Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр. Велико
Търново, 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесет и
втори януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора С.И., разгледа докладваното от
съдия Банев касационно АХД № 10003/ 2021
г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от юрисконсулт Ж.Г.-А., като пълномощник на Регионална инспекция по
околната среда и водите /РИОСВ/ – гр. В. Търново, срещу Решение № 260168 от
13.11.2020 г. по НАХД № 381/ 2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново,
с което е отменено Наказателно постановление № С-02/
05.02.2020 г. на директора на РИОСВ – гр. В. Търново и РИОСВ - Велико
Търново е осъдена да заплати на „С.– И.С.- 04” ЕООД –
гр. Горна Оряховица, разноски по делото в размер 200,00 лева. С
отмененото наказателно постановление на „С.– И.С.- 04”
ЕООД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. Г.О., на основание чл. 69б,
ал. 9, чл. 69, чл. 69а, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/,
вр. с чл. 1, ал. 1, чл. 3, ал. 1 и ал. 3, чл. 5, ал. 1 и чл. 19 от Наредбата за
вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване
на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, е наложена текуща
санкция в общ размер на 2 189,40 лв., считано от 26.11.2019 г. до
преустановяване на нарушението.
В касационната жалба се развиват
съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради
постановяването му при неправилно приложение на закона и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Развиват се подробни доводи за неправилно
извършена от съда преценка на събраните в него производство доказателства и
неоправдано отдаване на приоритет на едни от тях /заключението на назначената
СТЕ/, пред други /съставени при извършена проверка на място протоколи и
изслушани свидетелски показания/. По същество се твърди безспорна доказаност от
обективна страна на нарушението за което е наложена санкция на „С.– И.С.- 04” ЕООД – превишаване на допустимите стойности на
замърсяванията за ползване на воден обект, установено чрез лабораторен
анализ на представителна проба, надлежно взета от водата от сигнализиран за
тази цел пункт за пробовземане, в присъствието на представител на
санкционираното дружество. С тези доводи, подробно развити в касационната
жалба, от настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното съдебно решение и
да се произнесе по съществото на спора, като потвърди наказателното
постановление, издадено от директора на РИОСВ – гр. В. Търново. Претендира се
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00
лева. В съдебното заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – „С.– И.С.- 04” ЕООД – гр. Горна Оряховица, чрез
пълномощника си по делото ***К.А. от ВТАК, оспорва жалбата като неоснователна.
Счита за правилни изводите на въззивната инстанция относно ненадлежното вземане
на представителната проба за установяване стойности на замърсяване, а от там и
за недокзаност на изпълнителното деяние, за което е санкциониран ответникът по
касационната жалба. В тази насока се позовава на съображенията, изложени в писмената
защита пред въззивната инстанция и допълнителни аргументи, развити в хода на
устните състезания, като акцентира върху обстоятелството, че служителите на
РИОСВ – В. Търново не е взета от мястото обявено от дружеството като място за
вземане на такъв вид проби. Моли да бъде оставено в сила решението на РС –
Велико Търново, претендира присъждане на направените в производството пред
настоящата инстанция разноски.
Участващият в делото прокурор от Окръжна
прокуратура – В. Търново дава становище за неоснователност на касационната
жалба. Счита, за правилни изводите на съда относно недоказаност на
претендираното от АНО нарушение, поради ненадлежното вземане на
представителната проба. Намира за неустановено и кога е извършена сочената в
касационната жалба промяна на фактическото положение в инсталацията за отпадни
води. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК,
приложим по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, настоящият
състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
В производството пред него, въз основа на събраните доказателства, районният съд е установил следната фактическа обстановка: На дата 26.11.2019 г. от служители на РИОСВ – гр. В. Търново е извършена планова проверка в обект, стопанисван от „С.– И.С.- 04” ЕООД – „Месопреработвателно предприятие“ в с. Ц.К., община Велико Търново, за която е съставен Протокол за проверка № ОВ-МД-44/ 26.11.2019 година. При проверката на 26.11.2019 г., в 11:15 часа е взета проба от отпадъчни води от Смесен поток № 1 - пречистени в ЛПСОВ промишлени и битово-фекални отпадъчни води - RW13740093_1, в точка на заустване, която съгласно отбелязаното в посочения протокол е с географски координати: СШ 43°2'57.3" и ИД 25°44'32.6". Съгласно резултатите от извършено изследване, отразени в Протоколи от изпитване № 05-0671/ 19.12.2019 г. и № 05-0672/ 19.12.2019 г. на Регионална лаборатория - Велико Търново към Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/ - гр. София, на изход канализационен колектор за отвеждане на Смесен поток № 1, в точка на заустване в дере, приток на р. Янтра с посочените географски координати, заустваният поток не е съответствал на индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/, поставени в Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 13740093/ 05.12.2017 г., издадено от Басейнова дирекция „Дунавски район“ - град Плевен, по определени показатели /конкретно посочени в цитираните протоколи/. На 10.01.2020 г. от експерти на РИОСВ - Велико Търново, на основание на чл. 69а, ал. 1, т. 3 от ЗООС, е съставен и връчен на управителя на дружеството Констативен протокол № ОВ-МД-01/ 10.01.2020 г., в който се констатирало, че на 26.11.2019 г. дружеството е зауствало отпадъчни води в дере, приток на река Янтра, при неспазване на ИЕО, поставени в Разрешително за заустване в повърхностни водни обекти № 13740093/ 05.12.2017 г. издадено от БДДР - гр. Плевен. В констативния протокол и в протокола за проверка от 26.11.2019 г. е отразено, към момента на вземане на водната проба, на ЛПСОВ е осигурено измерване на количеството на заустени отпадъчни води, чрез монтиране на измервателно устройство и месечно отчитане. Съгласно представения от дружеството дневник, от януари 2019 г. до октомври 2019 г., измереното средномесечно количество е било 506,30 кубични метра, съответно средночасовото количество на отпадъчните води е било 3,01 кубични метра или 0,84 литра в секунда, като режимът на работа на предприятието е бил осем часов работен ден при пет работни дни в седмицата. Констативен протокол № ОВ-МД-01/ 10.01.2020 г. е връчен на управителя на дружеството на датата на съставянето му, като в него е вписано възражение, че пробата не била взета правилно от необходимото място. Възражението е прието за неоснователно и въз основа на предложение на контролиращите лица от дата 16.01.2020 г., направено на основание чл. 12 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, от директора на РИОСВ – гр. В. Търново, в качеството му на административно наказващ орган, е издадено НП № С-02/ 05.02.2020 г., с което на „С.– И.С.- 04” ЕООД – гр. Горна Оряховица е наложена посочената по-горе текуща санкция. Наказателното постановление е връчено на адресата му на 19.02.2020 г. и е обжалвано по съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2, изр. първо от ЗАНН. От изслушаните хода на съдебното следствие свидетелски показания е било установено, че в деня на извършената проверка /26.11.2019 г./, от контролиращите органи не са измервани координатите на мястото на пробовземане, в този смисъл е било и заключението на назначената от съда техническа експертиза. Съгласно последната, разстоянието между мястото на от което е взета пробата и на което е пречиствателното съоръжение, и мястото на заустване е 16,85 метра.
При така изяснените обстоятелства и след
извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на НП,
районният съд е формирал краен извод за основателност на разглежданата от него
жалба. Съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от лице със
съответната материална компетентност и в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
Районният съд е преценил обаче, че налагането на санкцията е извършено без да е
установено по безспорен начин претендираното от АНО нарушение при което е отменил издаденото от директора на РИОСВ – В. Търново наказателно
постановление.
Постановеното от Великотърновския
районен съд отменително решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията,
така както са формулирани в нея, е неоснователна.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал.
Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за
разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и
възражения, и е изложил мотиви, относно тяхната преценка. Делото пред
въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията
на въззивната инстанция са съставяни
протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е
била нарушена тайната на съвещанието.
Споделят
се изводите на ВТРС, че не са допуснати процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, които самостоятелно да обосновават
отмяната на издаденото от директора на РИОСВ – гр. В. Търново наказателно
постановление. Касае се за проведено особено производтво по реда на чл. 69 и
сл. от ЗООС, при което не се съставя АУАН по реда на ЗАНН, а констативен въз
основа на протоколите от проверка и анализ, и предложение до директора на
РИОСВ, въз основа на което се издава НП. Доколкото в случая е претендирано
замърсяване на околната среда или неспазване на емисионни норми и ограничения,
това изключение от общото правило е приложимо за проведеното от кастора
административнонаказателно производство.
Правилни обаче са и изводите на районния
съд, че в случая не е безспорно установено извършването от обективна страна на
нарушение, изразяващо се в надвишаване от „С.– И.С.-
04” ЕООД, на индивидуалните емисионни ограничения, поставени в
Разрешително № 13740093/ 05.12.2017 г. на Басейнова дирекция „Дунавски район“ –
гр. Плевен. Изслушаните от районния съд сведетелски показания, вкл. на служители
на РИОСВ – В. Търново, безпротиворечиво сочат, че пробата от отпадните води не
е взета от действителното място на заустване на отпадните води, а от тръба,
намираща се на пречиствателното съоръжение, обозначена като място за вземане на
проби. Мястото на въпросната тръба обаче, освен че не съвпада с мястото на
заустване, не е установено и дали съвпада с мястото, посочено в разрешителното
на БДДР. Отново според свидетелските показания, при проверката на 26.11.2019 г.
не е извършено замерване на координантите на мястото, от което се взема
пробата, а между страните не е имало спор, че след издаването на
разрешителното, в пречиствателното съоръжение в обекта на „С.– И.С.- 04” ЕООД са правени ремонт и реконструкции.
Изводът, който се налага от събраните пред районния съд доказателства е, че не
е установено по категоричен начин конкретното място, от което е взета
анализираната впоследствие проба от отпадни води, вкл. дали това място е
крайният изход на реконструираното пречиствателно съоръжение и дали то съвпада
с декларираното от самото дружество пред БДДР, както се твърди в
касационната жалба. Същевременно е безспорно, че
мястото на пробовземането не съвпада с това на заустването на отпадните води в
повърхностни води, нито е непосредствено преди мястото на заустване, обратно на
отбелязаното в констативния протокол от 10.01.2020 година. При това положение
показателите при анализа на въпросната проба не могат да представляват
категорично доказателство за неспазване от стопанисващото обекта дружество
на определените му емисионни норми, като основание за наложената му текуща
санкция. При това положение правилни са изводите на ВТРС, че в хода на
производството не е доказано по безспорен начин претендираното от наказващия
орган деяние. При недоказаност на вменяваното от АНО деяние, издаденото от
директора на РИОСВ – гр. В. Търново наказателно постановление е
незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон. Като е достигнал до същите изводи и е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил решението си при правилно
приложение на закона.
Предвид изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното съдебно решение не страда от визираните в жалбата на
РИОСВ - гр. В. Търново пороци, представляващи касационни основания за отмяната
му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да
бъде оставено в сила.
При
този изход на делото, неоснователно е искането на касатора за присъждане на
разноски за производството пред настоящата инстанция. Основателно е искането на
ответника по касационна жалба за присъждане на сторените разноски в
касационното съдебно производство. Искането е направено своевременно, като по
делото е представен договор за правна защита и съдействие от 15.01.2021 година.
Според изявлението в посочения договор, договореното адвокатско възнаграждение
от 300,00 лв. за настоящото дело, е платено изцяло в брой, а от касатора не са
правени възражения за прекомерност на същото.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 260168 от
13.11.2020 г., постановено по НАХД № 381/ 2020 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново.
Осъжда
Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Велико Търново, да
заплати на „С.– И.С.-
04” ЕООД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. Г.О., сумата от 300
/триста/ лева – разноски по КНАХД № 10003/ 2021 г. по
описа на Административен съд – Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.