Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на втори юли две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №10373 по описа на СГС
за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответниците Б.С.Б. и С.В.Б. срещу решение от 05.06.2020 г. по гр.д. №24666/2010
г. на Софийския районен съд, 37 състав, с което е признато за установено на
основание чл.108 ЗС по отношение на жалбоподателите, че В.Ж.Ж., И.Б.Ц., В.З.Ш.,
М.С.С., Л.А.Г., П.А.М., П.А.Д., Д.М.А. и Н.И.Т., са собственици на съответните
ид.ч. от обща част, означена като апартамент, находящ се в таванския пети етаж
от жилищна сграда в гр. София, ул. „*******със ЗП от около 100 кв.м., състоящ
се от входно антре, две стаи, хол, кухня
и сервизни помещения, и ателие в подпокривно пространство с площ от
около 50 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място, в което е изградена жилищната сграда,
цялото с площ от 692,82 кв.м., съставляващо УПИ ІХ-13 в кв.461 по плана на гр.
София, м. „Центъра“, при граници: ул. „*******“, УПИ ХІ – за сатиричен театър,
УПИ VІІ – за училище, както следва: 1350/48165 ид.ч. за В.Ж.Ж., 1800/48165
ид.ч. за И.Б.Ц., 2100/48165 ид.ч. за В.З.Ш., 2300/48165 ид.ч. за М.С.С.,
1600/48165 ид.ч. за Л.А.Г., 1825/48165 ид.ч. за П.А.М., 2300/48165 ид.ч. за П.А.Д.,
4360/48165 ид.ч. за Д.М.А. и 1220/48165 ид.ч. за Н.И.Т., осъдени са
жалбоподателите да предадат на В.Ж.Ж., И.Б.Ц., В.З.Ш., М.С.С., Л.А.Г., П.А.М., П.А.Д.,
Д.М.А. и Н.И.Т. владението върху този имот, и е отменен констативен нот. акт за
собственост на недвижим имот по давностно владение №2, т.ІІ, рег. №35345, дело
№137/2005 г. на нот. В.Г., вписана под №340 в регистъра на Нот. камара, с който
Б.Г.З.е признат за собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. София,
ул. „*******със ЗП от около 100 кв.м., състоящ се от входно антре, две стаи,
хол, кухня и сервизни помещения, и
ателие в подпокривно пространство с площ от около 50 кв.м., заедно със
съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, в което е изградена жилищната сграда, цялото с площ от 692,82
кв.м., съставляващо УПИ ІХ-13 в кв.461 по плана на гр. София, м. „Центъра“, при
граници: ул. „*******“, УПИ ХІ – за сатиричен театър, УПИ VІІ – за училище, като
ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила и материалния закон, и необосновано. Поддържат, че решението е
недопустимо, тъй като е постановено при противоречие на диспозитивното начало. Сочат,
че по делото не е установено, че ищците са собственици на имоти и на ид.ч. от
сградата, в която се намира процесиня недвижим имот, както и че ответниците
владеят същия. Твърдят също, че първоинстанционният съд не е изследвал докрай
административната преписка във връзка с узаконяването на процесния недвижим
имот, както и че е налице съгласие на ищците за извършване промяна, на общите
части на сградата, а и праводателятБ.Х.З.е владеел процесния недвижим имот в
продължение на 13 г., т.е. ищците не се явяват собственици на процесния
недвижим имот, както и че съдът не се е произнесъл по направеното от
ответниците възражение за изтекла в тяхна полза 5-год. придобивна давност. Предвид
изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да обезсили обжалваното решение,
евентуално – да го отмени изцяло, и да отхвърли предявения иск. Претендират
разноски.
Въззиваемите
В.Ж.Ж., И.Б.Ц., В.З.Ш., М.С.С., Л.А.Г.,
П.А.М., П.А.Д., Д.М.А. и Н.И.Т. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Не претендират
разноски.
Във
въззивното производство са приети решение от 12.05.2010 г., постановено по
адм.д. №6440/2009 г. по описа на АССГ, влязло в сила на 08.12.2010 г., и писмо
Гл. архитект на СО, район „Средец“, от 28.04.2021 г., ведно с приложения към
него.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите на
въззивниците, че съдът е нарушил диспозитивното начало. СРС се е произнесъл по
предмета на делото и обемът на исканата защита, съобразно заявеното от ищците в
исковата молба, а именно: ответниците да бъдат осъдени да му предадат
владението на процесния недвижим имот, който владеят без да имат основание за
това /иск с правно основание чл.108 ЗС/, а и сочените от във въззивната жалба
доводи не касаят нарушения на диспозитивното начало по смисъла на чл.6 ГПК, а
са такива относно правилността на съдебното решение.
Решението е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Независимо от това и във връзка с конкретните
възражения в жалбата, следва да се добави и следното:
Според чл.108 ЗС собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това. Основателността на предявения иск предполага кумулативната наличност на
следните предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на претендирания имот; 2/
процесният имот да се владее или държи от ответника /да се намира във
фактическата му власт/ и 3/ ответникът да владее или държи имота без правно
основание. Тежестта на доказване на първите две обстоятелства лежи върху ищеца,
а на третото /основанието за владение/ – върху ответника. При това, за
установяването на твърдяното право на собственост ищецът следва да проведе едно
главно доказване, което за да
постигне целта си – формиране на сигурно убеждение у съда в надлежното
осъществяване на всички пораждащи правото му на собственост факти, следва да
бъде пълно. Ответникът може да проведе насрещно и то непълно доказване, което
има за предмет установяването на такива факти, които изключват възможността за
осъществяването на правопораждащите факти и разколебават сигурността в
надлежното им настъпване, като по този начин осуетяват пълното им доказване.
Настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай са налице посочените предпоставки. От събраните по делото
писмени доказателства /нот. актове, неоспорени от страните/ е установено по
делото при условията на пълно и главно доказване, че ищците са собственици на самостоятелни
обекти в процесната сграда, която е в режим на ЕС, респ. собственици са на
ид.ч. от общите части на сградата, съгласно разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗС. По
делото липсват доказателства, а и няма наведени конкретни доводи в тази насока,
за извършени от който и да е от ищците прехвърлителни сделки с някой от
апартаментите в процесната СЕС, т.е. доводите на въззивниците относно активната
материално правна легитимация на ищците са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на
различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е
построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни
стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите,
плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските
и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати
на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползуване, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, общите
части не може да се делят, т.е. не могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки
и да се придобиват по давност /ТР №34/1983 г. на ОСГК на ВС/. Съгласно същото
ТР, подпокривното пространство /таванът/ на сгради,
притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета, стаи за
творческа дейност, тавански складови помещения или други от делни обекти или
сервизни помещения към тавана, е обща част от сградата. Подпокривното пространство /таванът/ - обща част от
сградата, което има нужната височина, пространство, обем, до което има нормален
достъп от стълба и което могат при спазване на съответните законни изисквания
да се изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните
етажи, е обща част по предназначение. Преустройството и изграждането на отделни обекти или сервизни
помещения може да стане по съгласие на всички етажни собственици при спазване на законните изисквания за
извършване на преустройството.
В конкретния случай въззивният съд също намира, че процесното
таванско помещение представлява обща част на сградата по предназначение и
преустойството му може да бъде извършено при съгласието на всички етажни собственици при спазване на законните изисквания за
извършване на преустройството,
както вече бе посочено по-горе. От събраните по делото доказателства, вкл. и от
приетите във въззивното производство и описани по-горе писмени доказателства,
се установява, че за процесния недвижим имот няма издавано строително
разрешение за преустройство, нито акт за узаконяване, нито удостоверение за
търпимост по пар.16 ПР на ЗУТ. Съгласно трайната практика на ВКС, вкл. и цитираните
в обжалвания съдебен акт решения, обобщена с решение №328 от 29.11.2011
г. по гр.д. №1362/2010 г., II ГО, изграденият без строителни книжа обект
може да бъде годен обект на извършване на прехвърлителни сделки, както и за
придобиване право на собственост по давност едва след издаването на
удостоверението за търпимост по реда на пар.16
ПР на ЗУТ. Съставянето на акт за узаконяване не е достатъчно
основание за придобиване на собственост от лицето, на чието име е издаден. Този
акт касае статута на обекта и с оглед изискването на устройствените закони и
строителните правила и норми дава възможност за последващо придобиване на
собствеността, тъй като придава на обекта характера на самостоятелна вещ. Едва
от момента на узаконяването започва да тече придобивна давност за упражняващото
фактическа власт лице. До момента на издаване на удостоверението за търпимост
обектът, който представлява обща част по предназначение в сграда в режим на
етажна собственост, може да бъде предмет на разпоредителна сделка или на
придобиване на право на собственост по давност само в отношенията между лица,
които притежават самостоятелни обекти в сградата.
Предвид изложеното, то и
настоящият съдебен състав също намира, че процесният недвижим имот не е могъл
да бъде придобит по давност от праводателяБ.Х.З./без значение дали с
10-год. или с 5-год. давност при добросъвестното владение/, респ. да бъде
предмет на прехвърлителни сделки, доколкото се установи, че е обща част на
сградата.
Ответниците в срока за
отговор по чл.131 ГПК не оспорват, че владеят процесния имот, а и това
обстоятелство се установява от представения и неоспорен нот. акт за
покупко-продажба на недвижими имоти №20, т.ІІІ, н.д. №382/23.06.2010 г. на нот.
М. Д.-С., в който е посочено, че владението на процесните недвижими имоти е
предадено на купувача в деня на подписване на нот. акт.
При това положение
и доколкото по делото се установи, че имотът се владее от ответниите, правилно
СРС е приел, че предявените от ищците искове с правно основание чл.108 ЗС са
основателни и следва да бъдат уважени.
Поради съвпадането на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на СРС –
потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №111699/05.06.2020 г., постановено по гр.д. №24666/2010 г.
по описа на СРС, ГО, 37 състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.