Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 13.07.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
К.районен съд трети граждански състав
на дванадесети
юни две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1232 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени искове правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК и иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Т.Б.“ ЕАД
чрез процесуалния си представител твърди, че че по повод
договор за мобилни услуги от дата 03.12.2013 г., сключен с мобилния оператор „Т.Б.“
ЕАД, ответникът Д.Е.С. бил абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с
клиентски номер № ******и титуляр по предпочетения мобилен номер *******с
избрана абонаментна програма G.G.13.99 лева, с
уговорен на действие 24 месеца до 03.12.2015 г. Правоотношението било новирано с допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с уговорен срок на действие 24 месеца от дата 02.04.2016 г. до
02.04.2018 г., като абонатът предпочел да ползва абонаментна програма С.25.99 лева.
При възползване от преференциални условия на оператора, абонатът взел мобилно
устройство S.модел G.S6 32 GB В.на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 35.59 лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор. Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на
абоната № *******. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми.“. За потребените от абоната-ответник услуги
за периода 05.11.2016 г. до 04.02.2017 г. Т.издал: фактура №******/05.12.2016г.
за отчетения период на потребление 05/11/2016 - 04/12/2016 г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 62.48 лева с ДДС, от
които 21.66 лева без ДДС за месечен абонамент „С.25.99 лв.“ и 35.59 лева за
лизингова вноска и задължения от предходен отчетен период в размер на 79.19
лева. Дължимата сума била платима в срок 20.12.2016 г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 141.67
лева, фактурирани за предходния отчетен период. С Кредитно известие №
**********/05.01.2017 г. била извършена корекция по дълга, като била сторнирана сумата в размер на 7.55 лева с ДДС за върнати на
абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена била
и дължимата лизингова вноска в размер на 35.59 лева, отразен бил незаплатения
баланс в размер на 141.67 лева за предходните отчетни периоди и било отразено
частично плащане в размер на 60.00 лева, което покривало част от задължението
на абоната, при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 109.71
лева. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 109.71 лева,
ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния
договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл.
196, в) от ОУ на мобилния оператор, Т.прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника Д.Е.С. за ползваните абонаменти и издал по абонатен номер
№ ******на дата 05.02.2017 г. крайна фактура №******с начислена обща сума за
плащане в размер на 880.77 лева. В издадената крайна фактура била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер
на 332.80 лева; фактурирана била цената, дължима се за оставащите незаплатени
лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 498.26 лева
и е включена сумата за потребените мобилни услуги от
предходните три отчетни периоди в размер на 109.71 лева. В перо „Внесени
плащания“ било отразено още едно частично плащане в размер на 60.00 лева, при
което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 49.71 лева. Датата
на деактивация на процесния
абонамент била 27.12.2016 г., като същата се генерирала автоматично по
вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент. Така, абонатът бил в неизпълнение на договора си, като
същият не спазил крайния срок за ползване на абонамента С.25,99лв. за мобилен
номер *******до 02.04.2018 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата
02.04.2016 г. В настоящото производство операторът нямал претенция по отношение
на начислената неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за услуги в
размер на 332.80 лева, като същата не била част от предмета на иска. Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия
договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство марка S.модел G.S6 32 GB В.били обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно
чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер ******,
„Месечните лизингови вноски се фактурират
от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива
услуги и общите условия на „Т.Б.“ ЕАД“. При сключване на процесния договор била посочена предпочетена дата на
фактуриране на услугите 5-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите
вноски бил указания в месечните фактури срок -за заплащане на фактурираните
услуги. Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими
към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на
абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание
чл.12, ал.2 от общите условия към договора за лизинг („Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай
на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай
на забава на дължими съгласно тези договори плащания“), са обявени за
предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 02/2017 г., когато била
издадена крайната фактура № ******/05.02.2017 г., съгласно уговорения
погасителен план, както следва: за устройство S.модел G.S6 32 GB Black, взето
във връзка с мобилен номер ******, се дължала цената в размер на 498.26 лева след
месец 02/2017 г. Съответно периодът, за който били дължими предсрочно
изискуемите лизигови вноски,бил след м.02/2017г. до
м.03/2018 г. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „Т.Б.“ ЕАД ответникът Д.Е.С. се съгласил и приел общите условия на оператора
за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49
от общите условия, Т.имало право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаша
определените от Т.цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от
тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от оператора
на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на Т.(чл.75
от ОУ) да прекрати едностранно индивидуалния договор на Д.Е.С.. При неспазване
на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Т.имало
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.
196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
Откаже сключване на нов договор с него“. Съгласно сключения договор за мобилни
услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите
на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от общите
условия било посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид
и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Т.. Съгласно чл. 23,
6) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата на 26 неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни (извънредни)
разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред.
Съгласно чл. 27 от общите условия плащането на посочената във фактурата сума се
извършвало в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването ѝ. При
неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение. В конкретният случай ответникът Д.Е.С.
подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал мобилен номер ******,
не изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените
услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени били фактури и в
срок не ги заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността
си. Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но
длъжникът-ответник сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, задължил се да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно
уговорения погасителен план, респ. същият бил в неизпълнение на договора си. Ищецът
подал заявление по чл. 410 от ГПК пред Районен съд П.и по образуваното ЧГрД № 3144/2019 г. била издадена заповед за изпълнение.
Длъжникът бил уведомен за издадената заповед по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Ищецът претендира само сума в размер на 49.71 лева, за която е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което: да признае за установено, че Д.Е.С. дължи на „Т.Б.“
ЕАД сумата от 49.71 лева (четиридесет и девет лева седемдесет и една стотинки),
представляваща дължими и неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №******за
периода от 05.11.2016 г. до 04.02.2017г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявление по реда на чл. 410 от ГПК - 25.02.2019 г. до окончателното плащане
на сумата, за която сума е била издадена Заповед № 1771 от 26.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД
№ 3144/2019 г. по описа на Районен съд П.; да осъди Д.Е.С. да заплати на „Т.Б.“
ЕАД сумата от 498.26 лева (четиристотин деветдесет и осем лева двадесет и шест
стотинки), представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
02.04.2016 г. с абонатен номер № *******, за мобилно устройство S.модел G.S6 32
GB Blabk за периода след м.02/2017г. до м.03/2018г. Претендира
за разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът Д.Е.С., чрез назначения от съда особен
представител, оспорва иска.
Сочи,
че искът бил предявен от правно легитимирана страна, същият било процесуално
допустим, но по същество по начина по който е формулиран, бил неоснователен. Оспорва
фактическата обстановка, посочена в исковата молба, както и фактите, на които
се основава иска. Имайки предвид, че плащанията по лизинговият договор били
месечни вноски, то с изтичане на тригодишния срок предвид на текущите плащания,
би следвало лизинговият договор да бъде погасен по давност и предвид на тези
обстоятелства, счита вземането на мобилен оператор Т.за неоснователно и моли
същото да бъде оставено без уважение. В лизинговият договор била посочена като
начална дата 02.2017 г., като краен срок било посочен месец 03.2019 г. Имайки в
предвид датата на предявяване на иска общата погасителна давност предвид на
тълкувателно решение на ВКС изтекла с изтичане на общата погасителна давност на
текущите плащания по вземания от мобилни оператори и др. с изтичане на
тригодишен срок.
От
събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
По
делото не се спори, че между страните, че между страните са възникнали
облигационни правоотношения по повод сключен между тях договор за мобилни
услуги от 03.12.2013 г. за предоставяне на далекосъобщителна услуга, установено
с представен по делото и сключен с мобилния оператор „К.Б.М.“ ЕООД (понастоящем
„Т.Б.“ ЕАД/, както и това, че ответникът бил абонат на дружеството-доставчик на
мобилни услуги с абонатен номер клиентски номер № ******и титуляр по
предпочетения мобилен номер *******с избрана абонаментна програма G.G.13.99 лева, с уговорен на действие 24 месеца до
03.12.2015 г. С допълнително споразумение към договор за мобилни услуги,
сключено на 02.04.2016 г. абонатът предпочел да ползва абонаментна програма С.25.99
лева, като срокът бил уговорен в размер на две години (24 месеца). На същата
дата – 02.04.2016 г. страните сключили и договор за лизинг, по силата на който
ответникът-абонат взел мобилно устройство S.модел G.S6 32 GB В.на изплащане,
като страните се уговорили стойността му да бъде изплатена на 23 месечни
лизингови вноски, всяка в размер на 35.59 лева, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор.
По
делото е представена фактура № ****** от 05.12.2016 г. за отчетен период на
потребление 05/11/2016 - 04/12/2016 г. за сумата от 141.67 лева с начислен ДДС,
включваща вноска лизинг, задължения от предходен период, с посочени внесени
плащания, както следва: начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 62.48 лева с ДДС, от които 21.66 лева без ДДС за месечен
абонамент „С.25.99 лв.“ и 35.59 лева за лизингова вноска и задължения от
предходен отчетен период в размер на 79.19 лева. Посочен е падеж на плащане на
задължението по фактурата – 20.12.2016 г.
Представено
е кредитно известие кредитно известие № *******от 05.01.2017 г., с което е
извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата
в размер на 7.55 лева с ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при
сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в
размер на 35.59 лева, отразен е незаплатения баланс в размер на 141.67 лева за
предходните отчетни периоди и е отразено частично плащане в размер на 60.00
лева, като е посочено крайно задължение на абоната в размер на 109.71 лева.
Не
се спори, че поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 109.71
лева, ищецът, на основание т. 11 от договора и във вр.
с чл.75, вр.с
чл. 196 б. в от ОУ прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Д.Е.С.
за ползваните абонаменти и издал по абонатен номер № ******на дата 05.02.2017 г.
крайна фактура № ******с начислена обща сума за плащане в размер на 880.77
лева, която включвала и начислена неустойка (извън предмета на настоящия спор).
Съгласно
установеното в т.12, ал.2 от общите
условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за
предоставеното на абоната мобилно устройство марка S.модел G.S6 32 GB В.били
обявени за предсрочно изискуеми, поради прекратяване на договора за за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги
Съгласно
чл.3 (2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер *******,
месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя
и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя
в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните
договор за предоставяне на такива услуги и общите условия на „Т.Б.“ ЕАД“.
Посочена е предпочетена дата на издаване на фактурата – 5-то число от месеца.
Не
се спори, че за предсрочно дължими са обявени месечните лизингови вноски, дължими
след месец 02.2017 г., когато била издадена крайната фактура № ******от 05.02.2017
г., съгласно уговорения погасителен план, както следва: за устройство S.модел G.S6
32 GB Black, взето във връзка с мобилен номер *******, се дължала цената в
размер на 498.26 лева след месец 02.2017 г. Съответно периодът, за който били
дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски,бил след м.02/2017г. до
м.03/2018 г.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
По
възражението за изтекла погасителна давност - съдът намира същото за неоснователно.
Действително, вземанията за периодични плащания, каквото представляват
месечните абонаменти вноски за ползвани далекосъобщителни услуги, се погасяват
с изтичане на три години от настъпване на падежът им на плащане съгласно
разпоредбата на чл. 111 б. в от ЗЗД. В конкретния случай падежът на първата
неплатена месечна вноска е настъпил на 20.12.2016 г., а заявлението по чл. 410
от ГПК е било подадено на 25.02.2019 г., т.е. не са изтекли предвидените три
години, преди давността да бъде прекъсната по реда на чл. 116 б.б от ЗЗД.
Неоснователно се явява и възражението за дължимите лизингови вноски. те не
представляват периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. в. от ЗЗД,
задължението за разсрочено плащане е било обявено са предсрочно изискуемо пи
силата на приетите общи условия от абоната при сключване на договора за
далекосъобщителни услуги и договора за лизинг, за това задължение се прилага
общата петгодишна погасителна давност, но дори да се приеме обратното, то от
падежа на плащане след обявяване на предсрочната изискуемост на вземането
(20.02.2017 г.) до подаване на заявлението, също не е тригодишна давност.
давността е била прекъсната с подаване на заявление по реда на чл. 410 от ГПК.
Видно
от представения договор за мобилни услуги, между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на
абоната телефонен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на
договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата-
абонаментни такси. В договора се съдържа описание на тарифните планове и
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания
за договор, сключен при общи условия, като включва необходимите реквизити за
страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него. Те са
приети с положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
С
договорите се установява, че ответникът се е задължил да заплаща месечна
абонамента такса за ползваните далекосъобщителни услуги и само тя е предмет на претенцията. Не са установени
разходи по ползването, извън уговорената абонамента такса. При това положение и
при липса на представени доказателства за плащане, искът за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 49.71 лева (четиридесет и
девет лева седемдесет и една стотинки), представляваща дължими и неплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер №******за периода от 05.11.2016 г.
до 04.02.2017г.,, се явява основателен и доказан в пълния си предявен размер и
съдът го уважава.
Като
основателен и доказан в пълния предявен размер, следва да се уважи и предявения
осъдителен иск за неплатени лизингови вноски в размер на 498.26 лева по договор
за лизинг от 02.04.2016 г. С договора за лизинг ищецът е предоставил на
ответника мобилен апарат, като с положения си подпис абонатът е декларирал, че
му е предадена годна за употреба вещ (мобилно устройство), която отговаря на
съответните технически характеристики. С договора тази вещ е предоставена за
ползване срещу месечно възнаграждение в размер на определени лизингови вноски
по описания в договора погасителен план, които е следвало да се заплащат. Установено
е, че ищецът е упражнил правото си, установено с общите условия да обяви
задължението за предсрочно изискуемо поради неплащане на месечните вноски на
уговорения падеж. В тежест на ответника е да установи факта на плащане.
Доказателства в тази насока ответникът не е представил и не твърди да е платил.
не са ангажирани и доказателства за връщане на вещта. Именно предвид
неизпълнение на задълженията си по договора за лизинг, на основание чл. 12 ал.
2 от ОУ към договора за лизинг месечните му вноски за изплащане на устройството
са станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен размер. Дори да не бяха
обявени за предсрочно изискуеми, договорът от 02.04.2016 г. е бил сключен за
срок от 23 месеца, а заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 25.02.2019 г.,
след изтичате падежа на последната вноска по договора за лизинг. По тези
съображения, цялата дължима сума по договора за лизинг, която е останала
неплатена се явява дължима и искът следва да се уважи в пълния предявен размер.
Спор по размера на лизинговите вноски няма, същите са уговорени с договор,
който съдържа подробен погасителен план. В него е посочена последна погасителна
вноска на 02.03.2018 г. Всяка от вноските е в размер на 35.59 лева с ДДС и се
претендират тази от м. февруари 2017 година или 14 вноски по 35.59 лева, в общ
размер на 498.26 лева.
ОТНОСНО
разноските:
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца следва да присъдят
сторените в настоящото производство деловодни разноски, както следва: държавна
такса в размер на 75.00 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева и
възнаграждение на особен представител в размер на 300 лева или разноски в общ
размер на 555.00 лева.
Направено е искане
от ищеца за присъждане на разноските в заповедното производство и с оглед
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК,
съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските
по издадената заповед за изпълнение. В конкретния случай разноските по
заповедното производство следва да бъдат редуцирани, тай като не цялата
претенция по това производство е предявена пред настоящия съд. Ищецът е доказал
разноски в заповедното производство в размер на 255 лева, съобразно с
предявената и уважена по исков ред претенция му се следват разноски в размер на
19.27 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
установено, че Д.Е.С. с ЕГН ********** *** дължи на „Т.Б.“ ЕАД, , ЕИК *******със
седалище и адрес управление:***, Б.П.С., сграда 6, законен представител: Д.К.К., заедно с М.С.сумата от 49.71 лева (четиридесет и девет
лева седемдесет и една стотинки), представляваща дължими и неплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер №******за периода от 05.11.2016 г.
до 04.02.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявление по реда на чл. 410 от
ГПК - 25.02.2019 г. до окончателното плащане на сумата, за която сума е била
издадена Заповед № 1771 от 26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 3144/2019 г. по описа на Районен
съд П..
ОСЪЖДА,
на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, Д.Е.С. с ЕГН ********** *** да заплати на „Т.Б.“
ЕАД, , ЕИК *******със седалище и адрес управление:***, Б.П.С., сграда 6,
законен представител: Д.К.К., заедно с М.С.сумата от 498.26
лева (четиристотин деветдесет и осем лева двадесет и шест стотинки),
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 02.04.2016 г.
с абонатен номер № *******, за мобилно устройство S.модел G.S6 32 GB Blabk за периода след м.02/2017г. до м.03/2018г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Д.Е.С. с ЕГН ********** *** да заплати на „Т.Б.“
ЕАД, , ЕИК *******със седалище и адрес управление:***, Б.П.С., сграда 6,
законен представител: Д.К.К., заедно с М.С.сумата от
19.27 лева (деветнадесет лева двадесет и седем стотинки), представляваща
направени разноски по ЧГрД № 3144/2019 г. по описа на
Районен съд П.и сумата 555.00 (петстотин петдесет и пет) лева, разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П.в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.