РЕШЕНИЕ
гр.София, 26.11.2018год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XII въззивен състав в публично съдебно заседание на девети ноември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
с участието
на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Снежанка Копчева след
като разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА
ВАНД № 4336 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
С Решение постановено на 04.07.2018г. по НАХД
№ 6446/2017г., Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 104 състав е признал обвиняемата
Л.М.Р. за невиновна в това, че за периода от 05.09.2014 г. до 20.11.2015
г., в гр.София, ул.„*********ап.18, при условията на продължавано престъпление,
с девет деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като
родител - майка на А.В.П., не изпълнила съдебно решение № III-80-47 от 12.03.2014г. по
гр.дело №18204/2013 г. по описа на СРС, III гражданско отделение, 80 състав, влязло в
законна сила на 23.04.2014г., относно личните контакти на Й.Р..П.и Л.С.П.с
малолетната им внучка А.В.П., като деянията са извършени както следва:
1.На 05.09.2014 г. в гр.София, ул. „*********ап.
18, като родител - майка на А.В.П., не изпълнила съдебно решение № III-80-47 от 12.03.2014 г. по
гр.дело №18204/2013 г. по описа на CPC, III гражданско отделение, 80 състав, влязло
в законна сила на 23.04.2014 г., относно личните контакти на Й.Р..П.и Л.С.П.с
малолетната им внучка А.В.П., като не осъществила среща с Й.Р..П.и Л.С.П.и по
този начин не им осигурила възможност да вземат детето съгласно режима на лични
контакти, определен от съда.
2.На 31.10.2014 г. в гр.София, ул. „*********ап.
18, като родител - майка на А.В.П., не изпълнила съдебно решение № III-80-47 от 12.03.2014 г. по
гр.дело №18204/2013 г. по описа на CPC, III гражданско отделение, 80 състав,
влязло в законна сила на 23.04.2014г., относно личните контакти на Й.Р..П.и Л.С.П.с
малолетната им внучка А.В.П., като не осъществила среща с Й.Р..П.и Л.С.П.и по
този начин не им осигурила възможност да вземат детето съгласно режима на лични
контакти, определен от съда.
3.На 14.11.2014 г. в гр.София, ул.„*********ап.
18, като родител - майка на А.В.П., не изпълнила съдебно решение № III-80-47 от 12.03.2014 г. по
гр.дело №18204/2013 г. по описа на CPC, III гражданско отделение, 80 състав,
влязло в законна сила на 23.04.2014 г., относно личните контакти на Й.Р..П.и Л.С.П.с
малолетната им внучка А.В.П., като не осъществила среща с Й.Р..П.и Л.С.П.и по
този начин не им осигурила възможност да вземат детето съгласно режима на лични
контакти, определен от съда.
4. На
02.01.2015 г. в гр.София, ул. „*********, като родител - майка на А.В.П., не
изпълнила съдебно решение № III-80-47
от 12.03.2014 г. по гр.дело №18204/2013 г. по описа на CPC, III гражданско
отделение, 80 състав, влязло в законна сила на 23.04.2014 г., относно личните
контакти на Й.Р..П.и Л.С.П.с малолетната им внучка А.В.П., като не осъществила
среща с Й.Р..П.и Л.С.П.и по този начин не им осигурила възможност да вземат
детето съгласно режима на лични контакти, определен от съда.
5.На 18.09.2015 г. в гр.София, ул. „*********ап.
18, като родител - майка на А.В.П., не изпълнила съдебно решение № III-80-47 от 12.03.2014 г. по гр.
дело №18204/2013 г. по описа на CPC, III гражданско отделение, 80 състав,
влязло в законна сила на 23.04.2014 г., относно личните контакти на Й.Р..П.и Л.С.П.с
малолетната им внучка А.В.П., като не осъществила среща с Й.Р..П.и Л.С.П.и по
този начин не им осигурила възможност да вземат детето съгласно режима на лични
контакти, определен от съда.
6.На 02.10.2015 г. в гр.София, ул. „*********ап.
18, като родител - майка на А.В.П., не изпълнила съдебно решение № III-80-47 от 12.03.2014 г. по
гр.дело №18204/2013 г. по описа на CPC, III гражданско отделение, 80 състав,
влязло в законна сила на 23.04.2014 г., относно личните контакти на Й.Р..П.и Л.С.П.с
малолетната им внучка А.В.П., като не осъществила среща с Й.Р..П.и Л.С.П.и по
този начин не им осигурила възможност да вземат детето съгласно режима на лични
контакти, определен от съда.
7.На 16.10.2015 г. в гр.София, ул. „*********ап.
18, като родител - майка на А.В.П., не изпълнила съдебно решение № III-80-47 от 12.03.2014 г. по гр.дело №18204/2013 г. по
описа на CPC, III гражданско отделение, 80 състав, влязло в законна сила на
23.04.2014 г., относно личните контакти на Й.Р..П.и Л.С.П.с малолетната им
внучка А.В.П., като не осъществила среща с Й.Р..П.и Л.С.П.и по този начин не им
осигурила възможност да вземат детето съгласно режима на лични контакти,
определен от съда.
8.На 06.11.2015 г. в гр.София, ул.„*********ап.
18, като родител - майка на А.В.П., не изпълнила съдебно решение № III-80-47 от 12.03.2014 г. по
гр.дело №18204/2013 г. по описа на CPC, III гражданско отделение, 80 състав,
влязло в законна сила на 23.04.2014 г., относно личните контакти на Й.Р..П.и Л.С.П.с
малолетната им внучка А.В.П., като не осъществила среща с Й.Р..П.и Л.С.П.и по
този начин не им осигурила възможност да вземат детето съгласно режима на лични
контакти, определен от съда.
9.На
20.11.2015 г. в гр.София, ул.„*********ап. 18, като родител - майка на А.В.П., не
изпълнила съдебно решение № III-80-47
от 12.03.2014 г. по гр.дело №18204/2013 г. по описа на CPC, III гражданско
отделение, 80 състав, влязло в законна сила на 23.04.2014 г., относно личните
контакти на Й.Р..П.и Л.С.П.с малолетната им внучка А.В.П., като не осъществила
среща с Й.Р..П.и Л.С.П.и по този начин не им осигурила възможност да вземат
детето съгласно режима на лични контакти, определен от съда - престъпление по
чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл.304 и чл.378,
ал.4, т.2 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение.
Срещу
решението в срока по чл.319, ал.1 от НПК е постъпил протест от прокурор при СРП,
с искане за отмяната му и постановяване на ново от въззивната инстанция, с което
обвиняемата Р. да бъде призната за виновна и освободена от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, съгласно чл. 78а от НК.
След запознаване с мотивите към Решението е постъпило допълнение към протеста,
в което прокурорът е изложил своите съображения в подкрепа на искането. Според
прокурора по делото са събрани категорични доказателства, че обвиняемата е
осъществила състава на престъплението, за което е привлечена към наказателна
отговорност.
В
разпоредително заседание на
15.10.2018г., по реда на чл. 327 и следващи от НПК, въззивният съд е
преценил, че протестираното решение е от категорията актове, подлежащи на
контрол пред въззивната инстанция по съответния ред, поради което подлежи на
разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не следва да бъдат събирани други доказателства.
В
дадения ход по същество представителят на Софийска градска прокуратура заявява,
че поддържа протеста и допълнението към него с изложените в него доводи. Твърди, че доказателствата по делото в достатъчна степен
подкрепят обвинението и по категоричен начин очертават извършеното от
подсъдимата, както и формират виновното й поведение в условията на продължавано
престъпление за периода от 05.09.2014г. – 20.11.2015г. Прави искане за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на нова такова, с което обвиняемата да бъде призната за виновна, като
й бъде наложено наказание, предвидено в размера от законодателя.
Упълномощения
защитник на подс. Р. – адв. В. моли да се остави протеста на СРП като
неоснователен. Отчита , че съдът е изследвал всички относими към обвинението
доказателства и е постановил годен и мотивиран съдебен акт, както и че
нежеланието на детето да общува със баба си и дядо си не може да бъде вменявано
във вина на майката. На следващо място се изтъква, че за всяка една от
срещите подзащитната му е докладвала с
приложените писмени молби до ЧСИ как се
е осъществявала, както и че са се събрали доказателства, че и след
инкриминирания период срещите са продължили, което се потвърждава и от самите
жалбоподатели. Прави се искане да се остави в сила присъда на СРС като правилна
и законосъобразна.
Подсъдимата
Л.Р. редовно призована, не се явява пред въззивната инстанция и не взема
становище по делото.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства и становищата на страните, доводите, изложени във въззивния
протест и допълнението към него и като провери законността и обосноваността на
атакуваното решение, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал.1 НПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Протестът
е депозиран в законоустановения срок по чл. 319, ал.1 НПК и от надлежно
легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустим. С оглед на това
изложените в него възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от
настоящия съдебен състав по същество.
Въз
основа на наличната по делото доказателствена съвкупност въззивният съд приема
за установена следната фактическа обстановка:
Св. В.Л.П.и
Л.М.Р. живеели на семейни начала до края на 2010г., като от съвместното си
съжителство имали дете – А.В.П., родена на ***г.
Със
съдебно определение на СРС, ГО, 86 с-в, по гр.д. № 13512/2011г., влязло в
законна в законна сила на 21.03.2012г., е била утвърдена спогодба между П. и Р.,
съгласно която родителските права по отношение на детето А.П.ще се упражняват
от майката Л.Р., а на бащата В.П. е определен режим на лични контакти – да
вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00
часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, 10дни през лятото и 10 дни
през зимата, по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката, както и
по друго време след уговорка между родителите.
С
решение от 17.04.2014г., постановено по гр.д. № 18204/2013г. по описа на СРС 80 състав, на
основание чл.59, ал.9 СК, е изменен режима на лични контакти между В.П. и
малолетното му дете А.П.( определени по силата на съдебна спогодба, одобрена по
гр.д. № 13501/2011г. по описа на СРС, 86 състав), както следва : всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа сутринта в събота до 18:00 часа в
неделя, с преспиване, 10 (десет) дни през зимата и 20 ( двадесет) дни през
лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както
и всяка четна година от 11:00 часа на 24.12 до 11:00 часа на 26.12, с
преспиване. Бащата В.Л.П., ще взема детето в горепосочените дни от мястото, където то се намира ( училище, дома
на майката, дома на бабата и дядото – Й.и
Л.П.и или друго място, свързано с посещаваните от него извънкласни занимания),
като го връща в дома на майка му Л.М.Р..
Пред
месец ноември 2013г. В.П. подал молба до СРП с твърдения, че след лятото на
2013г. майката Л.Р. не изпълнява така утвърдената със съдебен акт спогодба
относно определения му режим на лични отношения с дъщеря му.
За
периода от 05.09.2014г. до 20.11.2015г. Л.М.Р. живеела заедно с дъщеря си А.В.П.
на адрес : гр. София, ул. „*********ап.18. За същия период св. Й.Р..П.и св. Л.С.П.многократно
ходили на посочения по-горе адрес, обитаван от Л.Р. и малолетната им внучка А. П.а,
като посещенията били в дните, определени съгласно цитираното по-горе съдебно
решение за осъществяване на лични отношения с внучка им. По-конкретно адресът
на Л.Р. бил посетен от св. Й.П.а и св. Л.П. на
05.09.2014г., 31.10.2014г., 14.11.2014г.,02.01.2015г.,18.09.2015г.,
02.10.2015г., 16.10.2015г., 06.11.2015г. и 20.11.2015г., в които дни детето
следвало да бъде в дома на майка си, тъй като към момента на посещенията не
било на училище, нито било ангажирано с други извънкласни занятия. При
осъществяваните срещи на детето с баба си и дядо си то не искало да бъде с тях
и се държало здраво за ръката на майка си.
По
делото е назначена и изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза на А.В.П., родена на ***г., в която е отбелязано, че към момента осв.
е дете, обгрижвано с внимание, любов и
топлота, без да е налице свръхобгрижване от страна на майката, като е настъпила
отчужденост от родния баща.
В
подкрепа на изложеното от Л.Р. е подадена „молба за предоставяне на социални
услуги“ до Директора на ДСП- Красно село, в която Р. моли на нея и дъщеря й да бъде
предоставена социална услуга – работа с психолог, във връзка с отказа на дъщеря
й да контактува със своя баща и да посещава неговото жилище.
Така
описаната фактическа обстановка, въззивният съд изведе въз основа на събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за
доказване и техния анализ, а именно : показанията на свидетелите К.М.К. – К., В.М. Р., Й.Р. П.а, Л.С. П., заключението на
СПЕ, както и писмените доказателства.
Въззивната
съдебна инстанция констатира, че контролираният съд локонично е посочил въз
основа на кои конкретни доказателствени материали е основал фактическите си
изводи, с оглед на което, настоящият състав намери за необходимо да извърши
самостоятелно изследване на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства.
Следва
да се отбележи изрично, че основен доказателствен източник досежно
правнорелевантните факти се явяват показанията на свидетелитеК.К.-К. и В.Р..
Въззивният съд кредитира изцяло показанията на тези свидетели. Същите са
логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви и кореспондират помежду си и с
останалия събран по делото доказателствен материал. Относно показанията на св. Р.
въззивната инстанция отчете факта, че въпросното лице е близка на обвиняемата,
но въпреки това не намери основание да дискредитира показанията на тази
свидетелка. От тях се установява по несъмнен начин, че на процесните дати
обвиняемата не е осуетявала по никакъв
начин осъществяването на предвидените в съдебното решение лични контакти на
дъщеря й, с нейните баба и дядо – свидетелите Й.и Л.С.и. Факт е , че повечето от срещите са се провалили поради
системното и категорично несъгласие от страна на детето да прекарва време с
баща си респ. неговите баба и дядо. За тези факти показанията на свидетелите са
абсолютно еднопосочни, потвърждават се и от изготвената СПЕ, поради което въззивният съд им се
доверява изцяло.
При
преценката на показанията на свидетелите Й.П.а и Л.П. се отчита факта, че въпросните лица са повлияни от поведението на
своя син, но въпреки това потвърждават, че срещи между тях и детето е имало,
независимо, че времето прекарано с него е било кратко. На следващо място следва да се отбележи, че в доста дълъг период
от време срещите с детето е трябвало да се провеждат с участието на психолог в
агенция „Анимус“. Въпреки това
въззивната инстанция, приема показанията на тези свидетели за достоверни и също
ги кредитира, тъй като съответстват на останалите факти и доказателства по
делото.
Макар
да констатира, че районният съдия не е изложил в мотивите към решението си
подробен анализ на доказателствената съвкупност, след самостоятелно изследване
на доказателствения материал по делото,
настоящият въззивен състав приема, че изводите на първата инстанция относно фактите по делото
са правилни, поради което не са налице основания за съществено изменение във
възприетата от СРС фактическа обстановка. Доколкото изложените в протестираното
решение фактически положения съответстват напълно на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, СГС, в този му състав, намира
въпросния съдебен акт за правилен и обоснован. Така по отношение на фактологията,
твърдението от протеста, че изводите на първоинстанционния съд не се подкрепят
от доказателствата по делото се оказва необосновано.
Тук е
мястото да бъде обсъден и изложеният във въззивния протест довод, че детето А.В.П.
е показвало поведение, отговарящо на упражнена върху него манипулация. Според
въззивния съд същият се явява неоснователен, тъй като за изясняване на
коментираното обстоятелство е назначена психологична експертиза, в заключение
на която вещото лице изтъква, че не счита, че поведението на детето се дължи на
манипулация от страна на обвиняемата и отчита, че поведението на А.В.П. към
баща й е резултат от силното чувство на лоялност към майката. Заключението по
експертизата съдебният състав кредитира като обективна, компетентно и
изчерпателно.
От
правна страна, въззивната съдебна инстанция се съгласява с извода на
първостепенния съд, че с оглед на установената фактическа обстановка съставът
на престъплението по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК не е осъществен, като
съображенията за това са следните:
Престъплението
по чл.182, ал.2 от НК засяга обществените отношения свързани с нормалното
осъществяване на родителските права и задължения в интерес на детето, както и
правата на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да му
осигури нормално физическо, умствено и социално развитие, правото му на лични
отношения с родителите си. Престъплението е формално или на просто извършване,
понеже законодателят не е предвидил настъпването на конкретен противоправен
резултат. Довършено е без реално да са настъпили някакви отрицателни изменения в
обективната действителност, като има две форми на изпълнителното деяние –
неизпълнение на съдебно решение относно упражняване на родителски права или
относно лични контакти с дете, или осуетяване изпълнението на такова съдебно
решение.
В
конкретния случай, от събрания по делото доказателствен материал не може да се
направи категоричен извод, че обвиняемата не е изпълнила съдебното решение или
че е осуетила изпълнението му. В подкрепа на това становище е и
обстоятелството, че самото дете е изразявало нежелание да се среща с баба си и
дядо си. Освен това при повечето от срещите, майката е подканяла детето да се
види с тях. Следва да се отбележи още, че обвиняемата е поискала специализирана помощ от фондация „Анимус“
срещите между детето и баба му и дядо му да се провеждат там, което води до
извода, че тя въпреки всичко е осигурявала те да се виждат, но срещите са се
осъществявали там за кратък период от време.
На
следващо място, в случая се касае за значителен брой деяния осъществени през
определен период от време, като за да
бъде призната обвиняемата за виновна следва за всеки от дните по категоричен
начин да се установи от събраните по делото доказателства, с какви действия или
бездействия на всяка от посочените дати обвиняемата не е изпълнявала съдебното
решение. От свидетелските показания обаче не може да се направи категоричен
извод за вината на обвиняемата, тъй като при тези срещи самото дете е отказвало
да се вижда с тях. Обвиняемата е осигурявала възможност те да се видят, но
детето не е искало срещите да продължават дълго.
Установява
се, че на всяка от инкриминираните дати
детето се е намирало на обичайния му адрес на местоживеене в дома на майка си -обв.
Р., като с оглед факти може да се налага
извод, че детето не прекарвало определените дни с баба си и дядо си, тъй като
самото то не искало това. Обвиняемата Р. се е съобразявала с желанието
на детето си, тъй като не може да се изисква от нея насила да кара дъщеря си да
отиде при нейните баба и дядо и липсата на такова поведение от нейна страна не
следва да се приема за неизпълнение или осуетяване изпълнението на съдебното
решение.
Въззивната
инстанция намира, че обвиняемата е положила грижи за осъществяване на контакти
между дъщеря си и св. Й.П.а и св. Л.П. , както и баща й, но, поради нежелание на детето да
контактува с тях, това е било извън възможностите й.. Тук следва да се отбележи
и че според чл.3, т.1 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана с
решение на ВНС от 11.04.1991г., в сила от 03.07.1991г., висшите интереси на
детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата,
независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално
подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. В
тази връзка интересите на детето в конкретните моменти са били от първостепенно
значение и именно наличието на посоченото нежелание на детето е било причината,
която определеният със съдебно решение по гражданско дело №№ 18204/2013г. по
описа на СРС 80 състав от 12.03.2014г. режим не е бил осъществяван.
От
обективна страна в поведението на обв. Л.Р. не е установено тя да е отказвала и
възпрепятствала срещи на дъщеря си с нейните баба и дядо респ. с баща й, като
същите не са се осъществявали поради личното отношение на детето и нежеланието
му да се среща с тях. При тези обстоятелства настоящият съд споделя крайния
извод на районния съдия, че с поведението си обв. Р. не е осъществила състава
на престъпление по чл. 182, ал.2 вр. чл. 26, ал.1 от НК и следва да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение.
Освен това, и от субективна страна не може да се направи извод за наличието на
вината от страна на обвиняемата.
С
оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав не може да се съгласи с
доводите изложени в протеста, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно, и че съставомерното деяние е доказано по безспорен начин.
Така
при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл. 313 НПК цялостната служебна
проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не
констатира наличието на допуснати нарушения на материалния закон или на
процесуалните правила, които да съставляват основания за неговата отмяна или
изменение, поради което същото следва да бъде потвърдено, а подаденият протест
– да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Воден от изложеното и на основание чл.334, т.6 във вр.
чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.07.2018г., постановено по НАХД
№ 6446/2017г., по описа на СРС, НО, 104-ти
състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.