Р Е Ш Е Н И Е
……………., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, І-ви въззивен с-в, в публично заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на секретаря Атанасов и в присъствието на прокурора Станимир Д., като разгледа докладваното от съдия Николов в.н.о.х.д. № 1936 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 13.10.2016г. по НОХД 1564/2013г. Софийски Районен съд –Наказателно отделение, 103 състав е признал подсъдимия А.М.Д. за невиновен в това, за времето от 08.00 ч. на 30.11.2010 г. до 09.00 ч. на 08.12.2010 г. в гр. София, пл. „******, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот /срязал метална решетка на прозорец на спалнята/ отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „1600” на стойност 25.00 лв, 1 бр. СИМ карта на стойност 6.00 лв, 2 бр. тенджери с единична стойност на всяка от по 4.00 лв. на обща стойност 8.00 лв, 2 бр. ламарина поцинкована с единична цена за лист 6.00 лв. на обща стойност 12.00 лв. и парична сума от 4000 лв. всичко на обща стойност 4051 лв. от владението на С.Г.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, като на основание чл.304 от НПК го е оправдавал по обвинението в извършено престъпление по чл.196, ал.1,т.2, вр. с чл.195,ал.1,т.3,пр.2, вр. с чл.194,ал.1, вр. с чл.29, б.”а” и „б” от НК.
Срещу описания съдебен акт е подаден протест от представител на СРП, както и писмено допълнение, в които се излагат доводи, че неправилно съдът е оправдал подс. А.М.Д. по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение, тъй като в хода на съдебното следствие са били събрани доказателства, установяващи по несъмнен начин съпричастността на подсъдимия към инкриминираната деятелност. Моли се в протеста въззивния съд да отмени оправдателната присъдата и да признае подсъдимия А.М.Д. за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.196, ал.1,т.2, вр. с чл.195,ал.1,т.3,пр.2, вр. с чл.194,ал.1, вр. с чл.29, б.”а” и „б” от НК.
С протеста не са направени искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 03.05.2018г. въззивният съд по реда на глава двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В хода на въззивните прения представител на СГП не поддържа протеста, като релевира доводи, че по делото не са събрани преки или косвени доказателства установяващи съпричастността на подсъдимия към инкриминираната деятелност, за която е предаден на съд.
В пледоарията си защитникът на подс. А.М.Д. - адв.З. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, релевирайки доводи за недоказаност на обвинението.
Подсъдимият А.М.Д. в последната си дума пледира за невиновност.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на присъдата. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:
Починалият С.С.приживе живеел в къща, находяща се в гр. София на пл. „******. За времето от 30.11.2010 г. до 08.12.2010 г., докато С.С.отсъствал от недвижимия имот, неизвестно по делото лице проникнало в същия през разрязана металната решетка на прозореца на къщата. От вътрешността на недвижими имот, неустановеното по делото лице взело парична сума, мобилен телефон марка "Нокиа", модел "1600" и други вещи.
Телефонът бил ползван от С.С.със СИМ карта, с тел. № ******, която била предоставена на последния от неговия внук- свид. С.Б..
След като се прибрал в къщата, С.С.установил кражбата на вещите, след което подал сигнал за същата в 05 РУ – СДВР, като сигнала посочил, че му липсвала сума от около 4000-5000 лева.
В края на месец декември 2010 г. около Коледа, свид. И.К.който живее в гр. София, кв. „Христо Ботев“, се видял с подс. А.Д. по прякор „Сянката“. По това време свид. К.ползвал мобилен телефон марка „LG“, а подс. Д. бил с мобилен телефон марка „Нокиа“, модел 1600“, с червен панел и тъй като свидетелят К.искал такъв апарат, поискал да размени своя с този на подс. Д., за което последният се съгласил. Двамата разменили телефоните си, като К.му дал своя, а подс. Д. му дал мобилният апарат марка „Нокиа“, модел 1600“.
Впоследствие от органите на МВР било установено, че ползвател на инкриминирания мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „1600“ бил свид. И.К., като същият бил извикан в 05 РУ - СДВР, където с протокол за доброволно предаване от 31.01.2011 г. предал - мобилен апарат марка „Nokia“, модел „1600“, с ИМЕЙ № 354529013831425 и батерия към него, в който протокол саморъчно написал, че взел същия от Сашо по прякор „Сянката“. В резултат на тези данни по късно подс. А.Д. били привлечен към наказателна отговорност.
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно - оценителната експертиза на вещите, които С.С.бил заявил по досъдебното производство, че му били отнети.
Taкa приетата от въззивната съдебна инстанция фактическа обстановка, се установява по категоричен начин, след обективния, всестранен и пълен анализ на събраната по реда на НПК в хода на съдебното следствие, проведено пред първата инстанция, доказателствена маса, включваща: показанията на свидетелите И.К.и С.Б.; от писмените доказателства и доказателствени средства- молба от С.С.до началника на 05 РУ-СДВР /л.5 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л.7 от ДП/, както и от съдебно - оценителната експертиза и съдебнопсихиатрична и психологична експертиза.
Първостепенният съд подробно, в изпълнение на изискванията за пълно, всестранно и обективно изследване на доказателствената съвкупност, е обсъдил събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства, като правилно е преценил, че от същите в процеса не се възпроизвеждат доказателствени факти, позволяващи на съда с достатъчна степен на доказателствен интензитет да приеме, че подсъдимият А.М.Д. е осъществил инкриминираната деятелност, за която е предаден на съд.
Обосновано, в съответствие с правилата на доказателственото право, контролираният съд е установил фактическата обстановка, такава, каквато му позволява анализа на доказателствените източници, с оглед спазване на принципа за непосредственост в наказателния процес.
Първостепенният съд подробно е изследвал и обсъдил показанията на свидетелите И.К.и С.Б., разглеждайки ги поотделно и с оглед съвкупния доказателствен материал, като е преценил тяхната достоверност, както и че същите не съдържат доказателствени факти, позволяващи му да приеме от фактическа страна, че за времето от 08.00 часа на 30.11.2010 г. до 09.00 ч. на 08.12.2010 г. в гр. София, пл. "Родина" № 3, подс. А.М.Д. е проникнал в недвижимия имот, ползван от С.С., като е срязал метална решетка на прозорец на спалнята и е отнел 1 бр. мобилен телефон марка "Нокиа", модел "1600", 1 бр. СИМ карта, 2 бр. тенджери, 2 бр. ламарина поцинкована и парична сума от 4 000 лв. всичко на обща стойност 4051 лв.
Останалите събрани по делото доказателства и доказателствени средства, подробно са анализирани от първата инстанция, като от същите отново не се възпроизвеждат в процеса фактически данни, от които да се изяснява съпричасността на подс. Д. към инкриминираната деятелност, за която е обвинен, поради което въззивният съдебен състав намира за безпредметно отново да ги обсъжда.
Въззивният съдебен състав намира, че първостепенният съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите, съобразявайки се изцяло с правилата за проверка и оценка на доказателствените средства и правилата на формалната логика.
При така установената от доказателствената маса фактическа обстановка, районният съд напълно законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл.304 НПК е оправдал подсъдимия А.М.Д. в извършване на престъпленито по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. е чл. 195, ал. 1, т. 3, пр 2 във вр. е чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б „Б” от НК, за което е обвинен с обвинителния акт.
От събраната в хода на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие доказателствената маса, се установи по несъмнен начин, че противозаконно е било проникнато в къщата на С.С., находяща се в гр. София, пл. "Родина" № 3,като от вътрешността на същата са взети движими вещи.
Независимо от това, по делото не се събрани категорични, годни и неоспорими доказателства и доказателствени средства, позволяващи на въззивният съд да направи несъмнения извод, че инкриминираните вещи са противозаконно отнети от подсъдимия А.М.Д..
Налице е доказателствен дефицит по отношение на установяване на автора на инкриминираната деятелност.
Осъдителната присъда не може да почива на предположения, както е в конкретния случай, щом след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната хронология и взаимовръзка, те не водят до единствено възможен и несъмнен извод за виновността на подсъдимия в извършване на престъплението,за което му е повдигнато с обвинителния акт обвинение. Предвид събрания по делото доказателствен материал, правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия А.М.Д. за невиновен, в това да е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. е чл. 195, ал. 1, т. 3, пр 2 във вр. е чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б „Б” от НК.
При служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13.10.2016г., постановена по НОХД №1564/2013г. по описа на Софийски Районен съд–Наказателно отделение, 103 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.