Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
26.02.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 3515 по
описа за 2014 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 – 211 ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 1 ГПК.
С решение № І-44-132 от 11.09.2013г. по гр.д. № 4674/2001г. Софийски
районен съд, 44 състав признал за установено по отношение на Н.В.А., ЕГН **********,
и С.П.А., ЕГН **********, че Й.А.Р., ЕГН **********, е собственик на основание
съдебна делба, извършена по гр.д. № 4112/1975г. по описа на Софийски районен
съд на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.
София, ул. „**********, на партера, със застроена площ от 89.98 кв. м, вход II,
състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня с клозет, килер, слугинска стая и едно
ателие с югоизточно изложение, при граници по документи за собственост: И. П. С.,
от две страни двор, стълбище и апартамент собственост на Я. Ан. Х., заедно с
избено помещение /без посочена площ по документи за собственост/, при съседи:
д-р Р. Х., инж. Я. А., общ коридор и коридор, заедно със 7/180 идеални части от
дворното място, върху което е построена сградата и толкова идеални части от
общите части на сградата, представляващо по документи парцел 21 от кв. 452 по
плана на гр. София, като отхвърлил иска с правно основание чл. 108 ЗС в частта му за предаване владението на 1/2
идеална част от същия имот. На основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ ответниците
са осъдени да заплатят на ищцата сумата 327.35 лв. – разноски по делото
съразмерно с уважената част от иска, а на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./
ищцата е осъдена да заплати на ответниците сумата 500 лв. – разноски съразмерно
с отхвърлената част. Решението е постановено при участието на И. Б.Р., ЕГН **********,
като трето лице помагач на страната на ищцата.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника С.П.А., който го обжалва
в частта, с която предявеният срещу него иск е уважен, с оплаквания за
недопустимост, евентуално – за неправилност. Решението било недопустимо, тъй
като спорът между страните относно собствеността на имота бил разрешен с влязло
в сила решение по гр.д. № 2014/1992г на СРС, 52 състав. Ищцата не изпълнила процесуалното
си задължение с исковата молба да посочи всички доказателства и да представи
писмените такива за обстоятелствата, на които се основава искът, като
представила протокол от съдебна делба по гр.д. № 4112/1975г. едва през 2010г. и
следвало да понесе последиците от неправомерните си действия. Освен това по
гр.д. № 2014/1992г на СРС, 52 състав ищцата твърдяла, че е собственик на
½ идеална част от имота по наследство, а другата ½ идеална част е
собственост на брат й Н. А.Д., с което се доказвала липсата на анимус да свои
имота. Същевременно по друго дело – гр.д. № 2985/1993г. на СРС, 52 състав,
самият Н. А.Д. твърдял, че е собственик на ½ идеална част от спорния
имот. Поддържа, че искът бил предявен срещу процесуално нелегитимирани
ответници, тъй като Н. и С. А. продали имота още през 1993г., далеч преди
завеждане на исковата молба в съда през 2001г. В исковата молба като основание
на претенцията се сочел чл. 108 ЗС, но всъщност твърденията на ищцата се
отнасяли до реституционните искове, иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и по чл. 33
ЗС, каквито искове вече били предявени по гр.д. № 2014/1992г на СРС, 52 състав.
Тъй като се твърдяло имотът да е придобит от ищцата в режим на съпружеска
имуществена общност, искът следвало да бъде отхвърлен и тъй като съпругът на
ищцата – И. Б.Р., не бил конституиран като необходим другар, а делото – да бъде
прекратено. Липсвала идентичност на процесния имот, като описанието в исковата
молба не съвпадало с описанието в приложения нотариален акт № 39/1946г., както
и с описанието на имота в уточнителната молба. В уточнителната молба се
твърдяло част от имота да е и ателие, но нито в нотариалния акт,, нито в
протокола за съдебна делба се съдържали данни за такова, като въззивникът
считал, че това са части от съседен имот. Придобитият от ответниците и
впоследствие продаден имот бил с различно описание и квадратура. Към момента на
завеждане на исковата молба на адреса съществували два апартамента –
собственост на различни лица, което било видно от справка от Имотния регистър.
Решението било недопустимо и тъй като съдът се произнесъл по непредявен иск –
по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, по който вече имало влязло в сила решение между
страните. При недоказване на трите кумулативно изискуеми предпоставки на иска
по чл. 108 ЗС, същият следвало да бъде отхвърлен изцяло. Първоинстанционният
съд не обсъдил възражението на ответника А. за нищожност на делбата, нито се
произнесъл по искането за изключване от доказателствата на представените два
различни протокола за делба. Не се
произнесъл и по релевираното от ответника А. възражение за изтекла давност в
негова полза. Процесният имот бил придобит от ответниците през 1990г. и до
завеждане на исковата молба в съда през 2001г. бил изтекъл 10-годишният срок. Ищцата
била и ненадлежно представлявана от адв. Стоилова, тъй като не било ясно дали
представеното пълномощно е подписано от ищцата и предвид посочения в исковата
молба ЕГН. Не било налице и редовно
призоваване на ответницата Н.А. по реда на чл. 50, ал. 1 и чл. 51 ГПК /отм./. Поради
това моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваната част.
Претендира разноски. Съображения излага в писмени бележки от 03.12.2018г.
Въззиваемата страна Й.А.Р. с
възражение /отговор/ по реда на чл. 201, ал. 1 ГПК /отм./ оспорва въззивната
жалба и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната
част. Претендира разноски за въззивното производство. Съображения излага в
писмени бележки от 13.12.2018г.
Въззиваемата страна Н.В.А., редовно призована по реда на чл. 51, ал. 2 ГП
/отм./, не взема становище по жалбата, нито в срока по чл. 204 ГПК /отм./ се
присъединява към същата.
Производството по отношение на наследниците на починалото в хода на делото
трето лице помагач на ищцата - И. Б.Р., е прекратено с влязло в сила
определение от 15.06.2016г.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 197 ГПК (отм.), от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт.
Допустим предмет на обжалване от ответника С.А. е първоинстанционното
решение в частта, с която предявеният срещу него иск с правно основание чл. 108
ЗС е уважен. Този ответник не е бил упълномощен от ответницата А. да я
представлява по делото, съпрузите са необходими, но не и задължителни другари
по предявени от или срещу тях искове за собственост относно имоти, придобити в
режим на съпружеска имуществена общност, и предвид неподаването на жалба срещу
решението от ответницата и неприсъединяването й по реда на чл. 204 ГПК /отм./
към жалбата на другия ответник, по отношение на Н.А. първоинстанционното решение
е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства по реда
на чл. 188 ГПК (отм.), намира за установено следното:
С исковата молба, уточнена с молби от 27.09.2000г. и 19.06.2001г., след
частично прекратяване на делото и с молба от 29.06.2011г. ищцата твърди, че е
собственик на ½ идеална част от недвижим имот – апартамент, находящ се в
гр. София, ул. „**********, на партера, вход II, със застроена площ от 89.98
кв. м, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня с клозет, килер, слугинска стая
и едно ателие с югоизточно изложение, при граници по документи за собственост: И.
П. С., от две страни двор, стълбище и апартамент собственост на Я. Ан. Х., заедно
с избено помещение /без посочена площ по документи за собственост/, при съседи:
д-р Р. Н.К., преден двор, инж. Я. А., общ коридор и З. Л. Г., заедно с таванско
помещение /без посочена квадратура по документи за собственост/ при съседи: д-р
Р. Х., инж. Я. А., общ коридор и коридор, заедно със 7/180 идеални части от
дворното място, върху което е построена сградата и толкова идеални части от
общите части на сградата, представляващо по документи парцел 21 от кв. 452 по
плана на гр. София, по силата на наследство и делба с другия наследник – Н. А.Д.,
извършена по гр.д. № 4112/1975г. по описа на СРС. Твърди, че общите
наследодатели А.Н.Д.иЕ.Г.Д./по бащаЦ./ придобили имота с нотариален акт № 39,
том ІX, д. № 1493/1946г. на І нотариус при Софийски областен съд. След смъртта
на родителите им ищцата и брат й Н. А.Д. станали съсобственици на имота при
равни квоти от по ½ идеална част. С решение от 18.12.1975г. по гр.д. №
1412/1975г. по описа на СРС процесният имот бил поставен в дял и изключителна
собственост на ищцата. С присъда от 07.07.1981г. по н.д. № СА-12 на СГС, НК, 12
състав, била конфискувана от ищцата ½ идеална част от имота на основание
чл. 280 вр. чл. 54 НК. Твърди още, че с договор от 10.09.1990г., сключен по
реда на НДИ, целият имот бил продаден на ответницата Н.А., към този момент в
брак с ответника С.А.. Липсвало основание за продажбата на ½ идеална
част от имота, на която ищцата била собственик по силата на делбата и която
част не била конфискувана с присъдата. Искала е от съда да признае за
установено, че ищцата е собственик на ½ идеална част от имота /след
частично прекратяване на производството по делото с определение на СРС от
03.12.2009г./ и да осъди ответниците да й предадат владението на същата идеална
част.
Ответникът С.А. с възражение от 03.12.2009г. и с молба от 18.10.2011г. във
връзка с уточнението на претенцията е оспорил предявения иск с възражения за
недопустимост, евентуално – за неоснователност. Твърди, че спорът между
страните относно собствеността на имота бил разрешен с влязло в сила съдебно
решение по гр.д. № 2014/1992г. на СРС, 52 състав, поради което искът бил
недопустим. Оспорил е твърдението на ищцата да е собственик на ½ идеална
част от имота по силата на съдебна делба между нея и брат й при твърдения, че
делбата е нищожна, тъй като братът на ищцата не е знаел за делбата и не е
участвал в нея. Доказателство за това било образувано по негова искова молба
гр.д. № 2985/1993г. на СРС, 52 състав, по което Н. Д.предявил иск по чл. 108 ЗС
с твърдения, че е собственик на ½ идеална част от процесния имот, без да
твърди делба, извършена през 1975г. Оспорил е още протокола от съдебна делба,
представен пред първата инстанция при твърдения, че същият се различава от
представения протокол към частната жалба по ч.гр.д. № 3673/2010г. на СГС.
Възразил е още, че ответниците не владеели имота към завеждане на исковата
молба в съда, тъй като продали имота на трето лице още през 1993г., а последното
препродало имота през 1997г. Искал е от съда да отхвърли предявения иск.
Ответницата Н.А., редовно призована лично на 03.01.2002г. за открито
съдебно заседание в първата инстанция на 29.01.2002г., не е взела становище по
иска.
С оглед фактическите твърдения в исковата молба и в молбите-уточнения, и
след частичното прекратяване на производството, първоинстанционният съд е бил
сезиран със субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС
за признаване за установено, че ищцата е собственик на ½ идеална част от
процесния апартамент на основание наследствено правоприемство и делба, и
осъждане на ответниците да й предадат владението на същата част. Противно на
поддържаното от въззивника, с иск по чл. 33, ал. 2 ЗС съдът не е бил сезиран,
такъв иск не е приеман за разглеждане, нито е допускано уточнение или изменение
на претенцията по реда на чл. 116 ГПК /отм./ в този смисъл.
От фактическа страна: С договор за покупко-продажба от 20.06.1946г.,
сключен с нотариален акт № 39, том ІX, д. № 1493/1946г. на І нотариус при Софийски
областен съд А.Н.Д.придобил собствеността върху недвижим имот – жилищно
помещение № 3, вход ІІ, партера, находящо се в сградата-етажна собственост на
ул. „**********, гр. София, състоящо се от две стаи, хол, кухня, баня с клозет,
килер, слугинска стая и едно антре с югоизточно изложение към двора, при
съседи: И. П. С., двата двора, входа коридор със стълбище, инж. Я. Ан. Х., като
под апартамента се намират избените помещения на сградата, а над него –
апартаментът на З. М. Г., обща площ съгласно строителния план от 86 кв. м,
заедно с придадените към апартамента избено и таванско помещения, описани с
граници и съседи, заедно със 7/180 идеални части от дворното място, върху което
е построена сградата и толкова идеални части от общите части на сградата, дворното
място представляващо по документи парцел 21 от кв. 452 по плана на гр. София.
Не е било спорно и от приетите удостоверения за наследници се установява,
че А.Н.Д.е починал на 13.05.1969г. и е оставил за наследници по закон Н. А.Д.,
син, Й.А.Р., дъщеря, иЕ.Г. Д.а, съпруга; Последната е починала на 16.03.1975г.
и е оставила за наследници по закон Н. А.Д., син, и Й.А.Р., дъщеря.
Видно от изисканото и приложено по настоящото дело гр.д. № 4112/1975г. по
описа на Софийски районен съд със страни Й.А.Р. и Н. А.Д., в проведено на
18.12.1975г. публично съдебно заседание страните са постигнали спогодба по
предявения иск за делба, като в дял на Й.Р. се поставя процесният апартамент, а
за уравнение на дела си Н. Д.е получил напълно в брой сумата 4 083 лв.
Спогодбата е одобрена от съда и делбеното производство е прекратено. В
най-горната част на протокола е изписана дата 18.11.1975г., но по-долу е
посочено, че публичното съдебно заседание е проведено на 18.12.1975г. В
протокола е посочено още, че ищцата се е явила лично и с упълномощения от нея
адв. Гочев /с приложено пълномощно в делото/, както и че ответникът се е явил
лично и с адвокат, без да са посочени имената на последния. Видно от приложеното
в делото пълномощно от 08.12.1975г., Н. А.Д. чрез пълномощник Й.А.Р. е
упълномощил адв. В.Н.да го представлява по делбеното дело. Видно от протокола,
спогодбата е подписана чрез пълномощниците на страните, вкл. за съделителя Д..
След уточнение на заявените от ответника А. в първата инстанция оспорвания
във връзка с делбата, във въззивното производство е открито производство по
реда на чл. 154 ГПК /отм./ относно автентичността на протокола за делба в
частта му за положения за съделителя Н. Д.подпис. След уточнение от въззивника
в открито съдебно заседание на 15.06.2016г., че не твърди подписът да е положен
от Н. Д., а че същият не се е явил лично в заседанието по делбеното дело и че
не е упълномощил адвокат по това дело, с протоколно определение от същата дата
определението, с което е открито производство по оспорване на делбения протокол
в частта му за положения от Н. Д.подпис е отменено.
Във връзка с възраженията на въззивника за липса на представителна власт на
пълномощника, подписал спогодбата от името на Н. Д., въззиваемата Р. е
представила пълномощно от 05.05.1975г., със заверка на подписа от същата дата
от Консулската служба на НРБ в Париж, съгласно което Н. А.Д. декларира, че
отстъпва полагащата му се част от наследствения апартамент, находящ се на ул. „********,
вх. Б, партер, София, на сестра си Й.А. Д.а, по мъж Р., и я упълномощава да
извърши от негово име всички постъпки, свързани с прехвърлянето. Това
пълномощно е оспорено от въззивника в частта му относно положения за
упълномощител подпис и е открито производство по реда на чл. 154 ГПК /отм./. В
открито съдебно заседание на 10.05.2017г. е извършена констатация по
представения оригинал на пълномощното, при което е установено съответствие с
представеното заверено копие. Във връзка с допуснатата съдебно-графическа
експертиза за установяване дали подписът, положен за упълномощител изхожда от
сочения за автор Н. Д., както и по други задачи, неотносими към заявеното
оспорване, въззиваемата Р. е задължена да предостави оригинала на пълномощното
за работа на вещото лице, което тя не е сторила, а определението за допускане
на СГЕ е отменено.
Видно от изисканото и приложено НОХД № СА-12/1981г. по описа на СГС, НК, 12 състав, с присъда от 07.07.1981г. съдът признал
подсъдимите И. Б.Р. и Й.А.Р. за виновни в това, че на 07.07.1979г., в съучастие
като съизвършители, с разрешение на надлежните органи на властта са излезли вън
от страната, на екскурзия до Франция за срок от един месец, и без уважителни
причини не са се завърнали в страната в продължение на повече от три месеца от
изтичане на срока на разрешението им - 07.08.1979г., поради което и на
основание чл. 280 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 54 НК същите са осъдени да изтърпят всеки един поотделно
по три години лишаване от свобода и да заплатят глоба в полза на държавата в
размер на по 2 000 лв., както и в полза на държавата е извършена конфискация на
собствената 1/2 идеална част на подсъдимата Й.А.Р. от апартамента, находящ се в
гр. София, ул. „**********, останал й в наследство от починалия А.Н.Д., както и
на цялото й движимо имущество.
С договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 10.07.1990г.,
държавата чрез Председателя на ИК на ОбНС „Средец“ продала на Н.В.А.
апартамент, находящ се в гр. София, ул. „**********, ет. 1, вход 2, състоящ се
от две стаи, вестибюл, кухня, бокс и сервизни помещения, със застроена площ от
89.98 кв. м, заедно с принадлежащите избено и таванско помещения и със 7/180
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 8, том LLLIX, д. №
32325/1993г. на I нотариус при СНС, на 20.12.1993г. Н.В.А. и С.П.А. продали на „Д.“ ООД придобития по
време на брака им на името на Н.А. и съставляващ съпружеска имуществена общност
недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. София, ул. „**********, ет. 1,
вход 2, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, бокс и сервизни помещения, със
застроена площ от 89.98 кв. м, заедно с принадлежащите избено и таванско
помещения, подробно описани в нотариалния акт.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 163, том LLLLIXV, д.
№ 42089/1997г. на I нотариус при СРС, на 09.12.1997г. „Д. холдинг“ ООД продало
на „Д. консулт“ ООД същия недвижим имот.
Видно от изисканото и приложено по настоящото дело гр.д. № 2985/1993г. на Софийски
първи районен съд, 18 състав, същото е образувано по предявен от Н. А.Д. срещу С.П.А.
и Н.В.А. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на 1/2 идеална част от
процесния апартамент, находящ се в гр. София, ул. „**********, вх. 2, партер,
описан по нотариалния акт от 1946г. Производството по това дело е прекратено и
исковата молба е върната с определение на СРС, 52 състав от 21.01.2005г. на
основание чл. 100, ал. 2 и чл. 25, ал. 2 ГПК /сега отменен/.
С влязло в сила на 20.11.2008г. решение по гр.д. № 2014/1992г. на СРС, 52
състав, са отхвърлени предявените от Й.А.Р. срещу С.П.А. и Н.В.А. субективно
съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на апартамент, находящ
се на партерния етаж във вход 2 в жилищната сграда, находяща се на ул. „**********
в гр. София, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня с клозет, килер,
слугинска стая и едно антре с югоизточно изложение, при съседи по документ за
собственост: С., двата двора, входа, коридор със стълбище, Х., отдолу - избени
помещения, отгоре Г., с обща площ по строителния план от 86 кв. м, заедно с
придадените към него избено и таванско помещения с посочени съседи. Видно от
представените съдебни решения на СРС, СГС и ВКС, по това дело ищцата Р. е
претендирала да й бъде възстановена собствеността върху конфискуваната й от
държавата ½ идеална част от процесния имот на основание чл. 5, ал. 1 вр.
чл. 8, ал. 2 ЗАВОИ. С решението на касационната инстанция производството в
частта му по предявения иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК вр. чл. 26,
ал. 1 ЗЗД за установяване нищожност на договора за покупко-продажба от
10.07.1990г. е прекратено след обезсилване на решенията на СРС и СГС в тези
части.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
При извършената служебна проверка въззивният съд намира, че обжалваното
решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. Доводите на въззивника за
недопустимост на решението намира за неоснователни.
На първо място неоснователен е отводът за пресъдено нещо. По делото се
установи, че по гр.д. № 2014/1992г. на СРС, 52 състав е решен със сила на
пресъдено нещо спор между същите страни по предявен от ищцата Р. иск с правно
основание чл. 108 ЗС при твърдения, че е собственик по наследство и чл. 5, ал.
1 вр. чл. 8, ал. 2 ЗАВОИ на конфискуваната й с присъда ½ идеална част от
имота. Не е налице сила на пресъдено нещо по предявения в настоящото
производство иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който ищцата претендира да
бъде установено, че е собственик на останалата ½ идеална част от имота,
неконфискувана от държавата, на основание наследство и делба, и ответниците да
бъдат осъдени да й предадат владението на същата идеална част. Този иск не е
бил предмет на гр.д. № 2014/1992г. на СРС, 52 състав и не е налице непререшаемост
по смисъла на чл. 224, ал. 1 ГПК /отм./.
Несвоевременното представяне на доказателства няма
отношение към допустимостта на иска, а какво е твърдяла по други дела ищцата,
респ. брат й Н. Д.по прекратено дело, също е ирелевантно за допустимостта на
иска. С молбите-уточнения и след частичното прекратяване на производството нередовностите
на исковата молба са били отстранени, вкл. е посочен точният ЕГН на ищцата. Неоснователен
е доводът за липса на процесуална
легитимация на ответника по предявения иск предвид продажбата на процесния имот
преди завеждане на исковата молба в съда на 12.07.2000г. Допустимостта на иска се
преценява с оглед твърденията на ищеца, а в случая ищцата твърди, че е
собственик на ½ идеална част от имота, правото на собственост върху
която се оспорва от ответниците с придобИ.ето на същата идеална част от
държавата – несобственик и като владеят собствената на ищцата идеална част.
Дали действително ищецът е собственик, както и дали имотът се владее от ответника
без основание е въпрос по основателността, а не по допустимостта на ревандикационния
иск. Нещо повече – в по-новата задължителна практика на ВКС се приема, че /дори
при изложени от ищеца в исковата молба твърдения, че ответник е отчуждил имота преди завеждане на исковата молба/ е налице правен интерес от
предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със
спорния имот преди завеждането на исковата молба – т. 3Б на Тълкувателно
решение № 4/14.03.2016г. по тълк.д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС.
Неоснователен е и поддържаният довод за недопустимост
поради неконституиране на задължителен необходим другар на ищцата – починалият
в хода на делото неин съпруг И. Б.Р.. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 3/29.06.2017г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГК на
ВКС, по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти,
придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими,
но не са задължителни другари.
На последно място, неоснователен е поддържаният довод за недопустимост на
решението, тъй като районният съд се бил произнесъл по установителен иск с
правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, с какъвто не бил сезиран. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 2А на цитираното Тълкувателно решение №
4/14.03.2016г. по тълк.д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, съдът, сезиран с
осъдителен иск по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен
диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на
ищеца. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е
собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот, съдът следва
да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен
диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли
второто искане за правна защита - за предаване на владението на имота. Така
решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността
върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между
същите страни.
Въззивният съд намира първоинстанционното решение в обжалваната част за правилно
по следните съображения:
Основателността на иска по чл. 108 ЗС е обусловена от кумулативното наличие
на три предпоставки: 1. Ищецът да е собственик на имота по силата на твърдяното в исковата молба придобивно
основание; 2. Вещта да се владее или държи от ответника; 3. Вещта да се владее
или държи от ответника без основание. В тежест на ищеца е да докаже първите две
предпоставки. При възражение на ответника, че владее имота основателно, негова
е тежестта да докаже обстоятелствата, на които основава възражението си.
В случая фактическите твърдения, с които ищцата Р. обосновава възникването
в нейния патримониум на правото на собственост върху ½ идеална част от
процесния имот, е извършена съдебна делба през 1975г. между нея и брат й Н. Д..
От обсъдените по-горе доказателства се установи, че през 1946г. процесният
имот е бил придобит от А.Н.Д.. След смъртта му 1969г. имотът е станал
съсобствен на наследниците по закон на Асен Д.– съпругата муЕ.Д.а и двете му
деца Н. Д.и Й.Р.. След смъртта на съпругатаЕ.Д.а през 1975г., собственици на
имота са станали ищцата и нейният брат Н. Д.при равни квоти от по ½
идеална част.
Установи се също от изисканото и приложено към настоящото дело гр.д. № 4112/1975г.,
че в открито съдебно заседание, проведено на 18.12.1975г., между двамата
наследници е извършена съдебна делба, като по силата на одобрената от съда
съдебна спогодба целият недвижим имот е възложен в дял и изключителна
собственост на ищцата Й.Р., а делът на другия съделител е бил уравнен с пари,
получени към момента на спогодбата според удостовереното в протокола.
Уточнените от въззивника възражения за нищожност на делбата на основание
чл. 75, ал. 2 ЗН се свеждат до това, че в нея не са участвали всички сънаследници,
в частност Н. Д., тъй като същият не се е явил лично и не е бил надлежно представляван
при подписване на спогодбата. Доколкото, видно от съдебния протокол, спогодбата
е подписана за съделителите, вкл. за съделителя Д., чрез пълномощници, дали Н. Д.се
е явил лично е ирелевантно за спора. В тази връзка, и предвид наличното в
делото за делба пълномощно от 08.12.1975г., с което Й.Р., като пълномощник на
брат си Н. Д., упълномощава адвокат Недялков да представлява Н. Д.по делото за
делба, въззивникът А. е оспорил и представеното пълномощно от 05.05.1875г. В
частта му за положения от упълномощителя подпис пълномощното от 05.05.1975г. е
официален документ предвид консулската заверка на подписа, поради което в
тежест на въззивника беше да докаже оспорването, което той не стори и на основание
чл. 156 ГПК /отм./ съдът приема, че оспорването не е доказано. Въпреки
непредставянето повторно от въззиваемата Р. на оригинала на пълномощното за
работа на вещото лице по допуснатата СГЕ, настоящият въззивен състав намира, че
не са налице предпоставките за прилагане на чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./, тъй
като, от една страна, вещото лице е могло да даде заключение по поставената
относима към заявеното оспорване задача - дали подписът, положен за
упълномощител, е положен от Н. Д., и въз основа на копието от пълномощното. Оспорване
на датата на пълномощното не е заявено, нито е твърдяна подправка на документа,
поради което въззивният съд неправилно е допуснал СГЕ по останалите поставени
от въззивника задачи; От друга страна, дори да беше установено, че подписът в
пълномощното от 05.05.1975г. не е положен от Н. Д., този факт не би бил
релевантен за правилното решаване на спора по следните съображения:
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 2 на Тълкувателно решение №
5/12.12.2016г. по тълк.д. № 5 на ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице,
действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на
висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите
настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен
договорът или неговите универсални правоприемници.
Следователно само лицето, от чието име е сключен договор без представителна
власт, може да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като съгласно чл. 44 ЗЗД това разрешение се отнася и за
едностранните упълномощителни сделки. Интерес от отпадането на обвързващата
сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само
лицето, което се счита за обвързано от тях, т.е. лицето, посочено като
упълномощител в пълномощното. Трети лица не могат да се позовават на липсата на
представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по
този начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди
действията. В случая въззивникът А., като трето за упълномощителната сделка
лице, не може да се позовава на твърдяната липса на представителна власт на
пълномощника, подписал съдебната спогодба за Н. Д., нито на твърдяната липса на
представителна власт на ищцата Р. да упълномощи адв. Недялков.
Неоснователен е и поддържаният довод по делото да били представени
различаващи се протоколи за съдебна спогодба – представеното пред СРС заверено
копие е идентично с оригинала на протокола по приложеното делбено дело.
Представеното копие по ч.гр.д. № 3673/2010г. на СГС не е приемано в
пъроинстанционното производство, а и видно е, че същото представлява официално
заверен препис, предоставен на ищцата за вписване на протокола. По отношение на
изписаната в горната част на протокола дата 18.11.1975г. очевидно е, че е
допусната техническа грешка, като в същия протокол е посочено, че откритото
съдебно заседание е проведено на 18.12.1975г.
По тези съображения съдът приема, че след извършване на делбата през 1975г.
ищцата е станала собственик на целия процесен апартамент. След конфискацията на
½ идеална част от имота през 1981г. въз основа на влязлата в сила присъда,
ищцата е останала собственик на другата ½ идеална част от имота,
придобита по силата на съдебната делба. Релевираното от ответника А. въззражение
за придобИ.е по давност на имота, начиная от 1990г., е напълно недоказано, а
противоречи и на твърденията му в становището по исковата молба, че още през
1993г. ответниците са продали имота и не ползват същия.
Ето защо въззивният съд намира, че ищцата Р. се легитимира като собственик
на ½ идеална част от процесния имот по силата на делбата от 1975г. Заявеното
с въззивната жалба възражение за липса на идентичност между имота, ½ от
който е собственост на ищцата, и придобития от ответниците с договора от 1990г.,
съдът намира за неоснователно. Въззивнвикът не е ангажирал доказателства за
твърденията си в имота да било извършено преустройство, при което от него да
били образувани два имота, нито тези твърдения се установяват от представената
към въззивната жалба справка от Имотния регистър.
С договора от 10.07.1990г. държавата не е могла да прехвърли на ответниците
повече права, отколкото е имала, поради което по отношение на ½ идеална
част от имота договорът не е имал вещнотранслативен ефект. С този договор
ответниците са придобили собствената на държавата по силата на извършената през
1981г. конфискация ½ идеална част от имота, за която именно идеална част
е налице влязло в сила решение между страните по гр.д. № 2014/1992г. на СРС, 52
състав.
По делото не се установява имотът да се владее от ответниците, поради което
и съобразно цитираната т. 2А на Тълкувателно решение № 4/14.03.2016г. по
тълк.д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС искът правилно е уважен от районния съд в
установителната му част, и отхвърлен – в осъдителната такава.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната част.
Въззивният съд констатира, че в атакуваното решение са допуснати очевидни
фактически грешки при описанието на процесния имот – въпреки че в мотивите си
СРС е приел, че апартаментът се състои от две стаи, хол, кухня, баня с клозет,
килер, слугинска стая и едно антре с югоизточно изложение към двора /така както
е описан в нотариалния акт от 1946г. и в одобрената от съда спогодба от 1975г./,
в диспозитива на решението СРС погрешно е посочил „и едно ателие с югоизточно
изложение“; В диспозитива е посочил и грешни граници и съседи на принадлежащото
към апартамента избено помещение /описал е границите на таванското помещение/.
Поради това решението следва да бъде оставено в сила при посочване в
диспозитива на въззивното решение на допуснатите очевидни фактически грешки, които
след връщане на делото на СРС следва да бъдат поправени по реда на чл. 192, ал.
2 ГПК /отм./.
При този изход и изричната
претенция, на основание чл. 64 ГПК /отм./ въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата Р. направените разноски за настоящата инстанция в
размер на 1 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
І-44-132 от 11.09.2013г., постановено но по гр.д. № 4674/2001г. на Софийски
районен съд, 44 състав в обжалваната
част, с която по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС е признато за
установено по отношение на С.П.А., ЕГН **********, че Й.А.Р., ЕГН **********, е
собственик на основание съдебна делба, извършена по гр.д. № 4112/1975г. по
описа на Софийски районен съд на 1/2 идеална част от следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, ул. „**********, на партера, вход II, със
застроена площ от 89.98 кв. м, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня с
клозет, килер, слугинска стая и едно антре с югоизточно изложение /при
допусната очевидна фактическа грешка – посочено ателие вместо антре/, при
граници по документи за собственост: И. П. С., от две страни двор, стълбище и
апартамент собственост на Я. Ан. Х., заедно с избено помещение /без посочена
площ по документи за собственост/, при съседи: д-р Р. Н.К., преден двор, инж. Я.
А., общ коридор и З. Л. Г., /при допусната очевидна фактическа грешка
относно съседите на избеното помещение – погрешно посочени съседите на
таванското помещение д-р Р. Х., инж. Я. А., общ коридор и коридор/, заедно със
7/180 идеални части от дворното място, върху което е построена сградата и толкова
идеални части от общите части на сградата,дворното място представляващо по документи парцел 21 от кв. 452
по плана на гр. София.
ОСЪЖДА С.П.А., ЕГН **********, да заплати на Й.А.Р., ЕГН **********, на
основание чл. 64 ГПК /отм./ сумата 1 000
лв. (хиляда лева), представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваните части решението по гр.д. № 4674/2001г. на Софийски районен
съд, 44 състав е влязло в сила.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.