Решение по дело №344/2019 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№

град Р у с е, 30. 04. 2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Русенският районен съд, втори наказателен състав, в публично

          заседание на 11.03.2019 год, в състав:

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

          при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

          разгледа докладваното от съдията АНД N 344

          по описа за 2019год. на Русенски районен съд

          и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И.Г.М., ЕГН:**********, срещу електронен фиш за налагане на глоба, сер.К, бланков №1711359, издаден ОДМВР - Русе, с който за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл189 ал.4, вр.чл. 182 ал. 1, т.5 от ЗДвП му  е наложено административно наказание глоба в размер на 600лв. 

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност  на НП – счита последното за неправилно и издадено при съществени процесуални нарушения.

Наказващият орган не изпраща представител, счита депозираната жалба за неоснователна.

РРП не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

          На 05.07.2017г. лек автомобил „Опел Вектра”, с рег.№ Р8190АМ, управляван от жпод.М.,***, посока изхода на гр.Русе. След бензиностанция „Лукойл”, бил заснет с автоматизирано техническо средство № ТFR1-M 655, установило че превишава разрешената максимална скорост от 50км, като се движил с 99км/ч. Справката за регистрация на МПС посочила, че същото било собственост на жпод.М.. Предвид на това и на основание чл. 188, ал.1 ЗДвП, на последния бишл издаден Електронен фиш, с който  му била наложена на горепосочената глоба от 100лв.  ЕФ бил връчен на 21.01.2019год.

          Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства - жалба, електронен фиш, клип на хартиен носител, протокол, техническа спецификация, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, фотоснимки.

          При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

 

 

 

 

Жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

 

 

Съдът счита, че при издаването на обжалвания електронен фиш, установено с автоматизирано техническо средства - система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип № TFR1-M 655 не са допуснати сочените в жалбата нарушения на процесуалния и материален закон. От формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото за доброволното й заплащане. По силата на изричната разпоредба на чл. 189, ал.11 ЗДвП, същият е приравнен по своите правни последици на наказателно постановление, което обаче не означава, че към него автоматично се прилагат и разпоредбите на ЗАНН, свързани с форма реквизити, срокове за издаване. В атакувания акт освен това е посочено, че нарушението е установено въз основа на регистрация от техническо средство, което е единствената, предпоставка от значение за извършване на санкционирането по този особен ред. При това доколкото в ЕФ се съдържат всички предвидени в закона реквизити, както и пълно описание на основните параметри на извършеното деяние и нарушените законови разпоредби, то право на защита на жалбоподателя е охранено в пълен обем.

Съдът намери за неоснователно за неспазен срок по чл. 34 от ЗАНН. Както бе посочено по-горе в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изрично и изчерпателно са изброени реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш. Нормата не предвижда посочване на дата на издаване на електронния фиш. Още повече очевидно е, че подобно посочване е напълно излишно. Доколкото се касае за нарушение, установено с техническо средство, то датата на издаване на електронния фиш е тази на установяване и заснемане на нарушението – в случая на 05.07.2017 г., а не на отпечатване листа хартия, формат А4, връчване на препис и др.

          С Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности- преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция- намират приложение и в административно наказателния процес, независимо дали  имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите които нямат изрична уредба в административно-наказателния процес (чл. 11 ЗАНН), следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административно наказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба. Ето защо към процесния случай следва да намери приложение чл. 80, ал.1, т.5 НК, тъй като съгласно трайно установеното положение и в теорията и практиката е, че електронния фиш представлява специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките на АУАН и на НП, но който не може да бъде приравнен на последните. В този смисъл към ЕФ не могат да намерят приложение специалните давностни срокове предвидени в чл. 34 ЗАНН. Доколкото правомощието на държавата да реализира административно наказателната отговорност на нарушителя с влязъл в сила електронен фиш не може да бъде неограничено във времето, то следва да се приеме, че в случая с електронните фишове следва по аналогия да намери приложение чл. 80, ал.1, т.5 НК. От довършването на нарушението започва да тече тригодишен срок за издаване на електронния фиш. С издаването му преследвателната давност се прекъсва и започва да тече нов три- годишен срок за връчване на ЕФ.

          Във всички случаи, независимо дали отговорността на нарушителя се реализира с НП или с ЕФ държавата е ограничена във възможността си да накаже нарушителя с влязъл в сила акт от 4,5 годишния срок на абсолютната давност.

          С оглед гореизложените принципни постановки в конкретния случай обикновената преследвателна давност и абсолютната не са изтекли, поради което жалбоподателя не може да се позовава на тях.

В хода на административнонаказателното производство на жалб.М. било повдигнато обвинение за осъществено административно нарушение, като съгласно атакувания електронен фиш е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, тъй като моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Вектра”, с рег.№ Р8190АМ се движило със скорост над максимално разрешената, съгласно таблицата, част от посочената разпоредба. Съгласно същата, при липса на изрична сигнализация с пътен знак за друго ограничение на скоростта, скоростта, с която трябва да се движат водачите на превозни средства в населено място е до 50 км/ч. Техническото средство за контрол на правилата за движение по пътищата № TFR1-M 655 отчело скорост на движение от 99км/ч при отчитане на допустимото отклонение. Следователно, автомобилът се е движил със скорост, превишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък с 49 км/ч, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

От приобщените по делото писмени доказателства е видно, че автоматизираното техническо устройство посочено в електронния фиш № TFR1-M е преминало проверка за изправност през месец април 2017 г., като резултатите от същата са отразени в Протокол № 1-37-17 и сочат, че същото било технически изправно.Към електронния фиш е приложена и снимкова разпечатка от клип, като съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.

С оглед на изложеното, отговорността на жалбоподателя е законосъобразно ангажирана по реда на чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП. Санкцията от 600лв. е абсолютно определена, поради което не съществува възможност размерът й да бъде изменен от съда.

Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде потвърден. 

 

 

 

 

          Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА срещу електронен фиш за налагане на глоба, сер.К, бланков №1711359, издаден ОДМВР - Русе, с който за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл189 ал.4, вр.чл. 182 ал. 1, т.5 от ЗДвП на И.Г.М., ЕГН:**********  е наложено административно наказание глоба в размер на 600лв. 

 

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14 – дневен срок от съобщаването му до страните, по реда на АПК.

                                                         

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………