Р Е Ш Е Н И Е
№ 493/25.7.2023г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, XIIІ-ти състав, в открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА
при секретаря Янка Вукева,
като разгледа докладваното от съдия Пелова административно дело № 1036 по описа
на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 99, ал.6 от Закона за
опазване на околната среда (ЗООС), вр. чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на „ЕКО-ХИДРО-90“ ООД, представлявано от управителя инж. Г.Д., срещу
Решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) № 2-2/2021 г. за
осъществяване на инвестиционно предложение (ИП) на Директора на РИОСВ гр.
Пазарджик, с което не е
одобрено осъществяването на инвестиционно предложение: Открит добив на строителни материали
(мрамори и доломити) от находище „Малкото меше“ в землището на с. Синитово,
общ. Пазарджик, обл. Пазарджик.
С жалбата, която е подробно мотивирана от фактическа и
правна страна, се иска това решение да отменено като неправилно и
незаконосъобразно постановено и да се върне преписката на РИОСВ гр. Пазарджик
за осъществяване на инвестиционното предложение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от
юрисконсулт Б., която е изложила подробни съображения и в писмени бележки.
Претендират се и разноските по делото.
Ответникът по жалбата – Директорът на РИОСВ – Пазарджик,
се представлява от юрисконсулт Ш.,
редовно упълномощен, който оспорва жалбата като неоснователна по съображенията,
изложени в проверявания акт, както и в писмени бележки, като настоява за
отхвърляне на жалбата, и на свой ред претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата страна – Община Пазарджик – редовно уведомена на основание, не
изпраща процесуален представител.
Заинтересованата страна – Кметство с. Синитово – редовно уведомени, се
представляват от адв. Б., с пълномощно по делото, който моли да се отхвърли жалбата и да се
присъдят сторените по делото разноски.
Заинтересованата страна – Кметство с. Мирянци – редовно уведомени, не изпащат
процесуален представител.
Заинтересованата страна – Кметство с. Огняново – редовно
уведомени, не изпращат процесуален представител.
Заинтересованата
страна – СНЦ „Еко Синитово“ – редовно уведомени, се представляват от адв. М. З.,
която моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Административен съд – гр. Пазарджик, като обсъди
релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Производството пред административния орган е открито с уведомление с вх. №
ПД-01-2485/05.07.2017 г. за инвестиционно предложение по смисъла на чл. 95, ал.
1 от Закона за опазване на околната среда и чл. 4 от Наредбата за условията и
реда за извършване на оценка въздействието върху околната среда, до Директора
на РИОСВ Пазарджик с изх. № 447/05.07.2017 г. с приложения към него, подадено
от „ЕКО-ХИДРО-90“ ООД гр. Пазарджик. Инвестиционно предложение е за „Открит
добив на строителни материали (мрамори и доломити) от находище „Малкото меше“,
землището на с. Синитово, община Пазарджик“. Добивът на
мрамори и доломити ще е за задоволяване нуждите на строителна дейност. Срок на
концесията - 35 години, като се предвижда през този период да бъдат добити 1
512 000 плътна скална маса.
С писмо изх. № ПД-01-2485/24.07.2017 г. възложителя е уведомен, че
инвестиционното предложение „Открит добив на строителни материали (мрамори и
доломити) от находище „Малкото меше“ в землището на с. Синитово, общ. Пазарджик
попада в обхвата на чл. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на
оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни
предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за
ОС) и подлежи на процедура по оценка за съвместимост с предмета и целите на
опазване на защитените зони. Отделно от това административният орган е
констатирал, че теренът предвиден за реализация на разглеждането инвестиционно
предложение попада в защитена зона, част от мрежата „НАТУРА 2000“:
- ВG0002057 „Бесапарски ридове” за опазване на дивите птици, обявена със
Заповед № РД-786/29.10.2008 г. на Министъра на околната среда и водите (ДВ бр.
106/2008 г.).
- ВG0000254 „Бесапарски възвишения” за опазване на природните местообитания и
на дивата флора и фауна, обявена със Заповед № РД-315/31.03.2021 г. на
Министъра на околната среда и водите (ДВ бр. 50/2021 г.). Със същото писмо,
възложителят е уведомен за действията, които следва да предприеме в хода на
процедурата.
Предвид разпоредбите на чл. 40, ал. 2, във връзка с чл. 12, ал. 2 от
Наредбата за ОС, е извършена проверка за допустимостта на ИП спрямо режимите на
защитените зони, в които попада. Въпреки, че точка 5.4 от Заповед №РД-786 от
29.10.2008 г. „забранява разкриването на нови кариери за добив на подземни
богатства“ в границите на защитена ВG0002057
„Бесапарски ридове”, за тази забрана в същата точка са предвидени редица
изключения, сред които е и изключението за ИП, за които има „стартирала
процедура за предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване“, какъвто е
настоящия случай.
На ИП е извършена преценка за вероятна степен на отрицателно въздействие
върху защитените зони по смисъла на чл. 40, ал. 3 от Наредбата за ОС и по реда
на Глава втора, Раздел три от същата наредба, съгласно която ИП е вероятно да
окаже значително отрицателно въздействие върху указаните по-горе защитени зони.
Въз основа на преценката са дадени указания за изготвяне на Доклад за оценка на
степента на въздействие (ДОСВ) на ИП върху защитени зони ВG0002057 „Бесапарски ридове“ и ВG0000254
„Бесапарски възвишения”.
В изпълнение на изискванията на чл. 14, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Наредбата
за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната
среда (Наредбата за ОВОС) е проведена консултация с Регионална здравна
инспекция-Пазарджик (РЗИ-Пазарджик), относно значимостта на положителните и
отрицателни въздействия върху човека и възможния здравен риск при реализацията
на инвестиционното предложение. С вх. № ПД-01-2485-(9)/27.12.2018 г. РЗИ –
Пазарджик дава положителна оценка на качеството на доклада по ОВОС за ИП по
отношение направените в него анализ и оценка на значимостта на положителните и
отрицателните въздействия върху човека и възможния здравен риск от
строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение.
На основание чл. 14, ал. 11, от Наредбата за ОВОС, при оценяване качеството
на доклада по ОВОС е изискано становище по компетентност от Басейнова дирекция
Източнобеломорски район с център Пловдив (БД ИБР-Пловдив). С вх. №
ПД-01-2485-(12)/28.01.2019 г. БД ИБР- Пловдив дава положителна оценка ДОВОС.
В хода на процедурата по ОВОС са извършени консултации със заинтересованите
лица. На етап „Уведомление“ за инвестиционното предложение,
чрез областния управител е депозирана подписка с 387 подписа от жителите на с.
Синитово, в която се декларира принципно несъгласие за реализацията на ИП,
както и мотив, че реализацията на ИП ще се отрази пагубно на защитените зони от
екологичната мрежа „НАТУРА 2000“ и на къщите на жителите на селото. Осигурен е
обществен достъп до доклада за ОВОС с всички приложения към него и са проведени
срещи за обществено обсъждане на 04.07.2019 г. и на 05.07.2019 г. в с.
Огняново, с. Мирянци, в сградата на Община Пазарджик и в с. Синитово. По време
на обществените обсъждания са поставени въпроси, относно предвижданите взривни
работи и тяхното въздействие върху къщите на хората, замърсяване на въздуха,
кумулативния ефект с вече работещи кариери в района на ИП, допустимостта на
самото ИП, влияние върху защитените зони, и други. На поставените въпроси по
време на срещите за обществено обсъждане са дадени отговори от страна експерти
от екипа, изготвил ДОВОС и ДОСВ. Засегнатото население смята реализацията на ИП
за неприемливо по принцип.
По реда на чл. 17, ал. 4 от Наредбата по ОВОС постъпват възражения от
множество местни обществени организации и представители на общността: Сдружение
за аграрни и екологични проекти, Пенсионерски клуб с. Синитово, Църковно
настоятелство при цъква „Св. Вел. Г.“, футболен отбор „Светкавица“, , читалище
„Съзнание-1927“, ЛРД Синитово, ОУ „Васил Априлов“, ДГ „Мир“, ЧДГ „Доброта“,
„Мел Корект“ ЕООД, „Фобос 99“ ЕООД, „Агротип“ зем. Кооперация. Внесена е и
подписка от жители на с. Синитово със 785 подписа против реализацията на ИП.
Постъпва и становище от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) по
отношение на разработеният ДОСВ, с което на база експертиза и информация
определят направените заключенията и оценки в ДОСВ като необективни. Експертите
от БДЗП мотивирано определят, че реализирането на ИП ще доведе до значителни
отрицателни въздействия върху природни местообитания и върху популациите и
местообитанията на видовете, предмет на опазване в 3ащитена зона “Бесапарски
ридове“ и 3ащитена зона „Бесапарски възвишения“.
С писмо изх. № ПД-01-2485-(41)/27.08.2019 г., компетентният орган информира
възложителя, че след проведено обществено обсъждане и постъпило мотивирано становище
на Българско дружество за защита на птиците във връзка с процедурата по ОВОС за
ИП, тъй като посочените пропуски, неясноти и противоречия в ДОСВ са
основателни, като е указал на възложителя да бъде преработен ДОСВ.
Междувременно в с. Синитово е създадена инициативна група, която да
инициира провеждане на местен референдум в с. Синитово, общ. Пазарджик по
Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното
самоуправление (ЗПУГДВМС). С Решение № 257-МИ Пазарджик от
28.10.2019 г. на ОИК се обявяват резултатите от местен референдум, проведен на
27 Октомври 2019 г. в с. Синитово, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик. Като въпрос
№ 3 на референдума е формулиран „Съгласни ли сте инвестиционният проект
„Изграждане на кариера за добив на мрамори“ да бъде реализиран в землището на
с. Синитово. Видно, от цитираното решение, бюлетините с отговор „Не“ са 897 от
910 гласували. Предложението по въпрос №3 не е прието.
Обществен достъп до допълнените доклад за ОВОС и ДОСВ е осигурен и през
месец март 2021 г. Проведени са срещи за обществено обсъждане на 23.06.2021 г.
и на 24.06.2021г. в с. Огняново, с. Мирянци, в сградата на Община Пазарджик и в
с. Синитово. Засегнатото население отново подкрепя, вече заявената си позиция
против реализацията и експлоатацията на ИП. С вх. № ПД-01 -2485-(57)/01.07.2021
г. постъпва становище от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП)
относно допълнените ДОВОС и ДОСВ със мотивирано заключение, че ИП ще окаже
значително отрицателно въздействие върху популации и местообитания на видове
предмет на опазване в 3ащитена зона „Бесапарски възвишения“.
Представения ДОВОС е разгледан на заседание на експертен екологичен съвет
при РИОСВ-Пазарджик, състояло се на 03.08.2021 г. и насрочено със Заповед №
РД-08-110/23.07.2021 г. на Директора на РИОСВ-Пазарджик, резултатите от което
са обективирани в Протокол № 2 от същата дата. Съветът е приел предложения
проект за решение за неодобряване на процесното инвестиционно предложение.
На 06.08.2021 г. Директорът на РИОСВ-Пазарджик, като е възприел изцяло
мотивите на предложението на регионалния експертен съвет към РИОСВ е издал
оспореното в настоящото производство Решение № 2-2/2021 г., с което не е одобрил
осъществяването на инвестиционно предложение „Открит добив на строителни материали
(мрамори и доломити) от находище „Малкото меше“ в землището на с. Синитово,
общ. Пазарджик. Ответника се е
мотивирал с това, че с реализацията на ИП
ще бъдат напълно унищожени места за размножаване (гнездови местообитания)
на видовете птици: розов скорец (Sturnus roseus) и скално врабче (Реtronia petronia), които гнездят в изоставената съществуваща кариера в границите на
концесионната площ (в ДОСВ обозначена като кариера1/блок 1). В тази кариера и
другата съществуваща кариера се предвижда да се извършва добива в случай, че се
спазват предложените в ДОСВ мерки. Розовият скорец гнезди в кариерата в колония
с численост в различните години между 600 и 1500 индивида. И за двата вида това
са единствените гнездови находища в област Пазарджик и едно от малкото в
страната. Двата вида са защитени по смисъла на чл. 37 от Закона за биологичното
разнообразие (ЗБР) - включени са в Приложение № 3 на закона. За защитените
видове птици, съгласно чл. 38, ад. 1, т. 4 е забранено увреждане или
унищожаване на места за размножаване, почивка и струпване по време на миграция.
Чрез реализирането на ИП ще окаже
значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на
защитени зони ВG0002057 „Бесапарски ридове” и ВG0000254 „Бесапарски възвишения”, тъй като вследствие на реализирането на
инвестиционното предложение, ще се стигне до:
За защитена зона ВG0002057
„Бесапарски ридове”:
1. Ще доведе до пряко
унищожаване и влошаване на хранителни и размножителни местообитания на видове -
предмет на опазване на зоната (особено за видовете белоопашат мишелов (Вuteo
rufinus) и турилик (Burhinus oedicnemus).
2. Ще доведе до отрицателно
въздействие чрез фактора безпокойство върху видовете - предмет на опазване,
особено при извършването на взривни работи. Въздействието ще бъде кумулативно
усилено с вече действащите кариери в границите на защитената зона, където също
се добива чрез взрив.
3. Ще доведе до разкъсване
(фрагментация) на хранителни и гнездови местообитания на видове - предмет на
опазване.
За защитена зона ВG0000254
„Бесапарски възвишения”:
1. Ще доведе до пряко
унищожаване на индивиди - предмет на опазване на защитената зона.
2. Ще доведе до пряко
унищожаване и влошаване на хранителни и размножителни местообитания на видове -
предмет на опазване на зоната.
3. Ще доведе до отрицателно
въздействие чрез фактора безпокойство върху видовете - предмет на опазване,
особено при извършването на взривни работи. Въздействието ще бъде кумулативно
усилено с вече действащите кариери в границите на защитената зона, където също
се добива чрез взрив.
4. Ще доведе до пряко
унищожаване и влошаване на природни местообитания - предмет на опазване на
защитената зона.
Предложените в ДОСВ мерки за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на
описаните по-горе отрицателни въздействия не са достатъчни за да бъдат намалени
в достатъчна степен въздействията.
Решението е публикувано на интернет страницата на РИОСВ – Пазарджик на
06.08.2021 г. и връчено на дружеството –жалбоподател на 13.08.2021 г. Жалбата
срещу индивидуалният административен акт е подадена, чрез административният
орган издал същия, на 20.08.2021 г. и е заведена под вх. № КД-09-21 от
20.08.2021 г. при РИОСВ-Пазарджик.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция беше приобщено
заключението по съдебно-биологична експертиза. Вещото лице посочва, че на
настоящия етап не се установяват неблагоприятни въздействия от човешки
дейности, включително и значителен кумулативен ефект върху видовете птици до
степен предизвикваща намаляване на популациите им. При определяне на кумулативния ефект е възможна кумулация на следните
въздействия: Общ размер на отнетите площи от природни местообитания и
местообитания на видовете, които се опазват в двете защитени зони от
експлоатацията на всички кариери в защитените зони. Шумови въздействия от
взривни дейности, работа на машините в самите кариери и автомобилен трафик. Увеличаване
на безпокойствието на видовете, които се опазват в защитената зона поради
увеличен брой участници в автомобилния трафик. Посочва, че в ДОСВ и ДОВОС е
разгледан потенциалът на тези въздействия. По отношение на отнети площи от
местообитанията на видовете същите са в размер от 0.03% до 0.61% от общата площ
на местообитанието на всеки един засегнат вид. Взривяванията ще се извършват в
различни дни във всяка една от кариерите, като увеличаването на общия брой
взривявания с още 4 не е в състояние да предизвика значителен кумулативен
ефект. В защитените зони кариерите са разположени на такова разстояние една от
друга, че не е възможно наслагване на шумовите въздействия до степен изчезване
на индивиди от защитените зони. При различни трасета на извозване от всяка една
кариера кумулативният ефект от автомобилния трафик не може да бъде определен
като значителен. В заключението се твърди, че при заявения брой взривявания и
средна годишна продукция с възобновяване на дейността на кариера „Малкото меше“
значителен отрицателен кумулативен ефект върху двете защитени зони не може да
бъде отчетен. Експертът посочва, че фрагментацията на местообитанията е процес на
подразделяне на непрекъснато местообитание на по-малки изолирани една от друга
части. Процесът притежава три основни компонента, а именно загуба на
първоначалното местообитание, намаляване на размера на участъка от
местообитанието и увеличаване на изолацията между отделните части от
местообитанието. Ha настоящия етап на развитие на популационната екология у нас
няма определени критерии и скали които да определят пределната загуба на
местообитания и разстояние между отделните фрагменти, броят на фрагментите и
размерът им след достигането на които започва намаляване на числеността на
популациите на видовете, особено при птиците поради специфичните изисквания за
всеки един вид, както и дали се отнасят за мигриращи или постоянно обитаващи
територията птици. Фрагментацията на местообитания в по-малка степен влияе на
числеността на мигриращите птици, тъй като след отлитане през есента на пролет
могат да се заселят в други територии. В повечето случаи за видове, обитаващи конкретно
местообитание с по-голямо значение е общата му площ от колкото пространственото
му разположение и това е особено от значение за територии с висок дял на загуба
от подходящото местообитание (повече от 30%). Следователно при вземане на
решение следва да се има предвид не само дали с реализиране на определено ИП ще
бъде предизвикана фрагментация на местообитанието на определен вид, а дали
степента на фрагментация е допустима или не, и ще повлияе ли в някаква степен
на числеността на популацията на вида. Съгласно настоящите
данни за динамиката на популациите на видовете птици розов скорец, скално
врабче, турилик и белоопашат мишелов, ще останат жизнеспособни елементи на
територията на кариерата и защитената зона и след реализирането на ИП, вещото
лице приема, че и след въвеждане в експлоатация на кариерата видовете ще
останат като жизнеспособен елемент в кариерата и защитената зона. Естественият район на разпространение на видовете птици розов скорец скално
врабче, белоопашат мишелов и турилик е исторически обусловен и промените в
разпространението на тези птици се определят в по-голяма степен от глобални
процеси, като промени в климата, глобално затопляне и в по-малка степен от
човешката дейност, като промени в земеползването в обширни територии и интензификация
на селското стопанство.
От експертно становище, изготвено от гл. ас. д-р Н.И. и гл. ас. д-р Б.М.,
се установява, че има неоспорими доказателства, че на 21.06.2008 г. е открита
колония от 500 двойки и новоизлюпени птици от вида розов скорец в кариерата на
юг от село Синитово. На 28.06.2010 г. са наблюдавани 700 двойки на едно и също
място. Относно белоопашат мишелов, експертите посочват, че броят на гнездящите
двойки от вида на територията на защитена зона „Бесапарските ридове“ за периода
2004-2010 г. варира между 6 двойки (през 2004 г.) и 15 двойки (през 2008 г.),
средно 10,2 двойки за периода при плътност 13,5 двойки/100 km2, като няма
доказано гнездене на територията на кариерата. В становището се посочва, че новоразработваните кариери оказват голямо въздействие
върху местообитанията и фаунистичните общества, като предизвикване на
безпокойство, премахване на растителността, недостиг на убежища и изчерпване на
хранителните ресурси. Когато се разработва нова кариера за добив на материали в
равнини напр. се унищожават тревисти и храстови местообитания (ливади, пасища,
земеделски земи), които са място за гнездене на следните видове птици - полска
яребица, пъдпъдък, качулата чучулига, полска чучулига, жълта стърчиопашка, червеногърба
сврачка, сива овесарка и др., както и местообитание за хранене на различни
видове дневни и нощни хищни птици. Когато се разработват кариери в планински
местообитания се унищожават местообитания на скалолюбиви видове птици - гарван,
чавка, керкенез, скална лястовица, бухал, скален орел, сокол скитник,
белоопашат мишелов и др. Когато се разработва нова кариера на ново място винаги има унищожаване на
местообитания на определени видове птици. Като краен извод, експертите
посочват, че възобновяването на работата на кариерата и особено започване на
нови изкопни дейности в нови територии ще доведе до въздействие върху
трофичните местообитания на някои видове птици, опазващи се в защитена зона
„Бесапраски ридове“, които са посочени в доклада по Оценка за съвместимост. В
ДОВОС били предвидени смекчаващи мерки за сивоокият дъждосвирец и белоопашатият
мишелов и посочени точните проценти отнети местообитания за всички видове птици,
опазващи се в зоната, и е изчислен кумулативен процент на отнети местообитания.
По делото е назначена комплексна съдебно-екологична
експертиза, според която в района на кариерата и нейните околности може да
гнезди 1 двойка турилик. Ако тази двойка е възпрепятствана да загнезди се губи
5-6,6% от популацията в зоната, тъй като в нея гнездят 15-20 двойки. Това води
до значително въздействие върху популацията на вида в зоната. Видът е с висок
природозащитен статус, тъй като е включен в Приложение 1 на Директивата за
птиците и в Червена книга на РБългария (2015). Същото се отнася и до
белоопашатият мишелов. Ако една двойка от вида е възпрепятствана да загнезди се
губи 7-14% от популацията в зоната, тъй като в нея гнездят 7-14 двойки, което
води до значително въздействие върху популацията на вида в зоната. Видът е с
висок природозащитен статус, тъй като е включен в Приложение 1 на Директивата
за птиците и в Червена книга на РБългария (2015) в категория „уязвим“. Видът
гнезди в кариери, но в тяхната неработеща част или изоставени такива. Вещото
лице посочва, че розовият скорец не е включен в директива за птиците, но е в
категория „уязвим“ в Червена книга на РБългария. Неговата уязвимост се определя
от това, че гнездовите му находища са основно по Черноморското крайбрежие и
числеността му е силно варираща. Според експерта, възобновяването на работата
на кариерата и особено започване на нови изкопни дейности в нови територии ще
доведе до въздействие върху трофичните местообитания и до значително
безпокойство на някои видове птици, опазващи се в защитена зона „Бесапраски
ридове“, посочени в доклада по Оценка за съвместимост. В ДОС са предвидени
смекчаващи мерки за сивоокият дъждосвирец и белоопашатият мишелов. В ДОС също
така са посочени и точните проценти отнети местообитания за всички видове птици
опазващи се в зоната, а също е изчислен и кумулативен процент на отнети
местообитания.
По делото е приета и експертиза, изготвена от вещо
лице - геодезист, в която е посочено, че ИП с цялата концесионна площ от 256.88
дка попада в защитена зона BG0002057 „Бесапарски
ридове“. ИП с площ от 253.56 дка попада в защитена зона BG0000254 ,,Басапарски
възвищения“. ИП тангира със защитена местност „Огняновско – Синитевски рид“
(регистър на защитените територии и защитените зони в България код в регистъра:
249). В отговор на поставените задачи ВЛ посочва, че увредените площи в обхвата
на находището в резултат на извършеното в миналото добиване и изградените
спомагателни съоръжения са в Кариера 1 - увредена площ от 96.63 дка и в Кариера
2 - увредена площ от 5.30 дка, като общо увредената площ в резултат на предишна
дейност е 101.93 дка. Площта на контура на запасите е 208.7 дка. Частта на
увредената територия от предишни дейности е 48.84% в района на находището.
В изготвеното заключение на комплексната експертиза,
вещото лице посочва, че реализацията на ИП няма да доведе до директно засягане
на локалитетите на консервационно значими растителни видове и до отнемане на
местообитания в защитената зона за опазване на природните местообитания и на
дивата флора и фауна. При реализацията на ИП не се очаква поява на бариерен
ефект. Поради отсъствието на кариерни разработки в непосредствена близост на
обекта и други работещи тежко-промишлени дейности, кумулативният ефект няма да
бъде значителен.
На въпросите на страните в съдебно заседание ВЛ В. доуточнява,
че обикновената пърчовка цъфти през пролетта. Няма разлика между консервационно
значим вид и вид, който е предмет на опазване в защитените зони. При посещението
му на място не е забелязал други консервационно значими видове, като
оливирационен минзухар и мизийска овсига, които са пролетни видове. Към момента
на посещението му те не са били в цъфтеж, вкл. и обикновената пърчовка. Преди
разкривката на площите те са били заети от растителност. При евентуално
реализиране на ИП няма как в околностите на обекта да бъде заличена тази
растителност, тъй като няма да има разкривка и няма да има експлоатация на този
терен. Локализирал е обекта на инвестиционното предложение с карта, и посочва,
че нито едно от двете местообитания - 62А0 и 6210 не попадат на територията на ИП.
На въпросите на страните в съдебно заседание ВЛ И. посочва, че гнездовият период на розовия скорец е през пролетта,
като се задържа до м. юли. Ако се извършват дейности в кариерата извън
гнездовия период тази птица няма да загнезди. На следващата година, ако се
работи в гнездовия период, тя може да откаже да загнезди, тъй като ще е налице безпокойство.
Ако взривните дейности се извършват извън гнездовия период и се намали
безпокойството, може да загнезди. Посочва, че този вид не винаги загнездява,
тоест много зависи от това дали ще намери подходящи гнездови условия през
съответната година. Това е място, където обикновено гнездят тези видове –
гнездял е през предходните години от
2018 г. до 2021 г., така че ако няма взривни работи през гнездовия период, няма
безпокойство, няма движение на машини, няма изземване на маса, тогава видът ще
загнезди отново.
Относно загнездяването на птицата турилик, вещото лице
посочва, че зависи какви дейности се извършват в кариерата в гнездовия период.
Тази птица не гнезди вътре в кариерата, както розовият скорец, а по нейните конуси.
При нея има значение шумовото натоварване и ако техниката се движи по задния
път на кариерата ще е налице безпокойство. Ако се работи извън гнездовия период
според ВЛ такова няма да съществува. При посещението си но място в увредената
от концесията част през настоящата година, ВЛ не е забелязало турилик, но
миналата година е бил установен да гнезди в задната част, с тревни
местообитания и камъни. По отношение на него ще има значително въздействие върху
концесионната площ, тъй като тази двойка е възпрепятствана да загнезди в този
район и се губят 5 % до 6,6 % от популацията на зоната, тъй като в нея гнездят
15-20 двойки.
Относно популацията на розовия скорец ВЛ посочва, че всяка
година неговата численост може да е различна. Възможно е в рамките на 5 години да са били около 1
000 бр., напр. през 2020 г. са били 600 бр., през 2021 г. - 1 000 бр., като на базата на тези данни може да се приеме, че има увеличение на числеността. През
2021 г., когато кариерата не е работела са забелязани 1000 двойки. Не може да
се отговори еднозначно на въпроса дали има връзка с това дали кариерата работи
или не, тъй като трябва да бъдат направени конкретни изследвания и статистически анализ. Според Червената книга,
част от която е и розовият скорец, основните отрицателно въздействащи фактори
са природни фактори, но също и безпокойство на птиците по време на гнездовия
период.
По отношение на скалното врабче, ВЛ посочва, че досега
в кариерата на с. Синитово видът е наблюдаван еднократно през 2016г., видно от
посоченото в платформата eBird, която се следи и Observation.org. Гнездовият
период на белоопашатия мишелов е през м. април и м. май. В Червената книга е
записано, че видът е постоянен, но гнездовият период е април, май и юни. В тези
три месеца той се размножава – прави гнездо, отглежда малките, това е
размножителният период. Този вид може да е постоянен, т.е да не напуска
страната, не извършва прелет. През останалото време е възможно да се наблюдава,
но се храни наоколо, в полето, в обработваемите земи.
Вещото лице посочва, че ако взривните дейности се
извършват извън гнездовия период на птиците, безпокойството ще е сведено до
минимум. Гнездовият период на птиците е най-тясното място на техния цикъл, когато са най-уязвими. Посочения период от м.
април до м. юни се отнася за всички 114 вида птици, които се размножават на
територията.
В показанията си св. Е.Е., посочва, че в т.нар. Синитевска кариера
гнездят ценни и интересни видове птици. Виждал е да гнезди турилик, на ръба на кариерата, в южния горен
край, както и Белоопашат мишелов. Наблюдавал
и розови скорци около 2000-3000 птици, които гнездели между 1 юни и 4-5 юли, но само когато има храна.
Свидетеля Б. А. твърди, че е наблюдавал една двойка
турилици на ръба на кариерата, в периметър
90-100 м. около намиращо се там дърво. Наблюдавал и белоопашат мишелов, който вече
бил обикновен за района.
С
оглед установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване ИАА, от лице
с правен интерес, за което оспореният административен акт е неблагоприятен и в
срока по чл. 99, ал. 6, т. 1 от ЗЗОС, считано
от датата на съобщаване на решението, поради което
същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Оспореното Решение по оценка на въздействието върху
околната среда №2-2/2021г. за осъществяване на инвестиционно предложение
„Открит добив на строителни материали (мрамори и доломити) от находище „Малкото
меше“ в землището на с. Синитово, общ. Пазарджик, е издадено от компетентен
орган по смисъла на чл. 94, ал. 2 от ЗООС - Директор на РИОСВ - Пазарджик.
Актът е постановен в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл.
99, ал. 3 от ЗООС.
Неоснователни са твърденията в жалбата за немотивираност
на проверяваното Решение. В същото са изложени подробни фактически съображения,
вкл. са обсъдени докладите за ОВОС и ОС, както и постъпилите в резултат на
проведеното осъществено обсъждане писмени възражения и становища по реализация
на ИП. Взети са предвид и дадените положителни становища по ИП на РЗИ – Пазарджик
и Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив. Мотиви по издаване на
процесното решение се съдържат и в подготвителните документи по издаването му,
на които органът се е позовал.
При постановяването на обжалваното решение не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по
ЗООС, Наредбата за ОВОС и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка
за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с
целите за опазване на защитените зони (Наредба за ОС). В хода на процедурата по
оценка на ДОВОС, правилно е приложен материалният закон.
Процесното инвестиционно предложение е с предмет „Открит
добив на строителни материали (мрамори и доломити) от находище „Малкото меше“ в
землището на с. Синитово, общ. Пазарджик. Касае се за кариера на добив на строителни материали – мрамори и доломити, като добивът
ще е за задоволяване нуждите на строителна дейност. Срок на концесията - 35
години, като се предвижда през този период да бъдат добити 1 512 000 плътна
скална маса.
Според чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие,
инвестиционни предложения, които могат да окажат значително отрицателно
въздействие върху защитените зони, каквото е процесното, се подлагат
задължително на оценка на съвместимостта им с предмета и целите на опазване на
съответната защитена зона. В същия смисъл е и чл. 6, пар. 3 от Директива
92/43/ЕЕС, предвиждаща планове или проекти, които не са непосредствено свързани
с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно
или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително
влияние, да се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху
територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия, както
и че при съблюдаване на резултатите от изпитанието за въздействието върху
територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните
национални органи следва да одобряват плана или проекта само след като
установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територията
и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността. На основание
чл. 38 от Наредбата за ОС оценката за съвместимостта на инвестиционните
предложения, подлежащи и на ОВОС, се извършва чрез процедурата по ОВОС по реда
на ЗООС и Наредбата за ОВОС.
Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗООС
възложителят информира в най-ранния етап компетентните органи и засегнатото
население за инвестиционното си предложение, като го обявява писмено. Обхватът
на консултациите е детайлно регламентиран в разпоредбата на чл. 95, ал. 3 от
ЗООС. Разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ЗООС предвижда условията и редът за
извършване на ОВОС да се определя с наредба на Министерския съвет. При тази
законова делегация е приета Наредбата за условията и реда извършване на оценка
на въздействието но околната среда. В чл. 2, ал. 1 от цитираната наредба е
описана последователността на действията по извършване на ОВОС, за които няма
спор по делото, че са следвани и изпълнени от възложителите и от
административния орган.
В оспореното Решение са изложени съображения относно вида
и степента на въздействие на плана върху защитените зони, в които попада ИП
според констатациите на екипа от експерти, изготвил ДОВОС и ДОСВ, в които е
направен извод, че реализирането на проекта няма да доведе до промени в
структурата, функциите и природозащитните цели на защитените зони. Тези доклади
с положителна оценка са редовно събрани в рамките на административното
производство доказателство и имат съответна доказателствена стойност. От друга
страна, предмет на преценка от органа относно вида и степента на въздействие на
плана върху защитените зони, са и резултатите от консултациите с
обществеността, сочещи отрицателно отношение. В случая административният орган
в съответствие с разпоредбата на чл. 35 от АПК е положил нужните усилия да
изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. След обсъждане на
всички събрани в административното производство доказателства и становища е
мотивирал решението си, като е взел предвид широкият обществен интерес и
негативното отношение на населението, живеещо в близост до територията на
инвестиционното предложение, както и постъпилите мотивирани становища на
Българското дружество за защита на птиците за очаквано негативно въздействие
върху популацията и местообитанията.
Основният спорен въпрос е дали инвестиционното
предложение ще доведе до значително увреждане на видовете и местообитанията
предмет на опазване в:
- Защитена зона ВG00002057 „Бесапарски ридове” за опазване на дивите птици,
обявена за такава със Заповед № РД-786/29.10.2008 г. на Министъра на околната
среда и водите (ДВ бр. 106/2008 г.) и
- Защитена зона ВG0000254 „Бесапарски възвишения” за опазване на природните
местообитания и на дивата флора и фауна, обявена за такава със Заповед №
РД-315/31.03.2021 г. на Министъра на околната среда и водите (ДВ бр. 50/2021
г.).
Респективно, спорен въпрос е дали е налице основание по
чл. 19, ал. 2, т. 4 от Наредбата за ОВОС осъществяването на предложението да не
бъде одобрено. Цитираният текст от подзаконовия нормативен акт предвижда, като
материалноправна предпоставка, компетентният орган да не одобри осъществяването
на инвестиционното предложение, когато заключението от извършената оценка по
чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие е, че могат да окажат значително отрицателно въздействие върху
предмета на опазване в съответната защитена зона. В разпоредбата на чл. 18
НУРИОВОС е предвидено, че компетентният орган взема решение по ОВОС въз основа
на ДОВОС и приложенията към него, документацията и становищата, изискани и
представени в хода на процедурата, становищата на други специализирани лица,
органи, организации и структури, които имат предоставени компетенции с
нормативен акт в областта на компоненти и фактори на околната среда, човешкото
здраве и културно историческото наследство, резултатите от общественото
обсъждане, в т. ч и становището на възложителя, както и решението на експертния
екологичен съвет при РИОСВ.
Според настоящия съдебен състав, от доказателствата по
делото несъмнено се установи, че осъществяването на ИП ще окаже значително
отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване в цитираните
защитени зони.
На първо място следва да се посочи, че не е спорно между
страните по делото, а и се установява от приетите експертни заключения, че
теренът на инвестиционното предложение попада в посочените две защитени зони от
мрежа „НАТУРА 2000“ по смисъла на ЗБР-
ВG0002057 „Бесапарски ридове” и ВG0000254 „Бесапарски възвишения”.
Изхождайки от експертизата на вещо лице -
геодезист, цялата концесионна площ от 256.88 дка попада в защитената зона
„Бесапарски ридове“, а 253.56дка от цялата концесионна площ попадат също така в
и защитената зона „Бесапарски възвишения“. Тоест при едно евентуално
реализиране на ИП, ще доведе до разрушаване в следствие на добивните дейности
на над 80% от територията на ИП, която се води защитена по смисъла на
българското законодателство. Пак от същата експертиза става ясно, че на територията
на ИП се намират две природни местообитания, а именно местообитание 6210 и
местообитание 62А0, които заемат общо 107.005 дка от площта на ИП, същите са
предмет на опазване в защитена зона „Бесепарски възвишения“, и от тук следва
извода, че няма житейска логика тези местообитания да не бъдат пряко засегнати
от работата на кариера, която предвижда разкривка на 208.749 дка от 256.88 дка
концесионна площ.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че предмет
на опазване в защитена зона BG0002057 „Бесепарски ридове“ са посочените в
заповедта на министъра диви птици, а предмет на защита в защитена зона
BG0000254 „Бесепарски възвишения“, са визираните в заповедта на министъра природните местообитания и на дивата флора и
фауна в тях. Съответно при преценка дали негативното въздействие би било
значително съдът следва да има предвид конкретното засягане на популацията на
вида и съответно конкретното засягане на част или цялото местообитание
съобразно неговите специфични характеристики, както и възможността същото да се
възстанови. В този смисъл, от изразеното становище от експерт по опазване на
„НАТУРА 2000“, се установява, че реализацията на ИП ще доведе до пряко унищожаване и влошаване
на хранителни и размножителни местообитания на видове - предмет на опазване на
зоната, особено за видовете белоопашат мишелов и турилик. Фактора безпокойство
върху видовете - предмет на опазване, при извършването на взривни работи ще има
изразено отрицателно въздействие. Въздействието ще бъде кумулативно усилено с
вече действащите кариери в границите на защитената зона, където също се добива
чрез взрив. Това би довело до разкъсване (фрагментация) на хранителни и
гнездови местообитания на видове - предмет на опазване и изцяло противоречи на
целите, поставени в точка 3. на заповедта за обявяване. Аналогична е ситуацията отнесена и
към защитена зона „Бесапарски възвишения“. Тук предмет на опазване са природни
местообитания на различни храсти, треви, други растения, бозайници, влечуги и
др. (подробно изброени в точка 2. на заповедта). Поставените цели са общо пет
като основната е опазване и поддържане на типовете природни местообитания,
постигане и поддържане на благоприятното им природозащитно състояние. Очевидна
е причината за поставянето на забрана за разкриване на кариери за добив на
полезни изкопаеми. Такава дейност като въздействие би довела до пряко
унищожаване на индивиди - предмет на опазване на защитената зона. Неминуемо би
причинила пряко унищожаване и влошаване на хранителни и размножителни
местообитания на видове - предмет на опазване на зоната. Безспорно ще има
отрицателно въздействие и чрез фактора безпокойство върху видовете - предмет на
опазване, особено при извършването на взривни работи.
В настоящия случай по несъмнен начин бе доказано, че
въпросната съществуваща кариера се е превърнала в дом и местообитание на много
животински видове. В тази насока са и изводите на вещото лице гл.ас. д-р Н. Т. И., изготвила приетата по делото
съдебно-екологична експертиза, а и от последващия разпит се доказва, че в
кариерата в м. „Малкото Меше“ гнездят и създават популации видове защитени от Червената
книга на Република България. Споделя пред
съда, че на базата данни, с които разполага популацията на застрашени видове
като розов скорец нараства. Това твърдение се подкрепя и от факта, че при
работеща кариера „Халата“ (която е в пъти по- голяма от процесната) през 2020
г. гнездят 600 птици от вида розов скорец, докато през 2021г. при неработеща
кариера, числеността на популацията нараства на 2000 птици. Както ВЛ посочва,
по-голямата по размер кариера няма да има това отрицателно въздействие, което
би имало при реализацията на процесното ИП. След като отражението върху популацията
на розовия скорец е толкова драстично при функционираща и нефункционираща
кариера, очевидно е какво по степен би било въздействието върху популацията в пъти
по-малка кариера, каквато е тази до с. Синитово. Съобразно заключението и устният доклад на вещото лице розовият скорец
намира като свой дом натрошените скални маси в изоставените кариери, каквато е
и кариерата до с. Синитово. При изтребване на тази скална маса биха се
унищожили природните местообитания подходящи за гнездене и размножаване на розовия
скорец. Реализирането на ИП би довело до драстично намаляване или пълното
унищожаване на популация, която е намерила своя дом и място на размножаване,
предлагаща подходящо местообитание в натрошената скална маса, където няма
външно човешко въздействие, което да доведе до унищожаване и влошаване на
хранителните местообитания и да доведе до безпокойство.
Безспорно се установява от вещото лице, че се засягат и
останалите защитени видове, които приемат за свое местообитание кариерата до с.
Синитово. Реализацията на ИП ще бъде пагубна за
вида турилик, който ако бъде възпрепятстван да гнезди ще бъдат изгубени между
5% до 6.6% от популацията, което се явява значително въздействие върху околната
среда. Кариерата се явява подходящо местообитание за вида в района, защото на
север от нея се намират обработваеми земи, които видът може да ползва за
търсене на храна. Като се вземе предвид, че това е рядък вид, който се среща с
обща численост между 160 и 360 двойки в страната, придава допълнителна тежест
за важността на неговото опазване. В подкрепа на този извод идва и от разпита
на свидетелите, че на територията на кариерата има една двойка турилици, която
се наблюдава там от 2000 г. В експертизата се засяга и скалното врабче, което е
наблюдавано да гнезди на територията на кариерата. В точка 3 от експертизата
ясно се казва, че скалното врабче ще бъде прогонено при изкопна дейност в
действащата кариера. Сходен е и въпросът с белоопашатият мишелов, който обитава
редовно района на „Бесапарски възвишения“. За него в хода на съдебното
производство стана ясно, че е постоянно пребиваващ, не е прелетен вид, при
липса на високи дървета обича да гнезди на скалисти места, такива каквито се
явяват скалните отломки на кариерата.
Съдът съобрази също, че местообитания 6210 и 62А0, който се характеризират с подходящи условия за
развитие на така наречените консервационни растителни видове или видове предмет
на опазване ще бъдат, ако не напълно то частично
унищожени от реализирането на ИП и последвалите изкопни дейности, и ако ДОСВ,
предлага методика за хипотетично намаляване на вредното въздействие върху
птиците, която методика остава съмнителна в параметрите на нейното спазване и
възможния хипотетичен положителен ефект, то такава методика няма как да бъде
разработена за опазване на растителните видове, който заемат 107.005 дка от
256.88 дка. площ на ИП. при 208.749 дка обща площ на доказани и вероятни запаси
от материали.
При постановяване на акта си органът не е обвързан с
посоченото в ДОВОС и ДОСВ, за незначително въздействие върху предмета и целите
на защитените територии, а следва да съобрази и всички останали предвидени в
чл. 18 НУРИОВОС доказателства. Казано по друг начин, при вземане на решение за
одобряване/неодобряване на определено инвестиционно предложение органът не
действа при условията на обвързана компетентност произтичаща от съдържанието на
представените му от възложителя Доклад по ОВОС и Доклад за оценка степента на
въздействие, а е овластен на собствено основание да извърши преценка за
наличието или липсата на обстоятелствата посочени в чл. 19, ал. 1, респ. чл.
19, ал. 2 от Наредбата за ОВОС, съобразно всички съдържащи се в
административната преписка документи.
От горното следва извода, че при издаване на оспореното
решение не е допуснато нарушение на материалният закон.
По изложените съображения, съдът намира обжалваното
решение за законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган и
при спазване на административната процедура и материалноправните норми, както и
в съответствие с целта на закона - за опазване на защитените растителни и
животински видове от флората и фауната на Република България.
При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат
разноски.
Съгласно чл. 143 от АПК основателна се явява претенцията
за разноски на ответника представляващи такива за юрисконсултско
възнаграждение. Определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съобразно обема на осъщественото процесуално представителство, същото
следва да бъде присъдено в размер на 100. 00 лева, както и 1066,67 лева внесен депозит за възнаграждение на вещите лица.
По правилото на
чл. 143, ал. 3 от АПК на заинтересовата страна СНЦ „Еко Синитово“ се следват
разноски, съобразно поискания размер, за който са ангажирани доказателства за
заплащане – 1066,67 лева внесен депозит за
възнаграждение на вещи лица.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „ЕКО-ХИДРО-90“ ООД, представлявано от управителя
инж. Г.Д., срещу Решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)
№ 2-2/2021 г. за осъществяване на инвестиционно предложение (ИП) на Директора
на РИОСВ гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА „ЕКО-ХИДРО-90“
ООД, представлявано от управителя инж. Г.Д.,***,
направените по делото разноски в размер на 1166,67 лева.
ОСЪЖДА „ЕКО-ХИДРО-90“
ООД, представлявано от управителя инж. Г.Д., да заплати на СНЦ „Еко Синитово“,
направените по делото разноски в размер на 1066,67 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му, пред
Върховния административен съд на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат
на страните.
СЪДИЯ: