№ 585
гр. П***, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220100471 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът ИВ. Д. АВР. чрез пълномощника адвокат К. твърди, че срещу
него и И*** М*** Х*** е било образувано досъдебно производство № 3/2019
г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – П*** за престъпление по чл.
311, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. На 10.09.2019 г. ищецът бил
привлечен в качеството на обвиняем и бил разпитан в това качество. Спрямо
него била взета мярка за неотклонение „подписка“. Към същата дата и до
настоящия момент ищецът бил държавен служител на РДНСК – П***, от
която били изискани редица документи в хода на досъдебното производство.
На 07.02.2020 г. било издадено постановление за прекратяване на
досъдебното производство поради обстоятелството, че деянието не
осъществява състав на престъпление – чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. второ от НПК.
Постановлението било отменено от Окръжна прокуратура – П*** и
досъдебното производство било изпратено за разследване в ОСлО при
Окръжна прокуратура – П***. На 30.09.2021 г. на ищеца били предяви
материалите по разследването. На 07.10.2021 г. отново било издадено
постановление за прекратяване на досъдебното производство на основание
чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. второ от НПК, което влязло в сила на 26.10.2021 г.
Ищецът твърди, че в резултат от незаконното обвинение е претърпял
неимуществени вреди, свързани с психологически терзания на личността,
накърнена чест, достойнство и добро име в обществото, пред роднини,
приятели, познати и колеги, притеснение, срам, несигурност и страх от
1
осъждане. Доколкото незаконното обвинение не е за тежко престъпление, но
същото е умишлено, за него се предвижда наказание лишаване от свобода до
5 години и възможност на налагане на наказание без лишаване от свобода по
чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК, както и че обвинението е за извършване на
престъпление в съучастие, оценява претърпените неимуществени вреди на
20 000 лв. Формулира петитум за осъждане на Прокуратурата на Република
Б*** да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Прокуратурата на
Република Б***, представлявана от прокурор П*** от Районна прокуратура –
П***, намира иска за допустим, но оспорва същия по основание и размер.
Поддържа, че приложените към исковата молба писмени доказателства не
установяват наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди при
доказателствена тежест за ищеца да докаже, че е претърпял неимуществени
вреди, техния размер и причинно-следствената им връзка с конкретни
действия на прокуратурата. Счита, че ищецът не е посочил конкретните
обективни прояви на твърдените от него вреди. Оспорва като прекалено
завишен и некореспондиращ с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД
претендирания размер на неимуществените вреди. Счита, че разследването е
протекло в рамките на разумен срок особено с оглед големия обем на
материалите по досъдебното производство. Посочва, че обвинението не е за
тежко престъпление, а допълнително предвиденото в закона наказание не е
кумулативно, а се налага по преценка на съда и то в много малък брой случаи.
Поради това счита, че евентуално претърпените от ищеца неимуществени
вреди са с изключително нисък интензитет и не обосновават обезщетение в
претендирания размер.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложеното по
делото досъдебно производство № 3/2019 г. по описа на ОСлО при Окръжна
прокуратура – П***, че на 28.12.2018 г. с постановление на прокурор при
Районна прокуратура – Панагюрище е било образувано досъдебно
производство за това, че на 08.11.2016 г. в гр. Стрелча длъжностни лица в
кръга на службата си са съставили официален документ – констативен
протокол № 1481/08.11.2016 г., в който са удостоверили неверни
обстоятелства с цел да бъде използван този документ като доказателство за
тия обстоятелства при издаване на Разрешение за строеж № 39/22.11.2016 г.
от Община Стрелча – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК.
На 10.09.2019 г. ИВ. Д. АВР. е бил привлечен в качеството на обвиняем
за това, че на 08.11.2016 г. в землището на гр. Стрелча, като длъжностно лице
2
– старши инспектор в РОНСК П*** в съучастие като съизвършител с И***
М*** Х*** – старши инспектор в РОНСК П***, в кръга на службата си е
съставил официален документ – констативен протокол № 1481/08.11.2016 г.,
в който е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че не се извършва
ново строителство в имот № 000680 в местността „Р*** дол“ в землището на
гр. Стрелча, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия
обстоятелства при издаване на Разрешение за строеж № 39/22.11.2016 г. от
Община Стрелча – престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК – престъпление по чл.
311, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.
С постановлението за привличане на обвиняем спрямо ИВ. Д. АВР. е
била взета мярка за неотклонение „подписка“.
На същата дата той е бил разпитан в качеството на обвиняем и му е
било предявено разследването.
С постановление от 07.02.2020 г. наказателното производство против
ИВ. Д. АВР. и И*** М*** Х*** е било прекратено на основание чл. 199, чл.
243, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради това, че обвиняемите не са
осъществили от обективна и субективна страна престъпление от общ
характер, а именно такова по чл. 311, ал. 1 от НК, за което им е повдигнато
обвинение.
По жалба на управителя на „Сайлест“ ЕООД постановлението за
прекратяване на наказателното производство е било отменено от Окръжна
прокуратура – П*** и разследването по досъдебното производство е било
възобновено.
На 30.09.2021 г. на ИВ. Д. АВР. отново е било предявено разследването.
С постановление от 07.10.2021 г. досъдебното производство, водено
срещу И.Д.а А. и И*** М*** Х*** за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК е
било прекратено на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК поради това, че обвиняемите не са осъществили от обективна и
субективна страна престъпление от общ характер, а именно такова по чл. 311,
ал. 1 от НК, за което им е повдигнато обвинение.
Със Заповед № РД-15-0187/07.09.2011 г. ИВ. Д. АВР. е бил назначен на
длъжност „младши инспектор“ в Сектор П*** на РДНСК Южен централен
район, считано от 08.09.2011 г.
Към момента същият продължава да работи като държавен служител в
ДНСК като заема длъжността „главен инспектор“ в РДНСК П*** съгласно
представената по делото служебна бележка с изх. № ЧР-14-00-433/25.01.2022
г.
Приетото по делото заключение на съдебно-психологичната експертиза
установява, че след привличането на ищеца като обвиняем на 10.09.2019 г.
същият е изпаднал в състояние на стрес с изразена тревожност и богата
невротична симптоматика – подтиснат, с депресивни мисли, не можел да спи,
събуждал се посред нощ, сънувал сънища с агресивно съдържание.
3
Многократното преработване на събитието засилва цялата симптоматика. У
ищеца се наблюдават симптоми на повишена тревожност, изразяваща се в
преживяване на несигурност за бъдещето, хиподепресивно настроение,
склонност към изолация и дистанциране. Всичко това на фона на повишена
възбудимост на вегетативната нервна система, изразена в безсъние и
повишено кръвно налягане. По данни от амбулаторен лист № 437 от
02.03.2021 г., издаден от д-р Чилингирова, на ищеца е поставена диагноза по
МКБ10: G47.8 – други нарушения на съня. Анамнезата, снета от пациента, е
за инсомния със ставане, говорене, извършване на различни движения –
стряскане…Болки в краката. Назначена терапия – Цитибак – 1, деанксит 1+1.
Цитибак е хранителна добавка, която съдейства за нормална когнитивна
функция, памет и концентрация. Допринася за възстановяване на
когнитивните способности след съдови мозъчни инциденти. Подобряване на
невротрансмисията (комуникацията между невроните). Оптимизиране на
биоенергетиката (използването на енергия от мозъка). Стимулиране на
оросяването на мозъка (подобрено кръвоснабдяване). Осигуряване на
невропротекция (защита на невроните от увреждане и дисфункция). Деанксит
принадлежи към група медикаменти, които действат като облекчават
симптомите на потиснато настроение. В комбинация активните съставки
представляват препарат с антидепресивни, анксиолитични и активиращи
свойства. Деанксит се използва за лечение на тревожност и депресия при
пациенти със или без психосоматични симптоми. Деанксит е медикамент,
подходящ за лечението на лека до умерена депресия. Счита се, че помага при
безпокойство, потиснатост и апатия, при страх и притеснение от неуспехи и
вина. По думи на подекспертния след инцидента у него се наблюдават
симптоми на повишена тревожност, изразяваща се, в преживяване на
несигурност за бъдещето, хиподепресивно настроение, склонност към
изолация и дистанциране. Психологичната му реакция вследствие
стресогенното събитие се проявява с разнообразни негативни емоции и
мисловни преработки като повишено чувство за напрежение, тревожност,
безпокойство, страх от неизвестния бъдещ развой на събитията, потиснато
настроение, влошено самочувствие, малоценностни изживявания, мисли за
безперспективност, чувство на изолираност. Ищецът е изживял и
протрахирани във времето психотравмиращи емоции, изводими от
настъпилата промяна в социалния му статус, като обвиняем. Предприетите
срещу ищеца следствени действия и призоваването в прокуратурата на
30.09.2021 г. са го довели до постоянен стрес от психосоциален характер. Той
е публична личност – познавали са го хора, с които общувал през времето на
дейността си. Той искал да обясни на всички, че не е извършвал това, което
му се приписва и за което е обвинен. Усещал безсилието си да промени
ситуацията, в която се намира. Започнал да усеща как колегите го съжаляват.
С тези, с които общувал, усещал тяхната промяна в отношението. Започнал
да се затваря в себе си, не искал дори да говори с близките си. Изпитвал
напрежение и притеснение. Това емоционално напрежение се е изразило в
4
негативни душевни преживявания, непрекъснат страх от несправедлива
осъдителна присъда, промяна в начина на живот през периода на
предварителното производство, водено срещу него. В ежедневните си
отношения с хората от обкръжаващата го среда се притеснявал. Чувствал
неудобство от воденото срещу него производство. През периода преживял
емоционален стрес довел до влошаване на здравословното му състояние,
сънувал сънища, вдигал кръвно. Тази фрустрираща обстановка неминуемо е
породила у ищеца преживяване на отхвърляне, несправедливо
дискриминиране, обида, социално унижение и т.н. От проведените тестови
изследвания става ясно, че в момента подекспертният се намира все още в
състояние на тревожност. При него има наличие на изразена личностова
тревожност, което определя нагласата му към интерпретиране на различни
въздействия от действителността със субективното чувство на безпокойство и
заплаха, преживяване на несигурност, неувереност и вътрешно
неспокойствие. Преживяването на тревожност включва всички степени на
усещането за несигурност: нервна напрегнатост, угриженост без видими
причини, чувство на безпомощност, стегнатост, неопределено усещане за
неблагоприятен изход. Към момента на изготвяне на експертизата при ищеца
не се установяват депресивни реакции и нарушения в интелектуалната сфера,
мислене, възприятия, представи, памет и интелект – в норма. По време на
прегледа се намира в еквивалент на психично здраве, не е нарушено
социалното му функциониране.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществените вреди от незаконно
обвинение.
Основателността на иска предполага осъществяване на всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане: обвинение в извършване
на престъпление и прекратяване на образуваното наказателно производство
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че не съставлява
престъпление; настъпване на неимуществени вреди; причинно-следствена
връзка между вредите и незаконното обвинение. Тези правнорелевантни
факти следва да бъдат установени по делото при условията на пълно и главно
доказване от ищеца.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
5
Между страните няма спор, а и се установява от приложеното по делото
досъдебно производство № 3/2019 г. по описа на ОСлО при Окръжна
прокуратура – П***, че ИВ. Д. АВР. е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 311, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 от
НК, като впоследствие наказателното производство, водено срещу него, е
било прекратено с постановление на Районна прокуратура – П*** поради
това, че деянието не съставлява престъпление – чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Следователно е налице незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ.
Образуваното против ищеца наказателно производство несъмнено е
повлияло негативно на психическото му състояние. Нормално е да се приеме,
че след привличането му като обвиняем той е търпял психически страдания,
изпитвал е неудобство, чувствал се е унизен и несигурен, били са накърнени
моралните и нравствените му ценности, социалните му отношения и
общуване. Касае се за вреди, които всеки човек при подобни обстоятелства
неминуемо търпи. Съдебната практика, в т.ч. Решение № 388 от 02.12.2013 г.
по гр.д. № 1030/2012 г. на ІV г.о., Решение *** от 29.01.2014 г. по гр.д. №
2477/2013 г. на ІV г.о. и Решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр.д. № 288/2015
г., III г.о., приема, че по иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ съдът не е
строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на
обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, тъй
като те настъпват винаги в резултат от наказателното производство. Освен
тази житейска презумпция, в случая се установява и от заключението на
съдебно-психологичната експертиза, което съдът цени като компетентно,
обосновано и обективно изготвено, че от психологична гледна точка след
привличането му като обвиняем ищецът е изпаднал в състояние на стрес с
изразена тревожност, изпитвал несигурност за бъдещето и страх от
несправедлива осъдителна присъда, имал склонност към изолация и
дистанциране, настроението му било потиснато, самочувствието влошено,
чувствал обида и социално унижение. Всички тези негативни психически
преживявания на ищеца са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение и се намират в причинно-следствена връзка с него, поради което
следва да бъдат обезщетени.
Справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото
изисква чл. 52 от ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент
на моралните страдания и поражения върху психиката и здравето на
увреденото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии.
Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.
При непозволено увреждане по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ размерът на
справедливото обезщетение за увреденото лице се обуславя от конкретното
проявление на претендираните вреди и относимите обстоятелства, като
тежестта и характера на повдигнатото обвинение, неговата продължителност,
принудителните мерки за неотклонение и ограничения и как са се отразили те
на личността, без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от
6
тях за сметка на други. Преценява се и степента на вредоносния ефект от
обвинението върху социалната, професионалната или друг вид реализация на
лицето, отчита се каква е била същата преди, по време и след приключване на
наказателното производство. Връзката на тези факти с наказателното
преследване за извършено престъпление е предпоставка да се преценят
конкретно и обезщетят съответно накърнените морални ценности от
злепоставящото въздействие на незаконното обвинение върху личността.
Критерий за определяне на справедливо обезщетение са и разрешенията в
съдебната практика при сходни случаи като израз на общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от
един и същи вид и обществено-икономическите условия в страната по време
на висящността на наказателното производство – Решение № 126 от
28.10.2020 г. по гр.д. № 7374/2019 г., ІІІ г.о., Решение № 214 от 08.01.2019 по
гр.д. № 3921/2017 г., ІV г.о. и Решение № 240 от 04.01.2017 по гр.д. №
1117/2016, ІІІ г.о.
Безспорно психическите преживявания от образуваното досъдебно
производство са се отразили негативно върху психиката на ищеца, но следва
да се има предвид, че се касае за обвинение в престъпление, което не е тежко
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. С оглед големия обем събрани писмени
доказателства, множеството разпити на свидетели и специфичния предмет на
доказване не може да се приеме, че досъдебното производство е проведено в
неразумен срок – продължило е малко повече от 2 години от привличането на
ищеца като обвиняем на 10.09.2019 г. до прекратяването на наказателното
производство срещу него на 07.10.2021 г. Спрямо ищеца е била взета най-
леката мярка за неотклонение „подписка“, която не налага съществени
ограничения за личността, извеждане от обичайната семейна и социална
среда и засягане на свободата на придвижване. В хода на наказателното
производство спрямо ищеца не са предприемани други мерки за процесуална
принуда. Процесуално-следствените действия, извършени с негово участие в
качеството му на обвиняем, се изчерпват с връчване на постановление за
привличане на обвиняем, разпит като обвиняем и предявяване на
разследването, осъществени в един и същи ден, както и повторно предявяване
на разследването след възобновяването му. Липсват необратими по характер
вреди в личен и професионален план за ищеца. В този смисъл е и
заключението на съдебно-психологичната експертиза, според което към
момента на изготвянето му при ищеца не се установяват депресивни реакции
и нарушения в интелектуалната сфера, същият се намира в еквивалент на
психично здраве, не е нарушено социалното му функциониране. Няма данни
също така обвинението против ищеца да е било медийно разгласявано или да
е имало широк обществен отзвук. По време на досъдебното производство
социално-икономическите условия в страната се характеризират с нарастване
на стандарта на живот, повишаване на размера на минималната работна
заплата от 560 лв. на 650 лв. и средна работна заплата в диапазона от 874.40
лв. до 1 134.60 лв. по данни на НСИ.
7
Ищецът не твърди причиняване на болки и страдания над обичайните,
които могат да се очакват в резултат от незаконно обвинение. Действително
обвинението е за престъпление, извършено по служба в качеството на ищеца
на длъжностно лице – старши инспектор в РОНСК П***, но обстоятелствата
по делото не установяват привличането му като обвиняем да е
възпрепятствало неговото професионално развитие, авторитета и името му на
професионалист, за да бъде определено обезщетение в по-висок от обичайния
размер – Решение № 344 от 24.11.2014 г. по гр.д. № 2378/2014 г., ІV г.о. Няма
данни например ищецът да е бил отстранен от работа заради наказателното
производство, водено срещу него, да е търпял други ограничения в службата
или да е било уронено доброто му име като специалист в професията .
Показателно за това е обстоятелството, че към настоящия момент ищецът
продължава да работи в РДНСК П*** вече повече от 10 години, като дори е
повишен в длъжност – от старши инспектор на главен инспектор. Поради
това съдът приема, че незаконното обвинение срещу ищеца не е имало
съществено негативно отражение върху професионалната му реализация,
което да изисква обезщетяване в по-висок размер.
Като съобрази тези обстоятелства и ги съпостави с претърпените от
ищеца морални болки и душевни страдания, които не се отличават със
значително по-висок интензитет от обичайните за подобни случаи, съдът
намира, че обезщетение в размер на 5 000 лв. е справедливо по смисъла на чл.
52 от ЗЗД. Този размер на обезщетението удовлетворява най-пълно
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот и репарира вредите с оглед
конкретните обстоятелства по делото. Определянето на обезщетение в по-
висок размер би било неоправдано и би било основание за неоснователно
обогатяване на ищеца, предвид липсата на трайни морални, физически и/или
психически увреждания, които да са резултат от незаконното обвинение.
По изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде
уважен до размера от 5 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като за горницата
над 5 000 лв. до предявения размер от 20 000 лв. искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна
такса, а на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. – адвокатско възнаграждение
в полза на пълномощника на ищеца съразмерно с уважената част от иска. На
основание чл. 10, ал. 3 във връзка с чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ в тежест на
ответника следва да се възложи и платеното от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б*** с адрес: гр. С***, бул.
„В***“ *** да заплати на ИВ. Д. АВР., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „К***
В***“ ***, вх. А, ***, *** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от
5 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 14.02.2022 г., до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди – морални болки и страдания,
терзания и отрицателни психически изживявания в резултат от незаконното
обвинение по досъдебно производство № 3/2019 г. по описа на ОСлО при
Окръжна прокуратура – П***, прекратено с постановление от 07.10.2021 г. на
основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 5 000 лв. до предявения размер от 20 000
лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б*** с адрес: гр. С***, бул.
„В***“ *** да заплати на ИВ. Д. АВР., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „К***
В***“ ***, вх. А, ***, *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ разноски за държавна такса в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б*** с адрес: гр. С***, бул.
„В***“ *** да заплати на адвокат Ж.К. К. от Адвокатска колегия – П*** със
служебен адрес: гр. П***, ул. „И*** В***“ ***, ***, офис ***0 на основание
чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
в размер на 282.50 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б*** с адрес: гр. С***, бул.
„В***“ *** да заплати по сметка на Районен съд – П*** на основание чл. 10,
ал. 3 във връзка с чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ възнаграждение за вещо лице в
размер на 468.60 лв.
Решението може да обжалва пред Окръжен съд – П*** в двуседмичен
срок съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9