ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 262
Номер 262
30.07.2020 Година Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен съд,
I търговски
състав
На тридесети юли
през двехиляди и двадесета година.
В закрито
заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Надежда Желязкова ч.т.д.№ 386 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1,
т.2 ГПК във вр. с чл. 121 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Ш.М.“ ООД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от управителя ***, чрез адв. М.Р.
против определение № 565 от 02.03.2020г., постановено по т.д. № 6 по описа за
2020г. на ОС Пловдив, с което е уважено възражение на ответника за местна
неподсъдност на спора, като производството по делото е прекратено и изпратено за
разглеждане на Софийски градски съд. Жалбоподателя не оспорва приетото от съда,
че седалището и адреса на управление на дружеството ответник е в гр. ***, както
и че страните в договора за покупко - продажба на стоки от 27.07.2017г. в гр. ***
са уговорили местна подсъдност, а именно компетентния съд в гр. ***. Твърди, че
с договор за спогодба, сключен на 17.08.2019г. страните са предвидили възникнали
спорове между тях във връзка със сключения договор от 27.07.2019г. в гр. *** за
покупко – продажба на стоки да бъдат отнесени за разглеждане пред съответния
родово компетентен Пловдивски съд. Затова и като сочи, че е постигната
договореност по смисъла на чл. 117, ал.2 ГПК, по силата на която страните са
предвидили споровете между тях при или по повод изпълнението на договора да
бъдат разрешавани от Пловдивския съд т.е. налице е договорна подсъдност, с
която съдът не се е съобразил, настоява обжалвания съдебен акт, а именно
определение № 565 от 02.03.2020г. по т.д. № 6/2020г. на XI т.с.,
с което производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на
СГС да бъде отменено и да бъде
постановено, че именно Пловдивския окръжен съд е компетентен да разгледа
повдигнатия пред него спор.
Ответникът по частната жалба „***“ ООД със седалище и адрес
на управление ***, р-н ***, етаж – партер в предвидения за това срок не е подал
писмен отговор.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по
делото, намери за установено следното:
Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС Пловдив с
вх. № 15084 на 10.06.2020г., а акта,
който е подложен на проверка с нея е връчен на жалбоподателя на 03.06.2020г.
Казаното, съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК налага извод за депозиране
на частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна
страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт,
за който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук налага извод
за процесуална допустимост на частната жалбата.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С обжалваният съдебен акт е намерено за процесуално
допустимо заявеното от ответника в срока
по чл. 119, ал.3 ГПК с отговора на исковата молба възражение за местна
неподсъдност на спора; същото е прието от окръжния съд и за основателно с приложение
на разпоредбата на чл. 105 ГПК, след като е отчетено, че седалището на
ответника е в гр. ***, както и че спорът е имуществен – процесното парично
вземане е с произход търговска сделка, като в договора от 27.07.2017г.– чл.19
страните са предвидили подсъдност за споровете си пред компетентния съд в гр. ***.
При съобразяване на изложеното първоинстанционния съд е постановил обжалвания
съдебен акт, с който е прекратил производството по делото и с приложение
правилата за местна подсъдност е изпратил същото за разглеждане на СГС.
Възражението на ответника за местна неподсъдност на спора е
постъпило в срока за отговор и затова е процесуално допустимо – чл.119, ал.3 ГПК. Обосновано с приложението на чл. 105 ГПК – искът се предявява в района, на
който е седалището на ответника, а същото видно от вписванията по партидата на
ответника в търговския регистър е в гр. ***. Спорът е имуществен за парично
вземане, с произход договор за продажба на стоки от 27.07.2017г., по който
страните са постигнали споразумение от 17.08.2019г., с което са признали
извършеното авансово плащане от ищеца и ответника е поел задължение да върне
сумата от 189 281.93 лв. по банкова сметка ***, посочени в спогодбата.
Вярно е, че с договора за покупко – продажба от 27.07.2017г.
страните са постигнали съгласие, че евентуални разногласия между тях във връзка
със сключения договор ще се разрешават от компетентния съд в гр. *** – чл.19,
но е вярно и твърдението на жалбоподателя, че с последващ договор за спогодба
от 17.08.2019г. страните са посочили като компетентен да разгледа споровете
между тях във връзка с договора от 27.07.2017г. и договора за спогодба
съответния родово компетентен Пловдивски съд – чл. 11.
Съгласно чл. 117, ал.2 ГПК страните могат с писмен договор
по имуществен спор да посочат друг съд, а не този, на който делото е подсъдно,
съобразно правилата на местната подсъдност, с изключение на подсъдността по чл.
109 ГПК. За да е действително споразумението следва да е сключено в писмена
форма, като може да е част от сключен между страните договор, което е сторено с
чл.19 от договора от 27.07.2017г. и спорът да е имуществен. Няма пречка
договорената местна подсъдност да бъде изменяна с последващи постигнати между
страните споразумения, което е сторено с чл.11 от договора за спогодба от
17.08.2019г.
При определяне на избраната от страните подсъдност, съдът
следва да отчете всички подписани от тях споразумения, доколкото същите касаят
едно и също правоотношение. Затова и настоящия състав на съда приема, че с
подписаното на 17.08.2019г. споразумение страните са изменили договора от
27.07.2019г. в частта му за избор на съд и са постигнали съгласие споровете,
възникнали от търговските им правоотношения да бъдат разрешавани от съответния
родово компетентен пловдивски съд.
Ето защо, наведеното възражение от ответника за местна
неподсъдност на спора е било неоснователно т.е. за решаващия съд не е било налице основание да
се десезира от повдигнатия за резрешаване пред него спор, поради което и
обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на ОС Пловдив
за продължаване на следващите се съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 565 от 02.03.2020г.,
постановено по т.д. № 6/2020г. на ОС Пловдив, с което производството по делото
е прекратено и същото е изпратено за разглеждане на СГС.
Връща делото на Окръжен съд Пловдив за продължаване на
следващите се съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: