№ 4864
гр. С., 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110117442 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК:
83160904*** подадена чрез процесуалния му представител юрк. Ф.И., срещу
И. Д., родена на ********** г. – гражданин на Република Латвия, със съдебен
адрес: гр. С., бул. П.Е. № ***, ет. 3, с която се иска ответницата да бъде
ОСЪДЕНА да заплати на ищеца сумата от общо 31.34 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за
имот – апартамент /без номер по документ за собственост/, находящ се в гр.
С., общ. Т, ул. У.Г. № *** вх. Б, ет. 4, от които 1/ главница за топлинна
енергия в размер на 24.93 лева за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019
г.вкл,, и 6.41 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до
16.03.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 03.04.2023 г. до окончателното плащане на
сумите. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответницата не е изразила несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответницата не е
1
изпълнила задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: писмени доказателства.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата – чрез адв. И. С.. В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата е
постъпил писмен отговор чрез адв. С., с които исковите се претенции се
оспорват като погасени по давност. Излагат се доводи, че ответницата се е
разпоредила с имота, като е заплатила дължимите за него суми. Поради това
по нейна партида в дружеството ищец не излизали задължения. Поддържа, че
не е била уведомена за дължимост на остатъчни суми. Независимо от това
твърди, че е заплатила и процесните суми. Иска обаче исковете да бъдат
отхвърлени без да дължи разноски, доколкото с оглед погасяване на сумите
по давност и липсата на уведомяване за дължимостта им, счита че не е дала
повод за делото. С отговора на исковата молба е приложено платежно
нареждане.
С определение № 33704/26.09.2023 г. по делото като трето лице
помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем
Сървисис“ ЕООД. Същото е депозирало молба с приложени документ за
дялово разпределение – 1 брой и 1 брой документ за отчет.
В съдебно заседание, проведено на ***.02.2024 г., процесуалният
представител на ищеца изразява писмено становище за уважаване на
исковете, доколкото плащането от 50.70 лева било достатъчно да покрие само
разноските му за държавна такса и част от законната лихва.
Процесуалният представител на ответницата не се явява по делото и не
претендира разноски.
Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
допълнително становище по делото.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация С.“ ЕАД като липсва
спор, че същите са публикувани в един централен и един местен ежедневник.
Страните не спорят, че относно процесния имот на ответницата са
начислени следните суми: главница за топлинна енергия в размер на 24.93
лева за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. вкл,, и 6.41 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 16.03.2023 г.
Посочените суми кореспондират и на представеното по делото
извлечение от сметка.
Видно от платежно нареждане от 18.07.2023 г. ответницата е превела на
дружеството сумата от 26 евро – с посочване основание за плащане –
главницата и лихвите по настоящото дело.
Останалите ангажирани по делото доказателства не са необходими за
изясняване на спора от фактическа страна, поради което и съдът не ги
обсъжда.
2
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 8*** ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност.
В настоящия случай основният спорен по делото въпрос е направеното
възражение за давност.
Същото е изцяло основателно, доколкото предвид разпоредбата на чл.
111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК
на ВКС, процесните вземания са погасяват с изтичане на тригодишна давност.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
В тази връзка и като съобрази падежната дата на съответното месечно
вземание в процесния период за топлинна енергия съдът намира, че
възражението за погасителна давност се явява изцяло основателно – предвид
датата на исковата молба – 03.04.2023 г. Това е така, доколкото съгласно чл.
33, ал. 1 от ОУ на ищеца вземанията му се дължат до 45 дни след периода, за
който се отнасят. В случая процесното вземане за главница е за периода от
01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. като е следвало да бъде платено до 15.07.2019 г.
Исковата молба от своя страна е депозирана чак на 03.04.2023 г.
При положение, че погасено по давност е вземането за главница, то
погасено се явява и вземането за обезщетение за забава.
Тук следва да се отбележи, че извършеното от ответницата плащане не
съставлява признание на дълга, но не подлежи и на възстановяване, доколкото
е платено доброволно и със знание за погасяването му по давност.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направило само ищцовото дружество като предвид
изхода на делото такива не му се дължат.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете на „Топлофикация С.“ ЕАД с ЕИК:
83160904*** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Ястребец № 23Б
против И. Д., родена на ********** г. – гражданин на Република Латвия, със
съдебен адрес: гр. С., бул. П.Е. № ***, ет. 3 /адв. И. С./ за осъждане на
ответницата И. Д. ДА ЗАПЛАТИ на дружеството сумата от общо 31.34 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент /без номер по документ за собственост/,
находящ се в гр. С., общ. Т, ул. У.Г. № *** вх. Б, ет. 4, от които 1/ главница за
3
топлинна енергия в размер на 24.93 лева за периода от 01.05.2019 г. до
31.05.2019 г.вкл,, и 6.41 лева – обезщетение за забава за периода от
15.09.2020 г. до 16.03.2023 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 03.04.2023 г. до
окончателното плащане на сумите, поради погасяване на сумите по давност.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – дружеството „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4