Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

    

                гр.София, 23.04.2020 година

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                         мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА

                                   

като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №2729 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ***, подадена чрез юрисконсулт Б.Ю.- длъжник по изпълнително дело №20198510402451 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№851 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу разпореждане от 15.11.2019г., с което във връзка с постъпило възражение вх.№80281/04.11.2019г. се намалява размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 350.00 лв. на 300.00 лв.. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, което има характер на постановление за разноски. Твърди се, че на взискателя по изпълнителното дело се дължат единствено разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на делото по чл.10, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. в размер на сумата от 200.00 лв.. Поддържа се, че с оглед обстоятелството, че не са били извършвани действия по водене на делото на взискателя не се дължи възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.. Излага се още, че следва да бъде намалена пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, която не е правилно изчислена, дължи се само върху материалния интерес по изпълнителното дело, без да се включват и разноските по изпълнението. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител претендира присъждане на направени разноски по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – Р.С.Б., чрез адв.М.Л., депозира отговор, в който взема становище за недопустимост и алтернативно за неоснователност на постъпилата жалба. Поддържа се, че след постъпване на жалбата от длъжника с разпореждане от 04.12.2019г. съдебният изпълнител е намалил размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 300.00 лв. на 230.00 лв.. Твърди се, че по изпълнителното дело са извършени множество отделни действия по събиране на вземането, предвид на което адвокатско възнаграждение от 230.00 лв. за образуване и водене на изпълнителното дело е в минимален размер, не е налице прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК и възражението на длъжника за намаляване на направените разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба.

ЧСИ М.П., с рег.№851 при КЧСИ, е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.

           Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20198510402451 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№851 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба на Р.С.Б., чрез адв.М.Л., срещу длъжника - „Т.С.“ ЕАД, ***, въз основа на изпълнителен лист от 14.08.2019г., издаден по гр.дело №22680/2017г. по описа на СРС, Г.О., 50 състав. На длъжника - „Т.С.“ ЕАД, *** е връчена покана за доброволно изпълнение, с която освен дължимите по приложения изпълнителен лист суми, длъжникът е поканен да заплати и сумата от 356.91 лв., разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя за платено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 133.12 лв., такси по ТТР към ЗЧСИ.

 В срока за доброволно изпълнение длъжникът - „Т.С.“ ЕАД, *** е депозирал писмено възражение вх.№80281/04.11.2019г., в което е направено възражение за прекомерност на разноски за дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв., като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери само за образуване на изпълнително дело от 200.00 лв.. В същото възражение са наведени доводи, че начислената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ не е правилно изчислена, тъй като е включено адвокатското възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното производство, в събраната сума по смисъла на т.26 от ТТР към ЗЧСИ, което е незаконосъобразно.

С разпореждане от 15.11.2019г. ЧСИ М.П., с рег.№851 при КЧСИ, с район на действие СГС, във връзка с постъпило възражение вх.№80281/04.11.2019г. намалява размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 350.00 лв. на 300.00 лв..

Постъпила е молба с вх.№92449/04.12.2019г. от взискателя, с която моли да се намалят приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело в минимални размери, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание постъпилата от взискателя молба с вх.№92449/04.12.2019г. съдебният изпълнител е постановил разпореждане на 04.12.2019г., с което намалява размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 300.00 лв. на 230.00 лв..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:        

           Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските /чл.435, ал.2 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.           

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – така определение №403/1.12.2008г. по ч.гр.д. №1762  от 2008г. на ВКС, V Г.О..

 В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело пълномощника на взискателя - адв.М.Л. не е извършил други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.    

Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2  от съответните възнаграждения, посочени  в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай въззивният съд счита, че упълномощеният от взискателя адвокат е извършил по процесното изпълнително дело единствено действие по неговото образуване като е подал молба за образуването му въз основа на изпълнителен лист от 14.08.2019г., издаден по гр.дело №22680/2017г. по описа на СРС, Г.О., 50 състав.. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на 200.00 лв. - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г.. От друга страна с оглед факта, че срещу длъжника след изпращане на поканата за доброволно изпълнение не са били извършвани, вкл. след изтичане на срока за доброволно изпълнение, никакви процесуални действия, насочени към удовлетворяване на парични вземания, взискателят няма право на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, свързани с процесуално представителство, защита и съдействие по извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – чл.10, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.. В тази връзка възражението на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ, следва да бъде намалено до размер на сумата от 200.00 лв..

 С оглед на гореизложеното, възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до дължимите такива за образуване на изпълнителното производство в размер на сумата от 200.00 лв., който размер изцяло съответства на минималния такъв съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /след изменението от ДВ, бр.28/28.03.2014г./.

 В настоящия случай въззивният съд се съобрази с обстоятелството, че след депозиране на жалбата на длъжника съдебният изпълнител е постановил последващо разпореждане на 04.12.2019г., с което се намалява размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 300.00 лв. на 230.00 лв., предвид на което подадената жалба на „Т.С.“ ЕАД, ***, срещу разпореждане от 15.11.2019г., в частта, в която се отказва да се намали размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 300.00 лв. на 230.00 лв. се явява неоснователна. Подадената жалба от длъжника - „Т.С.“ ЕАД, ***, срещу разпореждане от 15.11.2019г. в останалата част, в която се отказва да се намалят разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение от 230.00 лв. на 200.00 лв. се явява основателна и като такава следва да се уважи, като размерът на дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение следва да бъде намален от 230.00 лв. до сумата от 200.00 лв..

На следващо място основателна се явява и подадената жалба в частта, в която се прави искане за намаляване на определената от ЧСИ М.П., с рег.№851 при КЧСИ, с район на действие СГС, по изпълнително дело №20198510402451 пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. По процесното изпълнително дело съдебният изпълнител е изчислил дължимата пропорционална такса от 34.72 лв. с ДДС върху размера на всички събрани вземания, към които се включва както сумата по изпълнителен лист, така и начислени разноски – факт, който изрично се признава от съдебния изпълнител в депозирани от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК/. Настоящият състав счита, че материалният интерес, върху който се изчислява пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист. При определяне на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не се включват и начислените разноски, в т.ч. и адвокатско  възнаграждение. Ето защо и съобразно т.26, б."а" от ТТРЗЧСИ, дължимата пропорционална такса е в размер на 10.00 лв. без ДДС или 12.00 лв. с вкл. ДДС при материален интерес от 52.40 лв. /по изпълнителен лист от 14.08.2019г., издаден по гр.дело №22680/2017г. по описа на СРС, Г.О., 50 състав/.

По отношение на разноските по настоящето дело:

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е основателна. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателя /ответник по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателя не следва да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.441 от ГПК.

            Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

 

                                                 Р     Е     Ш     И   :

          

            ОТМЕНЯ като незаконосъобразно разпореждане от 15.11.2019г., издадено по изпълнително дело №20198510402451 по описа на ЧСИ  М.П., с рег.№851 при КЧСИ, с район на действие СГС, В ЧАСТТА, в която се отказва да се намали размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 230.00 лв. на 200.00 лв., минималния такъв за образуване на изпълнително дело

и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за взискателя – Р.С.Б., с ЕГН **********; по изпълнително дело №20198510402451 по описа на ЧСИ  М.П., с рег.№851 при КЧСИ, от 230.00 лв. на 200.00 лв. /двеста лева/.

ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по изпълнително дело №20198510402451 по описа на ЧСИ  М.П., с рег.№851 при КЧСИ, при материален интерес от 52.40 лв. /по изпълнителен лист от 14.08.2019г., издаден по гр.дело №22680/2017г. по описа на СРС, Г.О., 50 състав/ дължима на основание т.26, б.”а“ от Тарифа за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители, в размер на сумата от 12.00 лв. /дванадесет лева/ с вкл. ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.С.“ ЕАД, ***, подадена чрез юрисконсулт Б.Ю.- длъжник по изпълнително дело №*********по описа на ЧСИ М.П., с рег.№851 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу разпореждане от 15.11.2019г., в останалата обжалвана част.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                     

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.