№ 2209
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100513514 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение№20142163 от 18.06.2021г., постановено по гр.дело №21250/2020г. по описа
на СРС, ГО, 90 с-в е признато за установено по отношение на „ЧЕЗ Р.Б.“АД с ЕИК*******,
че В. М. Т. с ЕГН********** и Т. Д. Н. с ЕГН********** не дължат съответно 1/4 и 3/4 от
сумата 540,98лв.- допълнително начислено от ответника задължение /корекция/ за цена на
електроенергия за периода от 12.12.2019г. до 31.12.2019г. на основание чл.83, ал.1, т.6 във
вр. с чл.50, ал.2 ПИКЕЕ и Констативен протокол от 1023772/31.12.2019г., с Фактура
№**********/30.04.2020г., относно обект находящ се в местността „Бонсови поляни“,
Вилна зона „Люлин“, както и от сумата от 66лв.- разходи за проверка на електромер,
начислена с Фактури №**********/30.04.2020г. и №**********/30.04.2020г., поради
липсата на правно основание за така начислените задължения. Ответникът е осъден да
заплати на ищците 650 лв. разноски по делото.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника „ЧЕЗ Р.Б.“АД. Жалбоподателят поддържа, че процесните фактури са
били сторнирани и са издадени нови фактури за същите суми (№№00032,73052/11.06.2020г.,
**********/11.06.2020г. и **********/11.06.2020г.) на новия титуляр на партидата- ищцата
В.Т., поради което предявеният иск е недопустим и производството по него следва да бъде
прекратено, тъй като ищците оспорват фактури, които не се претендират от ответното
дружество. Заявява, че оспорваните фактури вече не съществували в правния мир, а за
процесната проверка имало издадени и връчени други фактури за същите суми, поради
1
което сумите които ищците оспорват продължавали да са дължими на ответното дружество,
а ищци щели да бъдат принудени да водят нов процес за „оспорване на действителните
фактури“. Твърди, че необосновано не е кредитирано от първоинстанционния съд
заключението на вещото лице в частта му, в която е установено, че извършените
манипулации съставляват промяна в схемата на свързване, което се подкрепяло и от
заключенията на метрологичната експертиза, съгласно която и съгласно констативен
протокол №171/17.02.2020г. в графата „Отчетена грешка, %“ липсвали посочени цифрови
данни. Твърди, че процесните фактури били изпратени на ищцата Т. съобразно чл. 49, ал. 4
от ПИКЕЕ с препоръчано писмо с обратна разписка, а в текста на ПИКЕЕ не фигурирало
изискване за получаване на писмата от абоната, а само за тяхното изпращане. Ищцата В.Т.
присъствала на проверката, но към 31.12.2019г. титуляр на партидата била М. Т. и нямало
как съставения констативен протокол да и бъде предявяван за подпис. Процесната корекция
била извършена по реда на новите ПИКЕЕ (ДВ бр.35/30.04.2019г.), съгласно чл.56 от които
в случаите на преизчисляване на количествата електрическа енергия по раздел IX от
същите, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и
информация за дължимата сума за мрежови услуги, а ползвателят на мрежата заплаща на
оператора на мрежата (ответника) дължимата сума. Разходите във връзка с неизмерването
(неточното и непълно измерване) изцяло се поемали от разпределителното дружество,
поради което именно „ЧЕЗ Р.Б.“ АД издавало фактурите за неизмерената, неправилно и/или
неточно измерената електрическа енергия в резултат на неправомерно въздействие върху
средствата за измерване или промяна в схемата на свързване. Снабдителното дружество
„ЧЕЗ Електро България“ АД нямало отношение към закупуване на електрическа енергия за
компенсиране на технологичните разходи, съответно затова при издаване на новите ПИКЕЕ,
КЕВР е преценил, че не снабдителното дружество следва да издава фактурите, съдържащи
преизчисления за неизмерената, неправилно и/или неточно измерената електрическа
енергия. Твърди също така, че Законът за енергетиката предвижда възможност за обективна
отговорност на потребителите, независимо от това кой е извършил интервенция върху
измервателните уреди. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът- отхвърлен
изцяло. Претендира разноски.
