№ 217
гр. Велико Търново , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000221 по описа за 2020 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 30 от 04.03.2020. по т.д. № 128/2019г. Ловешкият окръжен
съд е осъдил „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София да заплати на Г.К.Д. и
на Г.Т.Д. по 190 000 лв. на всеки от тях като обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на Тодор Светославов Д., съпруг на първата и баща на
втория, настъпила на 04.07.2018г. от ПТП, 02.06.2018 г., около 16:15 часа,
на път 1-4 София-Варна, км. 68 + 500, в землището на с. Малиново, област
Ловеч, при управление на лек автомобил марка „Нисан Кашкай“ с рег. №
****, виновно от Д.Р.Р., чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ведно със законната лихва от 04.07.2018 г.
до окончателното ѝ изплащане, както и да заплати на всеки от тях законната
за периода от 04.07.2018 г. до 28.10.2019 г. върху сумата от 60 000 лв., като
искът на всеки един от ищците по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за разликата
до пълния му претендиран размер от 250 000 лв., поради погасяване чрез
1
изпълнение от ответника (плащане на сумата от 60 000 лв.), а за законната
лихва от 02.06.2018 г. до 03.07.2018 г., е отхвърлен като неоснователен. С
решението „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София е осъдено да заплати на
Г.К.Д. сумата от 13 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от претърпени травматични увреждания от ПТП, причинено на
02.06.2018 г., около 16:15 часа, на път 1-4 София-Варна, км. 68 + 500, в
землището на с. Малиново, област Ловеч, при управление на лек автомобил
марка „Нисан Кашкай“ с рег. № ****, виновно от Д.Р.Р., чиято отговорност е
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ведно със законната
лихва от 02.06.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и законната за
периода от 02.06.2018 г. до 28.10.2019 г. върху сумата от 7 000 лв.,а искът за
разликата до пълния му претендиран размер от 20 000 лв., поради погасяване
чрез изпълнение от ответника (плащане на сумата от 7 000 лв.) е отхвърлил.
Със същото решение „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София е осъдено да
заплати на Г.Т.Д., с ЕГН ********** сумата от 55 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от претърпени травматични
увреждания при същото ПТП, настъпило на 02.06.2018 г., ведно със
законната лихва от 02.06.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и
законната за периода от 02.06.2018 г. до 28.10.2019 г. върху сумата от 15 000
лв., като искът за разликата до пълния му претендиран размер от 70 000 лв.,
поради погасяване чрез изпълнение от ответника (плащане на сумата от
15 000 лв.) е отхвърлил. С решението „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София
е осъдено да заплати на адв. С.Б. от АК Габрово сумата от 10 490 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за
процесуално представителство на ищците Г.Т.Д. и Г.К.Д., а по сметка на
Окръжен съд Ловеч да заплати - сумата от 17920 лв., представляваща
държавна такса върху уважения размер на исковете, сумата от 1190,40 лв.,
представляваща заплатени по делото разноски, както и сумата от 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Въззивна жалба против решението, в частта, с която са уважени
предявените искове, е подадена от ответника по делото решение „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София с оплаквания, че същото е неправилно
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
2
материалния закон. В жалбата са изложени подробни съображения, че в
нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не е
допуснал до разглеждане релевираните от ответника възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат и не е допуснал направените в
първото съдебно заседание искания. В жалбата се съдържа оплакване, че
решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като
съдът не е изяснил действителния механизъм на процесното ПТП, както и че
по делото са налице достатъчно и непротиворечиви данни за наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия Т.Д и от страна на другите двама
пострадали Г.Д. и Г.Д.. От жалбоподателя се прави оплакване, че решението е
постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД, за което в жалбата са изложени
подробни съображения. Искането е да се отмени решението в обжалваните
части и вместо него да се постанови решение, с което да се отхвърлят
предявените искове за сумите над обезщетенията, изплатени от
застрахователя.
От ответниците по въззивната жалба Г.К.Д. и Г.Т.Д., действащ чрез
своята майка и законен представител Г.Д., е постъпил писмен отговор, с
който изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Великотърновският апелативен съд като прецени направените в
жалбата оплаквания, доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено следното:
Пред Окръжен съд – Ловеч са предявени обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ от Г.К.Д. и Г.Т.Д.,
действащ чрез своята майка и законен представител Г.Д., срещу „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София за заплащане на всеки един от тях
обезщетение в размер на 250 000 лв. за претърпените неимуществени вреди
от смъртта на техния наследодател Т.С.Д., настъпила вследствие на ПТП от
02.06.2018г., ведно със законната лихва от датата на увреждането-
02.06.2018г., както и за заплащане на обезщетение на всеки един от тях за
неимуществени вреди от претърпените травматични увреждания от ПТП от
02.06.2018г. в размер на 20 000 лв. за Г.Д. и в размер на 70 000лв. за Г.Т.Д.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането-02.06.2018г.
От ответника „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София не е подаден
отговор на исковата молба в срока по чл.367 от ГПК.
От фактическа страна се установява следното:
С влязла в сила присъда № 6 от 05.03.2019г. на Окръжен съд Ловеч,
3
постановена по НОХД № 70/2019г. по описа на съда, Д.Р.Р. е признат за
виновен в това, че на 02.06.2018 г., около 16:15 ч., на път 1-4 София-Варна,
км. 68 + 500, в землището на с. Малиново, област Ловеч, при управление на
МПС лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № ****, собственост на И.П.С. от
гр. Дебелец, с посока на движение гр.София, нарушил правилата за движение
по пътищата (чл. 42, ал. 2 и чл. 43, т. 4 ЗДвП) и по непредпазливост причинил
смъртта на Т.С.Д. от гр. Габрово, настъпила на 04.07.2018г. в МБАЛ-Ловеч, и
две средни телесни повреди на Г.Т.Д. от гр. Габрово, изразяващи се в в
травматично счупване на бедрената кост на левия крак, обуславящо трайно
затрудняване движенията на левия крак за около 6-7 месеца и разкъсване на
чернодробния паренхим и излив на кръв в коремната кухина, обуславяща
разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл.
343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б”, пр. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
От удостоверение за наследници № 3015/9.07.2018г., издадено от
Община Габрово се установява, че Т.С.Д., починал на 4.07.2018г. е оставил за
наследници съпруга-Г.К.Д. и син-Г.Т.Д..
Не се спори от страните по делото, че водачът на лек автомобил „Нисан
Кашкай“ с рег. № **** е имал действаща задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобилистите про ответното дружество.
С молба с вх. № 99-3466/17.07.2018 г. ищците Г.К.Д. и Г.Т.Д. са
заявили претенциите си пред застрахователя и са посочили банковите си
сметки, като към молбата са приложили писмени доказателства.
От представените от ответника извлечения от банкови сметки, се
установява, че от „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София са преведени
следните суми: по сметката на Г.Т.Д.- 60 000 лв. /на 28.10.0219 г./ и 15 000 лв.
/на 29.10.2019 г./, а по сметката на Г.К.Д.-60 000 лв. /на 28.10.0219 г./ и 7 000
лв. /на 28.10.2019 г./.
От епикриза, издадена от УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ гр.Плевен се
установява, че на 2.06.2018г. след пътно-транспортното произшествие Г. Т.и
Д.- на 5 години е приет по спешност за лечение във втора хирургия на
посочената болница, където е установено, че има фрактура на дисталната част
на лява бедрена кост, контузия на черния дроб, травма на белия дроб с
кръвоизлив в тъканта на левия долен белодробен дял. На Г.Д. е поставена
гипсова лонгета за лечение на фрактурата на бедрената кост и е извършена
операция на черния дроб. Изписан е на 13.06.2018г. с окончателна диагноза:
контузия на цялото тяло, счупване на черепните кости, разкъсване на черния
дроб, наличие на кръв в коремната кухина, счупване на лява бедрена кост.
Видно от представената по делото епикриза, издадена от УМБАЛ „Д-р
Г. Странски“ гр.Плевен, Г.Д. е била приета след ПТП по спешност във втора
хирургия на същата болница с оплаквания от болки в корема и липса на
4
спомен за случилото се. Д.а е изписана на 8.06.2018г. с диагноза контузия на
корема, контузия на главата, сътресение на мозъка.
От епикризата, съдебномедицинското удостоверение и от заключението
на съдебно медицинската експертиза, назначена от първостепенния съд, се
установява, че на ищеца Г.Д. Т. са причинени следните травматични
увреждания: травматично счупване на черепните кости, без данни за контузия
на мозъчния паренхим, повреда причинила на Д. временно и неопасно
разстройство на здравето; травматично разкъсване на черния дроб с
последващо оперативно лечение - зашиване на паренхима, с гладък
следоперативен период, повреда причинила на Д. разстройство на здравето,
временно опасно за живота; травматично счупване на лявата бедрена кост с
последваща гипсова имобилизация, без оперативно лечение, обусловило
затруднение движенията на левия крак за 6-7 месеца, като при прегледа от
вещото лице не се установява дефицит в обема на движенията на крака;
травма на белия дроб с кръвоизлив в тъканта левия долен белодробен дял,
представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота за
срок от около 2 седмици. Заключението на вещото лице, изготвило
медицинската експертиза е, че причинените травматичните увреждания са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Съгласно заключението на
същата експертиза за времето от произшествието до пълното възстановяване,
Г.Д. Т. е изпитвал болка и дискомфорт, които в началото са били с много
висок интензитет, който с времето намалявал. Травматичните увреждания са
налагали извършване на медицинската интервенция и провеждане на
възстановително лечение, като през това време детето се нуждаело от чужда
помощ. Към момента на прегледа от експерта 03.01.2020 г. ищецът Г.Д. Т. е
напълно възстановен - при него не са налице остатъчни явления, които да
изискват допълнително лечение или оперативно такова.
От първостепенния съд е назначена комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза на ищеца Г.Д.. От заключението на същата се
установява, че след претърпяното ПТП през месец юни 2018г. при Г.Д. се
обективизират данни за преживяна остра стресова реакция към момента на
стресогенното събитие и симптоми на посттравматично стресово
разстройство, като експертите приемат, че те са в пряка причинно-следствена
връзка с ПТП и със смъртта на бащата и получените травматични увреждания
от самия него и от неговата майка. Според заключението острата стресова
реакция е „неспецифичен отговор на травматично събитие, свързано с
масивна заплаха за живота, физическата цялост, телесния и психичен
интегритет, придружено с преживяване за безпомощност, неразбиране и
страх“. Детето се страхува да остане само, може да се наблюдават нарушения
на съня, на храненето, емоционална вялост и регрес. Според заключението
към момента на изследването Г. отказва да спи сам в стаята си. Тревожен е, с
повишен интерес към клипчета с катастрофи; с повишен интерес към темата
за смъртта. Налице е протрахиран отговор на стресови събития.
5
Травматичното събитие (катастрофата, смъртта на бащата, травмите на
майката) е променило значително качеството на живот на Г.Д. – отказвал да
говори, бил апатичен и споделял, че нищо не го вълнува, отказвал да спи сам
в стаята си. Наличие на интровертност, неувереност, зависимост от грижа.
Според заключението на комплексната експертиза към момента момчето все
още търси отговори на случилото се, разстройва се, изпитва остра липса на
мъжко присъствие и се опитва да компенсира липсата на баща си като търси и
инициира контакти с бащите на другите деца. Според заключението на
същата експертиза ходът на посттравматичното стресово разстройство е
флуктуиращ, но в болшинството от случаите завършва с оздравяване. До
голяма степен детето е успяло да преодолее емоционалната травма
благодарение на грижите на майката и адекватната професионална помощ,
която е получил/по данни на майката след катастрофата с него е работил
психолог/. Вещите лица препоръчват работата с психолог да продължи.
От представената епикриза и съдебномедицинско удостоверение,
издадени за Г.Д., както и от заключението на медицинската експертиза се
установява, че на ищцата Г.К.Д. са причинени следните травматични
увреждания: разкъсно-контузна рана на дясната вежда, без данни за счупване
на подлежащите черепни кости, повреда причинила на Д.а временно и
неопасно разстройство на здравето; лека степен на сътресение на мозъка, без
загуба на съзнание, повреда обуславяща временно и неопасно разстройство на
здравето; травма на гръдния кош от предпазен колан и от удар на дясната
гръдна половина в дясната предна врата, със счупване на XI-та ребрена дъга;
хоризонтално разположени охлузвания и кръвонанасядания на меките тъкани
в долна част на корема, без засягане на коремни органи. Видно от същото
заключение към момента на прегледа от вещото лице ищцата Г.Д. е
възстановена и не се налага допълнително лечение на травматичните
изменения. При прегледа от вещото лице ищцата е съобщила за главоболие и
световъртеж. От представената епикриза от 13.01.2020г. е видно, че ищцата е
била на лечение в отделение по нервни болести в МБАЛ-Габрово с
оплаквания за епизодично главоболие, световъртеж, изтръпване на ръцете.
Заключението на медицинската експертиза е, че видно от новите изследвания
са налице неврологични данни за хипестезия на ръцете при ищцата, които
според медицинската експертиза са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Според заключението на медицинската експертиза всички изменения,
отразени в документацията на Д.а са в причинно следствена връзка с ПТП-то
на 2.06.2018г. и правилен режим - избягване на психическа преумора,
излагане на слънце, прекаляване с четене и гледане на телевизия, те следва да
отшумят за около две години.
От заключението на комплексната съдебно психиатрична и съдебно
психологична експертиза се установява, че след претърпяното ПТП при
Г.К.Д. са били налице симптоми на Смесена тревожно-депресивна реакция/
депресивно настроение, тревожност, безсъние, безпокойство, чувство на
6
невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето/.
Ищцата е провеждала лечение с антидепресанти за около един месец и с
транквиланти за период от около три месеца.Заключението на експертите от
комплексната експертиза е, че Смесената тревожно депресивна реакция при
ищцата е в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на съпруга й и
получените травматични увреждания от самата нея и нейния син. Всички
разстройства от този раздел се развиват като пряк резултат на остър стрес или
продължителна травма, като тези разстройства могат да се разглеждат като
неадаптивен отговор на тежък или продължителен стрес поради това, че те
пречат на механизмите за справяне и по този начин водят до нарушение на
социалното функциониране. Въпреки липсата на медицинска документация
за диагностициране, извършено непосредствено след ПТП-то, Г.К.Д. е
посещавала психиатър, на нея е предписвано медикаментозно лечение, което
съответства на адекватното терапевтично въздействие върху симптоматиката
на това заболяване, част от която (лека тревожност) е налице и към момента
на освидетелстването. Г.К.Д. е провеждала лечение с антидепресанти за около
един месец и с транквиланти за период от около три месеца, което е повлияло
благоприятно на оздравителния процес. Според същото заключение
травматичното събитие /катастрофата, смъртта на съпруга , травмите на
детето / е променило значително качеството на живот на ищцата. Довело до
ниска самооценка и неудовлетвореност, същата е станала дистанцирана,
затворена, стеснителна, тъжна, усеща липса на енергия, чувства се нещастна,
дисфорична, много предпазлива, трудно взема решения. Г.Д. загубила
интерес към случващото се около нея, склонна е да заема подчинена
позиция, липсва й самоувереност и се затруднява при справяне в социални
ситуации. Заключението на комплексната експертиза е, че към момента на
освидетелстването в състоянието на Г.К.Д. не се установяват тежки, клинично
проявени психопатологични симптоми /афективни нарушения, депресивни
симптоми/. Налице са невротични оплаквания /безсъние, главоболие/ които не
налагат системно специализирано лечение, както и симптоми на соматичното
и заболяване /бронхиална астма/. В съдебно заседание пред първостепенния
съд вещите лица М. и Н. изясняват, че след освидетелстването приемат, че
при Г.Д. е било налице смесена тревожно депресивна реакция, възникнала
вследствие на ПТП-то през месец юни 2018г. и че към момента на
освидетелстването при нея не се откриват симптоми за психично заболяване,
но има тревожност на фона на преживяното, същата споделя за безсъние и
главоболие. Според вещото лице М. налице са твърдения на ищцата за това,
че след ПТП е посещавала психиатър и са й предписвани медикаменти, които
твърдения вещите лица не възприемат като симулация, тъй като са налице
достатъчно симптоми и медикаментите, които отговарят на лечението при
тази симптоматика. Според вещице лица М. и Н. няма данни посещението
при психиатър от ищцата през 2007г. да е свързано със сегашното й
състояние. Вещите лица от комплексната експертиза изясняват пред съда, че
поставената от тях диагноза-смесена тревожно депресивна реакция, не е
7
толкова тежка, /това не е тежка депресия/, тъй като ищцата се е мобилизирала
да превъзмогне това, което се е случило. Предприела е съответното
медикаментозно лечение и консултация с психиатри и не е допуснала
заболяването да се развие и симптомите да се задълбочат.
От показанията на свидетелката Евгения Иванова се установява, че
ищцата и съпруга й били много задружно семейство. Съпругът на ищцата й
бил голяма опора, той издържал семейството. двамата много искали да имат
дете, че Г.К.Д. забременяла след продължителни инвитро процедури и че
след раждане на детето им Г.Т.Д., двамата се почувствали изключително
щастливи. Според показанията на същата свидетелка детето Г. и баща му
имали много силна връзка. В показанията си свидетелката Иванова посочва,
че катастрофата преобърнала живота на ищците. След нея Г. се затворил още
докато бил болницата, леко се усмихвал и гледал в пространството. Г. често
говорел за катастрофата, разказвал какво помни от нея, като при преминаване
покрай паркирали автомобили, обяснявал „ей това е автомобилът на тате“, а
когато видел джип казвал „с такъв джип ни блъснаха“. Свидетелката Иванова
установява, че ищцата Галина често й звъняла и плачела, казвала „как ще се
справя“. Свидетелката Иванова знаела, че с детето Г. е разговарял психолог, а
и ищцата Галина потърсила помощ.
От показанията на свидетелката Тинка К.-майка на ищцата Г.Д. се
установява, че дъщеря й и съпругът преди катастрофата били в добри
отношения, като съпругът се грижел за съпругата и детето си и ги издържал.
Детето било много привързано към баща си. След катастрофата детето Г.
било откарано в болницата в Плевен, където докато чакал в приемната питал
къде е баща му. Същата свидетелка установява, че Г. говорел за катастрофата,
че баща му е бил в същата линейка, рисувал на психоложката катастрофата.
Г. страдал за баща си, не заспивал вечер докато майка му не го гушне. Той
започнал да изпитва стрес от асансьор, заради това, че в болницата на
носилката са го возили в асансьор. От показанията на свидетелката К. се
установява, че след катастрофата ищците са откарани в болница в гр. Плевен.
Оплаквали се от това, че изпитват болка-ищцата Г.Д.- от болки в главата и
гърдите, а ищецът Г.-от болки в крака, бил нещастен и питал дали ще може да
ходи. След катастрофата за ищеца Г. се грижели неговата майка и
свидетелката К.. През месец септември му купили патерица и започнал да се
учи да ходи, но си кривял крака.След на рехабилитация проходил и сега
стъпвал добре. Когато времето е студено и влажно Г. казвал, че го боли
крачето. Свидетелката К. посочва, че тя й съпругът й помагат на дъщеря си,
дават й кураж, защото тя изпада в депресия и отчаяние.
При така установеното по делото от фактическа страна въззивният съд
прави следните правни изводи:
Решението в обжалваните части е валидно и допустимо.
8
Решението на първостепенният съд е влязло в сила в отхвърлителната
част му част, с която поради погасяване чрез изпълнение от ответника
частично са били отхвърлени исковете, предявени от Г.Д. и Г.Д. за
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както от смъртта на
наследодателя им Т.Д, така от получените телесни увреждания, като
необжалвано.
Не се спори от страните по делото и това се установява от влязлата в
сила присъда и наличието застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите за виновния за ПТП водач с ответното дружество, че в
случая е налице основанието за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество по прекия иск на увредените лица по чл.432 ал.1
от КЗ. Следователно предявените искове са доказани по своето основание. В
разглеждания случай, след завеждане на делото застрахователят е заплатил на
ищците по 60 000 лв. на всеки обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на техния съпруг и баща Т.Д, а на ищцата Г.Д. е заплатил сумата от
7000 лв. като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
причинените й телесни увреждания при станалото ПТП, и на ищецът Г.Д. е
заплатено обезщетение в размер на 15 000 лв. за претърпените от него
неимуществени вреди от причинените му телесни увреждания при същото
ПТП.
В случая страните спорят по размера на присъдените обезщетения.
Жалбоподателят ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД-гр.София счита, че
обезщетенията е следвало да бъдат намалени поради съпричиняване от страна
на починалия Т.Д, както и поради съпричиняване на вредоносния резултат от
ищците Г.Д. и Г.Д., поради това, че първата не е използвала обезопасителен
колан, а вторият не е бил с обезопасителни колани, системи/детски столчета.
Освен това жалбоподателят твърди, че решението е постановено в нарушение
на чл.52 от ЗЗД, тъй като събраните по делото доказателства не оправдавали
присъждането на обезщетения в толкова завишени размери.
В жалбата е направено оплакване, че неправилно съдът не е допуснал до
разглеждане предявените от ответника възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат и за прекомерност на размерите на претендираните
обезщетения. Това оплакване е неоснователно. Първостепенният съд не е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не е разгледал
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат.
Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба в предвидения от
закона срок. Подаденият отговор е след срока по чл.367 от ГПК, което
обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от ответника е направено след срока
за отговор на исковата молба, поради което на основание чл.370 от ГПК е
преклудирано. След като е пропуснал да направи възражението за
съпричиняване с отговора на исковата молба ответникът губи възможността
9
да направи това възражение по-късно. Несъстоятелно е твърдението в
жалбата, че поради това, че ищците са направили уточнение на исковата
молба в първото по делото заседание, то ответникът е могъл да направи
своите възражения и да ангажира доказателства. В първото по делото
заседание исковата молба е уточнена единствено относно периодите на
претендираните лихви, с оглед на извършените от ответника плащания след
завеждане на делото. Други уточнения не са правени. Поисканите от
ответника доказателства не са били допуснати от първостепенния съд, именно
поради това, че те са за установяване на възражението за съпричиняване,
което е преклудирано. Оплакването в жалбата, че делото е постановено при
неизяснена фактическа обстановка е неоснователно, тъй като то също се
основава на твърдения, които са свързани с възражението за съпричиняване.
Поради обстоятелството, че в случая е настъпила последицата на чл.370 от
ГПК по отношение на възражението за съпричиняване, което ответникът не е
направил в срока за подаване на отговор на исковата молба, въззивният съд не
допусна исканите в жалбата доказателства и не следва да се произнася по
възражението за съпричиняване.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на
причинена смърт, въззивният съд се съобрази с т.ІІ на Постановление №
4/1968г. на Пленума на ВС, както и с постоянната съдебна практика,
намерила отражение в следните решения: решение № 83/2009г. по т.д. №
795/2008г. ІІ т.о на ВКС, решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. ІІ
т.о. на ВКС, решение № 55/14.05.2012г. на ВКС по т.д. № 362/2011г.ІІ т.о. и
други, относно критериите, които следва да бъдат преценявани от
съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
В т.ІІ на цитираното постановление е посочено, че при определяне на
обезщетението при причинена смърт следва да се имат предвид възрастта на
пострадалото лице, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, степента
на родствена близост между него и лицето, което претендира обезщетение,
действителното съдържание на отношенията между пострадалия и търсещия
обезщетение. В цитираната съдебна практика е изяснено, че при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчитат и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размера на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията
момент/момента на увреждането/.
Пътно-транспортното произшествие, вследствие на което е починал
Т.С.Д., съпруг на ищцата Г.Д. и баща на ищеца Г.Д., е настъпило на
2.06.2018г., а смъртта на Т.Д е настъпила на 4.07.2018г. Към този момент
пострадалият Т.Д Д. е бил на 44 години и според свидетелските показания е
била здрав, жизнен, енергичен, т.е. той е бил в трудоспособна възраст, на
чиято финансова и морална подкрепа са разчитали съпругата и детето.
10
Смъртта му е настъпила в резултат на претърпяната политравма, получена
при процесното ПТП, видно от приложената по делото епикриза.
Разпитаните по делото свидетелки Евгения Иванова и Тинка К. установяват,
че ищците тежко понесли загубата на Т.Д. Поради близките отношения с
починалия на всеки един от ищците/отношения на обич и привързаност/, те са
претърпели тежки душевни болки и страдания по повод на внезапната му
смърт, които подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 от
ЗЗД.
При определяне размера на дължимото на всеки един от ищците
обезщетение за претърпените неимуществени вреди въззивният съд от
смъртта на Т.Д съдът взе предвид следните обстоятелства: установено е
безспорно от свидетелските показания, че Т.Д и съпругата му Г.Д. са били в
добри отношения, живеели са заедно, Д. работел и издържал семейството си,
настоявал съпругата му да се грижи да детето им, което често боледувало.
