Р Е
Ш Е Н
И Е №225
гр.Кюстендил, 25.10.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
четвърти състав, в открито заседание на
двадесет и седми септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при участието на секретаря: М. С.,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева в.гр.д.№146/2018г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Делото пред ОС-Кюстендил е образувано, след като с
решение №158/19.12.2017г. по гр.д.№40/2017г. по описа на ВКС на РБ е обезсилено
въззивно решение №240 от 20.10.2016г. на ОС-Кюстендил по в.гр.д.№205/2016г., в
частта, с която е потвърдено решение №102 от 01.03.2016г. по гр.д.№49/2015г. по
описа на Дупнишкия районен съд, в частта,
с която е развален, на основание чл.87, ал.3, изр.1 от ЗЗД договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 01.08.2006г.,
обективиран в Нотариален акт №**, том *** рег. №**, дело №*** на нотариус А.Р.,
с район на действие ДРС, с който Й.Б.Т. е прехвърлил на С.С.Ч. следния недвижим
имот: 1/4 ид.ч. от апартамент
№*** с идентификатор ***. по кадастрална карта, одобрена със Заповед №***г. на
изпълнителния директор на АГКК, с обща площ от *** кв.м., ведно с ** ид.ч. от
мазета №1 и №2, при съседи: от изток – дворно място; от запад – дворно място и
коридор; от север – дворно място; от юг – коридор и мазе № 3, ведно с 1/4 ид.ч.
от помощна стая №1, при съседи: от изток – помощна стая №6; от запад –
стълбище; от север – коридор; от юг – дворно място, ведно с 1/4 ид.ч. от гараж
№1, с идентификатор **** по кадастрална карта, одобрена със Заповед №***г. на
изпълнителния директор на АГКК, ведно с
1/4 ид.ч. от 13.20 % от общите части на сградата и правото на строеж, която
сграда е с идентификационен №*** по кадастрална карта на кадастъра, като
сградата попада в поземлен имот с идентификационен №**., адрес: гр. ***, ул.„***”
№**, с обща площ на цялата сграда: ** кв.м., предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, срещу задължението на С.С.Ч. да поеме гледането и издръжката на Й.Б.Т.
докато е жив, поради неизпълнение на същото задължение, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от С.С.Ч.
срещу Й.Б.Т. иск за трансформация на същото договорно задължение в парично, и
делото е върнато за разглеждане от друг състав на Кюстендилския окръжен съд.
Касационната инстанция е приела, че постановеният
първоинстанционен акт е този съдебен акт, който е надлежно връчен на страните и
обявен в единната деловодна система, както и, че в конкретния случай такъв
съдебен акт е решението на РС-Дупница, което не съдържа в диспозитива си
произнасяне по иска по чл.97 от ЗЗД на С.Ч. срещу Й.Т., въпреки че в кориците
на делото се намира друго решение с диспозитив по този иск.
ВКС е констатирал, че пред РС-Дупница е била подадена
в срок молба за допълване на решението, чрез произнасяне по предявения иск по
чл.97 от ЗЗД, по която съдът е отказал да се произнесе по същество, както и е
посочил, че при констатирана непълнота на първоинстанционното решение,
въззивният съд не може да осъществи инстанционен контрол, а следва на първо
място да прецени законосъобразността на отказа на районния съд да се произнесе
по молбата.
С определение №45/25.01.2018г. състав на КОС е върнал
на РС-Дупница въззивното дело за произнасяне по същество по подадената от
адв.Ив.А., като пълномощник на Ст.Ч., молба с вх.№3626/25.03.2016г., при
спазване на предвидената за това процедура в ГПК.
С определение №169/14.02.2018г. в производство по
чл.250 от ГПК, и след като е посочил, че в исковата молба липсвал петитум на
иск, съответен на този, за който се иска постановяване на допълнително решение,
РС-Дупница е отхвърлил, като неоснователен, иск на С.С.Ч. с ЕГН ********** за
предаване на издръжка на Й.Б.Т. с ЕГН **********.
В дадения от районния съд 7-дневен срок за обжалване
на горното определение, адв.Ив.А., като пълномощник на Ст. Ч., е депозирал
въззивна жалба.
С оглед гореизложеното, настоящият състав на
ОС-Кюстендил следва да разгледа две въззивни жалби, подадени от С.Ч., чрез
пълномощника му адв.Ив.А. *** – въззивна жалба с вх.№ 3625/25.03.2016г. по
описа на ДРС срещу решение №102 от
01.03.2016г. по гр.д.№49/2015г. по описа на Дупнишкия районен съд, в частта, с която е развален, на основание
чл.87, ал.3, изр.1 от ЗЗД договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане от 01.08.2006г., обективиран в Нотариален акт № ***, том ***,
рег. № ***, дело № ** на нотариус А.Р., с район на действие ДРС, с който Й.Б.Т.
е прехвърлил на С.С.Ч. следния недвижим имот: 1/4 ид.ч. от апартамент № ** с идентификатор ***. по кадастрална
карта, одобрена със Заповед № ***г. на изпълнителния директор на АГКК, с обща
площ от *** кв.м., ведно с ¼ ид.ч. от мазета №1 и № 2, при съседи: от
изток – дворно място; от запад – дворно място и коридор; от север – дворно
място; от юг – коридор и мазе № 3, ведно с ¼ ид.ч. от помощна стая № 1,
при съседи: от изток – помощна стая № 6; от запад – стълбище; от север –
коридор; от юг – дворно място, ведно с
¼ ид.ч. от гараж № 1 с
идентификатор **. по кадастрална карта, одобрена със Заповед № ***г. на
изпълнителния директор на АГКК, ведно с
¼ ид.ч. от 13,20 % от общите части на сградата и правото на строеж,
която сграда е с идентификационен № *** по кадастрална карта на кадастъра, като
сградата попада в поземлен имот с идентификационен № ***., адрес: гр. ***, ул.
„***” № ***, с обща площ на цялата сграда: 337 кв.м., предназначение: жилищна
сграда – многофамилна срещу задължението на С.С.Ч. да поеме гледането и
издръжката на Й.Б.Т. докато е жив, поради неизпълнение на същото задължение,
както и въззивна жалба с вх.№2659/26.02.2018г. по описа на ДРС срещу определение №169/14.02.2018г. по
гр.д.№49/2015г. по описа на Дупнишкия районен съд, с което е отхвърлен,
като неоснователен, иска на С.С.Ч. с ЕГН ********** за предаване на издръжка на
Й.Б.Т. с ЕГН **********.
Въззивникът С.Ч. в първата от горепосочените въззивни
жалби прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение и счита, че дори да са налице предпоставки за
разваляне на договора, то същото би могло да има отношение само досежно правата
на Й.Т.. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на
иска за разваляне на договора.
Въззиваемата страна по тази жалба – Й.Т. е депозирал
отговор на въззивната жалба, с който моли за нейното отхвърляне и потвърждаване
решението на ДРС.
Във въззивната жалба срещу определението на ДРС от
14.02.2018г. се твърди неправилност и незаконосъобразност на последното, сочи
се, че съдът е следвало да се произнесе с решение по иска, по който е било
образувано делото, като се поддържа и наличие на процесуални нарушения,
изразяващи се в неизготвянето на доклад по делото и недопускането на поискани
от Ч. доказателства. Изложени са и съображения относно решението, в частта за
разваляне на договора. Претендира се отмяна на определението и постановяване на
решение, с което да се уважи иска за трансформация и да се отхвърли този за
разваляне на договора.
В срока за отговор по горната въззивна жалба,
въззиваемият не е подал такъв.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото приема, че
въззивните жалби са допустими, доколкото изхождат от страна в
първоинстанционното производство, подадени са в срок и са насочени срещу съдебни
актове, подлежащи на въззивна проверка.
Съдебният
състав, след като взе предвид събраните от първостепенния съд доказателства,
съобрази оплакванията в жалбата, както и прецени допуснатите и приобщени във
въззивното производство доказателства, в т.ч. при първоначалното и при
настоящото разглеждане, намира следното от фактическа страна:
РС-Дупница е
бил сезиран с искова молба, подадена от С.Ч. срещу Й.Т., с която Ч., на
основание чл.97 ал.1 от ЗЗД, е поискал от съда да трансформира поето от него
спрямо Т. с договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 01.08.2006г., обективиран в нотариален акт №***, том ***, рег.№***,
дело №***., задължение
за издръжка и гледане в парично такова. Ч. е изложил твърдения, че ответникът
възпрепятствал полагането на каквито и да било грижи от негова страна, не го
допускал в обитаваното жилище и по този начин ставал причина ищецът да не може
да изпълнява договорните си задължения.
В срока за
отговор Й.Т. е предявил срещу С.Ч. насрещен иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД за
разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 01.08.2006г. – както е уточнено в производството по
в.гр.д.№205/2016г. по описа на ОС-Кюстендил – за 1/4 ид.ч. от недвижимия имот –
с твърдения, че Ч. не е изпълнявал задълженията си по договора, престирайки
договорените издръжка и грижи в дължимия вид, обем и качество, като
същевременно е обосновал и разбиране за неоснователност на иска за
трансформация на задължението в парично, тъй като при забава на приобретателя,
отказът на прехвърлителя да приема грижи и издръжка не съставлявало виновно
неизълнение.
Установява се, че страните са обвързани с договор от
01.08.2006г., сключен във формата на нотариален акт №***, том ***, дело №***.
по описа на нотариус А.Р., с рег.№***, по силата на който К.С.Т. (майка на С.Ч.)
и Й.Б.Т. (съпруг на първата) са прехвърлили на С.С.Ч. собствеността върху
недвижим имот, находящ се в гр.***, ул.„***“ №***, вх.***, представляващ 1/2
ид.ч. от апартамент с идентификатор *** по Кадастрална карта (КК), одобрена със
Заповед №***г. на изпълнителния директор на АГКК, с обща площ от *** кв.м.,
ведно с 1/2 ид.ч. от гараж №1, с
идентификатор *** по същата КК; ведно с 1/2 ид.ч. от мазета №1 и №2 и от
помощна стая №1, при описани в акта съседи; ведно с 1/2 ид.ч. от 13.20 % от общите части на сградата и от правото на
строеж, която сграда е с идентификационен №*** по КК, с обща площ 337 кв.м.,
предназначение: жилищна сграда – многофамилна, изградена в поземлен имот с
идентификационен №***, срещу задължението на С.С.Ч. да поеме лично или чрез
трето лице гледането и издръжката на двамата прехвърлители до края на живота на
всеки един от тях.
На 07.03.2014г. К. Т. починала. За период от около половин
година преди смъртта й, за нея полагали грижи свидетелките М. Ш.а – медицинска
сестра и С.Д.. Според техните показания, през по-голямата част от този период С.Ч.
бил в Англия, а възнагражденията им по принцип ги плащал Й.Т.. Свидетелката Ш.
е заявила, че е чула да се говори в семейството, че се очакват пари от Англия,
но не е разбрала дали са били получени. Свидетелката Д. е посочила, че след
смъртта на К. Т. е продължила да помага на Й.Т. в домакинството, посещавайки
дома му веднъж в седмицата за почистане, готвене и др., за което той й плащал
от своята пенсия. Известно й било, че е вземал пари на заем, но С.Ч. не му е
давал такива. Сочи, че в телефонен разговор веднъж е поискала пари от него, но
той й казал, че няма по кого да изпрати.
Според свидетелката П. Ч., съпруга на С.Ч., до смъртта
на К. Т. взаимоотношенията между страните по договора били много добри. От
2003г. приобретателят живеел в Англия, но се прибирал в България по 3-4 пъти в
годината. След сключване на договора винаги намирал човек, по когото да изпрати
на майка си и на съпруга й пари, което им давало възможност често да ходят на
екскурзии в страната и в чужбина; подобрил бита им, като сменил вратата на
жилището, дограмата, поставил климатик за по-удобно отопление, щори;
предоставил на Т. за ползване автомобил. Според свидетелката, промяна настъпила
след като починала майката на ищеца. При все, че Ч. намерил жена, която да се
грижи за Т., последният спрял да го допуска в апартамента, сменил ключалките и
не искал да разговаря с него, в резултат на което и Ч. спрял да изпраща пари.
Свидетелката И. П. твърди, че С.Ч. непрекъснато носел
храна на майка си и на втория си баща, непрекъснато се грижел за тях,
непрекъснато плащал на двете жени за грижите, които полагат за майка му, както
и всички сметки, непрекъснато бил в апартамента при Т., когато си идвал от
Лондон, като през лятото оставал и за около 2 месеца. Ч. давал на семейството
пари за екскурзии, подобрил жилището, носел им подаръци от Англия, пращал пари
по хора, включително три пъти по свидетелката, и всичко това се променило,
когато майка му починала, а Т. променил отношението си към него и не го
допускал до апартамента, при все, че за грижите, които жената продължила да
полага за него плащал Ч..
По делото е прието заключение по назначена съдебно-икономическа
експертиза, според което стойността на месечните нужди, съобразно данните на
НСИ за 2014г. се равняват на 340.52 лева – за периода януари-март 2014г.;
331.81 лева – за периода април-юни 2014г.; 373.31 лева – за юли 2014г.; 374.31
лева – за периода август-септември 2014г. и 384.68 лева – за периода
октомври-декември 2014г.
Окръжен
съд-Кюстендил, като съобрази изложеното, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по
чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му в обжалваните части, в резултат на която проверка намира, че
решението на РС-Дупница – първоначалното и допълнителното, макар и обозначено
като определение - е валидно, но е недопустимо.
Този извод произтича от разбирането, че с диспозитива
на допълнителния съдебен акт – определение №169 от 14.02.2018г. – РС-Дупница се
е произнесъл по иск, какъвто на практика няма предявен. С.Ч. е сезирал с
исковата си молба съда с иск по чл.97 във вр. с чл.95 от ЗЗД за трансформиране
на задължението му за престиране в натура по сключения между страните договор в
парично такова. РС-Дупница е отхвърлил иск „за предаване на издръжка“,
произнасяйки се по този начин в разрез с принципа за диспозитивното начало на
процеса, според който предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните – чл.6 ал.2 от ГПК. Искова претенция за
предаване на издръжка не е била предявена.
Решение, с което съдът се произнася по непредявен иск,
е недопустимо. Според чл.270 ал.3 от ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд го
обезсилва, а когато основанието за обезсилване се изразява в разглеждането на
непредявен иск, делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по
предявения иск.
Тук следва да се отбележи, че първоинстанционното решение в случая следва
да бъде обезсилено изцяло, във всичките
му части, в т.ч. и в частта, в която съдът се е произнесъл по насрещния иск за
разваляне на договора за 1/4 ид.ч. Това е необходимо поради съществуващата
връзка между двата иска, обединяването им за общо разглеждане в едно
производство и потребността спорните въпроси, повдигнати с тях да бъдат решени
едновременно и безпротиворечиво.
Първоинстанционното решение от 01.03.2016г., в частта, с която е развален
процесния договор, с който е прехвърлена собственост върху права, надхвърлящи
1/4 ид.ч. до 3/8 ид.ч. от имота, е обезсилено с решението на КОС по гр.д.№
205/2016г., което е влязло в сила.
2. Относно правилността на решението:
С оглед извода за недопустимост на обжалваното решение
– основно и допълнително – въззивният съд не дължи излагане на доводи по
съществото на спора, тъй като въпросът за правилността на съдебния акт може да
бъде повдиган само при положение, че същият е валиден и допустим.
3. Относно разноските:
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция,
разноски не следва да се възлагат на страните, но същите – както и тези,
направени за касационното производство, ще трябва да следва да се разпределят,
съобразно общите правила при решаването на делото.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
О Б Е З С И Л В А решение
№102 от 01.03.2016г. по гр.д.№49/2015г. по описа на Дупнишкия районен съд,
в частта, с която е развален, на
основание чл.87, ал.3, изр.1 от ЗЗД договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 01.08.2006г., обективиран в Нотариален акт
№ …, том .., рег. № .. дело № … на нотариус А.Р., с район на действие ДРС, с
който Й.Б.Т. е прехвърлил на С.С.Ч. следния недвижим имот: 1/4 ид.ч. от апартамент № 4 с идентификатор ***. по кадастрална
карта, одобрена със Заповед № ***г. на изпълнителния директор на АГКК, с обща
площ от … кв.м., ведно с ¼ ид.ч. от мазета №1 и № 2, при съседи: от
изток – дворно място; от запад – дворно място и коридор; от север – дворно
място; от юг – коридор и мазе № 3, ведно с ¼ ид.ч. от помощна стая № 1,
при съседи: от изток – помощна стая № 6; от запад – стълбище; от север –
коридор; от юг – дворно място, ведно с
¼ ид.ч. от гараж № 1 с
идентификатор ***. по кадастрална карта, одобрена със Заповед № ***г. на
изпълнителния директор на АГКК, ведно с
¼ ид.ч. от 13,20 % от общите части на сградата и правото на строеж,
която сграда е с идентификационен № *** по кадастрална карта на кадастъра, като
сградата попада в поземлен имот с идентификационен № …., адрес: гр. …, ул. „***”
№ 1, с обща площ на цялата сграда: …7 кв.м., предназначение: жилищна сграда – многофамилна
срещу задължението на С.С.Ч. да поеме гледането и издръжката на Й.Б.Т. докато е
жив, поради неизпълнение на същото задължение, както определение №169/14.02.2018г. по гр.д.№49/2015г. по описа на Дупнишкия
районен съд, с което е допълнено горното решение и е отхвърлен, като
неоснователен, иска на С.С.Ч. с ЕГН ********** за предаване на издръжка на Й.Б.Т.
с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от датата на връчването на препис от
същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.