РЕШЕНИЕ
№ 3468
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110120646 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно съединени установителни искове от „Топлофикация София“
ЕАД срещу Ю. Г. П., както следва:
- иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 897.29 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент 53, находящ се в гр.София,
ж.к. „Л.“, бл....., за периода 01.05.2015г. – 30.04.2018г., както и на сумата 21.36 лева –
главница за осъществено дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 15.03.2019г., до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 141.86
лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2016г. –
01.03.2019г., както и на сумата 3.62 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 30.03.2016г. – 01.03.2019г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, като собственик на ½ ид.ч. от него, поради което е задължен да заплати
стойността й, което не е сторил. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на „Топлофикация
1
София“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15212/2019г. на СРС, 55 състав, срещу
която е постъпило възражение. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени
искания, както и искане за привличане на трето лице-помагач. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция с твърдение, че не е потребител на доставената
в имота топлоенергия; че не го обитава от 2015г.; че не е доказано количеството реално
доставена за имота топлинна енергия, нито стойността й. Навежда възражение за погасяване
на вземанията по давност. Прави искане за допускане на свидетели за установяване на
обстоятелството, че не живее в жилището, както и за задължаване на ищеца и третото лице
помагач за представяне на приложените по делото договори в оригинал. Прави искане за
спиране на настоящото дело до решаване на образувано за имота дело за делбa.
Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище
по делото.
В съдебно заседание представителят на ищеца моли предявените искове да бъдат
уважени, считайки ги за доказани по основание и размер.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска. Релевира недопустимост на
производството поради неизпълнение в срок на дадените указания. Твърди, че ответникът
не е ползвал имота и не е потребител по смисъла на ЗЕ. Оспорва да е доставяна ТЕ в имота.
В срок представя писмена запита по спора, в която възразява срещу представените
документи, оспорва да е налице договор между ЕС и ФДР и ответника да има качеството на
потребител. Релевира се, че заключението по ССчЕ е изготвено само на база частни
документи и не установява дължимите суми. Навежда се довод за неизправност на
топломерите. Заявява се възражение за погасяване на вземанията по давност и за плащане в
хода на образувано изпълнително дело. Сочи, че липсват доказателства по делото за
проверка на общия топломер и как е измервал количеството ел.енергия. Релевира, че
задължителни за съда са решенията на ВАС, с които е отменена методиката за дялово
разпределение, поради което начисляването на топлинна енергия е незаконосъобразно.
Претендират се разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 23.10.2001г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
02.11.2001г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС. Документите
носят подпис на съставилите ги страни, поради което и след като не са оспорени се ползват
със силата по чл. 180 ГПК
2
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 29.07.2015 г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Техем Сървисиз“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото
лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост. Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите
за дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло
изравнителните сметки не се оспорва в процеса.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот от
14.07.1997 г. жилището е придобито от Антон Юлиянов Петров. По време на придобиване
на имота, А. Ю. П. е имал сключен граждански брак с ответницата Ю. Г. П., който е бил
разтрогнат с одобрено от съда споразумение по гр.д. № 9738/2016 г на СРС, влязло в сила на
04.07.2016 г. При това положение и доколкото няма данни страните да са прилагали друг
режим по СК, то придобитото по време на брака жилище /топлоснабдения имот/ е
съпружеска имуществена общност, която е прекратена с развода и всеки от съпрузите /при
липса на други данни/ е собственик на по ½ ид.ч. от имота.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че всеки ответницата
е собственик на по ½ идеална част от процесния имот. Като собственик на имота се явяват
страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи
условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от твърденията на ответника. По
3
дело делото като свидетели са разпитани Р. П. /дъщеря на ответницата/ и Д. А. От
показанията им се установява, че ответницата не е ползвала имота, не е живяла в него от
2015 г. насам. Обстоятелството обаче, че не е ползвала имота, не прекъсва облигационна
връзка с ищеца. Напротив, облигационната връзка продължава да съществува, като в полза
на ответницата има възможност да търси заплатеното от ползващото имота лице.
По делото се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период и за годността на топломерите.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за подгряване на битова вода, за отопление и за сградна инсталация.
Наведените от ответника възражения за неизправност на топломера не се споделят. Вещото
лице е изследвало всички документи и е дало заключение, че топломерът е изправен. Освен
това, по делото са приложени други доказателства, които свидетелстват, че проверки за
техническата годност на топломера са извършвани.
За определяне размера на вземанията по делото е изслушана и приета и съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че размерът на дължимите суми
по пера е в размер на търсените с исковата молба, т.е. 897.29 лева – главница за потребена
топлоенергия, 141.87 лева – мораторна лихва върху нея, 21.36 лева – главница за
осъществено дялово разпределение и 3.62 лева - мораторна лихва върху нея. В табличен вид
са дадени и сумите по месеци.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и
вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела
своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е
основателно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2015г., а
заявлението по чл.410 ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение по
иск по чл.422 ГПК, е депозирано на 15.03.2019г. Вземанията, възникнали преди 15.03.2016г.
се явяват погасени по давност. Общият размер на вземанията след 15.03.2016г. възлиза на
665.35 лева главница за периода 16.03.2016 г – 30.04.2018 г и 83.94 лева лихва за периода
14.09.2016 – 01.03.2019 г., както и главница за дялово разпределение от 21.36 лева за
периода 01.02.2016 г – 30.04.2018 г и лихва върху тази главница от 3.62 лева за периода
30.03.2016 г – 01.03.2019 г.
4
Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на общи фактури,
изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на
съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде възможност на
кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с издаването на
последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир.
Правното значение на извършеното от длъжника плащане в изпълнителното
производство за исковия процес, който се развива по реда на чл. 422 ГПК, е разяснено с ТР
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, т.9. С него е прието, че по общото
правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за
спорното право и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК. В
изпълнение на задължението по чл. 235, ал. 3 ГПК съдът съобрази представеното по делото
удостоверение с изх. № 47094/02.12.2022 г. От него се установява, че след подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК и въз основа на издадения изпълнителен лист срещу този
длъжник /поради приемане от съда, че заповедта по чл. 410 ГПК му е редовно връчена към
онзи момент/ - на 31.03.2021 г. сумите, предмет на претенциите по настоящото дело, са
погасени от ответникът Юлияна в хода на предприето срещу нея изпълнително
производство. В удостоверението изрично е посочено поотделно погасяването на сумите, а
именно: 918.65 лева главница за ТЕ; законна лихва 192.41 лева; мораторна лихва 141.86
лева; мораторна лихва 3.62 лева; разноски по ч.гр.д. 46.28 лева /от които 25.00 лева
юрисконсултско възнаграждение и 21.28 лева – държавна такса/.
При това положение, съдът намира, че предявените искове за горницата над сумите,
изискуемостта на които е настъпила след 15.03.2016г., следва да бъдат отхвърлени като
погасени в хода на процеса поради плащане.
Остава несподелено възражението, че производството е недопустимо поради
неотстраняване на дадените указания. Съдът вече се е произнесъл в с.з. по този въпрос и
изводите не подлежат на промяна. Указания към ищеца са дадени и срокът за изпълнение е
бил най-късно в с.з., когато те са отстранени.
По разноските
Съдът намира, че ответника е дал повод за завеждане на делото, тъй като е изпаднал в
забава по отношение на задължението си за срочно плащане на потребения консуматив.
Съгласно чл.33 от ОУ на ищеца, плащането се осъществява до 45 дни от края на месеца, за
който е начислена сумата, който падеж обвързва страните по правоотношението. Именно
просрочието в плащането е основание за образуване на делото, поради което ответника
остава задължен към ищеца за направените от него разноски в процеса. Макар задължението
да е платено след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, но преди завеждането на
исковата молба – 18.04.2022 г., исковото производство е образувано въз основа на подадено
възражение по чл. 414 ГПК, а не по чл. 414а ГПК, като вземането е оспорено изцяло като
недължимо /оспорено е основанието за дължимост/ и по размер /с оглед възражението за
5
погасяване по давност/, поради което този състав приема, че разноските следва да се понесат
по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Разноските на „Топлофикация София“ ЕАД са в общ размер на 678.72 лева, от които
78.72 лева държавна такса, 500.00 лева депозит за вещи лица и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 ГПК и определено по НЗПП. При
съобразяване на размера на вземанията, които не са погасени по давност, в тежест на
ответника следва да се възложи сумата от 493.84 лева.
Разноски се дължат и на ответника. Своевременно е поискано присъждането на
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, за реалното заплащане на което
доказателства има представени, и разноски за удостоверение от ЧСИ в размер на 36.00 лева.
При съобразяване на отхвърлената част от иска поради основателно възражение за давност,
в тежест на ищеца следва да се възложат разноски в размер на 91.52 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като погасени чрез плащане в хода на процеса и като погасени по
давност, предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ........., искове, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.04.2019 г. по
ч.гр.д. № 15212/2019 г по описа на СРС, 55 състав, както следва:
- иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 897.29 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент ...., находящ се в гр.С., ж.к.
„Л.“, бл...., за периода 01.05.2015г. – 30.04.2018г., както и на сумата 21.36 лева – главница за
осъществено дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 15.03.2019г., до окончателното плащане;
- иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 141.86
лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2016г. –
01.03.2019г., както и на сумата 3.62 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 30.03.2016г. – 01.03.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Ю. Г. П., ЕГН **********, адрес гр.
София, ......, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......., сумата 493.84 лева –
разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......, да
заплати на Ю. Г. П., ЕГН **********, адрес гр. София, ......, сумата 91.52 лева – разноски по
делото.
6
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисиз“ ЕООД, ЕИК .......,
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7