, с липса на подавана ГДД за 2014г. мотивират състава да приеме, че не е налице реалност и доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и не е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова напълно законосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит в м. март 2014г. в размер на 747.50лв.

 

7.По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на  1 144.05лв. по фактури издадени от  ****ЕООД, с ЕИК ****, както следва:

-фактура № 441 / 30.09.2013г. с ДО 1 610,00 лв. и ДДС 322,00 лв. – работно облекло 7 бр. и обувки -7 броя. Фактурата  е придружена с фискален бон от 03.10.2013година, за разплащане в брой.

- фактура № 453 / 31.10.2013г. с ДО 850,00 лв., в т.ч. по договор за реклама 700,00 лв. работно облекло 1 бр. - 150лв. и ДДС 170,00 лв. Фактурата  е придружена с фискален бон от 07.11.2013г., за изплащането на фактурата в брой.

- фактура № 505 / 12.02.2014г. с данъчна основа  2010  лв. и ДДС 402 лв., в която е изписано по договор за реклама. Фактурата  е придружена с фискален бон  за извършената продажба от доставчика в брой. 

- фактура № 755 / 08.03.2016г. с данъчна основа 1250.25 лв. и ДДС 250.05  лв. в която е записано  по договор за реклама. Фактурата  е придружена с фискален бон от 11.03.16г. за извършена разплащане от жалбоподателя   в брой.

 Осчетоводяването на изплатените суми на доставчика в счетоводството на  жалбоподателя е извършено, като е дебитирана счетоводна сметка №401 „Доставчици”, по аналитичната сметка на доставчика и е  кредитирана счетоводна сметка №501 „Каса в лева”. Фактурите са отразени в дневника за покупки на жалбоподателя и са посочени в СД за съответните данъчни периоди за м. септември 2013г., м. октомври 2013г.,  за м.февруари 2014 г. и м. март 2016година

Фактурите  издадени от доставчика ****ОООД  на „***”ЕООД  по договор за реклама са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка № 602 “Разходи за външни услуги“, като работното облекло е осчетоводено по счетоводна сметка № 601 „Разходи за материали, съответно в дебита на счетоводна сметка №4531 „ДДС по покупките”, срещу кредитирането на счетоводна сметка 401 „Доставчици” по аналитичната  партида  на  доставчика. Фактура № 505/12.02.2014г. и  фактура № 755/08.03.2016г. не са отразени в  дневника за продажби на доставчика ****ОООД.

В кориците на делото не е налице договор за договор за реклама, нито такъв за  изработка на работно облекло, които да е предпоставка за издаване на фактурите. Даденото обяснение на управителя във връзка с тези фактури не се възприема. По делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да е видна провеждана между страните кореспонденция довела до даване на поръчката за изработване на фирмено облекло. Няма никакви индиции свързани със задания, форма и брои за  изработване на рекламни брошури /флаери/ с цел популяризирането на дейността на фирма „***" ООД на територията на гр. П. и гр. С.. Доколкото ревизиращия екип е установил, че това дружество е имал нает един работник на длъжност технически сътрудник и същият е освободен м. 10.2013г., както и че не е открит представител на фирмата на посочените адреси, и че фактури и фактура № 505/12.02.2014г. и  фактура № 755/08.03.2016г. не са отразени в  дневника му за продажби мотивират състава да приеме, че не е налице реалност и доказани доставки на услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и не е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова напълно законосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит по фактурите издадени от ****ЕООД в размер на 1444.05лв. Тези фактури са посочени в данъчни периоди за м. септември 2013г.-ДДС-322.00лв, м. ноември 2013г.-ДДС-170.00лв.,  за м.февруари 2014г.-ДДС-402.00лв. и в м. март 2016г.-ДДС-250.05лв. и правилно е отказано право на данъчен кредит по тях.

        

8.По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на  2302.00лв. по фактури издадени от  ****ЕООД, с ЕИК ****,  както следва:

- фактура № **********/19.09.2016г. е с данъчна основа   7710 лв. и ДДС 1542лв.- товаро-разтоВ. дейност и почистване на обект. Фактурата  е придружена с фискален бон от 25.10.2016година.

- фактура № **********/06.10.2016г. с данъчна основа  3800  лв. и ДДС 760  лв.-товаро-разтоВ. дейност. Фактурата  е придружена с фискален бон от 15.11.2016година.

 Осчетоводяването на изплатените суми на доставчика в счетоводството на  жалбоподателя е извършено, като е дебитирана счетоводна сметка № 401 „Доставчици”, по аналитичната сметка на доставчика и е  кредитирана счетоводна сметка №501 „Каса в лева”. Фактурите  са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка № 602 “Разходи за външни услуги“, дебита на счетоводна сметка № 4531 „ДДС по покупките” срещу кредитирането на счетоводна сметка №401 „Доставчици” по аналитичната  партида  на  доставчика. Процесните фактури не са отразени в регистър „Дневник продажби“ на този доставчик.

В кориците на делото не е налице договор за товаро-разтоВ. дейност, не са налице приемо-предавателни протоколи касателно посочената товаро-разтоВ. дейност, от които да е видно кога и какво е товарно и съответно на кои дати и къде е разтоварено; липсват каквито и да е договорки свързани с конкретен обект за почистване, съответно с характера на извършваната там дейност, с начин на калкулиране на цените на услугите.  Даденото обяснение на управителя във връзка с тези фактури не се възприема. По делото не ангажирани никакви доказателства, от които да е видно провеждана между страните кореспонденция довела до възлагане на точно този вид дейност. Представените фактури не обективират реалното й извършване. Липсват косвени доказателства, въз основа на които да се прецени необходимостта от извършване на тези дейности. Това, че жалбоподателят е имал договор за франчаиз с ****ООД и неговото дружество е трябвало да бъде в безупречен вид е без значение.  В хода на ревизията е установено, че този доставчик за 2016г. не е подал ГДД, не е включил процесните фактури в дневник продажби, персоналът му се състои от дограмаджия на дърво, пластмаса и алуминий.  Всичко изложено мотивира състава да приеме, че не е налице реалност и доказани доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и не е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова напълно законосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит по фактурите издадени от ****ЕООД в размер на 2302.00лв. Тези фактури са посочени в данъчни периоди за м. септември 2016г.-ДДС-1542.00лв. и в м. октомври  2016г.-ДДС-760.00лв.  и правилно за тях е отказано право на данъчен кредит.

 

9.По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на  1353.33лв. по фактури издадени от  ****ЕООД, с ЕИК ****, както следва:

-фактура № **********/30.12.2013г.  е  с данъчна основа 2 250.00 лв. и ДДС 450.00 лв. със запис авторемонтни услуги и

-фактура № **********/10.01.2014г. с ДО 4 516.67 лв. и ДДС 903.33 лв. – продажба на услуги: товаро-разтоВ. дейност, като са приложени  фискални бонове от 13.01.2014г.

Осчетоводяването на изплатените суми  в счетоводството на  жалбоподателя е извършено, като е дебитирана счетоводна сметка №401 „Доставчици”, по аналитичната сметка на доставчика и е  кредитирана счетоводна сметка №501 „Каса в лева”. Фактурите   са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка № 602 “Разходи за външни услуги“ и дебита на счетоводна сметка №4531 „ДДС по покупките” срещу кредитирането на счетоводна сметка №401 „Доставчици” по аналитичната  партида  на  доставчика.

Доколкото фактурираната доставка за авторемонтна услуга по фактура № **********/30.12.2013г.  представлява договор за покупко-продажба на резервни части, респ.  договор за договор за изработка/ извършване на ремонт и смяна на консумативи на тежкотоварни моторни превозни средства/, то съгласно чл. 258 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, която да заплати възнаграждение. За да бъде направен извод, че фактурираните доставки и услуги са извършени реално, е необходимо жалбоподателят с преки доказателства да установи факта на осъществяването им – предаването на закупените материали, консумативи, гориво и заплащането на цената, съответно извършването на конкретните ремонтни дейности и заплащане на уговорената за тях цена, или да докаже предшестващи и/или последващи този факт обстоятелства, от последователното реализиране, на които по несъмнен начин следва, че страните по сделките са изпълнили задълженията си по тях. В случая не са налице преки доказателства, от които да се установи предаването на вещта, предмет на доставката от доставчика на получателя. Няма приемо-предавателен протокол, поради което не се установява дата, място, вид на извършената услуга. Принципно се приема от заключението на експертизата, че с това МПС   марка „Скания ****" с рег. **** /стр. 52/ са извършвани транспортни услуги в страната и чужбина към други дружества, както и през 2013г. и 2014г.  приходите по сметка 703 са формирани от международни превози и транспортни услуги /стр. 6 от експертизата/, но липсата на индивидуализация на вложените материали,  липсата на посочване във фактурата за кое МПС се отнасят и липсата на приемо-предавателен  протокол мотивират състава да приеме, че не е налице реалност на услугата. Доколкото и ревизиращият екип е установил, че доставчика е с основен предмет на дейност търговия на едро с дървен материал, материали за строителство и санитарно оборудване, че персонала му е назначен на длъжност-кранист и работник строителство мотивират състава да приеме, че същото няма и кадрови потенциал да  извърши услуга: авторемонтни услуги. Предвид изложеното се приема, че не е налице доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и не е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова напълно законосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит в м. януари 2014г. в размер на 903.33лв. по фактура издадена от  ****ЕООД.

По отношение на фактура № **********/10.01.2014г. в кориците на делото не е налице договор за товаро-разтоВ. дейност, не са налице приемо-предавателни протоколи касателно посочената товаро-разтоВ. дейност, от които да е видно кога, от къде и какво е товарно и съответно на кои дати е натоварено и къде е разтоварено.  Даденото обяснение на управителя във връзка с тази фактура не се възприема. По делото не ангажирани никакви доказателства, от които да е видно провеждана между страните кореспонденция довела до възлагане на точно този вид дейност. Представените фактури не обективират реалното й извършване. Липсват косвени доказателства, въз основа на които да се прецени необходимостта от извършване на тези дейности. Това, че жалбоподателят е имал договор за франчаиз с ****ООД и задължение на „***" ООД е да получава стока от ****сутрин и да изпраща вечер, като пратките идват и отпътуват с камион не е подкрепено с никакви доказателства, в това число в хода на ревизията дори не е бил този представен.  Както бе посочено по-горе този доставчик е с основен предмет на дейност търговия на едро с дървен материал, материали за строителство и санитарно оборудване, че персонала му е назначен на длъжност-кранист и работник строителство мотивират състава да приеме, че същото няма и кадрови потенциал да  извърши услуга: товаро-разтоВ. дейности. Предвид изложеното се приема, че не е налице доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и не е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова напълно законосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит в м. декември  2013г. в размер на 450.00лв. по фактура издадена от  ****ЕООД.

 

10.По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на  640.00лв. по фактура издадена от ****ЕООД, с ЕИК ****, а именно:

-фактура № **********/27.02.2014г.  с ДО - 3200,00лв. и ДДС -640,00 лв. издадена от ****ЕООД, с предмет продажба на услуги-ремонт на  ремарке с рег. № РК2721ЕЕ, придружена с фискален бон 27.02.2014г.

В даденото обяснение от управителя е посочено, че дружеството е ползвало това ремарке и услугата е за подмяна на бризент на таван и щори на ремарке и същото се възприема.  Същото се подкрепя и от заключението на експертизата /стр. 65/, че с това  ремарке са извършвани транспортни услуги в страната и чужбина към други дружества, както и през 2014г. приходите по сметка 703 са формирани от международни превози и транспортни услуги /стр. 6 от експертизата/. С оглед на това изложените доводи в РА, че не са представени доказателства за наем на МПС не могат се споделят, тъй като въобще в хода на ревизията не е правена съпоставка на извършваната транспортна дейност от жалбоподателя и реализираната от това приходи. Тези доводи не водят до отказ от признаване на данъчен кредит. До такива не водят и посочената липса на кадрова обезпеченост на доставчика, което е в разрез с практиката на СЕС, а и доколкото за подмяната на бризент не са необходими специални умения. Фактурата  издадена от доставчика ****ЕООД на „***”ЕООД е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка № 602 “Разходи за външни услуги“ и дебита на счетоводна сметка №4531 „ДДС по покупките”, срещу кредитирането на счетоводна сметка №401 „Доставчици” по аналитичната  партида  на  доставчика. Съответно доставчика е включил фактурата в дневник продажби. Съответно таза фактура е намерила правилно отражение в дневника за покупки на жалбоподателя, а от тук и СД за  данъчен период м. февруари 2014г. Предвид на това се приема, че е налице реално извършена и доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова незаконосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит в м. февруари 2014г. по фактура № **********/27.02.2014г.  в размер на 640.00лв..

 Въз основа на изложеното се приема, че незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 640.00лв., по фактура издадена от  ****ЕООД.

 

11.По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на  6 417.50лв. по фактури издадени от ****ЕООД, с ЕИК ****, а именно:

- фактура № **********/09.05.2014г. е с данъчна основа 4 810,00 лв. и ДДС 962,00 лв. и е с предмет – Авторемонтна услуга на хидромотор Липхер 914; авторемонтна услуга на леки автомобили: смяна на диференциал, пребоядисване на автомобил, смяна на ресори, смяна на накладки, смяна на масло. Фактурата е придружена с фискален бон за извършено плащане в брой. Същата не е придружена с приемо-предавателен протокол, нито от нея е видно за кое МПС се  налагало ремонт. Даденото в тази връзка обяснение не кореспондира с материалите по ревизията, а и няма ангажирани никакви доказателства от страна на жалбоподателя с посоченото от него „ремонт на кола „Рено Канго".  Съответно и вещото лице не е установило данни за използвана „Рено Канго“ за търговска дейност на жалбоподателя. Липсата на индивидуализация на вложените материали,  липсата на посочване във фактурата за кое МПС се отнасят и липсата на приемо-предавателен  протокол мотивират състава да приеме, че не е налице реалност на услугата, по тази фактура, така както е приел и ответника. В случая не са налице преки доказателства, от които да се установи предаването на вещта, предмет на доставката от доставчика на получателя. Предвид изложеното се приема, че не е налице доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и не е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова напълно законосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит в м. май 2014г. в размер на 962.00лв. по фактура издадена от  ****ЕООД.

-  Фактура № **********/30.06.2014г. е с данъчна основа 2 965.00 лв. и ДДС 593.00 лв. и с предмет – Разпространение на рекламни флаери и постери в региона на гр. П. и товаро-разтоВ. дейност, която е придружена с фискален бон за извършено плащане в брой на сума 3 558.00 лв. Към фактурата е приложен Договор за разпространение на рекламни материали и товаро-разтоВ. дейност от 29.05.2014г. Видно от него същият е сключен между „***" ООД – възложител и ****ЕООД с ЕИК – изпълнител. Съгласно договора, предмета на договора е: Възложителят възлага, а изпълнителя приема да разпространи рекламни материали и товаро-разтоВ. дейност предоставени от възложителя в следните населени места: гр.П., гр. Б., гр. Т., гр. Р., гр. К., гр. Д.. Общата договорена цена възлиза на  3 558,00 лв. с начислен ДДС. Договорено е плащане след извършване на услугата, а срокът за изпълнение е до 05.07.2014г.

В кориците на делото не са налице приемо-предавателни протоколи касателно посочената товаро-разтоВ. дейност, от които да е видно кога, от къде и какво е товарно и съответно на кои дати и къде е разтоварено. Няма данни за  разпространение на рекламни флаери и постери в региона на гр. П.. Тези  рекламни материали в договора не са индивидуализирани по никакъв начин, както и няма информация какъв вид са тези материали, в какво количество и какъв вид са, нито има уговорен начин на предаване. Даденото обяснение на управителя във връзка с тази фактури не се възприема. По делото от страна на жалбоподателя  не ангажирани никакви доказателства, от които да е видно какво реално стои зад тази товарно-разтоВ. дейност и какви рекламни материали са разпространявани. Няма посочен точен адрес за извършване на услугите при доставчик или при получател, няма информация за калкулиране на цени, липсва информация за лицата извършили услугите и за тези, които са възложили извършването им. Въз основа на това се приема, че представената  фактура не обективира реалното й извършване. Договорът не е индивидуализиран в никаква степен, поради и което не може да се прецени необходимостта от извършване на тези дейности. Даденото обяснение от управителя за тази фактура не се възприема. Това, че  „***" ООД е било длъжно да получава стока от ****ООД сутрин и да изпраща вечер, както и им били изпращали различни флаери и брошури, поради което  се налагало да ползвала външни услуги за тази дейност не освобождава жалбоподателя да докаже, че реално е извършвал тази дейност. Тежестта е негова и поради тази причина се следва извод, че не е доказана реалност на фактурираната услуга. Този извод се следва и от установеното от ответника  в хода на ревизията. Всичко изложено мотивира състава да приеме, че не е налице реалност и не е доказана доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и не е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова напълно законосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит по фактура № **********/30.06.2014г. издадена от ****ЕООД в размер на 593.00лв. Тази фактура е посочена в данъчен период за м. юни 2014г.-ДДС-593.00лв. и правилно за нея е отказано право на данъчен кредит.

- Фактура № **********/26.09.2014г. е с данъчна основа 10 012.50 лв. и ДДС 2002.50 лв. и с предмет – Авторемонтни услуги и Ос за фиксатор. Към фактурата е приложен  фискален бон  за извършено плащане в брой. Към фактурата е приложен и Приемо-предавателен протокол от 26.09.2014г., с който предаващата страна ****ЕООД предава на приемащата страна „***" ООД: 1. Подмяна на турбина на „ДАФ ХФ 95 430" с рег. **** и 2. Основен ремонт на двигател на „ДАФ ХФ 95 430" с рег. ****. Тази фактура не е включена в дневник продажби на ****ЕООД, поради което и ДДС не е станал дължим. Също така тази фактура не е  осчетоводена от жалбоподателя по дебита на счетоводна сметка № 602 “Разходи за външни услуги“ и дебита на счетоводна сметка №4531 „ДДС по покупките”. Представените първични счетоводни документи, обективират формално извършване на доставка, но съпоставено с установяването на ответника за липса на кадрова обезпеченост на доставчика в този период се приема, че правилно е отказано правото на данъчен кредит по тази фактура.  Изложеното мотивира състава да приеме, че не е налице реалност и не е доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и не е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова напълно законосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит по фактура № **********/26.09.2014г.  издадена от ****ЕООД в размер на 2002.50 лв.  Тази фактура е посочена в данъчен период за м. септември 2014г.-ДДС-2002.50 лв. и правилно за нея е отказано право на данъчен кредит.

-  Фактура № ********** / 28.10.2014г. с данъчна основа 2 425,00 лв. и ДДС 485,00лв. с предмет – Авторемонтни услуги. Към фактурата е приложен фискален бон  за извършено плащане в брой и Приемо-предавателен протокол от 28.10.2014г., с който предаващата страна ****ЕООД предава на приемащата страна „***" ООД с: Ремонт и подмяна на лагери на предна и задна ос на „ДАФ ХФ 95 430" с рег. ****. Така представените в хода на ревизията първични счетоводни документи са достатъчни за доказване реалността на сделката. В хода на съдебното производство е представен и договорът на наем. Този извод се основава  и на заключението на експертизата /стр. 65/, че с това  МПС са извършвани транспортни услуги в страната и чужбина към други дружества, както и през 2014г. приходите по сметка 703 са формирани от международни превози и транспортни услуги /стр. 6 от експертизата/. С оглед на това изложените доводи в РА, че не са представени доказателства за наем на МПС не могат се споделят, тъй като въобще в хода на ревизията не е правена съпоставка на извършваната транспортна дейност от жалбоподателя и реализираната от тази дейност приходи. Тези доводи не водят до отказ от признаване на данъчен кредит. Доколкото органът се е позовал на липса на кадрова обезпеченост за да приеме нереалност на услугата се приема, че този извод е в противоречие с решения на СЕС.  Също така състава не открива привидност на тази сделка при относителна симулация. Органът няма установявания, свързани с това, че страните не са желали сделката, по която е издадена процесната фактура да породи правни последици, а са желали правните последици по прикритата сделка, но такава прикрита сделка въобще не е доказана. Остава открит въпроса коя според ответника е прикритата сделка.

Фактурата  издадена от доставчика ****ЕООД на „***”ЕООД е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка № 602 “Разходи за външни услуги“ и дебита на счетоводна сметка №4531 „ДДС по покупките”, срещу кредитирането на счетоводна сметка №401 „Доставчици” по аналитичната  партида  на  доставчика. Съответно доставчика е включил фактурата в дневник продажби. Съответно таза фактура е намерила правилно отражение в дневника за покупки на жалбоподателя, а от тук и СД за  данъчен период м. октомври 2014г. Предвид на всичко изложено се приема, че е налице реално извършена и доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова незаконосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит в м. октомври 2014г. по фактура № ********** / 28.10.2014г. в размер на 485.00лв..

-  Фактура № **********/19.11.2014г. е с данъчна основа 11 875,00 лв. и ДДС 2375,00 лв. и с предмет – Строително-ремонтни работи. Към фактурата е приложен  фискален бон  за извършено плащане в брой. Наред с това към фактурата е приложен и Протокол Акт 19 за извършено СМР с възложител „***" ООД и изпълнител ****ЕООД  за  обект: гр. П., кв. М., работилница ****. Видно от  представеният протокол са извършени следните видове СМР: 1. Железарски и заваръчни операции по външна ограда; 2. Изчистване и извозване на депо от отпадъци; 3. Окабеляване и развиване на електрическа мрежа и 4. Остъкляване. Към фактурата е  приложен и  Договор за СМР от 01.11.2014г. Същият е сключен между „***" ООД  – възложител и ****ЕООД – изпълнител. Съгласно предмета  на договора: Възложителят възлага, а изпълнителя приема да изпълни за своя сметка и отговорност строително-ремонтни работи на обект с адрес гр. П., кв. М., работилница ****. Срокът за извършване на ремонта е определен  на два месеца. Цената по договорения ремонт по офертна  спецификация е в размер на 11 875,00 лв. без ДДС.

За тази фактура е представено и писмено обяснение от управителя на „***" ООД. Същото се възприема напълно. В него е посочено, че е за извършване на строителни и ремонтни услуги „Фирма „***" ООД има сключен договор със ****АД за ползване под наем на индустриално хале с дворно място с обща площ около 7 000 кв. м. При взимането на горецитираният обект са били нужни строителни довършителни дейности /окабеляване, заварване, остъкляване/, както и същият да бъде основно почистен, тъй като е бил задръстен със строителни и битови отпадъци. В хода на съдебното производство е представен договорът за наем 01.11.2014г. със ****АД.  По разбиране на състава така представените и обсъдени документи са напълно достатъчни и обосноват извод за реалност на услугата. Налице е обект и конкретно извършени строително монтажни дейности. Успоредно с това тази фактура е осчетоводена по сметка №4531 „ДДС по покупките”, срещу кредитирането на счетоводна сметка №401 „Доставчици” по аналитичната  партида  на  доставчика. Същата е посочена и в дневник продажби на доставчика. Доколкото органът се е позовал на липса на кадрова обезпеченост за да приеме нереалност на услугата се приема, че този извод е в противоречие с решения на СЕС.  Не се споделя и бланкетното посочване на привидност на тази сделка при относителна симулация доколкото органът не е направил никакви установявания по отношение на прикрита сделка.

Съответно таза фактура е намерила правилно отражение в дневника за покупки на жалбоподателя, а от тук и СД за  данъчен период м. ноември 2014г. Предвид на всичко изложено се приема, че е налице реално извършена и доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова незаконосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит в м. ноември 2014г. по фактура № **********/19.11.2014г. в размер на 2375.00лв.

Въз основа на изложеното се приема, че незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 2860.00лв., съответно 485.00лв., по фактура № ********** / 28.10.2014г. и по фактура №**********/19.11.2014г.. в размер на 2375.00лв., издадени от ****ЕООД.  Съответно правилно е отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от ****ЕООД в размер на 3557.50лв.

 

12.По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на  1555.00лв. по фактура издадена от ****ЕООД, с ЕИК ****, а именно:

-фактура № **********/29.12.2014г. е с данъчна основа 7 775.00 лв. и ДДС 1555.00лв. и с предмет – Изготвяне на рекламни флаер, постери, календари, тефтери, химикалки, запалки и разпространение на рекламните флаери и постери в региона на гр. П..  Фактурата е придружена с фискален бон  за извършено плащане в брой от 29.12.2014г. Към фактурата е приложен  и Договор за разпространение на рекламни материали от 25.11.2014година. Същият е сключен между „***" ООД – възложител и ****ЕООД  – изпълнител. Съгласно предмета на договора: Възложителят възлага, а изпълнителя приема да разпространи рекламните материали предоставени от възложителя в следните населени места: гр. В., гр. Б., гр. Ш., гр. Т., гр. ВТ., гр. Л., гр. С., гр. Т., гр. Т., гр. С.. Общата договорена цена възлиза на 7 775,00 лв.  без ДДС. Плащането на цената в договора е определено да  се извършва в брой срещу представена фактура със срок  за изпълнение до 31.12.2014г.. За така извършения разход представляващия  Е.Л.Д.„***"ЕООД до 24.06.2019г. в приложеното към Административното досие обяснение  е записал, че този разход е бил необходим с цел разширяване  дейността на дружеството за извършване на международни превози. От събраните по делото доказателства не се установяват данни свързани с предмета на фактурираната доставка: изготвяне на рекламни флаер, постери, календари, тефтери, химикалки, запалки и разпространение на рекламните флаери и постери в региона на гр. П..   Няма данни същите да се предоставени от жалбоподателя с оглед предмета на договора за разпространение, както и няма данни да са изготвени от доставчика. Рекламните материали в договора не са индивидуализирани по никакъв начин, както и няма информация какъв вид са тези материали, в какво количество и какъв вид са, нито има уговорен начин на предаване. Няма посочен точен адрес за извършване на услугите при доставчик или при получател, няма информация за калкулиране на цени, липсва информация за лицата извършили услугите и за тези, които са възложили извършването им. Даденото обяснение на управителя във връзка с тази фактури не се възприема доколкото предмета на  тази фактура не е  свързан с разширяване  дейността на дружеството за извършване на международни превози.  Въз основа на това се приема, че представената  фактура не обективира реалното й извършване. Договорът не е индивидуализиран в никаква степен, поради и което не може да се прецени необходимостта от извършване на тези дейности. Тежестта е на жалбоподателя, които не доказа реалност на услугата. Въз основа на установеното  се приема, че не е доказана реалност на фактурираната услуга. Този извод се следва и от установеното от ответника  в хода на ревизията. Всичко изложено мотивира състава да приеме, че не е налице реалност и не е доказана доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и не е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова напълно законосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит по фактура № **********/29.12.2014г. издадена от ****ЕООД в размер на 1555,00лв. Тази фактура е включена в данъчен период за м. декември 2014г.-ДДС-1555.00лв. и правилно за нея е отказано право на данъчен кредит.

 

13.По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на  4525,00 лв. по фактури издадени от ****ЕООД, с ЕИК ****, а именно:

-Фактура № **********/27.05.2014г. с данъчна основа 11 320,00 лв. и ДДС 2264,00 лв. с предмет – Изготвяне и разпространение на рекламни флаери и постери в региона на гр. П. и товаро-разтоВ. дейност. Към фактурата е приложен Договор за разпространение на рекламни материали и товаро-разтоВ. дейност от 19.04.2014година. Договора е сключен между „***" ООД  – възложител и ****ЕООД  – изпълнител. Съгласно договора: Възложителят възлага, а изпълнителя приема да разпространи рекламни материали и товаро-разтоВ. дейност предоставени от възложителя в следните населени места: гр.П., гр. Б., гр. Т., гр. Р.. Общата договорена цена възлиза на  13 584,00 лв. с начислен ДДС. В договора е определено плащането на цената да се извършва в брой срещу представена фактура,  със срок за изпълнение е до 31.05.2014година. Фактурата е придружена с фискален бон от 13.06.2014г.

От събраните по делото доказателства не се установяват данни свързани с предмета на фактурираната доставка: изготвяне и разпространение на рекламни флаери и постери в региона на гр. П. и товаро-разтоВ. дейност. Няма данни същите да се предоставени от жалбоподателя на доставчика с оглед предмета на договора за разпространение, както и няма данни съответно такива да са изготвени от доставчика с оглед записа във фактурата. Рекламните материали в договора не са индивидуализирани по никакъв начин, както и няма информация какъв вид са тези материали, в какво количество и какъв вид са, нито има уговорен начин на предаване. Няма посочен точен адрес за извършване на услугите при доставчик или при получател, няма информация за калкулиране на цени, липсва информация за лицата извършили услугите и за тези, които са възложили извършването им. Даденото обяснение на управителя във връзка с тази фактури не се възприема доколкото не са ангажирани никакви доказателства свързани с „изпратените им рекламни материали за разпространение от страна на ****ООД.  Въз основа на това се приема, че представената  фактура не обективира реално извършване на изготвяне и разпространение на рекламни флаери и постери в региона на гр. П. и товаро-разтоВ. дейност. Договорът не е индивидуализиран в никаква степен, поради и което не може да се прецени необходимостта от извършване на тези дейности. Тежестта е на жалбоподателя, които не доказа реалност на услугата. Въз основа на установеното  се приема, че не е доказана реалност на фактурираната услуга. Този извод се следва и от установеното от ответника  в хода на ревизията, а именно липса на дейност, неподадена ГДД за 2014г., няма назначени лица в това дружество, липса на декларирани обекти за стопанска дейност. Всичко изложено мотивира състава да приеме, че не е налице реалност и не е доказана доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и не е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова напълно законосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит по фактура № **********/27.05.2014г издадена от ****ЕООД в размер на 2264.00 лв.. Тази фактура е включена в данъчен период за м. май 2014г.-ДДС-2264.00лв. и правилно за нея е отказано право на данъчен кредит.

-фактура № **********/09.06.2014г. е с данъчна основа 11 305.00 лв. и ДДС 2 261.00 лв. с предмет – авторемонтни услуги; пребоядисване на автомобил; смяна на масла, ремъци, ролки, филтри; смяна на диференциал; автомобилни гуми летни; товаро-разтоВ. дейност и почистване на обект. Към фактурата е приложен  Договор за товаро-разтоВ. дейност от 20.05.2014г., които е сключен между „***" ООД – възложител и ****ЕООД  – изпълнител. Предмет на договора: Възложителят възлага, а изпълнителя се задължава срещу възнаграждение да извърши следната услуга: товаро-разтоВ. дейност и почистване на обект. Изпълнителят се задължава да извърши услугата в срок до 18.06.2014година Определена е общата цена на договора  в размер на 5 600,00 лв. без включен ДДС.  Фактурата е придружена и с фискален бон за извършено плащане в брой в размер на 13 566,00 лева. Така представения договор е напълно неотностим към посочения предмет на фактурираната доставка и ирелевантен. Дадените обяснения също не кореспондират с предмета на фактурата.

Доколкото фактурираната доставка за авторемонтна услуга по фактура № **********/09.06.2014г. представлява договор за покупко-продажба на резервни части по смисъла на чл. 183 от ЗЗД, във вр. с чл. 318, ал. 1 от ТЗ, то с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на конкретна вещ, срещу цена. Задължение на продавача е и да предаде вещта на купувача/чл. 187 от ЗЗД/. За да бъде прието, че фактурираните доставки са извършени е необходимо по безспорен начин да се установи, че издателят е прехвърлил в собственост и фактически е предал на получателя описаните движими вещи/резервни части за МПС/ и е получил от последния тяхната цена. В случая не са налице доказателства, от които се установява предаването на вещите, предмет на доставката от доставчика на получателя. Налице е пълна липса на индивидуализация на вложените материали. Няма доказателство конкретно  по отношение на кое МПС е била необходимост от фактурирания ремонт. Няма приемо-предавателен протокол, поради което не се установява дата, място, вид на извършената услуга. Всичко това мотивира състава да приеме, че не е налице реалност на услугата, така както е приел и ревизиращият екип. Предвид изложеното се приема, че не е налице доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и не е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова напълно законосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит фактура № **********/09.06.2014г. издадена от ****ЕООД в размер на 2 261.00лв.. Тази фактура е включена в данъчен период за м. юни 2014г.-ДДС-2 261.00 лв. и правилно за нея е отказано право на данъчен кредит.

 

14. По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на 

2 658.00 лв. по фактури издадени от ****ЕООД, с ЕИК ****, а именно:

- фактура № ********** / 24.07.2014г.  е с данъчна основа 1 350.00 лв. и ДДС-270.00 лв. и е с предмет – авторемонтни услуги. Към фактурата е приложен и Приемо-предавателен протокол от 24.07.2014г., с който предаващата страна ****ЕООД с ЕИК **** предава на приемащата страна „***" ООД както следва: Подмяна на спирачни дискове и накладки на „Скания Р 124 Л" с рег. ****.

- фактура № ********** / 12.08.2014г. с данъчна основа 8 325,00 лв. и ДДС 1665,00 лв. с предмет – авторемонтни услуги. Фактурата е придружена с фискален бон за извършено плащане в брой. Към фактурата е приложен и Приемо-предавателен протокол от 12.08.2014г., с който предаващата страна ****ЕООД предава на приемащата страна „***" ООД : 1. Изчукване и боядисване „Фиат Добло" с рег. **** и „Ситроен АХ" с рег. ****; 2. Ремонт на диференциал на „Мерцедес 814 Д"; 3. Заварка и ремонт на хидравлика на борд на „Мерцедес 814 Д" и 4. Подмяна на под на „Мерцедес 814 Д".

В хода на съдебното производство са представени договорите за наем на посочените по-горе МПС-та. От заключението на съдебно техническата експертиза се приема, че с товарен автомобил „Скания ****", с рег. ****, „Мерцедес 814 Д" с ****, „Фиат Добло" с рег. **** е собствен на дружеството е извършвана транспортна дейност.

Доколкото фактурираните доставки представляват договор за договор за изработка, съгласно чл. 258 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ с изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, която да заплати възнаграждение. Задължение на продавача е и да предаде вещта на купувача/чл. 187 от ЗЗД/. За да бъде прието, че фактурираните доставки са извършени е необходимо по безспорен начин да се установи, че издателят е прехвърлил в собственост и фактически е предал на получателя описаните движими вещи/резервни части за МПС/ и е получил от последния тяхната цена. В случая са налице преки доказателства, от които се установява предаването на вещите, предмет на доставката от доставчика на получателя. От приемо-предавателните протоколи се установява дата, място, вид на извършената услуга. Посочена е конкретно подменената част и е посочено МПС-то   подлежащо на ремонт. Успоредно с това видно от заключението на експертизата с тези МПС-та са извършвани транспортни услуги в страната и чужбина към други дружества, както и през 2014г. приходите по сметка 703 са формирани от международни превози и транспортни услуги /стр. 6 от експертизата/. Фактурите  издадени от доставчика ****ЕООД на „***”ЕООД са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка № 602 “Разходи за външни услуги“ и дебита на счетоводна сметка №4531 „ДДС по покупките”, срещу кредитирането на счетоводна сметка №401 „Доставчици” по аналитичната  партида  на  доставчика. Процесните фактури са посочени в дневниците за продажба и в справките декларации от доставчика. Същите фактури са намерили  отражение в дневника за покупки на жалбоподателя, а от тук и СД за съответните данъчни периоди за м. юли 2014г. и м. август 2014г.. Предвид на това се приема, че е налице доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Изложеното от ответната страна касателно липса на кадрова обезпеченост не води до непризанаване на данъчен кредит. Затова незаконосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит в м. юли 2014г. по фактура № ********** / 24.07.2014г.   в размер на 270.00лв. и в м.август 2014г. по фактура № **********/12.08.2014г. в размер на 1665.00лв..

- фактура № **********/22.08.2014г. с данъчна основа 3 615.00 лв. и ДДС 723.00 лв. с предмет – Авторемонтни услуги – ремонт на редуктор, помпа и хидромотор. Фактурата е придружена с фискален бон  за извършено плащане в брой.

Доколкото фактурираната доставка за авторемонтна услуга по фактура № **********/22.08.2014г. представлява договор за изработка, съгласно чл. 258 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ с изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, която да заплати възнаграждение. Задължение на продавача е и да предаде вещта на купувача/чл. 187 от ЗЗД/. За да бъде прието, че фактурираните доставки са извършени е необходимо по безспорен начин да се установи, че издателят е прехвърлил в собственост и фактически е предал на получателя описаните движими вещи/резервни части за МПС/ и е получил от последния тяхната цена. В случая не са налице доказателства, от които се установява предаването на вещите, предмет на доставката от доставчика на получателя. Налице е пълна липса на индивидуализация на вложените материали. Няма доказателство конкретно  по отношение на кое МПС е била необходимост от фактурирания ремонт. Няма приемо-предавателен протокол, поради което не се установява дата, място, вид на извършената услуга. Всичко това мотивира състава да приеме, че не е налице реалност на услугата, така както е приел и ревизиращият екип. Предвид изложеното се приема, че не е налице доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и не е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова напълно законосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит фактура № **********/22.08.2014г. издадена от ****ЕООД в размер на 723.00лв.. Тази фактура е включена в данъчен период за м. август 2014г.-ДДС-723.00 лв. и правилно за нея е отказано право на данъчен кредит.

Въз основа на изложеното се приема, че незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 1935.00лв., по фактури ********** / 24.07.2014г.   и **********/12.08.2014г., издадени от ****ЕООД.  Съответно правилно е отказано право на данъчен кредит в размер на 723.00лв.

 

15.По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на 

8 296.80 лв. по фактури издадени от ****ЕООД,  с ЕИК ****, както следва:

-фактура № **********/06.04.2016г. с ДО 2 700,00 лв. и ДДС 540,00 лв. – с предмет  товаро-разтоВ. дейност. Към фактурата е приложен фискален бон от 15.05.2016г.

-фактура № **********/27.7.2016г. с ДО 7 075,00 лв. и ДДС 1 415,00 лв. – товаро-разтоВ. дейност. Към фактурата е приложен фискален бон от 17.08.2016г.

-фактура № **********/23.02.2016г. с ДО 5 684,00 лв. и ДДС 1 136,80 лв. – авторемонтни услуги, товаро-разтоВ. дейност. Към фактурата е приложен фискален бон от 15.03.2016г.

-фактура № **********/28.06.2016г. с ДО 5 300,00 лв. и ДДС 1 060,00 лв. - с предмет  товаро-разтоВ. дейност. Към фактурата е приложен фискален бон от 14.07.2016г.

- фактура № **********/30.06.2016г. с ДО 6 775,00 лв. и ДДС 1 355,00 лв. - авторемонтни услуги, товаро-разтоВ. дейност. Към фактурата е приложен фискален бон от 13.07.2016г.

-  фактури: № **********/26.05.2016г. с ДО 7075 лв. и ДДС 1415 лв. с предмет  товаро-разтоВ. дейност. Към фактурата е приложен фискален бон от 11.06.2016г. и 14.07.2016г.

и № **********/31.05.2016г. с ДО 6875лв. и ДДС 1375 лв.- с предмет  товаро-разтоВ. дейност. Към фактурата е приложен фискален бон от 12.06.2016г.

От събраните по делото доказателства не се установяват данни свързани с предмета на фактурираната доставка: товаро-разтоВ. дейност. Няма договор за извършване на такъв вид услуга.  Няма данни, от които да видна кореспонденция между дружествата за извършване на такъв вид сделки. Товаро-разтоВ. дейност предполага предварителна договорка за начин на приемане и предаване на конкретно определени стоки, които да се разтоварят и съответно приемат от някого. Не са предоставени от жалбоподателя никакви обяснения с тези фактурирани услуги.  Липсата на документи в тази връзка мотивира състава да приеме, че фактурите са издадени за нереални доставки. Товаро-разтоВ.та дейност не е индивидуализирана по никакъв начин, както и няма информация в какво се е състояла, в какво количество и какъв вид, и къде е била, нито има данни за начин на приемане и предаване. Няма посочен точен адрес за извършване на услугите при доставчик или при получател, няма информация за калкулиране на цени, липсва информация за лицата извършили услугите и за тези, които са възложили извършването им. Въз основа на това се приема, че представените  фактури не обективират реално извършване на товаро-разтоВ. дейност. Тежестта е на жалбоподателя, които не доказа реалност на тези услугата. Въз основа на установеното  се приема, че не е доказана реалност на фактурираните  услуги. Този извод се следва и от установеното от ответника  в хода на ревизията, а именно липса на дейност, неподадена ГДД за 2016г., няма назначени лица в това дружество, липса на декларирани обекти за стопанска дейност, невключване на фактури с № **********/26.05.2016г. и **********/31.05.2016г. в дневник за продажби  и в СД в съответните данъчни периоди. Всичко изложено мотивира състава да приеме, че не е налице реалност и не е доказана доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и не е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова напълно законосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит по фактурите издадени от ****ЕООД в размер на 8 296.80 лв., който съответно са включени в данъчни периоди за м. февруари 2016г., м. април 2016г., м.май  2016г.,  м. юни 2016г. и м. юли 2016г.

 

16.По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на 

980.00 лв. по фактура издадена от **** ЕООД, с ЕИК ****, както следва:

-фактура № **********/19.11.2015г. и с данъчна основа 4 900.00 лв. и  ДДС 980.00лв. и е с предмет –Разпространение на реклама и товаро-разтоВ. дейност. Към фактурата е приложена Договор за разпространение на рекламни материали и товаро-разтоВ. дейност от 01.10.2015г.. Договора е  сключен между „***" ООД  – възложител и **** ЕООД-изпълнител. Съгласно предмета на договора: Възложителят възлага, а изпълнителя приема да разпространи рекламни материали и товаро-разтоВ. дейност предоставени от възложителя в следните населени места: гр. С., гр. Пловдив, гр. В., гр. В., гр. Р., гр. К., гр. Д.. Към фактурата е приложен фискален бон плащане в брой  от 15.12.2015г. за  сумата в размер на 5 800.00лв.

От събраните по делото доказателства не се установяват данни свързани с предмета на фактурираната доставка: разпространение на реклама и товаро-разтоВ. дейност. Няма данни същите да се предоставени от жалбоподателя на доставчика с оглед предмета на договора за разпространение, както и няма данни съответно такива да са изготвени от доставчика с оглед записа във фактурата. Рекламните материали в договора не са индивидуализирани по никакъв начин, както и няма информация какъв вид са тези материали, в какво количество и какъв вид са, нито има уговорен начин на предаване. Няма посочен точен адрес за извършване на услугите при доставчик или при получател, няма информация за калкулиране на цени, липсва информация за лицата извършили услугите и за тези, които са възложили извършването им. Даденото обяснение на управителя във връзка с тази фактури не се възприема. В същото се сочи, че дейността била необходима във връзка с разширяването на дейността на фирма „***" ООД на територията на България, а именно извършването на международен превоз на товари. Фактурираните доставки не са свързани с международен превоз.   Въз основа на това се приема, че представената  фактура не обективира реално извършване на разпространение на реклама и товаро-разтоВ. дейност.  Договорът не е индивидуализиран в никаква степен, поради и което не може да се прецени необходимостта от извършване на тези дейности. Тежестта е на жалбоподателя, които не доказа реалност на услугата. Въз основа на установеното  се приема, че не е доказана реалност на фактурираните  услуги. Този извод се следва и от установеното от ответника  в хода на ревизията, а именно липса на кадрова обезпеченост.  Всичко изложено мотивира състава да приеме, че не е налице реалност и не е доказана доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и не е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова напълно законосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит по фактурата издадена от **** ЕООД в размер на 980.00 лв... Тези фактура е  включена в данъчен период за м. ноември 2015г.-ДДС-980.00лв. и правилно за нея е отказано право на данъчен кредит.

 

17.По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на 

666,67 лв. по фактура издадена от **** ЕООД, с ЕИК ****,  както следва:

- фактура: № ********** / 29.09.2017г., с данъчна основа  3333.35 лв. и ДДС-666,67 лв., с предмет: реклама и рекламни материали. Към фактурата е приложен  фискален бон  от 12.10.2017 г. за изплащането и в брой.

От даденото обяснение е видно, че услугата се състояла в изработване на рекламни брошури с цел популяризиране дейността на „***“ ООД на територията на гр. П. и гр. С., а именно превоз на стоки във или извън страната, за което жалбоподателя имал лиценз и налична техника.

От доказателствата по делото не може да се направи извод, че **** ЕООД е изготвила рекламни материали посочени в тази фактура. Липсват каквито и да е индикации, че между страните са съществувал договорни отношения за изработване на рекламни материали. Няма задание, няма поставени изисквания за спазване от изпълнителя, няма индивидуализация за вид и характер на тези материали, за  количество, нито има данни за уговорен начин на предаване. Доставчикът не е подал ГДД за 2017г., не е декларирал обекти на дейност и не  разполага с кадрови потенциал за извършване на услугите за изготвяне на  рекламна.  Даденото обяснение не се възприема, тъй като рекламата би следвало да е за територията на гр. П. и гр. С., а не за популяризиране на превоза му на стоки извън страната.  Съставените фактури, с фискални бонове и договора не доказват реалност на доставките. С оглед изложеното се приема, че не е налице доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и не е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова напълно законосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит в м. септември 2017г. в размер на 666.67лв. по тази фактури издадени от **** ЕООД и отразена в СД № 14001196147 от 13.10.2017г..

 

18.По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на 

31.60лв. по 6 фактури, издадени от ****ЕООД, с ЕИК ****,  всичките с предмет закупено  дизелово гориво  с обща: данъчна основа 158 лв. и     ДДС  в размер 31.60 лв.

Процесните фактури обективират договори за продажба на горива/дизелово гориво/, а съгласно чл. 183 от ЗЗД, във вр. с 187, във вр. с чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ с договора за търговска продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху определена вещ и да му я предаде, срещу заплащане на определена цена. Приема се, че фактурите,  издадени от доставчика от ****ЕООД на „***”ЕООД са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка № 302 “Материали“ и дебита на счетоводна сметка №4531 „ДДС по покупките”, срещу кредитирането на счетоводна сметка №401 „Доставчици” по аналитичната  партида  на  доставчика. Изписването на горивото е извършено във основа на пътни листа, съхранявани в счетоводството на жалбоподателя, въз основа на изминатите км., разходна норма за 100 км. дизелово гориво по отделните товарни автомобили – собствени и наети такива от дружеството, като е дебитирана счетоводна сметка №601 „Разходи за материали“ и кредитирана счетоводна сметка № 302 „Материали“. Фактурите издадени от ****ЕООД  са намерили  правилно отражение в дневника за покупки на жалбоподателя, а от тук и СД за м. септември 2016г., м.октомври 2016г. и м. ноември 2016г. Тези фактури са посочени и в дневник продажби на доставчика. От заключението на вещото лице се приема, че РЛ е извършвало транспортна дейност със собствени и наети МПС-та посредством, които са реализирани приходи в периода 2016г., а фактурите са за закупено гориво. С оглед направените установявания в хода на ревизионнато производство се приема, че  ****ЕООД  е подал  Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2016г., с предмет на дейност-търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали. В този период има назначен на длъжност един служител обслужващ бензиностанция. ****ЕООД има регистриран ЕСФП с нивомерна система 1 бр. № на ИАСУТД DS004504 и № ФП 35004807. Същият е въведен в експлоатация и регистриран в сървъра на НАП на 21.06.2016г. и е дерегистриран на 10.05.2017г. ИАСУТД е регистриран на адрес гр. П., ул. ****в Обект - ****. Следователно налице са достатъчно данни, че в процесния период е функционирала  бензиностанция на процесния доставчик. Успоредно с това РЛ е извършвало транспортна дейност. Представените фактури, ведно с доказателства за заплащането им са достатъчно доказателство, от което да се приеме, че е налице доставка. При това положение не са основания да се откаже право на данъчен кредит.  Изведения извод, че липсва кадрова обезпеченост и бланкетното посочване на привидност на тази сделка при относителна симулация доколкото органът не е направил никакви установявания по отношение на прикрита сделка се приемат за напълно неоснователни. Всичко това мотивира състава да приеме, че е налице реалност на услугата. Предвид изложеното се приема, че е налице доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова напълно незаконосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит фактури издадени от ****ЕООД в размер на 31.60лв.. Тези фактури са включени в данъчен период за м. септември 2016г.-ДДС-4.95лв., м. октомври 2016г.-13.34лв. и м. ноември 2016г.-13.31лв..  Съответно за данъчен период 01.11.2016г.-30.11.2016г. не се променя справката декларация с вх. № 14001165865/14.12.2016г..

Въз основа на изложеното се приема, че незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 31.60лв., по фактури, издадени от ****ЕООД. 

 

19.По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на 

3648.12лв. по фактури, издадени от ****ЕООД, с ЕИК****,  всичките с предмет закупено  дизелово гориво  с обща: данъчна основа 18240.60 лв. и     ДДС  в размер 3648.12 лв.

Процесните фактури обективират договори за продажба на горива/дизелово гориво/, а съгласно чл. 183 от ЗЗД, във вр. с 187, във вр. с чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ с договора за търговска продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху определена вещ и да му я предаде, срещу заплащане на определена цена.

 От приложените по делото  копия от фактури, ведно с прикачени към тях фискални бонове  е видно, че е закупувано гориво- евродизел  с описано количество, единична цена и стойност.

Осчетоводяването на изплатените суми на доставчика са осчетоводени, като е дебитирана счетоводна сметка №401 „Доставчици”, по аналитичната сметка на доставчика и е  кредитирана счетоводна сметка №501 „Каса в лева”. Фактурите  издадени от доставчика ****ЕООД на „***”ЕООД са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка № 302 “Материали“ и дебита на счетоводна сметка №4531 „ДДС по покупките”, срещу кредитирането на счетоводна сметка №401 „Доставчици” по аналитичната  партида  на  доставчика. Изписването на горивото е извършено във основа на пътни листа, които се съхраняват в счетоводството на жалбоподателя,  които притежават задължителните реквизити. Осчетоводяването на  извършените разходи за гориво е извършено въз основа на изминатите километри – по видове МПС, разходна норма за 100 км. дизелово гориво по отделните товарни автомобили – собствени и наети такива от дружеството, като е дебитирана счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“ и кредитирана счетоводна сметка № 302 „Материали“. Фактурите  са намерили отражение в дневника за покупки на жалбоподателя, а от тук и СД за съответните данъчни периоди м. септември 2013г., м. октомври 2013г.,  м. ноември 2013г. , м. декември 2013г.  и  от  м. януари  2014г. до м. юли 2014г. Тези фактури са посочени и в дневник продажби на доставчика. От заключението на вещото лице се приема, че РЛ е извършвало транспортна дейност със собствени и наети МПС-та посредством, които са реализирани приходи в периодите 2013г. и 2014г., а фактурите са за закупено гориво. С оглед направените установявания в хода на ревизионнато производство се приема, че   доставчикът ****ЕООД е подал  Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетните години, с предмет на дейност-търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали. В този период има 11 действащи трудови договори, на длъжности координатор, счетоводител и продавачи-консултанти. Дружеството има регистрирани ЕКАФП - 2 бр. и ЕСФП с нивомерна система 1 бр., както следва: ЕКАФП с № на ФУ DY368496 и № ФП36468658,  въведен в експлоатация и регистриран в сървъра на НАП на 08.08.2013г.,  регистриран на адрес гр. П., ул. ****. ЕСФП № на ИАСУТД ОS001618 и № ФП 58001618 е въведен в експлоатация и регистриран в сървъра на НАП на 20.12.2012г. и е дерегистриран на 17.07.2014г. ИАСУТД е регистриран на адрес с. Д., ****в Обект за търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - Бензиностанция. Изведения извод, че е налице  привидност на тези сделка при относителна симулация е необоснован доколкото органът не е направил никакви установявания по отношение на прикрита сделка. Въз основа на горното се приема, че в процесния период е функционирала  бензиностанция на процесния доставчик. Успоредно с това РЛ е извършвало транспортна дейност, за чиято дейност е било необходимо закупуване на гориво. Представените фактури, ведно с доказателства за заплащането им са достатъчно доказателство, от което да се приеме, че е налице доставка.  Налице е безспорно доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова напълно незаконосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит фактури издадени от ****ЕООД в размер на 3648.12 лв. Тези фактури са включени в данъчни периоди за м. октомври 2013г.-ДДС-202.48лв., м. ноември 2013г.-275.06лв., м. декември  2013г.-670.86лв., м. януари 2014г.-341.20лв., м. февруари 2014г.-245.30лв., м. 03.2014г.-348.87лв., м. април 2014г.-375.31лв., м. май 2014г.-424.31лв., м. юни 2014г.-2.20лв., м. юли 2014г.-762.23лв..  Съответно за данъчен период 01.07.2014г.-31.07.2014г. не се променя справката декларация с вх. № 14001086694/13.08.2014г..

Въз основа на изложеното се приема, че незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 3648.12лв., по фактури, издадени от ****ЕООД. 

 

20.По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на 

1 490,21 лв. по фактури, издадени от ****ЕООД, с ЕИК ****,  всичките с предмет закупено  дизелово гориво  с обща: данъчна основа 7451.05лв. и  ДДС в размер на 1490.21лв.

Процесните фактури обективират договори за продажба на горива/дизелово гориво/, а съгласно чл. 183 от ЗЗД, във вр. с 187, във вр. с чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ с договора за търговска продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху определена вещ и да му я предаде, срещу заплащане на определена цена.

От приложените по делото  копия от фактури, ведно с прикачени към тях фискални бонове  е видно, че е закупувано гориво- евродизел  с описано количество, единична цена/без ДДС, сума без ДДС и сума с ДДС и стойност.

Осчетоводяването на изплатените суми на доставчика от жалбополучателя са осчетоводени, като е дебитирана счетоводна сметка №401 „Доставчици”, по аналитичната сметка на доставчика и е  кредитирана счетоводна сметка №501 „Каса в лева”. Фактурите  са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка № 302 “Материали“, дебита на счетоводна сметка №4531 „ДДС по покупките” срещу кредитирането на счетоводна сметка№ 401 „Доставчици” по аналитичната  партида  на  доставчика. Изписването на горивото е извършено във основа на пътни листа, въз основа на изминати километри по МПС, разходна норма за 100 км. дизелово гориво по отделните товарни автомобили – собствени и наети такива от дружеството, като е дебитирана счетоводна сметка №601 „Разходи за материали“ и кредитирана счетоводна сметка № 302 „Материали“. Фактурите издадени от доставчика **** ЕООД са намерили отражение в дневника за покупки на жалбоподателя, а от тук и СД за съответните данъчни периоди м август 2013г., м. септември 2013г., м. октомври 2013г.,  м. ноември 2013г. , м. декември 2013г. , от  м. януари  2014г.,м. февруари, м. март 2014г., м. април 2014г. и м. юни 2014г. От заключението на вещото лице се приема, че РЛ е извършвало транспортна дейност със собствени и наети МПС-та посредством, които са реализирани приходи в периодите 2013г. и 2014г., а фактурите са за закупено гориво. С оглед направените установявания в хода на ревизионнато производство се приема, че   доставчикът ****ЕООД е подавал  Годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за отчетните 2013г. и 2014г. Съгласно тях е  извършвана дейност: Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали. През периода м.09.2013г. - м.06.2014г. има регистрирани действащи трудови договори 16 бр. на длъжност: техник механик - 1 бр., организатор дейности - 1 бр., координатор - 2 бр., счетоводител - 1 бр., продавач-консултант - 10 бр., обслужващ бензиностанция/газостанция - 1 бр. Има регистриран ЕСФП с нивомерна система 1 бр. с № на ИАСУТД ОS001621 и № ФП 58001621, който е  въведен в експлоатация и регистриран в сървъра на НАП на 20.12.2012г. и е дерегистриран на 31.07.2014г. ИАСУТД е регистриран на адрес с. Д., ****в Обект за търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали-Бензиностанция.  Изведения извод, че е налице  привидност на тези сделка при относителна симулация е необоснован доколкото органът не е направил никакви установявания по отношение на прикрита сделка. Въз основа на горното се приема, че в процесния период е функционирала  бензиностанция на процесния доставчик. Успоредно с това РЛ е извършвало транспортна дейност, за чиято дейност е било необходимо закупуване на гориво. Представените фактури, ведно с доказателства за заплащането им са достатъчно доказателство, от което да се приеме, че е налице доставка.  Налице е безспорно доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова напълно незаконосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит фактури издадени от ****ЕООД в размер на 1 490,21 лв.. Тези фактури са включени в данъчни периоди за м. септември 2013г.-ДДС-667.00лв., м.октомври  2013г.-74.23лв., м. ноември  2013г.-425.98лв., м. декември 2013г.-87.31лв., м. януари 2014г.-56.64лв., м. февруари 2014г.-152.63лв., м. март 2014г.-9.98лв., м. април 2014г.-3.26лв., м. юни 2014г.-13.18лв.

Съответно за данъчен период 01.04.2014г.-30.04.2014г. не се променя резултата по ДДС в справката декларация с вх. № 14001079392/14.05.2014г..

Въз основа на изложеното се приема, че незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 1 490,21 лв., по фактури, издадени от ****ЕООД. 

 

21.По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на 

2 778,88 лв. по фактури, издадени от ****ЕООД, с ЕИК ****,  всичките с предмет закупено  дизелово гориво  с обща: данъчна основа 13 894.40 лв. и  ДДС в размер на 2 778.88 лв.

Процесните фактури обективират договори за продажба на горива/дизелово гориво/, а съгласно чл. 183 от ЗЗД, във вр. с 187, във вр. с чл. 318, ал. 1, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ с договора за търговска продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху определена вещ и да му я предаде, срещу заплащане на определена цена.

От приложените по делото  копия от фактури, ведно с прикачени към тях фискални бонове  е видно, че е закупувано гориво- евродизел  с описано количество, единична цена/без ДДС, сума без ДДС и сума с ДДС и стойност.

 Осчетоводяването на изплатените суми на доставчика от жалбополучателя са осчетоводени, като е дебитирана счетоводна сметка №401 „Доставчици”, по аналитичната сметка на доставчика и е  кредитирана счетоводна сметка №501 „Каса в лева”. Фактурите  са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка № 302 “Материали“, дебита на счетоводна сметка №4531 „ДДС по покупките” срещу кредитирането на счетоводна сметка№ 401 „Доставчици” по аналитичната  партида  на  доставчика. Изписването на горивото е извършено във основа на пътни листа, въз основа на изминати километри по МПС, разходна норма за 100 км. дизелово гориво по отделните товарни автомобили – собствени и наети такива от дружеството, като е дебитирана счетоводна сметка №601 „Разходи за материали“ и кредитирана счетоводна сметка № 302 „Материали“. Фактурите издадени от доставчика издадени от ***ЕООД  - ликвидация****ЕООД, са намерили отражение в дневника за покупки на жалбоподателя, а от тук и СД за  периода от м.август  2014г. до м.  януари 2016г.. Същите са посочени и в дневник продажби на доставчика. От заключението на вещото лице се приема, че РЛ е извършвало транспортна дейност със собствени и наети МПС-та посредством, които са реализирани приходи в периодите от 2014г. до 2016г., а фактурите са за закупено гориво. С оглед направените установявания в хода на ревизионнато производство се приема, че   доставчикът е подавал  Годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за отчетните 2014г. и 2015г. Съгласно тях е  извършвана дейност: Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали. През периода м.08.2014г. - м.01.2016г. има регистрирани действащи трудови договори 56 бр. на длъжност: портиер, пазач, техник, управител, организатор дейности, монтьор-ремонт на машини и оборудване, счетоводител, технически секретар и продавачи консултанти. Има регистриран ЕСФП с нивомерна система 3 бр. с № на ИАСУТД ОS001621 и № ФП 58002066,  въведен в експлоатация и регистриран в сървъра на НАП на 31.07.2014г. и е дерегистриран на 27.01.2016г. ИАСУТД е регистриран на адрес с. Д., ****в Обект за търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали-Бензиностанция. С № на ИАСУТД ОS001618 и № ФП 58002061, въведен в експлоатация и регистриран в сървъра на НАП на 17.07.2014г. и е дерегистриран на 09.02.2016г. ИАСУТД е регистриран на адрес с. Д., ****в Обект за търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали-Бензиностанция. Изведения извод, че е налице  привидност на тези сделка при относителна симулация е необоснован доколкото органът не е направил никакви установявания по отношение на прикрита сделка. Въз основа на горното се приема, че в процесния период е функционирала  бензиностанция на процесния доставчик. Успоредно с това РЛ е извършвало транспортна дейност, за чиято дейност е било необходимо закупуване на гориво. Представените фактури, ведно с доказателства за заплащането им са достатъчно доказателство, от което да се приеме, че е налице доставка.  Налице е безспорно доказана доставка на услуги по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и е налице данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Затова напълно незаконосъобразно е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит фактури издадени от ****ЕООД, в размер на 2 778,88 лв. Тези фактури са включени в данъчни периоди за м. август 2014г.-ДДС-266.09лв., м.септември 2014г.-431.01лв., м. октомври 2014г.-3.34лв., м. ноември 2014г.-791.88лв., м. декември 2014г.-429.04лв., м. януари 2015г.-9.78лв., м. август 2015г.-75.51лв., м. септември 2015г.-162.16лв., м. октомври 2015г.-188.81лв., м. ноември 2015г.-152.49лв., м. декември 2015г.-120.44лв. и за м. януари 2016г.-148.33лв..

С оглед на приетото следва, че  за данъчни периоди:  -01.10.2014г.-31.10.2014г. резултата по ДДС не се променя по справката декларация с вх. № 14001093752/11.11.2014г.; -01.11.2014г.-30.11.2014г. резултата по ДДС не се променя по справката декларация с вх. № 14001097212/12.12.2014г.; -01.01.2015г.-31.01.2015г. резултата по ДДС не се променя по справката декларация с вх. № 14001102537/12.02.2015г. и за  -01.12.2015г.-31.12.2015г. резултата по ДДС не се променя по справката декларация с вх. № 14001132613/12.01.2016г.

Въз основа на изложеното се приема, че незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в размер на 2 778,88 лв., по фактури, издадени от ****ЕООД. 

 

От така установеното следва промяна в размера на ДДС по периоди, както следва:

За данъчен период 01.08.2013г.-31.08.2013г. резултата по ДДС  не се променя- за внасяне 2333.33лв.+1464.78лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.09.2013г.-30.09.2013г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 314.41лв.+194.75лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.10.2013г.-30.10.2013г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 1307.07лв.+798.34лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.11.2013г.-30.11.2013г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 421.29лв.+253.78лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.12.2013г.-31.12.2013г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 444.00лв.+263.63лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.01.2014г.-31.01.2014г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 520.42лв.+304.54лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.02.2014г.-28.02.2014г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 358.78лв.+207.15лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.03.2014г.-31.03.2014г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 736.36лв.+418.79лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.04.2014г.-30.04.2014г. резултата по ДДС  се променя- за внасяне 0.00лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.05.2014г.-31.05.2014г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 3171.46лв.+1749.86лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.06.2014г.-30.06.2014г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 2799.64лв.+1521.32лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.07.2014г.-31.07.2014г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 0.00 лв..;

За данъчен период 01.08.2014г.-31.08.2014г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 606.53лв.+319.10лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.09.2014г.-30.09.2014г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 1973.93лв.+1022.02лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.10.2014г.-30.10.2014г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 0.00лв.;

За данъчен период 01.11.2014г.-30.11.2014г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 0.00лв.

За данъчен период 01.12.2014г.-31.12.2014г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 1541.73лв.+758.75лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.01.2015г.-31.01.2015г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 0.00лв.

За данъчен период 01.02.2015г.-28.02.2015г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 995.58лв.+473.66лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.03.2015г.-31.03.2015г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 0.00лв.

За данъчен период 01.04.2015г.-30.04.2015г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 0.00лв.

За данъчен период 01.05.2015г.-31.05.2015г. резултата по ДДС не  се променя- за внасяне 930.00лв.+418.67лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.06.2015г.-30.06.2015г. резултата по ДДС не  се променя- за внасяне 2202.50лв.+973.14лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.07.2015г.-31.07.2015г. резултата по ДДС не  се променя- за внасяне 1705.00лв.+738.63лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.08.2015г.-31.08.2015г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 847.29лв.+359.74лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.09.2015г.-30.09.2015г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 50.94лв.+21.19лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.10.2015г.-31.10.2015г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 331.82лв.+135.23лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.11.2015г.-31.01.2015г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 786.99лв.+314.18лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.12.2015г.-31.12.2015г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 0.00лв.

За данъчен период 01.01.2016г.-31.01.2016г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 783.29лв.+299.19лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.02.2016г.-29.02.2016г. резултата по ДДС не  се променя- за внасяне 1136.80лв.+425.11лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.03.2016г.-31.03.2016г. резултата по ДДС не  се променя- за внасяне 250.05лв.+91.35лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.04.2016г.-30.04.2016г. резултата по ДДС не  се променя- за внасяне 540.00лв.+192.77лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.05.2016г.-31.05.2016г. резултата по ДДС не  се променя- за внасяне 2790.00лв.+971.94лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.06.2016г.-30.06.2016г. резултата по ДДС не  се променя- за внасяне 2415.00лв.+821.17лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.07.2016г.-31.07.2016г. резултата по ДДС не  се променя- за внасяне 1415.00лв.+468.95лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.08.2016г.-31.08.2016г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 0.00лв.

За данъчен период 01.09.2016г.-30.09.2016г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 1526.00лв.+479.84лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.10.2016г.-31.10.2016г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 747.49лв.+228.61лв., лихва към 20.11.2019г.;

За данъчен период 01.11.2016г.-30.11.2016г. резултата по ДДС  се променя-разлика за внасяне 0.00лв.

За данъчен период 01.09.2017г.-30.09.2017г. резултата по ДДС не  се променя- за внасяне 666.67лв.+142.05лв., лихва към 20.11.2019г.;

За горецитираните данъчни периоди дължимото ДДС е в размер на  34 316.04лв.  и на основание чл. 175 от ДОПК, във вр. с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ е начислена към 20.11.2019г. лихва в размер на 15 367.00лв.

С оглед на изложеното ревизионния акт следва да се измени, в частта за облагането по ДДС, с което е отказано право на данъчен кредит, както следва:

Отменя ревизионен акт, в частта, с която е:

Отказано право на данъчен кредит по фактура  с № **********/ 15.08.2016г. в размер на 1604.00лв, по фактура, издадена от ****ЕООД. 

Отказано право на данъчен кредит в размер на 5389.50 по фактура  № **********/ 09.02.2015г. с данъчна основа 8 885.00 лв. и ДДС 1 777.00лв., фактура № **********/29.01.2015г. с данъчна основа 9 862.50 лв. и ДДС 1 972.50лв., фактура № **********/20.03.2015г. с данъчна основа 4 800.00 лв. и ДДС 960.00 лв. и  фактура № **********/17.04.2015г. с данъчна основа 3 400.00 лв. и ДДС 680.00 лв., издадени от **** ЕООД. За разликата до пълния размер на отказаното право на данъчен кредит-1053.00лв., жалбата е неоснователна.

Отказано право на данъчен кредит в размер на 640.00 лв. по  фактура № **********/27.02.2014г.  с данъчна основа - 3200,00лв. и ДДС -640,00 лв., издадена от ****ЕООД.

Отказано право на данъчен кредит в размер на   2860.00лв   по  фактура № **********/19.11.2014г. с данъчна основа 11 875.00 лв. и ДДС 2375.00лв. и Фактура № **********/28.10.2014г. с данъчна основа 2 425.00 лв. и ДДС 485.00лв. издадени от ****ЕООД. За разликата до пълния размер -6 417.50 лв. на отказаното право на данъчен кредит-3557.50лв., жалбата е неоснователна.

Отказано право на данъчен кредит в размер на 1935.00лв. по фактура № **********/24.07.2014г. с данъчна основа 1 350.00 лв. и ДДС 270.00лв. и по фактура № **********/12.08.2014г. с данъчна основа 8 325.00 лв. и ДДС 1665.00 лв. издадени от  ****ЕООД. За разликата до пълния размер-2 658,00 лв. на отказаното право на данъчен кредит-723.00лв., жалбата е неоснователна.

Отказано право на данъчен кредит в размер на 3 648,12 лв. по фактури издадени от доставчика ****ЕООД всичките за доставка на евродизел с общо: данъчна основа 18240.60 лв. и ДДС 3648.12 лв.

Отказано право на данъчен кредит в размер на 1 490,21 лв. по фактури издадени от доставчика ****ЕООД всичките за доставка на евродизел с общо: данъчна основа 7451.05лв. и ДДС в размер на 1490.21лв.

Отказано право на данъчен кредит в размер на 2 778,88 лв. по фактури издадени от доставчика „****ЕООД – в ликвидация / старо име „Карстън"ЕООД всичките за доставка на евродизел с общо: данъчна основа 13 894.40 лв. и ДДС в размер  от 2 778,88 лв.

Въз основа на изложеното  незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 20 345.71лв. и е начислена лихва в размер на 12 106.11лв., върху тях, считано от 20.11.2019г. Затова ревизионния акт ще се отмени в тази му част. За разликата до установения размер за ДДС от 37555.88лв. и начислена към 20.11.2019г. лихва в размер на 15367.00лв. жалбата ще се отхвърли като неоснователна.

 

По отношение на ЗКПО:

Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на закона. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО разходът е документално обоснован, когато за него е съставен първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случая не е спорно между страните и се установява от събраните писмени доказателства и приетата съдебно-стокова експертиза, че процесните разходи са обективирани във фактури, които съответстват на изискванията на чл. 7 от ЗССч и са осчетоводени, съответно по сметка 601 "разходи за материали" и по сметка 602/1 "разходи за външни услуги". Спорен е въпросът отразяват ли те вярно, обективираната в тях стопанска операция.

 

В РА за данъчен период 2013г. е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството със сума в размер на 35 021.81лв., представляваща сбор от данъчните основи по фактури, издадени от ****ЕООД, **** ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД и ****ЕООД в ликвидация. Определен данъчен финансов резултат за 2013г. - печалба, в размер на 38 336.72 лв., вместо декларирания от лицето данъчен финансов резултат - печалба, в размер на 3 314,91лв.. В съответствие с това е определен дължим корпоративен данък над декларирания в размер на 3 502.18 лв., ведно с лихви в размер на 2 005.56 лв.

Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на закона. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО разходът е документално обоснован, когато за него е съставен първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случая не е спорно между страните и се установява от събраните писмени доказателства и приетата съдебно-стокова експертиза, че процесните разходи са обективирани във фактури, които съответстват на изискванията на чл. 7 от ЗССч и са осчетоводени, съответно по сметка 601 "разходи за материали" и по сметка 602 "разходи за външни услуги". Спорен е въпросът отразяват ли те вярно, обективираната в тях стопанска операция.

Въз основа на приетото по отношение на ДДС  следва, че издадените фактури от ****ЕООД на обща стойност-5742.15 лв. и ****ЕООД на обща стойност-6272.99 лв. осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 601-Разходи за материали гориво на обща стойност 12 015.14лв. не следва да се включват в увеличаване на счетоводния финансов резултат. Същите се приема, че отразяват вярно, обективираната в тях стопанска операция, за тях са  налице първични счетоводни документи, които обосновават документално извършения разход.

По отношение на останалите фактури от доставчиците ****ЕООД, **** ЕООД, ****ЕООД правилно тези разходи не са признати за данъчни цели. Обсъдените по-горе фактури не отговарят на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за вярно отразяване на стопанската операция. Следователно последната не е документално обоснована. По тази причина осчетоводеният от задълженото лице разход не следва да се признава за данъчни цели съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Затова в съответствие с чл. 22, т. 1, във вр. с чл. 23, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от ЗКПО органите по приходите законосъобразно, в съответните счетоводни години са преобразували финансовия резултат, като са го увеличили с разходите, отразени в процесните фактури. Това е довело до увеличаване на данъчната основа, а съответно и до определяне да корпоративен данък за довнасяне. 

С оглед на това данъчен финансов резултат за 2013г. е печалба, в размер на 26 321.58 лв., вместо декларирания от лицето данъчен финансов резултат - печалба, в размер на 3 314.91лв.. Дължимия корпоративен данък над декларирания от жалбоподателя 331.49лв. е в размер на 2 301.17 лв., ведно с лихви в размер на 1303.64лв.. С оглед на това ревизионния акт следва да се измени до така установения размер и да се отмени до пълния установен размер.  

 

В РА за данъчен период 2014г.   е извършено увеличение па финансовия резултат на дружеството със сума в размер на 112 525.79 лв., представляваща сбор от данъчните основи по фактури, издадени от ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД - в ликвидалия, **** ЕООД - в ликвидация ****/, ****ЕООД, „ТРАНС ЕКО-11“ЕООД, „ЕС ПИ ЕС-68“ЕООД, „АС ЕС ТИ 85“ЕООД, ****ЕООД и „ИВАЛИ ИНВЕСТ“ ЕООД. Въз основа на това  за 2014г.  на ревизираното лице е определен данъчен финансов резултат - печалба, в размер на 131 340.65 лв., вместо декларирания данъчен финансов резултат - печалба, в размер на 18 814.86 лв. и дължим корпоративен данък над декларирания в размер на 11 252.57 лв., ведно с лихви в размер на 5 300.47 лв.

Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на закона. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО разходът е документално обоснован, когато за него е съставен първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случая не е спорно между страните и се установява от събраните писмени доказателства и приетата съдебно-стокова експертиза, че процесните разходи са обективирани във фактури, които съответстват на изискванията на чл. 7 от ЗССч и са осчетоводени, съответно по сметка 601 "разходи за материали" и по сметка 602/1 "разходи за външни услуги". Спорен е въпросът отразяват ли те вярно, обективираната в тях стопанска операция.

Въз основа на приетото по отношение на ДДС  следва, че издадените фактури от ****ЕООД на обща стойност-12 498.94 лв.,  ****ЕООД на обща стойност-1 178.51 лв.,  **** ЕООД на обща стойност-9 606.67лв.,  ****ЕООД на стойност 3 200.00лв., „ЕС ПИ ЕС-68“ЕООД /по фактури № ********** / 09.05.2014г. с данъчна основа 4 810.00 лв. и ДДС 962.00 лв., фактура № ********** / 30.06.2014г. с данъчна основа 2 965,00 лв. и ДДС 593,00 лв. и по фактура № **********/26.09.2014г. с данъчна основа 10 012,50 лв. и ДДС 2002,50лв./ общо на стойност -17787.20лв. и  „ИВАЛИ ИНВЕСТ“ ЕООД /за фактура № ********** / 22.08.2014г. с данъчна основа 3 615,00 лв. и ДДС 723,00 лв./ на стойност  3 615.00лв., който са на обща стойност 47 886.32лв. не следва да се включват в увеличаване на счетоводния финансов резултат. Същите се приема, че отразяват вярно, обективираната в тях стопанска операция, за тях са  налице първични счетоводни документи, които обосновават документално извършения разход.

По отношение на останалите фактури от доставчиците ****ЕООД, ****ЕООД, „ТРАНС ЕКО-11“ЕООД, „ЕС ПИ ЕС-68“ЕООД, „АС ЕС ТИ 85“ЕООД и ****ЕООД правилно тези разходи не са признати за данъчни цели.  Обсъдените по-горе фактури не отговарят на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за вярно отразяване на стопанската операция. Следователно последната не е документално обоснована. По тази причина осчетоводеният от задълженото лице разход не следва да се признава за данъчни цели съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Затова в съответствие с чл. 22, т. 1, във вр. с чл. 23, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от ЗКПО органите по приходите законосъобразно, в съответните счетоводни години са преобразували финансовия резултат, като са го увеличили с разходите, отразени в процесните фактури. Това е довело до увеличаване на данъчната основа с тези разходи, а съответно и до определяне да корпоративен данък за довнасяне. 

С оглед на това данъчен финансов резултат за 2014г. е печалба, в размер на 83 454.33лв. /вместо приетата такава в размер на 131 340.65 лв./, вместо декларирания от лицето данъчен финансов резултат - печалба, в размер на 18 814.86лв.. Дължимия корпоративен данък над декларирания от жалбоподателя 1881.49лв. е в размер на 6 472.94 лв., ведно с лихви в размер на 3052.43лв. С оглед на това ревизионния акт следва да се измени до така установените размери и да се отмени до пълния установен размер. 

 

В РА за данъчен период 2015г. е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството със сума в размер на 71 446.33 лв.. представляваща сбор от данъчните основи по фактури, издадени от ****ЕООД, ****ЕООД, **** ЕООД и ****ЕООД - в ликвидация. Вследствие на тава за 2015г. на ревизираното лице е определен данъчен финансов резултат - печалба, в размер на 81 464.35 лв., вместо  декларирания данъчен финансов резултат - печалба, в размер на 10 018.02 лв. и дължим корпоративен данък над декларирания в размер на 7 144,63 лв., ведно с лихви в размер на 2 637.97лв.

Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на закона. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО разходът е документално обоснован, когато за него е съставен първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случая не е спорно между страните и се установява от събраните писмени доказателства и приетата съдебно-стокова експертиза, че процесните разходи са обективирани във фактури, които съответстват на изискванията на чл. 7 от ЗССч и са осчетоводени, съответно по сметка 601 "разходи за материали" и по сметка 602/1 "разходи за външни услуги". Спорен е въпросът отразяват ли те вярно, обективираната в тях стопанска операция.

Въз основа на приетото по отношение на ДДС  следва, че издадените фактури от ****ЕООД / фактура № ********** / 09.02.2015г. с данъчна основа 8 885.00 лв. и ДДС 1 777.00лв., фактура № **********/29.01.2015г. с данъчна основа 9 862.50 лв. и ДДС 1 972.50лв, фактура № **********/20.03.2015г. с данъчна основа 4 800.00 лв. и ДДС 960.00 лв. и  фактура № **********/17.04.2015г. с данъчна основа 3 400,00 лв. и ДДС 680,00 лв./ с обща данъчна основа на стойност 26 947.50лв. и ****ЕООД на обща стойност 3 546.33лв., който са на обща стойност 30 493.83лв. не следва да се включват в увеличаване на счетоводния финансов резултат. Същите се приема, че отразяват вярно, обективираната в тях стопанска операция, за тях са  налице първични счетоводни документи, които обосновават документално извършения разход.

По отношение на останалите фактури от доставчиците****ЕООД, **** ЕООД правилно тези разходи не са признати за данъчни цели.  Обсъдените по-горе фактури в частта по ЗДДС не отговарят на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за вярно отразяване на стопанската операция. Следователно последната не е документално обоснована. По тази причина осчетоводеният от задълженото лице разход не следва да се признава за данъчни цели съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Затова в съответствие с чл. 22, т. 1, във вр. с чл. 23, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от ЗКПО органите по приходите законосъобразно, в съответните счетоводни години са преобразували финансовия резултат, като са го увеличили с разходите, отразени в процесните фактури. Това е довело до увеличаване на данъчната основа с тези разходи, а съответно и до определяне да корпоративен данък за довнасяне. 

С оглед на това данъчен финансов резултат за 2015г. е печалба, в размер на 50970.52лв. /вместо приетата такава в размер на 81 464.35лв./, вместо декларирания от лицето данъчен финансов резултат - печалба, в размер на 10 018.02лв.. Дължимия корпоративен данък над декларирания от жалбоподателя 1001.80лв. е в размер на 4095.21 лв., ведно с лихви в размер на 1514.20лв. С оглед на това ревизионния акт следва да се измени до така установените размери и да се отмени до пълния установен размер. 

 

В РА за данъчен период 2016г. е извършено увеличение на финансовия резултат  на дружеството със сума в размер на 67 181.10 лв., представляваща сбор от данъчните основи но фактури, издадени от ****ЕООД, ****ЕООД, **** ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД и **** ЕООД. Вследствие това за 2016г. на ревизираното лице с определен данъчен финансов резултат - печалба, в размер на 77 020.75 лв., вместо декларирания данъчен финансов резултат - печалба, в размер на 9 838.81 лв. и дължим корпоративен данък над декларирания в размер на 6 718.10 лв., ведно с лихви в размер на 1799.13лв.

Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на закона. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО разходът е документално обоснован, когато за него е съставен първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случая не е спорно между страните и се установява от събраните писмени доказателства и приетата съдебно-стокова експертиза, че процесните разходи са обективирани във фактури, които съответстват на изискванията на чл. 7 от ЗССч и са осчетоводени, съответно по сметка 601 "разходи за материали" и по сметка 602 "разходи за външни услуги". Спорен е въпросът отразяват ли те вярно, обективираната в тях стопанска операция.

Въз основа на приетото по отношение на ДДС  следва, че издадените фактури от ****ЕООД /фактура № ********** / 15.08.2016г. с данъчна основа 8 020,00 лв. и ДДС 1 604,00 лв./ с основа 8 020.00лв. и **** ЕООД на обща стойност 741.69лв., който са на обща стойност 8 761.69лв. не следва да се включват в увеличаване на счетоводния финансов резултат. Същите се приема, че отразяват вярно, обективираната в тях стопанска операция, за тях са  налице първични счетоводни документи, които обосновават документално извършения разход.

По отношение на останалите фактури от доставчиците ****ЕООД, ****ЕООД, **** ЕООД и ****ЕООД правилно тези разходи не са признати за данъчни цели.  Обсъдените по-горе фактури в частта по ЗДДС не отговарят на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за вярно отразяване на стопанската операция. Следователно последната не е документално обоснована. По тази причина осчетоводеният от задълженото лице разход не следва да се признава за данъчни цели съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Затова в съответствие с чл. 22, т. 1, във вр. с чл. 23, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от ЗКПО органите по приходите законосъобразно, в съответните счетоводни години са преобразували финансовия резултат, като са го увеличили с разходите, отразени в процесните фактури. Това е довело до увеличаване на данъчната основа с тези разходи, а съответно и до определяне да корпоративен данък за довнасяне. 

С оглед на това данъчен финансов резултат за 2016г. е печалба, в размер на 68 259.06лв. /вместо приетата такава в размер на 77 020.75лв./, вместо декларирания от лицето данъчен финансов резултат - печалба, в размер на 9 838.81лв.. Дължимия корпоративен данък над декларирания от жалбоподателя 983.88лв. е в размер на 5 842.03 лв., ведно с лихви в размер на 1567.60лв. към 20.11.2019г. С оглед на това ревизионния акт следва да се измени до така установените размери и да се отмени до пълния установен размер. 

Въз основа на изложеното ревизионния акт, в частта по отношение на  ЗКПО ще се измени, както следва:

Данък по ЗКПО за 2013г. се установява в размер на 2 301.17 лв. над декларирания и  лихви в размер на 1303.64лв., начислени към 20.11.2019г.

Данък по ЗКПО за 2014г. се установява в размер на 6 472.94 лв. над декларирания и лихви в размер на 3052.43лв., начислени към 20.11.2019г.

Данък по ЗКПО за 2015. се установява в размер на 4095.21 лв. над декларирания, ведно с лихви в размер на 1514.20лв., начислени към 20.11.2019г.

Данък по ЗКПО за 2016г. се установява в размер на 5 842.03 лв. над декларирания и в размер на 1567.60лв.,  начислени към 20.11.2019г.

Общо дължимия данък по ЗКПО за процесните периоди е в размер на 18 711.35лв. и лихва в размер на 7437.87лв., начислени към 20.11.2019г. Поради това ревизионния акт, в частта с която  са установени задължения по ЗКПО над така установените в хода на съдебното производство размери /а именно: главница-9906.22лв. и лихва 4305.26лв./ до установения в ревизионния акт размер от 28 617.57лв. и за лихви, начислени към 20.11.2019г. в размер на 11 743.13лв. ще се отмени като незаконосъбразен.

 

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК, съобразно уважената част от жалбата-46663.33лв., ответника по жалбата следва са бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените разноски в производството, които се констатираха в размер на 2158.45лв., представляващи съответната част от заплатените държавна такса за образуване на съдебно производство, депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение.

Съобразно отхвърлената част на жалбата-79072.07лв., на основание  чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед материалния интерес по делото. Юрисконсулското възнаграждение се претендира в размер на 3790.00лв. и така заявено се приема. С оглед на това разноските се определят в размер на 2383.44лв. и жалбоподателят ще бъде осъден да ги заплати на ответника.

Водим от горното, Административен съд–П. 

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ по жалба на „***“ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. ****, представлявано от управителя В.В. против Ревизионен акт № Р-22002219001312-091-001 от 20.11.2019г., издаден от Г.М.–началник на сектор, възложил ревизията и Ю.Г.-С.–главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, който е потвърден с Решение № 750 от 08.05.2020г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ С., в частта за:

Допълнително определени задължения за корпоративен данък за 2013г. и ги установява в размер на 2 301.17 лв. над декларирания и  лихва в размер на 1303.64лв., начислени към 20.11.2019г., като отменя ревизионния акт до установените от органа размери на главница и лихва за 2013г..

Допълнително определени задължения за корпоративен данък за  2014г. и ги  установява в размер на 6 472.94 лв. над декларирания и лихва в размер на 3052.43лв., начислени към 20.11.2019г., като отменя ревизионния акт до установените от органа размери на главница и лихва  за 2014г..

Допълнително определени задължения за корпоративен данък за  за 2015г. и ги установява в размер на 4095.21 лв. над декларирания и лихва в размер на 1514.20лв., начислени към 20.11.2019г., като отменя ревизионния акт до установените от органа размери на главница и лихва  за 2015г..

Допълнително определени задължения за корпоративен данък за   2016г. и ги установява в размер на 5 842.03 лв. над декларирания и лихва в размер на 1567.60лв.,  начислена към 20.11.2019г., като отменя ревизионния акт до установените от органа размери на главница и лихва  за 2016г.

ОТМЕНЯ по жалба на „***“ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. ****, представлявано от управителя В.В. против Ревизионен акт № Р-22002219001312-091-001 от 20.11.2019г., издаден от Г.М.–началник на сектор, възложил ревизията и Ю.Г.-С.–главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, който е потвърден с Решение № 750 от 08.05.2020г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ С., в частта за ДДС, с която е:

Отказано право на данъчен кредит по фактура  с № **********/ 15.08.2016г. в размер на 1604.00лв, по фактура, издадена от ****ЕООД; 

Отказано право на данъчен кредит в размер на 640.00 лв. по  фактура № **********/27.02.2014г.  с данъчна основа - 3200,00лв. и ДДС -640,00 лв., издадена от ****ЕООД;

Отказано право на данъчен кредит в размер на 3 648,12 лв. по фактури издадени от доставчика ****ЕООД всичките за доставка на евродизел с общо: данъчна основа 18240.60 лв. и ДДС 3648.12 лв.;

Отказано право на данъчен кредит в размер на 1 490,21 лв. по фактури издадени от доставчика ****ЕООД всичките за доставка на евродизел с общо: данъчна основа 7451.05лв. и ДДС в размер на 1490.21лв.;

Отказано право на данъчен кредит в размер на 2 778,88 лв. по фактури издадени от доставчика „****ЕООД – в ликвидация / старо име „Карстън"ЕООД всичките за доставка на евродизел с общо: данъчна основа 13 894.40 лв. и ДДС в размер  от 2 778,88 лв.

Отказано право на данъчен кредит в размер на 31.60 лв. по фактури издадени от доставчика **** всичките за доставка на евродизел с общо: данъчна основа 158.00 лв. и ДДС в размер  от 31.60 лв. и вместо това: Признава право на данъчен кредит от доставчиците ****ЕООД,   ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, „****ЕООД и ****, в съответните данъчни периоди, съгласно мотивите на решението.

ИЗМЕНЯ по жалба на „***“ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. ****, представлявано от управителя В.В. против Ревизионен акт № Р-22002219001312-091-001 от 20.11.2019г., издаден от Г.М.–началник на сектор, възложил ревизията и Ю.Г.-С.–главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, който е потвърден с Решение № 750 от 08.05.2020г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ С., в частта за ДДС, с която е:

Отказано право на данъчен кредит в размер на 6442.50лв. по фактури, издадени от**** ЕООД като:

Признава право на данъчен кредит в размер на 5389.50 по фактура  № **********/ 09.02.2015г. с данъчна основа 8 885.00 лв. и ДДС 1 777.00лв., фактура № **********/29.01.2015г. с данъчна основа 9 862.50 лв. и ДДС 1 972.50лв., фактура № **********/20.03.2015г. с данъчна основа 4 800.00 лв. и ДДС 960.00 лв. и  фактура № **********/17.04.2015г. с данъчна основа 3 400.00 лв. и ДДС 680.00 лв., издадени от **** ЕООД в съответните данъчни периоди, съгласно мотивите на решението, а за разликата -1053лв. до пълния размер на отказаното право на данъчен кредит-6442.50лв., жалбата се отхвърля.

    Отказано право на данъчен кредит в размер на 6 417.50 лв. по фактури, издадени от ****ЕООД като:

Признава право на данъчен кредит в размер на   2860.00лв   по  фактура № **********/19.11.2014г. с данъчна основа 11 875.00 лв. и ДДС 2375.00лв. и Фактура № **********/28.10.2014г. с данъчна основа 2 425.00 лв. и ДДС 485.00лв. издадени от ****ЕООД в съответните данъчни периоди, съгласно мотивите на решението, а за разликата до пълния размер -6 417.50 лв. на отказаното право на данъчен кредит-3557.50лв., жалбата се отхвърля.

Отказано право на данъчен кредит в размер на 2 658,00 лв. по фактури издадени от ****ЕООД като:

Признава право на данъчен кредит в размер на 1935.00лв. по фактура № **********/24.07.2014г. с данъчна основа 1 350.00 лв. и ДДС 270.00лв. и по фактура № **********/12.08.2014г. с данъчна основа 8 325.00 лв. и ДДС 1665.00 лв. издадени от  ****ЕООД в съответните данъчни периоди, съгласно мотивите на решението, а за разликата до пълния размер-2 658,00 лв. на отказаното право на данъчен кредит-723.00лв., жалбата се отхвърля.

ОТХВЪРЛЯ жалба на „***“ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. ****, представлявано от управителя В.В. против Ревизионен акт № Р-22002219001312-091-001 от 20.11.2019г., издаден от Г.М.–началник на сектор, възложил ревизията и Ю.Г.-С.–главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, който е потвърден с Решение № 750 от 08.05.2020г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ С., в частта за ДДС, с която е отказано право ползване на данъчен кредит от:

****ЕООД, с ЕИК **** в размер на 803.16лв.; **** ЕООД, с ЕИК **** в размер на 6157.50лв;****ЕООД, с ЕИК **** в размер на 3659.33лв.;  ****ЕООД, с ЕИК **** в размер на 747.50лв.; ****ЕООД, с ЕИК **** в размер на 1144.05лв; ****ЕООД, с ЕИК **** в размер на 2302.00лв.; ****ЕООД, с ЕИК **** в размер на 1353.33лв.;  ****ЕООД, с ЕИК **** в размер на 1555.00лв.;****ЕООД, с ЕИК **** в размер на 4525.00лв.; ****ЕООД,  с ЕИК **** в размер на 8296.80лв.; **** ЕООД, с ЕИК **** в размер на 980.00лв. и**** ЕООД, с ЕИК **** в размер на 666.67лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА „***“ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. ****, представлявано от управителя В.В. да заплати на Национална агенция по приходите съдебни разноски в размер на 2383.44 /две хиляди триста осемдесет и три лева и четирдесет и четири стотинки/ лева. 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на  „***“ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. ****, представлявано от управителя В.В. съдебни разноски в размер на 2158.45 /две хиляди сто петдесет и осем лева и четирдесет и пет стотинки/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

СЪДИЯ:/п/