МОТИВИ към Присъда № 313 от 24.09.2013
година, постановена по НОХД № 594/2013 година по описа на РС – Елхово:
Наказателното
от общ характер производство е образувано по внесен обвинителен акт от РП –
Елхово, с който против Х.А.Б., роден
на *** г. в гр.Елхово, с постоянен адрес гр.Елхово, ***, българин, български гражданин,
разведен, с висше образование, безработен, неосъждан, ЕГН– **********, са
повдигнати две обвинения, първото по чл. 270, ал.1 от НК, за това, че на
01.08.2013 година около 02.30 часа в гр. Елхово, обл. Ямбол, противозаконно
попречил на органи на властта – Г.М.К., старши полицай - водач на патрулен
автомобил в РУП - Елхово и Е.И.Б. ***, да изпълнят задълженията си да му
извършат проверка с цел установяване на самоличността му, редовността на
документите на автомобила, като отказал да изпълни полицейско разпореждане,
изразяващо се в подаване на звуков и светлинен сигнал и сигнал, чрез стоп -
палка, да преустанови движението на управлявания от него автомобил марка
"Ауди" с рег.№ ***, насочил автомобила срещу ст. пол. Г.М.К., за да го
накара да се отмести от платното за движение, продължил да управлява автомобила
си по ул. "Ж.Петков", ул. "Х.Димитър”, ул. "Ангел
Вълев" в гр. Елхово и не преустановил движението си, въпреки подадените
множество светлинни и звукови сигнали, не предал личните си документи и
документите на лек автомобил, марка „Ауди" с рег.№ У 31 67 АН за проверка,
отказал да излезе от лек автомобил марка "Ауди" с рег.№ ***, като
оказал съпротива - опитал да затвори предна лява врата на лекия автомобил, при
което ударил рамото на ст. пол. Г.К.М. и да приведе двигателя на
автомобила в ход, за да се отдалечи от мястото на проверката, и второто
обвинение по чл.325,ал.1 от НК, за
това, че на 01.08.2013 година около 02.45 часа в гр. Елхово, по ул. „Вардар”
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – обиждал и заплашвал с думите „Келеши”, „Гладни
боклуци”, „Всички ще ви избия”, „Какво искате, шамари ли” старши полицай –
водач на патрулен автомобил в РУП – Елхово Г.М.К. *** Е.И.Б..
В съдебно
заседание участващият по делото прокурор от РП – Елхово поддържа повдигнатите против подсъдимият Б. обвинения по чл.270,
ал.1 и чл.325, ал.1 от НК, като намира за доказано по безспорен начин, че
подсъдимият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
съставите на престъпления по чл.270, ал.1 и чл.325, ал.1 от НК. Относно
наказанието пледира за престъплението по чл.270, ал.1 от НК на подсъдимия да
бъде наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, изтърпяването на
което да бъде отложено за срок от три години, а за престъплението по чл.325,
ал.1 от НК пледира налагане на наказание в размер на три месеца лишаване от
свобода, отново с приложение на чл.66, ал.1 от НК – отлагане на изпълнението за
срок от три години, както и налагане на наказание Обществено порицание, което
да бъде изпълнено чрез публикуване на присъдата в интернет – сайта на община
Елхово. Прокурорът предлага на основание чл.23 от НК на подсъдимият Б. да бъде
определено и едно общо наказание за двете деяния, в размер на по – тежкото от
тях, а именно четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде
отложено за срок от три години, като към така определеното общо наказание
предлага да бъде присъединено и наказанието Обществено порицание.
Производството
по делото е протекло в отсъствието на
подсъдимият Х.Б., по реда на задочното производство, в хипотезата на чл.269, ал.3, т.1 от НПК и с участието
на назначен в хода на съдебното производство служебен защитник – адв. И. Ч. от АК – Ямбол. Защитникът пледира постановяване на оправдателна присъда по
отношение на подсъдимия, като излага доводи за недоказаност на двете обвинения,
като по отношение на първото – по чл.270, ал.1 от НК, намира, че действията на
подсъдимия сочат на извършено нарушение по ЗДвП и по ЗМВР и подлежат на
санкциониране с административно наказание. По отношение на обвинението по
чл.325, ал.1 от НК, защитникът не оспорва, че по делото е установено, че
подсъдимият е изрекъл думите и изразите, посочени в обвинителния акт, но
предвид на това, че същите не са били адресирани към конкретно лице, мястото и
времето на изричането им, обстоятелството, че не са станали достояние на други
лица, освен на присъстващите, защитникът намира, че в случая не се касае за престъпление
по чл.325, ал.1 от НК, а отговорността на подсъдимия следва да бъде ангажирана
по Указа за борба с дребното хулиганство. В случай, че съдът намери основания
да признае подсъдимият за виновен по повдигнатите му обвинения, защитникът
излага доводи за завишен размер на предложените от обвинението наказания.
След преценка
на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.08.2013
година свидетелите Е.И.Б., на длъжност „главен полицай” в РУП - Елхово и Г.М.К.,
на длъжност „старши полицай - водач на патрулен автомобил” в РУП - Елхово, били
назначени в наряд за времето от 24.00 часа до 08.00 часа. Около 02.20 часа
двамата свидетели изпълнявали служебните си задължения, като се намирали със
служебния автомобил на кръстовището на ул. " П. Д. Петков" в гр.
Елхово с път за с. Трънково, обл. Ямбол. Свидетелите били изпратени на мястото
от дежурен при РУП– Елхово с указания за спиране на автомобил, движещ се в
посока от с. Изгрев, община Елхово към гр. Елхово, за чийто водач имало
съмнения, че е употребил алкохол. Около 02.30 часа към полицейските служители
приближил лек автомобил, марка "Ауди ", с Per.
№ ***, движещ се от
посока с. Изгрев. Свидетелят К. излязъл от служебния автомобил на асфалтовия
път и подал сигнал със стоп - палка на водача на автомобила „Ауди”, за да спре
автомобила. В същото това време, свидетелят Б., който се намирал в полицейския
автомобил, осветил колегата си – св. К. и подал светлинен и звуков сигнал с полицейския автомобил. Водачът на движещият
се автомобил "Ауди " с рer. № ***, не намалил скоростта си
на движение, не спрял на подадените сигнали за спиране със стоп – палка от св. К.,
като насочи автомобила към мястото, на което се намирал последния. Св. К., с
цел да се предпази, се отдръпнал зад служебния полицейски автомобил.
Автомобилът „Ауди” продължил движението си в посока гр. Елхово, като бил
последван от полицейския автомобил, с включен светлинен и звуков сигнал.
Автомобилът „Ауди” след влизането си в гр. Елхово, се движил последователно по
улиците „ Ж. Петков”, „Хаджи Димитър”, „Странджа”, като плътно след него се
движил и полицейския автомобил, в който се намирали и двамата свидетели. След
това автомобилът „Ауди” спрял пред дом №**на ул. „Вардар”. Свидетелите К. и Б. излезли от служебния
автомобил и отишли до спрелият вече автомобил „Ауди”, като в този момент
установили, че същият е бил управляван от подсъдимият Х.А.Б., който се намирал
в автомобила. Полицейските служители поискали от подсъдимият Б. да представи
документи си за проверка – лични и на автомобила, но последният не се подчинил,
отказал да излезе от автомобила, като започнал да обижда полицейските служители
с думите „Келеши”, „Гладни боклуци”, „Всички ще ви избия”, „Какво искате,
шамари ли”. С едната си ръка подсъдимият се опитал да затвори вратата на
автомобила си, а с другата се опитал чрез контактния ключ да приведе автомобила
в работен режим, при което ударил с вратата св. К. в областта на рамото. Тъй
като подсъдимият се опитвал да напусне мястото на проверката, полицейските
служители предприели действия по извеждането му от автомобила, които действия
били съпроводени със съпротива от страна на Б.- натискал с крака си вратата на
автомобила, хванал с ръце волана на автомобила и се присвил към него. Тъй като
подсъдимият отказвал да излезе доброволно от автомобила, бил изведен принудително
от свидетелите К. и Б., след което му били поставени белезници. От момента, в
който подсъдимият бил помолен да представи документите си за проверка, до
момента, в който полицейските служители му поставили белезниците, подсъдимият
обиждал полицейските служители с посочените по – горе думи и изрази. Тъй като Б.
