Р Е Ш Е Н И Е
№ І - 260226 12.10.2020година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд, Гражданско отделение, І-ви
въззивен състав, на дванадесети октомври
през две хиляди и двадесета година, в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1/Пламена Върбанова
2/ мл.с.Детелина Димова
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Пламена Върбанова гражданско дело № 2352
по описа за 2020 година на Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на Т.С.С.
с ЕГН ********** от гр.***, чрез пълномощник адвокат Димитринка Вълева, срещу
Разпореждане от 24.07.2020г. по изп.д.№ 183/2015г. по описа на ДСИ при РС-Карнобат.Обжалваното разпореждане
се намира за неправилно и незаконосъобразно, тъй като след като взискателят не бил поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратявало на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК; в случая обаче ДСИ счел, че тъй като взискателят поискал на 07.02.2019г. справка в РБСС за банковата
сметка на длъжника и при наличие на такава да бъде наложена запор върху същата,
от 07.02.2019г. не били изминали две години. Моли се отмяна на обжалваното разпореждане на ДСИ и прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, като се
излагат правни съображения в подкрепа на жалбата.
Препис от жалбата е връчена за писмен
отговор на взискателя „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като в указания срок такъв
е постъпил/предявен чрез пълномощник-юрисконсулт Енил Енев/, в който се заявява
становище за неоснователност на жалбата;
изтъкват се обстоятелства относно
предявените от взискателя и извършените по делото изпълнителни
действия от ДСИ; сочат се правни
съображения, основани на съдебна практика относно т.н. „перемпция“ като се извежда довода за неоснователност на
жалбата.Моли се потвърждаване на
обжалваното разпореждане.
ДСИ е представил писмени мотиви и
копие от изпълнителното дело; в съображенията си по жалбата намира същата за неоснователна,
като излага съображения за това.
Бургаският Окръжен съд намира жалбата за
процесуално допустима като предявена от процесуално легитимирана страна,
в срока по чл.436,ал.1 ГПК и с платена
по сметка на БОС държавна такса, което
налага разглеждането й по същество.
На основание чл. 435, ал. 2
от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
В конкретния случай от
изпратеното копие по изп.дело № 183/2015г. е безспорно, че взискателят „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с молба вх.№
279/07.02.2019г. е поискал да бъде
извършена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове на БРБ за наличие
на банкова сметка с титуляр--длъжника Т.С.С.
и при наличие на такава да бъде наложен запор върху същата, като бъдат
уведомени както за резултата от справката, така и за дължимите такси и разноски
по изп.д.
След извършената от ДСИ справка е
установено, че няма данни както за банкови сметки, така и данни за банкови
сметки на длъжника.
На 23.07.2020г. е постъпило
искане от длъжника С. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.
433,ал.1,т.8 ГПК; с обжалваното разпореждане ДСИ е приел, че изпълнителното производство по реда
на чл.433,ал.1,т.8 ГПК се прекратява само ако взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, а този срок не
бил изтекъл от 07.02.2019г., когато взискателят поискал извършване на справка в
Регистъра на банковите сметки и сейфове на БРБ за наличие на такава за длъжника Стоянови и при наличие на
такава да бъде наложен запор върху същата.
Обжалваният акт на съдебния изпълнител е неправилен.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно
установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
При извършване на преценка кое е последното изпълнително действие следва
да се съобразят разясненията, дадени с горепосоченото тълкувателно решение, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Съгласно мотивната част на цитираното тълкувателно решение,не са
изпълнителни действия и съответно не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Разяснено е също така и че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ.
Следователно,прекратяването
на производството в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е предпоставено от липса на
активност у взискателя в продължение на две години да поиска извършване на
изпълнително действие и именно това е предмета на съдебната проверка в случая.
Релевантно обаче е не всяко искане до съдебния изпълнител, а именно искането за
извършване на изпълнително действие, т.е. осъществяване на изпълнителен способ,
водещ до принудително удовлетворяване на притезанието - предмет на изпълнението.
При изпълнение на
парични вземания, какъвто е настоящият случай, изпълнително действие по смисъла
на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е всяко действие в рамките на
определен изпълнителен способ, чието осъществяване ще доведе до осребряване на
имуществен актив на длъжника, напр. насочване на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, извършване на опис и оценка на вещ, насрочването и
извършването на публична продан и пр. Обратно - действия с подготвителен или
спомагателен характер, които не са част от конкретен изпълнителен способ, не
съставляват изпълнително действие по смисъла на разглежданата норма. От такъв
порядък са проучването на длъжниковото имущество, извършването на справки,
снабдяването с документи и др. (в посочения смисъл е и разрешението в т.10 на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Не са искания с такъв характер и тези, насочени към преустановяване на
изпълнението по отношение на някое от имуществата или по отношение на някой от
способите.
В случая последното
предприето изпълнително действие по изпълнителното дело е налагането на запор
върху два автомобила на длъжника,предприето
от ДСИ на 31.05.2017г./вж. стр.64 от изпратеното копие от изпълнително
дело/. Следва да се отбележи, че ДСИ е изпратил и връчил на взискателя
съобщение относно запорираните два леки автомобила на длъжника,като му е указал
да заяви писмено дали желае да бъде извършен орис и публична продан
на запорираните автомобили/л. 78 от изпратеното копие на изп.д./.
Независимо от горното такива принудителни действия по искане на взискателя не
са извършени, като по делото след запора на леките автомобили нееднократно са
извършвани справки по искане на взискателя в Регистъра на банковите сметки и
сейфове на физическо или юридическо лице, без такива да са открити.
Действително, последната дата , на която е извършвана такава справка , е
07.02.2019г., но по изложените по-горе съображения съдът намира, че
двугодишният срок по чл. 433,ал.1.т.8 от ГПК
следва да се изчислява от 31.05.2017г.,когато е извършен запора на
МПС-та на длъжника; от тази дата двугодишният законов срок е изтекъл на
31.05.2019г., с оглед на което изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона, считано от 31.05.2019г.
Към датата на отправяне на искането от длъжника на 23.07.2020г.- за
прекратяване на изпълнителното производство поради настъпилата перемпция, са
били настъпили предпоставките на чл.433,ал.1,т.8 ГПК , с оглед на което обжалвания
акт на ДСИ, с който е отказал да констатира настъпилата перемпция, е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Разпореждане от 24.07.2020г. по изп.д.№ 183/2015г.
по описа на ДСИ при РС-Карнобат, с което
е оставено без уважение искането на длъжника Т.С.С. за
прекратяване на изп.д.№ 183/2015г. като неоснователно.
ВРЪЩА на ДСИ при РС-Карнобат за произнасяне по молбата
съобразно мотивите на настоящето решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/мл.с.