РЕШЕНИЕ
№ 830
гр. С., 18.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110209152 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „............“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХХ,
представлявана от М.В.Я., чрез адв.Г. Д. – САК, срещу Наказателно
постановление № НП-53/10.06.2022 г., издадено от Изпълнителен директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), с което на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 23, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба
№ 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична
помощ и домовете за медико-социални грижи във връзка с чл. 46, ал. 3 от
Закона за лечебните заведения, на основание чл. 116, ал. 2 от Закона за
лечебните заведения е наложена имуществена санкция в размер на 8 000,00
(осем хиляди) лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното наказателно постановление, в която връзка се поддържа, че
пациентът В.С.М. е била във влошено здравословно състояние, което е довело
незабавно до нуждата от спешно транспортиране на лицето до подходящо
лечебно заведение, за провеждане на интензивно лечение. Сочи се, че след
1
като е извикан екип па ЦСМП, който тръгва от „ХХХХХХХХ“, пациентът М.
е била върната в болницата, тъй като четири лечебни заведения са отказали
приема й по различни поводи, в това число липса на интензивни легла, както
и че пациентката не подлежи на реанимационни грижи. Навежда се, че никъде
в процесното наказателно постановление не са посочени факти, обстоятелства
или доказателства годни да наведат на заключението, че пациентката е
„върната“ в лечебното заведение, поради допуснато нарушение на визираната
от административнонаказващия орган разпоредба. В този смисъл се счита, че
не може да бъде направен извод за допуснато нарушение от визирания
характер, доколкото посочената разпоредба гарантира правата па пациента
при хоспитализация, поради което нарушение на разпоредбата ще е налице
единствено при реално настъпило и доказано увреждане на тези права,
каквото в настоящия случай липсва.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. Д. – САК, с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. Последният, в дадения ход по
същество, пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията, развити в
жалбата. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.Т., който
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за
потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
В периода от 31.01.2022 г. до 10.02.2022 г. включително във връзка с
жалба с вх. № 96-00-1026/31.12.2021 г. и на основание Заповед № РД 13-
91/25.01.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор” (ИАМН) била извършена проверка от служители на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор” (ИАМН) на „ХХХХХХХХХХ
2
ЕООД („ХХХХХХХХ“ ЕООД) с ЕИК ХХХХХХХХХХХХ, с адрес на
управление в гр. С., ул. „К.Д.К.“ № ХХХХХХХХ и адрес на осъществяване на
дейността в гр. С., ул. М. № 21, представлявано от М.В.Я. в качеството му –
управител.
В хода на проверката и за изясняване на обстоятелствата по
постъпилата в Изпълнителна агенция „Медицински надзор” жалба, била
изискана медицинска и друга относима към случая документация, ведно със
становища на лекарите, участвали в диагностично-лечебния процес на В. М.,
пациент на „............“ ЕООД.
В резултат на извършената проверка от държавни инспектори в
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ било установено следното:
Пациентът В. М., на 58 г., постъпила на 16.12.2021 г. в „............“ ЕООД,
в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина, за рехабилитация в
планов порядък по КП 263: „Физикална терапия и рехабилитация на болести
на периферната нервна система“ с издадено направление за
хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури от МБАЛ „Б.“ ЕООД,
където била диагностицирана с остър синдром на Гилен – Баре – сетивно –
моторен тип, умерено – тежка форма. Пациентът бил с придружаващи
заболявания – артериална хипертония 2 ст., хипотиреоидизъм, тревожно
разстройство, състояние след алопластика на двете ТБС. При приемането на
пациентката М. била проведена ЕКГ и бърз антигенен тест за Covid 19, който
показал отрицателен резултат. Назначена била медикаментозна терапия,
релевантна към неврологичното заболяване и придружаващите заболявания
на пациента, като в периода 16.12.2021 г. - 19.12.2021 г. същата била
спокойна, афебрилна, рехабилитирана и с нормална хемодинамика.
На 20.12.2021 г. били регистрирани оплаквания от изтръпване на
горните крайници и сухота в устата.
На 21.12.2021 г. пациентката В. М. била тревожна, неспокойна, с
усещане за подуване на езика и страхове, че ще си „глътне езика“. След
проведена консултация с невролог, последният предложил пациентът да бъде
приведена в болница за активно лечение с цел диагностично уточняване. Към
терапията на последната били включени поливитамини от група В и
кортикостероид.
В следобедните часове на 21.12.2021 г. пациентът М. проявила
3
оплаквания от задух, била с измерена кислородна сатурация 88 % - 92 % и АН
180/90. Повторно бил направен бърз антигенен тест за Covid 19, който отново
дал отрицателен резултат. Назначена била допълнителна терапия.
На 22.12.2021 г. на сутрешна визитация, пациентът М. била във
влошено общо състояние, а именно с тахидиспнея, Sat 02 80 %, афебрилна,
неспокойна, с повишено ниво на кръвна захар 16.9 mmol/l, учестена сърдечна
дейност и високи стойност на артериалното налягане. От проведената ЕКГ
било установено наличие на ST елевация в I и в AVL отвеждане.
Във връзка с влошеното състояние на пациентката от „............“ ЕООД
бил извикан екип на ЦСМП. Пристигналият на място екип на ЦСМП
извършил преглед на пациента М., във връзка с което бил издаден фиш за
спешна медицинска помощ. Екипът тръгнал от „ХХХХХХХ“ ЕООД в 12:18
ч., като по време на транспорта пациентката била на кислородотерапия и
парентерално прилагане на кортикостероид, диуретик и инсулин.
В 14:00 ч. пациентът В. М. била върната от екипа на ЦСМП в ............“
ЕООД поради отказ от хоспитализация в четири болници за активно лечение.
В 18:30 ч. на 22.12.2021г., пациентката В. М. отново била
транспортирана с екип на ЦСМП - С. до УМБАЛ „С.мед“ след уговорена
хоспитализация от страна на близките й.
Предвид констатациите от проверката, свидетелят А. К. К. – на
длъжност „държавен инспектор“ в Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“, съставила АУАН № А-58/15.04.2022 г., в който описала
фактическите си констатации и квалифицирала извършеното от
жалбоподателя като нарушение на чл. 23, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № 49 от
18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за
болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, във връзка с чл. 46,
ал. 3 от Закона за лечебните заведения, доколкото от страна на ............“ ЕООД
били предприети действия по превеждане на пациентката в друго лечебно
заведение за активно лечение, без за това да е осъществен контакт и
получаване на съгласие за хоспитализация от страна на приемащото лечебно
заведение.
АУАН бил връчен на 15.04.2022 г. лично и срещу подпис на ХХХ –
управител на ............“ ЕООД, като в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН от последния
4
постъпили писмени възражения срещу констатациите в акта.
Въз основа на така съставения АУАН, на 10.06.2022 г. Изпълнителен
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) издал
обжалваното наказателно постановление № НП-53/10.06.2022 г., в което били
отразени обстоятелствата по извършването на нарушението, неговото
фактическо описание (идентично на това в АУАН) и правната му
квалификация по чл. 23, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № 49 от 18 октомври 2010
г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството,
дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и
домовете за медико-социални грижи, във връзка с чл. 46, ал. 3 от Закона за
лечебните заведения, като на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 116, ал. 2 от
Закона за лечебните заведения на жалбоподателя била наложена имуществена
санкция е размер на 8000,00 (осем хиляди) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител А. К. К..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. А. К. К. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
К. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
5
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това
основание. АУАН и Наказателното постановление са съставени от
оправомощени лица, предвид приложените към материалите на делото
Заповед № РД – 01- 47/29.03.2022 г. на изпълнителния директор на ИА
„Медицински надзор“, трудов договор № РД-15-281/16.03.2022 г. на
Министерство на здравеопазването, Заповед № ДС 20-36-17/12.07.2017 г. на
изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“. Съставеният АУАН и
атакуваното НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и
съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения ред и в
сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН и НП са подписани от съответните длъжностни лица и
свидетели, като е налице и редовна процедура по връчването им на
представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. Ясно е
описано извършеното от нарушителя административно нарушение от
фактическа страна, като правилно е посочена и съответната му правна
квалификация.
Настоящият съдебен състав счита, че „............“ ЕООД, ЕИК
ХХХХХХХХХХХХ е осъществило състава на вмененото му
6
административно нарушение по чл. 23, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № 49 от 18
октомври 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят
устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за
болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, във връзка с чл. 46,
ал. 3 от Закона за лечебните заведения.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредбата, пациент, настанен на лечение в
стационарния блок на лечебно заведение за болнична помощ, при който в
хода на диагностиката и лечението се установи необходимост от определен
обем спешна медицинска помощ, която не може да бъде осъществена в
лечебното заведение, се превежда своевременно в друго лечебно заведение,
което може да осъществи тази дейност. Според ал. 2 на същия член от
Наредбата, превеждането се извършва след осъществяване на контакт и
получаване на съгласие за това от приемащото лечебно заведение.
Съгласно чл. 46, ал. 3 Закона за лечебните заведения, основните
изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и
вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи, както и условията и реда за откриване на структури
и предоставяне на дейности по чл. 20, ал. 2 и 3, се определят с наредба на
министъра на здравеопазването.
Съгласно чл. 1, т. 1 от Наредбата с тази наредба се уреждат основните
изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и
вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи.
В процесния случай безспорно се установява, че юридическото лице –
жалбоподател е следвало да изпълнява изискванията на въпросната наредба.
Както бе посочено, в болничното заведение на дружеството-
жалбоподател пациентката В. М. е постъпила на 16.12.2021 г., в Отделение по
физикална и рехабилитационна медицина, за рехабилитация в планов порядък
по КП 263: „Физикална терапия и рехабилитация на болести на периферната
нервна система“ с издадено направление за хоспитализация/лечение по
амбулаторни процедури от МБАЛ „Б.“ ЕООД, където била назначена
медикаментозна терапия, релевантна към неврологичното заболяване и
придружаващите заболявания на пациента. Установи се в производството,
като по отношение това обстоятелство не е налице и спор между страните, че
7
на 22.12.2021 г. пациентът М. била във влошено общо състояние с
тахидиспнея, Sat 02 80 %, афебрилна, неспокойна, с повишено ниво на кръвна
захар 16.9 mmol/l, учестена сърдечна дейност и високи стойности на
артериалното налягане, във връзка с което влошено състояние близките на
пациента били уведомени за необходимостта от спешното й превеждане в
интензивно отделение на болница за активно лечение. От „............“ ЕООД бил
извикан екип на ЦСМП и предприети действия за превеждане на пациентката
в лечебно заведение за активно лечение, предвид поставена диагноза – остра
дихателна недостатъчност. Последното от своя страна установява обективния
признак от фактическия състав по чл. 23 от Наредба № 49 – необходимостта
от спешна медицинска помощ. В случая е относима именно разпоредбата на
чл. 2 от Наредба № 25 от 4.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска
помощ, съгласно която спешната медицинска помощ включва всички
медицински дейности, насочени към възстановяване на остро настъпили
животозастрашаващи нарушения и поддържане виталните функции на
организма. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 4, т. 1 от Наредба № 25, в
която е предвидено, че обект на спешна медицинска помощ са всички болни и
пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им. Както
е указано в определението за спешно състояние, дадено в Раздел II от Глава
първа на Медицински стандарт "Спешна медицина", утвърден с Наредба №
12 от 30.12.2015 г. (отм.), аналогично и в действащата Наредба № 3 от
6.10.2017 г., спешно състояние е всяка остра или внезапно възникнала
промяна в здравето на човека, изразяваща се в нововъзникнало или в промяна
на съществуващо заболяване, увреждане или друго състояние или
обстоятелство, с достатъчна по сила тежест, което може да доведе до смърт
или до тежки или необратими морфологични или функционални увреждания
на жизнено значими органи и системи, в т. ч. критични нарушения в
жизненоважните функции, загуба на функция на орган или на част от тялото,
временна или постоянна инвалидизация, ако не се предприемат незабавни
медицински действия, целящи физиологична стабилност и/или ефективно
дефинитивно лечение на пациента. В конкретния случай, при пациента В. М.
и при наличната поставена диагноза от ЦСМП – „остра дихателна
недостатъчност“, наложила пациентът да бъде поставен на
кислородотерапия, съдът намира, че при същата е било налице спешно
състояние, което именно е наложило превеждането й в лечебно заведение за
8
активно лечение.
Същевременно липсват по делото доказателства за каквито и да е опити
за контакт от страна на „............“ ЕООД с конкретно лечебно заведение –
болница за активно лечение, където пациентката да бъде настанена,
последното видно и от становищата на лекарите от „............“ ЕООД, където
конкретно е посочено, че след връщането на пациентката от екипа на ЦСМП
в болницата за рехабилитация, след получен отказ за прием от няколко
болници, поради липса на интензивни легла за пациенти без Ковид – 19
инфекция, в 18:30 часа на 22.12.2021 г. пациентката е била транспортирана с
екип на ЦСМП до УМБАЛ „С.мед“ след уговорена от близките й
хоспитализация.
В тази връзка и с оглед наведените от жалбоподателя възражения е
необходимо да бъде посочено, че в чл. 40 от Правилника за устройството,
дейността и вътрешния ред на „............“ ЕООД се предвижда, че
превеждането на пациент в друго лечебно заведение, в случай на
установяване необходимост от определен обем спешна медицинска помощ, се
извършва след осъществяване на контакт и получаване на съгласие за това от
приемащото лечебно заведение, като при липса на необходимото съгласие,
болницата търси съдействието на близките за намирането на подходящо
лечебно заведение, във връзка със състоянието на пациента. В конкретиката
на настоящия случай от една страна липсват каквито и да било доказателства
по посока на това, „............“ ЕООД да е осъществява изобщо контакт с друго
лечебно заведение за активно лечение, след което да е било потърсено
съдействието от близките на пациента М., нито има наведени такива
твърдения от жалбоподателя. От друга страна, дори в Правилника за
устройството, дейността и вътрешния ред на „............“ ЕООД да бе
предвидено, че превеждането се осъществява чрез съдействието на близките,
такова уредено правило не би могло да дерогира нито уредбата в Закона за
лечебните заведения, нито разпоредбите на от Наредба № 49 от 18 октомври
2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството,
дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и
домовете за медико-социални грижи, поради което и доводите в
противоположния аспект са изцяло неоснователни.
Обобщавайки гореизложеното, като са предприети действия за
9
превеждане на пацентката в лечебно заведение за активно лечение, без да е
осъществен контакт и получаване на съгласие от страна на приемащото
лечебно заведение, в случая УМБАЛ „С.мед“, дружеството-жалбоподател е
извършило от обективна страна вмененото му административно нарушение
по чл. 23, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. за основните
изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и
вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи, във връзка с чл. 46, ал. 3 от Закона за лечебните
заведения.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и
ЕТ е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Съгласно санкционната норма на чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения, който извършва дейност по болнична медицинска помощ в
нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по
прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лева, а съгласно ал. 2 на
същия член, когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се
налага имуществена санкция от 8000 до 20 000 лева. Доколкото в настоящия
случай административно нарушение в извършено от юридическо лице, то
правилно е била приложена санкционната разпоредба на чл. 116, ал. 2 от
Закона за лечебните заведения. Наложената имуществена санкция е в
минималния предвиден в закона размер, поради което не съществува
възможност за нейното намаляване.
Осъщественото от дружеството-жалбоподател административно
нарушение не представлява "маловажен случай", обстоятелство, което
подлежи на задължителна преценка от административнонаказаващия орган,
респективно от съда при осъществявания контрол за законосъобразност на
НП (в този смисъл са задължителните указания на Тълкувателно решение № 1
от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН,
вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се
взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни
последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в
10
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид. В конкретиката на настоящия случай обаче, съдът не намира
основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото от
една страна извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от
този вид, а от друга страна предвид характера на обществените отношения,
които са засегнати с установеното нарушение, свързани с опазване здравето
на гражданите.
Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява
неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на последната следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН и чл.63д от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-53/10.06.2022 г.,
издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“ (ИАМН), с което на жалбоподателя „............“ ЕООД, ЕИК
ХХХХХХХХХХХХ, за извършено нарушение на чл. 23, ал. 2, вр. ал. 1 от
Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да
отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения
за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи във връзка с чл. 46,
ал. 3 от Закона за лечебните заведения, на основание чл. 116, ал. 2 от Закона
за лечебните заведения е наложена имуществена санкция в размер на 8 000,00
(осем хиляди) лева, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „............“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХХ, представлявана от
М.В.Я., да заплати на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН),
сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
11
80,00 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд С. – град на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12