Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

20.08.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

30.07.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

157

по описа за

2020

година.

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 76, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване.

Депозирана е жалба от жалба на Т. Д. Ч., действащ в качеството си на изпълнителен директор на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД ***, срещу Заповед за налагане на санкции № РД-21-41/07.02.2020 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) гр.Кърджали, в частите й по т. 1, т. 2, т. 7 и т. 8, с които на основание чл. 400, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2018 г., е наложена финансова неустойка общо в размер на 800 лв., за извършени нарушения на чл. 277 и чл. 286, т. 6, б.„б“ от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г., чл. 12 и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Индивидуалния договор, чл. 281а от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване. Счита, че процесната заповед, в обжалваните й части, е незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В тази връзка сочи, че дейностите в описаните четири случая са действително и реално извършени, при спазване изискванията на НРД за медицинските дейности за 2018 г., както и че са спазени изискванията за хоспитализация и дехоспитализация на пациенти, които са заложени в лечебния алгоритъм на съответните клинични пътеки.

Въвежда доводи, че в лечебното заведение са осигурени условия и ред за извършването, оказването, отчитането и контрола на извършените медико-диагностични дейности, които гарантират правата на пациента при достъпа и оказването на медицинската помощ, предмет на договора.

Релевира възражения, че при извършване на проверката, въз основа на която е издадена процесната заповед административният орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на цялото административно производство и налагат отмяна на административния акт, без съдът да се произнася по същество.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за налагане на санкции № РД-21-41/07.02.2020 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) гр.Кърджали, в частите й по т. 1, т. 2, т. 7 и т. 8, като му присъди направените деловодни разноски.

В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Н.М., поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Счита, че при издаване на оспорената заповед, въз основа на която е извършена проверката на лечебното заведение, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на лечебното заведение. В конкретния случай неоправдано били разширени правомощията на проверяващия екип. Било допуснато нарушение на Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 г., издадена от управителя на НЗОК, тъй като самата Заповед № РД-20-466/22.10.2019 г., за извършване на проверката, въз основа на която контролните органи са констатирали описаните в оспорената заповед нарушения, не съдържала основен реквизит, а именно не бил посочен периода от време, който да бъде обект на проверката. Това обосновавало допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в чл. 73, ал. 1 от ЗЗО били посочени правата на длъжностните лица – контрольори на РЗОК, а параметрите на проверката се задават със заповедта за извършване на проверка - по чл. 73, ал. 3 от ЗЗО. Излага доводи за неоснователност на заповедта за налагане на санкции в оспорените и части. В този смисъл от заключенията на вещите лица и техните показания в днешно съдебно заседание се установявало, че относно случаите по т.1, т. 2 и т. 7 били спазени диагностично-лечебните алгоритми за съответната пътека, били са налице данни за хоспитализация на лекуваните пациенти, както и данни за тяхната дехоспитализация, извършени са всичките необходими изследвания и манипулации, предвидени в НРД и в описаните КП. Приетите от съда заключения били компетентни и обосновани, поради заповедта в тези и части се явявал незаконосъобразна и следвало да бъде отменена. По отношение на т. 8 от заповедта, сочи, че се касае за едно неясно посочване на евентуално извършено нарушение. В заповедта било посочено, че не е представен видеозапис за извършената процедура, респ., че лечебното заведение не е осъществило задължителен видеоконтрол на входовете и изходите на *** зала, а впоследствие било отразено, че *** процедура, по отношение на ЗОЛ Д. Х. М., не е извършена от лекар, който е посочен в Приложение № 1. В конкретния случай, описаните фактически обстоятелства релевирали две коренно различни, като правна квалификация нарушения - за неосъществен видеоконтрол и че процедурата не е извършена от лекари, които са описани в Приложение №1. Тази неяснота нарушавала правото на защита на санкционираното лице, поради заповедта следвало да бъде отменена и в тази й част.

Ответникът – директор на РЗОК Кърджали, чрез процесуалния си представител - юк. С., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Сочи, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като съдържа всички изискуеми от закона реквизити, издадена е от компетентен орган, и в нея са посочени точно законовите разпоредби, нарушени виновно от страна на жалбоподателя. В представеното писмено становище излага подробни съображения, че по случаите, описани в т. 1, т. 2, т. 7 и т. 8 от процесната заповед за налагане на санкции изпълнителят на болнична медицинска помощ /ИБМП/ не е спазил установените изискванията на НРД за медицинските дейности за 2018 година. Относно нарушенията, описани в т. 1, т. 2 и т. 7 от заповедта, релевира доводи, че ИБМП е нарушил условията и реда за оказване на медицинска помощ, установени в НРД за медицинските дейности за 2018 година. Оспорва заключенията на вещите лица, в частта им, с които са изложени констатации за липса на нарушения на диагностично-лечебните алгоритми и медицинските стандарти по съответните клинични пътеки. По отношение на описаното в т. 8 от заповедта нарушение, сочи, че в случая лечебното заведение не било изпълнило задължението си да осъществи видеоконтрол в *** зали и болничните структури, в които се осъществяват съдови *** процедури. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № РД-20-466/22.10.2019 г. на директора на РЗОК - Кърджали, е наредена проверка на лечебното заведение за болнична медицинска помощ МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, ***, по изпълнение на Договор № ***/*** г. В съответствие с цитираната заповед е извършена проверка на лечебното заведение, обхващаща периода от 01.09.2019 г. – 30.09.2019 г. За резултата от проверката е изготвен Протокол № ***/*** г. от контрольори при РЗОК – Кърджали/л. 29 – л. 38/, в който, по отношение дейността на контрольори при РЗОК - Кърджали за гореописания период, са констатирани нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ и нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация, описани в т. 2.1 – т. 9.5;

Против констатациите по протокола не е постъпвало възражение от представляващия МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, ***;

За констатираните нарушения при проверката, служителите на РЗОК – Кърджали са изготвили и Доклад с изх. № ***/*** г./л. 18 – л. 28/;

Предвид резултатите от извършената проверка и на основание чл. 74, ал. 5, чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6б от Закона за здравното осигуряване, чл. 408, ал. 1, чл. 400, ал. 3 и чл. 402, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2018 г., директорът на РЗОК – Кърджали е издал Заповед за налагане на санкции № РД-21-41/07.02.2020 г., предмет на настоящето производство, с която на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, *** е наложена финансова неустойка общо в размер на 4 400 лв., за нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ и нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация, подробно описани в т. 1 – т. 22.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 149, ал. 3  от АПК,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

След извършване на проверката по чл. 168 от АПК, относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на горецитираната разпоредба. В този смисъл, съдът приема, че атакуваната заповед е съобразена с изискванията на закона и поражда валидно правно действие.

Настоящият състав не възприема доводите на жалбоподателя за наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, аргументирани с нарушение на Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 г., издадена от управителя на НЗОК, изразяващи се в това, че Заповед № РД-20-466/22.10.2019 г. за извършване на проверката, не съдържала основен реквизит, а именно не бил посочен периода от време, който да обхване проверката. В тази връзка,  съгласно чл. 11, ал. 1 от Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 г., служителите на РЗОК - контрольори могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор. Съдържанието на заповедта е регламентирано в ал. 2 на цитираната норма от Инструкцията, а именно: „заповедта по ал. 1 съдържа: правните и фактическите основания за издаването й: проверяващото лице (лица): обекта - наименование и месторазположение; вид, задача и срок на проверката“. В нито една норма от Инструкцията не е въведено императивно изискване, заповедта за проверка да съдържа изрично периода, за който се проверява изпълнителят на медицинска помощ. Безспорно, за прецизност всяка една заповед, с която се разпорежда извършването на проверка, вкл. и заповед на директора на РЗОК за проверка лечебното заведение за болнична медицинска помощ по изпълнение на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, каквато е и процесната, следва да съдържа данни за периода, който ще се проверява. Липсата на такъв, обаче, не води до незаконосъобразност на заповедта, тъй като не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не води до нарушение на правота на защита на проверяването лице, респ. на санкционираното такова. В конкретния случай, Заповед № РД-20-466/22.10.2019 г., на директора на РЗОК – Кърджали, с която е разпоредена проверката на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, вследствие на резултатите от която е издадена и оспорената заповед, съдържа изискуемите реквизити в съответствие с изискванията на Инструкцията, а именно: правните и фактическите основания за издаването й; длъжностните лица от РЗОК – Кърджали; проверяваното лечебно заведение и неговото месторазположение; види, задачата и срока на проверката.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – директора на РЗОК Кърджали, който по силата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, разполага с правомощието да издава заповед за налагане на санкция.

С разпоредбата на чл. 400, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2018 г./НРД за МД за 2018 г./,отм. 01.01.2020 г., посочена като основание за налагане на санкциите за нарушенията, установени в т. 1, т. 2, т. т. 7 и т. 8 от заповедта, оспорени с процесната жалба, е предвидено, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, да налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв.

Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна, в частта й относно оспорените нарушения по т. 2, т. 7 и т. 8 от процесната заповед, като в останалата си част се явява неоснователна, по следните съображения:

В т. 1  от заповедта е прието, че е налице нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 277 и чл. 286, т. 6, б. „б“ от НРД МД за 2018 г., изразяващо се в това, че при отчетен случай по КП № 127 „***“ с диагноза „***, с ИЗ № *** на ЗОЛ С. С. М., не е изпълнен ДЛА на КП, като не са изпълнени условията за завършеност на клиничната пътека, а именно: задължителната консултация със *** не осъществена до края на болничния престой. Приложената консултация със *** е осъществена преди болничния престой - на 04.09.2019 г., а ЗОЛ е с пролежани леглодни от *** г. до *** г. Изложени са мотиви, че в алгоритмите на КП 127 към приложение № 17А„Клинични пътеки“ от НРД за МД за 2018 г., които са задължителни за изпълнение, е въведено изискването, че в случаите когато ЛЗБП не разполага със съдова клиника/отделение или ***, при пациенти с код на заболяване 180.2 и 180.1, клиничната пътека се счита за завършена само при извършена и документирана писмена консултация със *** до края на болничния престой и след назначена от него терапия.

ДЛА е един от основните компоненти от клиничната пътека и е задължителен за изпълнение от лечебните заведения. Съгласно чл. 286, т. 6, б. „б“ от НРД МД за 2018 г. диагностично-лечебен алгоритъм е съобразен с утвърдените медицински стандарти или консенсусни протоколи и е задължителен за изпълнение, както и фармако-терапевтичните ръководства.

Видно от заключението на вещото лице със специалност „***“ К.А., по назначената от съда съдебно–медицинска експертиза/л. 214 - л. 215/, както и от разпита му в съдебно заседание, в конкретния случай са били спазени условията на лечебно-диагностичния алгоритъм/ЛДА/ на КП № 127. Налице са били индикации за хоспитализация и дехоспитализация на пациента. ЗОЛ е било прегледано и консултирано от *** на 04.09.2019 г., който е извършил и ***, след което пациентката е била насочена за хоспитализация в *** отделение. Същото изследване е било извършено и в лечебното заведение. *** е дал и примерна терапия, която е била съобразена и изпълнена в *** отделение. Според вещото лице нуждата от консултация със *** е изпълнена с предварителната консултация с такъв преди хоспитализацията. В тази връзка сочи, че е налице дефицит на лекари със специалност „***“, поради което на практика е почти невъзможно да бъде осъществена консултация със *** в рамките на болничния престой. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че такава консултация и респ. абсолютно изпълнение на КП е възможно да бъде подсигурено в здрвно завадние от типа на УМБАЛ ***, но не и в заведение от ранга на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“. Счита, че не е оправдана да се приеме, че е налице неспазване на ДЛА по КП, единствено за това, че в рамките на престоя на пациента в лечебното заведение не е осъществена консултация със ***.

Съдът, след като прецени приетите по делото доказателства, в частност приложените към ИЗ № *** на ЗОЛ С. С. М./л. 136 – л. 148/,  както и заключението на вещото лице А., приема за установено, че по отношение на ЗОЛ, за периода на хоспитализация от *** г. до *** г., не е извършена консултация със ***.  Това от своя страна е нарушение на диагностично-лечебния алгоритъм по КП № 127. Съгласно въведените изисквания по КП № 127„***“ - в случаите когато ЛЗБП не разполага със съдова клиника/отделение или ***, при пациенти с код на заболяване I80.2 и I82.1, клиничната пътека се счита за завършена само при извършена и документирана писмена консултация със *** до края на болничния престой и след назначена от него терапия. Такова условие за завършеност на клиничната пътека изрично е отразено и в Приложение № 17 към НРД МД за 2018 г. (КП № 123 – 158).

Съгласно чл. 277 от НРД за МД за 2018 г., изпълнителят на БМП в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в КП, АПр и КПр.По силата на чл. 286, т. 6, б. „б“ от НРД МД за 2018 г., диагностично-лечебният алгоритъм е основен компонент на съответната клинична пътека и е задължителен за изпълнение. Доколкото от доказателствата по делото се установя, че лечебното заведение не е спазило на изискванията за завършеност на КП, респ. диагностично-лечебният алгоритъм на КП, то налице е нарушението на условията и реда за оказване на медицинска помощ,  описано в т. 1 от заповедта.

Обстоятелството, че в случая на ЗОЛ С. С. М. е бил извършен преглед преди хоспитализацията, а именно на 04.09.2019 г. от *** – ***  Р. С./л. 139 – л. 140/, не обосновава извода за липсата на извършено нарушение на ДЛА, тъй като с оглед липсата на доказателства за извършена и документирана писмена консултация със *** до края на болничния престой и след назначена от него терапия, то не са изпълнени изискванията за завършеност на КП, поради което е налице формално нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в НРД за МД за 2018 г. В случая е наложена санкция в минималния предвиден размер, която е съобразена с вида и характера на извършеното нарушение. В тази връзка съдът не възприема заключението на вещото лице А., че по отношение на описания в т. 1 случай не е налице нарушение на алгоритъма на изпълнение на КП, като по гореизложените мотиви, намира, че е налице нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, макар и формално такова.

Предвид това, съдът счита, че санкцията, наложена в т. 1 от Заповед за налагане на санкция № РД-21-41/07.02.2019 г. се явява законосъобразна, поради което депозираната жалба, в тази й част се явява неоснователна;

В т. 2 от заповедта е констатирано нарушение на чл. 272, ал. 1, т. 1 и чл. 286, т. 6, б.„б“ от НРД МД за 2018 г., отнасящо се до нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ при отчетен случай по КП № 209 „***“ с диагноза „***  с ИЗ № *** на ЗОЛ Н. С. Ю.. Прието е, че нарушението се изразява в това, че пациентката е приета за лечение без индикация за хоспитализация по КП № 209. В този смисъл е посочено, че видно от „лист за преглед на пациент КДБ/СО“ Амбулаторен лист № 19 534 от 17.09.2019 г. от анамнеза: „подхлъзнала се и паднала и се забил бастун в областта на лява скула“. В ИЗ на ЗОЛ  в частта локален статус било описано: „разкъсно-контузна рана в областта на лицето с активно кървене“. Същевременно от Оперативен протокол № 987/17.09.2019 г. било видно, че извършена реплантация на скалп, щателно почистване на оперативното поле, след обръсване на скалпа около раната. Счетено е, че в случая са били налице индикации за прием по КП № 227 „***“, за която лечебното заведение има сключен договор с РЗОК и е с по-ниска себестойност.  

От заключението на вещото лице на вещото лице със специалност „***“ К.А., по назначената от съда съдебно–медицинска експертиза/л. 214 - л. 215/, както и от разпита му в съдебно заседание, се установява, че са били индикации за хоспитализация по КП, предвид необходимостта от ***. При отчетения случай е спазен диагностично-лечебния алгоритъм по КП № 209 и са били налице условията за дехоспитализация на ЗОЛ. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в конкретния случай е била налице необходимост от ***, което е една от индикациите за хоспитализация по КП № 209 “***“.  

При преценката на приетите по делото релевантни доказателства, респ.  приложените към ИЗ № *** на ЗОЛ Н. С. Ю. /л.149 – л. 167/ и заключението на вещото лице А., съдът намира, че по отношение на Н. Ю. са били налице индикации за хоспитализация по КП № 209, а именно при ***, с наличието на ***, обективно състояние – л. 152/, то в случая е била налице необходимост от ***. Съгласно въведените изисквания по КП № 209 “***“, раздел II „Индикации за хоспитализация и лечение“, по тази клинична пътека се извършва спешна диагностика и лечение на пациенти с необходимост от ***. В посочената от контролните органи КП № 227 „***“ липсва въведена като индикация за хоспитализация по пътеката ***.

Съгласно чл. 277, ал. 1, т. 1 от НРД МД за 2018 г., за да бъде хоспитализиран/приет пациент за лечение по дадена КП, АПр и КПр, следва да е с непрекъснати здравноосигурителни права и да са налице индикациите за хоспитализация/лечение, включени КП, АПр и КПр.

Предвид горното, настоящият състав приема, че не е налице описаното нарушение на чл. 272, ал. 1, т. 1 и чл. 286, т. 6, б.„а“ от НРД МД за 2018 г., поради което не са били налице материалноправните предпоставки за налагане на санкция по чл. 400, ал. 3 от НРД за МД за 2018 г. и в тази й част заповедта следва да бъде отменена;

В т. 7 от заповедта е отразено констатирано нарушение на чл. 286, т. 6, б.„а“ е чл. 282, ал. 2 и чл. 277 от НРД МД за 2018 г., изразяващи се в нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, при отчетени случаи по  КП № 74.1. „****“ с диагноза „***, ИЗ № *** на ЗОЛ В. Б. В., изразяващо се в това, че при задължителната диагностична процедура *** не е изследван клинично-химичният показател „***“, съгласно ДЛА на КП в частта „основни диагностични процедури“.

Видно от заключението на вещото лице М.М. - ***/л. 218 – л. 221/, в конкретния случай са спазени условията за завършване на КП и е спазен е диагностично-лечебният алгоритъм. Налице са били условията за дехоспитализация на пациента и са налице данни за завършване на задължителната диагностична процедура *** с резултат от изследване на клинично-химичния показател „***“ по КП № 74.1 „****“, по която е бил хоспитализиран  ЗОЛ В. Б. В.. В констативната част на заключението вещото лице е отразило, че в съдържащата се в ИЗ бланка „Образец № 2 на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД “ ръкописно са отбелязани чрез окръгляне задължителните лабораторни изследвания по КП № 74.1, в т.ч. под № *** показателят „***“. Срещу него липсва нанесен резултат от изследването, което се вписва от лаборант. Резултатите от лабораторните анализи се вписвали не само върху бланката, с която са поискани, но оставали съхранени в паметта на апарата, осъществил анализа и се записвали в лабораторен журнал, който можел да бъде в ръкописен или електронен формат. В конкретния случай данните от изследванията се съхранявали в болничната информационна система (БИС) на  МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД. Към делото била приложена разпечатка от БИС на осъществени на 02.09.2019 г. „Резултати от лабораторни изследвания“ на хоспитализирания с ИЗ *** В. Б. В., от които било видно, че е осъществено изследване на „***“ с резултат ***.

Съдът, с оглед приложеното и прието по делото като доказателство заверено копие от „Резултати от лабораторни изследвания“ на пациент с ИЗ *** В. Б. В., извършени на 02.09.2019 г./л. 7 – л. 9/ и приетото заключение на вещото лице М., намира, че в производството не се доказа описаното в т. 7 от оспорената заповед нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ. Според настоящия състав по отношение на В. Б. В. е извършено задължителното изследване на *** „***“, което се установява от съдържанието на горепосочените „Резултати от лабораторни изследвания“ на пациент с ИЗ *** В. Б. В., съхранявани в БИС на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, в който смисъл е и заключението на вещото лице. Без значение е обстоятелството, че цитираните резултати не са били приложени към ИЗ. Извършващите проверката контрольори на РЗОК и издателят на заповедта е следва да извършат преценка на всички релевантни факти и съберат относимите доказателства, преди до приемат за извършено или не процесното нарушение. Следва да се отбележи, че приложената към ИЗ  бланка за кръв-биохимични изследвания срещу № *** „***“, очевидно има отразено отбелязване, което обаче е нечетливо, поради това, че при изготвяне на копието, върху бланката е било наложено копие от друг документ.

Предвид горното, съдът намира, че в процеса не е доказано описаното нарушение по т. 7 от заповедта, респ. не е налице визираното нарушение на чл. 286, т. 6, б.„б“, чл. 282, ал. 2 и чл. 277 от НРД МД за 2018 г., поради което не са били налице материалноправните предпоставки за налагане на санкция по чл. 400, ал. 3 от НРД за МД за 2018 г. и в тази й част заповедта следва да бъде отменена;

В т. 8 от процесната заповед е прието за извършено нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 281а от НРД МД за 2018 г., състоящо се в неосъществен задължителен видеоконтрол в *** зала, в която се осъществяват съдови *** процедури.  Отразено е, че при отчетен случай по КП № 28 „****” с ИЗ № *** на ЗОЛ Д. Х. М., с дата и час на извършване на процедура на 08.09.2019 г. с начало 16.25 ч. и край 16.55 ч. се констатирало, че в „*** отделение“ на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, лечебното заведение не било осъществило задължителен видеоконтрол на входовете и изходите на *** зала, в която се осъществяват *** процедури. В заповедта е описано също така, че при извършената проверка на предоставените записи за месец септември 2019 г. от видеокамерите с наблюдение на входовете и изходите на *** зала, в която се осъществяват съдови *** процедури, се констатирало, че за времето на извършване на описаната процедура, нямало обективизирани данни за участието на необходимите, съгласно чл. 260, ал. 1, т. 5 и чл. 265, т. 17 от НРД за МД за 2018 г., специалисти. Цитираната е нормата на чл. 351б от НРД за МД за 2018 г. - не се допуска заплащане на дейност за оказване на болнична медицинска помощ, извършена от лекар, който не е посочен в приложение № 1 като специалист на основен трудов договор, с изключение на случаите по чл. 260, ал. 2 и чл. 260а.

Във връзка с посоченото нарушение по т. 8 от заповедта, в по делото са разпитани в качеството на свидетели д-р К. М., д-р Т. Х. и А.Т. – последните двама контрольори в РЗОК - Кърджали.

Видно от показанията на св.М., пред залата за извършване на *** процедури в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД съществувало видеонаблюдение, в съответствие с изискванията на НРД. Видеокамерата в залата, в която извършвали процедурите, заснемала входа на операционната зала, защото имало и други зали. В тази зала се виждало как се вкарва пациента в *** зала. При предявяването на приложения като доказателство по делото *** протокол № *** /л. 183/, касаещ пациента Д. Х. М., свидетелят потвърждава, че положеният подпис в документа е негов и той е извършил процедурата, но твърди, че не си спомня конкретния случай.

