№
978/30.5.2022г.
гр.
Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, І-ви
състав, в
открито съдебно заседание на трети май, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдия
Юрукова административно дело № 185 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 171, т.1, буква „б“ от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на П.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-002333/28.11.2021г.
на началник група сектор Пътна полиция при ОДМВР-Пловдив, с която е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1 буква „б“ от ЗДвП -
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят
изразява несъгласие с оспорената заповед - намира я за незаконосъобразна, тъй
като противоречи на материалния закон. Позовава се на извършена химическа
експертиза за определяне резултатите. Счита, че заповедта е постановена и в
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не са изложени подробни
фактически и правни основания. Иска се от съда да отмени обжалваната заповед. Оспорващият,
чрез процесуалния си представител поддържа изложените с жалбата доводи и прави
искане за присъждане на направените разноски.
Ответникът
по жалбата - началник група сектор Пътна полиция при ОДМВР-Пловдив, оспорва
жалбата. От същия е постъпила административната преписка по издаване на
оспорвания акт в изпълнение на съдебно разпореждане. Прави възражение за
прекомерност на разноските.
Административен
съд Пловдив, І състав, като взе предвид доводите на оспорващия, изразените
становища на страните и фактите, които се установяват от събраните по делото
доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща
обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е
допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат
на акта, насочена е срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен
акт. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок, като заповедта е съобщена
на оспорващия на 17.01.2022 г., видно от разписката под самата заповед, а
жалбата е депозирана пред Административен съд Пловдив на 24.01.2022 г. Установи
се по делото, че е съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ Серия Г бл. № 526970 на 28.11.2021г., с който е констатирано, че на 28.11.2021г.
в 17, 02ч., в Община Марица, на пътя Шипка-Павел Баня-Раковски-Калековец-п.в.
Пловдив изток-п.в. Рогош, на път ІІ 56 96 км в посока АМ Тракия П.Д.Д.
управлява лично МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Пробата е извършена с полеви тест Drug Chek
3000 STK6 LOT ARPC-0023, на който се отчита употреба на ТНС
Тетрахидроканабинол и АМР амфетамин. Издаден е талон за медицинско изследване.
Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Оспорващият не е вписал възражения в акта. Предвид съставения АУАН и на
основание чл. 22 от ЗАНН, e издадена
оспорената заповед № 21-1030-002333/28.11.2021г. на
началник група сектор Пътна полиция при ОДМВР-Пловдив.
По делото е
приета като доказателство Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД
на МВР - Пловдив, издадена в изпълнение на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г.
на Министъра на вътрешните работи, въз основа на която съдът приема, че началник
група сектор Пътна полиция при ОДМВР-Пловдив е постановил оспорената заповед в
рамките на материалната си компетентност. Налична е Заповед №
8121к-6152/07.05.2020г., с която М.В.М. е преназначен на длъжността началник
група в сектор Пътна полиция при ОДМВР Пловдив.
По отношение
изискванията за спазване на установената форма на акта, се констатира, че той е
издаден на правното основание за издаване на акта - чл. 22 от ЗАНН и като
фактически основания, административният орган е посочил съставения АУАН Серия Г
бл. № 526970 на 28.11.2021г., както и нарушената правна норма чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. т. е.
посочени са фактически и правни основания за издаването на заповедта. В
заповедта присъства словесното описание на нарушението, констатирано с АУАН. В
този смисъл неоснователно е възражението на оспорващия, че заповедта, с която е
наложена процесната ПАМ, е издадена при неспазване на установената в закона
форма и е неясна.
Съгласно
нормата на чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП се прилага принудителна административна мярка временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; При наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи. Административният орган е приложил
посочената норма с твърдения за управление
на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества.
Лицето е дало кръв и урина за медицинско изследване. От събраните
по делото доказателства – Протокол за
химикотоксикологична експертиза с рег. № И-1801/28.02.2022г. се
установява, че от извършените изследвания на представените биологични проби от
лицето П.Д.Д. не се установява наличие на наркотични вещества.
Следователно
по делото не се установява наличието на фактическите основания за издаване на
обжалваната заповед, а именно – управление на МПС след употреба на наркотични
вещества, тоест същата не е издадена в съответствие с приложимите правни норми.
Предвид
фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, съдът
приема, че неправилно спрямо П.Д.Д. е приложена ПАМ по чл.171, т. 1б от ЗДвП за
констатираното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП -
управление на МПС под въздействието на наркотични вещества. Описаната в АУАН
фактическа обстановка не се потвърждава от събраните по делото доказателства.
Представената
по делото Съдебно-химическа/токсикологична/ експертиза сочи на основателност на
възражението на оспорващия, че не са налице предпоставките по чл.171, т. 1б от ЗДвП за
прилагане на процесната ПАМ, тъй като не може да се приеме, че в случая водачът
Д. е управлявал МПС под въздействие на наркотични вещества, установено с
техническо средство, определящо съдържанието и вида чрез измерването му или
чрез медицинско изследване на кръвта за употреба на наркотични
вещества.
Налице е
постановен административен акт, който е несъответен на материалноправните
норми. С оглед изложеното оспорената
заповед следва да се отмени.
Предвид
изхода от спора и поради своевременното направено искане за присъждане на
разноски от процесуалния представител на оспорващия, на основание чл.143, ал.1 от АПК, ОД на МВР
- Пловдив следва да бъде осъдено да заплати на оспорващия направените по делото
разноски в размер на 310лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административни съд Пловдив, I състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1030-002333/28.11.2021г. на началник група сектор Пътна полиция при
ОДМВР-Пловдив.
ОСЪЖДА ОД на
МВР Пловдив да заплати на П.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в
размер на 310лв. /триста и десет лева/, представляваща направени съдебни
разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: