РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 17.02.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2024 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Г.Н.Г. чрез пълномощника си адвокат К. е предявил иск против ответника Н.Л.Т. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, и обезщетение за имуществени вреди за извършени медицински интервенции и превод от английски език в размер на 1 304,80 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, в резултат от противоправното деяние на ответника – нанасяне на средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, вследствие на счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица, за което ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 185/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Претендира разноски.

Ангажира доказателства.

Ответникът Н.Л.Т. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат В. оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и обезщетението за имуществени вреди за извършени преводи в размер на 130 лв.

Не оспорва, че е извършил описаното в исковата молба престъпно деяние, но оспорва настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди, тъй като не са ангажирани доказателства за извършени четири операции, инвалидизация и продължаващи болки и страдания.

Оспорва доказателствената стойност на документите, представени на чужд език, тъй като в тях не е посочено кой и в какво качество ги е издал, както и верността на превода и съдържанието им.

Прави възражение за съпричиняване с твърдението, че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпване на вредните последици.

         Сочи доказателства.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от приложеното по делото НОХД № 185/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, че с влязла в сила присъда Н.Л.Т. е признат за виновен в това, че на 28.08.2016 г. в гр. Пазарджик е причинил на Г.Н.Г. *** телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на десния долен крайник, вследствие на счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица, като телесната повреда е извършена в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Г.Н.Г. с насилие и с тежка обида, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 1 НК, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.

Установява се от приетото по делото заключение на вещото лице д-р П. по съдебномедицинската експертиза, че на 28.08.2016 г. към 06,00 ч. в клуб „Т.“ в гр. П. е възникнал битов инцидент, при който е пострадал Г.Н.Г.. Непосредствено след нанасянето на травмата в областта на главата пострадалият паднал на пода и при опит за ставане почувствал силна болка в десния глезен. Веднага след това бил откаран с автомобил до Спешното отделение в гр. П., където бил прегледан, консултиран, имобилизиран и му било предложено оперативно лечение, което той отказал и бил транспортиран със собствен автомобил до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, гр. София, където бил опериран. В следствие на инцидента Г.Г. е получил счупване на малкопищялната кост с дислокация в областта на глезена на десния крак, което наложило оперативна интервенция в спешен порядък, при което е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация (поставена е плака (пластина) със седем винта плюс един супрасиндезмален). При това счупване се поставя гипсова имобилизация за срок от 45 дни, през този период крайникът не трябва да се натоварва. След 45 дни се отстранява супрасиндезмалният винт и се започва постепенно натоварване и провеждане на физиолечение и ЛФК. При обичаен ход на оздравителния процес възстановяването трае около 2-3 месеца. Торзионният вид на фрактурата предполага ускорено и отлично срастване в нормални срокове. Всички метали при този вид фрактура могат да бъдат отстранени на шестия месец. По данни на НАП лицето Г.Н.Г. е изключено от здраво осигуряване от 01.03.2013 г. Този факт обяснява неправилното провеждане на лечебно-оздравителния процес, т.е. пълна липса на физиолечение и ЛФК веднага след отстраняване на ригидния винт, както и навременното отстраняване на останалите метали, за което няма данни в документите по делото. Направил е само 5 сеанса ЛФК в И. от 15.12.2016 г. до 11.05.2017 г., които са започнали твърде късно и са твърде недостатъчни само по един сеанс месечно, затова и резултатите са неудовлетворителни 10 месеца след инцидента. По време на претърпения инцидент на 28.08.2016 г., когато е било нанесено травматичното увреждане, при транспорта до болницата и медицинската обработка при приемането му, Г.Г. е изпитвал най-силната болка. Чувствал е болки и около инвазивните мероприятия по време на болничния престой, като в последствие те постепенно са се редуцирали под въздействието на проведената медикаментозна обезболяваща терапия и гипсовата имобилизация. Поради неправилното провеждане на лечебно-оздравителния процес пълното възстановяване на пълния обем на движения в глезената става се забавя във времето и ограничените движения предизвикват болка при ходене. Пълното костно срастване завършва при отлична репозиция на млад човек, както е в случая, за срок от 45 дни. След свалянето на гипса проблемите са: постоперативният оток в глезената става, който не е лекуван и в ранното възстановяване на пълния обем на движения в глезената става, който процес при липса на други придружаващи заболявания, трае около 30 дни. В случай лечебно-възстановителния процес не е извършен по правилата на добрата медицинска практика поради факта, че лицето не е здравноосигурено, нито в Република Б., нито в И.я, защото всички медицински дейности трябва да се заплащат. Късните резултати след 1 година закономерно не са добри, т.е. има нормално костно срастване, завършило в срок, но все още не са отстранени всички метали, има оток около глезена и непълен обем на движения. Към месец ноември-декември 2016 г. Г. е бил трудоспособен, но за определен вид дейности, до пълното завършване на лечението. Според разясненията на експерта в съдебно заседание е необходимо извършване на една операция за наместване и поставяне на гипса, втора операция при изваждане на винта и още една операция за вадене на плаката (пластината), но по делото няма данни за това. Вещото лице е категорично, че няма възможност да се получи инвалидизация.

По делото са представени епикризи за проведени лечения на ищеца в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД, гр. София и УМБАЛ „П.“ ООД, клон „МС З.“ гр. П. За проведеното лечение са издадени две фактури от УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД, гр. София, първата от които с предмет: 1/3 тубуларна плака за глезен 8 отвора комплект с винтове на стойност 1 140 лв., а втората с предмет: потребителска такса на стойност 34,80 лв. И двете фактури са заплатени в брой, за което са представени фискални бонове.

От представените по делото писмени доказателства на английски език, придружени с превод на български език, се установява, че Г.Г. е включен в списъка на чакащи за операция/лечение в национална ортопедична болница „К.“ в Д., И.. Подал е молба до Службата за социално подпомагане в Дъблин, Ирландия за получаване на издръжка поради нетрудоспособност, която е уважена. За периода от 26.08.2019 г. до 01.09.2019 г. Г.Г. е получил помощ за инвалидност от Службата за социално подпомагане в Дъблин, Ирландия в размер на 203 евро и помощ за наем в размер на 48,80 евро. Заявил е право да получи обезщетение за болест и възстановяване на медицински разходи от Ирландските здравни служби. За периода от 15.12.2016 г. до 11.05.2017 г. му е извършена физиотерапия от Екип за първична здравна помощ „Инс кий“, Д., И.., а на 14.11.2017 г. е прегледан от семейна практика на ул. „М.“, Д., И..

Представени са фискални бонове за заплатени преводи, извършени от ЕТ „Пино-Роландо Мартинес“, на 11.12.2017 г. на стойност 70 лв. и на 18.12.2017 г. на стойност 60 лв.

Установява се от представените от ОД на МВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ писмени доказателства, че Г.Н.Г. е издържал успешно изпит за категория „В“ на 01.10.1999 г. и за категория „С“ на 27.04.2018 г., за което е представил удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС от 01.02.2019 г. и удостоверение за психологическа годност от 29.04.2016 г., и притежава свидетелство за управление на МПС, валидно до 15.02.2024 г.

Установява се от показанията на разпитаната по делото свидетелка Н. Т. Г., майка на ищеца, че разбрала за случилия се с ищеца  инцидент докато била на почивка в Г.. На следващия ден свидетелката заминала в С., където ищецът бил опериран. Излязъл от упойката след обяд. Свидетелката останала с него през цялото време, за да го обслужва. Той бил със страшни болки и свидетелката непрекъснато викала сестрата за болкоуспокояващи и лед за отока. Бил изнервен. Срамувал се, че майка му трябва да го обслужва. Останали в болницата в С. около седмица, след което продължили с инжекции. Свидетелката лично му ги биела всяка вечер. На 45-тия ден в болница „З.“ направили на ищеца втора операция за изваждане на болта. След това продължили с превръзките и инжекциите. След време ищецът заминал за И., където била жена му. Ищецът бил здравноосигурен в И.. На втората година в И. му била направена трета операция за изваждане на останалите болтове. При нея бил засегнат нерв, което наложило да се направи четвърта операция, а сега му предстояла пета операция. Ищецът се оплаквал, че продължава да му се схваща кракът, да го боли и отича. Това му пречило като слиза по стълби. Можел да шофира на кратки разстояния за около 10-20 минути. Искал да работи като професионален шофьор. Преди инцидента започнал курс за придобиване на категория „С“. За да се яви на кормуването, се наложило да приема стероиди за болката. Ищецът не можел да работи заради проблемите с крака и в Ирландия бил инвалидизиран с пенсия по болест. След инцидента ищецът станал много нервен. Психиката му се сринала. Приятелите му се отдръпнали от него. Разделил се с жена си.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: наличие на противоправно деяние (действие или бездействие) на ответника, причинените имуществени и неимуществени вреди и наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредите последици. Вината се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

В тежест на ответника е да установи възражението за съпричиняване.

Съгласно чл. 300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, по въпроса за извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Задължителната сила на присъдата лишава гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, от правото на преценка и пререшаване на въпросите, предмет на наказателното производство, решени с влязла в сила присъда, а именно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, и задължава гражданския съд да възприеме установените в наказателното производство факти, включени във фактическия състав на престъпното деяние. Ето защо в настоящото производство следва да се приеме за установено по силата на чл. 300 ГПК извършването на противоправно деяние от ответника и неговите последици, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а именно причиняване на средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на десния долен крайник, вследствие на счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица. Влязлата в сила присъда досежно съпричиняването също е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от извършеното деяние, когато съпричиняването е елемент от фактическия състав на извършеното деяние. В случая извършването на телесната повреда в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и с тежка обида, е елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 132, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 1 НК, което налага гражданският съдът да съобрази установеното от наказателния съд съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Размерът на съпричиняването съдът определя на 40 %, доколкото приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е съществен – той е предизвикал извършителя с насилие и тежка обида и го е довел до състояние на силно раздразнение, в резултат от което му е нанесена телесна повреда.

Налице са всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника за извършеното от него непозволено увреждане по отношение на ищеца – противоправно деяние, извършено виновно от ответника, накърнило правната сфера на ищеца и причинило му имуществени и неимуществени вреди.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.

Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, което най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са претърпените от пострадалия болки и страдания, продължителността и интензитета им, характерът на увреждането, прогнозите за отшумяването му, настъпването на необратими или остатъчни телесни дефекти, съпровождащата увреждането емоционална травма, отражението на увреждането на обичайния начин на живот на пострадалия, настъпването на ограничения във възможностите на пострадалия за житейска реализация, социално-икономическите условия в страната към момента на извършване на деликта, стандарта на живот и установения от съдебната практика размер на обезщетението за неимуществени вреди при сходни увреждания.

В случая на ищеца са нанесени телесни увреждания в областта на десния крак, изразяващи се в открито счупване на малкопищялната кост с дислокация в областта на глезена. Наложило се е ищецът да получи спешна медицинска помощ, при която е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация (поставена е плака (пластина) със седем винта плюс един супрасиндезмален). Кракът му е бил имобилизаран за срок от 45 дни. След изтичане на 45 дни супрасиндезмалният винт е отстранен оперативно и е следвало да започне постепенно натоварване и провеждане на физиолечение и ЛФК. При обичаен ход на оздравителния процес възстановяването трае около 2-3 месеца. При ищеца възстановителният процес е протекъл по-дълго от обикновено, тъй като не е започнато своевременно необходимото физиолечение и ЛФК. По делото има данни за проведени 5 сеанса ЛФК в И. за периода от 15.12.2016 г. до 11.05.2017 г., които според вещото лице са започнали твърде късно и са недостатъчни за бързо подобрение. Костта е сраснала нормално и в срок, но все още не са отстранени всички метали, което е следвало да стане до шестия месец, а поради провеждане на лечебно-възстановителния процес не по правилата на добрата медицинска практика ищецът все още има оток около глезена, непълен обем на движения и затруднения при ходене. Най-силна и интензивна болка ищецът е понесъл в момента на нанасяне на травматичното увреждане и след това при транспорта до болницата и при медицинската обработка. Чувствал е болки и при инвазивните мероприятия по време на болничния престой. В последствие те постепенно са се редуцирали под въздействието на проведената медикаментозна обезболяваща терапия и гипсовата имобилизация. Увреждането на здравето на ищеца се е отразило неблагоприятно на ежедневието му. Станал нервен и раздразнителен. Налагало се е да му се поставят инжекции, майка му да го обслужва, да се сменят превръзки. След сваляне на гипса кракът му продължавал да се схваща, да го боли и отича. Това му създавало неудобство при слизане по стълби и при шофиране. В тази насока съдът цени показанията на свидетелката Г., тъй като макар и заинтересовани са непосредствени, логични, последователни и се подкрепят от писмените доказателства по делото и от експертното заключение.

Като се вземат предвид тези специфични особености на случая и установената съдебна практика за справедливия размер на обезщетението в сходни случаи – например Решение № 86 от 06.06.2017 г., постановено по гр.д. № 3856/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., съдът намира, че справедливото обезщетение на причинените на ищеца неимуществени вреди следва да е в размер на 20 000 лв. При определяне на размера на обезщетението в конкретния случай съдът взе предвид от една страна изключително силната по интензитет физическа болка, която пострадалият е изпитвал в момента на нанасяне на телесното увреждане и по време на оперативното му лечение, продължилата макар и в по-ниска степен болка през следващите няколко месеца, наложилата се спешна операция за поставяне на пластина в крака, имобилизацията му за период от 45 дни, извършената втора оперативна намеса за отстраняване на пластината, наложителната трета операция за отстраняване на останалите метали, съпътстващите физическата болка емоционални страдания и дискомфорт, неблагоприятното отражение на увреждането върху бита на пострадалия, ежедневните затруднения при шофиране, ходене и слизане по стълби. От друга страна и за да не се превърне обезщетяването на неимуществени вреди в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия съдът взе предвид липсата на трайни и необратими телесни или психични увреждания, на съществена промяна в начина на живот на пострадалия преди и след увреждането, благоприятните изгледи за пълно възстановяване на здравето, както и обстоятелството, че по-продължителният период на възстановяване при ищеца в сравнение със сходни случаи не се дължи на увреждането, а е резултат от късно започналата и недостатъчна рехабилитация, проведена от ищеца.

С оглед възприетия от съда справедлив размер на неимуществените вреди – 20 000 лв. и размера на съпричиняването – 40 % искът за непозволено увреждане следва да бъде уважен до размера от 12 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането до окончателното изплащане, а за горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 20 000 лв. искът за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претенцията за обезвреда на имуществените вреди от непозволеното увреждане следва да бъде уважена по отношение на направените разходи за медицинско лечение съгласно представените фактури, издадени от УМБАЛСМ Н.И.П.“ ЕАД – фактура № **********/31.08.2016 г. с предмет: 1/3 тубуларна плака за глезен 8 отвора комплект с винтове на стойност 1 140 лв. и фактура от 01.09.2016 г. с предмет: потребителска такса на стойност 34,80 лв. Направата на тези разходи от ищеца е била наложителна предвид необходимостта от спешна оперативна интервенция за наместване на фрактурата и поставяне на пластина и се намира в пряка причинно-следствена връзка с увреждането, а представените писмени доказателства – фактури и фискални бонове, установяват заплащането им от ищеца. Със стойността на заплатените медицински услуги имуществото на ищеца е намаляло. Това представлява имуществена вреда за ищеца, която следва да бъде поправена от ответника, който я е причинил, след приспадане на установеното от съда съпричиняване, а именно до размера от 704,88 лв.

За горницата над тази сума до пълния заявен размер на имуществените вреди, включително за сумата от 130 лв., представляваща стойността на извършени преводи на документи от английски език, исковата претенция не следва да бъде уважавана. Извършването на преводите не е пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, а зависи изцяло от волята и преценката на пострадалия, поради което за направата на тези разходи ответникът не може да отговаря. От друга страна от представените по делото писмени доказателства – фискален бон от 11.12.2017 г. на стойност 70 лв. и фискален бон от 18.12.2017 г. на стойност 60 лв., издадени от ЕТ „Пино – Роландо Мартинес“, не се установява по безспорен начин, че претендираната сума от 130 лв. е заплатена от ищеца именно във връзка с извършване на превод на представените по делото писмени документи на английски език, тъй като във фискалните бонове не са описани документите, които са преведени, нито е посочен броят на страниците на преведените документите, нито езикът, от който са преведени.

При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение – 1 200 лв. е под минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 2, ал. 5 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за всеки от предявените искове, възлизащ на 1 451,34 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сторените от него разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса върху уважената част от всеки от исковете и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете.

По изложените съображения Районен съд – Пазарджик   

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Н.Л.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Г.Н.Г., ЕГН ********** *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в размер на 12 000 лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 704,88 лв. в резултат от причинените му от ответника на …. в гр. П. телесни увреждания, ведно със законната лихва върху главницата от датата на непозволеното увреждане – 28.08.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за горницата над 704,88 лв. до пълния предявен размер от 1 304,80 лв.

ОСЪЖДА Н.Л.Т., ЕГН ********** *** да заплати на Г.Н.Г., ЕГН ********** *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 715,61 лв.

ОСЪЖДА Г.Н.Г., ЕГН ********** *** да заплати на Н.Л.Т., ЕГН ********** *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 201,83 лв.

ОСЪЖДА Н.Л.Т., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 530 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 178,90 лв.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: