Р Е
Ш Е Н
И Е
град Свиленград,
31.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателна колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА КИРЕВА
при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административно
наказателно дело №111 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от
ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ №728 от 09.11.2020 година на Началника на РУ Свиленград,
с което на В. А.В.
с ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл.28, ал.1, предл.3-то от
Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер
112 / ЗНССПЕЕН 112 / на основание чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2000 лева.
Жалбоподателят В. А.В. моли за пълна отмяна на обжалвания акт.
Твърди, че обжалваният акт противоречи
на процесуалният и материалният закон. Сочи се ,че обжалваният акт бил от
09.11.2020година,но в същото време наказващият орган е разгледал преписката на
07.12.2020година,т.е. имало несъответствие във времевото произнасяне и не
ставало ясно кое било издадено първо АУАН или НП,тъй като АУАН бил издаден на
09.11.2020г. . Сочи още,че имало неяснота относно извършеното нарушение,времето
му и множество други процесуални нарушение при съставяне и връчване на АУАН .
Подробно се мотивира в тази насока,като твърди,че му било нарушено правото на
защита да разбере в какво точно е обвинен,за да може да ангажира адекватно
защитата си,тъй като не ставало ясно за какво точно е обвинен. По изложените
доводи моли съда да отмени обжалваното НП,като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание не се явява ,за него се явява адв.Найденов,
който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и ангажира доказателства.
Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Административнонаказващият орган /АНО/ - Началника на РУ Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Страна Районна
прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след като прецени по
отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи
следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и
от свидетелските показания на Д.А.Д. и М.Д.М. се установява,че във връзка с подаден сигнал на тел.112 от
страна на жалбоподателя от 02.10.2020г. в 16,13часа от мобилен тел.0889
9999997,че в село Капитан Андреево ,на стари път в близост до последната къща в
селото в посока Турция имало изкоп,който
според жалбоподателя бил канал и
жалбоподател преминавайки от там се заинтересовал дали лицата извършващи изкопните работи имат
необходимите документи и разрешителни,тъй като мястото не било обезопасено със
съответните предупредителни знаци и респ.ограждения и тъй като в близост имало полицейски служители,които
той уведомил,но те му съобщили,че не могат да направят нищо без съответния
сигнал на тел.112,същият им позвънил,като подробно обяснил къде точно се намира
изкопа.
Във връзка с подадения сигнал на място /на същата
дата ,съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели /били изпратени полицейски
служители от РУ Свиленград и след проверка приели,че подадения сигнал не отговарял на истината,тъй
като на платното не се извършвали изкопни дейности,а на левият тротоар,извън
платното в посока КГПП Капитан Андреево
действително се извършвали изкопни дейности с мини багер на фирма „Ел Шанс“
гр.Хасково,но те били по предварително одобрен проект на Електроразпределение
ЮГ КЕЦ Свиленград,а от дясната страна имало изкопан канал за полагане на
кабели. От дясната страна на тротоара на същото кръстовище работела група на В
и К Хасково,район Свиленград по отстраняване на възникнала авария. По така
подадения сигнал,мястото било посетено и
от кмета на с.Капитан Андреево, който заявил,че
бил запознат з извършваната дейност и
нямал отношение по случая. Мястото също било посетено и от началника на Районна
пътна служба Свиленград,който установил ,че пътното платно било свободно и по
него не се извършвали изкопни или ремонтни дейности. От ръководителя на КЕЦ
Свиленград били предоставени на полицейските служители всички документи,които
установявали законността на извършваните дейности в момента,но въпреки това,
тъй като жалбоподателя бил подал същият сигнал и до ОД на МВР срещу управителя
на фирма „Ел Шанс“ гр.Хасково бил съставен АУАН по чл.178,ал.1,т.3 от ЗДвП,тъй
като не обезопасил пътя при извършваните от неговите работници изкопни работи.
След така извършената проверка срещу жалбоподателя бил
съставен на 02.11.2020г. Акт за установяване на административно нарушение изведен
с № 728/09.11. 2020год.,без да бъде призован жалбоподателя за датата и който му
е връчен едва на 05.11.2020г.В самият акт , жалбоподателят отбелязал че има
възражения.
Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е
постъпило писмено възражение.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно постановление /НП/ №728 от
09.11.2020 година на Началника на РУ Свиленград, с което на В. А.В. с ЕГН **********
***, за нарушение на чл.28, ал.1, предл.3-то
от Закона за националната система за спешни повиквания с единен
европейски номер 112 / ЗНССПЕЕН 112 / на основание чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН
112 е наложено административно наказание
“ГЛОБА” в размер на 2000 лева.
По делото е прието като доказателство писмо с
рег.№351000-7117/07.12.2020г. от Началника на РУ Свиленград до жалбоподателя,с
което го уведомяват,че във връзка с подадения от него сигнал на 07.10.2020г. по
ел.пощата на ОД на МВР и на управителя
на „Ел Шанс Хасково е съставен акт за установяване на адм.нарушение за
извършено нарушение по чл.178,ал.1,т.3 от ЗДвП.
По делото е приложена и Заповед с рег.№2656/14.12.2011г. на Директора на ОД
на МВР Хасково, с която упълномощва началниците на РУ при ОД на МВР Хасково да
издават наказателни постановление относно установени адм.нарушение по ЗНССПЕЕН
112,а на съда е служебно известна Заповед с рег №Із-619 от 09.03.2011 на
Министъра на вътрешните работи ,с която същият упълномощава на основание чл.29
и чл.30,ал.1и ал.2 от ЗНССПЕЕН 112 държавните служители които имат право да
съставят актове за установяване на административни нарушения и да извършват
проверки по ЗНССПЕЕН 112.
Изложената
фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в
АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Д.А.Д. и М.Д.М.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на
индиции за предубеденост на свидетелите. Не се
установява свидетелите Д.А.Д. и М.Д.М. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което
да го провокира да съставя АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество –
служители на ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения
на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития,
които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства
от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда
показанията и на свидетелите не са и не се считат за насочени към прикриване на
обективната истина по делото.
Идентична правна оценка се налага и относно
писмените доказателства, приложени в преписката и приетите допълнително в
о.с.з., приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, а именно: писмо с рег.№351000-7117/07.12.2020г. от
Началника на РУ Свиленград до жалбоподателя и Заповед с рег №2656 от
14.12.2011г. на Директора на ОД на МВР Хасково ,които не се оспориха от която и да е
от страните, като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство.
При така установената фактическа
обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14 от НПК, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни
изводи:
Жалбата е допустима,
тъй като е подадена от надлежно лице, подадена е в предвидения 7 – дневен срок.
Преценена по същество, жалбата се явява основателна.
Настоящият съдебен
състав ,приема ,че в хода на проведеното административно наказателно
производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, които са
достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП и прави безпредметно
разглеждането на въпросите по съществото на делото .
От показанията на
актосъставителя и на свидетеля по акта се установи, че АУАН е съставен в
отсъствие на нарушителя. Действително в чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидено такова
правомощие за актосъставителя. Съгласно трайната съдебна практика обаче тази
норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени
хипотези:1. нарушителят да е редовно призован и да
не се яви за съставяне на
акта;2. нарушителят да не е намерен за
връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените
усилия за намирането му от контролните органи.
Във всички случаи
съставянето на АУАН без да е направен надлежен опит за връчване на поканата за
съставянето му и без предоставяне на реална възможност на нарушителя лично да
присъства при съставяне на АУАН съставлява съществено процесуално нарушение и
безусловно основание за отмяна на НП.В този изричен смисъл Решение № 2733 от
19.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 3587 / 2019 г. на XXIII състав на
Административен съд - Пловдив , Решение № 2556 от 10.12.2019 г. по к. адм. н.
д. № 2924 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2350 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2703 / 2019 г.
на XXVI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 924 от 23.04.2019 г.
по к. адм. н. д. № 760 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив , Решение № 1858 от 07.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1752 / 2019 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив Решение № 867 от 17.04.2019 г. по
к. адм. н. д. № 636 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1410 от 24.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1231 / 2019 г. на XXVI
състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 2145 от 25.10.2018 г. по к.
адм. н. д. № 1834 / 2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1698 от 24.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1150 / 2018 г. на XXII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 914 от 23.04.2018 г. по к.
адм. н. д. № 232 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 319 от 15.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3443 / 2017 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 554 от 12.03.2018 г. по к. адм. н.
д. № 37 / 2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1065
от 19.06.2017 г. по н. д. № 1046 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд
– Пловдив, Решение № 290 от 27.02.2017 г. по н. д. № 2911 / 2016 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив.
Това е така,
доколкото ненадлежната покана за съставяне на АУАН ограничава правото на дееца
да участва в най-ранния етап на административно наказателното производство.
Това нарушение не
се санира с факта, че по-късно АУАН е надлежно връчен на нарушителя. Това е
така доколкото личното присъствие при съставяне на АУАН и връчването на същия
са гаранции за различни интереси на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция,
че нарушителят ще бъда запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да
направи своите възражения срещу него и да организира зашитата си. Личното
присъствие е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез
личното си присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН действително е
съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето което се твърди
да го е издало и в присъствието на лицата посочени като свидетели.
Съставянето на АУАН
е първия формален акт, с който се поставя началото на административно
наказателния процес и нарушенията при неговото съставяне, опорочават процеса до
степен да обуславят отмяната на наказателното постановление, независимо, че
последващите действия са извършени надлежно.
В този смисъл е
трайната практика на административен съд Пловдив. Така Решение № 933 от
05.06.2017 г. по н. д. № 978 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив,, Решение № 1228 от 11.07.2017 г. по н. д. № 1182 / 2017 г. на XX
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1355 от 03.07.2015 г. по н.
д. № 1148/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 874 от 18.04.2012
г. по н. д. № 404 / 2012 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
Констатира се от съда и друго допуснато процесуално нарушение,касателно
дата на издване на обжалваното НП . В титулната част е посочено,че НП е с №728
от 09.11.2020година,но в същото време , въпреки че същото е издадено на
09.11.2020г. в следващото изрчение се установява,че преписката е разгледана от
АНО почти един месец по късно,а именно на 07.12.2020година.При това положение
не може да се установи точната дата на издаденото НП ,още повече че ако същото
е издадено на 09.11.2020годино,то доколкото АУАН е изведен от същата дата,то не
е спазено законновото изискване да се предостави на жалбоподателя 3дневен срок
да подаде възражение по така съставения акт,с което безспорно се нарушават
неговите права,в частност да поиска събиране на доказателства в негова полза
или представянето на такива,които биха могли да обосноват неангажирането на
неговата адм.отговорност.
Но дори и да се приеме,че констатираните от съда по - горе процесуални
нарушения не са от категорията обосноваващи отмяна на обжалваният акт на
процесуална основа,следва да се има впредвид, следното :
Според чл. 3, ал.1 от ЗНССПЕЕН, единният европейски номер 112 (ЕЕН
112) се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за
живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН112 „забранява се
ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на
"eCall" повикванията и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на
неверни и заблуждаващи
съобщения и сигнали за помощ“.
При нарушаване на тези забрани, гражданите носят административнонаказателна отговорност по
вид и в размери, определени в
закона.
В нормата на чл. 37 от същия закон, е предвидено, че който ползва не по предназначение ЕЕН 112, се наказва с глоба от
200 до 1000 лева, а в чл. 38, ал. 1 е
предвидено, че който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до
5000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание.
Действително е налице смесване на две различни хипотези,
визирани в чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН -
когато спешният телефон се ползва не по предназначение, което нарушение се санкционира по чл. 37 от закона и когато
спешният телефон се ползва за предаване на
невярно и заблуждаващо съобщение или сигнал за помощ, което се санкционира по чл. 38 от закона.
Предаването на
невярно съобщение или сигнал за помощ и
ползването не по предназначение
на
спешния телефон не са равнозначни.
В първият
случай се съобщава за инцидент, който по съдържание налага ангажиране на спешна помощ с оглед риск за живота, здравето, сигурността и
имуществото на гражданите, т.е.по съдържание предаденото съобщение е в
съответствие с визираното в чл. 3, ал. 1
от ЗССПЕЕН, но същевременно не отговаря на обективната действителност, а във втория случай спешният телефон се
ползва не в съответствие с визираното в
чл. 3, ал. 1 от ЗНССПЕЕН, т.е. самото съдържание на сигнала изключва необходимостта от спешна помощ.
В конкретният
случай така, както е описано деянието в АУАН и Наказателното постановление не става ясно за коя от хипотезите, предвидени
в нарушената разпоредба, е
наложено наказание, тъй като са възпроизведени две самостоятелни хипотези от текста на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, а именно
- ползване на телефона „сигнала не отговаря на истината и с тези си действия жалбоподателя предава чрез ЕЕН 112 неверни и заблуждаващи съобщения “.
Отделно от
това АНО е наложил наказание на основание
чл. 38, ал. 1 от закона, която норма
санкционира нарушение за предаване чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, като също така по
преписката са налице данни ,
че са ангажирани с подадения сигнал и полицейски служители, което пък от своя страна попада в приложното поле на санкционната
норма на чл. 38, ал. 2, където
предвиденото наказание е " Глоба" от 10 000 до 20 000 лева.
От друта страна пък като
санкционна норма АНО освен чл.38,ал.1/най вероятно АНО е искал да посочи
ЗНССПЕЕН112,но липсва нормативен акт/ е посочил
,че налага административното наказание Глоба в размер на 2000лева на основание чл.39,ал.1 от ЗНССПЕЕН112,
която норма гласи,че :
При повторно нарушение по чл.
35, 36,
37 и 38
се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.
Както в АУАН,така и в НП не са изложени
фактически твърдения за извършено предходно нарушение от страна на въззивника-
жалбоподател и ,че същият е бил санкциониран за извършено от него нарушение по
горепосочените текстове преди настоящото,както и не са ангажирани доказателства
в тази насока,поради което следва да се приеме,че е допуснато съществено
нарушение обосноваващо отмяна на обжалваното НП,поради съществено протоверчие
относно описание на нарушението и наложената за това санкция.
Предвид
изложеното безспорно се налага извода, че е нарушено правото на защита на нарушителя, изразяваща се в невъзможност да разбере за какво
нарушение е санкциониран.
Некоректното
описание в АУАН и атакуваното наказателно постановление на конкретните
фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, смесването на две отделни хипотези, неясната
воля на наказващия орган относно
квалификацията на нарушението, несъответствието между нарушена и санкционна норма, нарушава изискванията на ЗАНН относно
формата и съдържанието
на наказателното постановление са в нарушение на императивните норми на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 на ЗАНН - основание за отмяната му като
незаконосъобразно.
Несъобразяването
с материалните норми при издаване на НП
обуславят незаконосъобразност на последното и в
процесуален аспект, доколкото са в разрез с
изискванията за изчерпателно, точно и недвусмислено описание на нарушението/нарушенията със съответните им обективни и
субективни признаци, надлежното им
цифрово квалифициране и съответно самостоятелно санкциониране.
На следващо
място, не се спори по факта на позвъняване на тел. 112 на посочената в НП дата и час от въззивника-жалбоподател.
Не може обаче, да бъде направен безспорен извод, че деянието е извършено при форма на вината
умисъл и с цел да се ползва телефонната
линия не по предназначение, респ. за предаване на неверни и заблуждаващи сигнали. Телефон 112 е създаден, с цел,
превенция и адекватна намеса на органите на
реда, при
необходимост от съдействие.
Не може да се
приеме, че факта, че
определена информация, която е подадена до длъжностните лица по телефон 112, при проверка се оказва невярна/или частично невярна/доколкото се установи,че действително е имало изкопни
работи, до пътя в село Капитан Андреево,които не са били обезопасени и именно в
тази връзка жалбоподателя е подал сигнала на тел.112,но тези изкопни работи не
са били на пътното платно/, автоматично води до ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, подало
сигнала.
Следва да е установено по безспорен и категоричен начин, че информацията
е подадена с цел, която
противоречи на закона и морала, а именно - да се предадат неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали.
Именно това е
и значението на нормата. В противен
случай би се стигнало до препятстване на гражданската ангажираност на лицата да съблюдават обществени прояви и деяния, под страх от административнонаказателна отговорност.
В случая, от
събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, се прави
констатация, че жалбоподателя е подал
сигнал за извършвани изкопни работи работи точно покрай пътя в
с.Капитан Андреево/този израз е използвал жалбоподателя при обжадането му на
тел.112,като в последващият разказ ,същият твърди че няма обезопасителни знаци около
изкопните работи и пътя не е обезопасен и в това е проблема и на няколко пъти в
разговора учотнява че изкопните работи се извършват и на пътя и покрай пътя,а
при изричен въпрос на оператора на тел
112,да обясни като ремонт на пътя ли идва това,същият казва,че не е е,а това е
канал,канал ,който е успореден на пътя /, само по себе си, подаването
на този сигнал
не е противоправно деяние.
Действително, както се посочи в
чл. 3, ал. 1 от ЗНССПЕЕН е указано, че единният европейски номер 112 се
използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота,
здравето, сигурността и имуществото на гражданите.
При липсата на данни за нещо
друго,тогава би се приело,че действително има нарушение,но в случая обаче следва
да се приеме,че с извършването на изкопните работ,които въпреки ,че не са били
на пътното платно, се е създала опасност за живота и здравето на гражданите,тъй
като е нямало обезопасителни табели да предупреждават водачите на МПС ,като
само е имало само поставена лента.
Но дори и да се прие,че тези действия
за които е съобщил жалбоподателя, не се създали опасност,така както се посочи
по горе от съда, това
обаче, не лишава същия от възможността, ако тези изкопни дейности , действително са били проявен факт,
да се обади на тел. 112 и да иска съдействие за отстраняване на това нарушение ,което според
въззивникът е налице,още повече,че е констатирано такова и на управителя на „Ел
Шанс Хасково е съставен акт за установяване на адм.нарушение за извършено
нарушение по чл.178,ал.1,т.3 от ЗДвП,видно от приобщеното по делото писмо и от
свидетелските показания на разпитаните по делото полицейски служители.
В този смисъл, чл. 12, ал. 1 от
ЗНССПЕЕН, предвижда, че когато от получената информация се установи, че
повикването не изисква намеса на службите за спешно реагиране, но е свързано с
функциите на местната администрация или на териториалните звена на министерства
или на други административни структури, информацията са предава на съответната
структура за предприемане на необходимите действия.
Казано с други думи, подаването
по тел. 112 на сигнал за необезапасяването на изкопни дейности по пътя или встрани
от него
(тоест за деяние нарушаващо ЗДвП),
само по себе си не е противоправно поведение.
В този смисъл, според
разпоредбата на чл. 178,ал.1,т.3 от ЗДвП, наказва се който нареди да се
ремонтира път или да се постави съоръжение или препятствие по него, без да е
взел мерки за осигуряване на безопасността на движението.
Ето защо, нарушението на
въпросната забрана е достатъчно основание да се потърси необходимото
съдействие, чрез подаване на сигнал тел. 112
,поради което следва да се приме,че жалбоподателят не е подал заблуждаващо
,респ.невярно съобщение за случващото се и обждането му е съответствало на
целите залегнали в чл. 3, ал. 1
от цитираният нормативен акт,тъй като действително са осъществявани изкопни
дейности,които не са били обезопасени съгласно изискването на чл. 178,ал.1,т.3
от ЗДвП.
Постановеното в тези условия
наказателно постановление, без съмнение следва да бъде отменено изцяло.
Относно разноските по
делото
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По делото се констатираха
действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за
присъждане на разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №728 от
09.11.2020 година на Началника на РУ Свиленград, с
което на В. А.В.
с ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл.28, ал.1, предл.3-то от
Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер
112 / ЗНССПЕЕН 112 / на основание чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР
–гр.Хасково със седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул.
България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на В. А.В. с ЕГН ********** ***,
сумата в размер на 400,00лв.,
разноски по АНД №111/2021г. по описа на РС Свиленград, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14 - дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………………….