Решение по дело №4550/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№.............

гр. Варна , 07.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав: 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4550 по описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството е иск на „К.и.П.” ООД, ЕИК***, с правно основание чл.92 ЗЗД за осъждане на „Б.к.” ЕООД, ЕИК***, за сумата 24 000лв. – частичен иск от 69 000лв., която сума съставлява неустойка за предсрочно прекратяване с предизвестие, от страна на наемодателя, поради неплатена наемна цена за м.06.2016г., на договор за наем от 04.11.2013г., анексиран неколкократно впоследствие, относно ползването на търговски обект №* – заведение за бързо хранене с площ 759кв.м., находящо се в ***, която сума е дължима на основание чл.21, ал.2 от договора, ведно със законната лихва от предявяване на иска (пред ПдРС) – 05.01.2017г. до пълното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с ответника сключили на 04.11.2013г. договор за наем търговски обект №* – заведение за бързо хранене с площ 759кв.м., находящо се в ***, индивидуализиран допълнително в договора. Впоследствие клаузите му били неколкократно анексирани.Към 2016г. по силата на договора, срещу ползването на наетия обект, ответникът следвало да заплаща цена от 5500лв. месечно без ДДС, а ищецът – да осигури ползването.

Твърди още, че месечната наемна цена за м.06.2016г. в размер на 6600лв. с ДДС, не била платена от ответника до падежната дата 05.06.2019г., а и изобщо, с което за ищеца се породило правото да го прекрати без предизвестие. Такова било изпратено и било получено от представител на ответника на 10.08.2016г., от който момент договорът бил прекратен. А поради това и причините за това, на осн. чл.21, ал.2 от договора ищецът придобил правото на неустойка в размер на 12 месечни вноски, или общо 69 000лв. Поради това претендира по делото да получи частична сума от общо дължимата неустойка. Както и съдебни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор (за единствен такъв следва да се приеме отговорът от 11.12.2018г. подаден лично от управителя В. Н., с оглед двукратното произнасяне на ОС – П., че първоначално подаденият такъв е от нелегитимно лице и не следва да бъде зачитан от съда). С него ответникът оспорва иска по основание. Твърди, че не са приложени всички анекси и споразумения към началния договор, с цел да се заблуди съда. Твърди, че не е забавял плащания и отношенията са били винаги добри. Възразява ищецът да е имал право да прекрати едностранно договора. Не приема и възразява той (В. Н.) да е получавал нотариална покана на 10.08.2016г., а и изобщо. Моли за отхвърляне на иска и за съдебни разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните е напълно безспорно, като се потвърждава и от приетия по делото писмен договор и допълнителни споразумения към него, сключването между страните по делото на 04.11.2013г. на договор за наем на търговски обект №* – заведение за бързо хранене с площ 759кв.м., находящо се в ***, индивидуализиран допълнително в договора, при променяна във времето цена, която към м.06.2016г. е била 6600лв. с ДДС.

Към отговора на исковата молба, подаден от управителя В. Н., са приложени и още допълнителни споразумения, които не съдържат промяна на договореното относно обекта, цената към м.06.2016г. и условията и последиците от прекратяване на правоотношението.

Видно от приложена на л.12-14 от първоначалното дело на РС – П. нотариална покана, със същата ищцовото дружество е уведомило ответното, че в момента на поканата са налице неплатени задължения по договора, включително и за м.06.2016г. от 6600лв. с ДДС, поради което на осн. чл.21, ал.2 от договора е и прекратило едностранно правоотношението. Поканата е връчена лично срещу подпис на лицето В. С. У. на 22.08.2016г.

От служебно извършената справка в ТР на АВп се изяснява, че към дата 22.08.2016г. ответното дружество се е представлявало от две лица – В. С. У. (получател на нотариална покана) и В. Н..

Видно от приетите заповед по чл.417 ГПК и изп. лист, издадени по гр.д. №11897/2016г. на ВРС, ищцовото дружество се е снабдило с тези ЗНИ и ИЛ за връщане ползването на наетия по договора за наем обект, срещу ответника.

Други пряко относими към спора доказателства не са приети.

Ответникът не се е възползвал от възможността, дадена му от РС – В.  още с насрочването на делото и изготвянето на определението по чл.140 ГПК вр. чл.146 ГПК, да прецизира искането си за ССчЕ, което искане, прецизирано,да би могло да бъде преразгледано от съда в първото о.с.з.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Предпоставките за уважаването на предявеня иск се свързват с пълното и главно доказване от ищеца на: соченото договорно правоотношение с ответника; изправността си относно своите задължения по него; правомощието да прекрати едностранно сделката; надлежното връчване на твърдяната нотариална покана на представител на ответника; респективно настъпилото прекратяване на договора; предпоставките на неустойката, на която се позовава; размера на иска.

В процесуална тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава доводите си – наличие и на други споразумения към договора, освен сочените от ищеца, които други споразумения променят съществените за процеса негови клаузи; и твърдяната своя изправност по договора (включително срочно плащане на наема за м.06.2016г.).

За договора: Както вече се посочи, между страните е напълно безспорно, а се потвърди и от приетия писмен договор и допълнителни споразумения към него, сключването между страните по делото на 04.11.2013г. на договор за наем на търговски обект №* – заведение за бързо хранене с площ 759кв.м., находящо се в ***, индивидуализиран допълнително в договора, при променяна във времето цена, която цена към м.06.2016г. е била 6600лв. с ДДС. Към отговора на исковата молба, подаден от управителя В. Н., са приложени и още допълнителни споразумения, които не съдържат промяна на договореното относно обекта, цената към м.06.2016г. и условията и последиците от прекратяване на правоотношението. Поради което следва да се приеме за доказано твърдяното договорно правоотношение със сочените клаузи относно обекта, цената към м.06.2016г. и условията за прекратяването му.

По изправността на ищеца по договора и съответно ползването на наетия имот не е възведен спор, поради което и това съдът приема за изяснено.

По изправността на ответника, относно задължението му за плащането на наемна цена, конкретно за м.06.2016г. е налице съществен за процеса спор, като процесуалната тежест за доказване на плащането беше на ответника. Точно това му беше изрично указано с определението по реда на чл.140 ГПК, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК. Нещо повече – на осн. чл.146, ал.2 ГПК изрично му бе посочено и че към момента на насрочването не сочи никакви доказателства за плащането на наема за м.06.2016г. Въпреки това ответникът не прояви никаква последваща по въпроса активност. Ответникът не се възползва дори от възможността, дадена му от РС – В.  още с насрочването на делото и изготвянето на определението по чл.140 ГПК вр. чл.146 ГПК, да прецизира искането си за ССчЕ, което искане, прецизирано,да би могло да бъде преразгледано от съда в първото о.с.з. Поради които обстоятелства съдът приема за напълно недоказано твърдяното от страна изправно плащане, респективно – че наемна цена за м.06.2016г. не е платена.

По прекратяването и неустойката: Като начало следва да се отбележи, че с чл.21, ал.2, изр. последно от договора за наем от 04.11.2013г. страните уговорили неустоечна отговорност в размер на 12 броя месечни вноски, във всеки случай на забава на наемателя да заплати падежирала наемна цена, с повече от 10 дни. Ето защо при приетото в предходния абзац неизпълнение дори само това следва да се счита достатъчно за активиране на неустоечната клауза.

Оделно видно от приложена на л.12-14 от първоначалното дело на РС – П. нотариална покана, с нея ищцовото дружество е уведомило ответното, че в момента на поканата са налице неплатени задължения по договора, включително и за м.06.2016г. от 6600лв. с ДДС, поради което на осн. чл.21, ал.2 от договора е и прекратило едностранно правоотношението. Поканата е връчена лично срещу подпис на лицето В. С. У. на 22.08.2016г., а е изпратена до адреса на дружеството по ТР. От служебно извършената справка в ТР на АВп се изясни, че на 22.08.2016г. ответното дружество се представлявало от две лица – В. С. У. (получател на нотариална покана) и В. Н.. Ето защо по правилата на чл.50 ГПК връчването на един от двама управители лично, на адреса на управление на търговското дружество, е съвсем валидно. Тоест и договорът е прекратен едностранно и валидно от ищеца, което още веднъж потвърждава извода за приложимост на неустоечната клауза.

            След като се мотивира приложимостта на клаузата на чл.21, ал.2, изр. последно от договора за наем от 04.11.2013г., то и задължението на ответника се явява доказано и по основание, и по размер, при отчитане, че процесната сума е под общия сбор на 12-те месечни вноски. Самата клауза, при служебна проверка, не може да е неравноправна или прекомерна,защото е уговорена между търговци по ТЗ (арг. от чл.309 ТЗ).

            В заключение по изложените съображения съдът намира предявения иск за доказан по основание и размер, поради което и подлежащ на уважаване.

            По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства на ищеца следва да се заплатят разноски от 960лв. –д.такса и 1800лв. – адв.хонорар.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА отв. „Б.к.” ЕООД, ЕИК***, да заплати на „К.и.П.” ООД, ЕИК***, сумата 24 000лв. – частичен иск от 69 000лв., която сума съставлява неустойка за едностранното предсрочно прекратяване, от страна на наемодателя, поради неплащане на наемната цена за м.06.2016г., по договор за наем от 04.11.2013г., анексиран неколкократно впоследствие, относно ползването на търговски обект №* – заведение за бързо хранене с площ 759кв.м., находящо се в ***, която сума е дължима на основание чл.21, ал.2 от договора, ведно със законната лихва от предявяване на иска (пред РС - П.) – 05.01.2017г. до пълното изплащане на сумата, на осн. чл.92 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА отв. „Б.к.” ЕООД, ЕИК***, да заплати на „К.и.П.” ООД, ЕИК***, сумата 2760.00лв. – разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. , в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………