№ 561
гр. Варна, 01.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно
гражданско дело № 20223100500462 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:24 часа се явиха:
Въззивникът Д. Д. П., редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адвокат Е.Е., редовно упълномощен и приет от
съда от първа инстанция.
Въззиваемата страна „ВСК Пристанище Варна“ /в ликвидация/,
редовно призован, не се явява законен представител на дружеството,
представлява се от адвокат М.П., редовно упълномощена и приета от съда от
първа инстанция.
Адв. Е.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. П.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл.268, ал.1 от ГПК докладва
депозираната въззивна жалба, съгласно постановеното Определение № 940 от
08.03.2022 година.
Адв. Е.: Нямам възражения по доклада. Поддържам жалбата.
Адв. П.: Нямам други възражения по доклада. Поддържам писмения
отговор.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ като взе предвид изявленията на страните,
намира, че изготвения проекто-доклад следва да бъде обявен за окончателин
по делото, поради което
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА проекто-доклада по Определение № 940 от 08.03.2022
година за окончателен.
Адв. Е.: Нямам искания по доказателствата. Представям списък с
разноски по чл. 80 от ГПК.
Адв. П.: Няма доказателствени искания. Не сме извършили разноски в
настоящото производство и не претендирам такива.
СЪДЪТ предоставя за сведение представения списък по чл.80 от ГПК,
съответно на процесуалния представител на въззиваемата страна.
Адв. П.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че представения списък по чл.80 от
ГПК следва да бъде приложен по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представения в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на
въззивника списък по чл.80 от ГПК.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Е.: Не искам да отнемам времето на съда в днешното съдебно
заседание. Смятам, че доста подробно съм изложил становището си във
въззивната жалба, която е в папката по делото. Бих желал само да обърна
внимание върху няколко момента, които според мен следват от отговора,
който съвсем внимателно прочетох. Колежката разбира се не е съгласна с
това, което съм писал във въззивната жалба и това е нормално. Аз обаче
считам, че всичко писано във въззивната жалба е абсолютно точно и в
съответствие със закона. Становището на колежката, особено свързано с
„ВСК Пристанище Варна“, което е в ликвидация, според мен не отговорят на
действителността и ще Ви кажа защо. В първата инстанция съвсем подробно
изложих становището, че липсата на документи, които не бяха представени от
колежката още при входирането на делото, а имам предвид, че това са
счетоводни материали, това са протоколи за отпускането на заемите, това са
индивидуалната сметка на моя клиент. Всичките тези неща са отразени в
становището на окръжния съд, когато „ВСК Пристанище Варна“ е обявена в
ликвидация. Казала е в становището си, че тъй като това било по друг начин
„ВСК Пристанище Варна“ се регистрирала, за разлика от другите търговски
фирми, това по същия начин се отразявало и в ликвидацията, което не
2
съответства на действителността. Ликвидацията по принцип е първият етап от
следващите етапи, за които по-нататък тя говори, а именно заличаването на
фирмата, което пък е последния етап.
Считам, че за да бъде обявено едно дружество или да бъде обявено
някакво лице в ликвидация - да мине през съда, абсолютно задължително
трябва да бъде изпълнено задължението, че разходите на това дружество са
значително по-големи от приходите и тези разходи не могат да бъдат покрити
за един определен период от време. И тогава окръжният съд се произнася със
съответното решение, което е и станало. Тъй като „ВСК Пристанище Варна“
има специфична търговска дейност, а именно само отпускането на кредити, а
след това само прибирането на парите, които трябва да бъдат възстановени,
то тогава, за да бъде обявено в ликвидация „ВСК Пристанище Варна“, би
следвало съда абсолютно задължително да обследва всичките разноски, които
са направени на базата на заявлението за ликвидация, което е и направено.
Което значи от своя страна, че в обосновката за ликвидация би следвало
абсолютно задължително да влезе, че моят клиент дължи на „ВСК
Пристанище Варна“ сумата от 32000 лв. - това нещо го няма. Много
интересно е, че и други документи, които касаят отпускането на заемите също
ги няма. Например, няма го индивидуалният списък на моя клиент за
отпусканите му заеми през годините - абсолютно задължително.
Колежката, освен това тук пише, че не можело да говоря и да пиша във
въззивната жалба, че е изтекъл давностния срок, тъй като това било погасено.
Ами като е погасено - значи, че клиентът ми се е отчел по някакъв начин.
Това, че при разпределянето по-нататък вещото лице е записало в
становището, че това може да бъде покрито - съвсем не значи, че клиентът ми
не се е отчел пред „ВСК Пристанище Варна“ и така- нататък. Така че, цялото
становище на колежката в отговора, просто не отговаря на действителността.
Тя там се е позовала много внимателно на това как е регистрирана „ВСК
Пристанище Варна“ и там казва, че всичките дела на „ВСК Пристанище
Варна“ минават на база на устава. Абсолютно вярно! И аз се позовавам на
същия устав. А в същия устав изрично е записано, че за да се изтегли един
кредит и да бъде отпуснат, трябва да се пусне една молба до Управителния
съвет, Управителният съвет да направи едно заседание и да отпусне кредита.
А той се отпуска само и единствено, когато предшестващият кредит е
ликвидиран. Ако това нещо не е направено, то тогава се приспадат от
новодадения кредит парите, които са за стария кредит. Това нещо не успяхме
да го видим. Районният съд каза, че аз съм човека, който трябва да доказва
това. Вярно е – само че, когато говорим за един период от 10-15 години, не
знам някой да пази някакви бележки, както от касата, така и от банка за да
гарантира това. Нали за това е счетоводството. Освен това, тези бележки и
ордери по принцип се пазят за 20 години. Така че, това, което е изразено като
становище в първата инстанция и на самата първа инстанция, просто не
отговоря на действителността. И от тази гледна точка, аз Ви моля да
постановите решение, с което да утвърдите напълно и изцяло становището ни
по отношение на дължимостта, тоест ние не дължим. Ако това нещо не е
достатъчно, моля да бъде прегледан и факта, че има изтекъл давностен срок
на доста голяма част. Ще Ви моля, освен това да постановите и разноските по
делото.
3
Адв. П.: Поддържам изцяло доводите, изразени в исковата молба и в
отговора си съм изразила становище и по всички повдигнати в момента
въпроси от въззивника. Ще допълня само някои неща, които ми направиха
впечатление при подготовката за днешното съдебно заседание.
По същество в жалбата са релевирани доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решенията и те са същите като тези, изложени още в
отговора на исковата молба пред първата инстанция. В крайна сметка обаче,
твърденията пред първата инстанция и доводите за незаконосъобразност пред
настоящата се свеждат, според мен, дори до няколко противоречиви
твърдения. Значи, веднъж въззивникът твърди, че не е ползвал заеми. Втори
път твърди, че ползваните са погасени и след това оспорва размера им.
Оспорва погасяването дали е изцяло или частично. Твърди прихващане чрез
набрания от него дялов капитал. И най-накрая се позовава на давност. Всички
тези негови доводи и последователно изразени позиции по спора, той би
следвало да докаже по някакъв начин с допустими доказателствени средства.
Районният съд се е постарал и е посочил точно разпределение на
доказателствената тежест. И основополагащо правило е, когато длъжник
твърди, че е платил, да може да докаже това свое твърдение.
Задължение в случая на кредитора или по-скоро на заемодателя, защото
„ВСК Пристанище Варна" не е кредитна институция, е да докаже
предоставените в заем суми, техният размер, погасени и непогасени, и в каква
част. Вярно е, че сме заявили пред първата инстанция, че не можем да
представим изброените от колегата счетоводни документи и това е така,
защото в продължение на много години от 2007 г. до 2018 г. дейността на
„ВСК Пристанище Варна“, в частта счетоводство, контрол и движение на
средствата не е била осъществявана по правилата, посочени в устава. Такива
документи просто липсват. Но пък за добро - данните, които тези документи
би трябвало да съдържат се намират в така наречената „деловодна система“
на Касата. Която като вид система, както и самото вещо лице обясни е доста
остаряла, но така или иначе в нея се съдържат и той е намерил данни, които
би трябвало да бъдат в касова книга, в регистър на предоставени заеми, в
размерите, в погасяванията, евентуални налични прихващания от дялов
капитал, каквито в други дела, които на същото основание сме водили и са
намерени такива прихващания. Така че, обстоятелството, че тези
доказателства не сме ги представили, ние сме заявили защо. Те не са
представени от стария управителен съвет, който също е неглижирал
задълженията си, на новия управителен съвет. Представили сме това, с което
разполагаме. Във връзка с това и във връзка с твърденията за недоказаност
бих искала да кажа нещо. Вярно е, че ищецът е длъжен чрез пълно и главно
доказване да докаже твърденията си. Но Върховният съд е имал повод и се е
произнасял по редица свои решения като ще цитирам едно от тях, а именно
Решение № 226 от 12.07.2011г. на ВКС, 4-то ГО по гр.д.№ 921/2010 г. По
подобен повод в това свое решение, Върховният съд е посочил изрично както
задълженията за провеждане на пълно и главно доказване на претенциите,
така и също, че това може да стане и да бъде осъществено, както чрез преки,
така и чрез косвени доказателства стига те да водят до доказване на правно-
релевантните за спора факти. Нещо повече, в заключителната част на това
решение Върховният съд пояснява и приема становище, че пълно и главно
4
доказване може да бъде осъществено и само чрез косвени доказателства –
стига обаче те да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава
връзка с другите обстоятелства, че да установят по безсъмнен начин главния
правопораждащ факт.
Считам, че в производството пред първата инстанция, представяйки и
налични счетоводни документи, съчетавайки ги със съдебно-счетоводна
експертиза, която пък е извършила своите изследвания по налична
счетоводна програма, пълното и главно доказване на претенциите на „ВСК
Пристанище Варна“ е осъществено.
Доколкото колегата развива въпроса за производство по
несъстоятелност, поддържам изложеното становище в отговора. В отговора
на исковата молба, а и в настоящата въззивна жалба, въззивникът говори за
покриване по давност на претенциите към неговия доверител. Твърди се
погасяване по давност на всички претенции, ведно с изложените други
възражения за недоказаност на тези претенции. Мисля, че по правилата на
ГПК, би следвало да се уточни кое е основното становище на страната и
което тя релевира като евентуално в случай, че окръжният съд не приеме
твърденията за недоказаност и неправилност на първоинстанционното
решение. Говори се за тригодишна погасителна давност. В тази връзка бих
пояснила, че Върховният касационен съд се е произнасял в редица свои
решения по отношение на приложимия за договори за заем давностен срок и е
приел, че в случая при процесните договори за заем е налице неделимо
плащане, договорено връщане на погасителни вноски, а самите вноски
представляват частично плащане по този договор за заем. В тази връзка Ви
цитирам решението, което съм намерила на 3-то ГО по гр.д. № 523/2011 г.
Решение № 28 от 05.04.2012 г. и известното Тълкувателно решение № 3/2012
г.по тълкувателно дело №3 на ВКС. В този смисъл моля за вашето решение.
След изслушване на устните състезания, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете
делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение
в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:44
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5