№ 43639
гр. София, 05.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110138108 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба предявена от Г. Б. К., представляван от адв. Ю. О.
срещу „Аксес Файнанс“ АД, с която са предявени при условията на евентуалност главен -
установителен иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за
паричен заем А1 Бърз Кредит № 11044076 от 08.03.2023 г. и евентуални – да се прогласят за
нищожни клаузите от договора, с които е уговорена неустойка за непредставено
обезпечение, ГЛП и ГПР и за заплащане на такса по 1 лв. на ден за събиране на вземането
при забава като противоречащи на закона и накърняващи добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че на 08.03.2023 г. между Г. Б. К. в качеството му на
кредитополучател и „Аксес Файненс“ АД – в качеството му на кредитодател е сключен
договор за паричен заем А1 Бърз Кредит № 11044076, по силата на който кредитодателят
предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 1200 лв. със срок на погасяване 4
месеца до 11.07.2023 г. В договора бил посочен годишен процент на разходите /ГПР/ в
размер на 49,03 %, не било посочено как е формиран същият и какви компоненти се
включват в него, което било в нарушение на чл.10, ал. 1, т. 11 ЗПКр. Счита, че реално бил
посочен по-нисък размер на разходите, а посоченият размер не отразява реалните разходи.
Ищецът твърди още, че в договора за кредит не е посочен приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му. От друга страна твърди, че уговореният лихвен процент
излиза извън посочените цели и води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Ищецът
твърди, че условие за отпускане на кредита било неговото обезпечаване чрез поръчителство
с предвидени изисквания за поръчителя или чрез гаранция от одобрено от заемодателя
дружество – гарант. Ищецът заявява, че уговорената неустойка за непредоставяне на
обезпечение излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната си функция и
противоречи на добрите нрави. Сочи, че по този начин се стига до оценка на
кредитоспособността на длъжника след сключване на договора и увеличение на
задължението му и представлява „скрита възнаградитена лихва“. Още изначално
1
възнаграждението за гаранта било разсрочено на вноски към погасителния план. Ищецът
счита, че сключеният договор за заем е нищожен, тъй като противоречи на закона и го
заобикаля, накърнява добрите нрави, а противоречи на изискванията на Закона за
потребителския кредит. Всички уговорки в договора са зададени от дружеството
кредитодател, не са индивидуалноопределени и кредитополучателят не е могъл да им влияе.
При условията на евентуалност в случай, че не бъде прието, че процесният договор за
кредит е нищожен, то се иска клаузата за неустойка да бъде прогласена за нищожна. Счита
още, че уговорката, според която заемателят ще дължи на кредитодателя разходи за действия
по събиране на вземането при забава в плащането на вноска по 1 лв. на ден е нищожна, тъй
като не предвижда никаква услуга свързана с потребителския кредит, а прикрива неустойка
за забава и противоречи на чл 33, ал1. ЗпКр, както и на изискването за добросъвестност.
Иска се сключеният договор за паричен заем А1 Бърз кредит № 11044076 от 08.03.2023 г да
бъде прогласен за нищожен, а при условията на евентуалност да бъде прогласено решение, с
което да бъдат прогласени за нищожни клаузите, с които са уговорени неустойка за
непредставено обезпечение, за начислените ГЛП и ГПР и за заплащане на такса по 1 лв. на
ден за събиране на вземането при забава като противоречащи на закона и накърняващи
добрите нрави. Претендира разноски.
Направени са доказателствени искани за приемане като писмени доказателства за
документите, приложени към исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Аксес Файненс“
АД, подаден чрез юрисконсулт Ива Николова, в който исковете се оспорват като
неоснователни. Според ответника не е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, ГПР
не е по-висок от петкратния размер на законната лихва. Сочи, че вземането за
възнаграждение на гарант не представлява неустойка по договора, а представлява
възнаграждение за услуга, която е предоставена по волята на потребителя. Сочи, че в
сключения между страните договор ясно е уговорен ГЛП, като потребителят е бил уведомен
предварително с предоставянето му на стандартен европейски формуляр. Определеният
размер на възнаградителната лихва от 40% не нарушава законоустановените изисквания и
не противоречи на добрите нрави. Същият е определен при съобразяване на риска за
кредитодателя и представлява „възнаграждение“ за неговата дейност. Оспорва доводите на
ищеца за недействителност на уговорката за начисляване на такса за разходи за събирането
на вземането при забава, като твърди, че такива са предвидени в закона, а начисляването им
е вследствие от поведението на кредитополучателя и се дължат за управлението на кредита.
Направени са доказателствени искания за събиране на писмени доказателства,
приложени към отговора.
Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност установителни
искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на
договор за паричен заем А1 Бърз Кредит № 11044076 от 08.03.2023 г., евентуално с правно
основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 3, чл. 8 и чл. 5 от договор
2
за паричен заем А1 Бърз Кредит № 11044076 от 08.03.2023 г., сключен между Г. Б. К. и
„Аксес Файнанс“ АД.
В тежест на ищеца е да установи всички възражения в исковата молба за
неравноправност и нищожност на договора и цитираните клаузи от него.
В тежест на ответника е установи наличие на валидно основание за плащане, респ.
получаване на сочената парична сума като възнаграждение по договор за кредит.
По искането за събиране на писмени доказателства съдът ще се произнесе в открито
съдебно заседание, след изслушване на становището на ищеца относно приложения към
отговора на исковата молба договор за кредит.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 30.01.2024 г. от 14:30 часа, за когато да
се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат
да вземат становище по изготвения проекто–доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца заедно с
препис от писмения отговор и приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3