Ответниците по жалбата и ищци в производството В. М. Т. и Т. Д. Н. в подадения в
срок отговор на въззивната жалба оспорват същата като неоснователна. Считат, че
решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно, като излага съображения в
тази насока. Посочват, че качеството на потребител на електрическа енергия е дефинирано
от закона и не зависи от становището на ответника, както и че основанието за плащане на
процесните суми не е издаването от ответника на фактура, а конкретно правоотношение с
установени по делото съществени условия. Претендират разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
2
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Не
могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че предвид сторнирането на
процесните фактури след датата на подаване на исковата молба, предявеният иск бил
недопустим. Абсурдно е да се приеме, че следа като едната страна в облигационното
правоотношение предяви пред съда претенция за установяване съществуването или
несъществуването на конкретно задължение, другата страна с едностранно действие (в
случая сторниране на фактура и издаване на нова такава за същото задължение) може да
промени страните по материалното правоотношение, респективно- процесуалното такова.
Нещо повече, след установяване съществуването или несъществуването на задължението в
настоящото производство, независимо от броя на сторниранията и издаванията на нови
фактури от ответника за едно и също задължение, ищците няма да бъдат принудени да водят
нов процес „за оспорване на действителните фактури“, тъй като въпросът относно
съществуването на това задължение ще е разрешен между страните със силата на пресъдено
нещо по смисъла на чл.298 и 299 от ГПК. Обратното би означавало, че след разрешаването
от съда на спор относно едно вземане/задължение, загубилата страна винаги може да издаде
нов вторичен счетоводен документ и да претендира отново същото вземане, твърдейки че
основанието е различно. Както към момента на извършване на проверката (всъщност от
01.02.2007г. за ищцата Т.Н. и от 31.07.2007г. за ищцата В.Т.), така и към настоящия момент
ищците са съсобственици на процесния имот, съответно- потребители на електрическа
енергия съгласно ЗЕ и независимо от това дали начислените суми за доставената
електрическа енергия са фактурирани на праводателката им М. Т. или на тях (фактура
№**********/30.04.2020г. и фактура №**********/11.06.2020г., издадени за едно и също
задължение с различен получател на доставката), дължат заплащането на реално
потребената енергия в имота. Поради това за ищците е налице правен интерес да
установяват по отношение на ответното дружество, че не дължат претендираната сума за
преизчисляване на доставената електроенергия.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка
с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства са правилно установени от
първоинстанционния съд въз основа на представените писмени доказателства, показанията
на разпитаните свидетели и заключението на вещото лице по СТЕ, както следва:
С констативен протокол от 31.12.2019г. е установено, че при проверка на средство за
търговско измерване на абонат с клиентски номер **********, дисплеят на електромер
№18684928 е бил тъмен, счупен и нямал показания, липсвала пломбата на щита на
3
ел.таблото и на капачката на клемния блок, счупен бил и големия капак на електромера.
Електромерът е бил демонтиран и на негово място е монтиран нов изправен такъв.
Проверката е извършена от двама представители на ответника, в присъствието на
представител на федерацията на потребителите и в отсъствието на самия потребител и
служител на МВР.
От показанията на свидетелите Костова и Георгиев се установява, че проверката е
извършена по сигнал и в присъствието на ищцата В.Т..
От показанията на свидетеля Халембаков се установява, че на 30.12.2019г., след като
установила, че електромера пред къщата й в местността „Босови поляни“ е разбит, ищцата
В.Т. съобщила за това по телефона на представител на ответника. Вратата на ел.таблото
била отворена, а електромерът- надупчен с остър предмет.
С представеното по делото уведомление от 30.04.2020г., въз основа на справка за
преизчислени количества ел.енергия от 29.04.2020г. и издадена фактура
№**********/30.04.2020г. и приложение към нея, на основание раздел IX, чл.50, ал.2
ПИКЕЕ ответникът доначислил за периода от 12.12.2019г. до 31.12.2019г. на
наследодателката на ищците М. Т. в качеството й на клиент относно имот в местност
„Бонсови поляни“, Вилна зона „Люлин“, на база ½ от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения, чрез която обекта е свързан с електроразпределителната
мрежа, сумата от 540,98лв.
Въз основа на представеното по делото заявление от 14.05.2020г. от ищцата В.Т., между
нея и ответното дружество е сключен договор за продажба на ел.енергия относно
горепосочения имот и след тази дата титуляр на партидата е ищцата В.Т.. В заявлението е
посочено, че ищцата владее имота от 2008г.
С писмо от 11.06.2020г. ответното дружество уведомява ищцата В.Т., че въз основа на
данните от констативния протокол от 31.12.2019г. и протокола от проверката на
електромера в БИМ, на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, е начислена сумата от 540,98 лв. за
преизчислени количества електрическа енергия, а с Фактура №**********/11.06.2020г.
сумата по корекцията за периода от 12.12.2019г. до 31.12.2019г. е начислена като
задължение на В.Т.. Тези документи не са били връчени на ищцата, а само изпратени с
препоръчани писма до адреса на потребление.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза и Констативен протокол
№171/17.02.2020г. на БИМ се установява, че при извършената проверка в БИМ
електромерът е бил с дисплей без визуализация, счупен горен капак и дисплей, електронната
му платка е пробита, поради което не могат да се изследват метрологичните му
характеристики и той не съответства на техническите изисквания, което е довело до
неизмерване на количеството потребена електроенергия. Изчисляването на корекцията на
сметката на ищеца е извършено съгласно чл.50, ал.2 ПИКЕЕ при правилно осъществени
математически пресмятания, съгласно утвърдени от КЕВР цени и тарифни зони валидни за
потребителя за периода от 12.12.2019г. до 31.12.2019г. тъй като на 11.12.2019г. от страна на
служители на „ЧЕЗ Р.Б.“ ЕАД е била извършвана проверка на същия електромер. Според
4
вещото лице пробиването на електронната платка на електромера е довело до промяна в
схемата на свързването му.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав достига до
същите правни изводи като първостепенния съд.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя относно изискването на чл.49,
ал.4 от ПИКЕЕ за връчване на констативния протокол, тъй като направеното във въззивната
жалба тълкуване обезсмисля самата разпоредба. Изискването на законодателя за изпращане
на констативния протокол на ползвателя в седемдневен срок от датата на съставянето му с
препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените
от ползвателя данни за контакт не е самоцелно, а е въведено именно за да подсигури
надлежното връчване (получаване) на констативния протокол от ползвателя.
Не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице в частта в която сочи, че
пробиването на електронната платка на електромера е довело до промяна в схемата на
свързването му, тъй като пробиването на електромера и платката очевидно представлява
нарушение в целостта и функционалността на средството за търговско измерване по
смисъла на чл.49, ал.5 ПИКЕЕ, а не промяна на схемата на свързване по смисъла на чл.49,
ал.8 от ПИКЕЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1, б.“б“ от ПИКЕЕ в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода
от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване, като при неизмерващо средство за търговско
измерване (както е в процесния случай) количеството електрическа енергия се изчислява
като една трета от пропускателната способност на измервателната система при
всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента. Действително,
съгласно ал.2 на същата разпоредба, при промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване, като преизчисляването се извършва на базата на половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията
на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване, но настоящият
случай не е такъв предвид изложеното по-горе. Следователно ответникът неправилно е
извършил преизчислението, като е приложил разпоредба, несъответстваща на фактическото
положение, установено от събраните в настоящото производство доказателства.
Както правилно е отбелязал и първостепенният съд, в случая изобщо не е налице
5
основание за преизчисляване/доначисляване на суми, тъй като потреблението в имота е
отчетено за процесния период от 12.12.2019г. до 30.12.2019г. от ответника на стойност
244,96лв. и е издадена фактура №********** от 21.01.2020г., а от събраните по делото
гласни доказателства се установява, че електромерът е бил повреден на 30.12.2019г.,
очевидно след момента на отчитане на показанията му от служител на ответника.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а решението на СРС- потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по
жалбата В. М. Т. е направила разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 300
лева, които следва да и се присъдят изцяло. Възражението за прекомерност е неоснователно-
размерът е минималният съгласно НМРАВ.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.З ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение№20142163 от 18.06.2021г., постановено по гр.дело
№21250/2020г. по описа на СРС, ГО, 90 с-в.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Р.Б.“АД с ЕИК******* да заплати на В. М. Т. с ЕГН********** сумата
от 300лв. (триста лева)- адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6