№ 122
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20211110174173 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Л. Б. П. срещу [фирма] осъдителни искове с правно основание чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 507 лева, представляваща
невърната част от паричен заем по договор за паричен заем от 30.12.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.12.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 6 844,33 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 01.01.2016 г. до 30.11.2021 г. и сумата от 7 866 лева, представляваща неустойка
за забава за периода от 01.01.2019 г. до 30.11.2021 г.
Ищецът твърди, че на 06.08.2013 г. между него и ответника бил сключен договор за
паричен заем, по силата на който се задължил да предостави на дружеството заем в размер
на сумата от 34 116 лева на четири вноски. В изпълнение на договора направил следните
банкови парични превода: на 08.08.2013 г. – сума в размер от 15 000 лева, на 10.09.2013 г. –
сума в размер от 6 000 лева, на 26.09.2013 г. – сума в размер от 10 000 лева и на 08.10.2013
г. – сума в размер от 3 116 лева. Посочва, че към 30.12.2015 г. част от заемът бил върнат на
заемодателя, а по отношение на остатъка от 30 216 лева бил подписан договор за паричен
заем от 30.12.2015 г. Поддържа, че с клаузата на чл. 4 от този договор била уговорена
възнаградителна лихва от 0,75 % на месец, дължима всеки месец до пълното погасяване на
главницата. Заемът следвало да бъде върнат от [фирма] в срок до 31.12.2018 г. Страните
уговорили, че при забава за връщането му заемополучателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 0,1 % на ден върху дължимата сума. Ищецът твърди, че ответното
дружество не е изпълнило задължението си в цялост и не му е върнало част от
предоставения заем в размер на 3 507 лева, както и възнаградителна лихва, възлизаща на 6
844,33 лева за периода от 01.01.2016 г. до 30.11.2021 г. Посочва, че поради забава за връщане
на договорения заем за същото възникнало и задължение да му заплати неустойка за забава
в размер на 7 866 лева за периода от 01.01.2019 г. до 30.11.2021 г. С тези доводи Л. П.
отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника [фирма] на
1
16.06.2022 г., като в законоустановения и указан му едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
не е постъпил писмен отговор.
В съдебното заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа исковата молба, като
отправя искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, считайки, че
са налице законоустановените предпоставки за това. Претендира присъждане на разноските,
сторени в производството, съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Ответното дружество [фирма], редовно призовано от адреса, на който по делото вече е
получавало книжа, съвпадащ с адреса, вписан в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел като седалище и адрес на управление, не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи
в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от
бездействието си ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в
исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за
постановяване на неприсъствено решение, са налице: ответникът [фирма] не е депозирал
отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл.
238 ГПК с разпореждането на съда от 28.02.2022 г., редовно призован за първото по делото
съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, като не е направил и искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. Същевременно, в съдебно заседание ищецът е
релевирал изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът намира, че от
посочените в исковата молба обстоятелства и от приетите по делото писмени доказателства
– договор за паричен заем от 06.08.2013 г., договор за паричен заем от 30.12.2015 г. и четири
броя платежни нареждания за кредитен превод, съответно от: 26.09.2013 г., 10.09.2013 г.,
08.08.2013 г. и 08.10.2013 г., може да се направи извод за вероятна основателност на
предявените искове, а именно за възникването на облигационно правоотношение между
страните по силата на договор за заем от 30.12.2015 г., предоставяне на заемната сума по
него и настъпване на уговорения падеж за връщането и, за наличието на валидно постигната
уговорка за връщане на заемната сума с възнаградителна лихва и нейния размер, както и за
уговорена между страните неустоечна клауза, изпадането на ответника в забава и размера на
претендираното неустоечно вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно в мотивите му да се укаже, че същото се
постановява при наличието на предпоставките за това по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл.
239 ГПК, с което предявените осъдителни искове следва да бъдат уважен изцяло. Като
законна последица от това, върху главницата следва да бъде присъдена и поисканата от
ищеца законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба –
29.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът. В полза на същия следва да бъде присъдена сумата от общо 2028,69
лева, от които 728,69 лева – внесена държавна такса и 1 300 лева за адвокатско
възнаграждение. Реалното заплащане на последното съдът прие за установено с оглед
2
удостовереното в договора за правна защита и съдействие от 08.12.2022 г. (л. 74 от делото)
плащане на тази част от общо уговореното възнаграждение в брой, в която част същият има
характера на разписка, удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Ответникът не е възразил срещу
претендирания размер по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което съдът не следва да обсъжда
последния.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на Л. Б. П., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] по предявените осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 3507 лева,
представляваща невърната част от паричен заем по договор за паричен заем от 30.12.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 29.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 6 844,33 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.01.2016 г. до 30.11.2021 г. и сумата
от 7 866 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 01.01.2019 г. до 30.11.2021
г.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на Л. Б. П., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 2 028,69 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните – за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3