Решение по дело №1248/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260152
Дата: 13 декември 2021 г. (в сила от 18 февруари 2022 г.)
Съдия: Мариана Момчева
Дело: 20193230201248
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Добрич, 13.12.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

при участието на секретаря Парашкева Христова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 1248 по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е.Ц.Г. ЕГН ********** срещу НП № 19 – 0851 - 001087 от 02.07.2019г., издадено от Началник Сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 147 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 181 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

Съдът е дал ход на делото при условията на чл. 61 ал. 2 от ЗАНН. Съобразно посочената разпоредба, съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. В тази насока материалноправната компетентност на наказващия орган и на длъжностното лице, възбудило административнонаказателното производство произтичат от Заповед № 8121з - 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда. АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели и е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираните нарушения, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 06.06.2019г. около 16.39 часа в гр. Д. по бул. „***” в посока изхода на града до фирма „***“, като собственик на автомобила, не го е представил на задължителен годишен технически преглед. Нарушението е установено с АТСС.

Съдът намира, издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, по следните съображения.

От фактическа страна нарушението е описано като не е представил моторното превозно средство на годишен технически преглед“.

Съобразно разпоредбата на чл. 181 т. 1 от ЗДвП наказва се с глоба 50 лева, собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед.

При обвинение за извършено нарушение чрез бездействие на административнонаказателно отговорното лице да изпълни свое правно задължение в определен срок, то за да е налице годно повдигнато и предявено обвинение, трябва при описанието на нарушението да се съдържа твърдение за конкретна крайна дата, до която е следвало да бъде изпълнено това задължение. Изписването единствено, че срокът е изтекъл, но без да се обвърже с конкретна дата, не представлява надлежно твърдение за факт, който да е индивидуализиран по време, а директен правен извод. Така жалбоподателят, е поставен в положение да се брани единствено срещу правните изводи на АНО, които са направени от неизвестни и неясни фактически обстоятелства. Изначално е препятстван и съдебният контрол, тъй като при това фактическо описание съдът, не би могъл да установи дали действително към дата 06.06.2019г. жалбоподателят е трябвало да представи процесния автомобил на технически преглед. Липсва както пълно описание на нарушението, така и приложени доказателства по преписката. Макар, че пороците при описанието на нарушението не могат да бъдат преодолявани от доказателствата по делото, само за пълнота следва да се отбележи, че в случая не са ангажирани и никакви доказателства, от които да се установява нарушението да е извършено. Жалбоподателят няма задължение да доказва невинността си, тъй като той се ползва от общата презумпция за невиновност. Цялата доказателствена тежест в процеса се носи единствено от административнонаказващия орган, като отговорността не може да почива на предположения.

Основанието за отмяна на наказателното постановление, не е единствено доказателственият дефицит, а и изначалният порок при описанието на нарушението. Последният не може да бъде саниран едва във фазата на обжалване пред съд на наказателното постановление. Празнотите при описанието на нарушението не могат да се отстраняват от доказателствата – последните служат за проверка на обосноваността на административното обвинение, а не за неговото допълване. Затова съдът проверява законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление така, както то е издадено. Порокът при описанието на нарушението е допуснат и при съставянето на АУАН, което представлява съществено процесуално нарушение по чл. 42 т. 4 от ЗАНН.

Абстрактното посочване, че даден срок е изтекъл не представлява описание на конкретни факти, подлежащи на доказване, а директни правни изводи. Редовността на описанието на нарушението е изисквало посочване на конкретна дата, до която в случая да се твърди, че е бил валиден последният преминат технически преглед. Съдът, не може да събира доказателства общо, без очертаване на съответните подлежащи на доказване обстоятелства. Липсата на фактическо описание на нарушението, освен, че препятства съда при събиране на относими доказателства, нарушава и правото на защита на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено и срещу какви факти да се защитава. В случая в АУАН и в НП е посочена единствено датата на установяване на нарушението, но не и датата на неговото извършване, което препятства и служебно дължимата проверка за спазване на давностните срокове по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, тъй като при нарушения, осъществени чрез бездействие, но когато е имало определен срок за изпълнение на задължението, то нарушението ще е довършено още с изтичането на срока. Така очертаният минимален стандарт, на който да отговаря описанието на нарушението по чл. 147 ал. 1 от ЗДвП, е възприет и в съдебната практика - така Решение № 228 от 17.02.2017г. по к.а.н.д. № 122/2017г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1153 от 17.05.2018г. по к.а.н.д. № 573/2018г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1344 от 21.07.2017г. по к.а.н.д. № 1176/2017г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. С неизпълнението на тези изисквания е допуснато съществено процесуално нарушение, което недопустимо е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Това налага наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

        

 

ОТМЕНЯ НП № 19 – 0851 - 001087 от 02.07.2019г., издадено от Началник Сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на Е.Ц.Г. ЕГН ********** за нарушение по чл. 147 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 181 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

Председател:

/Мариана Момчева/