№ 3598
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110207730 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на М. Г. П. против Наказателно
постановление № СОА21-РД11-1047/16.04.2021г. на зам.кмет на СО, направление „
Транспорт и градска мобилност” , с което на основание чл. 178д от ЗДвП за нарушение на
чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 200 лева .
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно и като такова иска неговата отмняна. Твърди, че описаната в него
фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, тъй като е паркирала
извън обхвата на местата предназначени за хора с трайни увреждания. Посочва, още че в
хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото ѝ на защита. В
подкрепа на тези си твърденията релевира доводи за разминаване на описаната в АУАН и
НП фактическа обстановка, както и за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 40 от
ЗАНН, тъй като същият е съставен в присъствието на един свидетел, който не е очевидец на
нарушението. На самостоятелно основание твърди, че процесният автомобил е собственост
на юридическо лице и тя не е извършила нарушението, поради което неправилно е била
ангажирана отговорността ѝ Моли за съдебен акт в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява. Представлява се от
упълномощен процесуален представител – адв. Н., която поддържа жалбата и пледира за
отмяна на атакуваното наказателно постановление по изложените в жалбата съображения.
1
Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрк. Богданова, която оспорва
жалбата. Намира, че нарушението е категорично доказано от обективна си субективна
страна, като не са събрани доказателства, които да оборят тези изводи. Посочва, че санкция
в посочения размер ще окаже необходимото превъзпитателно действие, тъй като с
нарушението са засегнати правата на уязвима група граждани.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съгласно утвърден проект и в изпълнение на Решение на СОС /28.01.2010г. на ул. „Уилям
Гладстон“ срещу № 65 било обособено място за паркиране на лица с трайни увреждания.
Същото било обозначено със съответната маркировка и п.з Д 21, както и указателна табела
Т 17.
На 23.03.2021г., около 11:00 часа, св. Р. А. изпълнявал служебните си задължения в сектор
„Общинска полиция“ при ОПП-СДВР, като извършвал контрол за нарушения свързани с
паркирането на автомобили в посочения участък. Същият възприел, че на обозначеното
място за паркиране определено за хора с трайни увреждания е паркиран л.а марка „Тойота“,
модел РАВ 4, с рег. № ХХХХХХ. Св. А. изготвил докладна записка за случая и постановила
принудителното преместване на автомобила, тъй като намерил, че е налице нарушение на
чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП. При извършената на място проверка на автомобила било
установено, че същият не е обозначен по съответния ред, удостоверяващ правото на водача
да паркира в обсега на посочените паркоместа.
Автомобилът бил собственост на „Ел Градо“ ЕООД.
Около 18:30 часа на наказателен паркинг се явила жалбоподателят П., на която св. П.С., на
длъжност старши полицай в сектор „Общинска полиция“ – СДВР разяснил, че автомобилът
е бил репатриран, заради неправилно паркиране, поради което следва да бъде санкциониран
водачът му.
Св. П. предоставила личните си документи на св. С.. Въз основа на изготвената от св. А.
докладна записка за репатриране на автомобила и в присъствието на един свидетел бил
съставен против нея АУАН № 34446/23.03.2021г. за извършено нарушение на чл. 98, ал.2, т.
4 от ЗДвП.
П. се възползвала от правото си и подписала съставения против нея АУАН с възражения.
Препис от същия ѝ бил връчен на датата на съставянето му.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно
2
постановление № СОА21-РД11-1047/16.04.2021г. на зам.кмет на СО, направление „
Транспорт и градска мобилност” , с което на основание чл. 178д от ЗДвП за нарушение на
чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 200 лева .
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелите П.С. и Р. А., както и останалите писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. При проведения непосредствен разпит на
свидетелите съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически
положения. Показанията им са подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да
бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от
приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното
обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства,
които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът
основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон
с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като
обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до
еднозначни фактически изводи у съдебния състав.
Във връзка с направените от страна на жалбоподателя възражения Съдът служебно е изискал
схема на организацията на движението в участъка, както и изготвените фотоснимки във
връзка с принудителното премества на автомобила. Видно от така приобщените по делото
писмени доказателсва на ул. Уилям Гладстон срещу № 65 е обособено едно място за
паркиране на превозни средства обслужващи лица с трайни увреждания, като същото е
обозначено посредством п.з Д 21 и указателна табела Т 17. По делото няма спор относно
посочените обстоятелства. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че управлявания
от нея автомобил е бил извън обхвата на посочената зона, доколкото тези твърдения се
оборват от изготвените и представени по делото фотоснимки, видно от които процесния
автомобил е паркиран след поставения п.з Д 21 под който изрично е вписано, че е обособено
едно място, а след него е кръстовище. При внимателно запознване със заснетите
изображения се установява, че автомобилът е в непосредствена близост до знака. Липсата на
положена хоризонтална маркировка в участъка не дерогира задължението на водачите на
МПС да съобразяват поведението си с поставената вертикална сигнализация.
Досежно направеното от страна на жалбоподателя възражения, че процесния автомобил е
собственост на юридическо лице и неправилно е ангажирана отговорността ѝ за
нарушението, следва да се отбележи, че в тези случаи отговорност носи водачът на МПС.
Твърдението , че същата не е паркирала автомобила на посоченото място, а просто се е
явила да освободи автомобила от наказателния паркинг не се доказа в хода на проведеното
съдебно следствие, поради което съдът го приема за защитна теза. В тази насока са и
показанията на св. С., които макар да касаят принципно процедурата, съдът кредитира
3
изцяло, като в конкретиката на настоящия казус пред жалбоподателя е била налице
възможност да посочи водачът на МПС, който е извършил нарушението.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.Това се доказва от приложените по
административно наказателната преписка заповеди.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
В действителност АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, който не е свидетел –
очевидец на нарушението, каквото е изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Посоченото
обстоятелство, обаче по никакъв начин не е ограничило правото на защита на
санкционираното лице. Дори и да се приеме, че е налице нарушение на чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН, то не е съществено, защото не ограничава правото на защита на санкционираното
лице. Допуснатата нередност в акта е от категорията на посочените в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
според която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, и не е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
4
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от
материалноправна гледна точка.
Съгласно разпоредбата на чл.98 (2) Освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е
забранено:
4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) на места, определени за хора с трайни
увреждания;
По делото не се спори, че в посочения участък – ул.Уилян Гладстон срещу № 65 е обособено
място за паркиране на превозни средства обслужващи лица с трайни увреждания, като
същото е обозначено посредством п.з Д 21. Категорично се доказа и че автомобилът на
жалбоподателя е бил паркиран на посоченото място, доколкото това обстоятелство е било
обективирано в докладна записка, преди неговото репатриране към наказателен паркинг. В
тази насока са и изготвените по случая фотоснимки.
В хода на проведеното съдебно следствие не бяха събрани доказателства опровергаващи
тези събрани от АНО.
Настоящия съдебен състав намира, че АНО правилно е ангажирал отговорността на
нарушителя за извършеното нарушение при правилно приложение на санкционната
разпоредба на чл. 178д от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав не намери основания за приложение на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, доколкото конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от типичните нарушения от същия вид.
Наложената санкция е определена съобразно чл. 27 от ЗАНН във фиксирания от закона
размер, поради което съдът не може да я ревизира.
Поради тези причини наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
неоснователна.
Доколкото е налице обективирана претенция от страна на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да уважи същата,
тъй като издаденото НП е законосъобразно в неговата цялост. Доколкото по делото са били
проведени общо четири съдебни заседание и съобразявайки правната и фактическа
сложност на делото, съдът намира, че следва да присъди възнаграждение в размер на 100
5
лева, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СОА21-РД11-1047/16.04.2021г. на
зам.кмет на СО, направление „ Транспорт и градска мобилност” , с което на основание чл.
178д от ЗДвП за нарушение на чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева , като правилно и
законосъобразно .
ОСЪЖДА М. Г. П., с ЕГН: **********, да заплати на Столична община, сумата от 100
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3
от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6