Решение по дело №497/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3284
Дата: 28 юли 2014 г.
Съдия: Николай Грънчаров
Дело: 20131200100497
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 268

Номер

268

Година

4.10.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.20

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Елза Йовкова

дело

номер

20104100500690

по описа за

2010

година

4

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №213 от 10.05.2010 година, постановено по ГР.Д.№850 по описа за 2009 година на Г. районен съд, са уважени изцяло предявените на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ искови претенции; присъдени разноски в полза на ищцата; осъден ответникът да заплати следващата се ДТ.

Постъпила е жалба от ответника, чрез процесуалния представител, против решението. Изложени са твърдения в какво счита, че се състои порочността на решение. Изложени са доводи и съображения.

Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Изложените са твърдения и доводи за неоснователност и необоснованост на изложените в жалбата аргументи за неправилност на решението.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са предявените обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящите - чл.344, ал.1, т.1 от КТ, и обусловената - чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността на решението.

Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта на решението.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. За тези изводи съдът е мотивиран от следното:

Исковата молба; отговорът на исковата молба и приложените към тях документи отговарят на изискванията на чл.127 от ГПК, на чл.128 от ГПК, на чл.131 от ГПК и на чл.132 от ГПК.

Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск;

Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването на правото на иск.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват чрез тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

По отношение на обуславящите искови претенции.

В тежест на работодателя е да докаже, че се е осъществило в обективната действителност фактическото основание, посочено в заповедта за уволнение, в настоящия казус фактическото основание, визирано в чл.325, ал.1, т.2 от КТ.

За да е възникнало фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, визирано с разпоредбата на

В.ГР.Д.№690/2010 г. ВТОС

чл.325, ал.1, т.2 от КТ, трябва да са осъществени и установени по делото кумулативно изискуемите се юридически факти от сложния фактически състав на посочената правна норма, а именно:

влязло в сила решение на съд, с което е признато уволнението за незаконно и незаконно уволнената ищца е възстановена на предишната си работа;

неявяване на ищцата да заеме работата, на която е възстановена, в срока по чл.345, ал.1 от КТ, който е двуседмичен от получаване на съобщението за възстановяване.

Достатъчно е не е осъществена една от изискуеми се предпоставки, посочени по-горе, за да се направи извод за неосъществено фактическо основание, визирано с разпоредбата на чл.325, ал., т.2 от КТ.

По силата на разпоредбите на чл.413, ал.3 във вр. с ал.2 на чл.413 от НПК и на чл.300 от ГПК влезлите в сила актове на районния съд, постановени по реда на по глава двадесет и осма от НПК са задължителни за гражданския съд относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

Чрез обвързващата задължителна сила на решението на наказателния съд, постановено по приложеното НАХД, настоящият състав приема за установен фактът на недопускане на ищцата от работодателя да извършва работата, на която е възстановена за период от 30.03.2009 година до 09.10.2010 година. Този факт е достатъчен за да се направят следните изводи:

Не е налице един от кумулативно изискуемите се елемента от фактическия състав, визиран с разпоредбата на чл.325, ал.1, т.2 от КТ – ищцата да не се е явила да заеме работата, на която е възстановена, в срока по чл.345, ал.1 от КТ;

Не е осъществено в обективната действителност фактическото основание, визирано в чл.325, ал.1, т.2 от КТ, за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие.

Тези изводи сами по себе си обосновават извод за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Достатъчно е да не бъде установено по делото, че посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение фактическо основание се е осъществило в обективната действителност, за да бъде отменена заповедта.

Фактът, че е съкратена щатната бройка, която е заемала ищцата, и че ответната кооперация е обявена в ликвидация, не освобождава работодателя от задължението да приеме и допусне ищцата да изпълнява трудовата функция, на която е възстановена. Това е правно дължимото поведение на работодателя.

При съкращаване в щата, настъпило преди възстановяване на работника и служителя на предишната работа, или обявяване в „ликвидация” правната възможност за работодателя, след като изпълни правно дължимото /да допусне работника или служителя да изпълнява трудовата функция, на която е възстановен/, е да предприеме законосъобразни действия по прекратяване на трудовото правоотношение на визирани в КТ фактически основания.

С оглед на изложеното посочените въззивната жалба причини за „недопускане„ ищцата на работа, са неоснователни.

По отношение на обусловената искова претенция.

С оглед уважаване на исковете по т.1 - незаконността на уволнението и неговата отмяна, възниква право по т.2.

Искът за възстановяване на предишната работа следва да бъде уважен. Достатъчно е уволнението да бъде прието за незаконно и да бъде постановена отмяната му.

С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд не е порочно /не е нищожно, не е недопустимо/ и е правилно.

Жалбата е неоснователна и решението на районния съд, като правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски във въззивното производство в размер на 150 лв.

Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №213 от 10.05.2010 година, постановено по ГР.Д.№850 по описа за 2009 година на Г.районен съд.

ОСЪЖДА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „П.”, ЕИК-..., със седалище и адрес на управление с. К., община С., област В. Т., да заплати на З.Д. Д., ЕГН-*, с постоянен и настоящ адрес с. К., община С., област В. Т., направените разноски във въззивното производство в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от съобщаването му на страната.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________

2.________________

Решение

2

FDAAE20191C25065C22577B2003EBE10