Ищцата Г.Д. е изживяла изключително тежко загубата на съпруга си,
получила е смесена тревожно-депресивна реакция/ депресивно настроение,
тревожност, безсъние, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне
със ситуацията, за планиране на бъдещето/, което се установява от
комплексната съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза,
заради което е провеждала лечение с антидепресанти за около един месец и с
транквиланти за период от около три месеца. Според заключението на
посочената експертиза ищцата е преодоляла описаното състояние, но към
момента на освидетелстването все още има тревожност на фона на
преживяното, същата споделя за безсъние и главоболие.
Ищецът Г.Д. е бил на 5 години, когато е станало пътно-транспортното
произшествие, вследствие на което е загинал баща му. Отношенията с баща
му били изключително близки, имало силна емоционална връзка между тях,
детето е било силно привързано към баща си. Ищецът Г.Д. тежко понесъл
загубата на баща си, станал затворен, често говорел за катастрофата. В ниска
възраст ищецът е загубил най-близкия си човек и завинаги е лишен от
грижите и обичта на баща си. Следва да се отчете степента на преживените от
ищеца болки и страдания от внезапната загуба на баща му, както и това, че
той продължава да изпитва болки и страдания от загубата му. От
заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза на ищеца Г.Д. се установява, че след претърпяното ПТП през
месец юни 2018г. при него се обективизират данни за преживяна остра
стресова реакция към момента на стресогенното събитие и симптоми на
посттравматично стресово разстройство, като експертите приемат, че те са в
пряка причинно-следствена връзка с ПТП и със смъртта на бащата.
Непосредствено след смъртта на бащата, а и по-късно с детето Г. е работил
психолог, а експертите дали заключение по делото препоръчват това да
продължи. Според заключението на същата експертиза към момента на
изследването Г. отказва да спи сам в стаята си. Тревожен е, с повишен
11
интерес към клипчета с катастрофи; с повишен интерес към темата за
смъртта. Налице е протрахиран отговор на стресови събития. Според
експертите към момента момчето все още търси отговори на случилото се,
разстройва се, изпитва остра липса на мъжко присъствие и се опитва да
компенсира липсата на баща си като търси и инициира контакти с бащите на
другите деца. Според заключението на същата експертиза ходът на
посттравматичното стресово разстройство е флуктуиращ, но в болшинството
от случаите завършва с оздравяване. До голяма степен детето е успяло да
преодолее емоционалната травма благодарение на грижите на майката и
адекватната професионална помощ, която е получило.
При определяне на справедлив размер на обезщетенията по чл.52 от ЗЗД
следва да бъдат съобразени общественото възприемане на справедливостта на
всеки етап от развитието на обществото, както и икономическите условия в
страната към правно релевантния момент/настъпването на деликта-
4.07.2018г./.
За да определи размера на дължимите обезщетения на ищците за
неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Т.Д, въззивният
съд взе предвид горните обстоятелства, които се установяват от показанията
на свидетелите и заключенията на комплексните експертизи, и като отчете и
оцени съществувалите приживе близки отношения между ищците и
починалия; възрастта на починалия и възрастта на всеки от ищците към
момента на смъртта му; тежките преживявания на всеки от ищците и
обстоятелството, че са лишени от подкрепа, намира, че при всички тези
обстоятелства всеки от ищците следва да бъде обезщетен със сумата от
170 000 лв. От този размер следва да се приспадне размера на изплатените от
застрахователя на всеки от ищците обезщетения в размер на 60 000 лв., след
което на всеки от ищците следва да се присъди обезщетение от 110 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 4.07.2018г. до
изплащането.
Въззивният съд намира, че този размер на обезщетенията е съобразен с
всички релевантни обстоятелства, изложени по-горе, съответства на обема и
степента на понесените неимуществени вреди от най-близките на загиналия
Т.Д-неговата съпруга и невръстно дете.
Първостепенният съд е определил обезщетенията за неимуществени
вреди на всеки от ищците, настъпили от смъртта на Т.Д в размер на по
250 000 лв. за всеки един от тях, а след приспадане на получените от
застрахователя сума от по 60 000 лв. е присъдил обезщетения по 190 000 лв.
Поради частично несъвпадане на изводите на въззивният съд с тези на
първоинстанционният съд решението следва да се отмени в частта, с която на
всеки един от ищците е присъдено обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили от смъртта на Т.Д, за разликата над 110 000 лв. до 190 000лв. и
12
вместо него да се постанови решение, с което предявените искове за
посочената разлика като неоснователни, бъдат отхвърлени.
С оглед на гореизложеното решението относно присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя на ищците
от по 110 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 4.07.2018г. до
изплащането, за всеки един от ищците следва да бъде потвърдено.
Решението за присъждане в полза на всеки от ищците на законната
лихва върху сумата от 60 000 лв. за периода от 4.07.2018г. до 28.10.2018г.
също следва да се потвърди. Относно присъждането на законната лихва върху
обезщетенията не са направени конкретни оплаквания във въззивната жалба.
При определяне размера на обезщетението за причинените
неимуществени вреди на ищеца Г.Д. от причинените му телесни увреждания
при станалото на 02.06.2018г. ПТП въззивният съд взе предвид следните
обстоятелства: на Г.Д. са причинени следните телесни увреждания-
травматично счупване на черепните кости, без данни за контузия на мозъчния
паренхим; травматично разкъсване на черния дроб с последващо оперативно
лечение - зашиване на паренхима; травматично счупване на лявата бедрена
кост с последваща гипсова имобилизация, без оперативно лечение; травма на
белия дроб с кръвоизлив в тъканта на левия долен белодробен дял;
обстоятелството, че са преживени от детето Г. множество травми, някои от
които са били животозастрашаващи; проведеното лечение- в болнично
заведение с проведена операция за зашиване на черния дроб и лечение при
домашни условия, включително и проведена рехабилитация, което общо е
продължило около седем месеца; затрудненото движение на ищеца Г. заради
фрактурата на крайника и необходимостта да бъде обслужван и подпомаган
от майка си; възрастта на пострадалия Г.-петгодишен към момента на
произшествието; интензитета и продължителността на преживените болки и
страдания от ищеца Г.Д. от телесните увреждания; преживяната от ищеца Д.
остра стресова реакция към момента на стресогенното събитие и симптоми
на посттравматично стресово разстройство, като експертите приемат, че те са
в пряка причинно-следствена връзка с ПТП и претърпените от него телесни
увреждания; пълното оздравяване на ищеца Д. към момента на
освидетелстване от вещото лице, изготвило медицинската експертиза.
Съобразявайки вида и характера на уврежданията, претърпени от
ищеца Г.Д., продължителността на лечението, извършената оперативна
интервенция, придвижване с помощно средство, периода на обездвижване,
преживения стрес и при отчитане на обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на произшествието, въззивният съд
намира, че на Г.Д. следва да се определи обезщетение в размер на 70 000 лв.
От същото следва да се приспадне сумата от 15 000 лв. заплатена от
застрахователя, след което остава сумата от 55 000 лв., която да се присъди
13
по предявения иск. До същия извод е достигнал и първостепенния съд,
поради което решението му в тази част за присъждане на обезщетение на
ищеца Д. в размер на 55 000 лв., ведно със законната лихва от 2.06.2018г.
следва да се потвърди. Не са налице основания за намаляване на така
присъденото от първата инстанция обезщетение, с оглед на това, че детето Г.
едва петгодишен е претърпял ПТП, получавайки множество травми,
проведеното му лечение, преживявайки стреса от катастрофата.
При определяне размера на обезщетението за причинените
неимуществени вреди на ищцата Г.Д. от причинените й телесни увреждания
при станалото на 2.06.2018г. ПТП въззивният съд счита, че следва да се
вземат предвид следните обстоятелства: на Д.а са причинени следните
телесни увреждания- разкъсно-контузна рана на дясната вежда, без данни за
счупване на подлежащите черепни кости, повреда причинила на Д.а временно
и неопасно разстройство на здравето; лека степен на сътресение на мозъка,
без загуба на съзнание, повреда обуславяща временно и неопасно
разстройство на здравето; травма на гръдния кош от предпазен колан и от
удар на дясната гръдна половина в дясната предна врата, със счупване на XI-
та ребрена дъга; хоризонтално разположени охлузвания и кръвонасядания на
меките тъкани в долна част на корема, без засягане на коремни органи;
възрастта на ищцата към момента на уврежданията-41 години;
обстоятелството, че уврежданията не са животозастрашаващи и не са
налагали медицинска интервенция; изпитваните болки и дисконфорт от
причинените увреждания; получената от ищцата смесена тревожно-
депресивна реакция /депресивно настроение, тревожност, безсъние,
безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, за
планиране на бъдещето/, която според експертите е в причинна връзка и с
преживените от нея травми; обстоятелството, че към момента на прегледа от
вещото лице, изготвило медицинската експертиза ищцата е напълно
възстановена от уврежданията, като са налице остатъчни оплаквания
епизодично от главоболие, главозамайване, световъртеж и изтръпване на
ръцете, за чието отшумяване/след около две години/ ищцата следва да спазва
определени ограничения; обстоятелството, че ищцата е преодоляла
деспресивната реакция, но все още има тревожност на фона на преживяното,
има за безсъние и главоболие.
С оглед на тези обстоятелства и при съобразяване на обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
произшествието, въззивният съд намира, че на ищцата Д.а следва да се
определи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от телесните
увреждания в размер на 12000 лв., от които след приспадане на получените от
застрахователя 7000 лв., следва да се присъди обезщетение от 5000 лв., което
се дължи със законната лихва от 2.06.2018г. до изплащането. При този извод
на въззивната инстанция, който частично съвпада с този на първата
инстанция, решението в частта, с която на ищцата Д.а е присъдено
14
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5000 лв. до 13 000 лв.
решението следва да бъде отменено и вместо него да се постанови решение, с
което предявеният иск за тази разлика да бъде отхвърлен като неоснователен.
В останалата обжалвана част, с която на Г.Д. е присъдено обезщетение за
сумата от 5000лв. решението следва да се потвърди. Решението следва да се
потвърди и в частта, с която в полза на ищците е присъдена законната лихва
върху вече изплатените им обезщетение от 15 000 лв. на Г. и от 7000 лв. на
Г.Д. за периода от 02.06.2018г. до 28.10.2019г. С жалбата не са направени
оплаквания относно началния момент на присъждане на законната лихва.
При този изход на делото решението в частта, с която „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София е осъдено да заплати на адвокат Банкова
адвокатско възнаграждение за сумата над 7 556.25 лв. следва да бъде
отменено, тъй като предявените искове се уважават не в размер на 448 000
лв., а в размер на 280 000 лв.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция, при което исковете
са уважават в общ размер 280 000 лв. решението в частта, с която ответното
дружество е осъдено да заплати държавна такса за сумата над 11 200 лв. и за
платени разноски по делото да заплати за сума над 843.75 лв. следва да се
отмени.
При този изход на делото, съобразно уважената част от жалбата
ответниците по жалбата Галина и Г.Д.и следва да бъдат осъдени да заплатят
на жалбоподателя сумата от 6 556.25 лв. разноски по делото за тази
инстанция.
За производството пред въззивната инстанция на адвокат Банкова
следва да се присъди на основание чл.38 ал.1 от ЗА за адвокатско
възнаграждение сумата от 7 556.25 лв., определено по Наредба № 1/2004г.
съобразно отхвърлената част от жалбата, което да бъде заплатено от
жалбоподателя.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 30 от 04.03.2020г. на Окръжен съд-Ловеч,
постановено по т.д. № 128/2019г. по описа на същия съд, в частта, с която
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София е осъдено да заплати на Г.К.Д.
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Т.С.Д.,
настъпила на 4.07.2018г. от ПТП, причинено на 2.06.2018г. виновно от Д. Р. за
разликата над 110 000лв. до 190 000лв., ведно със законната лихва върху тази
разлика считано от 4.07.2018г. до окончателното й изплащане, вместо което
постановява:
15
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.К.Д. против „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД-гр.София иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Т.С.Д.,
настъпила на 4.07.2018г. от ПТП, причинено на 2.06.2018г. виновно от Д. Р.,
за разликата над 110 000 лв. до 190 000 лв., като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 30 от 04.03.2020г. на Окръжен съд-Ловеч,
постановено по т.д. № 128/2019г. по описа на същия съд, в частта, с която
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София е осъдено да заплати на Г.Т.Д.
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му Т.С.Д.,
настъпила на 4.07.2018г. от ПТП, причинено на 2.06.2018г. виновно от Д. Р. за
разликата над 110 000лв. до 190 000лв., ведно със законната лихва върху тази
разлика считано от 4.07.2018г. до окончателното й изплащане, вместо което
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Т.Д. против „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД-гр.София иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му Т.С.Д.,
настъпила на 4.07.2018г. от ПТП, причинено на 2.06.2018г. виновно от Д. Р.,
за разликата над 110 000 лв. до 190 000 лв., като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 30 от 04.03.2020г. на Окръжен съд-Ловеч,
постановено по т.д. № 128/2019г. по описа на същия съд, в частта, с която
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София е осъдено да заплати на Г.К.Д.
обезщетение за неимуществени вреди от претърпени травматични
увреждания от ПТП, причинено на 2.06.2018г. виновно от Д. Р., за разликата
над 5000 лв. до 13 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика
считано от 02.06.2018г. до окончателното й изплащане, вместо което
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения Г.К.Д. против „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-
гр.София иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от претърпени травматични
увреждания от ПТП, причинено на 2.06.2018г. виновно от Д. Р., за разликата
над 5000 лв. до 13 000 лв., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30 от 04.03.2020г. на Окръжен съд-Ловеч,
постановено по т.д. № 128/2019г. по описа на същия съд, в останалите
обжалвани части.
ОТМЕНЯ решение № 30 от 04.03.2020г. на Окръжен съд-Ловеч,
постановено по т.д. № 128/2019г. по описа на същия съд, в частта, с която
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София е осъдено да заплати на адвокат С.Б.
от АК Габрово сумата за разликата над 7 556.25 лв. до 10490 лв. за
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАД за процесуално
представителство на ищците.
16
ОТМЕНЯ решение № 30 от 04.03.2020г. на Окръжен съд-Ловеч,
постановено по т.д. № 128/2019г. по описа на същия съд, в частта, с която
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София е осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Ловеч сумата над
11 200 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер от
исковете.
ОТМЕНЯ решение № 30 от 04.03.2020г. на Окръжен съд-Ловеч,
постановено по т.д. № 128/2019г. по описа на същия съд, в частта, с която
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София е осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Ловеч сумата над
843.75 лв., представляваща платени по делото разноски.
ОСЪЖДА Г.К.Д. и Г.Т.Д. да заплатят на „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД-гр.София сумата от 6 556.25 лв. разноски за производството пред
въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД-гр.София да заплати на
адвокат С.Б. от АК Габрово сумата от 7 556.25 лв. на основание чл.38 ал.2 от
ЗА за процесуалното представителство на ищците в производството пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17