Р
Е Ш Е Н И Е
№872
гр.
Перник, 04.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на десети май, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Биляна Миткова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 09166 по описа на съда за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс
Тауър“ с ЕИК: *********, чрез пълномощника му адв. Илияна Николова срещу К.Н.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, с които се иска
да бъде признато за установено между страните, че ответника дължи на ищцовото
дружество сумата от 6 590,64лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № FL703119 от
05.09.2013г., сключен между ответника и „Юробанк България“, сумата от 1827,89лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 05.09.2013г. до 31.12.2015г.,
както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението
до пълното погасяване на процесното вземане.
В
исковата молба се твърди, че процесното вземане е възникнало въз основа на
сключен между ответника и „Юробанк България“ АД Договор за потребителски кредит
№ FL703119 от 05.09.2013г., с който акционерното
дружество е предоставило на ответника потребителски кредит в размер на
6 700.00 лева. Твърди се, че договорната сума е била преведена по банкова
сметка ***, с което дружеството е изпълнило договорните си задължения.
Същевременно, ответника К.Н.Б. не изпълнил своите задължения, като не извършвал
редовни плащания, в резултат на което се формирали парични задължения в размер
на 6 590,64 лева, представляващо главница и 1827,89 лева, представляващо
начислена за периода от 05.09.2013г. до 31.12.2015г. договорна лихва.
В
исковата молба се сочи още, че с Договор за възлагане на вземания от
18.01.2016г. и Приложение № 4 към него, „Юробанк България“ АД е прехвърлило на
ищеца вземането си срещу К.Н.Б.,
произтичащо от процесния договор, с параметри, идентични с посочените в
петитума на исковата молба. Твърди се, че извършената цесия е съобщена на
длъжника от цедента, както и че на 06.07.2018г. задължението по процесния
договор е станало предсрочно изискуемо. Твърди се, че настъпилата предсрочна
изискуемост е съобщена на ответника К.Н.Б..
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор.
В
съдебно заседание, страните не се явяват, представители не изпращат.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
По ч. гр. дело №
06333/2018г. на ПРС, е била издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника (ответника по настоящото дело), при което, в
срока по чл. 414 ГПК същият е депозирал писмено възражение. Последното, от своя
страна, е обосноваващо за предявените
понастоящем установителни искове. Ищецът е предявил същите в срока,
регламентиран в разпоредбата на чл. 415 ГПК, поради и което съдът намира, че
предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове са допустими, с оглед на което дължи
произнасяне по тях.
От
фактическа страна:
На
05.09.2013г. между „Юробанк България“ АД, ЕИК: ********* и ответника К.Н.Б., в
качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № FL703119 от 05.09.2013г., съгласно който банката
предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 6 700.00
лева. От представения (и неоспорен от страните) договор се установява, че
кредитополучателят се задължава да погасява предоставения му кредит на равни
/анюитетни/ вноски, включващи лихва и главница, съгласно приложения към
договора погасителен план. Уговорен е краен срок на договора – 05.09.2020г.
На
05.09.2013г. сумата по договора е предоставена на ответника по банкова сметка ***,
което се установява и от приетото по делото и неоспорено заверено копие на
бордеро № 1774864/05.09.2013г.
По
делото са представени и приети заверени копия на погасителен план по кредита,
Декларация за присъединяване на застраховано лице към застраховка „Защита на плащанията” и
Сертификат № FL703119/2013г. Представено и прието е и Извлечение от
разплащателна сметка с титуляр К.Н.Б. от 20.11.2018г.
На
18.01.2016г. между „Юробанк България“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е сключен Договор
за възлагане на вземания, ведно с Приложение 4 – неразделна част от договора, с
който „Юробанк България“ АД е прехвърлило на ищеца вземането си срещу К.Н.Б.,
произтичащо от процесния договор. В Приложение 4 фигурират имената на
ответника, неговия единен граждански номер, номера на договора (идентичен с
процесния), както и размера на вземанията.
С
исковата молба са представени Уведомление до ответника за извършено прехвърляне
на вземания и Уведомление за предсрочна изискуемост, адресирано до ответника,
като и по отношение и на двата документа не са представени доказателства,
сочещи получаването им от страна на ответника.
От
правна страна:
Предявените
искове за установяване вземанията на ищцовото дружество са основателни, но не в
претендираните с исковата молба размери.
Установи
се, че на 05.09.2013г. в гр. Перник, е
сключен Договор за потребителски кредит № FL703119
от 05.09.2013г. между „Юробанк България“ АД и ответника К.Н.Б., в качеството му
на кредитополучател, с който на ответника е предоставен кредит в размер на
6700.00 лева за текущи нужди. Кредитополучателят се задължил да върне предоставения
кредит заедно с дължимите лихви в срокове и при условията, уговорени в
Договора.
Съгласно
договора и приложения към него погасителен план, ответникът се е задължил да
погаси задължението си на 84 месечни вноски, всяка в размер на 121.71 лева,
като падежът на последната вноска, респ. крайният срок на договора, е 05.09.2020г. От погасителния план се
установява, че в месечна вноска освен вноска за лихва и главница, са включени и
вноски за такса (съгласно чл.5 т. 3 от Договора) и такса за застраховка, в
размер на 6,42 лева. По делото не са ангажирани доказателства, които да
установяват плащане на договорните суми, или на част от тях, от страна на
ответника.
На основание сключен между „Юробанк
България“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД Договор за възлагане на вземания от
18.01.2016г., ищецът по настоящото дело е изкупил задълженията на К.Н.Б., произтичащи
от Договор за потребителски кредит № FL703119 от
05.09.2013г., сключен между ответника и „Юробанк България“ АД.
В
Приложение 4, неразделна част към договора за цесия, е отразено, че към
31.12.2015г. общо дължимата сума по договора възлиза на 8 478.53 лева, от
които: 6 590.64 - главница, 1827,89 лева – дължима лихва към
31.12.2015г. и 60.00 лева – дължими такси и разноски (които ищецът не
претендира).
По делото не са ангажирани
доказателства, които да установяват, че ответникът е бил надлежно уведомен за
извършената цесия преди подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК.
Същевременно, обаче, законодателят не е установил и срок, в който цедента да изпълни задължението
си за уведомяване на длъжника. Уведомяването на длъжника може да бъде извършено
във всеки един момент след сключването на договора за цесия, включително и в
хода на съдебното производство, доколкото в разпоредбите на чл. 99, ал.3 и ал.4
от ЗЗД не са предвидили специални условия за начина и срока, в който следва да
бъде осъществено (в този смисъл, постановеното по реда на чл. 290 от ГПК,
Решение № 123 от 24.06.20 09 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о). В
случая, в заповедта за изпълнение на парично задължение се съдържат данни за
сключения договор за цесия, а към исковата молба е приложено писмото, с което
ответника е уведомен за извършените прехвърляния на вземанията към него,
произтичащи от договора за кредит. Книжата са надлежно връчени, следователно ответникът
е получил уведомлението за извършената цесия. С оглед на това договорът за
цесия от 18.01.2016 г. г. има действие по отношение на ответника и ищецът се
явява носител на вземанията по Договор за потребителски кредит № FL703119 от 05.09.2013г.
При установяване на конкретните по вид и
размер вземания, дължими от ответника, съдът съобрази следното:
Както
беше изяснено, в исковата молба ищецът излага твърдения за автоматично
настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит, позовавайки се на клаузата
на чл. 14 ал. 5 от процесния договор. Действително, в същата е предвидено, че в
случай на непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата
или лихвата по кредита в уговорения срок, както и при неизпълнение на което и
да е друго задължение по договора, вземането на Банката за възстановяване на
целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Предвидено е още, че
изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
Съдът, при анализ на събраните по делото
доказателства, намира, че това право не е било надлежно упражнено от
заемодателя преди образуване на настоящото производство. Ищцовото дружество се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ
поради неплащане в срок на конкретни падежирали месечни вноски. В този случай,
за да се приеме, че вземането е изискуемо и подлежи на изпълнение, следва да
бъде установено упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили и обективните факти, обуславящи настъпването
ѝ – соченото неизпълнение. В конкретната хипотеза няма данни, нито
твърдения дружеството – заемодател или впоследствие ищецът да са уведомили
ответника, че поради неплащането на конкретни погасителни вноски по договора за
потребитески кредит, кредиторът отнема преимуществото на срока и обявява целият
кредит за предсрочно изискуем.
Същевременно
съдът съобрази, че изискуемостта на част от погасителните вноски по процесния
договор е настъпила на 05.05.2019г. – датата на шестдесет и осмата погасителна
вноска, поради което и към момента на приключване на устните състезания в
настоящия процес крайният срок за връщане на тази част от процесниата сума за
главница, е настъпил. Този факт следва да бъде съобразен от съда, въпреки че не
са налице последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора за кредит. Длъжникът – ответник по иска, дължи
изпълнение, за тази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът,
договорен от страните – в случая за вземането до 68-та погасителна вноска, в
размер на 5 022.14 лева (установена от съда по реда на чл. 162 ГПК и
съобразно приложения по делото погасителен план), тъй като, дори когато в производството не бъде
доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради обявена
предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на
вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено
неизпълнение на това вземане по отношение на вече падежираните вноски – в този
смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 2 от ТР
от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
С
оглед горното съдът намира, че предявеният установителен иск за сумата от
6 590,64 лева, представляваща размер на дължимата главница по процесния
договор (с оглед обстоятелството, че ищецът претендира чиста главница), следва
да бъде уважен до сумата от 5022,14 лева, а в останалата му част, до пълния
претендиран размер – отхвърлен като неоснователен.
По отношение на предявения установителен иск
за сумата от 1827,89 лева, претендиран за периода от 05.09.2013г. до
31.12.2015г., съдът намира, че на ищцовото дружество се дължи сумата от 1396,19
лева за периода от 05.10.2013г. до 31.12.2015г. (установен по реда на чл. 162 ГПК и съобразно приложения по делото погасителен план), като искът в останалата
му част – до пълния претендиран размер от 1827,89 лева, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
С оглед
установяването на дължимост на претендираните от ищеца суми за главница и лихва, налага
разглеждането на направеното от ответника по реда на чл. 414 ГПК възражение за
настъпила погасителна давност на тези вземания.
Съдът намира,
че вземането за главница се погасява с обща петгодишна давност. Независимо, че
уговореното връщане на кредита е разсрочено на 60 месечни вноски, това не го прави периодично
плащане. Това е съгласие на кредитора да приеме изпълнение на задължението на
части. Това представлява частично плащане по договор на конкретно определена
изначално сума. При договора
за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата
да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези
вноски в периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора (в този смисъл Решение № 261/12.07.2011г. по гр. дело 795/2010 г.
на ВКС, IV г. о.). В този
смисъл задължението по заплащане на главницата се погасява с обща петгодишна
давност, съобразно чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Задължението, поето от
ответницата е да внася анюитетните вноски за погасяване на задълженията по
договорите за кредит и следователно давността тече отделно за всяка анюитетна
вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на банката (в този смисъл Решение № 90 от 31.03.2014 г. по гр.
д. № 6629/2013 г. на ВКС, IV г.о.). С други думи при разсрочено плащане на отпуснат кредит всяка
погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж, в който
смисъл е и приетото в решение № 161 от 8.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1153/2014 г.
В
настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 27.07.2018г., което означава,
че това правопогасяващо възражение на ответника е неоснователно и всички 68 месечни
вноски по процесния договор са дължими.
Досежно
вземанията за лихви важи правилото на чл. 111 б. в ЗЗД, според което, същите се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. Ищецът претендира своето вземане за
периода от 05.09.2013г. до 31.12.2015г., поради което всички вземания за лихва
за периода от 05.10.2013г. до 05.07.2015г. включително, са погасени по давност.
С
оглед горното съдът намира, че предявения установителен иск за сумата от
1827,89 лева, представляваща претендирана лихва за периода от 05.09.2013г. до
31.12.2015г., следва да бъде уважен до размера от 228,73 лева, съответно на
периода от 05.08.2015г. до 31.12.2015г., а за сумата от 1167,46 лева,
представляваща разликата до установения дължим размер от 1396,19 лева за периода
от 05.10.2013г. до 05.07.2015г. включително – отхвърлен, като погасен по
давност. За сумата от 1396,19 лева до пълния претендиран размер от 1827,89
лева, както беше посочено по-горе, установителния иск следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 86 ЗЗД
следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от 5 250,87лв.,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 21.12.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за разноски:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
С
оглед изхода на делото, право на разноски имат както ищецът – съобразно с
уважената част, така и ответника – съобразно с отхвърлената част от исковите претенции.
Ищецът
е доказал разноски в исковото производство в размер на 1278,44 лева, от които
1 119,07 лева – за адвокатско възнаграждение и 168,37 лв. – за държавна
такса. В заповедното производство, развило се по ч. гр. д. № 06333/2018г.
по описа на ПРС, ищецът е
доказал разноски в общ размер на 318,37 лева, от които 168,37 лева за държавна
такса и 150,00 лева – за адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената част от
исковите претенции, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 995,97 лева.
Ответникът
е доказал разноски в заповедното производство, развило се по ч. гр. д. № 06333/2018г.
по описа на ПРС, в размер на 400 лева, направени за адвокатско
възнаграждение. Съобразно с отхвърлената част от исковете, в полза на същия
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150,51 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Н.Б., с ЕГН: ********** с адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, ул. „Рачо Петков – Казанджията”
№ 4-6,
сграда „Матрикс Тауър“ сумата от 5022,14 лева, представляваща дължима главница
по Договор за потребителски кредит № FL703119 от
05.09.2013г. и Договор за цесия от 18.01.2016 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.12.2018година до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до пълният му
размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Н.Б., с ЕГН: ********** с адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, ул. „Рачо Петков – Казанджията”
№ 4-6,
сграда „Матрикс Тауър“ сумата от 228,73 лева, представляваща дължима лихва
върху главница по Договор за потребителски кредит № FL703119
от 05.09.2013г. и Договор за цесия от 18.01.2016 г. за периода от
05.08.2015г. до 31.12.2015г., като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до пълният му
размер от 1827,89 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН (поради
погасяването му по давност за периода от 05.10.2013г. до 05.07.2015г. вкл. за
сумата от 1167,46лв. и поради недоказаност
за сумата от 431,70 лв. за претендирания исков период).
ОСЪЖДА К.Н.Б., с ЕГН: **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Витоша”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“ направените
в исковото и заповедно производства разноски в общ размер на 995.97 лева.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Витоша”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, сграда
„Матрикс Тауър“ ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.Б., с
ЕГН: ********** с адрес: ***, направените в заповедното производство разноски в
размер на 150,51 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 06333 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото
в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Дата
на обявяване на Решението: 04.06.2019г.
Съдебен
деловодител: