№ 394
гр. Велико Търново, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110102710 по описа за 2022 година
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.
26,ал.1, пр.първо от ЗЗД, вр. с чл. 11,ал.1,т.10 , чл.19,ал.4 и чл.22 от ЗПК за
прогласяване на договор за паричен заем № 4464552/21.04.2022 г. сключен с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД за нищожен, съединен при условие на
евентуалност с иск с правно основание чл. 26,ал.1,пр.трето от ЗЗД ,вр. с чл.
143,ал.1 и чл.146 от ЗЗП за прогласяване нищожността на чл.4 от договора;
иск с правно основание чл. 26,ал.1,пр.първо от ЗЗД, вр. с чл. 11,ал.1,т.10 ,
чл.19,ал.4 и чл.22 от ЗПК за прогласяване на договор за паричен заем №
4464591/21.04.2022 г. сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД за нищожен,
съединен при условие на евентуалност с иск с правно основание чл.
26,ал.1,пр.трето от ЗЗД ,вр. с чл. 143,ал.1 и чл.146 от ЗЗП за прогласяване
нищожността на чл.4 от договора и искове срещу „ Файненшъл България“
ЕООД с правно основание 26,ал. 1, предл. 2 и 3 от ЗЗД, вр. чл. 143, вр. чл.
146 от ЗЗП, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност на договор за
предоставяне на поръчителство № 4464552 /21.04.2022 г. и на договор за
предоставяне на поръчителство № 4464591/21.04.2022 г.
Ищцата сочи, че е сключила договор за паричен заем № 4464552 от
21.04.2022 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД , по силата на който е получила
сума от 800 лева при погасяване на десет вноски, при ГЛП 35% и ГПР
1
40,94%. Излага, че във връзка с чл. 4 от договора е сключила договор за
предоставяне на поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД, тъй като
договорът за заем е трябвало да бъде обезпечен, като по този договор следва
да заплати възнаграждение в размер на 562,90 лева или по 56,29 лева за всяка
вноска. Твърди, че е сключила и договор за паричен заем №
4464591/21.04.2022 г. с „ Изи Асет Мениджмънт“ АД , по силата на който и е
предоставена в заем сума от 700 лева при погасяване на десет вноски, при
ГПР от 41,07 % и ГЛП 35%. Във връзка с чл. 4 от договора сключила договор
за предоставяне на поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД, тъй като
договорът за заем е трябвало да бъде обезпечен, като по този договор следва
да заплати възнаграждение в размер на 636,36 лева, или по 53,03 лева за
всяка вноска.Заявява, че и двата договора за паричен заем, които е сключила
с първия ответник са нищожни поради допуснати нарушения на императивни
разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, като излага подробни съображения за това.
Моли съда да ги прогласи за нищожни , а при евентуалност – да прогласи за
нищожна клаузата по чл. 4 от договорите. Заявява, че сключените договори
за предоставяне на поръчителство също са нищожни поради накърняване на
добрите нрави и заобикаляне на закона, като излага подробни съображения.
Моли съда да ги прогласи за нищожни на сочените основания.
Ответникът «Изи Асет Мениджмънт» АД, гр.София чрез процесуалния
си представител в срока и по реда на чл. 131 от ГПК заема становище за
недопустимост и неоснователност на исковете. Счита, че липсва правен
интерес от предявяване на установителни искове. Сочи, че със сключените
договори не се нарушават императивни законови разпоредби, като излага
подробни съображения и моли съда да отхвърли исковете срещу него, като
неоснователни. Претендира разноски.
Ответникът «Файненшъл България» ЕООД, гр.София чрез процесуалния
си представител в срока и по реда на чл. 131 от ГПК заема становище за
недопустимост и неоснователност на исковете.Счита, че липсва правен
интерес от предявяване на установителен иск. Сочи, че със сключените
договори за предоставяне на поръчителство не се нарушават императивни
законови разпоредби , като излага подробни съображения и моли съда да
отхвърли исковете срещу него, като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери
2
установена следната фактическа обстановка :
С договор за паричен заем № 4464552/21.04.2022 г. „Изи Асет
Мениджмънт“ АД гр.София е предоставил на К. Д. М. кредит в размер на 800
лева при ГПР от 40,94% и ГЛП от 35%. Дължимата сума следва да се заплати
на 10 вноски по 81,71 лева съгласно погасителен план. Съгласно чл. 4 от
договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:1.две физически
лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение ; нетния размер на осигурителния му доход да е над 1000
лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител
по друг договор сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции, или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да не е със статус по-лош от „Редовен“. Поръчителят подписва
договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за
сумата по чл.2,т.7 със срок на валидност 30 дни след заплащане на
задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество –
гарант , което предоставя гаранционни сделки.С договор за предоставяне на
гаранция № 4464552/21.04.2022 г. „Файненшъл България“ ЕООД се е
задължил да даде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“
АД с цел гарантиране на всички задължения на К. Д. М. по договор за
паричен заем № 4464552/21.04.2022 г. Съгласно чл. 2 договорът влиза в сила,
ако потребителят не предостави на заемодателя предвидените обезпечения в
чл. 4,т.1 или т.2 в тридневен срок. Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне
на гаранция потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер от
562,90 лева, платимо разсрочено на вноски по 56,29 лева по начините,
уговорени в договора за паричен заем. В ал.3 на чл. 3 е предвидено, че „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на
задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този
договор . В случай, че внесените суми не достигат за погасяване на
задълженията на потребителя към заемодателя, приоритетно се погасяват
задълженията към гаранта. С договора гарантът се е задължил при поискване
от заемодателя да заплати изискуеми задължения на потребителя по договора
за паричен заем. С договор за паричен заем № 4464591/21.04.2022 г. „Изи
3
Асет Мениджмънт“ АД гр.София е предоставил на К. Д. М. кредит в размер
на 700 лева при ГПР от 41,07% и ГЛП от 35%. Дължимата сума следва да се
заплати на 12 вноски по 69,97 лева съгласно погасителен план. Съгласно чл. 4
от договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:1.две физически
лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение ; нетния размер на осигурителния му доход да е над 1000
лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител
по друг договор сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции, или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да не е със статус по-лош от „Редовен“. Поръчителят подписва
договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за
сумата по чл.2,т.7 със срок на валидност 30 дни след заплащане на
задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество –
гарант , което предоставя гаранционни сделки.С договор за предоставяне на
гаранция № 4464591/21.04.2022 г. „Файненшъл България“ ЕООД се е
задължил да даде гаранция за плащане в полза на „ Изи Асет Мениджмънт“
АД с цел гарантиране на всички задължения на К. Д. М. по договор за
паричен заем № 4464591/21.04.2022 г. Съгласно чл. 2 договорът влиза в сила,
ако потребителят не предостави на заемодателя предвидените обезпечения в
чл. 4,т.1 или т.2 в тридневен срок. Съгласно чл.3 от договора за предоставяне
на гаранция потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер от
636,36 лева, платимо разсрочено на вноски по 53,03 лева по начините,
уговорени в договора за паричен заем. В ал.3 на чл. 3 е предвидено, че „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на
задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този
договор. В случай, че внесените суми не достигат за погасяване на
задълженията на потребителя към заемодателя, приоритетно се погасяват
задълженията към гаранта. С договора гарантът се е задължил при поискване
от заемодателя да заплати изискуеми задължения на потребителя по договора
за паричен заем.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
4
Не се спори между страните, а и от приложения по делото договор за
паричен заем № 4464552 се установява, че на 21.04.2022 г. между « Изи Асет
Мениджмънт» АД и К. Д. М. е сключен договор за паричен заем, по силата на
който на ищцата е предоставен заем в размер на 800 лева при условия посочени
в договора. На същата дата е сключен и договор за предоставяне на гаранция №
4464552 между „Файненшъл България“ ЕООД и К. Д. М., с който заемателят е
изпълнил предвиденото в чл. 4 от договора за паричен заем негово задължение
да обезпечи кредита по един от посочените начини- с поръчителство на две
физически лица, които да отговарят на определени условия; банкова гаранция,
или сключване на договор с одобрен от заемателя гарант, който предоставя
гаранционни сделки. По делото е приложен и втори договор за заем сключен
между същите страни на същата дата с № 4464591 за сумата от 700 лева при
условия, посочени в договора и съответно договор за предоставяне на гаранция
№ 4464591 от 21.04.2022 г. обезпечаващ задължението по този договор за заем.
Ищцата моли съда да прогласи за нищожни договорите за паричен заем , като
изтъква , че същите противоречат на закона – чл. 26,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 11,
ал.1,т.10 , чл. 19,ал.4 и чл. 22 от ЗПК. При условие на евентуалност заявява
нищожност само клаузата по чл. 4 от договорите. Счита за нищожни и
договорите за поръчителство, поради накърняване на добрите нрави и
заобикаляне на закона- чл. 26,ал.1,пр. трето и пр. второ от ЗЗД, вр. с чл. 19,ал.4
от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Ответникът « Изи Асет Мениджмънт» АД оспорва
доводите на ищцата и счита, че същите са неоснователни, като заявява, че няма
нарушение на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като в ГПР не следва
да се включва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, а
ГПР не надвишава предвидения в чл.19,ал.4 от ЗПК размер и по двата договора
за заем. Оспорва договорите за предоставяне на гаранция да нарушават добрите
нрави, като се позовава на свободата на договарянето в отношенията между
страните и доброволното подписване на тези договори от страна на
потребителя. Ответникът « Файненшъл България» ЕООД излага идентични
съображения и счита договорите за действителни, доколкото с тях не се
накърняват добрите нрави, а той има право да получи договореното
възнаграждение, тъй като няма интерес да сключва безвъзмездни сделки срещу
поетото от него задължение. Възраженията на ответниците са неоснователни.
Безспорно от съдържанието на процесните договори за паричен заем става
ясно, че се касае за договори, към които приложими са разпоредбите на ЗПК и
5
ЗЗП. Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и
като такава попада под защитното действие на Закон за защита на
потребителите , който в Глава Шеста предвижда служебно задължение на съда
да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и
последиците, ако бъдат установени такива. Анализирайки съдържанието на
оспорените договори за паричен заем съдът намира, че е налице нарушение на
чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в тях е различен от
действителния. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК Годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В процесния договор за паричен заем № 4464552 е посочен ГПР от
40,94% , а в договора за паричен заем № 4464591 ГПР е 41,07% и формално
същите не надвишават изискванията поставени в чл.19,ал.4 от ЗПК, но в тях би
следвало да се включат и разходите по сключените от ищцата договори за
гаранция с «Файненшъл България» ЕООД и така да се формира общия разход
по двата кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. И в двата договора за паричен заем е предвидено, че заемателят следва
да представи в 3-дневен срок от сключването на договора обезпечение на
заемодателя, като са предвидени три алтернативни варианта- поръчителство на
две физически лица, които да отговарят на определени критерии; банкова
гаранция с бенефициер заемодателя или предоставяне на гаранция от
дружество, което е одобрено от заемателя. Очевидно е, че първите две
обезпечения не могат да се предоставят в толкова кратък срок от заемателя,
доколкото изискванията за предоставяне на обезпечение са договорени по
6
начин, на практика неизпълним за длъжника, който е прибегнал до услугите на
дружество предоставящо т.нар. »бързи кредити». Така по естествен път се стига
да третия вариант – предоставяне на гаранция от дружество, което е одобрено
от заемодателя. При направената служебна проверка в Търговския регистър
съдът установи, че одобреното от заемодателя дружество-гарант е собственост
на дружеството-заемодател. «Изи Асет Мениджмънт» АД е едноличен
собственик на капитала на « Файненшъл България» ЕООД; двете търговски
дружества са регистрирани на един и същ адрес на управление, а в договорите
за предоставяне на гаранция е предвидено, че заемодателят е овластен да
приема плащания в полза на гаранта и че при недостиг на платените суми
приоритетно се погасяват задължения към гаранта. Обективираните в
договорите за паричен заем погасителни планове включват и вноската по
договорите за гаранция , която се плаща на същите падежни дати както
месечната погасителна вноска по договорите за заем. Така изброените факти
ясно показват, че макар да са сключени два отделни договора /съответно за
заемна сума от 800 лева по първия договор и от 700 лева по втория договор/ и
за предоставяне на гаранция /по двата заемни договора/ , те следва да се
разглеждат като едно общо съглашение между свързани лица, по силата на
което заемът се обезпечава с предварително посочено от заемодателя лице,
което получава възнаграждение, платимо ведно с вноските по заема. Поради
тази причина възнаграждението по договора за гаранция следва да се включи в
общия разход по кредита, който в посочената в договора величина не отговаря
на действителния размер. Дължимото възнаграждение по договора за гаранция
от 562,90 лева по договор № 4464552 представлява 70% от предоставената сума
по договора за заем, а дължимото възнаграждение по договора за гаранция №
4464591 от 636,36 лева представлява 90% от предоставената по втория заемен
договор сума и заедно с ГЛП ще надминат пет пъти размера на законната
лихва , който е максимално установения размер в чл. 19,ал.4 от ЗПК за ГПР по
кредитите. Невключвайки договореното възнаграждение по гаранционната
сделка / и в двата случая/ в ГПР заемодателят е използвал заблуждаваща
търговска практика, като по този начин потребителят е бил лишен от
възможността да вземе информирано решение относно сключване на договора.
Последица от неизпълнението да се посочи действителния размер на ГПР
според изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ГПК е обявяването на договора за
паричен заем за недействителен, при което съгласно чл.23 от ЗПК потребителят
7
ще дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи.
Исковете са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като се
прогласи нищожността на договор за паричен заем № 4464552 /21.04.2021 г. и
договор за паричен заем № 4464591/21.04.2022 г. на основание чл. 26,ал.1, пр.
първо от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал.1,т.10 , чл. 19,ал.4 и чл. 22 от ЗПК. При уважаване
на главните искове съдът не дължи произнасяне по евентуално съединените
искове за прогласяване на нищожност на разпоредбата на чл. 4 от двата
договора за паричен заем.
Относно исковете за прогласяване на нищожност на договорите за
предоставяне на гаранция сключени с «Файненшъл България» ЕООД : както бе
изложено по-горе двата договора –за паричен заем и за предоставяне на
гаранция по всяко едно от двете облигационни правоотношения между страните
/ № 4464552 и № 4464591 от 21.04.2022 г./ се намират във взаимна връзка
помежду си и се разглеждат от съда като едно общо съглашение между свързани
лица, поради което прогласяването на недействителността на договорите за
паричен заем поради противоречие със закона води до прогласяване на
недействителността и на договорите за предоставяне на гаранция. Без да
повтаря изложените по-горе аргументи съдът следва да отбележи още, че
потребителят е бил поставен в неравностойно положение, тъй като поставяйки
неизпълнимите към него условия за предоставяне на обезпечение извън това да
сключи договор за гаранция с предварително избраното от заемодателя и
свързано с него лице, на практика той не е имал правото да избира свободно с
кого да сключи договор за поръчителство и да прецени икономическите
последици от договора. Това води до значително неравновесие между правата
на потребителя, който е икономически по- слабата страна в отношенията и тези
на търговеца, което нарушава изискванията за добросъвестност и накърнява
добрите нрави. По тези съображения договорите за предоставяне на гаранция с
№ 4464552/21.04.2022 г. и № 4464591/21.04.2022 г. сключени между ищцата и
втория ответник също следва да бъдат прогласени за недействителни на
основание чл. 26,ал. 1, предл. 2 и 3 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19, вр.
чл. 146 от ЗЗП, вр. чл. 22 ЗПК.
Относно разноските: При този изход на делото на основание чл. 78,ал.6
от ГПК ответниците следва да заплатят държавна такса по всички обективно
съединени искове , тъй като ищцата е освободена от заплащането и.
Ответниците следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
8
сметка на ВТРС ДТ в размер на по 100 лева на основание чл. 69,ал.1,т.4 от
ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК,
ведно с по 5 лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист. Ищцата
е представлявана от адвокат, който е осъществил правна помощ по реда на чл.
38,ал.1, т.2 от ЗА. Ответникът «Изи Асет Мениджмънт» АД следва да заплати
на адвокат М. В. М. определеното от съда възнаграждение в размер на 600
лева на основание чл.38 от ЗА, вр. с чл.7,ал.2,т.1 Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията преди
изменението в ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г. , тъй като договорите за правна
защита и съдействие по съединените дела / гр.д.№ 2710 и гр.д.№ 2711/2022 г.
на ВТРС/ са сключени на 14.09.2022 г./. Ответникът «Файненшъл България»
ЕООД следва да заплати на адвокат М. В. М. определеното от съда
възнаграждение в размер на 600 лева на основание чл.38 от ЗА, вр. с
чл.7,ал.2,т.1 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията преди изменението в ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г. ,
тъй като договорите за правна защита и съдействие по съединените дела пред
ВТРС са сключени на 14.09.2022 г. На л. 45 от делото е посочена банкова
сметка на адвокат М. В. М./.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за потребителски заем №
4464552/21.04.2022 г. сключен между К. Д. М. с ЕГН ********** от гр.****
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.“Люлин“7, бул.“ Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2 на
основание чл. 26,ал.1, пр. първо от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал.1,т.10 , чл. 19,ал.4 и
чл. 22 от ЗПК .
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на гаранция №
4464552/21.04.2022 г. сключен между К. Д. М. с ЕГН ********** от гр.****
и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.“Люлин“7, бул.“ Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2 на
основание чл. 26,ал. 1, предл. второ и трето от ЗЗД , вр. с чл. 143, ал. 1 и ал.
2, т. 19, вр. чл. 146 от ЗЗП, вр. чл. 22 от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за потребителски заем №
9
4464591/21.04.2022 г. сключен между К. Д. М. с ЕГН ********** от гр****,
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.“Люлин“7, бул.“ Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2 на
основание чл. 26,ал.1, пр. първо от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал.1,т.10 , чл. 19,ал.4 и
чл. 22 от ЗПК .
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на гаранция №
4464591/21.04.2022 г. сключен между К. Д. М. с ЕГН ********** от гр.****
и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.“Люлин“7, бул.“ Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2 на
основание чл. 26,ал. 1, предл. второ и трето от ЗЗД , вр. с чл. 143, ал. 1 и ал.
2, т. 19, вр. чл. 146 от ЗЗП, вр. чл. 22 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.“Люлин“7, бул. “ жавахарлал Неру“ № 28,
ет.2 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС
държавна такса в размер на 100 / сто/ лева , ведно с 5 /пет/ лева такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.“Люлин“7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28,
ет.2 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС ДТ
в размер на 100 /сто/ лева ведно с 5/пет/ лева такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.“Люлин“7, бул. “Джавахарлал Неру“ №
28, ет.2 да заплати на адвокат М. В. М. от АК-Пловдив сумата от 600 /
шестстотин/ лева определено адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА .
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.“Люлин“7, бул. “Джавахарлал Неру“ №
28, ет.2 да заплати на адвокат М. В. М. от АК-Пловдив сумата от 600 /
шестстотин/ лева определено адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА .
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен
срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез
Великотърновски районен съд.
10
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11