лъхал на алкохол, на място дошъл мл. автоконтрольор в
РУП – Елхово за извършване на проверка за употреба на алкохол. Подсъдимият
отказал да му бъде извършена такава, след което бил отведен в РУП – Елхово и
задържан за 24 часа по ЗМВР.
На 01.08.2013
година против Х.А.Б. свидетелят К. съставил АУАН №669 от същата дата, за това,
че на 01.08.2013 година в гр. Елхово, на ул. „П.Д.Петков”, след като управлява л.а.
„Ауди” с рег. *** и му
е подаден сигнал за спиране със стоп – палка и светлинен сигнал от контролните
органи, не се съобразява със сигнала, опитва се да блъсне контролния орган
/полицая/ и продължава по улиците „Ж.Петков”, „Странджа”, „Търговска”, „Ангел
Вълев” до ул. „Вардар” №27. Описаното нарушение актосъставителят
квалифицирал правно като такова по чл.103 от ЗДвП.
От приложената
по делото справка за съдимост на подсъдимият Х.А.Б. с Рег. № 1312 от 01.08.2013
година, издадена от БС при РС – Елхово,се установява, че същият е осъждан с
Присъда №55 от 24.06.1986 година на ОС – Бургас, като подсъдимият е амнистиран
на основание чл.1, ал.2 от закона за амнистията от 10.05.1989 година.
Описаната по –
горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните в хода
на съдебното следствие доказателства- показанията на свидетелите Г.К. и Е.Б.,
които съдът кредитира с доверие, като обективни, логични и последователни.
Посочените по – горе свидетели са очевидци на поведението на подсъдимия Б. и
действията, извършени от него от момента на подаване на първоначалният сигнал
за спиране до момента на задържането му пред дома му. Свидетелите К. и Б.
последователно, безпротиворечиво и еднопосочно в
показанията си описват тези действия на подсъдимия, както и изречените от него
думи и изрази по техен адрес. Предвид на кореспондентността
между свидетелските показания на двата свидетели, тяхната логичност и
последователност, съдът не намери основания да не кредитира същите, респ. части
от тях. В подкрепа на гласните доказателства на свидетелите К. и Б. са и
приложените по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК - АУАН № 669/01.08.2013 г., копие от ежедневна
ведомост на личния състав от отделение при РУП - Елхово за 31.07.2013 г.,
длъжностна характеристика на полицай Г.К. и длъжностна характеристика на гл.
полицай Е.Б., справка за съдимост на подсъдимия.
Въз основа на
горната фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Досежно обвинението за извършено престъпление
по чл.325, ал.1 от НК:
Съдът прие, че
от събраните по делото доказателствени материали, анализирани поотделно и в
тяхното единство, по непротиворечив начин се установяват елементите на
извършеното от подсъдимият Х.А.Б. деяние с правна квалификация чл.325, ал.1 от НК. За да е осъществен престъпния състав на чл. 325, ал.1 от НК е необходимо да
се установи кумулативното наличие на следните обективни и субективни признаци:
деецът е извършил деянието си чрез действия; действията нарушават грубо
обществения ред; действията изразяват явно неуважение към обществото;
действията са умишлени.
От обективна
страна се установи, че на 01.08.2013 година, около 02.45 часа в гр. Елхово, по
ул. „Вардар”, подсъдимият Б. обиждал и заплашвал с думите „Келеши”, „Гладни
боклуци”, „Всички ще ви избия”, „Какво искате, шамари ли”полицейските служители
Г.К. и Е.Б.. Изречените от подсъдимия реплики спрямо полицейските служители се
явяват обидни според утвърдените в обществото разбирания. Същите са изречени на
обществено място и са били възприети от присъстващите там лица.
Обиждайки, ругаеки и заплашвайки полицейските служители, подсъдимият Б.
е нарушил обществения ред в необходимата степен, за да бъде отговорността му
ангажирана именно по реда на чл.325, ал.1 от НК, вместо по реда на УБДХ.
Поведението му се отличава с характерната за този вид престъпни деяния
бруталност, като съществено драстично засяга нормите на нравствеността и
обществения морал. Едновременно с това констатираните действия се квалифицират
като такива на явно неуважение към обществото. Съдебната практика е
непротиворечива по отношение на това, че псувните и обидните думи към полицаи,
представляват форма на невъздържаност, невъзпитаност и са от естество да
скандализират обществото, защото установения порядък изисква към органите на
МВР гражданите да се отнасят с нужното уважение и респект. С тези свои действия
подсъдимият Б. е проявил не само незачитане личността, респективно честта и
достойнството на полицейските служители, но и грубо е нарушил обществения ред и
е изразил явно неуважение към обществото. Той по един явен начин е демонстрирал
незачитане на обществения и правен порядък на общоприетите правила на приличие.
Формите на
хулиганството не са фиксирани в закона, като същите могат да бъдат
най-разнообразни. Естеството, съдържанието, времето, мястото и начинът на
извършеното във всеки конкретен случай определят дали е
"непристойно", нарушава ли "грубо" обществения ред и
представлява ли израз на "явно неуважение" към обществото. Именно по
тези признаци престъплението хулиганство се различава от случаите на обикновена
укорима постъпка, извършена неволно, незлонамерено,
като последица от лошо възпитание, както и от случаите на дребно хулиганство,
които се преследват и санкционират по различен ред. Преценявайки характера на
извършената от подсъдимия поредица от конкретни действия и изречени изрази,
настоящият съдебен състав формира извод, че същите са непристойни. Хулиганството
обикновено се извършва на обществено място в присъствието на граждани, тъй като
при тази обстановка на дееца в най-голяма степен се отдава да демонстрира
своето неуважение към обществото. Но публичността на мястото, където се
извършват хулиганските действия не е задължителен признак на престъплението
„хулиганство”. /В този смисъл т.5 от ППВС №2/74г./ Престъплението по чл. 325,
ал.1 от НК може да бъде извършено и на място, което не е публично, стига
действията на деецът да са насочени към нарушаване на обществения ред.
От субективна
страна подсъдимият Б. е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл.
Той ясно е съзнавал, че на обществено място - улицата, каквото е процесното,
използването на обидни изрази, псувни и закани, се явява непристойно, както и
че с това свое поведение нарушава установения порядък и общоприетите норми на
поведение на обществени места. У него е било налице съзнанието, че с действията
си не спазва установените правила за поведение в обществото. Наред с това
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, както и
настъпването на неговите общественоопасни последици,
като във волево отношение е искал и целял именно тяхното конкретно настъпване.
Налице е също изискуемият за деянието хулигански мотив, предвид отсъствието на
лични отношения на вражда или нетърпимост спрямо свидетелите К. и Б..
Ето защо съдът
призна подсъдимият за виновен в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Досежно обвинението за извършено престъпление
по чл.270, ал.1 от НК:
Съдът намира,
че подсъдимият не е реализирал от обективна страна престъпление по чл.270, ал.1
от НК. Съгласно цитираната разпоредба от материалния наказателен закон, наказва
се с лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди
лева, физическо лице, което противозаконно пречи на орган на властта, частен
съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни
задълженията си. Описаното в обвинителния акт поведение на подсъдимият Б.
- „отказал да отказал да изпълни
полицейско разпореждане, изразяващо се в подаване на звуков и светлинен сигнал
и сигнал, чрез стоп - палка, да преустанови движението на управлявания от него
автомобил марка "Ауди" с рег.№ ***, насочил автомобила срещу ст.
пол. Г.М.К., за да го накара да се отмести от платното за движение, продължил
да управлява автомобила си по ул. "Ж.Петков", ул. "Х.Димитър”,
ул. "Ангел Вълев" в гр. Елхово и не преустановил движението си,
въпреки подадените множество светлинни и звукови сигнали, не предал личните си
документи и документите на лек автомобил, марка „Ауди" с рег.№ *** за
проверка, отказал да излезе от лек автомобил марка "Ауди" с рег.№ ***, като оказал съпротива -
опитал да затвори предна лява врата на лекия автомобил, при което ударил рамото
на ст. пол. Г.К.М. и да приведе двигателя на автомобила в ход, за да се
отдалечи от мястото на проверката” според настоящия състав на съда не
съставляват „пречене” на орган на
властта да изпълни задължението си. Описаните от прокурора поредица от действия
на подсъдимият Б. сочат на осъществени състави на административни нарушения,
наказуеми по Закона за движение по пътищата и по Закона за МВР. В случая
поведението на подсъдимия следва да бъде преценявано като цяло и да се вземе
предвид, че същия в крайна сметка е спрял на ул. „Вардар”, на което именно
място полицейските служители реално са започнали извършването на проверка на
подсъдимия. Следва де се отбележи, че за
това, че Б. не е спрял на подаденият му сигнал за спиране със стоп – палка и
светлинен и звуков сигнал от контролните органи и продължил да се движи по
улиците на гр. Елхово, до достигането си на ул. „Вардар” пред дом №27, където
спрял, против подсъдимият е били съставен АУАН по ЗДвП, приложен към
материалите по ДП. Налице са били основания за ангажиране на административната
отговорност на водача и по ЗМВР, в разпоредбата на чл.270, ал.1 от който е предвидено
налагане на административно наказание на физическо лице, което не изпълни
разпореждане на орган на МВР, направено
в изпълнение на функциите му. Изпълнителните деяния на нарушението по чл. 270
от ЗМВР, неизпълнение на полицейско разпореждане, и на чл. 270 от НК, пречене
на орган на власт да изпълни задълженията си, се различават съществено. При
нарушението се касае за едно пасивно поведение, противоправно
бездействие, липса на дължимо поведение – деецът не изпълнява полицейско
разпореждане. При престъплението по чл. 270 от НК изпълнителното деяние се
изразява в активни действия, които пречат, възпрепятстват органа на власт да
изпълни задълженията си. Освен това, за да е налице „пречене” на орган на власт
да изпълни задълженията си, е необходимо да са били предприети конкретни,
фактически действия от страна на съответното длъжностно лице в съответствие с
правомощията му, т.е. проверката да е била започнала. В настоящия случай,
действия в тази насока са били предприети от свидетелите едва след като
подсъдимият Б. е преустановил управлението на автомобила на ул. „Вардар” в гр.
Елхово. Поведението и действията му преди този момент сочат на административно
нарушение по ЗДвП, но не и на престъпление по чл.270, ал.1 от НК. Непредаването
на документи за проверка от страна на подсъдимия, отказът му да излезе от
автомобила, също не могат да бъдат определени като действия „пречещи” на
полицейските органи да изпълнят правомощията си. Тези действия сочат на
осъществен състав на административно нарушение по ЗМВР – чл.270, ал.1, но не и
на престъпление по чл.270, ал.1 от НК.
Ето защо,
съдът призна подсъдимият Х.А.Б. за невиновен по повдигнатото против него
обвинение по чл.270, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го оправда по това
обвинение.
Съдът, след
като съобрази квалификацията на деянието по чл.325, ал.1 от НК, в извършването
на което подсъдимият Б. бе признат за виновен и като се съобрази с данните за
личността на извършителя намери, че са налице
предпоставките за приложение на чл.78а от НК по отношение на подсъдимият. В
санкцията на правната норма на чл. 325, ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание “лишаване от свобода” за срок до две години или пробация, както и
обществено порицание. Подсъдимият не е осъждан /предвид настъпилата амнистия/,
не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от Общата
част на НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са
настъпили имуществени вреди. С оглед наличието на материалноправните
предпоставки, визирани в чл. 78 а, ал. 1 от НК, съдът намери, че подсъдимият Х.А.Б.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание “глоба”. Като отчете степента на обществена опасност
на деянието и на дееца, съдът прецени, че в случая целите на административното
наказание, предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН биха били постигнати като на
същия бъде наложено административно наказание глоба в размер на минималния,
предвиден в закона, а именно глоба в
размер на 1000 лв.
Съдът прецени,
че това наказание, наложено на подсъдимия би било съответно на извършеното от
него деяние и ще постигне целите както на генералната и най-вече на специалната
превенция, предвидени в ЗАНН.
Мотивиран от
горното, съдът постанови присъдата.
Председател:..........................
/Яна Ангелова/