№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН СТОЙЧЕВ
СВЕТЛОЗАР
Д.
с
участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Д.
в. гр. д. № 3082 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 464851/07.08.2018г.,
постановено по гр. д. № 51846/2016г., Софийски районен съд е отхвърлил
предявения от Т.И.П. и М.Д.П. срещу Р.Й.М. и М.Й.М. иск за допускане до делба
на ап. № 64, находящ се в жилищната сграда на бл********, в гр. София, ж. к. „********състоящ се от две
стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с площ от 88,12 кв. м., при съседи:
стълбище, ап. № ********, ведно с прилежащото му избено помещение № 19 и 0,937%
от идеалните части на сградата, при съседи на избеното помещение: коридор, З.С.М.и
мазе № *******В срока по чл.
259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна
жалба срещу решението от ищците по делото. Поддържа се, че изведеният от
районния съд извод за основателност на възражението за придобиване по давност
на имота от ответниците, е неправилен. Посочва се, че
подаването на данъчна декларация от единия съсобственик, с която се декларира
целия имот като собствен, не води до промяна в дяловете в съсобствеността.
Твърди се, че показанията на разпитаните свидетели са тълкувани превратно,
доколкото от тях не може да се заключи, че наследодателят на ищците – Д.П.е
възприел наследодателя на ответниците –Р.М. като
единствен собственик на имота. Изтъква се, че по делото не е установено
съсобственикът, упражнявал фактическа власт върху имота, да е манифестирал по
явен и недвусмислен начин по отношение на другия съсобственик намерението си да
свои и неговата част. Излагат се съображения за необоснованост изводите на
съда. Съобразно изложеното се моли за отмяна на решението и допускане до
съдебна делба на процесния имот.
Ответниците са депозирали писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорват. Поддържа се, че
решението на районния съд е правилно, като са обсъдени всички събрани
доказателства в тяхната съвкупност. Чрез действията си да декларира изцяло
имота като свой, да не предостави ключ от имота на брат си и да не му заплаща
част от получавания наем,Р.М. се твърди да е демонстрирала явно факта на
установеното от нея владение и върху идеалните части, притежавани по наследство
от брат й. Сочи се, че още към датата на смъртта на Д.П.– 13.10.2011г., същият
не е притежавал идеална част от имота, поради изтекла в полза наР.М. придобивна давност.
Изтъква се, че ответниците са продължили да
упражняват фактическа власт върху имота след смъртта на наследодателя имР.М.. Съобразно изложеното се моли за потвърждаване на
решението.
Софийски градски съд, като прецени събраните
по делото доказателстваи обсъди доводите на страните,
намира следното:
Производството е по първа фаза на
делба – допускане на съдебна делба.
По делото не е спорно, а и се
установява от събраните доказателства, че с нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ, Н.А.П.
иР.Й.М. са придобили собствеността върху процесния имот, чиято делба се иска. Доколкото не са
посочени квотите в съсобствеността, се приема, че са притежавали по ½
идеална част. Наследници наН.П., починала на
04.12.1989г., саР.Й.М. – дъщеря, и Д. Й. П.– син,
като двамата наследяват при равни квоти притежаваната отН.П.
½ идеална част от имота. Следователно Д.П.е придобил по наследство
¼ идеална част от имота, аР.М. е притежавала
останалите ¾, придобити чрез нот. акт и
наследствено правоприемство. Ищците Т.П. – съпруга, и
М.П. – дъщеря, се явяват наследници по закон на Д.П.и като такива са придобили
неговата ¼ част при равни квоти, тоест по 1/8 идеална част за всяка. Синът
наР.М. – Й.Г. М., е починал преди нея на
12.05.2005г., поради което неговите низходящи – Р.М. /син/ и М.М. /дъщеря/ са го заместили в наследяването /чл. 10, ал. 1 ЗН/ наР.М. и са придобили при равни квоти притежаваните
от нея идеални части от имота – ¾, или всеки е придобил по наследство
3/8 идеални части. Така установената фактическа обстановка не се оспорва от съделителите.
Спорът между страните е
съсредоточен върху разрешаването на въпроса дали между тях съществува
съсобственост, предвид наведеното от ответниците
възражение, че техният наследодател –Р.М., евентуално самите те, са придобили притежаваната
от Д.П.¼ идеална част върху процесния имот
чрез непрекъснато давностно владение в продължение на
повече от 10г.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, правото
на собственост върху недвижим имот може да се придобие с непрекъснато владение
в продължение на 10г. Владението представлява упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез други, като своя. Владението
се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа
власт върху вещта /corpus/ и субективен – намерение да се държи вещта като своя /animus/. За разлика от владението, държането
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя,
тоест при държането фактическата власт се упражнява за друг и държателят няма
намерение да свои вещта.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени в ТР № 1/06.08.2012г. по тълк. дело № 1/2012г.,
ОСГТК на ВКС, презумпцията по чл. 69 ЗС е неприложима в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността произтича от наследяване, тъй като при
наследяването основанието, на което първоначално е установена фактическата
власт показва съвладение – с приемане на наследството
владението, като част от имуществото на наследодателя, продължава от
наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения
имот. В тази хипотеза наследникът е владелец на своята идеална част и държател на
идеалните части на останалите наследници. За да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, сънаследникът следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се демонстрира
намерението за своене на чуждите идеални части. Те
трябва да бъдат доведени до знанието на останалите съсобственици, за да се
обезпечи възможността последните да предприемат действия за защита на правата
си, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези
обстоятелства трябва да бъдат доказани.
По делото е безспорно, че от
момента на придобиване на процесния имот – 03.07.1981г.,
същият е ползван отН.П. и дъщеря йР.М..
Безспорно е също, че след смъртта наН.П., настъпила
на 04.12.1989г., имотът е бил ползван единствено отР.М..
Ползването обаче на целия имот само от единия съсобственик и сънаследник не
доказва намерение за своене на идеалните части на
другия съсобственик и сънаследник – Д. Г., и превръщане на държането на тези
идеални части във владение, а доказва единствено реализация на правомощието на
наследника – съсобственик по чл. 31 ЗС да си служи с общата вещ според
предназначението й. Доколкото посочената разпоредба оправомощава
всеки съсобственик да си служи с общата вещ и задължава същия да обезщети
останалите съсобственици, ако само той си служи лично с вещта, то не би могло
да се приеме, че действията на сънаследник, изразяващи се в лично ползване на имота
само от него установяват промяна на държането на чуждите идеални части във
владение. Действията по деклариране на целия имот като собствен през 1998г. от
страна наР.М. и последващото
заплащане на данъците за същия само от единия съсобственик, са насочени към
общинската данъчна администрация и след като по делото не е установено да са
станали достояние на другия съсобственик, те не могат да се приемат като
демонстриране на завладяването спрямо него, в който смисъл е и Решение №
37/26.03.2018г. по гр. д. № 1969/2017г., II ГО на ВКС.
От показанията на разпитаните
свидетели също не може да се изведе извод, че съсобственикътР.М.
е демонстрирала явно и недвусмислено намерението си да свои идеалната част на
своя брат. Свидетелят Й.разказва, че от началото на 2007г. е започнала да живее
в имота като наемател, като при нанасянето й в имота вече е имало и друг
наемател. Свидетелят сочи, че е заплащал наемната цена само наР.М..
Сключването на договор за наем само от единия съсобственик и извличане на
полезните свойства от вещта само от него чрез събиране на гражданските плодове,
също не би могло да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение по
отношение идеална част на несключилия договора и неполучилия гражданските
плодове съсобственик – сънаследник. Причина за това е, че в случая се поражда
облигационно вземане за другия съсобственик по чл. 30, ал. 3 ЗС за ползата, от
която е бил лишен. И доколкото съгласно чл. 32, ал. 2 ЗС общата вещ се използва
и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ, а в случаяР.М. е
притежавала ¾ идеални части от имота, логично и в съответствие с
посочена норма е начинът на ползване на имота да зависи от нейната преценка.
Обстоятелството, че Д.П.не е
разполагал с ключ за имота също не може да обуслови извод, чеР.М.
е демонстрирала спрямо него намерението си да свои неговата идеална част,
доколкото от показанията на свидетеля се установява, че същият е бил допускан
доброволно в имота, като няма събрани доказателства достъпът му да е бил
възпрепятстван.
По делото не се спори, че след
смъртта наР.М., настъпила на 13.07.2009г., ползването
на имота е продължило от ответниците Р.М. и М.М., като това се потвърждава и от показанията на свидетеля
Попова, която живее под наем в имота от началото на септември 2012г. Свидетелят
посочва, че ответниците са извършили ремонт на
банята, като не е ясно дали този ремонт е бил наложителен, за да може
помещението да се ползва по предназначение, или е представлявал подобрение. И в
двата случая извършването на необходими или полезни разноски в имота поражда
вземане от извършилия ги съсобственик спрямо другите съсобственици. По делото
липсват данни извършването на този ремонт да е станало известно на ищците,
поради което това действие също не би могло да бъде тълкувано като
манифестиране на намерението за своене на техните идеални
части от имота.
От
изложеното се налага извода, че не е настъпил нов факт, представляващ явно
отричане правата на съсобственика Д.П.и впоследствие на неговите законни
наследници Т.П. и М.П., чрез действия, които да са станали тяхно достояние.
Свидетелите установяват, че ползването на имота е продължило по същия начин, по
който е установено от години, без да са възникнали каквито и да било спорове.
Тъй като фактическата власт е продължила на основанието, на което е установена,
то за да започне да тече придобивна давност, е
необходимо да се осъществи преобръщане на държането във владение или т. нар.
завладяване, за което липсват данни.
По
изложените съображения, въззивната инстанция намира,
че съделителите притежават в съсобственост процесния имот и следва да бъде допусната съдебна делба
между тях. Като е достигнал до друг извод, районният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено.
Разноските
в производството следва да бъдат разпределени във втората фаза на делбата
съобразно чл. 355 ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 464851/07.08.2018г., постановено по гр. д. № 51846/2016г.
по описа на СРС, II ГО,
57-ми състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между съсобствениците Т.И.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.Д.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, Р.Й.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
и М.Й.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
на следния съсобствен недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 64, находящ
се в гр. София, ж. к. „Фондови жилища“, в жилищна сграда – блок № ******7,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с площ от 88,12 кв.
м., при съседи: стълбище, държавен ап. № 43, държавен ап. № 65, ул. „Щросмаер“,
ведно с прилежащото му избено помещение № 19,
при съседи на избеното помещение: коридор, З.С.М.и мазе № 18 на държавен
ап. № 51, ведно с 0,937% идеални части от общите части на сградата, който имот
съгласно кадастрална схема № 15-523651-19.06.2020г. представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 68134.512.83.1.64, при съседи: на същия етаж: самостоятелни
обекти в сградата с идентификатори 68134.512.83.1.43 и 68134.512.83.1.65, под
обекта: самостоятелен обект с идентификатор № 68134.512.83.1.61 и над обекта:
самостоятелен обект с идентификатор № 68134.512.83.1.67, при квоти: 1/8 /една осма/ ид. ч. за Т.И.П., 1/8
/една осма/ ид. ч. за М.Д.П., 3/8 /три осми/ ид.
ч. за Р.Й.М. и 3/8 /три осми/ ид. ч. за М.Й.М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен
срок от връчването пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките
по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.