На зададените им въпроси свидетелите Х. и Т. твърдят, че им били предоставени с приемо-предавателен протокол от 10.10.2019 г. записи за м. септември 2019 г., от камерите за видеонаблюдение на входовете и изходите на *** зала. Конкретно за ЗОЛ Д. Х. М., бил прегледан съответния запис и нямало данни за извършване на посочената *** процедура, в периода от 16.25 ч. до 16.55 ч. на 08.09.2019 г. Нямало предоставен запис от предадените 3 бр. дискове. Не видели никой – нито пациент, нито съответните лекари, по Приложение № 1, които имали право да извършват *** процедури. Сочат, че за 08.09.2020 г. имало някакъв запис, с час около 21 часа, за осъществена *** процедура на друго лице, но за лицето Д. Х. М., за периода от 16.25 ч. до 16.55 ч., нямало никакъв запис. Взели решение да се провери цялата дейност на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” – *** за м. септември 2019 г., независимо, че в заповедта не бил посочен период, който да се проверява В тази връзка твърдят, че извършвали проверките във възходящ ред - започвали от началото на годината и съответно към края на годината, по месеци, респ. следвали хронология.

Съдът, след извършената преценка на релевантните доказателства по отношение на описаното в т. 8 от оспорената заповед нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, намира, че нарушението не е доказано, респ. не е налице нарушение на нормата на чл. 281а от НРД за МД за 2018 г. във вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, поради което наложената на основание чл. 403, ал. 3 от НРД за МД за 2018 г., се явява незаконосъобразна, респ. заповедта в тази част е материално незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава.

В тази връзка, съгласно чл. 281а от НРД за МД за 2018 г. – ал. 1) Лечебните заведения, изпълнители на болнична медицинска помощ, задължително осъществяват видеоконтрол в *** зали и болничните структури, в които се осъществяват *** процедури, като в обхвата на видеокамерите влиза наблюдение само на входовете и изходите на същите. Записите от видеокамерите се съхраняват за срок не по-малко от един месец от датата на извършване на интервенция. Ал. 2) При поискване от контролните органи на НЗОК лечебното заведение предоставя необходимата видеоинформация на електронен носител. При получаване на електронния носител се изготвя приемно-предавателен протокол. В конкретния случай не е конкретизирано, коя от алинеите на цитираната разпоредба е нарушило лечебното заведение, като с оглед словесното описание на нарушение би могло да се предположи, че се има предвид нарушение на ал. 1, изр. 1-во. Изложеното в оспорената заповед, че МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД не е осъществил задължителен видеоконтрол в *** зала, в която се осъществяват *** процедури, не намира опора в събраните по делото доказателства. В този смисъл видно от показанията на св.М. пред залата за извършване на *** процедури в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД е съществувало видеонаблюдение, в съответствие с изискванията на НРД. Това обстоятелство се подкрепя и от показанията на свидетелите д-р Т. Х. и А.Т. ***, извършили процесната проверка, които твърдят, че им били предоставени с приемо-предавателен протокол записи за м. септември 2019 г., от камерите за видеонаблюдение на входовете и изходите на *** зала. За 08.09.2020 г. имало някакъв запис, с час около 21 часа, за осъществена *** процедура на пациент, но за лицето Д. Х. М., за периода от 16.25 ч. до 16.55 ч., нямало никакъв запис. Така изложеното от свидетелите води до извода, че в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД се осъществява видеоконтрол в *** зали и болничните структури, в които се осъществяват *** процедури. Обстоятелството, че за конкретния пациент и час на процедурата нямало предоставен запис, не обоснова извода за нарушение на чл. 281а от НРД за МД за 2018 г. Очевидно е, че в лечебното заведение се осъществява изискуемият по НРД видеоконтрол, включително и на 08.09.2019 г. Контролните органи най-малкото е можело да изискат конкретни данни от изпълнителят на болничната медицинска помощ за видеоконтрола на осъществената процедура на описаното ЗОЛ, след като за същия ден съществува запис за друг пациент, което по неясни причини не са сторили. Липсата на запис за извършената *** процедура на конкретен пациент може да се дължи на различни причини, както обективни, така и субективни, като по делото няма данни от лечебното заведение да е изискан конкретно видеозаписът от извършената процедура на ЗОЛ Д. Х. М., с дата и час на извършване на процедура на 08.09.2019 г. с начало 16.25 ч. и край 16.55 ч. На следващо място в заповедта се сочи, че записът е предоставен с протокол от 10.10.2019 г., който протокол не е приложен към административната преписка и ако действително носи посочената дата, то тя се явява предхождаща заповедта за проверката и фактическото осъществяване на самата проверка, която е 22.10.2019 г. В тази връзка следва да се отбележи и обстоятелството, че  съгласно  чл. 281а, ал. 1, изр. 2-ро от НРД за МД за 2018 г. записите от видеокамерите се съхраняват за срок не по-малко от един месец от датата на извършване на интервенция, т.е. след 08.10.2019 г. лечебното заведение няма задължението да съхранява запис от видеокамерите от 08.09.2019 г., респ. липсата на такъв не би могло да се вмени като нарушение на изискванията на НРД.

По изложените съображения, съдът намира, че са налице основания за отмяна на процесната заповед на директора на РЗОК - Кърджали, в оспорените й части по т. 2, т. 7 и т. 8, с която са наложени финансови неустойки, общо в размер на 600 лв., като заповедта във всяка една от тези й части се явява незаконосъобразна, респ. издадена в противоречие с материалноправни разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

По отношение на останалата оспорена част – по т. 1 от заповедта, не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорения акт, поради което жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.

При този изход на делото и своевременно направените от страните искания за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени съобразно уважената част на жалбата. При направени от жалбоподателя разноски общо в размер на 1 050 лв., на същият следва да се присъдят разноски в размер на 720 лв., от които 50 лв. внесена държавна такса, 270 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на жалбата и 400 лв., произтичащи от внесен депозит за вещи лица. В тази връзка доколкото за всяка една от поставените на вещите лица задачи, относими към конкретни случаи са внесени отделни депозити, то при определянето на дължимите разноски съдът приема, че се следват такива за всяка санкция, която е отменена. По отношение на внесеният депозит от 40 лв. за възнаграждение на свидетели, доколкото такова не е присъдено на разпитаните по делото свидетели, внесеният депозит следва да се върне на вносителя при наличието на депозирана молба за това.

На ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определени съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, които съобразно с отхвърлената част от жалбата се редуцират до 50 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-21-41/07.02.2020 г. на директора на РЗОК - Кърджали в частта й, с която на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, ***, ЕИК ***, са наложени финансови неустойки в размер на 600 лв., за нарушения, констатирани в т. 2, т. 7 и т. 8 от заповедта.

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, ***, ЕИК ***, против Заповед № РД-21-41/07.02.2020 г. на директора на РЗОК - Кърджали в частта й по т. 1, с която е наложена финансова неустойка в размер на 200 лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса/РЗОК/ – Кърджали, с адрес – ***, да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение/МБАЛ/ „Д-р Атанас Дафовски”АД, със седалище и адрес на управление ***, с  ЕИК ***, деловодни разноски в размер на  720 лева.

ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение/МБАЛ/ „Д-р Атанас Дафовски”АД, със седалище и адрес на управление ***, с  ЕИК ***, да заплати на Районна здравноосигурителна каса/РЗОК/ – Кърджали, с адрес – ***, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на  50 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: