РЕШЕНИЕ
№ 788
гр. Пловдив, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300500806 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 560 от 09.02.2023 г. постановено по гр.д.№ 16795 по описа
за 2020 г. на РС - Пловдив, VI гр.с. се ОСЪЖДА Застрахователно дружество
„Бул Инс” АД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. С., ЕГН **********, сумата
от 5000 лв. главница, представляваща обезщетение за търпени
неимуществени вреди – причинени физически болки и страдания, вследствие
на контузия на левия лакът, както и дискомфорт, стрес, уплаха и отчуждение,
които вреди са в резултат на ПТП от дата 01.01.2020 г., в гр. Пловдив, на
кръстовището на ***, настъпило по вина на М.В.П., като водач на л.а. „***“ с
рег. № ***, гражданската отговорност на когото е застрахована при
Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, по застрахователна полица,
валидна от 17.10.2019 г. до 16.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от дата 26.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетението за неимуществени вреди за разликата
от присъдените 5000 лв. до пълния претендиран размер от 20 000 лв., както и
претенцията за законна лихва за периода от датата на увреждането 01.01.2020
г. до дата 26.03.2020 г. ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД,
ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. С., ЕГН **********, сумата 300 лв.
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството.
1
ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно
дружество „Бул Инс” АД, ЕИК ***, сумата 275 лв. представляваща съдебно-
деловодни разноски в производството и сумата от 1980 лв. – платено
адвокатско възнаграждение.
Недоволен е останал ищецът Д. Д. С., ЕГН **********, който чрез
пълномощника си адвокат Д. К., е подал въззивна жалба против решението в
частта му, в която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата от 10 000 лева над присъденото обезщетение
от 5 000 лева. Оспорва правилното определяне на размера на обезщетението.
Излага съображения за тежестта на инцидента и последиците от същия за
ангажиране на отговорността на застрахователя. Обсъжда заключенията на
СМЕ за установяване на настъпилите травматични увреждания от ПТП и се
позовава на събраните гласни доказателства относно претърпените
неимуществени вреди - болки и страдания от телесната повреда
непосредствено след инцидента и страдание за период около 2-3 месеца.
Посочва, че освен болки и страдания е изпитвал и сериозен дискомфорт, тъй
като е било затрудено обслужването му. Позовава се на породеното усещане
за неувереност и безпокойство когато му се е налагало да пътува в МПС -
чувство, което продължава и до днес. Посочва за проблеми със социалния си
живот, тъй като не е имал желание да излиза, да пътува и да се среща с хора и
приятели. Всичко това косвено се отразило и на най-близките му хора, които
са преживели безпокойство. Въззивникът иска да се осъди застрахователя да
му заплати обезщетение от 10 000 лева над присъденото от първата
инстанция, ведно със законната лихва от 26.03.2020 г. до окончателното й
изплащане. Моли в случай, че бъде уважена въззивната жалба, съдът да се
произнесе и в частта на присъдените разноски от първата инстанция като се
намалят присъдените на ответника съразмерно на уважената част от иска,
както и претендира присъждането на разноските за въззивната инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК *********, чрез
пълномощника адвокат М. Г., с който оспорва същата като неоснователна.
Поддържа, че районният съд правилно е определил справедливия размера на
обезщетението по чл.52 ЗЗД въз основа на събраните по делото доказателства
и най - вече на заключението на СМЕ и практиката на ВКС. Посочва, че
обезщетението е съобразено с установените травматични увреждания на
ищеца и неговата възраст, възстановителния период и факта, че не са
останали никакви неблагоприятни последици, както и че е съобразено с
обществено икономически условия при увреждането. Коментира съдебна
практика на ВКС, която намира за приложима. Обосновава доводи, че при
прегледа от вещото лице не са установени остатъчни последици и
загрозяващи белези от травмата. Моли съдът да остави без уважение
въззивната жалба. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
2
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Ищецът Д. Д. С. е предявил иск за обезщетяване на неимуществени
вреди, в причинна връзка с ПТП от 01.01.2020 г., настъпило в гр.Пловдив на
кръстовище на ***, по вина на водача на застрахован лек автомобил „***“ с
рег. № *** при ответника Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
валидна от 17.10.2019 г. до 16.10.2020 г., в размер на 20 000 лева. Посочва, че
е изпратил покана до ответника за изплащането на обезщетение в
претендирания размер, ведно със законната лихва от датата на увредата до
пълното й изплащане. В исковата молба и в уточнява молба ищецът сочи, че
от ПТП е претърпял средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК,
изразяваща се в счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка,
както и е претърпял и все още търпи неимуществени вреди, изразяващи се в
морални болки и страдания от телесното увреждане. Сочената травма му е
причинила силно чувство на болка /неприятни физически усещания
вследствие телесната повреда/ и страдание /продължително състояние на
болка/. Причинените му травматични увреждания отшумели след повече от
два месеца, като освен болките и страданията изпитвал и сериозен
дискомфорт с оглед обстоятелството, че е била затруднена възможността му
за обслужване. В резултат на всичко описано, непосредствено след инцидента
у ищеца се породило усещане на неувереност и безпокойство, когато се
наложи да пътува с моторно превозно средство, което продължава и до днес.
Дълго време след ПТП, вследствие на получен стрес, имал проблеми със своя
социален и професионален живот, не желаел да излиза, да пътува и да се
среща с хора и приятели, поради опасения от повторност на случилото се.
Всичко това се отразило косвено на най-близките му хора, които преживяли
голямо безпокойство. Моли да се постанови решение, с което да се осъди
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв. за
претърпените от ищеца болки и страдания, изразяващи се в счупване на
горния край на лъчева кост на лявата ръка, ведно със законната лихва от
датата на инцидента – 01.01.2020г. до пълното изплащане на сумата.
С отговора на исковата молба ответникът „Бул Инс” АД е оспорил
допустимостта на предявения иск с довода, че не е била предявена претенция
по реда на чл.380 КЗ, както и по същество е оспорил исковата претенция по
основание и размер. Въвел е възражение за съпричиняване.
Първоинстанционният съд е приел иска за допустим след отправянето
на покана от ищеца до застрахователното дружество по чл. 380 КЗ преди
депозиране на искова молба, за което се е позовал на покана от дата
3
02.03.2020 г. и обратна пощенска разписка за връчени книжа на ответното
дружество на дата 04.03.2020 г. По същество е намерил за доказано
настъпването на твърдения пътен инцидент на 01.01.2020г., причинен в
резултат на действия на М.П., като застрахован водач на л.а. „****“ при
ответника въз основа на застрахователна полица, валидна от 17.10.2019 г. до
16.10.2020 г., за което районният съд се е позовал на преписка по издаването
на НП № 20-1030-000214/28.01.2020 г., АУАН на М.П. във връзка с
инцидента, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1024-5
от 01.01.2020 г., ведно с плах-схема на възникналото ПТП, както и снимков
материал от същото, По отношение на механизмът на ПТП районният съд се
е позовал на заключение на в.л. инж. В.С. като е заключил, че причина за
настъпилото ПТП е на водача на л.а. „***“ - М.В.П., който не е съобразил
скоростта и траекторията си на движение с другите участници в движението,
извършил е маневра при съществуваща за това забрана, което поведение е
противоправно – чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗДвП, както и че вината му се презюмира.
По отношение на претърпените вреди от ищеца от ПТП, районният съд
се е позовал на представената по делото медицинска документация, както и
заключенията по СМЕ на в.л. д-р М. Б. и ПСМЕ на в.л. д-р Б.П.. Районният
съд е заключил, че настъпилото телесно увреждане на ищеца касае контузия
на левия лакът, без травматични прекъсвания на костите, видими на графиите
на лявата лакътна става, а не счупване, за което се е позовал на заключението
на ПСМЕ, доколкото за изготвянето й вещото лице непосредствено се е
запознал с относимата медицинската документация, вкл. и ренгеновите
снимки на ищеца, направени след инцидента. При определяне на
справедливото обезщетение за обезвреда на претърпените от ищеца
неимуществени вреди районният съд е обсъдил събраните доказателства -
заключенията по СМЕ на в.л. д-р М.Б. и ПСМЕ на в.л. д-р Б.П., както и
показанията на Е. С. – майка на ищеца, въз основа на които е приел, че
физическите болки и страдания от причинената контузия са траели около
месец, липсват трайни увреждания и е било налице пълно възстановяване на
ищеца най-късно два месеца след инцидента. Районният съд е кредитирал и
ниската възраст на пострадалия към момента на инцидента – 16 години, и
стресът, който му и бил причинен в резултат на случилото се и социалното
отчуждение, което е преживял, както и е отчел дискомфортът от
невъзможността за пострадалия пълноценно да се самообслужва, отново в
контекста на тийнейджърската му възраст. Въз основа на изложеното, на
основание разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът е приел за справедливо
обезщетение от 5000 лв. Въведеното възражение за съпричиняване е приел за
недоказано.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо в обжалваната част. Предвид изложеното
и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението съобразно посоченото в жалбата, както и при
4
служебна проверка от въззивната инстанция за допуснато при
постановяването му нарушение на императивни материалноправни норми.
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован,
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е
причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от
противоправно поведение, наличие на причинна връзка между
противоправното поведение и причинената вреда.
В конкретния случай със сила на присъдено нещо между страните в
настоящото съдебно производство са установени всички материални
предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право,
доколкото решението на районния съд е влязло в сила в частта, в която в
полза на ищеца е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на процесния пътен инцидент.
Принесеният с въззивната жалба спор между страните, по отношение на
който въззивният съд следва да се произнесе (съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК), е
относно размера на заместващото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди, с оглед характера и интензитета на претърпените от
него болки и страдания, съобразно конкретните обстоятелства и принципа на
справедливостта по чл. 52 от ЗЗД.
При определяне размера на дължимата обезвреда за причинените на
ищеца неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
заложеният в нея принцип на справедливост, който не е абстрактен, а се
извежда от конкретните обстоятелства, характера и начина на извършването
на увреждането, причинените болки и страдания, продължителност и степен
на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Според задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС №
4/1968 г., размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие, което налага съдът да съобрази всички доказателства от значение за
реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки,
5
страдания и психическо напрежение и паричната престация, законодателят е
дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има
компенсаторен характер.
В случая от доказателствения материал по делото се установяват
релевантните факти и обстоятелства за определяне на справедливия размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
От представените по делото медицински документи / лист за преглед на
пациент № 000287/01.01.2020 г., допълнителен лист за преглед на пациент от
ортопед - травматолог и резултатът от образно - диагностично изследването/
се установява, че след пътния инцидент ищецът е бил приет за преглед в
спешното отделение на УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД, гр.Пловдив с основна
диагноза „счупване на горния край на лъчевата кост“, както и му е било
извършено образно - диагностично изследване - рентгенография на лакътна
става. Като резултат на изследването е посочено без убедителни данни за
травматични прекъсвания на костите видими на графиите на лява лакетна
става, като в областта на медиалния епикондил на ляв хумерус и на
главичката на ляв радиус се визуализират слаби линеарни сенки - непълно
зарастнали епифизирни ядра, в дд план находката в областта на радиуса би
могло да се дължи на непълно травматично прекъсване /малко вероятно/. На
ищеца е била предписана и извършена гипсова имобилизация на лявата ръка.
В насока на изложеното по делото са приети заключения на две съдебно
- медицински експертизи. Според заключението на СМЕ, изготвено от вещо
лице М.Б. въз основа на медицинските документи по делото, на ищеца е било
причинено спукване на лявата лъчева кост на главата, довело до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник. Вещото лице също сочи,
че след инцидента ищецът е бил приет и прегледан в УМБАЛ
„Св.Георги“ЕАД, гр.Пловдив, където след извършване на образно изследване
и консултация със специалист СОТ е било извършено гипсова имобилизация
на левия горен крайник. Според вещото лице, в представената медицинска
документация липсват писмени и гласни доказателства за настъпили
усложнения в оздравителния процес, поради което вещото лице е приело, че
ищецът е бил напълно възстановен 1,5 - 2 месеца след ПТП. От заключението
на ПСМЕ, изготвено от вещо лице Б.П. въз основа на представената
медицинска документация по делото и тази в СО на УМБАЛ
„Св.Георги“ЕАД, включително и рентгеновата снимка от сървъра на
отделението по образна диагностика, е установено, че на ищеца е било
причинена Контузия на левия лакът, довела до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130, ал.1 НК, за около 22-25
дни от датата на травмата. Според вещото лице поставената основна диагноза
в СО на УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД е счупване на горния край на лъчевата
кост, била е наложена гипсова имобилизация на лявата ръка, но не е
отбелязано за какъв срок. Вещото лице заключава, че след един месец след
6
датата на травмата би трябвало да е налице пълно възстановяване на
движенията на лявата ръка на пострадалия. При изслушването в с.з. вещото
лице сочи, че би трябвало след всяка имобилизация да се приложи
физиотерапия и рехабилитация, както и че в материалите по делото няма
данни да е извършвана рехабилитация.
За претърпените от ищеца болки и страдания са събрани гласни
доказателства чрез разпита на майка му - св. Е. Н. С.. От показанията на
последната става ясно, че когато е отишла на мястото на инцидентът синът й
се е държал за ръката, бил е изплашен и е казвал, че много го боли ръката.
Закарала сина си до спешния център на „Св.Георги“, където му направили
кръвни изследвания и рентген. Установили, че ръката му е счупена в лакътя,
горната част, и казали, че ще гипсират цялата ръка. Били в спешния център 2-
3 часа. С гипса бил един месец. В болницата го боляла ръката, бил много
изплашен. Било му трудно да се обслужва, боляла го ръката, трудно се
обличал, трудно се къпал. Създавало му дискомфорт, за всички било трудно,
помагала му. Първите две седмици били по - тежки, после започнал да свиква
сам да се обслужва. След 30 дни като махнали гипса имало някакво
раздвижване на ръката. Първите дни ищецът предпочитал да пътува с рейс, не
искал да се води в кола, което отшумяло с времето. Сочи, че когато има
изпреварване или спиране на светофар ищецът се напряга и се хваща за
дръжката. Дълго време се страхувал да се вози в кола. Трудно се виждал с
други приятели, стоял си вкъщи.
Настоящият съдебен състав намира от посочената доказателствена
съвкупност, че причиненото телесно увреждане на ищеца от пътния инцидент
се е изразявало в контузия на левия му лакът. При приемането на ищеца в
лечебното заведение е било поставена диагноза „счупване на горния край на
лъчевата кост“, но от образно-диагностичното изследване - рентгенография не
са установени данни за травматични прекъсвания на костите и е прието като
малко вероятно наличието на непълно травматично увреждане, според
приложения резултат от изследването и заключението на ПСМЕ на в.л.П..
Последното следва да се кредитира, доколкото в.л. П. е изградил
заключението след самостоятелна преценка на нараняванията на ищеца от
рентгеновата му снимка след инцидента, съдържаща се в сървъра на
отделението по образна диагностика на лечебното заведение и резултатът от
образното изследване. Изложеното налага извод, че причиненото на ищеца
травматично увреждане на лявата му ръка се е изразявало в контузия на левия
лакът, а не в нейното счупване. Приложената на ищеца терапия е гипсова
имобилизация на лявата ръка за период от един месец, според показанията на
св.С.. Ищецът е изпитвал болка в ръката си, бил е затруднен в ежедневното си
обслужване, поради което се е налагало да бъде подпомаган от майката си,
най - тежки са били първите две седмици. След махането на гипса е имало
раздвижване на ръката без да са налични данни за проведена рехабилитация.
Пълното възстановяване на ищеца е настъпило за период от един до два
месеца след инцидента, според заключенията на съдебните експерти. От
7
свидетелските показания се установява, че пътният инцидент е повлиял
негативно на психиката на ищеца, който е ограничил контактите с приятелите
си и е предпочитал да си стои вкъщи, първоначално се е страхувал да се вози
в кола, което е отшумяло, но изпитва напрежение при изпреварване и
спиране.
Имайки предвид така коментираните обстоятелства относно вида на
увреждането на ищеца и гипсова имобилизация на лявата ръка за период от
един месец, което е последвало от раздвижване на ръката без данни за
рехабилитация, както и пълното възстановяване на ищеца за период не по-
дълъг от два месеца след пътния инцидент, претърпените болки и страдания
непосредствено след инцидента и по време на имобилизацияна, дискомфортът
и затрудненията на ищеца да се обслужва до махането на гипса, особено през
първите две седмици, негативното отражение върху психиката на ищеца,
преживеният от него страх и несигурност да пътува с кола, изживени предвид
ниската му възраст при настъпването на инцидента от 16 г., както и предвид
обществено-икономическата обстановка в страната и стандарта на живот,
съдът намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД се явява
обезщетението в размер на сумата от 5 000 лв., което е съответно на характера
и тежестта на увреждане на здравето на ищеца и съобразено с обществено
приетите критерии за справедливост към датата на настъпване на
увреждането.
Въззивният съд не намира основание да приеме по - висок размер на
обезщетението, както и да определи още 10 000 лева над присъдените от
районния съд, тъй като ищецът не е претърпяла увреда на здравето,
изразяваща се в счупване, не е бил подложен на оперативна интервенция и не
се е наложил престой в болничното заведение, няма данни за настъпили
усложнения, както и данни за проведена рехабилитация, в които случаи
възстановителния период е по - дълъг от установения по настоящото дело,
ведно със съпътстващите ги болки и страдания, а се е възстановил напълно за
период не по-дълъг от 2 месеца след инцидента. Действително инцидентът се
е отразил на негативно на психиката на ищеца, предвид и неговата незряла
възраст от 16 г., но няма данни да е претърпял травматично стресово
разстройство или състояние на психиката, което да е наложило провеждането
на психологически консултации, психиатрично и медикаментозно лечение.
В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав намира въззивната
жалба за неоснователна, първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото, въззиваемата страна има право на разноските
в настоящата инстанция, направата на които се удостоверява в размер на
1 560 лева с включен ДДС от представения договор за правна защита и
съдействие от 12.04.2023 г. и удостоверение за регистрация по ЗДДС, поради
което следва да бъдат присъдени с решението.
8
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 560 от 09.02.2023 г. постановено по
гр.д.№ 16795 по описа за 2020,г. на РС - Пловдив, VI гр.с., в обжалваната
част.
В необжалваните части първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК ***, сумата от 1 560 лева
/хиляда петстотин и шестдесет лева/ - разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.
280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9