Р Е Ш Е Н И Е
№
…………
гр.Русе, 10.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен
съд, седми наказателен състав в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Мирослав Йорданов
при секретар Наталия Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1670 / 2019 г., по
описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от Й.Д. срещу Наказателно постановление № 38-0001026 / 02.08.2019
г. на началника на Областен отдел "АА" гр.Русе, с което на
основание чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАП му
е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. Излагат се
съображения за отмяната му, поради неговата незаконосъобразност.
Административнонаказващият
орган счита, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено.
Русенската районна
прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като се запозна с материалите по
делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с
оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Подлежи на разглеждане по същество и е неоснователна.
На 01.08.2019 г. в
гр.Русе жалбоподателят управлявал товарен автомобил, с който извършвал международен
превоз на товар от Турция за Румъния. Около 22:35 часа в зоната на ГКПП „Дунав мост“ бил
спрян за проверка от служители на ОО „АА”-Русе, при която било установено, че
за период от 24 часа започнали от края на намалена дневна почивка, приключила в
04:38 часа на 26.07.2019 г., Д. е направил намалена дневна почивка от 02:07 ч.,
което е с 06:53 часа по – малко от изискуемите 9 последователни часа. При тези констатации срещу него бил съставен АУАН, а след това било постановено
обжалваното НП.
Тази
фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства.
Настоящият съд
констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
поради което не са налице предпоставки за отмяната му на това основание.
В случая видно от приложените към преписката акт за
назначаване на преводач и декларация от преводача както АУАН, така и
обжалваното наказателно постановление са били преведени на разбираем за
жалбоподателя език.
Съгласно на
чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАП, водач, който не спазва изискванията относно
намалената дневна почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг
нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена
дневна почивка с над 2 часа - с глоба от 1 500 лв.
Нормата на член 4,
б. ж от Регламент (ЕО) № 561/2006 определя „дневна
почивка“ като дневен период от време, през което водачът може свободно да
разполага със своето време и който включва „нормална дневна почивка“ и
„намалена дневна почивка“:
— „нормална дневна
почивка“ означава всеки период на почивка с продължителност от поне 11 часа.
Алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като
първият период трябва да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3
часа, а вторият — непрекъснат период с продължителност от поне девет часа,
— „намалена дневна
почивка“ означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс
от 11 часа.
Съобразно чл.8, §
2 от Регламент (ЕО) № 561/2006, за всеки период от 24 часа след края на
предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал
следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този
24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна
почивка се разглежда като намалена дневна почивка. Според чл.8, § 4 от
Регламента, водачът може да има най-много три намалени дневни почивки между
всеки две седмични почивки.
Следователно 24-часовият
период започва с възобновяването на дейността след осъществената дневна
почивка. Водачът трябва да ползва нормална дневна почивка от най-малко 11 часа
или 3 + 9 часа, или намалена дневна почивка от най-малко 9 часа, но по-малко от
11 часа, в рамките на период от 24 часа. Това е минималната продължителност на
почивката, която отговаря на изискванията на Регламента. Посочената минимална
продължителност на почивката трябва да попада в рамките на 24 часа от началото
на работната смяна.
В случая от
данните за движението на превозното средство, записани от дигиталната карта на
жалбоподателя като водач безспорно е видно, че от края на намалена дневна
почивка, приключила в 04:38 часа на 26.07.2019 г., Д. е направил намалена
дневна почивка от 02:07 ч., което е с 06:53 часа по – малко от изискуемите 9
последователни часа.
Затова правилно АНО е санкционирал жалбоподателя за
извършеното от него нарушение и законосъобразно му е наложил предвидените в
посочената санкционна норма глоба в размер на 1 500 лева, който е фиксиран от
закона и не подлежи на индивидуализиране.
При така изложеното, наказателното постановление се
явява законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0001026 / 02.08.2019 г. на
началника на Областен отдел "АА" гр.Русе.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.
Районен
съдия: