Р Е
Ш Е Н И Е № 1845
гр. Пловдив, 14.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на шестнадесети април
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 3323 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.134, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.108 ЗС, предявен от Т.С.И., в качеството
на процесуален субституент на Т.С.Д. против С.С.Д. и „Еврофууд 2011” ЕООД – гр.
Пловдив.
Ищцата твърди, че е кредитор на Т.С.Д.,
като за принудително събиране на вземането й било образувано изпълнително дело
№ *** по описа за 2013 г. на ЧСИ ***, прехвърлено с нов № ***/2017 г. на ЧСИ ***,
рег. № ***. Посочва, че длъжникът бил собственик по силата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 29.03.2006 г., а именно ½ идеална
част от пасище – мера с площ от 2,656 дка, находящо се в землището на село ***,
местността „землище ***” и представляващ поземлен имот № ***. Твърди, че
съсобственик на Т.Д. бил С.Д., който също притежавал ½ идеална част от
имота. Твърди, че на 17.07.2013 г. била вписана възбрана върху притежаваната от
длъжника идеална част от имота. Сочи, че след кадастрално разделяне на имот № ***
били образувани следните недвижими имоти с идентификатори: № ******, № ****** и
№ ****** по КК и КР на село ***, описани подробно с тяхната площ,
предназначение и граници в исковата молба. На 02.08.2016 г. с нотариален акт по
обстоятелствена проверка първият ответник бил признат за собственик на
основание давностно владение, продължило повече от 10 години на ½
идеални части от процесните три поземлени имота. С нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на паричен дълг от 04.08.2016 г.
първият ответник прехвърлил на втория ответник правото на собственост по
отношение на целите недвижими имоти. Ищцата поддържа, че ответникът Д. не е бил
собственик на процесните ½ идеални части от имотите, поради което и
неправомерно се е разпоредил с тях. Посочените идеални части били собственост
на длъжника, поради което в качеството й на кредитор предявява иск за предаване
на владението на имотите от ответниците, като претендира и отмяна на описаните
в исковата молба нотариални актове. Моли за уважаване на иска и присъждане на
разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори от ответниците С.С.Д.
и „Еврофууд 2011” ЕООД. Последните, редовно призовани, не се явяват в откритото
съдебно заседание и не вземат становище по иска.
Постъпил
е писмен отговор от назначения особен представител на съищеца Т.С.Д. - адв. Е.К.,
със становище за основателност на исковите претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
От изпълнителен лист, издаден на 18.02.2013 г. по
ч.гр.д. № 2710 по описа за 2013 г. на Районен съд Пловдив, I гр.с. се установява, че съищецът Т.С.Д. дължи на
ищцата Т.С.И., солидарно с „Актив Билд инвест” ООД и Н. Н. Н. сумата от 12500
евро, ведно със законната лихва от 14.02.2013 г., както и разноски в
производството.
За
обезпечение на вземанията на взискателя – ищец, е вписана възбрана по
изпълнително дело № ***/2013 г. на ЧСИ ***, върху притежаваните от длъжника
½ идеални части от пасище-мера с площ от 2,656 дка, който имот по скица
представлява следните поземлени имоти с идентификатори: ПИ № ******, ПИ № ******
и ПИ № ******, находящи се в село ***, общ. ***.
Видно
от нотариален акт № ***г., вписан в СВ Пловдив под акт № ***г. С.С.Д. и Т.С.Д.
са придобили при равни права следния недвижим имот, а именно: Пасище-мера с
площ от 2,656 дка, находящо се в землището на село ***, община ***, обл.
Пловдив, представляващ имот № ***.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г., вписан в СВ
Пловдив под акт № ***г. С.С.Д. е признат за собственик на основание придобивна
давност – давностно владение, упражнявано от молителя лично и непрекъснато за
период по-дълъг от десет години, на ½ идеална част от следните недвижими
имоти, а именно: ПИ с идентификатор № ****** с площ от 80 кв.м., ПИ с
идентификатор № ****** с площ от 1676 кв.м. и ПИ с идентификатор № ****** с
площ от 776 кв.м., всички находящи се в землището на село ***, общ. ***.
С
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на паричен
дълг № ***г., вписан в СВ Пловдив под акт № ***г., С.С.Д. е прехвърлил на
„Еврофууд 2011” ЕООД целите описаните по-горе недвижими имоти, вместо
изпълнение на паричното му задължение към купувача.
По
делото е изискано и е представено нотариално дело № *** по описа за 2016 г. на
нотариус ***, по което е издаден констативния нотариален акт в полза на първия
ответник. По това нотариално дело е приложен договор, в обикновена писмена
форма, от дата 15.04.2006 г., сключен между Т.С.Д. и С.С.Д., по силата на който
Т.Д. продава на С.Д. собствената си идеална част от процесния имот, като в
договора е упоменато, че е предадено владението по отношение на имота.
Видно
от представените скици на процесните поземлени имота номерът от предходен план
на имотите е парцел ***.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.134, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.108 ЗС. Разпоредбата на чл.134 ЗЗД дава право на кредитора да
упражни длъжниковите имуществени права, когато неговото бездействие заплашва
удовлетворението на кредитора. Фактическият състав, който следва да се е
проявил и който обоснова възникването на правото на кредитора да предяви т.нар.
„косвен иск” включва следните елементи: ищецът да е кредитор на своя длъжник,
чиито права упражнява; да е налице правен интерес от предявяване на иска, т.е.
длъжникът да бездейства и останалото му имущество да е недостатъчно за
удовлетворяване на кредитора. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже
качеството си на кредитор, а длъжникът (който съгласно чл.134, ал.2 ЗЗД се
конституира по делото като съищец) следва да установи липсата на интерес от
предявяване на иска, а именно наличието на достатъчно имущество, от което
кредиторът да се удовлетвори.
По
делото се доказа от представения изпълнителен лист, че ищцата Т.С.И. има
вземането от съищеца Т.С.Д.. При разпределена с доклада на съда тежест,
съищецът не ангажира доказателства, които да установят липсата на интерес от
предявяване на иска, а именно – наличието на достатъчно друго имущество, от
което кредиторът да се удовлетвори. Затова и доколкото упражняваното от ищеца,
в качеството му на процесуален субституиент, право е имуществено и не зависи от
личната преценка на длъжника, то съдът приема, че е надлежно сезиран за
разглеждането на предявения косвен иск. Кредиторът е упражнил длъжниковите
права чрез предявяването на иска за собственост за защита това право.
За
основателността на последния следва да се установи, че съищецът е собственик на
процесните ½ идеални части от недвижимите имоти по силата на правна
сделка, както и че ответниците владеят имотите без правно основание за това.
Доколкото ответникът С.Д. се е снабдил с нотариален акт, издаден по
обстоятелствена проверка и предвид изричното оспорване на този титул, в негова
тежест (както е указано в доклада на съда) е установяването на правата си – че
е владял повече от 10 години необезпокоявано и явно процесните имоти.
По
делото се ангажираха доказателства, че съищецът Д. е придобил по силата на
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 29.03.2006 г.,
½ идеална част от ПИ № ***, представляващ пасище, мера с площ от 2,656
дка., находящ се в село ***, общ. ***. Установи се също, че след приемането на
КК и КР закупеният имот е нанесен като три самостоятелни имота, а именно: ПИ с
идентификатор № ****** с площ от 80 кв.м., ПИ с идентификатор № ****** с площ
от 1676 кв.м. и ПИ с идентификатор № ****** с площ от 776 кв.м., всички
находящи се в землището на село ***, общ. ***. Така изложените обстоятелства
водят до извода, че Т.Д. е собственик на ½ идеални части от процесните
имоти.
От
своя страна, ответникът С.Д. не доказа, въпреки изрично дадените от съда
указания, включително и по реда на чл.146, ал.2 ГПК, да е изпълнен фактическият
състав на придобивното основание, въз основа на което се титулова за собственик
на спорните ½ идеални части. Представеният по делото констативен
нотариален акт, доколкото е оспорен от ищеца, не се ползва с обвързваща за съда
сила по отношение на изводите на нотариуса за принадлежността за правото на
собственост. Затова, когато се противопоставят насрещни права, всяка една от
страните, която представя титул за собственост, следва да докаже проявлението
на придобивното основание. Ответникът не установи, че е осъществявал постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено владение по отношение на спорната
идеална част в продължение на повече от 10 години. В действителност, по делото
са налице данни за договор от 15.04.2006 г., включен между съищеца и първия
ответник, по силата на който Т.Д. е продал на С.Д. собствената си ½ идеална
част от процесните имоти. Този договор обаче не е сключен в изискуемата от
закона форма за действителност – нотариален акт, поради което и не е проявил
вещно-транслативен ефект. От друга страна, в договора е уговорено, че
„продавачът” предава на „купувача” владението по отношение на имота. Дори да се
приеме, че с тази уговорка ответникът Д. е установил фактическа власт по
отношение на спорната ½ идеална част от имота, то не се установи дали
тази фактическа власт е продължила да се упражнява повече от 10 години явно и
необезпокоявано. Именно в тежест на ответника е установяването на тези
обстоятелства. Доколкото не се ангажираха доказателства в тази насока, то съдът
приема, че ответникът не е доказал правата си по отношение на процесните
½ идеални части от имотите, поради което не следва да се зачете
издаденият през 2016 г. констативен нотариален акт. След като ответникът С.Д.
не е придобил процесната ½ идеална част от имота, то той не е могъл да
се разпореди с нея в полза на втория ответник „Еврофууд 2011” ЕООД с договора
от 04.08.2016 г.
Предвид
така изложените съображения, предявеният косвен иск от кредитора за признаване
за установено в отношенията между страните, че съищецът Т.С. е собственик на
½ идеални части от процесните имоти е основателен и следва да се уважи.
Като последици от уважаването на иска е отмяната на основание чл.537, ал.2 ГПК
на нотариален акт за признаване на право на собственост върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка № ***г., вписан в СВ Пловдив под акт № ***г. По реда
на посочената разпоредба могат да се отменят единствено констативните
нотариални актове, но не и конститутивните (тези по правни сделки), поради
което искането на ищеца за отмяна на нотариалният акт от 04.08.2016 г., който
обективира прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично
задължение, е неоснователно. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени
в ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС.
По
делото не се установи, ответниците да упражняват фактическа власт по отношение
на процесните имоти, ищецът не ангажира доказателства в тази насока. От друга
страна, доколкото вторият ответникът е придобил от праводателя по договора от
04.08.2016 г. ½ идеална част от имотите, то той в качеството си на
съсобственик има право да упражнява фактическа власт по отношение на
собствената си идеална част. Предвид изложеното искането за предаване на
владението по отношение на процесните идеални части от имотите следва да се отхвърли
като неоснователно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищцата на
основание чл.78, ал.1 ГПК, които възлизат на сумата от общо 1448,27 лв.
съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
иск с правна квалификация чл.134, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.108 ЗС, от Т.С.И., ЕГН: **********, адрес: ***, действаща в
качеството си на процесуален субституент на длъжника Т.С.Д., ЕГН: **********, по отношение на С.С.Д., ЕГН: **********,
адрес: *** и „Еврофууд 2011” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: село ***, община ***, област Пловдив, ул. ******, че Т.С.Д., ЕГН: **********,
адрес: *** е собственик на основание
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***г., вписан в
СВ Пловдив под акт № ***г. на ½
идеални части от следните недвижими имоти, а именно:
-
Поземлен имот с идентификатор № ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № *****г., на **** *** на АГКК, находящ се в село ***,
община ***, област Пловдив, местността ***** ***, с площ от 1676 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м), номер от предходен план: 0.150, парцел **-***, при
съседи: ПИ с идентификатори № ******, № *******, № ******, № *******, № ******,
№ ******.
-
Поземлен имот с идентификатор № ****** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № ****** г., на ***** **** на АГКК, находящ се в
село ***, община ***, област Пловдив, местността ***** ***, с площ от 776
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер от предходен план: 0.150, парцел *-***,
при съседи: ПИ с идентификатори № ******, № *******, № ******, № ******, № *********,
№ ********.
-
Поземлен имот с идентификатор № ****** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № ******* г., на ******** ********** на АГКК,
находящ се в село ***, община ***, област Пловдив, местността *** ***, с площ
от 80 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер от предходен план: *****, при
съседи: ПИ с идентификатори № ********, № *********, № ******, № ******, № *********.
КАТО
ОТХВЪРЛЯ искането за осъждане
на ответниците С.С.Д., ЕГН: ********** и „Еврофууд 2011” ЕООД, ЕИК: *********, за
предаване на владението по отношение на процесните идеални части от недвижимите
имоти на съищеца Т.С.Д., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.С.Д.,
ЕГН: ********** и „Еврофууд 2011” ЕООД, ЕИК: ********* да заплатят на Т.С.И.,
ЕГН: ********** сумата от 1448,27 лв.
(хиляда четиристотин четиридесет и осем лева и двадесет и седем стотинки) –
разноски в първоинстанционното производство.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален
акт за признаване на право на собственост върху недвижими имот по
обстоятелствена проверка № ***г., вписан в СВ Пловдив под акт № ***г.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В. К.
Вярно с оригинала.
К.К.