РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. гр. Хасково, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ангелова
при участието на секретаря МИЛЕНА Д. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ангелова Гражданско дело №
20215640102330 по описа за 2021 година
Предявен е от БЛ. Р. ИВ. с ЕГН ********** от **********; против Териториално поделение
на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково, ул. „Георги Кирков” № 30; иск с
правно основание чл.3 ал.2 пр.II, вр. ал.1, вр. чл.2 ал.3, вр. чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване
на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.
Ищцата твърди, че през периода 28.10.1991 г. – 01.11.1992 г. работила на длъжност
„организатор по туризма“ в гр. Хасково, по трудов договор на пълно работно време в КФ „Тракия-
турист“, със седалище и адрес на управление в **********. В архива на ответника, в досието на
посочения осигурител се съхранявал трудов договор за назначаване на длъжността № 4/28.10.1991
г. и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 01.11.1992 г., поради ликвидацията
на фирмата. Това били документи, установяващи вероятността на трудовия стаж, издадени от
работодателя и достоверни, предвид мястото им на съхранение при ответника. Работодателят
прекратил дейността си, съгласно решение от 14.12.1992 г. по ф.дело № 357/1990 г. на ХОС, като
нямал правоприемник, никой не съхранявал разплащателните му ведомости и те не били приети на
съхранение при ответника. Посоченият период от време не бил зачетен като трудов стаж на
ищцата от пенсионния орган при ответника, при отпускането й на ЛПОСВ по заявление от
28.08.2020 г., в т.ч. и при обжалването му по реда на чл.117 и чл.118 от КСО, по решение №
461/16.08.2021 г. по адм. дело № 426/2021 г. на ХАС, влязло в сила на 01.09.2021 г. Това
определяло правния интерес на ищцата от установяването на този стаж по съдебен ред. Предвид
изложеното, тя иска, съдът да постанови решение, с което за признае за установено по отношение
на ответника, че за периода 28.10.1991 г. – 01.11.1992 г. е работила на длъжност „организатор по
туризма“ в гр. Хасково, по трудов договор на пълно работно време в КФ „Тракия- турист“, със
седалище и адрес на управление в **********; като трудовият стаж по продължителност е равен
1
на календарното време. Това си искане тя поддържа в открито съдебно, лично и чрез пълномощник
– адвокат.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита
иска за допустим, т.к. налице били доказателства по смисъла на чл.6 ал.1 и 2 т.1 и 9 от ЗУТОССР.
Приложение намирали чл.3 ал.2 и чл.1 ал.1 т.3 от същия. За допустимостта на иска, необходимо
било и удостоверение по чл.5 ал.2 от ЗУТОССР, каквото липсвало в случая. Относно
допустимостта на свидетелските показания, следвало да се има предвид разпоредбата на чл.6 ал.4
от същия, при което за искания свидетел следвало да се представят писмени доказателства, че е
изпълнявал длъжност при същия работодател и то в рамките на процесния период. Ответникът се
представлява от пълномощник – юрисконсулт в открито съдебно заседание, който в хода на
устните състезания изразява становище, че не възразява, искът да бъде уважен. На основание чл.78
ал.2 от ГПК, не следвало да се присъждат разноски, т.к. ако работодателят е бил представил и
надлежно удостоверил трудово-правните документи на ищцата, нямало да се стигне до настоящия
спор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие трудов договор № 04/ 28.10.1991
г., сключен между ищцата, като служител, и КФ „Тракия – Турист“ – Хасково, като работодател,
представляван от Х. Г. С. – ръководител фирма; на основание чл.67 ал.1 от КТ. По силата му,
ищцата се е задължила да изпълнява при работодателя длъжността „организатор по туризма“, с
място на работа в **********, за неопределено време, при пълно работно време, с основно
месечно трудово възнаграждение от 620 лв. Ищцата се е задължила да постъпи на работа на
28.10.1991 г., което е и сторила, според изричното отбелязване в договора, подписан и от двете
страни по него. Това им правоотношение е било прекратено, по силата на заповед от 01.11.1992 г.
на работодателя, представляван от същото лице Х. Г. С. – президент, връчена същия ден. Същата
се сочи за издадена на основание чл.328 т.1 от КТ, поради – ликвидация на фирмата. По делото се
представи още констативен протокол № КП-5-26-00824444/13.10.2020 г. за извършена проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на „Тракия Турист – Христо Славов“ ЕТ, на
основание чл.108 ал.1 от КСО, с вх. № 41/13.10.2020 г., издаден от ТП на НОИ – Хасково.
Проверката била извършена, във връзка със сигнал на ищцата в настоящото производство, в
присъствието на Х. Г. С., собственик на посочения ЕТ. При проверката е установено, че с решение
от 11.05.1990 г. по ф.дело № 357/1990 г. на ХОС е вписана колективна фирма на гражданите Х. Г.
С. и С. Г. П., с наименование КФ „Тракия – Турист“ – Хасково, представлявана заедно и
поотделно от двамата. На 14.12.1992 г. било вписано прекратяването на КФ, като трудовите
договори на заетите лица са прекратени, считано от 01.11.1992 г. Тази КФ била ревизирана като
осигурител от контролните органи на ТП на НОИ- Хасково, във връзка с ликвидацията й, за
периода 23.05.1990 г. – 01.11.1992 г., като не били констатирани нарушения. В досието на
осигурителя се съхранявали коментираните по-горе трудов договор и заповед за прекратяването
му. Същият обаче не можел да представи разплащателни ведомости за периода 28.10.1991 г. –
31.10.1992 г., предвид на което контролните органи не можели да извършат проверка относно
достоверността на осигурителния стаж на ищцата. Като писмено доказателство по делото се
представи и удостоверение по чл.5 ал.1 от ЗУТОССР, подписано от Х. Г. С. – бивш съдружник и
управител на КФ „Тракия-турист“ – Хасково. В него се сочи, че разплащателните ведомости за
заплати и другите книжа на прекратената с решение от 14.12.1992 г. на ХОС фирма били загубени.
2
Деклараторът е заявил, че му е известна наказателната отговорност за издаване на документ с
невярно съдържание.
По искане на ищцата, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля
Х. Г. С., 71-годишен; който сочи, че я познава, т.к. работили заедно много години в
„Балкантурист“, на различни обекти, а после и в частната, колективната фирма, която направили
заедно със С. П. още през 1989 г. и двамата били съдружници в нея. Фирмата приключила
дейността си в края на 1992 г. и тогава създали фирма на ЕТ. В колективната фирма ищцата
работела като икономист от 28.10.1991 г. до 01.11.1992 г., с пълно работно време от 8 часа,
работели дневна работа на бюро. Работата се заплащала по ведомост, която за съжаление при едно
от преместванията изгубили. Длъжността й била икономист или нещо подобно. Тогава
организирали екскурзии, набирали хора за тях, печатали митнически декларации, паспорти вадели.
Имали и друга дейност – търговия и тя се занимавала с тези счетоводните работи.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи
по основателността на предявения иск:
Предявеният иск е с правно основание чл. 3 ал.2 пр.II, вр. ал.1, вр. чл.2 ал.3, вр. чл.1 ал.1
т.3 от ЗУТОССР. Касае се за иск за установяване съществуването на факт с правно значение, по
смисъла на чл.124 ал.4 изр.II от ГПК, което е допустимо само в предвидените от закона случаи и
при наличието на законоустановените предпоставки за това. Предпоставка за предявяването на
иска, с оглед установяване на правния интерес на ищцата, е липсата на писмени доказателства,
годни да установят стажа й в производството по отпускане на пенсия. Ето защо допустимостта му
е обусловена от наличие на удостоверение от съответното предприятие, учреждение или
организация, или от ТП на НОИ, че книжата, ведомостите и пр., отнасящи се до претендирания
трудов стаж, са загубени или унищожени, съгласно чл.5 ал.1 от ЗУТОССР; или в архива на
съответното териториално поделение на НОИ липсват писмени данни за трудовия стаж – чл.5 ал.2
от ЗУТОССР. В настоящото производство се представиха писмени доказателства – констативен
протокол от 13.10.2020 г. за извършена проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на „Тракия Турист – Христо Славов“ ЕТ, на основание чл.108 ал.1 от КСО, издаден от
ТП на НОИ – Хасково; както и удостоверение по чл.5 ал.1 от ЗУТОССР, подписано от Х. Г. С. –
бивш съдружник и управител на КФ „Тракия-турист“ – Хасково; видно от които не са запазени и
не са налични разплащателни ведомости за периода 28.10.1991 г. – 31.10.1992 г. на този
работодател- КФ, в т.ч. по отношение на ищцата. Ето защо, съдът намира предявения иск за
допустим, а разгледан по същество – за основателен.
Като писмени доказателства по делото се представиха и приеха трудов договор и заповед
за прекратяването му, неоспорени от ответната страна, които имат характер на такива по смисъла
на чл.6 ал.2 т.1 и т.9, вр. ал.1 от ЗУТОССР, и установяват вероятността на претендирания трудов
стаж; издадени са на името на ищцата от работодателя, при който е придобит стажа, и по време на
полагането му. В тази връзка, допустими са събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпита на свидетел, притежаващ писмени доказателства, че и самият той е изпълнявал длъжност
при същия работодател през периода, когато ищцата е положила претендирания стаж за посочения
период от време - чл.6 ал.4, вр. ал.1 от ЗУТОССР. Свидетелят Х. Г. С. е бил съдружник в КФ
„Тракия – Турист“ – Хасково, представлявана заедно и поотделно от него и от втория съдружник,
вписана с решение от 11.05.1990 г., прекратена на 14.12.1992 г., като трудовите договори на
заетите в нея лица са прекратени от 01.11.1992 г. Считано от последната дата е прекратено и
3
трудовото правоотношение с ищцата, по силата на издадената за това заповед на работодателя.
Така от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е
положила трудов стаж при работодателя КФ „Тракия – Турист“, със седалище и адрес на
управление в **********, представлявана заедно и поотделно от Х. Г. С. и С. Г. П.; въз основа на
сключен помежду им трудов договор № 04/ 28.10.1991 г., прекратен със заповед от 01.11.1992 г. на
работодателя; а именно – през периода 28.10.1991 г. – 31.10.1992 г., включително; когято е
изпълнявала длъжността „организатор по туризма“, с място на работа в **********, за
неопределено време, при пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение от 620
лв. В посочения смисъл искът следва да се уважи, а за разликата на периода, включващ и датата
01.11.1992 г., като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
В полза на ищцата не следва да се присъждат деловодни разноски, т.к. от една страна тя не
прави искане за това, а от друга – не се установява, тя действително да е изплатила на адвоката си
уговореното помежду им адвокатско възнаграждение.
Ищцата е освободена от заплащането на държавни такси в настоящото производство, но в
случая правилото на чл.78 ал.6 от ГПК е неприложимо, предвид специалната разпоредба на чл.9
ал.1, вр. чл.10 от ЗУТОССР, че по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този
закон не се събират държавни такси.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - Хасково, ул. „Георги Кирков” № 30; че БЛ. Р. ИВ. с
ЕГН ********** от **********; е положила трудов стаж при работодателя КФ „Тракия –
Турист“, със седалище и адрес на управление в **********, представлявана заедно и
поотделно от Х. Г. С. и С. Г. П.; въз основа на сключен помежду им трудов договор № 04/
28.10.1991 г., прекратен със заповед от 01.11.1992 г. на работодателя; а именно – през
периода 28.10.1991 г. – 31.10.1992 г., включително; когато е изпълнявала длъжността
„организатор по туризма“, с място на работа в **********, за неопределено време, при
пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение от 620 лв.; като искът за
разликата на периода, включващ и датата 01.11.1992 г., ОТХВЪРЛЯ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен
съд – Хасково: /п/ не
се чете
Вярни с оригинала!
Секретар: В.К.
4
5