Р Е
Ш Е Н И Е
№ 14.09.2018
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Х
ГРАЖДАНСКИ състав
На 04 септември
2018 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ИВЕЛИНА ИВАНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 946 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл.79 във връзка с чл. 240, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът К.В.П. твърди в исковата
си молба, че на 12.08.2015г. в гр. Стара Загора
между него и ответника е
сключен договор за заем, по
силата на който заемодателят дава в заем на
заемателя сума в размер на 4500.00 лв., която сума
заемателят получил изцяло към момента на
сключване на договора. Ответникът се задължил да върне
на заемодателя сумата от 4500.00 лв. до 01.05.2016г., като след изтичане
на срока посочен в пункт първи от договора,
страните се съгласили, че заемодателят
можел да се удовлетвори по съответния, предвиден в закона ред за главницата
и направените разноски доброволно или по принудителен ред.
За обезпечаване
на сключения договор за заем
заемателят М.И.Д. издал в полза на ищеца
запис на заповед от 12.08.2015г. за сумата от
4500.00 лева, която
сума се задължил
неотменимо и безусловно да заплати на
01.05.2016г. Записът на заповед бил редовен
от външна страна и съдържал всички необходими реквизити, съгласно чл.535 от ТЗ.
Поради незаплащането
в срок на дадената в заем сума ищецът подал
на 02.06.2016г. заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК. Въз основа
на представения документ – записа на заповед, съдът
издал Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1507/03.06.2016
г. и изпълнителен лист от 03.06.2016 г. по ч.гр.дело № 2527/2016 г. по описа на Районен
съд Стара Загора. Срещу издадената
заповед за изпълнение било подадено възражение от страна на
длъжника на 08.09.2016 г., като в едномесечния срок по чл.415 от ГПК не бил
предявен иск за установяване на вземането, което
довело до обезсилване на заповедта за изпълнение
и издадения изпълнителен лист.
Независимо от
проведените разговори и предприетите действия, от страна на
длъжника било налице пълно неизпълнение
на поетото с договора за заем
задължение за връщане на дадената
в заем сума от 4500.00 лв.
Предявеният главен
иск намира правното си основание
в разпоредбата на чл.240, ал. 1 ЗЗД. Съгласно посочената норма, заемът за потребление
бил договор, с който заемодателят предавал в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят се задължавал
да върне заетите суми или
вещи от същия
вид, количество и качество. Заемът за потребление бил реален договор
– същият се считал за сключен
не в момента, когато между страните
било постигнато съгласие едната да заеме, а другата
да получи в заем, а едва когато
въз основа на това съгласие
заетите пари или заместими вещи
били предадени на заемателя. В конкретния случай от текста на
самия договор било видно, че
едновременно с постигане на съгласието, сумата от 4500.00 лв. била предадена
от ищеца и била получена от
ответника. С договора ответникът поел задължение да върне
заетата сума в срок до 01.05.2016 г., като до настоящия
момент това задължение не било
изпълнено.
При неизпълнение
на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД, длъжникът дължал обезщетение за забава. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато има определен
ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след изтичането
му. В настоящия случай, заемателят поел задължение да върне заетата
сума в срок до 01.05.2016г., като същият изпаднал в забава с изтичането на този срок.
Задължението било срочно, така че
не било необходимо
кредиторът да му отправи покана
за доброволно изпълнение. Ето защо,
ответникът дължал на ищеца обезщетение
за забава в размер на законната
върху главницата от 4500.00 лв. за периода 02.05.2016г. до 22.02.2016г. или сумата от 829.15 лв. Отделно от
това, ответникът дължал и законната лихва за забава
върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното
плащане.
С оглед правилото
на чл.78, ал.1 ГПК в тежест
на ищеца следва да бъде
поставена и отговорността за направените от ищеца разноски
в производството.
Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата
от 4500.00 лева, представляваща дължима главница по договор
за заем от
12.08.2015г., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2018г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от
829.15 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 4500.00 лева за
периода от 02.05.2016г. до 22.02.2018г.
В
законоустановения срок по делото е постъпил
отговор от ответника М.И.Д.,
в който оспорва предявения иск по основание и размер.
Твърди, че
договорът за заем, такъв какъвто
е приложен като доказателство
към исковата молба, не бил
подписван от ответника, поради което оспорва истинността
на приложеното копие от този
договор с неясно изписана дата. Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Претендира за направените разноски.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка :
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в
разпоредбата на чл.240,
ал.1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в
производството по иска за връщане на предоставената на заем сума по чл.240,
ал.1 ЗЗД: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост
на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при
настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както
и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при
условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от
ищеца - заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с
ответника – заемател и търси изпълнение на договорно
задължение на заемателя. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи
възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици.
Видно от представения
в оригинал запис на заповед, издаден на
12.08.2015г. в гр.Стара Загора, приложен по ч.гр.дело № 2527/2016г. по
описа на Районен съд – Стара Загора, ответникът М.И.Д. в качеството си на
издател на записа на заповед, безусловно и неотменимо, без протест, се е задължил
да плати на ищеца К.В.П. сумата от 4 500 лв. на падежа – 01.05.2016г.
Видно от договор за паричен заем от 12.08.2015г., в чл.1
от същия е уговорено, че заемодателят К.В.П. е предал на заемателя М.И.Д. заемна
сума в размер на 4 500 лева към момента на сключване на договора. В чл.2 е
уговорено, че заемателят се задължава да върне на заемодателя заемната сума
ведно с направените разноски на
01.05.2016г.
От заключението на съдебно – почерковата
експертиза, което съдът възприема като изготвено компетентно и добросъвестно,
се установява, че ръкописния текст и подпис, положен срещу реквизита „Заемател“ в Договор за заем от 12.08.2015г. е изпълнен от М.И.Д..
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото, съдът приема, че между ищеца като заемодател и ответника като заемател са възникнали валидни договорни отношения на
основание сключения на 12.08.2015г. договор за заем по смисъла на чл.240 ЗЗД. Договорът за заем е реален договор, т.е. за да се приеме, че е
сключен, е необходимо да се докаже предаването на парите или заместимите вещи предмет на договора, както и поемането на
задължение от заемателя да ги върне в определен срок или след покана /чл.240,
ал.4 ЗЗД/. В настоящата хипотеза ищецът твърди сключване на писмен договор
за 4 500 лева, предадени на заемателя в деня на подписване на договора.
Безспорно е сключването на писмен договор за заем на 12.08.2015г. за сумата 4
500 лева, както и предаването от ищеца на ответника на сумата 4 500 лева на същата
дата.
Няма доказателства,
че предоставената от ищеца на
ответника сума в общ размер от
4 500 лева е платена
на заемодателя на договорената дата 01.05.2016г. Предвид
изложеното съдът намира, че ответникът
е в неизпълнение на договорните си задължения по чл.240, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, искът
за сумата от 4 500 лева се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен в пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи парично обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата.
Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му. В конкретния случай задължението за плащане е станало
изискуемо и ликвидно на 02.05.2016г., тъй
като в договора е уговорено сумата да бъде върната на
заемодателя в срок до 01.05.2016г. Периодът, за
който се дължи обезщетение за забава е от 02.05.2016г. до
подаване на исковата молба в съда на 23.02.2018г. След
служебно пресмятане на размера на
дължимата лихва за претендирания
период от 02.05.2016г. до 22.02.2018г., съдът установи,
че размера на мораторната
лихва възлиза на 829,15 лева.
Ето защо, искът по
чл.86 ал.1 от ЗЗД е изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
На основание чл.78
ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 993
лева, представляваща разноски за възнаграждение за адвокат, за възнаграждение
за вещо лице и държавна такса, заплатени по делото.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.И.Д. *** с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на К.В.П. ***, с ЕГН **********
сумата от 4 500 лева,
представляваща неиздължен паричен заем по договор за заем от 12.08.2015г.,
сумата от 829,15 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
02.05.2016г. до 22.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на иска – 23.02.2018г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 993 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :