П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

гр.София, 10.11.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Специализирания наказателен съд, V-ти състав, в публично заседание на десети  ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА

                                     

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ  :  А. П.

 

                                                   Р.К.

 

при секретаря И.М. и в присъствието на прокурора С.К. от СП, като разгледа докладваното от председателя НОХД № 1164 по описа за 2013 година на СНС и въз основа на събраните по делото доказателства,

 

П Р И С Ъ Д И :

 

I. ПРИЗНАВА подсъдимия Л.Н.Д. - роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с постоянен адрес:***, ЕГН: **********,

  

за НЕВИНОВЕН в това, че:  През периода от месец декември 2006 г. до 20.02.2009 г. ръководил в гр.Бургас и Бургаска област организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или   чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието и развита структура.“, с цел да върши престъпления по чл.252 от НК на територията на гр.Бургас и Бургаска област, както следва: като физически лица, без съответното разрешение да извършват по занятие банкови сделки – отпускане на заеми срещу лихви, за която дейност се изисква такова разрешение – до 31.12.2006 г. съгласно чл.1, ал.1 и ал.4, т.1 от Закона за банките – чл.1, ал.1 от ЗБ „Банката е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и собствен риск“, чл.1, ал.4, т.1 от ЗБ „Сделките по ал.1 и 2, т. 3 ,6, 10 и 12, наричани по –нататък банкова дейност може да извършва само лице, което е получило разрешение „Лицензия“ за банка от БНБ и от 01.01.2007 г. до 20.02.2009 г. съгласно Параграф 1, т.20 от ЗКИ „Лиценз“ е всеки документ независимо от неговата форма, издаден от компетентните органи на държава членка или на трета държава, по силата на който се дава право за извършване на дейност като кредитна институция, чл.1, ал.2 от ЗКИ – „Кредитни институции  са банките и дружествата за електронни пари, чл.2, ал.1 от ЗКИ – Банката е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, чл.13, ал.1 от ЗКИ – За извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ, като от дейността да получат значителни доходи – престъпление по  чл.252, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК и от образуването й през месец декември 2006 г. е с развита йерархична структура, като от 07.11.2007 г. е с участници:

 

1.Т.И.А.

2.С.Д.Т.

3.Г.И.Г.

4.А.М.С.

5.И.М.С.

 

0т 08.11.2007 г.до 26.09.2008 г. е с участници:

 

 1.Т.И.А.

 2.Г.И.Г.

3.А.М.С.

4.И.М.С.

 

От 27.09.2008 г. до 20.02.2009 г. е с участници:

 

1.Т.И.А.

2.С.Д.Т.

3.Г.И.Г.

4.А.М.С.

5.И.М.С.

 - престъпление по чл.321, ал.1, вр. чл.93, т.20 от НК, поради което и на осн. чл.304 го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение.

ПРИЗНАВА подсъдимия Л.Н.Д., със снета по делото самоличност,

за НЕВИНОВЕН в това, че : През периода от месец декември 2006 г. - до 26.02.2007 г. при условията на продължавано престъпление, извършил деянията както следва:

През месец декември 2006 г. в гр.Бургас, в офис на бул.“Демокрация“ №162, с цел да набави за себе си имотна облага, направил опит да принуди К.С.С., чрез употреба на сила – чрез нанасяне на удари и със заплашване отправено лично за физическа саморазправа, К.С.С. да извърши нещо противно на волята си – да му предаде сумата от  200 000 лв., с което да му причини имотна вреда в размер на посочената сума, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини.

На 26.02.2007 г.  в гр.Бургас, в офис в Бизнес Център „***“, в съучастие с Т.И.А., като съизвършител, с цел да набави за себе си и за Т.И.А. имотна облага, принудил чрез заплашване – заплаха за убийство и за нанасяне на тежка телесна повреда, К.С.С. да извърши нещо противно на волята си – да положи подписа си под следните документи: 1. Заявление до БОС от К.С.С. за оттегляне на молба с вх.№*****/05.02.2007 г. срещу ЧСИ – С.Н. от 23.02.2007 г. въз основа на която е образувано гр.д.№***/2007 г. по описа на БОС, 2. Молба от К.С.С. до Камарата на частните съдебни изпълнители от 28.02.2007 г., 3.Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.12.2006 г. с изх.№******/27.12.2006 г. на ЧСИ с рег.№***** на КЧСИ по изп.дело №******/2006 г. на ЧСИ С.Н., 4. Протокол за въвод във владение от 22.01.2007 г. на ЧСИ с рег.№***** на КЧСИ по изп.дело №****/2006 г. на ЧСИ – С.  Н., като по този начин се санират всички действия по извършения търг и да придобие собствения му на С. недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, Южна промишлена зона, в резултат на което направил опит да причини имотна вреда на К.С.С., в размер на 300 хил. лева, каквато била стойността на имота, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини – престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1 и т.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, вр. чл.18, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по  така повдигнатото му обвинение.

II. ПРИЗНАВА подсъдимия Г.И.Г., роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, управител на ресторант „***“, с адрес по местоживеене:***, ЕГН:**********,

 

за ВИНОВЕН в това, че:  През периода от месец декември 2006 г. до 20.02.2009 г. участвал в гр.Бургас и Бургаска област в организирана престъпна група заедно с  А.М.С. и И.М.С. създадена с цел да върши престъпления по чл.252 от НК на територията на гр.Бургас и Бургаска област, поради което и на осн. чл.321, ал.2,вр. ал.1 вр. чл.93, т.20 от НК вр. чл.54 от НК го,   

ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от свобода.

 

На осн. чл.304 от НПК ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН подсъдимия Г.И.Г. да е участвал в организирана престъпна група ръководена от Л.Н.Д., както и в групата да са участвали подсъдимите Т.И.А. и С.Д.Т..

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.И.Г., със снета по делото самоличност,

ЗА ВИНОВЕН, в това, че: През периода от месец март 2007 г. до края месец октомври на 2008 г., в гр.Бургас като физическо лице, без съответното разрешение по чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции, /обн.ДВ бр.59/21.07.2006 г. в сила от 01.01.2007 г./, извършил по занятие банкови сделки по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 от Закона за кредитните институции – отпускане на заеми  в български лева срещу лихва, за която дейност се изисква такова разрешение, като предоставил заемите на различни лица, както следва:

През месец март-април  2007 г. предоставил заем срещу лихва на С.К.Р., в размер на 30 000 лв., с петнадесет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по предоставения заем е в размер на 21 000 лв.

 През месец март-април 2008 г. предоставил заем срещу лихва на С.К.Р. в размер на 20 000 лв., с десет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по предоставения заем е в размер на 13 500 лв.

През месец октомври 2008 г. е предоставил заем срещу лихва на И.И.Н., в размер на 20 000 лв., с двадесет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по предоставения заем е в размер на 4 000 лв., като с тази си дейност е получил значителни неправомерни доходи в общ размер от 38 500 лв./тридесет и осем хиляди и петстотин лева/, поради което и на осн. чл.252, ал.2, пр.2 вр. ал.1 от НК вр.чл.54 от НК го,

ОСЪЖДА на ПЕТ ГОДИНИ Лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на  ПЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА.

 

На осн. чл.304 от НПК ПРИЗНАВА подсъдимия Г.И.Г., за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за това, че е предоставил без съответното разрешение следните заеми: през периода м.август – м.септември 2008 г. заем на Д.К.Г. в размер на 1 000 лв. с двадесет процента месечна лихва като общата сума на платените лихви е 300 лв. и в началото на 2008 г. заем на С.К.Р. в размер на 5 000 лв. с десет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по заема е 6 500 лв., както и че е получил неправомерни доходи за разликата над 38 500 лв. до размера на първоначално предявеното обвинение от 45 300 лв., както и да е извършвал тази дейност от периода на края на месец октомври 2008 г.до края /м.декември/ на 2008 г.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.И.Г., със снета по делото самоличност, за

НЕВИНОВЕН в това, че: От месец април 2008 г. до 20.02.2009 г. в гр.Бургас, при условията на продължавано престъпление, извършил деянията както следва:

-През месец април 2008 г. в съучастие с А.М.С., като съизвършител, с цел да набави за себе си, за Л.Н.Д. и за А.М.С. имотна облага, се опитал да принуди К.Н.К. чрез заплашване – заплахи отправени лично и по телефона за физическа саморазправа, да извърши нещо противно на волята си – да му предаде сумата от 16 500 лв. и така да бъде причинена имотна вреда на К.Н.К., в размер на посочената сума, като деянието е извършено от две лица и деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.

-В периода от края на месец ноември 2008 г. – до 20.02.2009 г. в гр.Бургас, с цел  да набави за себе си и за Л.Н.Д. имотна облага, се опитал да принуди И.И.Н. със заплашване – заплахи отправени лично и по телефона за физическа саморазправа и увреждане на имущество – хотел „***“, гр.С.,  да извърши нещо противно на волята му – да му предаде сумата от 20 000 лв. и така да бъде причинена имотна вреда на И.Н., в размер на посочената сума, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини  - престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4, вр. ал.1 вр. чл.26 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА, по така повдигнатото му обвинение.

НАЛАГА на осн. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Г.И.Г. общо наказание в размер на най-тежкото от така определените, а именно ПЕТ ГОДИНИ Лишаване от свобода.

На осн. чл.23, ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така наложено общо най-тежко наказание, наказанието Глоба в размер на 5000 /ПЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА/.

ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл.61, т.3 вр. чл.59, ал.1 от ЗИНЗС  ОБЩ режим на изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание.

ПРИСПАДА на осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК от така определеното наказание, времето през което подсъдимия Г.И.Г. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за времето от 20.02.2009 г. до 06.04.2009 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода и времето през което по отношение на подсъдимия Г. е била изпълнявана мярка за неотклонение „Домашен арест“ от 06.04.2009 г. до 09.04.2010 г ., като един ден домашен арест се зачитат за един лишаване от свобода, Съгласно ТР№1/2010 г. на ОСНК на ВКС.

  

 III. ПРИЗНАВА подсъдимия С.Д.Т., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, работи като консултант във фирма „С.“ ООД, с адрес по местоживеене:***, ЕГН:**********,

 за НЕВИНОВЕН в това, че:  През периода от месец декември 2006 г. до 20.02.2009 г. в гр.Бургас и Бургаска област участвал в ръководена от Л.Н.Д.  организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина  престъпления, за които  е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието и развита структура.“, с цел да върши престъпления по чл.252 от НК на територията на гр.Бургас и Бургаска област, както следва: като физически лица, без съответното разрешение да извършват по занятие банкови сделки – отпускане на заеми срещу лихви, за която дейност се изисква такова разрешение – до 31.12.2006 г. съгласно чл.1, ал.1 и ал.4, т.1 от закона за банките – чл.1, ал.1 от ЗБ „Банката е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и собствен риск“, чл.1, ал.4, т.1 от ЗБ „Сделките по ал.1 и ал.2, т. 3 ,6, 10 и 12, наричани по –нататък банкова дейност може да извършва само лице, което е получило разрешение „Лицензия“ за банка от БНБ и от 01.01.2007 г. до 20.02.2009 г. съгласно Параграф 1, т.20 от ЗКИ „Лиценз“ е всеки документ независимо от неговата форма, издаден от компетентните органи на държава членка или на трета държава, по силата на който се дава право за извършване на дейност като кредитна институция чл.1, ал.2 от ЗКИ – „Кредитни институции  са банките и дружествата за електронни пари, чл.2, ал.1 от ЗКИ – Банката е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, чл.13, ал.1 от ЗКИ – За извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ, като от дейността да получат значителни доходи – престъпление по  чл.252, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК. И от образуването й през месец декември 2006 г. е с развита йерархична структура, като от 07.11.2007 г. е с участници:

 

1.Т.И.А.

2.С.Д.Т.

3.Г.И.Г.,

4.А.М.С.

5.И.М.С.

 

0т 08.11.2007 г.до26.09.2008 г. е с участници:

 

 1.Т.И.А.

 2.Г.И.Г.,

3.А.М.С.

4.И.М.С.

 

От 27.09.2008 г. до 20.02.2009 г. е с участници:

 

1.Т.И.А.

2.С.Д.Т.

3.Г.И.Г.,

4.А.М.С.

5.И.М.С.

 - престъпление по чл.321, ал.2, вр. 1, вр. чл.93, т.20 от НК, поради което и на осн. чл.304 го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение.

IV. ПРИЗНАВА подсъдимия А.М.С., роден на *** ***, българин, български и руски гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, съдружник във фирма „***“ ООД, с адрес по местоживеене:***, ЕГН:**********,

1. за ВИНОВЕН в това, че:  През периода от месец декември 2006 г. до 20.02.2009 г. участвал в гр.Бургас и Бургаска област в организирана престъпна група заедно с Г.И.Г. и И.М.С. създадена с цел да върши престъпления по чл.252 от НК на територията на гр.Бургас и Бургаска област, поради което и на осн. чл.321, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.93, т.20 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го,

          ОСЪЖДА на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода.

 

На осн. чл.304 от НПК ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН подсъдимия А.М.С. да е участвал в организирана престъпна група ръководена от Л.Н.Д., както и в групата да са участвали Т.И.А. и С.Д.Т..

2. ПРИЗНАВА подсъдимия А.М.С., със снета по делото самоличност,

за ВИНОВЕН, в това, че: През периода от месец януари 2007 г. до края на месец юни 2007 г., в гр.Бургас като физическо лице, без съответното разрешение по чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции, /обн.ДВ бр.59/21.07.2006 г. в сила от 01.01.2007 г./, извършил по занятие банкови сделки по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 от Закона за кредитните институции – отпускане на заеми  в български лева срещу лихва, за която дейност се изисква такова разрешение, като предоставил заемите на различни лица, както следва:

 

В началото на 2007 г. предоставил заем срещу лихва на Х.Г.Г., в размер на 1000, 00 лв., с десет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по кредита до връщане на кредита е в размер на 100,00 лв.

През месец март 2007 г. предоставил срещу лихва на Д.С.М., в размер на 20 000 лв. с петнадесет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по кредита до връщане на кредита през месец април 2007 г. е в размер на 4 000 лв.

В периода от месец май до месец юни 2007 г., предоставил срещу лихва на Д.С.М., в размер на 38 000 лв., с петнадесет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по кредита до връщането му през месец юли-август 2007 г. е в размер на 12 000 лв., като с дейността си подсъдимия А.М.С. е получил значителни неправомерни доходи в общ размер от 16 100 лв., поради което и на осн. чл.252, ал.2, пр.2 вр. ал.1 от НК вр.  чл.55, ал.1, т.1 от НК го,

 

ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ Лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на  3 000 /ТРИ ХИЛЯДИ/ лева.

На осн. чл.304 от НПК ПРИЗНАВА подсъдимия А.М.С., за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за това, че е извършвал без съответното разрешение по занятие банкови сделки за периода от края на юни месец 2007 г. до края на 2008 г., както и че е предоставил без съответното разрешение заем в края на 2006 г. заем на П.И.И. в размер на 21 000 лв. срещу петнадесет процента месечна лихва, върнат в едно с платените лихви в размер на 27 000 лв. до края на 2008 г., както и че е получил  неправомерни доходи за разликата над 16 100 лв.  до размера на първоначално повдигнатото му обвинение от 43 100 лв.

ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия А.М.С. едно общо  наказание в размер на най-тежкото от така определените, а именно ТРИ ГОДИНИ Лишаване от свобода.

На осн. чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание  за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

На осн. чл.23, ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така наложеното общо най-тежко наказание, наказанието ГЛОБА в размер на /ТРИ ХИЛЯДИ/ лева.

 ПРИСПАДА на осн. чл.59, ал.1, т.1 от НК от така определеното наказание, времето през което подсъдимия А.М.С.  е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за времето от 23.02.2009 г. до 27.03.2010 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

 

3. ПРИЗНАВА подсъдимия А.М.С., със снета по делото самоличност

ЗА НЕВИНОВЕН  в това, че: През периода месец август 2007 г.- месец септември 2008 г., при условията на продължавано престъпление, извършил деянията, както следва:

През месец август 2007 г. в гр.К., обл.Бургас, в съучастие с И.М.С., като съизвършител, с цел да набави за себе си, за Л.Н.Д. и за И.М.С. имотна облата, се опитал да принуди П.И.И. със сила – нанасяне на побой, да извърши нещо противно на волята му – да предаде сумата от 35 000 лв. и да му бъде причинена имотна вреда в размер на посочената сума, като деянието е извършено от две лица и е останало недовършено поради независещи от дееца причини.

През месец април 2008 г. в гр.Бургас, в съучастие с Г.И.Г., като съизвършител, с цел да набави за себе си, за Л.Н.Д. и за Г.И.Г. имотна облага се опитал да принуди К.Н.К. със заплашване – заплахи отправени лично и по телефона за физическа саморазправа, да извърши нещо противно на волята му – да му предаде сумата от 16 500 лв. и така да бъде причинена имотна вреда на К.Н.К. в размер на посочената сума, като деянието е извършено от две лица и деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.

През месец септември 2008 г. в гр.Бургас, в съучастие с И.М.С., като съизвършител, с цел да набави за себе си, за Л.Н.Д. и за И.М.С. имотна облага се опитал да принуди И.П. М. / с нова фамилия О. / и Д.С.М. със заплашване – заплахи отправени лично за физическа саморазправа, да извършат нещо противно на волята  им –да му предадат сумата от 91 000 лв. и така да бъде причинена имотна вреда на И.П. М. и Д.С.М., в размер на посочената сума, като деянието е извършено от две лица и е останало недовършено поради независещи от дееца причини престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.26, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК го, ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение.

 

V. ПРИЗНАВА подсъдимия И.М.С., роден на *** ***, българин, български и руски гражданин, неженен, с висше образование, осъждан, работи като управител на  фирма **** ЕООД, с адрес по местоживеене:***, ЕГН: **********,

 

 1.ЗА ВИНОВЕН, в това,че: През периода от месец декември 2006 г. до 20.02.2009 г. участвал в гр.Бургас и Бургаска област в организирана престъпна група заедно с  Г.И.Г. и А.М.С. създадена с цел да върши престъпления по чл.252 от НК на територията на гр.Бургас и Бургаска област, поради което и на осн. чл.321, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.93, т.20 от НК вр. чл.54 от НК го,

ОСЪЖДА ДВЕ ГОДИНИ Лишаване от свобода.

На осн. чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

ПРИСПАДА на осн. чл.59, ал.1, т.1 от НК от така определеното наказание, времето през което подсъдимия И.М.С.  е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за времето от 20.02.2009 г. до 26.03.2010 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

На осн. чл.304 от НПК ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН подсъдимия А.М.С. да е участвал в организирана престъпна група ръководено от Л.Н.Д., както и в групата да са участвали Т.И.А. и С.Д.Т..

 

  2.ПРИЗНАВА подсъдимия И.М.С., със снета по делото самоличност,

 

За НЕВИНОВЕН  в това, че: През периода месец август 2007 г.-месец септември 2008 г. при условията на продължавано престъпление, извършил деянията както следва:

 

-През месец август 2007 г. в гр.К., обл.Бургас, в съучастие с А.М.С., като съизвършител, с цел да набави за себе си, за Л.Н.Д. и за И.М.С. имотна облага, се опитал да принуди  П.И.И. със сила – нанасяне на побой, да извърши нещо противно на волята му – да предаде сумата от 35 000 лв. и да му бъде причинена имотна вреда на П.И.И. в размер на посочената сума, като деянието е извършено от две лица и е останало недовършено поради независещи от дееца причини

-През месец септември 2008 г. в гр.Бургас, в съучастие с И.М.С., като съизвършител, с цел да набави за себе си, за Л.Н.Д. и за А.М.С., имотна облага се опитал да принуди И.П. М. / с нова фамилия О. / и Д.С.М. със заплашване – заплахи отправени лично за физическа саморазправа, да извършат нещо противно на волята  им –да му предадат сумата от 91 000 лв. и така да бъде причинена имотна вреда на И.П. М. и Д.С.М., в размер на посочената сума, като деянието е извършено от две лица и е останало недовършено поради независещи от дееца причини - престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.26, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК поради което и на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение.

 

VI. ПРИЗНАВА подсъдимия Т.И.А., роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образувание, управител на фирма „*****.“ ЕООД, живущ:***, с ЕГН:**********,

ЗА НЕВИНОВЕН, в това, че: През периода от месец декември 2006 г. до 20.02.2009 г.  участвал в гр.Бургас и Бургаска област в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или  чужбина  престъпления, за които  е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието и развита структура.“ Създадена с цел да върши престъпления по чл.252 от НК на територията на гр.Бургас и Бургаска област, както следва: като физически лица, без съответното разрешение да извършват по занятие банкови сделки – отпускане на заеми срещу лихви, за която дейност се изисква такова разрешение – до 31.12.2006 г. съгласно чл.1, ал.1 и ал.4, т.1 от Закона за банките – чл.1, ал.1 от ЗБ „Банката е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и собствен риск“, чл.1, ал.4, т.1 от ЗБ „Сделките по ал.1, и  ал.2, т. 3 ,6, 10 и 12, наричани по –нататък банкова дейност може да извършва само лице, което е получило разрешение „Лицензия“ за банка от БНБ и от 01.01.2007 г. до 20.02.2009 г. съгласно Параграф 1, т.20 от ЗКИ „Лиценз е всеки документ независимо от неговата форма, издаден от компетентните органи на държава членка или на трета държава, по силата на който се дава право за извършване на дейност като кредитна институция, чл.1, ал.2 от ЗКИ – „Кредитни институции  са банките и дружествата за електронни пари, чл.2, ал.1 от ЗКИ – Банката е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, чл.13, ал.1 от ЗКИ – За извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ, като от дейността да получат значителни доходи – престъпление по  чл.252, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК. и от образуването й през месец декември 2006 г. е с развита йерархична структура, като от 07.11.2007 г. е с участници:

1.Т.И.А.

2.С.Д.Т.

3.Г.И.Г.,

4.А.М.С.

5.И.М.С.

0т 08.11.2007 г.до 26.09.2008 г. е с участници:

1.Т.И.А.

2.Г.И.Г.,

3.А.М.С.

4.И.М.С.

От 27.09.2008 г. до 20.02.2009 г. е с участници:

1.Т.И.А.

2.С.Д.Т.

3.Г.И.Г.

4.А.М.С.

5.И.М.С.

 - престъпление по чл.321, ал.2, вр. чл.93, т.20 от НК, поради което и на осн. чл.304 го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение.

 ОСЪЖДА на осн. чл.53, ал.2, б.“Б“ от НК подсъдимия Г.И.Г., с установена по делото самоличност да ЗАПЛАТИ в полза на държавата сумата от 38 500 лева /тридесет и осем хиляди и петстотин лева/, явяваща се равностойността на придобитото чрез престъплението по чл.252, ал.2, пр.2 вр. ал.1 от НК.

 ОСЪЖДА на осн. чл.53, ал.2, б.“Б“ от НК подсъдимия  А.М.С., с установена по делото самоличност да ЗАПЛАТИ в полза на държавата сумата от 16 100 /шестнадесет хиляди и сто/ лева, явяваща се равностойността на придобитото чрез престъплението по чл.252, ал.2, пр.2 вр. ал.1 от НК.

 ОСЪЖДА на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Г.И.Г., с установена по делото самоличност да заплати по сметка на ОД МВР – гр.Бургас  сумата  от 345,83 /триста четиридесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ лева, направени разноски по досъдебното производство и по сметка на ВСС сумата от 42,33 /четиридесет и два лева и тридесет и три стотинки/ лева разноски направени в съдебното производство по делото по НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – Бургас и  сумата от 313,78 /триста и тринадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ лева разноски направени в хода на съдебното производство по делото по НОХД №1164/2013 г. на СпНС.

ОСЪЖДА на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия А.М.С., с установена по делото самоличност  да заплати по сметка на ОД МВР – гр.Бургас  сумата от  345,83 /триста четиридесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ лева, направени разноски по досъдебното производство и по сметка на ВСС сумата от 42,33 /четиридесет и два лева и тридесет и три стотинки/ лева разноски направени в съдебното производство по делото по НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – Бургас и  сумата от 313,78 /триста и тринадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ лева разноски направени в хода на съдебното производство по делото по  НОХД №1164/2013 г. на СпНС.

 

ОСЪЖДА на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия И.М.С., с установена по делото самоличност  да заплати по

сметка на ОД МВР – гр.Бургас   сумата от  345,83 /триста четиридесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ лева, направени разноски по досъдебното производство и по сметка на ВСС сумата от 42,33 /четиридесет и два лева и тридесет и три стотинки/ лева разноски направени в съдебното производство по делото по НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – Бургас и  сумата от 313,78 /триста и тринадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ лева разноски направени в хода на съдебното производство по делото по  НОХД №1164/2013 г. на СпНС.

 Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативния специализиран наказателен съд в 15-дневен срок по реда на чл.318 и сл. от НПК, считано от днес.

 

      

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :

 

 

1.

 

 

 

2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                                  

 

МОТИВИ

към присъда

по НОХД № 1164/2013 година

по описа на Специализирания наказателен съд

 

Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт за разглеждане в Специализирания наказателен съд с обвинение срещу: Л.Н.Д. - роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, женен, с поС.ен адрес ***, ЕГН: **********, като го обвинява за това, че: 1.През периода от месец Д. 2006 год. до 20.02.2009 год., ръководил в гр. Б. и Б.ка област организирана престъпна група - «структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура», създадена с цел да върши престъпления по чл. 252 от НК на територията на гр. Б. и Б.ка област, както следва: като физически лица, без съответното разрешение да извършват по занятие банкови сделки - отпускане на заеми срещу лихви, за която дейност се изисква такова разрешение - до 31.12.2006 година съгласно чл.1, ал.1 и ал.4, т.1 от Закона за Банките - чл.1, ал.1 от ЗБ - „Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и собствен риск ": чл.1, ал.4, т.1 от ЗБ – „Сделките по ал.1, ал.2 ,/71.1,3, 6, 10 и 12, наричани по-нататък банкова дейност " може да извършва само лице, което е получило разрешение „лицензия " за банка от БНБ и от 01.01.2007 година до 20.02.2009 г., съгласно § 1, т.20 от ЗКИ - "Лиценз" е всеки документ, независимо от неговата форма, издаден от компетентните органи на държава членка или на трета държава, по силата на който се дава право за извършване на дейност като кредитна институция,чл.1, ал.2 от ЗКИ - Кредитни институции са банките и дружествата за електронни пари, чл.2, ал.1 от ЗКИ - Банката е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, чл. 13, ал. 1 от ЗКИ - За извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ, като от дейността да получат значителни неправомерни доходи - престъпление по чл. 252, ал.2,пр.2, вр. ал.1 от НК и от образуването й през месец Д. 2006 г. е с развита йерархична структура, като до 07.11.2007 год. е с участници:Т.И.А., С.Д.Т., Г.И.Г., А.М.С., И.М.С. от 08.11.2007 год. до 26.09.2008 год. е с участници: Т.И.А., Г.И.Г.,  А.М.С., И.М.С., а от 27.09.2008 год. до 20.02.2009 год. е с участници: Т.И.А., С.Д.Т., Г.И.Г., А.М.С., И.М.С.- престъпление по чл. 321, ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК.

II. За това, че през периода от месец Д. 2006 година - до 26.02.2007 година, при условията на продължавано престъпление, извършил Д.ията, както следва:

1.През месец Д. 2006 г. в гр.Б., в офис на бул. Д. № *, с цел да набави за себе си имотна облага, направил опит да принуди К.С.С., чрез употреба на сила - чрез нанасяне на удари и със заплашване отправено лично за физическа саморазправа, К.С.С. да извърши нещо противно на волята си - да му предаде сумата от 200 000.00 лева, с което да му причини имотна вреда в размер на посочената сума, като Д.ието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини,

2.На 26.02.2007 г. в гр.Б., в офис в Бизнес Център „***", в съучастие с Т.И.А., като съизвършител, с цел да набави за себе си и за Т.И.А. имотна облага, принудил чрез заплашване - заплаха за убийство и за нанасяне на тежка телесна повреда, К.С.С. да извърши нещо противно на волята си - да положи подписа си под следните документи - Заявление до БОС от К.С.С. за оттегляне на жалба с вх. № 1799/05.02.2007 год. срещу ЧСИ - С.Н. от 23.02.2007 год., въз основа на която е образувано гр.д. № 55/2007 год. по описа на БОС, Молба от К.С.С. до Камарата на частните съдебни изпълнители от дата 28.02.2007 год,, Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.12.2006 год. с изх. № * год. на ЧСИ с рег.№ 805 на КЧСИ по изп. дело № 08/2006 год. на ЧСИ - С.Н., Протокол за въвод във владение от 22.01.2007 год. на ЧСИ с рег.№ 805 на КЧСИ по изп. дело № 08/2006 год. на ЧСИ - С.Н., като по този начин се санират всички действия по извършеният търг и да придобие собствения му, на С. недвижим имот, находящ се в гр. Б., Южна промишлена зона, в резултат на което направил опит да причини имотна вреда на К.С.С., в размер на 300 хиляди лева, каквато била стойността на имота, като Д.ието е извършено от две лица и Д.ието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини - престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл. 213а, ал.2, т.1 и т. 4, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, вр.чл.18, ал.1 от НК.

Със същия обвинителен акт в Специализирания наказателен съд са внесени за разглеждане и обвинения срещу подсъдимия Г.И.Г., ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, поС.ен и настоящ адрес:***, семейно положение - неженен, съД.ст - неосъждан, безработен, за това, че:

1.През периода от месец Д. 2006 год.  до 20.02.2009 год., в гр. Б. и Б.ка област, участвал в ръководена от Л.Н.Д., ЕГН ********** организирана престъпна група - «структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците продължителност на участието или развита структура», създадена с цел да върши престъпления по чл. 252 от НК на територията на гр. Б. и Б.ка област, както следва: като физически лица, без съответното разрешение да извършват по занятие банкови сделки - отпускане на заеми срещу лихви, за която дейност се изисква такова разрешение - до 31.12.2006 година, съгласно чл.1, ал.1 и ал.4, т.1 от Закона за Банките - чл. 1, ал. 1 от ЗБ — „Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и собствен риск "; чл. 1, ал.4, т.1 от ЗБ - „Сделките по ал.1, ал.2 ,т.1,3, 6, № и 12, наричани по-нататък банкова дейност " може да извършва само лице, което е получило разрешение „лицензия" за банка от БНБ и от 01.01.2007 година до 20.02.2009 година съгласно § 1, т.20 от ЗКИ - "Лиценз" е всеки документ, независимо от неговата форма, издаден от компетентните органи на държава членка или на трета държава, по силата на който се дава право за извършване на дейност като кредитна институция,         чл. 1, ал.2 от ЗКИ - Кредитни институции са банките и дружествата за електронни пари, чл.2, ал. 1 от ЗКИ - Банката е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, чл. 13, cui. 1 от ЗКИ - За извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ, като от дейността да получат значителни неправомерни доходи - престъпление по чл. 252, ал.2,пр.2, вр. ал.1 от НК и от образуването й през месец Д. 2006 г.  е с развита йерархична структура, като до 07.11.2007 год. е с участници: Т.И.А., С.Д.Т., Г.И.Г., А.М.С., И.М.С., от 08.11.2007 год. до 26.09.2008 год. е с участници: Т.И.А., Г.И.Г.,  А.М.С., И.М.С., а от 27.09.2008 год. до 20.02.2009 год. е с участници: Т.И.А., С.Д.Т., Г.И.Г., А.М.С., И.М.С.- престъпление по чл. 321, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК.

II. През периода от месец март 2007 година, до края на 2008 година, в гр.Б. като физическо лице, без съответното разрешение, извършил по занятие банкови сделки - отпускане на заеми срещу лихви, за която дейност се изисква такова разрешение, съгласно § 1, т.20 от ЗКИ - "Лиценз" е всеки документ, независимо от неговата форма, издаден от компетентните органи на държава членка или на трета държава, по силата на който се дава право за извършване на дейност като кредитна институция, чл.1, ал.2 от ЗКИ - Кредитни институции са банките и дружествата за електронни пари, чл.2, ал.1 от ЗКИ - Банката е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстанови ми средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, чл.13, ал.1 от ЗКИ - За извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ, както следва:

През месец март - април 2007 година предоставил заем срещу лихва на С.К.Р., в размер на 30 000.00 лева, с петнадесет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по предоставения заем е в размер на 21 000.00 лева.

В началото на 2008 година предоставил заем срещу лихва на С.К.Р., в размер на 5000.00 лева, с десет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по предоставения заем е в размер на 6 500 лева.

През месец март - април 2008 година предоставил заем срещу лихва на С.К.Р., в размер на 20 000.00 лева, с десет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по предоставения заем е в размер на 13 500.00 лева.

За периода м.август - м.септември 2008 година предоставил заем срещу лихва на Д.К.Г., в размер на 1000.00 лева, с двадесет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по предоставения заем е в размер на 300.00 лева.

През месец октомври 2008 година е предоставил заем срещу лихва на И.И.Н., в размер на 20 000.00 лева, с двадесет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по предоставения заем е в размер на 4000 лв., като с дейността си по пункт II от обвинението обвиняемият Г.И.Г. е получил значителни неправомерни доходи в общ размер на 45 300 лева - престъпление по чл. 252, ал.2,пр.2, вр. ал.1 от НК.

III.От месец април 2008 година - до 20.02.2009 година в гр. Б., при условията на продължавано престъпление, извършил Д.ията, както следва:

1.През месец април 2008 г. в съучастие с А.М.С., като съизвършител, с цел да набави за себе си, за Л.Н.Д. и за А.М.С. имотна облага, се опитал да принуди К.Н.К. чрез заплашване - заплахи отправени лично и по телефона за физическа саморазправа, да извърши нещо противно на волята му - да му предаде сумата от 16 500 лева и така да бъде причинена имотна вреда на К.Н.К., в размера на посочената сума, като Д.ието е извършено от две лица и Д.ието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.

2.В периода от края на месец ноември 2008 година - до 20.02.2009 година в гр. Б., с цел да набави за себе си и за Л.Н.Д. имотна облага, се опитал да принуди И.И.Н. със заплашване - заплахи отправени лично и по телефона за физическа саморазправа и увреждане на имущество- хотел „***" гр.С., да извърши нещо противно на волята му - да му предаде сумата от 20 000 лева, и така да бъде причинена имотна вреда на И.Н., в размера на посочената сума, като Д.ието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини -престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл. 213а, ал.2, т. 4, вр.ал.1, вр. чл.26, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК.

С обвинителния акт е повдигнато обвинение и на подсъдимия С.Д.Т., ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, с поС.ен и настоящ адрес:***, семейно положение - неженен, съдимост - осъждан, безработен, за това, че: През периода от месец Д. 2006 год. до 07.11.2007г. и от 27.09.2008г., до 20.02.2009 год., в гр. Б. и Б.ка област, участвал в ръководена от Л.Н.Д., ЕГН **********организирана престъпна група - «структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура», създадена с цел да върши престъпления по чл. 252 от НК на територията на гр. Б. и Б.ка област, както следва: като физически лица, без съответното разрешение да извършват по занятие банкови сделки - отпускане на заеми срещу лихви, за която дейност се изисква такова разрешение - до 31.12.2006 година съгласно чл.1, ал.1 и ал.4, т.1 от Закона за Банките - чл. 1, ал. 1 от ЗБ - „Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и собствен риск"; чл.1, ал.4, т.1 от ЗБ – „Сделките по ал.1, ал.2, т.1, 3, 6, 10 и 12, наричани по-нататък банкова дейност " може да извършва само лице, което е получило разрешение „лицензия" за банка от БНБ и от 01.01.2007 година до 20.02.2009 година съгласно § 1, т.20 от ЗКИ - "Лиценз" е всеки документ, независимо от неговата форма, издаден от компетентните органи на държава членка или на трета държава, по силата на който се дава право за извършване на дейност като кредитна институция,         чл.1, ал.2 от ЗКИ „Кредитни институции са банките и дружествата за електронни пари, чл.2, ал.1 от ЗКИ - Банката е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, чл. 13, ал. 1 от ЗКИ - За извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ, като от дейността да получат значителни неправомерни доходи - престъпление по чл. 252, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК и от образуването й през месец Д. 2006 г. е с развита йерархична структура, като до 07.11.2007 год. е с участници:Т.И.А., С.Д.Т., Г.И.Г., А.М.С., И.М.С., от 08.11.2007 год. до 26.09.2008 год. е с участници: Т.И.А., Г.И.Г., А.М.С., И.М.С.,а от 27.09.2008 год. до 20.02.2009 год. е с участници: Т.И.А., С.Д.Т., Г.И.Г., А.М.С., И.М.С.- престъпление по чл. 321, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 93, т.20 от НК.

С внесения за разглеждане в Специализирания наказателен съд обвинителен акт, Специализираната прокуратура е повдигнала обвинения и на А.М.С. ЕГН **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, безработен, с поС.ен и настоящ адрес:***, семейно положение - неженен, съдимост - осъждан, за това, че : През периода от месец Д. 2006 год. до 20.02.2009 год., в гр. Б. и Б.ка област, участвал в ръководена от Л.Н.Д., ЕГН ********** организирана престъпна група - «структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците продължителност на участието или развита структура», създадена с цел да върши престъпления по чл. 252 от НК на територията на гр. Б. и Б.ка област, както следва: като физически лица, без съответното разрешение да извършват по занятие банкови сделки - отпускане на заеми срещу лихви, за която дейност се изисква такова разрешение - до 31.12.2006 година съгласно чл.1, ал.1 и ал.4, т.1 от Закона за Банките - чл. 1, ал. 1 от ЗБ - „Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и собствен риск"; чл.1, ал.4, т.1 от ЗБ - ,, Сделките по ал.1, ал.2 ,т.1,3, 6, 10 и 12, наричани по-нататък банкова дейност " може да извършва само лице, което е получило разрешение „лицензия за банка от БНБ и от 01.01.2007 година до 20.02.2009 година съгласно § 1, т.20 от ЗКИ - "Лиценз" е всеки документ независимо от неговата форма, издаден от компетентните органи на държава членка или на трета държава, по силата на който се дава право за извършване на дейност като кредитна институция, чл. 1, ал.2 от ЗКИ - Кредитни институции са банките и дружествата за електронни пари, чл.2, ал.1 от ЗКИ - Банката е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, чл.13, ал. 1 от ЗКИ - За извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ, като от дейността да получат значителни неправомерни доходи - престъпление по чл. 252, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК и от образуването и през месец Д. 2006 г. е с развита йерархична структура, като до 07.11.2007 год. е с участници: Т.И.А., С.Д.Т., Г.И.Г., А.М.С., И.М.С., от 08.11.2007 год. до 26.09.2008 год. е с участници: Т.И.А., Г.И.Г., А.М.С., И.М.С., а от 27.09.2008 год. до 20.02.2009 год. е с участници: Т.И.А., С.Д.Т., Г.И.Г., А.  М.С., И.М.С.- престъпление по чл. 321, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК.

 

 

II.От месец Д. 2006 година до края на 2008 година, в гр.Б. като физическо лице, без съответното разрешение, извършвал по занятие банкови сделки - отпускане на заеми срещу лихви, за която дейност се изисква такова разрешение - до 31.12.2006 година съгласно чл.1, ал.1 и ал.4, т.1 от Закона за Банките - чл. 1 ал. 1 от ЗБ - „Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и собствен риск "; чл. 1, ал.4 т.1 от ЗБ - ,, Сделките по ал.1, ал.2 ,т. 1,3,6, 10 и 12, наричани по-нататък банкова дейност може да извършва само лице, което е получило разрешение „лицензия " за банка от БНБ и от 01.01.2007 година до края на 2008 година съгласно § 1, т.20 от ЗКИ - "Лиценз" е всеки документ, независимо от неговата форма, издаден от компетентните органи на държава членка или на трета държава, по силата на който се дава право за извършване на дейност като кредитна институция, чл.1, ал.2 от ЗКИ -Кредитни институции са банките и дружествата за електронни пари, чл.2, ал.1 от ЗКИ - Банката е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, чл. 13, ал. 1 от ЗКИ - За извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ, както следва:

В края на 2006 година предоставил заем срещу лихва на П.И.И., в размер на 21 000.00 лева, с петнадесет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по кредита до връщането му до края на 2008 година е в размер на 27 000.00 лева.

В началото на 2007 година предоставил заем срещу лихва на Х.Г.Г., в размер на 1000.00 лева, с десет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по кредита е в размер на 100.00 лева.

През месец март 2007 година предоставил заем срещу лихва на Д.С.М., в размер на 20 000.00 лева, с петнадесет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по кредита до връщане на кредита през месец април 2007 година е в размер на 4000.00 лева.

В периода от месец май до месец юни 2007 година, предоставил заем срещу лихва на Д.С.М., в размер на 38 000.00 лева, с петнадесет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по кредита до връщане на кредита през месец юли-август 2007 година е в размер на 12 000.00 лева, като с дейността си по пункт II от обвинението обвиняемият А.М.С. е получил значителни неправомерни доходи в общ размер на 43 100.00 лева - престъпление по чл. 252, ал.2, пр.2, вр. ал.1 от НК.

III.През периода месец август 2007 година - месец септември 2008 година, при условията на продължавано престъпление, извършил Д.ията, както следва:

-през месец август 2007 година в гр. К., обл.Б., в съучастие с И.М.С., като съизвършител, с цел да набави за себе си, за Л.Н.Д. и за И.М.С. имотна облага се опитал да принуди П.И.И. със сила - нанасяне на побой, да извърши нещо противно на волята му - да му предаде сумата от 35 000.00 лева и да бъде причинена имотна вреда на П.И.И. в размера на посочената сума, като Д.ието е извършено от две лица и Д.ието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.

-през месец април 2008 година в гр. Б., в съучастие с Г.И.Г., като съизвършител, с цел да набави за себе си, за Л.Н.Д. и за Г.И.Г. имотна облага, се опитал да принуди К.Н.К. със заплашване - заплахи отправени лично и по телефона за физическа саморазправа, да извърши нещо противно на волята му - да му предаде сумата от 16 500 лева и така да бъде причинена имотна вреда на К.Н.К., в размера на посочената сума, като Д.ието е извършено от две лица и Д.ието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини

- през месец септември 2008 година в гр. Б., в съучастие с И.М.С., като съизвършител, с цел да набави за себе си, за Л.Н.Д. и за И.М.С. имотна облага, се опитал да принуди И.П. М. и Д.С.М. със заплашване - заплахи, отправени лично за физическа саморазправа, да извършат нещо противно на волята им - да му предадат сумата от 91 000 лева, и така да бъде причинена имотна вреда на И.П. М. и Д.С.М., в размер на посочената сума, като Д.ието е извършено от две лица и Д.ието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини - престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл. 213а, ал.2, т. 4, вр. ал.1, вр. чл.26, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК.

Със същия обвинителен акт Специализираната прокуратура е внесла за разглеждане в Специализирания наказателен съд  обвинения срещу И.М.С., ЕГН**********, роден на ***г***, българин български гражданин, поС.ен и настоящ адрес:***, семейно положение - неженен, занятие втори щурман, съдимост - неосъждан, за това, че: През периода от месец Д.  2006 год. до 20.02.2009 год., в гр.Б. и Б.ка област, участвал в ръководена от Л.Н.Д., ЕГН ********** организирана престъпна група - «структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура», създадена с цел да върши престъпления по чл. 252 от НК на територията на гр. Б. и Б.ка област, както следва: като физически лица, без съответното разрешение да извършват по занятие банкови сделки - отпускане на заеми срещу лихви, за която дейност се изисква такова разрешение - до 31.12.2006 година съгласно чл.1, ал.1 и ал.4, т.1 от Закона за Банките - чл. 1, ал. 1 от ЗБ - „Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и собствен риск "; чл. 1, ал.4 т.1 от ЗБ — „Сделките по ал.1, ал.2 ,т.1,3, 6, 10 и 12, наричани по-нататък банкова дейност"може да извършва само лице, което е получило разрешение „лицензия "за банка от БНБ и от 01.01.2007 година до 20.02.2009 година съгласно § 1, т.20 от ЗКИ - "Лиценз" е всеки документ, независимо от неговата форма, издаден от компетентните органи на държава членка или на трета държава, по силата на който се дава право за извършване на дейност като кредитна институция,         чл.1, ал.2 от ЗКИ - Кредитни институции са банките и дружествата за електронни пари. чл.2, ал.1 от ЗКИ - Банката е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, чл.13, ал.1 от ЗКИ - За извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ, като от дейността да получат значителни неправомерни доходи - престъпление по чл. 252, ал.2,пр.2, вр. ал.1 от НК и от образуването н през месец Д. 2006 г. е с развита йерархична структура, като до 07.11.2007 год. е с участници:  Т.И.А., С.Д.Т., Г.И.Г., А.М.С., И.М.С., от 08.11.2007 год. до 26.09.2008 год. е с участници: Т.И.А., Г.И.Г.,  А.М.С., И.М.С., а от 27.09.2008  год. до 20.02.2009 год. е с участници: Т.И.А., С.Д.Т., Г.И.Г., А.  М.С., И.М.С.- престъпление по чл. 321, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК.

II. През периода месец август 2007 година - месец септември 2008 година, при условията на продължавано престъпление, извършил Д.ията, както следва:

-през месец август 2007 година в гр. К., обл.Б., в съучастие с А.М.С., като съизвършител, с цел да набави за себе си, за Л.Н.Д. и за А.М.С. имотна облага, се опитал да принуди П.И.И. със сила - нанасяне на побой, да извърши нещо противно на волята му - да му предаде сумата от 35 000.00 лева и да бъде причинена имотна вреда на П.И.И. в размера на посочената сума, като Д.ието е извършено от две лица и Д.ието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини.

- през месец септември 2008 г. в гр. Б., в съучастие с А.М.С., като съизвършител, с цел да набави за себе си, за Л.Н.Д. и за А.М.С. имотна облага, се опитал да принуди И.П. М. и Д.С.М. със заплашване - заплахи, отправени лично за физическа саморазправа, да извършат нещо противно на волята си - да му предадат сумата от 91 000 лева и така да бъде причинена имотна вреда на И.П. М. и Д.С.М., в размер на горепосочената сума, като Д.ието е извършено от две лица и Д.ието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини - престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр.ал.1, вр.чл. 213а,  ал.2, т. 4, вр.ал.1, вр. чл.26, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК.

Специалицираната прокуратура с внесения в съда обвинителен акт е повдигнала обвинение на Т.И.А., ЕГН**********, роден на ***г***, българин, български гражданин, поС.ен и настоящ адрес:***, семейно положение - женен, неосъждан, за това, че: През периода от месец Д. 2006 год. до 20.02.2009 год., в гр. Б. и Б.ка област, участвал в ръководена от Л.Н.Д., ЕГН ********** организирана престъпна група - «структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура», създадена с цел да върши престъпления по чл. 252 от НК на територията на гр. Б. и Б.ка област, както следва: като физически лица, без съответното разрешение да извършват по занятие банкови сделки - отпускане на заеми срещу лихви, за която дейност се изисква такова разрешение - до 31.12.2006 година съгласно чл.1, ал.1 и ал.4, т.1 от Закона за Банките - чл. 1, ал. 1 от ЗБ - Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и собствен риск"; чл.1, ал.4, т.1 от ЗБ - „Сделките по ал.1, ал.2 ,т.1.3, 6, 10 и 12, наричани по-нататък банкова дейност може да извършва само лице, което е получило разрешение „лицензия " за банка от БНБ и от 01.01.2007 година до 20.02.2009 година съгласно § 1, т.20 от ЗКИ - "Лиценз" е всеки документ, независимо от неговата форма, издаден от компетентните органи на държава членка или на трета държава, по силата на който се дава право за извършване на дейност като кредитна институция, чл.1, ал.2 от ЗКИ - Кредитни институции са банките и дружествата за електронни пари, чл.2, aл. 1 от ЗКИ - Банката е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, чл. 13, ал. 1 от ЗКИ - За извършването на байкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ, като от дейността да получат значителни неправомерни доходи - престъпление по чл. 252, ал.2, пр.2,вр. ал.1 от НК и от образуването й през месец Д. 2006 г. е с развита йерархична структура, като до 07.11.2007 год. е с участници: Т.И.А., С.Д.Т., Г.И.Г., А.М.С., И.М.С., от 08.11.2007 год. до 26.09.2008 год. е с участници: Т.И.А., Г.И.Г., А.М.С., И.М.С., а от 27.09.2008 год. до 20.02.2009 год. е с участници: Т.И.А., С.Д.Т., Г.И.Г., А.М.С., И.М.С.- престъпление по чл. 321, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК.

Представителят на Специализираната прокуратура – прокурор С.К., поддържа повдигнатите с обвинителния акт обвинения по отношение на подсъдимите. В хода на съдебните прения излага пространно становището си, че същите са доказани по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни, писмени и веществени доказателства, като прави анализ на същите.  В случай, че съда приеме обвинителната теза и признае подсъдимите за виновни прокурора предлага на осъжданите подсъдими да бъдат наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок около средния размер предвиден за съответното престъпление, а на неосъжданите да бъде наложено същото наказания в размер близък до минимално предвидения в закона срок. По отношение на иззетите веществени доказателства по делото предлага в случай, че съда признае подсъдимите за виновни да бъдат отнети в полза на държавата като вещи послужили за извършвнане на престъплението.

Защитника на подсъдимия Л.Н.Д. адв.К. иска подзащитният му да бъде оправдан изцяло по повдигнатите му с обвинителния акт, обвинения. Сочи, че от събраните в хода на развилото се наказателно производство не са събрани доказателства, които да установяват фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Навежда доводи в насока, че в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт липсва описание на конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се направи извода за съставомерно осъществено престъпно поведение от страна на подсъдимия Л.Д., като в тази насока е и становишено на АС – гр.Б. в постановеното по делото отменително решение на присъдата на ОС – Б..  Твърди се още, че твърденията на Специализираната прокуратура в обвинителния акт, че Л.Д. е ръководил организирана престъпна група е изцяло декларативно и няма посочено нито едно обстоятелство, което да обективира такава дейност от негова страна. Адв.К. прави анализ на доказателствата касаещи повдигнатите на подсъдимия Л.Д. обвинения, като изразява становището си, че те в съвкупност не водят до сочения от представителя на Специализираната прокуратура извод за виновност на лицето в извършване на тези престъпления. Иска подзащитният му да бъде оправдан по всички повдигнати с обвнителния акт обвинения.

По отношение на подсъдимия Л.Д. производството по делото още от фазата на досъдебно производство се провежда по реда на чл.269, ал.3, т.2 от НПК, тъй като местоживеенето на същия в страна не е установено и е обявен за общодържавно издирване. Същият е обявен за ОДИ с телеграма №* г. на ГДНП, като обвиняем по ДП № 315/2008 г. по описа на ТЗ БОП – гр.Б. с наложена мярка „Принудително довеждане“. До приключване на съдебните прения по делото, същият въпреки проведените оперативно издирвателни мероприятия не е издирен и не е представен на съда за съдене.

 Адв.И.Н., защитник на подсъдимия А.С. моли съда да оправдае подзащитният му по повдигнатите му обвинения с внесения за разглеждане в СпНС обвинителен акт. Същият излага становище, че в хода на съдебното производство не са събрани каквито и да било безспорни доказателства, касаещи наличието на организирана престъпна група създадена с цел да отпуска парични заеми срещу лихва с ръководител Л.Д. и един от участниците на тази група да е именно неговия подзащитен А.С.. Същият споделя аргументите на адв.К. в насока наличие на съществено процесуално нарушение във внесения за разглеждане в съда обвинителен акт, констатирано от Апелативен съд – гр.Б. в отменителното му решение, досежно това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено кога е създадена организираната престъпна група и как е привлечен към извършването на осъществяваната от групата престъпна дейност подзащитният му А.С.. Прави обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени, гласни и веществени доказателства,  като намира, че от същите не може да бъде направен безспорен извод за виновността на подзащитният му.

Подсъдимият А.М.С. моли съда да бъде признат за невиновен по повдигнатите ву обвинения. Сочи, че от момента когато е привлечен към наказателна отговорност до момента на съдебните прения се е променил не само като физически белези, но и като мироглед. Счита, че има място в българското общество, че работи и си внася осигуровки, а също и учи специалност „Психология“ в Б.кия свободен университет. Твърди, че към момента на Д.ията, за които е обвинен е бил в млада възраст, а иметто на 23-24 години.

Адв.Ц.  Ц., защитник на подсъдимия И.С., иска съда да оправдае подзащитният му по повдигнатите му обвинения за престъпление по чл.321, ал.2 от НК и чл.214, ал.2 вр. чл.213 а, ал.2 от НК. Счита, че сочената в обвинителния акт фактическа обстановка не се установява и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Анализира всички относими към обвинението на подзащитният му събрани в хода на съдебното следствие доказателства, като сочи, че от тях не може да се направи несъмнения извод за виновността на подсъдимия И.С..

 Подсъдимият И.М.С. не се признава за виновен по повдигнатите му с обвинителния акт обвинения, като дава обяснения. Моли съда да бъде оправдан по обвиненията, тъй като не е извършил престъпленията посочени в обвинителния акт.

          Адв.В.К., защитник на подсъдимия Г.Г., излага в хода на съдебните прения съображения за недоказаност на обвиненията повдигнати на подзащитният му с обвинителния акт. Сочи също така наличие на процесуални нарушения във внесения в съда обвинителен акт, които не са от рода на съществените. Обсъжда пространно всички събрани по делото доказателства и извежда извода за абсолютна недоказаност на всички престъпления, за които е обвинен подсъдимия Г.Г..

Подсъдимият Г.Г. не се признава за виновен, като дава обяснения по обвинението. Моли съда да бъде оправдан по обвиненията, повдигнати му с обвинителния акт. Иска да му бъде даден шанс отново да води нормален живот със семейството си.

Адвокат Х.Х., защитник на подсъдимия Т.А., иска съда да признае подзащитният му за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обивнение за извършено престъпление по чл.321, ал.2 от НК, тъй като в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства за неговата виновност. Навежда твърдения за наличието на порок във внесения за разглеждане обвинителен акт в СпНС, изразяващ се в липса на фактология по отношение на  съществени елементи, които да дават възможност както на защитата, така и на подсъдимите да разберат защо държавното обвинение счита, че е налице организирана престъпна група. Намира, че по делото е налице груб опит за манипулиране и скалъпване на доказателства с оглед наличието на показания на свидетели в две качества, като явни и като такива с тайна самоличност. Според становището на адв.Х. по този начин е попълвана изкуствено доказателствената съвкупност с допълнителни свидетели, с оглед доказване от страна на прокуратурата на обстоятелството колко много хора са възприели престъпната дейност на сочената в обвинителния акт организирана престъпна група.

Подсъдимият Т.А. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.

Адв.А.М., защитник на подсъдимия С.Т., намира, че срещу подзащитният му няма събрани каквито и да било доказателства за извършено от същия престъпление по чл.321, ал.2 от НК, поради което моли съда да го оправдае по това обвинение. Намира обвинението за недоказано и неподкрепено по никакъв начин от събраните по делото доказателства. Намира за доказано единствено познанството на подзащитният му с останалите подсъдимилица по делото.

Подсъдимият С.Т. дава обяснения по обвинението, като не се признава за виновен и сочи, че не е участвал в организираната престъпна група очертана от прокуротурата в обвинителния акт. Към момента на привличането му в качеството на обвиняем сочи, че е познавал само подсъдимия А.С./който му е голям приятел/ и брат му И.С.. Твърди още, че не е раздавал пари в заем срещу лихва. Моли съда да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

 Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

 

1.ПО ОБВИНЕНИЕТО ПО ЧЛ.321 от НК

 

Подсъдимите Г.И.Г., А.М.С. и И.М.С. през месец Д. 2006 г. живеели в гр.Б. и се познавали. Подсъдимите А. и И. С. са братя и били в приятелски отношения с подсъдимия Г.. Към 2009 г. двамата братя живеели на един адрес, а именно в гр.Б., ул.П. №*, етаж втори, като подсъдимия И.С. обитавал лявата част на жилището, а подсъдимия А.С. дясната част, заедно с родителите им М. и Л. С.. Подсъдимият Г.Г. живеел в апартамент, който се намирал на адрес: гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*.

Подсъдимия И.С. работел на кораб до средата на  2006 г., като плавал с кораби на различни фирми, тъй като завършил Висшето военноморско училище в гр.Варна, а подсъдимия А.С. в периода   2007 -2009 г. работел  като брокер в „И.“ ООД /л.*49, т.6 от СП/. През 2006 г. двамата братя получавали сериозна финансова помощ и от баща си св.М.С., който към този момент работел като капитан на кораб и минималното му месечно възнаграждение възлизало на 4 000 евро. Двамата подсъдими получавали Д. трудови възнаграждения, но желанието им за бързо и лесно забогатяване довело до вземане на решение в  началото на Д. 2006 г., от двамата съвместно с подсъдимия Г.Г.,*** и Б.ка област парични суми на различни граждани срещу заплащане на съответната лихва. Подсъдимият Г.Г. работил в иникриминирания период Д. 2006 г. -20.02.2009 г., въз основа на сключен трудов договор за периода от 03.11.2008 г. до 08.12.2008 г. във фирма „Д.“, като това е единствения регистриран договор за лицето във НАП, ТД на НАП – гр.Б. за периода от 01.12.2006 г. до момента на изготвяне на справката 30.04.2015 г./л.*61, т.6/. Основният източник на доходи за подсъдимия Г. била извършваната от същия незаконна дейност по отдаване на парични средства срещу връщане на сумата със съответната лихва. Парите били осигурявани от подсъдимите А. и И. С., които разполагали със значителен финансов ресурс и били раздавани в заем на различни граждани, както от тях самите, така и от подсъдимия Г.Г.. Освен генерираните парични доходи посочени по-горе, подсъдимия И.С. с оглед разрастване на осъществяваната незаконна банкова дейност привличал и чужди парични средства, които вземал в заем. Така  например сключил договор за заем с Веселина Шалдърова на 05.06.2007 г. за сумата от 20 952 евро /л.1229, т.3 от НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – гр.Б./, както и от продажба на негови собствени недвижими имоти. Лихвата определена от участниците в организираната престъпна група, варирала взависимост от размера на отпуснатата сума в заем и платежоспособността на заемополучателя, обикновено тя била определяна в рамките на от 10 % до 30 % месечно върху размера на заетата сума.

В периода 2006 г. – февруари 2009 г., подсъдимият Г. бил любител на хазарта и чест посетител на казината в гр.Б., където имал непрекъснато контакти с лица нуждаещи се от парични средства зада залагат и играят хазарт. На хората нуждаещи се от парични средства  в гр.Б. било известно, че подсъдимият Г.Г. и братята А. и И. С. давали пари на заем, но срещу заплащането на големи лихви. Подсъдимият Г. давал в заем пари срещу лихва предимно на хора посещаващи казино „К.“, находящо се в гр.Б.. След изтичане на определения срок на заема подсъдимия Г. имал за задача да събира от заемополучателите съответните лихви и главница, като сумите отчитал или на подсъдимия А.С., или на подсъдимия И.С., като част от получената лихва оставала за него, обикновено в размер на 5%, като възнаграждение за реализираната печалба. За отдадените в заем парични средства тримата подсъдими си водели съответната отчетност на месец, като най-често на листи хартия или пък в тетрадка записвали хората с имена или прякори, на които са дадени в заем парични средства. Тримата подсъдими записвали сумата, която е дадена в заем и лихвата, която се дължи месечно, както и дали лихвата и част от главницата са изплатени съответния месец или пък не  от длъжника. При извършени претърсвания и изземвания от адрес гр.Б., ул.П. №*, етаж *, обитаван от подсъдимите А. и И.С. и в жилище находящо се гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, били иззети записки на двамата братя и подсъдимия Г. с направени такива записвания. Същите избягвали да съставят и издават каквито и да било документи за отдедените в заем суми, с цел от една страна конспиративност, а от друга невъзможност на правоохранителните органи да регистрират противозаконната им дейност. Подсъдимите Г.Г., И.С. и А.С. записвали лицата на лист или в тетрадка, като отбелязвали лицето с първото му име или прякор, дадената в заем сума и лихвата, която се дължи, както и дали е изплатена.   В някои случаи тримата практикували с оглед гарантиране вземането си по заема, който бил в голям размер, да бъде съставяна запис на заповед, с която безусловно и неотменимо заемополучателя се задължавал да изплати дадената в заем парична сума. Утвърдена практика била като получатели да се посочват лица различни от тримата подсъдими, а били записвани като получатели имената и личните данни на техни приятели или близки, отново с оглед желанието им да не бъдат установени от полицията и да не им бъде търсена наказателна отговорност за извършваната престъпна дейност.   

Така по изградената от участниците в организираната престъпна група схема св.П.Г. получил многократно заеми от подсъдимия Г.Г. за периода 2006 г. -20.02.2009 г., като паричните суми му били необходими зада залага и играе хазартни игри в клуб “К.“ в гр.Б.. Обикновено върху заетата сума била начислявана  от Г. 20% лихва на месец. Лихвите ги плащал лично на подсъдимия Г.. Подсъдимият Г. раздавал пари на заем срещу лихва от името на подсъдимия А.С. и ако св.Г. закъснеел с връщането на сумата подсъдимият А.С. му се обаждал зада го пита по телефона какво става с връщането на парите и защо се бави. Същият взел на заем от подсъдимия Г. веднъж 2000 лв. с лихва от 20 %, като сумата в размер на 2 400 лв. той върнал в рамките на един месец. В средата на 2006 г. в рамките на един месец взел три пъти пари на заем от подсъдимия Г. – един път 2000 лв. с 20 % лихва, втори път 1000 лв. с 20 % лихва и трети път още 2 000 лв. с 20 % лихва. Общо взел на заем от Г.Г. 5 000 лв. като пет месеца подред плащал сумата от 1000 лв. – лихви по заетата сума. След това за 6 месеца спрял да плаща лихвата и така се натрупала дължима сума от 11 000 лв., представляваща главница и неизплатени лихви. Заедно с неговия приятел св.К.К. прехвърлили на А.С., тъй като парите всъщност били негова собственост, лек автомобил Ауди А8 и така дългът бил изчистен. След това в края на 2008 г. св.Г. отново взел от подсъдимия Г. сумата от 1500 лв. срещу 20 % лихва и му плащал по 300 лв. лихва на месец.

Свидетелят Н. М. също бил клиент на подсъдимия Г.Г., като системно вземал от него пари на заем срещу заплащането на лихва. Същият допирал често до неговите услуги, тъй като системно играел хазарт в клуб „К.“ в гр.Б. и му трябвали пари зада залага. От клуба св.М. познавал и св.С.Р., който също бил чест посетител на казиното, дори вземал понякога пари на заем от него. През февруари 2007 г. на св.М. му се наложило да вземе 2 000 лв. назаем от подсъдимия Г. при лихва 15-25 % на месец. Два-три месеца не успял да плати лихвата, като през което време подсъдимия Г. непрекъснато му се обаждал и му напомнял, че закъснява с връщането на парите. Св.М. работел като асансьорен техник и поради това в таблиците, изготвени на компютър иззети от дома на подсъдимия Г.Г. ***, фигурира записване „асансьорния г“  на л.51, т.2 от ДП, на таблица обозначена с думите „септмври“ е отбелязана сума от 2 000 лв. и лихва 400 лв. На л.52, т.2 отново има записване „г. асансьор – сума 3000 лв., лихва 900 лв.“ Такова записване фигурира и на л.53, 54  и 56, т.2 от ДП. Сумите, които подсъдимия Г. давал в заем на св.М. срещу заплащането на дължима главница ги вземал от подсъдимия А.С., който видно от посочените таблици след като получел лихвата и/или част от отпусната главница полагал подписа си в таблицата, с оглед водене на отчетност на осъществяваната престъпна дейност и реализираната печалба.

Свидетелят Г.Х. /л.496-497, т.2 НОХД №1164/2013 г./ през 2007 г. изплатил сума в размер на 8 000 лв., взета на заем от майката на негова служителка - Ралица Д.. Дължимата сума същият предал на подсъдимия Г. от получаваните комисионни от дъщерята на длъжницата, която сочи, че се казва Ева.  В записките под формата на таблици иззети при извършено претърсване и изземване в апартамент, находящ се в гр.Б., ж.к. „С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, обитавано от подсъдимия Г., става ясно, че на лист започващ с надпис „септмври“ /изпусната е буквата „е“/ фигурира на първо място име „ева“ с посочена сума 2000 лв. и лихва 400 лв. /т.2, л.51/.От изготвената по делото съдебно-графологична експертиза /т.12, л.20-26/ и от тройната графологична експертиза, назначена и изслушана в хода на съдебното производство по НОХД №1164/2013 г., може да се направи извода, че подписите и цифрите на този лист са изпълнени от подсъдимия А.М.С.. Това име фигурира и на лист /л.53, т.2 от ДП/ отново със записване 2000 лв. и 400 лв. лихва. Същото име и суми са посочени и на лист наименован noemvri /л.54, т.2 от ДП/, като в последната графа фигурират положени подписи и при името „ева“ също е положен подпис, с автор подсъдимия А.С..   

За механизма на функциониране на организираната престъпна група става ясно от показанията на св.С.Р..  Свидетелят  Р.  през 2007 г. и до момента на разпита му в хода на съдебното следствие, работи като главен архитект на Община Поморие. Той се запознал през 2004 – 2005 г. с подсъдимия Г.Г. чрез техен общ познат – Р.стин У., който се занимавал със строителство. През периода, през който се познавали, те често се засичали в игрални зали и казина в гр.Б.. През пролетта на 2007 г. /март –април/  св.Р. имал нужда от парични средства за да купи земя. Той споделил това с подсъдимия Г. и го помолил ако има възможност да му помогне. Подсъдимия Г. му казал, че ще се опита да намери парите от негови познати. След една – две седмици подсъдимия се обадил на св.Р. и му съобщил, че е намерил парите. Двамата се срещнали в дома на св.Р.. Когато получил сумата от 30 000 лв., св.Р. подписал и запис на заповед, в която била посочена сумата от 33 000 лв., която трябвало да изплати в тримесечен срок. Записа на заповед бил издаден на името на лице, което св.Р. не познавал. Лихвата, която трябвало да изплати върху заетата сума била 10 % от сумата, като и тази сума била посечена в ценната книга на приносител. Така дължимата  лихва  била много по-ниска в сравнение с определяните лихва на заеми отпускани от подсъдимия Г. и братята А. и И. С., тъй като св.Р. бил близък приятел на Г., а и заетата сума била в голям размер. За тези три месеца св.Р. успял да върне на подсъдимия Г. едва три хиляди лева. Записа на заповед останал в подсъдимия Г.. В резултат на това, че нямал възможност да върне в срок заетата сума и уговорената лихва, св.Р. помолил подсъдимия Г. за отсрочка. Впоследствие разбрал, че парите са на И. и А. /С./ С., като И. дал 10 000 лв., а С. 20 000 лв. Подсъдимия Г. му обяснил, че следва да изплаща лихва от 15 % месечно докато намери парите, като това били условията на неговите хора, а именно И. и С..  До края на 2007 г. св.Р. изплащал по 4 500 лв. на месец, като през месец Д. изплатил и част от главницата в размер на 25 000 лв. Всички суми давал лично на подсъдимия Г., като с последната сума му станало известно, че е погасил дължимата сума на подсъдимия А.С. от 20 000 лв., а на подсъдимия И.С. 5 000 лв. Общо бил взел 30 000 лв., а върнал 46 000 лв., без да е изплатил остатъка от 5 000 лв. дължима главница. На следващия ден, след като върнал главницата по заема, подсъдимия Г. му върнал записа на заповед и той я скъсал. На срещата между двамата присъствал и С.. За останалите 5 000 лв. се разбрал с И. да ги връща чрез подсъдимия Г., като плаща ежемесечна лихва от 10 % върху дължимата сума или 500 лв. За периода от началото на 2008 г. до момента на разпита му 21.02.2009 г. той бил изплатил лихва върху тези 5000 лв. в размер на 6 500 лева.

През пролетта на 2008 г. на св.С.Р. му се наложило да потърси сумата от 20 000 лв., като отново се обърнал към подсъдимия Г.Г. и той му осигурил нужните парични средства. Подсъдимия Г. този път му дал парите на доверие, тъй като в този момент двамата били в много близки отношения, което обстоятелство се потвърждава и от обясненията на подсъдимия Г.. Уговорката между двамата била да върне парите в рамките на един месец с 10 % лихва, или следвало да върне 22 000 лв.

В така уговорения срок обаче св.Р. не успял да се издължи, поради което заплащал 2 000 лв. лихва на месец. През месец септември платил 15 000 лв. от заетата сума, а останалата сума от 5 000 лв. платил през Д. на 2008 г., като от септември до Д. месец включително изплащал по 500 лв. на месец лихва. Всички пари предавал лично на подсъдимия Г. като изплатил сумата от 13 500 лева като лихви и главницата в размер на 20 000 лв. Когато изплатил тези суми разбрал от подсъдимия Г., че вече се е изчистил пред подсъдимите И.С. и А.С.. При последното плащане към Г. двамата си развалили отношенията /месец Д. 2008 г./, тъй като Г. бързал да вземе парите. Проблемът му бил, че трябвало да отчита други пари на И. и С., но понеже трети лица го забавили с плащанията на лихвите, той поискал от св.Р. да върне сумата от 5 500 лв. в средата, а не в края на месеца, което създало трудности и неудобства за св.Р.. Винаги когато вземел пари на заем чрез Г., св.Р. първо гледал да изчиства парите на подсъдимия А.С. и след това на И.С.. Избягвал да се среща лично с тези две лица. При някои случаи, когато забавял връщането на дължимите суми подсъдимия Г. му казвал да побърза, че И. и С. са бесни, че ги забавя. Така  св.Р. по двата отпуснати заема е заплатил на подсъдимия Г. лихва в размер  за първия заем 21 000 лева, а за втория заем 13 500 лева или лихва в общ размер върху предоставените главници от 34 500 лева. Свидетелят Р. често вземал заеми от членовете на организираната престъпна група с оглед склонността си да играе хазарт и да залага парични суми. Името му „С.“ или „ архитекта“ фигурира още в таблица включваща задължения на различни лица за Д. месец 2006 г. Таблицата е иззета от лявата част на жилище обитавано от подсъдимия  И.С.,*** – л.82, т.2 от ДП, озаглавена като „Д..06“. От таблицата става ясно, че на св.Р. е отпусната сумата от 10 000 лв., като на пето число следва да заплати лихва в размер на 20 % или както и посочено 2 000 лв. Освен това на *-то число следва да заплати сумата от 300 лв., начислена лихва върху отпуснатата му друга сума от 1000 лв. в заем.

Свидетелят И. И. Н. през есента на 2008 г. имал нужда от парични средства за ремонт на къща в Еленския Балкан. По това време той работел в гр.С. в хотел „***“ като управител, а съпругата му св.Д.Н. като управител на ресторанта в същия хотел. Тази своя нужда той споделил с негов познат Д. по прякор „Б.“ /св.Д.К.Г./, който му предложил да го свърже с човек, които може да му даде необходимите му пари. Двамата имали уговорка св.Г. да извърши ремонта на къщата. Св.Г. свързал св.Н. с подсъдимия Г.Г., който му дал в заем парични средства в размер на 20 000 лева. Свидетеля Н. и подсъдимия Г. постигнали съгласие върху така предоставената сума в заем да се начислява лихва в размер на 20 % , като заемополучателя следвало да върне 24 000 лв. на заемодателя в срок от една седмица.Уговорката била на 21.11.2008 г. да върне главницата от 20 000 лв., а до 28.11.2008 г. лихвата в размер на 4 000 лв. Подсъдимия Г. му дал сумата от 20 000 лв., но за да гарантира връщането на парите и уговорената лихва накарал св.Н. да подпише запис на заповед, като получател на дължимите пари -главницата бил посочен св.Д.К.Г.. Предаването на парите станало в офиса на нотариус Томбакова, където св.Н. подписал запис на заповед на 24.10.2008 г., като подписа му бил удостоверен нотариално /л.46, т.2 от ДП/. Впоследствие записа на заповед бил иззет от лек автомобил „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № *, с Протокол за претърсване и изземване от 20.02.2009 г. В ценната книга била посочена като дата, на която се задължава да изплати парите св.Н. – 02.11.2008 г. Свидетелят Н. обаче срещнал затруднения при изплащането както на лихвата, така и на главницата, но въпреки това на 21.11.2008 г. дал лично на подсъдимия Г. сумата от 17 600 лв. при среща осъществена с подсъдимия Г. на разклона на с.МироЛ.о, след гр.Айтос, на пътя за С.Б.. На 23.11.2008 г. сумата от 2 000 лв., а на 29.11.2008 г. още 2000 лева, останал да дължи сумата от 1 400 лв. Закъснял около 4-5 дни с изплащането на последната сума и подсъдимия Г. започнал да го притиска с плащането на още 20 000 лв. За да печели време св.Н. обещал, че ще плати и тези пари. Г. му казал, че ще играят тръбите, както за самия него, така и за св.Н. в случай, че не даде парите, като имал в предвид сумата от 20 000 лв. Подсъдимият Г. говорел винаги в множествено число и искал св.Н. да заложи къщата си на името на жената на подсъдимия Г.. Подсъдимият Г. обяснил на св.Н., че иска да го срещне с лице на име С., тъй като той бил дал парите в заем. За да го оставят намира св.Н. казал на подсъдимия Г., че си е подал документите за кредит, но в действителност нямал намерение да му даде тези пари, тъй като не ги дължал. Свидетелят Н. изплатил дължимата сума и главница в размер на 24 000 лв., но записа на заповед не му бил върнат от подсъдимия Г.. За върнатите суми св.Н. не получил какъвто и да било документи. След като не дал на Г. търсената сума той твърдял, че св.Н. ще бъде начупен от тръбите, като сочел, че и него могат тези хора да начупят.

С въпросния С. св.Н. се срещнал януари месец 2009 г. Същият се появил на предварително уговорена среща между св.Н. и подсъдимия Г., с черно на цвят „Ауди“ А8. Описва го като набито момче с руса коса, с татуировка на гърдите. С. го питал докога ще чака да му даде парите и му дал срок до четвъртък за да върне парите. Тогава подсъдимия Г. предложил на св.Н. да си заложи джипа или къщата за да намери пари, защото щели да ги начупят и двамата. Св.Н. ***, дори му взели нотариалния акт на къщата и скицата към него. Св.Н. поискал от Г. да го оставят намира, като в едногодишен срок щял да предаде исканата сума. Той обаче не се съгласил и подсъдимия Г. започнал да му звъни ежедневно от различни телефони. Също така идвал до хотел „***“, в който той бил управител в гр.С. три пъти и го питал кога ще плати, че щели да дойдат да го начупят. От веществените доказателствени средства приложени по делото и по-точно от записани телефонни разговори  №121, т.11 от секретните материали проведен между подсъдимия Г.Г. и св.Д.Г. на *.01.2009 г. става ясно, че човека от С. e върнал парите, които бил взел, точно върнал това което бил взел и то след три месеца. От така казаните фрази може да се направи заключението, че става въпрос за отпуснатия заем на св.И.Н.. Въпреки обаче това, че заемът бил заплатен, разговорите между подсъдимия Г.Г. и св.И.Н. във връзка с изплащане на пари продължават в следващите проведени разговори №№152, 182, 184, 186, 187, *5, *9, т.11 от секретните материали.

В случай, че подсъдимия Г.Г. разполагал с повече налични парични средства, той давал на заем пари на свои приятели и без да начислява лихва върху сумата. Такъв е случая със свидетеля Д.Н..

 В периода Д. месец 2006 г. до 20.02.2009 г./когато били  задържани част от подсъдимите лица от органите на МВР/, ежедневно подсъдимите Г.Г., А.С. и И.С. провеждали разговори помежду си със съдържание отдаване в заем парични суми на различни лица, както и тяхната събираемост. Освен посредством подсъдимия Г., подсъдимите И.С. и А.С. самостоятелно общували с длъжници и хора нуждаещи се от парични средства. В случай, че двамата братя отпуснели паричните суми в заем, те поддържали контакт със заемополучателите за да си търсят дължимите суми и лихвите върху тях. Този извод съда прави от разговор №33, т.12 от класифицираните материали и много други, записани посредством експлоатацията на специални разузнавателни средства. Посочения като пример разговор е проведен с неустановен по делото мъж, който му иска на заем 600 лв., но подсъдимия И.С. му казва, че няма, тъй като имал да взема от две три места пари, но всички са се изпокрили

Подсъдимият И.С.  освен, че извършвар престъпна дейност с останалите двама участници в групата, отдавал и самостоятелно заеми срещу заплащането на лихва на различни граждани. Такъв е случая със св.П. Илияв И..

 През 2006 г.- 2007 г. св.П.И.И. имал бизнес в гр.Б., стопанисвал под наем заведение „У.“, находящо се в Морската градина на града. С подсъдимия И.С., св.И. се запознал  в заведението което стопанисвал, тъй като същият често играел тенис вблизост, след което се отбивал там. Подсъдимият А.С. също посещавал заведението, но по-рядко със своята приятелка. Случило се така, че съдружника на св.И. в заведението -  И. се отказал от съдружието и св. И. трябвало да му заплати сумата от  21 000 лв. за да откупи дела му и да продължи да стопанисва ресторанта. За нужната му сума в края на 2006 г. той помолил подсъдимия И.С. ако има да му я даде в заем. След една седмица подсъдимия С. му дал сумата от 21 000 лв., като се уговорили св.И. да изплаща 15%  месечна лихва. Подсъдимия И.С. му предал сумата от 21 000 лв., за което св.И. попълнил запис на заповед. След това св.И. започнал периодично да изплаща суми на подсъдимия И.С. или лично, или му ги изпращал по пощата. Края на 2008 г. му се обадил подсъдимия И.С. и му заявил, че спира да изплаща лихвите и остава да дължи 35 000 лв. Периодично сумите, които събирал св.И. ги изпращал по пощата, с пощенски запис или по ДИЕЙЧЕЛ, тъй като след приключване на сезона се прибрал в гр.П.. Края на м.юли началото на м.август 2007 г. заемополучателя се преместил в гр.К., където помагал на свой приятел да разработи заведението си. С подсъдимия А.С. се срещнал един път в гр.К., като двамата разговоряли и С. му казал, че брат му И. го няма в момента, но когато се върне ще му се обади.

Така в записките на подсъдимия И.С.,***9, св.П.И. е посочен като „П. У.“, тъй като този заемополучател е стопанисвал ресторант с наименование „У.“ в гр.Б.. На лист изписан ръкописно от подсъдимия И.С., иззет от неговия дом /л.76, т.2 от ДП/ фигурира записване 15.04. – W. – 14 000 лв. – 15% и отбелязване „yes“, което означава, че дължимата лихва върху сумата от 14 000 лв. е изплатена от св.И..

По същият начин действал и другият подсъдим А.С., като освен, че предоставял пари на подсъдимия Г., който той след това да „завърти“ и да му върне главницата заедно с част от лихва на месец, и сам давал в заем пари на различни хора срещу изплащането на уговорена лихва. За това съда прави извода от показанията на част от свидетелите и от веществените доказателствени средства, записани разговори и от веществените доказателства иззети и приобщени към материалите по делото по съответния ред. Така подсъдимия А.С. отпуснал в заем средства на свидетелите Д.М. и И.О., както и на Х.Г.,*** в периода началото на 2007 г. юни месец 2007 г. срещу заплащане на съответната лихва.

От показанията на св.С.Й.З. /дадени в хода на досъдебното производство/ става ясно, че в началото на 2007 г. той взел пари на заем от А., на когото викат С. – 3000 лв. с 20% лихва на месец. Сочи също така подписал запис на заповед, в която фигурирали неговото име и това на подсъдимия А.С.. В края на месец февруари св.З. изплатил голяма част от заема, останали 1000 лв., като при среща между него и подсъдимия И.С. – брата на С., както сочи св.З. същият му заявил, че дължи сумата от 4000 лв., като трябва да плаща по сто лева лихва на седмица върху тези пари.

В началото на 2007 г. свидетелят Х.Г.Г. работел като главен митнически специалист в Митница – гр.Б.. Тогава му потрябвали пари за ремонт на личния му автомобил, за това той се обърнал за заем към подсъдимия А.С.. Познавал подсъдимия С. от фитнес зала, в която заедно тренирали, находяща се зад Строителния техникум в гр.Б.. Подсъдимият А.С. се отзовал на молбата му и му предоставил сумата от 1000 лв. с 10% лихва месечно. Свидетелят Г. върнал дължимата сума от 1 100 лв. след пет-шест дни на подсъдимия А.С.. В записки иззети от дома на подсъдимите А. и И. С. на лист започващ с „Август“ – л.77, т.2 от ДП и в тетрадка с дебели сини корици на лист „започващ“ с отбелязване „Октомври 10“ е налице записване „И. Митн. – 2 000 лв., 20% „yes“, от което става ясно, че св.Х.Г., който е работел като митнически инспектор е бил клиент, като е вземал пари на заем срещу уговорена лихва от един от участниците в групата, който действал съгласувано с останалите двама членове, в случая – подсъдимия И.С. и са му били известни условията на отпускане на заем от тази престъпна група, така че твърденията му че не е платил лихва върху заетатасума не отговарят на действителността.

През 2007 г. св.И.О. /тогава с фамилия М./  работела като управител на фирма „Пашмина“ ООД с предмет на дейност покупко-продажба на недвижими имоти, строеж и инвестиране в такива имоти. През месец март 2007 г. св.И.О. имала нужда от пари за довършването на строеж на сграда в с.Равда, обл.Б., поради което се обърнала за помощ към св.Д.М., тогава все още нейн съпруг, двамата се развели през февруари месец 2008 г. Помолила същият да й намери и даде за известно време сумата от 20 000 лева. Св.М. й заявил, че въпреки развИ.ия от него охранителен бизнес не разполага с такава парична сума в брой, поради което се обърнал за съвет към св.Д.Б.. Св.Б. му дал телефона на подсъдимия А.С., като му обяснил, че той може да му помогне с пари в заем.  Св.М. се обадил на подсъдимия А.С. и  двамата се срещнали в офиса на фирмата на св.М.,***. Св.М. обяснил на подсъдимия, че съпругата му има нужда от парична сума в размер на 20 000 лева.   Подсъдимият С. му казал, че това са много пари и че трябва да заложи нещо, като определил и 20 % лихва на месец, която следвало да бъде заплатена върху главницата. Св.М. извикал при една от срещите си в офиса св.О. и й представил подсъдимия А.С. като човека, който ще й даде сумата от 20 000 лева срещу задължението да върне 24 000 лв. Зада си гарантира връщането на отпуснатата в заем сума  подсъдимия А.С. предоставил на св.М. да подпише запис на заповед /л.18, т.1 от ДП/ за сумата от 24 000 /двадесет хиляди/ лева – гланицата в едно с определената лихва, която следвало да бъде върната на 06.04.2007 г. Св.М. при получаване на парите от подсъдимия А.С. подписал въпросната ценна книга, която носела дата 21.03.2007 г. и била с посочен падеж на задължението 06.04.2007 г. В документа било посочено като лице, на което следвало да бъде изплатена посочената сума- св.С.Х.Г., който св.М. не познавал. Подсъдимият А.С. му предоставил екземпляр от подписаната запис на заповед. Съгласно уговореното с подсъдимия А.С., св.М. върнал сумата от 24 000 лева в рамките на посочения в записа на заповед срок.   

След около един месец /месец май/ след като св.М. върнал заетата сума с лихва на подсъдимия А.С. съпругата му И. М. /сега О./ отново го помолила за услуга да й осигури сумата от 20 000 лева, но вече при уговорена лихва от 15 % на месец. Св.М. *** телефона с подсъдимия А.С. и той му дал необходимата сума, като св.М. не подписал каквито и да било документи за това. Разбрали се да върне сумата след 1-2 месеца. Няколко дни по-късно св.О. с бивша фамилия М. съобщила на съпруга си, че тази сума няма да й стигне и за това са й необходими още 20 000 лева. Св.М. й казал, че сумата е доста висока и я попитал дали ще може да се справи с връщането както на главницата, така и договорената лихва. Св.О. го уверила, че ще се справи. За това той отново се обадил на Сашко /подсъдимия А.С./ и му поискал в заем сумата от 20 000 лева. Срещнал се с него на паркинга на църква „К. ***. На срещата присъствал и брата на подсъдимия А.С. – подсъдимия И.С.. Подсъдимият И.С. му казал, че парите са негови и че иска св.М. да му ги върне и да няма проблеми. Св.М. взел парите от подсъдимите А. и И. С. без да ги брои и ги предал на съпругата си. Впоследствие тя го уведомила, че сумата е в размер на 18 000 лв., а не 20 000 лева. След около месец св.М. върнал на подсъдимия А.С. сумата от 10 000 лв. След края на лятото му предал сумата от 25 000 лв., като за предаването на тези суми не били подписани каквито и да било документи. При проведен разговор между св.М. и св.О. тя го попитала дали заема е изчистен, като св.М. й заявил, че до момента сумата от 35 000 лева представлявала само погасяване на дължимите лихви по заема, като продължавали да дължат на подсъдимия А.С. сумата от 40 000 лв. Тогава св.О. заявила, че  не е съгласна с тези суми и отказала да плаща повече пари на подсъдимия А.С.. След известно време след този разговор св.О. оставила в офиса на фирмата си сумата от 10 000 лв., която била предадена впоследствие на  подсъдимия А.С.. Впоследствие св.О. предала лично на подсъдимия А.С. сумата от 2 500 евро /5 000 лв./

 Общо от подсъдимия А.С., св.М. и св.О. взели сумата от 58 000 лева, като  до есента на 2008 г. върнали сумата от 74 000 лв.  

 В откритите в дома на подсъдимите И. и А. С. веществени доказателства – изписани единични листи и листи в иззети по делото тетрадки става ясно, че подсъдимия И.С. е правил следните записвания на лист А4 започващ с думите „юни“ е посочено „09.06. Десо – 20 000 – 17,5 %“. На друг лист озаглавен „юли“ е посочено „09.07. Десо -20 000 лв. -17,5%  yes“.На лист „септември“ – 09.09. Десо -20 000 лв.-17,5% yes. В тетрадка с дебели сини корици на л.37 на лист озаглавен „октомври 10“ е направено записване „10.10. Десо -20 000 лв.-17,5% yes“, 10.11. Десо -20 000 лв. -17,5 %, „Д.“ – Десо 20 000 -17,5%. На л.40, л.41 и л.42 също има записвания „Десо – 20 000 лв. – 17% или 17,5%“.

На 02.09.2008 г. св.М. и св.О. се срещнали  с братята С. в „*** сити център“ в гр.Б. по тяхно искане, като на тази среща двамата им заявили, че им дължат сумата от 91 000 лв. поради допуснато от тях забавяне изплащането на главницата и лихвите. Преди тази среща с оглед удовлетворяване на претенциите на подсъдимия А.С. по дадените в заем парични средства и тяхното връщане, същите искали от св.М. и св.О. да им бъде прехвърлено семейното им жилище находящо се в гр.Б., ул.“Ц.С.“ №*. Св.О. не се съгласила, като им обяснила, че в момента е ипотекиран и чака одобрение за заем. След това двамата подсъдими казали на св. О., че няма да я пуснат да мръдне, докато не им прехвърли апартамента или не им върне парите. Тя им отговорила, че пари от тях не е вземала и не се е договаряла с тях да им изплаща лихви. Тогава подсъдимия А.С. им дал срок до 16.09.2008 г., в който да платят сумата от 20 000 лв. След това двамата подсъдими им казали, че ще се оправят кой както може ако до месец не им изплатят претендираната сума. Разговорът протекъл на висок тон, но св.М. не се почувствал заплашен и не се страхувал.

Свидетелите М. и О. не могли да намерят исканите от подсъдимите пари и на 18.09.2008 г. бил запален автомобила на фирмата на св.О., който бил управляван от св.М.  – джип „Рекстон“. На 09.10.2008 г. над св.О. бил нанесен побой за което било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител. Семейство Михови към онзи момент 2007 г. поради нуждата от парични средства за построяване на обекта хотел  с.Равда взели пари на заем и от други лица – от св.К. Нищелков – през 2008 – 2009 г., който им дал сумата от 40 000 лева с уговорката да му ги върнат след 2 месеца. Свидетелят сочи, тези пари все още не са му възстановени и че по-големи измамници от И. и Д. Михови не познава. Свидетелят К.Г. през 2006 -2007 г. дал 50 000 евро за закупуването на земя в с.Равда, на която впоследствие била построена сграда и реализирана като св.И.О. прибрала парите и изчезнала. Доколкото събрал информация много хора били „ужилени“ от О. и мъжа й – Д.М.. Заявява, че мрази семейство Михови. Тези твърдения изложени от св.Нищелков и Г. не компрометиран обаче показанията ан св.М. и О., отнасящи се до финансовите им отношения с подсъдимия А.С..

С оглед на големия оборот на парични средства отдавани в заем срещу лихва и водене на отчетност по отношение на отпуснатата сума, определената лихва и изплащането от длъжиниците на главницата и лихвата в домовете на всеки един от подсъдимите Г.Г., А.С. и  И.С. са открити и иззети множество таблици и записки. От тези веществени доказателства става ясно, че подсъдимия Г. е вземал определени суми в случая от подсъдимия А.С. предавал ги  е в заем на други хора с посочени имена или прякори като например „зоро г, мечо, аптекарка г, архитекта, п. г, бузата и т.н. срещу задължението за плащане на месечна лихва и е събирал съответната лихва, която е предавал на подсъдимия А.С., като същият се е подписвал срещу предадените суми /л.51, л.54, т.2 от ДП, иззети от жилище находящо се на адрес: гр.Бурга, ж.к.“С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, обитавано от подсъдимия Г./.Прави впечатление, че на тези листи на които присъства подписа на подсъдимия А.С., има положен почерк и от подсъдимия Г.Г. /л.54, т.2 от ДП/, като след името или прякора на съответния длъжник е записана и буквата „г“, което означава, че парите са дадени на подсъдимия Г., зада ги предаде на крайния заемополучател. Освен откритите таблици в дома на подсъдимия Г., такива са открити и в дома на подсъдимия А.С.,***9, в частта от жилището обитавана от този  подсъдим /Протокол за претърсване и иизземване л.48-49, т.2 от ДП/. Октрити и иззети са лист размер А4 с таблици, озаглавени „яноари 2007“ и „февроари“ изготвени на компютър, като в таблиците има графи – дата, име, сума  и лихва.  В таблицата с обозначение „яноари 2007“ има и отразяване дали съответното лице е изплатило сумата като е посочено „дал“. Тази констатация води и до извода, че е съществувала престъпна връзка между подсъдимия Г.Г. и подсъдимия А.С. въпреки твърденията и на двамата в обратната посока изнесени в дадените по делото обяснения. Сравнени помежду им откритите таблици в дома на подсъдимия Геориг Г. и подсъдимия А.С. са с идентично съдържание – дата, име, сума и лихва, и често посочените имена, прякори, суми и лихви  също съвпадат.

Такава отчетност си е водил и подсъдимия И.С., като видно от записките му на л.76, л.77, т.2 от ДП, иззети отделни листи размер А4 с обозначения на тях „май, юни, юли, септември“, както и записки направени в тетрадка с твърди сини корици и тетрадка с изображение на нея с момче и момиче на мотор, същия е записвал колко пари е дал на подсъдимия Г., както и на кое лице впоследствие са предадени тези пари срещу заплащането на съответната лихва, отразено е дали е заплатил заемополучателя дължимата парична сума, която респективно да му е отчетена от подсъдимия Г.. От записките на този подсъдими става ясно и че 5% от заплатената от съответния длъжник лихва, оставала за подсъдимия Г.Г..

Механизма на функциониране на организираната престъпна група, системността на отпускане на заеми срещу лихва, както и трайността на връзките между тримата подсъдими участници в организираната престъпна група – Г.Г., А.С. и И.С. става ясен и от записани разговори вследствие прилагани специални разузнавателни средства. Така например разговор №9, т.11 от класифицираните материали, в който подсъдимия Г. обсъжда вземането на пари от длъжници – на главницата и лихвите, както и за уговаряните лихви от 20 %. Освен това подсъдимия Г. в разговора сочи, че самият той плаща лихва от 20 % върху парите, които е преотдал на други хора.

 За обстоятелството, че подсъдимия И.С. е дал пари на подсъдимия Г., които да преотдаде в заем, става ясно от проведените между тях разговори №17,  т.11, където говорят за връщане на големи и малки пари, а именно за връщане на главниците и лихвите по отдадените от Г. заеми. Същите говорят конспиративно, завоалирано, начин характерен за водене на разговор на хора, които имат съзнанието, че действат заедно и че вършат престъпления.

В разговор  №22 също се говори за вземане на малки и големи пари, както и за невъзможността на Г. да събере дадените заеми и лихви.

  От записаните разговори вследствие експлоатация на специални разузнавателни средства – разговор №9, т.12 /по отношение на подсъдимия И.М.С./ става ясно, че на 10.11.2008 г. подсъдимия И.С. пита подсъдимия Г.Г. дали е взел „тез дребните неща“ /лихви/. В разговор №21 подсъдимия И.С. разговаря с неустановено по делото лице, което пита подсъдимия дали може да разчита на него, като от развитието на разговора се разбира, че същия иска от подсъдимия заем от хиляда и двеста /валутата не е уточнена/. Подсъдимият С. обаче му отговаря, че няма толкова пари, но има да взема от трима човека пари и ако те му ги дадат ще заеме пари на лицето, което го моли за заем. В разговор №22 подсъдимия С. отново провежда разговор с неустановено по делото лице, което му иска в заем 500-600 евро. С такова съдържание е и разговор №28, т.12 с неустановено лице по делото, което иска в заем 1 500 евро на подсъдимия И.С.. Разговор №32, т.12 неустановен по делото мъж иска 500 лв. в заем от подсъдимия И.С., като казва, че „дребни пари такива винаги имаш“ подсъдимия С. се оплаква, че всички си изключили телефоните, не му вдигат, явно става въпрос за длъжниците, на които е дал пари в заем.

Взаимоотношенията на подсъдимите Г.Г., А.С., И.С. в инкриминирания период от време Д. 2006 г. -20.02.2009 г. /периода на функциониране на очертаната по-горе в митивите на съда организирана престъпна група/ и останалите три подсъдими лица по делото Л.Д., Т.А. и С.Т. били следните. Подсъдимият Г. освен двамата братя познавал и подсъдимия Л.Д. и по физиономия С.Т., тъй като спортували заедно в спортна зала „А.“ гр.Б.. Същият нямал никакви контакти през този период от време с подсъдимия Т.А., с него се запознал по повод на настоящото наказателно производство. Подсъдимите И. и А. С. познавали подсъдимия Л.Д. ***, като подсъдимия И.С. бил в приятелски отношения с него. Същият имал и  отношения с подсъдимия Л.Д. във връзката със сключен между него и управляваната от подсъдимия Д. фирма „*“ ЕООД, Договор за посредничество на 01.06.2008 г. касаещ оказване на помощ на подсъдимия И.С. при намиране на купувач на собствения му апартамент, находящ се в к.кС.Б. –запад, община Н., област Б./ л.1230-1237, т.3 от НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – гр.Б./. Подсъдимият С.Т. бил близък приятел на подсъдимия А.С. и покрай него познавал и брат му И.С..  

От обясненията на подсъдимите и от свидетелските показания и писмените доказателства може да се направи извода за наличието на финансови взаимоотношения между търговските дружества управлявани от подсъдимите Л.Д. и Т.А.. Подсъдимия Т.А. също имал бизнес отношения в качеството си на управител на „Ф.К..“ ЕООД с търговско дружество управлявано от подсъдимия Л.Д. „*“ЕООД. Многократно  тази фирма е давала в заем големи парични суми на фирмата на Д. /л1148-1157, т.3 от НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – Б./ за периода 2006 г.-2007 г. Освен това подсъдимия А. закупувал и недвижими имоти от фирма управлявани от подсъдимия Д..

През 2003 г. св.К.С.С. имал нужда от парични средства, поради което сключил договор за заем с лицето Й. А. за сумата от 20 000 лв. с 8 % лихва на месец и за обезпечаване връщането на заема ипотекирал семейното си жилище находящо се  в гр.Б., ж.к. В., бл.*, вх.*, ет*. В края на 2003 г. А. го запознал с подсъдимия Т.А., по прякор  „Т.“, като му предложил това лице да му отпусне заем от 20 000 лв. с 8% лихва, с която сума да бъде погасен заема даден му от А.. Уверил го, че Т. ще му отпусне заем без да иска да му бъде предоставено обезпечение на заема. Подсъдимия А. изплатил дължимата сума от 20 000 лв. на А. /заемодател на св.К.С./, като ипотеката върху семейното жилище на св.С. била заличена. Отношенията между двамата във връзка със заема не били оформени писмено. В продължение на три години св.С. заплащал на подсъдимия А. дължимата лихва от 8 %, но не редовно тъй като имал затруднения с бизнеса със сол, с който се занимавал и за това олихвяемата сума стигнала размер от 50 000 лв. При забава от страна на заемателя, заемодателя олихвявал освен главницата и натрупаната  лихва. В този период от време 2005 г.-2006 г. св.К.С. и подсъдимия Т.А. станали приятели, като си гостували семейно.

През 2006 г. на св.С. се наложило да закрие банков кредит, но за целта му трябвали 40 000 евро. Обърнал се за помощ към подсъдимия Т.А.. Той му заявил, че исканата сума е голяма по размер, за това ще се обърне  към свои приятели, които ще поискат евентуално обезпечение на заема. Св.С. предложил като гаранция на заетата сума всички имоти собственост на дружеството, което управлявал. С оглед гарантиране евентуално на връщането на заетата от св.К.С. сума, били сключени няколко предварителни договора за покупко-продажба на недвижими имоти.  В един от сключените предварителни договори за покупко-продажба на имот в с.Л., обл.Б. бил посочен като купувач св.Н.Т., съдружник във фирма „М.“ ООД, който  св.С. не познавал до онзи момент. Били сключени предварителни договори и за имот в с.Жеравна, както и за други два имота в гр.Б.: апартамент – офис на едно от управляваните от св.С. дружества „Б.Б.К.“, находящо се в гр.Б., ул.“М.“ №*, както и за жилището, което било лична собственост на съпругата на св.С. ***. Страните по тези предварителни споразумения  имали знанието, че тези договори е невъзможно да бъдат обявени за окончателни, тъй като имотите предмет на същите не били изцяло собственост на заемополучателя – св.С..

Св.С. твърди, че заема от 40 000 евро така и не му бил отпуснат от фирмата на подсъдимия Д. и съдружника му св.Н.Т. „М.“ ООД, в която и двамата имали 50 % участие.

          Св.С., знаел от подсъдимия А., че част от парите които му дал на лихва /сумата от 20 000 лв./ са собственост на подсъдимия Л.Д.. В тази връзка св.С. имал една две срещи с подсъдимите Д. и А. за уточняване на претенциите на подсъдимия Д. към св.С. и дружеството му във връзка със забавеното връщане на отпуснатата в заем сума. Въпреки, че св.С. изплащал пари по заема периодично, дължимата сума се била натрупала  в размер до 100 000 лв. Имало период от 5-6 месеца, когато поради липса на постъпления от продажби на сол, св.С. нямал възможност да плаща заема и очаквал сумата да е нарастнала, но не до такива размери каквито били претенциите на подсъдимия Д. – 100 000 евро. Зада реши проблема св.С. предложил няколко варианта, като заявил готовност да заплати претендираната от подсъдимия Д. сума. Предложил на подсъдимия неговата фирма „М.“ ООД да ползва 2 халета от по 1000 кв.м., собственост на фирма „Б.Б.К.“, управлявана от св.С.,  без да заплаща наем зада бъдат погасени дължимите от св.С. суми, като двамата постигнали принципно съгласие за това.

В разговор св.С. споделил пред подсъдимите А. и Д., че има сключен предварителен договор с купувачи, които искат да му заплатят за въпросната база, находяща се в гр.Б., местността „К.Н.“ сумата от 450 000 евро. Междувременно обаче този имот бил изнесен на публична п., по претенции на фирма „К.“ ООД, към която фирмата управлявана от св.С. „Б.Б.К.“ имала непогасени задължения. Било образувано изпълнително дело №* г. по описа на ЧСИ С.Н. със страни „Б.Б.К.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.М. №*, ет*, представлявано от К.С. – длъжник и „К.“ ООД, представлявано от С.Ж.. Междувременно към изпълнителното дело като взискатели били присъединени „Континентал Фъртилайзър Къмпани Лимитед“ – Лондон за дълг ог 500 000 лв. , заедно със законната лихва върху тази сума от 07.07.2004 г. до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски в размер на 16 840 лв. и Т.А. с изпълнителен лист за сумата от 153 000 лв.  Продажната цена на имота била определена на 203 000 лв.

Подсъдимият Д. се интересувал от този търг, като виждал в участието на „М.“ ООД в търга, една възможност за изчистване на финансовите задължения на св.С. към подсъдимия Т., респ. и към самия него, поради което  поискал от св.С. да му организира среща с ЧСИ Н., при която било образувано въпросното изпълнително дело. ЧСИ Н. изрично отказала среща с подсъдимия Д. според твърденията на св.К.С..

На 20.12.2006 г. св.С. отишъл в офиса на „М.“ ООД, находящ се в гр.Б., бул.“Д.“  зада съобщи на подсъдимия Д., че съдебния изпълнител отказва провеждането на среща с него. На срещата отишъл с подсъдимия А., влязъл в офиса където се намирал подсъдимия Д. и още 7-8 човека, които били насядали около дълга офис маса. Св.С. обяснил и разказал на подсъдимия Д., че среща с частен съдебен изпълнител Н. не може да бъде осъществена. След това обяснение подсъдимия Д. се ядосал, избухнал и започнал да обижда св.К.Н.. Подсъдимия се обърнал към св. С. според твърденията на св.Н. с думите „Пак ли ме баламосваш, пак ли ме залъгваш, само ме мотаеш с твоите схеми за продажби“. Според твърденията на св.С., подсъдимия Д. грабнал една кутия с моливи и химикали и я запратил към него. После се приближил до него и го ударил в корема, като св.С. твърди, че паднал на дИ.а, който се намирал зад него. Няколко пъти бил удрян от подсъдимия, но никой от присъстващите в офиса мъже не се намесил да го спре. След като подсъдимия се оттеглил св.С. събрали документите, които се били разпръснали по пода и си тръгнал.

Междувременно на *.12.2006 г., св.К.С. сключил споразумение със С.Ж., управител на „К.“ ООД - кредитора на дружеството на св.С., поради което и подал молба за прекратяване на изпълнителното производство пред ЧСИ Н.. На 21.12.2006 г. тази молба била входирана в кантората на ЧСИ – С.Н. и делото било прекратено с Постановление на ЧСИ от 21.12.2006 г. Въпреки подадената молба на 22.12.2006 г. била проведена публична п. на имота и с протокол като купувач на имота било обявено търговско дружество „М.“ ООД  с управител св.Н.В., което закупило имота за сумата от 300 000 лв. Издадено било и Постановление за възлагане на имота на „М.“ ООД на 27.12.2006 г., подписано от св.К.С. и дружеството по-късно било въведено в имота, като протокола за въвод във владение на недвижим имот от 22.01.2007 г. Протокола също бил подписан от св.К.С.  с поставена дата 22.01.2007 г., като и двата документа Постановлението за възлагане на имота и Протокола за въвод във владение, били подписани в кантората на ЧСИ Н.. Към дата 07.02.2007 г. изпълнителното дело било прекратено с Постановление на ЧСИ и съответно архивирано съгласно Наредба №4 на Министерство на правосъдието.

Извършената публичната п. касаела имот представляващ терен с площ от 3 900 кв.м., образуващ самостоятелен имот пл.№*, също и част от бивш имот с пл. №* по плана на  промишлена зона „Ю.“, гр.Б., ведно с построената върху него едноетажна масивна сграда /хале със застроена площ 1050 кв.м. при граници : изток – път, запад имот №*, север имот №*, на горско стопанство и юг – път, с административен адрес: гр.Б., ул.“К.Н.“ №*, собственост на „Б.Б.К.“, на която св.С. е управител и собственик на част от капитала. Вследствие разпределение на продажната цена между взискателите останали 75 425, 18 лв. от продажната цена, които били преведени по сметка на св.К.С. от частния съдебен изпълнител.

След като разбрал за проданта св.С. и след като му били предоставени от кантората на ЧСИ – С.Н. копия от документи по делото, той подал жалба в ОС – Б. за отмяна на търга поради допуснати процесуални нарушения при  провеждането му, по която било образувано ч.гр.д.№55/2007 г. в Окръжен съд – гр.Б.. Същият подал и жалба срещу ЧСИ С.Н. при която се намирало делото и която провела публичната п., до Камарата на ЧСИ, тъй като считал, че същата е извършила съществени процесуални нарушения при извършването на същата. Узнавайки за жалбата до ОС – гр.Б.  подсъдимия Л.Д. извикал св.К.С. на среща на 26.02.2007 г. в ресторанта в „*** сити център“ в гр.Б.. На срещата св.С. пристигнал със свой колега и приятел св.П.П., тъй като се притеснявал, че ще последват заплахи към него във връзка с подадените от него жалби. В проведения разговор коментирали проведения търг и прекратеното изпълнително дело.Подсъдимият Д. заявил на св.С., че фирмата му е купила имота на публична п. за сумата от 330 000 лв.  Подсъдимия Д. предложил да се качат в офиса му, находящ с в същата сграда, зада продължат разговора спокойно. В обясненията си подсъдимия Т.А. сочи, че въобще не са ходили в какъвто и да било офис, а след приключване на срещата всеки си е тръгнал. Св.П. останал в коридора при охраната, а в офиса влезли св.С. и подсъд.А. и Д.. Съгласно твърденията на св.С. подсъдимия Д. извадил някакви документи и ги хвърлил на масата пред него като му казал: „Подписвай се на тези документи и да ги връщаме по делото.“ Казал му още „Или подписвай, или ще те оставям да си довършиш срещата с охраната, а ако откажеш да подписваш, ще има среща с тръбата – дългата, по-дългата и най- дългата, и след това жена ти или няма да се грижи за нищо, или за нещо което не познава.“ Св.С. сочи, че се подписал на три –четири места, като впоследствие разбрал какво всъщност е подписал, а именно  Постановление за възлагане на недвижим имот, че му било връчено, както и молба до ОС – Б., че си оттегля жалбата срещу действията на ЧСИ – Н. и молба до Камарата на ЧСИ, с която се извинява и си оттегля жалбата срещу ЧСИ.

Впоследствие проведена публична п. и действията на ЧСИ С.Н. били отменени с Решение от 11.05.2007 г. по ч.гр.д.№ .№41/2007 г. ОС – гр.Б.,  като съда намерил извършените от ЧСИ действия във връзка с продажба на недвижимия имот за незаконосъобразни. За двете проведени срещу между св.К.С. и подсъдимия Л.Д., св.С. разказал на съпругата си св.В.Д.С..

На 15.08.2007 г., около 10,00 часа,  в гр.Б., на тротоара на бул .“Д.“ между №* и * от три неизвестни маскирани лица бил нанесен  побой над св.К.С.  с метални предмети - тръби. Вследствие на побоя му били причинени две средни телесни повреди: счупване  на долната челюст, което е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето на св.К.С. за срок от около 1-2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Също така му били избити четири предни зъба, което е довело до трайно затруднение на дъвченето във фазата на отхапване. По случая било образувано досъдебно производство №1252/2007 г. по описа на 01 РПУ – гр.Б.,  ДП 3438/2007 г. на БРП, което с Постановление от *.03.2008 г. на прокурор при БРП е спряно, тъй като извършителя на престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК не е разкрит.

Свидетелят К.С. упълномощил  своя познат и приятел св.Х.К. да води преговорите за продажба на останалата част от складовата база, в гр.Б., ул.“К.Н.“ собственост на  „Б.Б.К.“ на подсъдимия Л.Д., тъй като той бил закупил другата част. Св.С. му обяснил, че е взел заем от подсъдимия Д. и за това му е неудобно да се среща с него, като го и упълномощил да преговаря за сключване на сделката. Св.К. се срещнал с подсъдимия Д. и коментирали продажбата на останалата част от въпросния имот, която не била предмет на проведената публична п.. Свидетелят К. посъветвал св.С. да продава имота зад гърба на съдружниците си  - англичани, а да си оправи взаимотношенията с тях, но св.С. не го послушал тъй като единствената му цел била да спечели пари.

По делото са назначени, изслушани и приети три на брой графически експертизи, с оглед изследване на авторството на положените  върху иззетите листи и таблици – подписи, текст и цифри. От заключението на изготвената в хода на воденото по делото досъдебно производство единична експертиза – Протокол №227/26.09.2009  г., изготвена от С.Н. – експерт криминалист /л.20-26, т.12/ и от повторната графическа експертиза става ясно следното:

1. Лист № 50, находящ се в папка № 2 от досъдебно производство № 315/2008 г. по описа на ОД"МВР" — Б., започващ със "септември" и завършващ с "шапките г." са изпълнени от С.Х.Г.. Ръкописният текст и цифрите на обратната страна на този са изпълнение от Г.И.Г..

2.Лист № 51, находящ се в папка № 2 от досъдебно производство № 315/2008 г. по описа на ОД МВР — Б., започващ със "септември" и завършващ с "С. г" са изпълнени от А.М.С..

3.Лист № 52, находящ се в папка № 2 от досъдебно производство № 315/2008 г. по описа на ОД"МВР" — Б., започващ със "oktomvri" и завършващ с "шапките г." да изпълнени от С.Х.Г..

4.Лист № 53 /жълт на цвят/, находящ се в папка № 2 от досъдебно производство № 315/2008 г. по описа на ОД МВР — Б., започващ с „октомври" /ръкописно изписано/ и завършващ с "С. г". Експертизата от досъдебното производство е дала заключение, че не може да се установи дали ръкописния текст ОКТОМВРИ е изпълнено от А.М.С., А.М.С., И.М.С., С.Д.Т., Г.И.Г. или С.Х.Г., поради малкото количество графичен материал, както и поради това, че същият е изпълнен в ръкопечатна форма и не намира отражение в представения сравнителен материал. Повторната графическа експертиза дава заключение, че този текст вероатно е изпълнен от Г.Г.

5. Подписите и числото „1000“, изписани в таблицата на лист №54 /жълт на цвят/, находящ се в папка № 2 от досъдебно производство № 315/2008 г. по описа на ОД МВР — Б., започващ със "ноември" и завършващ с "м. такси - 1000" са изпълнени от А.М.С.. Ръкописните текстове и цифрите под таблицата на този лист са изпълнени от Г.И.Г..

6. Подписите положени на лист № 55, находящ се в папка № 2 от досъдебно производство № 315/2008г. по описа на ОД МВР — Б., започващ със "noemvri" / ръкописно изписано/ и завършващ с "шапките г." са изпълнени от С.Х.Г..

7. Ръкописните текстове и цифрите изписани на лист № 57 /лилав на цвят/, находящ се в папка № 2 от досъдебно производство № 315/2008 г. по описа на ОД МВР — Б., започващ със "октомври" / ръкописно изписано/ и завършващ с "кумеца - 540" са изпълнени от Г.И.Г.;

8. Ръкописните текстове и цифрите изписани на лист № 58, находящ се в папка № 2 от досъдебно производство № 315/2008 г. по описа на ОД МВР — Б., започващ със "5000+10 000 Киното" /ръкописно изписано/ и завършващ с "брадара", а на гърба на листа започва с "ноември Ч." и завършва с "4250" са изпълнени от Г.И.Г..

9. Ръкописните текстове и цифрите изписани на лист № 60, находящ се в папка № 2 от досъдебно производство № 315/2008 г. по описа на ОД МВР — Б., започващ с " Л. 15 000 10 %" / ръкописно изписано/ и завършващ с "Анатоли" са изпълнени в ръкопечатна форма и не намират отражение в представения сравнителен материал, поради което не може да се установи дали са изпълнени от някои от подсъдимите А.С., И.С., С.Т., Г.Г. или свидетелят С.Г.. Такова е заключението на изготвената графическа експертиза в хода на досъдабеното производство. От заключението на експертизата от съдебното производство става ясно, че не може да се идентифицира изпълнителя на  ръкопечатните текстове на лист №60.

10. Ръкописните текстове и цифрите изписани на лист № 61, находящ се в папка № 2 от досъдебно производство № 315/2008 г. по описа на ОД МВР — Б., започващ с "12 000 лв." / ръкописно изписано/ и завършващ с "лихва 17489" са изпълнени от И.М.С.. Това заключение се потвърждава и от повторната графическа експертиза, изготвена в хода на съдебното производство.Вещите лица по тройната графическа експертиза са дали заключение, че автор на цифпите и буквите положени на листа е св.Д. К., което заключение съда кредитира.

11.Ръкописните текстове и цифри на лист № 62, находящ се в папка № 2 от досъдебно производство № 315/2008 г. по описа на ОД МВР — Б., започващ с "КОН" /ръкописно изписано/ и завършващ с " 52 725 лв., а на гърба на листа започва с "М." и завършва с "общо 2073 лв" са изпълнени от И.М.С.. Такова е становището и на повторната графическа експертиза. Вещите лица по тройната графическа експертиза са дали заключение, че автор на цифпите и буквите положени на листа е св.Д. К., което заключение съда кредитира.

  12.Цифрите изписани на лист № 63, находящ се в папка № 2 от досъдебно производство № 315/2008 г. по описа на ОД МВР — Б., започващ с "16. 200+80“ /ръкописно изписано/ и завършващ с "2 880" са изпълнени от Г.И.Г..

13.Лист № 64, находящ се в папка № 2 от досъдебно производство № 315/2008 г. по описа на ОД МВР — Б., започващ с "11. Киното - 2500 " / ръкописно изписано/ и завършващ с "Лесичков 1500" са изпълнени от Г.И.Г..

14.Лист № 65, находящ се в папка № 2 от досъдебно производство № 315/2008 г. по описа на ОД МВР — Б., започващ с "Боби 2000/400" /ръкописно изписано/ и завършващ с " Котарака 1000/200" са изпълнени от Г.И.Г..

15.Лист № 66, находящ се в папка № 2 от досъдебно производство № 315/2008г. по описа на ОД"МВР" — Б., започващ с "котарака " / ръкописно изписано/ и завършващ с "тара 1234" е изписан от Г.И.Г..

Така изследваните листи са иззети като веществени доказателства от дома на подсъдимия Г.И.Г. на 20.02.2009 г., находящ се в гр.Б., ж.к.С., бл.7, вх.4, ет.1, ап.3, като този процесуален способ за събиране на доказателства е осъществен с разрешение на съдия при Окръжен съд – гр.Б. по ДЧН № 70/2009 г. по описа на ОС – гр.Б.. При извършеното претърсване и изземване са иззети и мобилни телефони, както и други подробно описани предмети. В частта на протокола за претърсване и изземване „Обяснения на лицето“ за намерените и иззети предмети и книжа, подсъдимия Г.Г. е посочил, че мобилните телефони и компютри са негова собственост, ръкописните бележки и листата с графите не са негови и не знае как са попаднали в дома му.

 16.Ръкописните текстове и цифрите изписани на лист № 76, находящ се в папка № 2 от досъдебно производство № 315/2008 г. по описа на ОД"МВР" — Б., започващ с "април" ръкописно и завършващ с „Е=31600“ са изпълнени от  И.М.С..

17. Ръкописните текстове и цифрите на лист №77, находящ се в папка №2 от досъдебно производство № 315/2008 г. по описа на ОД МВР — Б., започващ с "август 8 /ръкописно изписано/ и завършващ с " П. — 500 — 20% Yes" са изпълнени от  И.М.С..

18. Ръкописните текстове и цифрите на лист №78, находящ се в папка №2 от досъдебно производство № 315/2008 г. по описа на ОД МВР — Б., започващ с „ноември“ /ръкописно изписано/ и завършващ с „400 лв. за Д.“ са изпълнени от  И.М.С..

*. Ръкописните текстове и цифрите на лист №79, находящ се в папка №2 от досъдебно производство № 315/2008 г. по описа на ОД МВР — Б., започващ с „октомври“ /ръкописно изписано/ и завършващ с „100“, а на гърба на листа започва с „200.15“ и завършва с „12 000“ са изпълнени от  А.М.С..

20. Ръкописните текстове и цифрите на лист № 80, находящ се в папка № 2 от досъдебно производство №  315/2008г. по описа на ОД МВР — Б., започващ с "ноември“ /ръкописно изписано/ и завършващ с "600“ са изпълнени от  А.М.С..

21. Ръкописните текстове и цифрите на лист № 81, находящ се в папка № 2 от досъдебно производство N 315/2008г. по описа на ОД"МВР" — Б., започващ с "Д.“ /ръкописно изписано/ и завършващ с "680“, а на гърба на листа започва "ноември" и завършва с "парцала" са изпълнени от  А.М.С..

22. Ръкописните текстове, цифрите и подписите  /изпълнени с молив и с червена  химикална паста/  на  лист № 6, находящ се в тетрадка с изобразено момиче и момче и с надпис "И.М.С.", започващ с "06.01.2006 г." /ръкописно изписано/ и завършващ с "350", а на гърба на листа започва с "Поли 1500" и завършва с "16600" са изпълнени от И.М.С..

23. Ръкописните текстове и цифрите на лист № 7, находящ се в тетрадка с изобразено момиче и момче и и надпис "И.М.С.", започващ с "Febr." /ръкописно изписано/ и завършващ с "лихвата" са изпълнени от И.М.С..

24. Ръкописните текстове и цифрите на бял лист с широки редове, формат А4, започващ с "Май" /ръкописно изписано/ и завършващ с "от мен 18 000 и на с.“ /зачеркнато/ са изпълнени от И.М.С. 

25. Ръкописните текстове и цифрите изписани на бял лист, формат А4, започващ с "Юни" /ръкописно изписано/ и завършващ с "15.06. Борко 5000 лв. — 20% са изпълнени от И.М.С..

26. Ръкописните текстове и цифрите изписани на бял лист, формат А4, започващ с "Юли 7" /ръкописно изписано/ и завършващ с "Е= 43500 са изпълнени от И.М.С.;

27. Ръкописните текстове и цифрите изписани на бял лист, с широки редове формат А4, започващ с "Септември 9" /ръкописно изписано/ и завършващ с "14.09. П+Бай Д. -1000 — 20% са изпълнени от И.М.С..

28. Ръкописните текстове и цифрите на лист № 1 от червено малко тефтерче започващо с "Яноари" и завършващ с "1700" са изпълнени от А.М.С..

29. Ръкописните текстове и цифрите Лист № 2 от червено малко тефтерче започващо с "Футболиста" и завършващ с "600"/ зачеркнато/ са изпълнени от А.М.С..

30. Ръкописните текстове и цифрите на лист № 3 от червено малко тефтерче започващо с "ключар" и завършващ с "топа 300" са изпълнени от А.М.С..

31.Ръкописните текстове и цифрите  изписани на бял лист, започващ с "1. Зоро — 90" и завършващ с "Мончо -1200", а на гърба на листа започва с "8х100=800"и завръшва с "1650" на гърба на листа са изпълнени от А.М.С..

32. Ръкописните текстове и цифрите  изписани на бял лист № 36, формат А4, находящ се в синя тетрадка с твърди корици с етикет с надпис " И.", като на гърба на листа текста започва с "И. М. С." и завършва с "за ноември 750" са изпълнени от И.М.С..

33. Ръкописните текстове и цифрите изписани на бял лист № 37, формат А4, находящ се в синя тетрадка с твърди корици с етикет с надпис "И.", като листа започва с "октомври" и завършва с " 17.11. Топа —900 лв." са изпълнени от И.М.С..

34.Ръкописните текстове и цифрите изписани на бял лист № 39, формат А4, находящ се в синя тетрадка с твърди корици с етикет с надпис " И.", като листа започва с "ноември 11" и завършва с " Е = 35 700", а на гърба на листа текста започва с "Д." и завършва с "г.+ бузата- 5000 — 20% 07.12/08.12" са изпълнени от И.М.С..

35. Ръкописните текстове и цифрите изписани на бял лист № 40, формат А4, находящ се в синя тетрадка с твърди корици с етикет с надпис "И.", като листа започва с "януари 01" и завършва с "желязко — 500 лв. -300-100" са изпълнени от И.М.С..

36. Ръкописните текстове и цифрите  изписани на бял лист № 41, формат А4 , находящ се в синя тетрадка с твърди корици с етикет с надпис "И.", като листа започва с "февруари" и завършва с " 26.02. Н. Мазето — 4000 лв. — 15 % до 26.04. избиваме дограмата" са изпълнени от И.М.С..

37. Ръкописните текстове и цифрите изписани на бял лист № 42, формат А4, находящ се в синя тетрадка с твърди корици с етикет с надпис "И.", като листа започва с "март" и завършва с "30.03. С. — 14.700 — 15%" са изпълнени от И.М.С..

38. Ръкописните текстове и цифрите изписани на бял лист с широки редове  № 43, формат А4 , находящ се в синя тетрадка с твърди корици с етикет с надпис "И.", като листа започва с "юли" и завършва с "26.07. Н. мазето — 400-15%-300" са изпълнени от И.М.С..

Така изследваните листи са иззети като веществени докзателства от дома на И.М.С., обитаващ лявата част от жилището от входната лява врата, находящо се в гр.Б., ул.П. №*, ет.2 , извършено с разрешение на съдия от ОС –гр.Б. по НЧН №73/09 г. Изследваното 1 бр. малко червено тефтерче /№28-30/ е иззето от апартамент обитаван от подсъдимия А.М.С., баща му М.С. и майка му Л. С.,*** с Протокол за претърсване и изземване от 20.02.2009 г. /Л.8586, т.2 от ДП/.

 По делото е разпитан в качеството на свидетел Д. Р. К., който заявява, че л.61 и л.62, т.2 от ДП – цифрите и буквите положени на тези два листа, иззети от жилището на подсъдимия Г.Г. на 20.02.2009 г., находящо се в гр.Б., ж.к.С., бл.*, вх.*, ет.*, ап*, са положени от него. Същият имал заложна къща „Д.“ през 2009 г., бил управител от 2003 г. до 2012 г.

 Съгласно заключението на повторната графическа експертиза изготвена в хода на съдебното производство ръкописните текстове и цифрите  на бял линиран лист, формат А4, започващ с „И. М.С. през три реда изписано 1100 лв. Вкъщи“ и приключващ с изписани цифри /който не е изследван при първата графологична експертиза/ са изпълнени от И.М.С..

Ръкописните текстове и цифрите  на бял линиран лист, формат А4, започващ с „А. And -2000 лв.“ и приключващ  с изписан текст на английски език с червен писец са изпълнени от И.М.С..

От заключението на допълнителната съдебно-почеркова експертиза, назначена и изслушана в хода на съдебното производство по НОХД №1164/2013 г. Протокол №58/2015 г. /л.2013 – 2045, т.6 от СП/ става ясно, че цифрите и буквите, изписани на л.61, т.2 от досъдебнотопроизводство, представляващ лист от тетрадка с изписани на него обозначение „29 септември – сряда, седмица 39-та, както и лист 62, том 2 от досъдебното производство, представляващ лист от тефтер с обозначение 20 юли – петък“, с изписани цифри и букви, като на гърба на листа е фабрично зиписано „* юли – четвъртък“ за изписани от свидетеля Д. Р. К.. Цифрите и буквите на посочените във въпрос №1 листи не са изписани от подсъдимия И.М.С.. Налице е сходство между почерка на свидетеля Д. К. и подсъдимия И.С.. Сходството е от такава степен, че без наличие на сравнителен материал от К., е възможно да са направи извод за съвпадение на изследвания почерк с този на обвиняемия С.. 

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза /л.4-57, т.11 от ДП/ става ясно, че предмет на изследване от вещото лице Х.Т.Б., са били единадесет на брой мобилни телефона, някой от които с поставени СИМ карти и съдържащата се в тях информация. Мобилните телефони са били иззети при извършени претърсвания и изземвания на жилищата обитавани от подсъдимите лица по делото и управляван автомобил от подсъдимия Г., както и при извършени обиски на тези лица. Така в апарат „Нокия“ с ИМЕЙ * с абонатен номер *, иззети от дома на подсъдимия Г.Г. става ясно, че в телефонния указател са записани телефонни номера: * I., * S., B. * –св.Д.Г. по прякор Б., R. *, S. *, Sakin *, записан като Sashko в телефон Nokia 1600 IMEI *, a.r *, k. * – последните две лица се установи от иззетите записки, че са били редовни клиенти на подъсдимиь Г. за получаване на парични суми срещу заплащане на лихва. Отразени са в заключението на изготвената експертиза ии входящите и изходящи повиквания от телефоните, които са записани в паметта му.

От информацията извлечена от телефон „Нокия“ с ИМЕЙ *, ползван от подсъдимия И.С., става ясно, че са направени следните записвания на телефони в телефонния указател:A.  G12 *, . *, . *, L. *, *, P*, P. W.* * – св.С.З., C. /св.С.Г./  *

От телефон „Нокия Xpress Music“ с ИМЕЙ* без СИМ карта, иззети от дома на Г.Г. е видно от заключението на експертизата, че в телефонния указател за записани следните имена и телефонни номера:  S. *, B. *, I. *, D.*. Отразени са входящите и изходящи обаждания, както и получените изпратен икратки тестови съобщения.

 По делото е назначена и изготвена техническа експертиза на компютърни конфигурации, иззети при извършени претърсвания и изземвания от домовете на подсъдимите И.М.С., Г.И.Г. и Т.И.А.. Вещото лице е изследвало съдържаща се в компютърните конфигурации информация, която е копирало на диск неразделна част от експертизата. При предявяването  на страните по делото на информацията находяща се в диска съда не откри такава, която да има значение за разкрИ.ето на обективната ситина по делото.

Съгласно заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, с предмет на изследване движението на парични средства по личните банкови сметки на подсъдимите лица и на св.С.Х.Г. вещото лице е стигнало до следните изводи: За подсъдимия С.Т. има данни за открита разпращателна сметка в лева в „А.Б.“ БЦ Б., като за периода 14.06.2005 г. - 20.06.2007 г. няма движение по посочената сметка. За подсъдимия А.М. няма информация за открити банкови сметки. За подсъдимия И.С. е била налична информация, че същият е имал спестовен влог в А.Б.“ с общи кредитни обороти в размер на 1 821,92 евро за периода 06.01.2005 г.-08.10.2007 г., също така е имал спестовен влог в евро в ТБ „Ю.“ АД, клон –гр.Б. и в МКБ „Ю.“ АД, ФЦ Б. с посочените в експертизата наличности. За подсъдимия Г.И.Г. е била налице информация единствено, относно извършен превод в евро чрез У.ър Ю. при . АД в размер на 350 евро с левова равностойност 684,54 лв.

Свидетелят С.Х.Г. е имал открита разплащателна сметка в Банка ДСК, клон Б. като за периода 11.10.2007  г.-09.04.2009 г. натрупания кредитен оборот е в размер на 831 318, 90 лв. Лицето е имало открити и други разплащателни сметки, както и сметки обслужващи негови заеми в Банка ДСК. Изследвано е от вещото лице и движението по открити сметки на подсъдимите Л.Д. и Т.А., като същите са имали открити както кредитни сметки, така и депозитни и разплащателни такива в различни банки за периода 2003 г.-2008 г.

От служебна бележка издадена на 07.02.2011 г. от управителя на СК ООД става ясно, че за времетоот открИ.ето на Търговски център „***“ в гр.Б. , физическото лице Л.Д. и изброените фирми в бележката в това число и „М.“ ООД не са били наематели, нито собственици на имоти в търговски център „***“. /л.82, т.30 от ДП/.

 Горната фактическата обстановка по делото се установява по несъмнен и категоричен начин от показания на свидетелите: И.И.Н., дадени в хода на съдебното следствие /л.488-492, т.2 от НОХД №1164/2013 г./ и тези приобщени чрез прочитането им дадени пред друг състав на съда по НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – Б. и от досъдебното производство /т.2, л.4-7/, прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.2 от НПК, С.К.Р., дадени в хода на съдебното следствие /л.492-495, т.2/ и тези приобщени чрез прочитането им дадени пред друг състав на съда по НОХД №296/2011 г. по описа на БОС и главно  от досъдебното производство пред съдия /т.2, л.24-26/; Г.Н.Х. /л.495-497, т.2/, В.М.М. /л.497-498, т.2/, К.С.С. /л.543-550, т.2/ и тези прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.1 от НПК, дадени в хода на досъдебното производство /л.9-12, т.2 /, Х.Г.Т., Д.С.Н., П.И.И., дадени в хода на съдебното следствие, както и прочетените показания на осн. чл.281, ал.1, т.2 пр.2 от НПК, дадени по НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – Б. /л.890-894, т.2 от НОХД/ и от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК / л.17-20, т.3 от ДП/, част от тези находящи се на л.45-48, т.4/,  Х.С.Г. /л.885 -886, т.3 от СП/, Д.К.Г. /л.887-889/, Д.Б.Б., дадени в хода на съдебното следствие /л.891-893 от СП/ и тези от досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК /л.46-48, т.3/, Х.Г.Г. дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство /л.52-53, т.3 от ДП/ прочетени на осн.чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, С.С.Н., Д.С.К., А.А.Г., М.В.В., Г.С.Г., С.В.П., дадени в хода на съдебното следствие и тези прочетени на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, П.Д.Г., дадени в хода на съдебното следствие и тези прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК от досъдебното производство/ л.32, т.3 и л.78-79, т.3 от ДП/ и на осн. чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК по НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – Б., К.Р.Н., С.Й.З., дадени в хода на съдебното следствие по настоящото дело и по НОХД №296/2011 г. по описа на ОС –Б. /л.296-297 на гърба, т.2/ и прочетените на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2, пр.2 от НПК показания от досъдебното производство /т.3, л.34/, Д.К.Г., К.Т.Т., дадени в хода на съдебното следствие и досъдебното производство /л.39-40, т.3/, Д.Т.Т., М.И.С., В.Д.П., П.К.П., дадени в хода на съдебното следствие и показанията дадени от същия в хода на досъдебното производство по делото /т.3, л.21-22/ и прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК и в хода на съдебното следствие по НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – Б. /т.1, л.311-316/, Г.С.С., Е.С.С. /т.3, л.30/, прочетени на осн.чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК, Н.П.М., дадени в хода на съдебното следствие и тези прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 пр.1 от НК, находящи се на л.25, т.3 от ДП, показанията на свидетел с тайна самоличност №4 дадени в хода на съдебното следствие /л.1431, т.5/ и тези прочетени на осн.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК /т.2, л.21-22/, К.Г. Нищелков /л.1453 - гръб – 1436, т.5/, К.Г.Г. - /л.1436 – на гърба/, Х.Б.К.  /л.*0 /гръб/-*1, т.5 от СП/, свидетел с тайна самоличност №3 /л.*2-*3, т.5 от СП/, В.Д.С. /л.1725/гръб/ - 1728, т.6 от СП/,  показанията находящи се в т.*, л.33-34 от ДП, прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК и тези дадени в хода на НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – гр.Б. /л.759-760, т.2 от СП/, показанията на св.Д.С.М. в хода на съдебното производство и тези прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.1 ит.2 пр.2, в определени части находящи се на л.55-56, т.1 от ДП, показанията на св.И.П. М. /сега О./ прочетени на осн. чл.281, ал.1 от НПК дадени пред съдия в хода на досъдебното производство /л.50-52, т.1 от ДП/ и тези дадени пред друг състав на съда по НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – гр.Б. /л.663-665, т.2 от СП/, св.Д. Р. К. /л.1849 – гръб-1850, т.6/ обясненията на подсъдимия Г.И.Г. /л.2056-2057, т.6 НОХД №1164/2013 г./ и тези прочетени на осн. чл.279, ал.1, т.4, пр.2 от НПК - л.950 на гърба до л.953 от НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – Б., обясненията дадени от подсъдимия А.М.С. /л.2116-л.2118, т.6/, И.М.С. /л.2118 – гръб – 2123, т.6/, Т.И.А. /л.2123-л.2126, т.6/, С.Т. /л.2205-2207, т.7/., както и от заключенията на: графическа експертиза /л.20-25, т.12 от ДП/, графическа експертиза /л.1339-1341, т.4 от НОХД №1164/2013 г./, повторна графическа експертиза /л.1791-1808, т.6 от НОХД №1164/2013 г./, техническа експертиза на компютърни конфигурации /т.11, л.59-60/ и техническа експертиза на мобилни телефони /т.11, л.4-57/, съдебно-счетоводна експертиза /т.12, л.34-101/,  физико-химическа експертиза /т.12, л.102-104/, експертиза из областта на телекомуникационните технологии в ЦЕКИ към НИКК - МВР /л.*83-2011, т.6 от СП/, Протокол за извършена графическа експертиза  /л.1791-1808, т.6 от СП/, Протокол №58/2015 г. по изготвена съдебно-почеркова експертиза /л.2031 -2045, т.6 от СП/  и въз основа на прочетените и приети на осн.283 от НПК писмени доказателства от досъдебно производство №ЗМ -318/2008 г. по описа на ОД МВР – гр.Б.:

т.1- запис на заповед – л.18, фотоалбуми – л.21-28, протокол за разпознаване на лица по снимки – л.34, протокол за разпознаване на лица по снимки – л.36, протокол за разпознаване на лица по снимки – л.38 и л.40, фотоалбум – л.44-л.47,

т.2 - протокол за претърсване и изземване от лек автомобил „Форд“, модел „Ф.“, червен на цвят с рег.№А0397 ВВ, управляван от подсъдимия Г.И.Г. – л.44- л.45, запис на заповед – л.46, протокол за претърсване и изземване от 20.02.2009 г. в апартамент, обитаван от подсъдимия Г.И.Г. – л.48-л.49, ведно с иззетите като веществени доказателства - записки /л.50-л.66/, протокол за претърсване и изземване от 20.02.2009 г. във лява част от жилище с входна лява врата, находящо се на адрес, гр.Б., ул.“П.“ №*, ет.*, обитавано от И.М.С. /л.69-72/ в едно с иззетите като веществени доказателства записи на заповед – 3 бр. /л.73-75/, записки и таблица – /л.76-82/, протокол за претърсване и изземване от 20.02.2009 г. в апартамент обитаван от подсъдимия А.М.С. на адрес *** /л.85-86/, протокол за претърсване и изземване от 21.02.2009 г. в жилище – офис, находящо се в гр.Б., ул.И. №4, партер, собственост на С.Х.Г. /л.88-89/, протокол за доброволно предаване от 20.02.2009 г. /л.93/, изследване №0289/*.03.2008 г. на Г.Г. /л.110/, справка за съдимост за подсъд.Г.Г./ л.114/, справка за съдимост на подсъд.А.С. /л.115-116/, протокол за претърсване и изземване от 20.02.2009 г. в жилище – апартамент, находящо се в гр.Б., ж.к.“М.Р.“, бл.*, вх.*, ет*, ап.*, обитаван от подсъдимия С.Д.Т. /л.123-124/,

т.3 - съдебно-медицинско удостоверение №* г. /л.11/ на М.А.К., предварителен договор от 12.04.2001 г. /л.70/,  нотариален акт за покупко-продажба * том 1, рег.№* дело №* г. /л.71/, квитанция  /л.72/, нотариален акт за покупко-продажба №91, том 4, рег*, дело №*/2002 г. /л.73/, удостоверение /л.74/,

т.4 - писмо от ЦКБ /л.73/, писмо от Кеш експрес сървис /л.74-76/, писмо от ОББ /л.89/,

т.5 - протокол за обиск и изземване  от 27.03.2009 г. извършени по отношение на С.Д.Т., /л.1-2/, протокол за претърсване и изземване от 27.03.2009 г., в жилище находящо се на адрес – гр.Б., ж.к.“М.Р.“, бл.*, вх.*, ет.* собственост на И. С. П., обитавано от подсъдимия С.Т. /л.3-6/, фотоалбум /л.8-9/, протокол за претърсване и изземване от 25.02.2009 г. в  жилище – апартамент, находящ се в гр.Б., ул.“С. №*, ет.*, ап.*, обитавано от подсъдимия Т.А.,  протокол за претърсване и изземване от 21.02.2009 г. в лек автомобил „Линкълн Навигатор“ с рег.№ *, черен на цвят, управляван от С.Х.Г. /л.29-30/ фотоалбуми, неразделна част от извършени по делото претърсвания и изземвания /л.32-50/,

т.6- справка за съдимост на С.Д.Т. -  - л.11, справка за съдимост на Л.Н.Д. – л.13, справка за съдимост за Т.И.А. – л.15,

т.8 - служебна бележка от „Д.“ ООД – л.15, медицински документи, касаещи здравословното съС.ие на Л. С., л. 16-22 и на М.С. – л.23-24, нотариален акт за дарение №169, том 1, рег.№*, дело №75 от 2008 г. – л.25-26, справка от  МВР, ОД МВР – гр.Б. – л. 45,

т.11 - молба вх.№* г. до РС –гр.Б. от Т.А. против „Б.“ ООД на осн. чл.242 от ГПК /отм./ вр. с чл.237, б.“е“ от ГПК /отм./, Определение №* г. по ч.гр.д* г. по описа на РС – гр.Б., -л.65, Запис на заповед от 11.05.2006 г. – л.66, разпределение на събраните суми по изп.д.№* г. по описа на ЧСИ – С.Н. – л.67-68, запис на заповед от 23.01.2007 г.- л.69, запис на заповед от 15.11.2006 г.-л.70,  запис на заповед от 31.05.2007 г. – л.71, запис на заповед от 11.05.2006 г., Решение от 05.11.2007 г. по гр.д.№* г. по описа на РС – Б. – л.73-75, Решение №* от 09.10.2008 г. по гр.д.№*г. по описа на РС – гр.Ц. – л.76-78, Решение №*5 от 11.07.2008 г. по гр.д.№* г. на ОС – гр.Б.,  л.79-81, Решение №* г. по гр.д** г. по описа на ОС – гр.Б., молба от Т.А.  рег.№* г. – л.86-87, Определение №* г. 02.02.2007 г.- л.88, Запис на заповед 12.09.2006 г.-л.89, изпълнителен лист 15.02.2007 г. – л.90, изп.лист от 08.02.2007 г. – л.91, призовка за доброволно изпълнение – л.92 и 93, писмо л.94,

т.12 - изследване извършено в Медико-диагностична лаборатория по ядрено магнитно резонансна диагностика „МДЛ – Р.“ ЕООД, гр. Б.,  л.9, епикриза на Г.И.Г. и др.медицински документи –л.10-15, писмо от „И.“ АД, Централно управление – л.27-30,

т.13 - л.1-6 – справка от МВР, ОД МВР – гр.Б., Сектор „Пътна полиция“ за притежавани МПС-та от подсъдимите и св.С.Х.Г. и други юридически лица и приложени копия от договори и др. документи за собственсот на автомобилите

 т.14 – справка за висящи наказателни производства по отношение на  подсъдимите С.Т., А.С., И.С., Г.Г., Л.Д. и Т.А. и св.С.Г. – л.12-17, справки от Агенция по вписванията относно извършвани сделки от фирма М.“ ОО№ - л.57-58, от св.С.Х.Г. – л.59-61, А.М.С. – л.61 , И.М.С. – л.62-63, Л.Н.Д. – л.64, Т.И.А. – л.65-72

 т.15 - удостоверение изх.№ * г. на фирма „М.“ ООД,

т.16 - справка от Космо мобайл България, относно сключени договори за мобилни услуги от подсъд.Г.Г. – л.11, Т.А. – л.12, С.Г. – л.13-15, писмо от Директора на Дирекция „С.“ БТК АД – л.17-21

т.17 - Телеграма за обявяване на ОДИ с издирвано лице Л.Н.Д. – л.3 по инициатива на Служба БОП – гр.Б., Телеграма за обявяване на ОДИ – л.10-11, справка за пътувания на лице – български гражданин – Л.Н.Д. – л.13-20,

т.18 - Протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум - л.5-8, съдебно-медицинско удостоверение №439/2007 г. – л.21-22,

т.* - Решение по ч.гр.д* г. на ОС – гр.Б., от 11.05.2007 г., записи на заповед  от 11.05.2006 г. – л.22, запис на заповед от 12.09.2006 г. – л.23, запис на заповед от 09.2006 г. – л.24,  запис на заповед от 11.01.2007 г. – л.25, изпълнителни листи от 08.02.2007 г. и 15.02.2007 г. – л.27 и 28 мемориален ордер - л.30, разписки -2 бр.- л.31, справка за собственост на абтомобили- л.39-39, Решение за тълкуване на решение от 11.05.2007 г. на ОС – Б. – л.57-58, изпълнителен лист от 25.09.2007 г. – л.59,  2 бр. пълномощни от К.С. за Х.К. – л.60-61, 3 бр. удостоверения за актуално съС.ие – л.64-66, Определение * г. на ОС – гр.Б. по гр.д* г. - л.97-98, Заповед от 23.05.2008 г., протокол за разпознаване на лица по снимки в едно с фотоалбум – л.116 -120,

т.20 - протокол за предупреждение от 21.07.2007 г. – л.10, л.12, като останалата част от писмените доказателства се дублират с тези съдържащи се в т.21 и представляващи копия на документи от изп.д.№* г. на ЧСИ – С.Н., жалба от К.С. ***.2007 г. - л.57-58, Определение по ч.гр.д.№615/2006 г. поописа на ОС– гр.Б.,  -  л.59-60, жалба от К.С. ***8.01.2007 г. – л.81-82, Жалба от К.С. до Камарата на ЧСИ, Дисциплинарна комисия вх.№98/15.02.2007 г. – л.92-97, допълнение към жалбата до Камарата на ЧСИ – л.98-100,  

т.21 - ДП/съдържащ копие от документи по изп.дело №20068050040008/2006 г./: обяснения на ЧСИ рег.№805 на КЧСИ С.Н. –л.120-123, удостоверение от Агенция за държавни вземания, РД –гр.Б. – л.125, молба и искане  от „К.“ ООД – гр.Б. – л.126-127, молба от адв.И.Б. – л.128, Постановление за присъединяване – л.129-130, платежно нареждане – л.*, обявление от ЧСИ – С.Н. – л.132, Протокол от 21.11.2006 г. – л.133, Протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач – л.134-136, Постановление за възлагане на недвижим имот /27.12.2006 г./  – гр.Б. – л.144, молби от „Б.Б.К.“ ООД, представлявано от К.С. – управител – л.145-146, писмено съгласие на К.С. за присъединяване на Т.А. по изпълнителното дело като взискател – л.147, разпределение на събраните суми по изпълнителното дело – л.148-149, молба от управителя на „К.“ ООД – л.150, молба от Т.А. – л.151, молба от К.С. – л.152, 4 бр. преводни нареждания – л.153-156, сметка  по чл.79 от ЗЧСИ -л.157, 3 бр. преводни нареждания - л.158-160, писмо до АДВ –РД, гр.Б. – л.161, протокол на осн. чл.331 от ГПК – л.*, удостоверение от АДВ, РД- гр.Б. –л.163, молба от 07.02.2007 г. от „К.“ ООД – л.164, Постановление за прекратяване на изп.дело от 07.02.2007 г. – л.165, писмо до Камарата на ЧСИ – л.166, Молба от К.С. до Камарата на ЧСИ – л.167 -168, Жалба от К.С. до Главния прокурор на РБ вх.№* г. – л.173-181, нот.акт за покупко-продажба на имот №3, том 3, рег.№2349, дело * г.-л.184, Заповед №1109/04.11.*99 г. – л.185, скица на имот – л.186, призовка за доброволно изпълнение – л.187, 188, 189, обявление изх* на ЧСИ Ст.Н. – л.*0, споразумение от *.12.2006 г. – л.*1, молба от „К.“ ООД за прекратяване на изп.дело №8/2006 г. – л.*2, Постановление за прекратяване на  изпълнително дело от 21.12.2006 г. изх.№* г.-л.*3, Протокол от 22.12.2006 г. за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач –л.*4 -*6, молба от „Б.“ ООД – л.*7, Определение от 06.12.2006 г. на ОС – гр.Б. – *8-*9, Постановление за възлагане на недвижим имот – 27.12.2006 г.-л.200-202, молба от „ББК“ ООД – л.202,  Молба от св.К.С. – л.204, л.205, Постановление за прекратяване на изпълнителното дело изх.№00098/23.01.2007  г. – л.206, Постановление за присъединяване на взискател от 02.02.2007 г. - л.207, писмено съгласие от К.С. - л.208, разпределение на събраните суми по изпълнително дело от 02.02.2007 г. – л.209-210, жалба от К.С. ***799/05.02.2007 г. – л.211-214, жалба към вх.№1799/05.02.2007 г., получена в БОС на 09.02.2007 г. – л.215-217, молба до ОС – гр.Б. –л.218, удостоверение за наличието или липса на задължения за ББК, издадено от НАП – л.2*-220, персонална партида №* за периода 28.01.*97 г. до 01.02.2007 г. – л.221-223, жалба до ОС – гр.Б. вх* г., - л.224-227, жалба от С.И.Н. до ОС – гр.Б., вх* г. –л.228-233, удостоверение за актуално съС.ие изх.№* г. – л.234,  жалба до Гл.прокурор, копие до ОДП – Б., вх* г. /л.235-244/, сигнал до Директора на ТД на НАП – гр.Б., л.287, Жалба до Гл.прокурор на РБ, копие до РП – гр.Б., вх* г. – л.294-302, сигнал до ОП – гр.Б. от К.С. – л.305-307, 

т.24- Писмо от БНБ изх.№1102-0220/09.10.2009 г. – л.17, писмо от ЗАД „А.“ –л.58, писмо од ЗАД „А.“ – л.59, разписка – л.72 за получено от М.С. трудово възнагражданеие за периода от 17.06.2008 г. до 31.07.2008 г.,

т.25- Предварителен договор за покупко-продажба на 12.08.2004 г. - л.20, запис на заповед от 21.07.2004 г.- л.21,2 бр. записи на заповед  от 30.07.2004 г. и 28.09.2004 г. - л.22, разписка – л.23,

т.26- писмо от К. – л.105,

т.28 - справка за пътувания на лице – български гражданин – л.35, справка за съдимост на Г.Г. – л.37, справка за съдимост на Т.А., справка за съдимост на А.С. – л.41-43, л.л.45-48, справка от Затвора – гр.Б. – л.49, бюлетин за съдимост на С.Т. – л.50, справка за съдимост на Л.Д. едно с бюлетините – л.51-53, справка за съдимост на И.С. – л.57, справка от Сосиете Дженерал Експресбанк – л.136, 

т.30 - предложение за участие в публична п. на недвижим имот - -л.45, служебна бележка от 07.02.2011 г. – л.82,

От съдебното производство по НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – гр.Б.:

т.1- справка за съдимост на С.Т. – л.256-261, молба от К.С. – л.276-277, протокол за въвод във владение – л.278-279, акт за смърт №*7/13.02.2010 г., издаден от Община Т., гр.С. - л.394, писмо от ГДИН – л.439,

т.2- писмо от НСлС – л.517, писмо от ГДИН – л.518, справка за пътувания на лице – български гражданин – л.529, справка за пътувания на лице – български гражданин – л.629 -630, л.7*, справка з асъдимост на К. С–тоянов С. – л.904, писмо от ОС – гр.Б. ведно със справки от база данни в деловодните програми – л.906-947,

т.3 - справки за съдимост на Л.Д. и Т.А. –л.1013, 1014, , справка за съдимост на И.С., Г.Г. и А.С. - л.1016-1023, справки от Община Б., Дирекция, „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ – л.1023-1031, справка от Агенция по вписванията – л.1032-1055, справка от ОД МВР – гр.Б., Сектор „Пътна полиция“ – л.1056, справка от Служба по вписванията – л.1060-1061, справка от Община Б., Дирекция, „Местни приходи от данъци, такси и реклама“  - л.1067, справка от ГДИН, Областна служба по изпълнение на наказанията – л.1069-1070, л.1102, справка от Затвора – гр.Б. – л.1103, справка от ОД МВР – гр.Б., Сектор „Пътна полиция“ – л.1108, декларация форма СПБ-1 №* г. на „Ф..“ЕООД – л.1136-1138, месечно извлечение от сметка –л.1139-1143, договори за заем, анекси към договори за заем и разписки – л.1144-1157, Ревизионен акт №* г. на „*“ ЕООД-л.1158-1163

От съдебното производство по НОХД №1164/2013 г.:

т.1 - Акт засмърт на К.К. – л.96, удостоверение за наследници изх.№11-00-2409/07.11.2013 г., издаден от Община Б.  – л.179-180 и л.208-209, справка от МВР – ГД „Гранична полиция“ – л.214-215,

т.2 - писмо от Глобул – л.294, справка от Мтел- л.296, писмо от НАП – л.308, писмо НСлС – л.361, писмо от МП, ГДИН – л.429, писмо от МВР, СДВР, Отдел ПКП – л.430, писмо от МВР, СДВР, Сектор „Български документи за самоличност“, справка от ВКП – л.534-544,

т.3  - писмо от МВР, ГД „Гранична полиция“ – л.842, писмо от МВР, Дирекция „Гранична полиция“ л.945, писмо МВР, ГД „Гранична полиция“ – л.995, писмо МВР, ГД „Гранична полициь“ – л.998, писмо от НАП – л.1050, писмо Глобул – л.1058, писмо НАП – л.1060, , писмо НАП -1064, писмо от Мтел –л.1066,

т.4 - писмо от НАП –л.1089, писмо МВР, ГД „Гранична полиция“, справка за съдимост на С.Й.З. – л.1298-1299, л.1307-1308 и бюлетини за съдимост – л.*0-*8, писмо от МВР, ОД МВР - гр.Б. - л.1325, справка МВР, ГД „Гранична полиция“ - л.1329-1330, писмо от ОД на МВР – гр.Б., 

т.5 - писмо от МВР – ОД МВР – Б. – л.1372, писмо от МВР – ОД МВР – Б. – л.1374-1375, справка БДС-л.1409, препис – извлечение от акт за смърт – л.1422-1423, писмо МВР, ОД МВР – л.1475 -1476, писмо МВР, ОД МВР – Б. – л.1478, писмо от МВР, ОД МВР – Б. – л.1503, писмо от МВР, ОД МВР – гр.Б. – л.1517-1518, писмо от МВР, ОД МВР – л.1541-1542,  , писмо от МВР, ОД МВР – л.1605-1606, писмо от МВР, СДВР, Отдел ПКП – л.1608, писмо от МВР, ОД МВР – Б. –л.1677, писмо от МВР, ОД МВР – Б. – л.1702, писмо от МВР, СДВР, Отдел ПКП – л.1714,

т.6 препис извлечение от Акт за смърт – л.1717, писмо от МВР, ОД МВР – Б.-л.1761, писмо от МВР, СДВР, Отдел ПКП – л.1836, справка от Агенция по вписванията относно притежавани от подсъдимите недвижими имоти /л.1885-*54/, справка от НАП – л.*55, справка от МВР, СДВР, Отдел ПКП – л.*56, справка от НАП – л.*57, писмо, ведно със справка от НАП, ТД на НАП – гр.Б. – л.*58-*63, уверение от Б.ки сводобен университет – л.2030, писмо от МВР, СДВР, Отдел ПКП – л.2049, епикриза на Л. И.С., - 2 бр.- л.2104 – 2105, оферта – л.2106, справка за съдимост на Л.Д. – л.2144, справка за съдимост за А.С. – л.2145-2147, справка за съдимост на И.М.С. - л.2148, справка за съдимост на Т.И.А. – л.2149, справка за съдимост на С.Д.Т. – л.2150-л.2152, справка за съдимост на Г.И.Г., писмо от Прокуротурата на РБългария, НСлС – л.2158-2159 и л.2161-2*, справка от МП, ГДИН – л.2163-2166, справка за съдимост на И.М.С. -л.2181, съдебно удостоверение – л.2182, Определение №496, 28.04.2014 г. на ОС – гр.Б. – л.2183, Определение №517/09.05.2014 г. на ОС – Б. – л.2184, Определение №564/07.05.2015 г.- л.2185, Протокол от 12.05.2015 г. по търговско дело №*3/2014 г. по описа на ОС – Б. – л.2186, Заявление по т.д.№*3/2014 г. от ББК, представлявана от К.С. – л.2187-2189, Заявление от ББК, представлява от К.С. по т.д.№*3/2014 г. на ОС – Б. – л.2*0-2*2,Заявление за отвод по т.д.№*3/2014 г. на ОС – Б. от ББК представлявана от К.С.С. – л.2*3-2*4, справка за съдимост на С.Т. – л.2*6-2*8, справка за съдимост на Г.г., л.2*9, справка за съдимост на Л.Д. - л.2200, справка за съдимост на А.С. – л.2201-2203,

т.7 – писмо МВР – СДВР, отдел ПКП – л.2235, вносна бележка от 09.04.2010 г. - л.2249, преводно нареждане от 20.06.2014 г. – л.2253, писмо от МВР – ГД БОП, Сектор БОП – гр.Б. – л.2259, както и въз основа на протоколите, които са наразделна част от  веществените доказателствени средства и самите веществени доказателствени средства, изготвени вследствие експлоатация на специалин разузнавателни средства, съдържащи се в т.1 до т.12 от класифицираните материали по делото и предявените по реда на чл.284 от НПК веществени доказателствапо делото.  

По отношение на показанията на свидетелят К.К. съда стигна до извода, че следва да ги изключи от доказателствения материал по делото. Свидетелят К.Н.К., е починал на 18.01.2013 г., като е издаден Акт за смърт №0148/07.02.2013 г., от район „Красно село“, С..  С оглед на това обстоятелство към материалите по делото са приобщени показанията дадени от това лице в хода на проведеното по делото съдебно следствие по НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – Б. /л.575-579, т.2/. В последствие в хода на съдебното следствие е установено, че св.К. е давал свидетелски показания по воденото досъдебно производсто и като свидетел с тайна самоличност № 1  /л.59-60, т.1/. Съда намира, че не следва да цени и да се позовава мотивите си на показанията на св.К.К., които са събрани в хода на досъдебното производство и съдебното производство, както тези дадени в качествотона явен свидетел, така и тези дадени като свидетел с тайна самоличност №1. Съда по реда на чл.123, ал.6 от НПК е отменил мярката за защита взета по отношение на св.К., тъй като е намерил, че опасността за неговото здраве и живот са отпаднали с оглед на настъпилия юридически факт на неговата смърт. По делото са приложени документите находящи се в представителя на Специализираната прокуратура и съдържащи самоличността на свидетел с тайна самоличност №1, които са молба от К.Н.К. /л.1402, т.5 от НОХД №1164/2013 г./, Постановление от 21.10.2008 г. на прокурор Д.кова при ОП – гр.Б., с което на осн. чл.123, ал.2, т.2 и т.4 от НПК по отношение на лицето е взета мярка за защита “запазване в тайна на неговата самоличност“ /л.1404-1406, т.5 от НОХД№ №1164/2013 г./, протокол за разпит със самоличността на лицето от 21.10.2008 г. от разследващ полицай /л.1406-1407, т.5 от СП/, справка за лицето /л.1409, т.5/ и протокол за разпит пред съдия от 30.09.2011 г. по НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – Б. /л.1410-1411, т.5/ и допълнителен протокол от същата дата за разпит на свидетел с тайна самоличност №1 /л.1412-1413, т.5/. Налице е недопустимо натрупване на доказателствен материал изходящ от един и същи доказателствен източник без това да е известно на подсъдимите и на техните защитници. С оглед допуснатия дисбаланс в правата на част от страните в процеса, а именно подсъдимите и техните защитници,  съда намира, че единствения ефективен механизъм за  отстраняване на констатираното нарушение на чл.6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека е изключването на тези доказателства от доказателствената маса. Формално протоколите за разпит, които съда е инкорпорирал в материалите по делото отговарят на изискванията на НПК за събиране на доказателства и доказателствени средства, но начина по който се е стигнало до тяхното събиране, а именно първо разпит на свидетеля като явен, а след това като такъв с тайна самоличност прави тези доказателствени източници негодни. В случая е налице злоупотреба с доказателствени източници от страна на органите на досъдебното производство и натрупване на доказателства на които се придава вид, че са от различни източници, като всичко това е в полза на обвинителната теза. Съда е допуснал процесуално нарушение и е прочел показанията на свидетел с тайна самоличност №1, находящи се на л.59-60, т.1 от ДП, като е посочил, че те са дадени пред съдия по реда на чл.223 от НПК.След справка в протокола става ясно, че тези показания са дадени единствено пред разследващия орган и съда е неправилно ги е по реда на чл.281, ал.1, т.4, пр.2 от НПК /л.1440 на гърба/. С оглед на това съда не е приобщил показанията на АС №1 по съответния законов ред, поради което е поставен пред невъзможността да коментира тяхното съдържание, но това не е и необходимо с оглед достигнатото становище, че същите априори следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото, поради констатирано по-горе съществено процесуално нарушение допуснато при тяхното събиране.

   На следващо място съда намира, че не следва да цени и да се позовава при изграждане на изводите си по делото на показанията на  свидетеля Х.С.Т., който освен като явен свидетел е разпитан и в качеството на свидетел с тайна самоличност №5, с аргументи посочени по-горе по отношение показанията на св.К.. Видно от приложен препис извлечение от акт за смърт издаден от Община Б., св.Х.Т. е починал на 12.02.2010 г. Съда е разкрил самоличността на същия тъй като е намерил, че е отпаднала декларираната от него опасност за живота и здравето му – чл.123, ал.6 вр. ал.1 от НПК.

Тези показания не следва да бъдат ценени и поради друга прина. По делото са приложени документите съхранявани от Специализираната прокуратура и съдържащи самоличността на свидетеля, а именно протокол за разпит на свидетел от разследващ полицай при ОД МВР – Надя М.а от 25.03.2009 г. /л.1415-1416, т.5 от СП/, молба от Х.С.Т., /л.1417, т.5/, разпит по реда на чл.223 от НПК, пред съдия  от 25.03.2009 г.,  като към този момент от развитие на досъдебното производство вече подсъдимите са били привлечени в качеството на обвиняеми лица и е следвало да бъдат уведомени за провеждания разпит пред съдия на свидетеля и да им бъде предявен незабвно разпита на свидетеля. Този разпит е предявен по реда на чл.143, ал.2 от НПК на подсъдимия И.С., на подсъдимия Г.Г., Т.А. и А.С. /т.6 от ДП/. Липсват обаче доказателства да е предявен на подсъдимите С.Т. и защитника на подсъдимия Л.Д. – адв.С.К.. Липсват също така данни въпросите зададени към свидетел с тайна самоличност №5 от подсъдимия Г.Г., А.С. и защитника му да са зададени на свидетеля и същият да е отговорил на тях. Съда е приобщил чрез прочитането им показанията на св.Х.Т., разпитан като свидетел с тайна самоличност с идентификационен №5 /т.3, л.60-63/, дадени пред съдия по реда на чл.223 от НПК на 25.03.2009 г., на осн. чл.281, ал.1, т.4, пр.2 от НПК.  С приобщаването на тази показания чрез прочитането им в случай, че съда се позове на тях, би нарушил правото на справедлив процес, което имат подсъдимите лица по делото, регламентирано в чл.6 от ЕКПЧ. Това право обхваща задълженията за осигуряване на състезателна процедура, "равенство на оръжията", лично присъствие, допълнително изискуеми гаранции за защита срещу себеинкриминиране и т.н. – проявяващи се в различните процедури по наказателни и граждански дела. Изискването за "равенство на оръжията" – по същество означава всяка страна да разполага с еднакви възможности да участва в процеса, да има достъп и да познава доказателствата по делото. Минималните гаранции   са: да оспорва доказателствата, да подложи на проверка доказателствата на другата страна и да представя аргументите си, в случая подсъдимите и защитниците са били лишени от това право.

С прочитането на показанията на свидетел с тайна самоличност №5 съда е нарушил правилото на „равенство на оръжията“, тъй като подсъдимите и защитниците им са били лишени някой от тях да зададат върпроси – подсъдимия Т. и адв.К. в хода на досъдебното производство, в качеството на защитник на подсъдимия Джулрилов по отношение на който производството се води задочно, а на останалите подсъдимите да им бъде отговорено на поставените въпроси.

В хода на воденото по делото съдебно производство съда е инкорпорирал показанията на свидетел с тайна самоличност №2, дадени през друг състав на съда, находящи се на л.671 -672, т.2 от НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – гр.Б. /л.2056, т.6 от НОХД №1164/2013 г./, на които обаче не следва да се позовова. Съдебния състав по искане на защитниците на подсъдимите е констатирал съвпадение в самоличността на един от явните свидетели посочени в списъка към обвинителния акт и самоличността на свидетел с тайна самоличност №2 без да посочва кой точно е този свидетел. С оглед на горното от доказателствения материал следва да бъдат изключени и тези показания на основания, касаещи показанията на св.К. и Т., дадени в двойно качество по делото. 

Показанията на св.И.Н.Б., нямат каквото и да било отношение към повдигнатите обвинения на подсъдимите. Показанията на свидетелите С.М.С. и Г.С.С. също нямат пряко отношение към предмета на делото. Св. М. с показанията си  по никакъв начин не допринася за разкрИ.е на  обективната истина по делот.

Свидетелите Х.Т., Д.Д.П. /прякора му е Киното/, Н.К.С., Е.С.С. не изнасят в показанията си дадени в хода на съдебното следствие факти, които да имат отношение към предмета на делото.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

                                                                                                                  

         I.По обвинението за извършено престъпление по чл.321, ал.1 вр. чл.93, т.20 от НК за подсъдимия Л.Д. и за престъпление по чл.321, ал.2 от НК за подсъдимите Г.Г., И.С., А.С., С.Т. и Т.А..

Съда с присъдата си е признал подсъдимите Г.Г., А.С. и И.С. за това, че: През периода от месец Д. 2006 г. до 20.02.2009 г. са участвали в гр.Б. и Б.ка област в организирана престъпна група създадена с цел да върши престъпления по чл.252 от НК на територията на гр.Б. и Б.ка област – престъпление по чл.321, ал.2 от НК.

 Легалното определение на понятието организирана престъпна група се съдържа в чл.93, т.20 от НК. Според този текст организираната престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

Очертаната по-горе организирана престъпна група с участници Г.Г., А.С. и И.С. отговаря както на количествения, така и на темпоралния критерий залегнал в разпоредбата на чл.93, т.20 от НК. Престъпната деятелност е осъществявана от три лица, които са постигнали съгласие помежду си за един дълъг период от време да осъществяват престъпления наказуеми с лишаване от свобода за повече от три години, а именно таки. по чл.252 от НК. Налице е трайност и устойчивост на престъпните връзки между подсъдимите Г.Г., А.С. и И.С., като тази дейност е установено по безспорен начин от доказателствата по делото, че са я извършвали за периода от месец Д. 2006 г. до 20.02.2009 г., когато е задържан подсъдимия Г.Г. от органите на МВР. В това престъпно сдружение е нямало ясно изразен ръководител, който да дава разпореждания на участниците, да им поставя задачи, да следи за тяхното изпълнение и пред когото участниците да се отчитат. В престъпната група обаче е съществувала относителна йерархия. Тримата подсъдими са били равностойни участници, като двамата братя И. и А. С. са на относително по-високо ниво по простата причина, че те са разполагали с парични средства, които предоставяли на подсъдимия Г. да ги преотдава в заем срещу съответната лихва на крайния потребител. С оглед на това и решението дали съответния заем да бъде даден, срещу каква лихва и как да бъде обезпечен се вземало от тях, както и впоследствие събраните лихви и главница също били отчитани на двамата от подсъдимия Г.. Едновременно с това обаче и самите подсъдими А.С. и И.С. комуникирали директно с хората, на които са им необходими парични средства, и  след като извършели преценка на тяхната платежоспособност, давали в заем на такива потребители различни суми срещу заплащане на съответния процент месечна лихва.

Престъпната организира група с участници подсъдимите Г.Г. и братята А. и И. С. е съществувала и функционирала през един дълъг период от време, а именно от Д. месец 2006 г. до 20.02.2009 г. Престъпната дейност същите реализирали на територията на гр.Б. и Б.ка област. За началото на функциониране на престъпното сдружение и съгласуване на волите на участниците за осъществяване на престъпната дейност може да се направи извода от намерените и иззети записки при извършено претърсване и изземване от дома на подсъдимия И.  С. ***,  лявата част на жилището, което е с два входа /л.69 -72, т.2 от ДП/.  В иззета тетрадка със записки в нея с изобразени на корицата момче и момиче на мотор с надпис на етикета „И.М.С.“ на условно номериран лист на тетрадката №6, започващ с изписана на ръка дата – 06.01.2006 г., преправена на 2007 г. има записвания „ 01 число Audi  - 1500 -150  yes, 06.12 Poli – 8 000 – 800 лв. yes, 13.12 Св.Арх. – 10 000 – 1000 лв. 12% yes, 16.12. D. 100% - 600 – 80 лв. yes, 22.12 Св.Архитекта – 10 000 – 1000 лв. 12 % yes, 01.02. Г. – ¼ - 2000 %20 – 400-100/5% Г. – yes/, 02.01. Г&С. – 1000 %20 ¼ - 200-50 /5% Генч. Yes/. От така направените записвания, чиито автор съгласно заключението на съдебно-почерковата експертиза е подсъдимия И.С. става ясно, че същият е предоставял парични средства на различни лица, като на част от тях парите е давал на подсъдимия Г.. Подсъдимият Г. от своя страна за всяка предоставена сума и събрана лихва получавал възнаграждение от 5 % върху дадената в заем сума. По-надолу на посочения лист записките продължават, като има отбелязани суми дадени на лица – „Д.“ и „С.+ Г.“ – ¼ от дължимата лихва. На следващата страница също има записвания, от които може да се направи извода, че 5% от лихвата върху отпуснатите заеми е получавана от подсъдимия Г.Г.. В такъв смисъл е и записването и направените изчисления от подсъдимия И.С. „06.02. Г. ¼ +Р. – 2000 лв. 20 % 400-100 =300“.

За участието на подсъдимия А.С. в престъпната група и трайността на престъпните връзки между него и брат му И.С. от една страна и между този подсъдим и подсъдимия Г.Г. от друга, може да се направи извода от записванията направени в същата тетрадка от подсъдимия И.С. на лист 6, „yes 15.01. -2000 лв. „И. Митн.+Сакин 20 %“. Подсъдимия И.С. се обръща към брат си като С. или Сакин, което става ясно от разговорите записани чрез експлоатация на специални разузнавателни средства. Записването „И. Митн.“ касае свидетеля Х.Г., който към онзи момент е работел като главен митнически инспектор. Налице е устойчива връзка между членовете на организираната престъпна група, с оглед извършването на конкретните престъпления, за които тя е създадена, като зада бъде изпълнен състава на чл.321 от НК не е необходимо те да бъдат осъществени. По делото са събрани доказателства за реализирани вторични престъпни посегателства от подсъдимите Г.Г. и А.С. по чл.252, ал.2 от НК, които съда ще обсъди по-долу в мотивите си.

Извода за дейното и трайно участие на подсъдимия А.С. в организираната престъпна група може да се направи и от обстоятелството, че записки с посочени имена или прякори на лица, дължима сума и лихва, изписани ръкописно от подсъдимия А.С. /л.79, 80,81, т.2 от ДП/ са открити в частта на жилището, находящо се в гр.Б., ул.П. №*, ет.2, обитавано от подсъдимия И.С.. Съпоставени тези записки и таблици, открити и иззети в частите от жилище обитавано от двамата братя, прави впечатление, че в тях фигурират едни и същи лица – с посочени дати на плащане, имена или прякори, суми и дължими лихви, като има и записвания кога сумата е предадена на крайния потребител от подсъдимия Г.. На част от таблиците, иззети от дома на подсъдимия Г.Г. присъстват положени подписи от подсъдимия А.С., удостоверяващи обстоятелството, че той е получил посочените суми като лихва от съответния заемополучател посредством подсъдимия Г. /л.51 и 54, т.2 от ДП/.  Така констатираното не отговаря на твърденията на подсъдимите А. и И. С., че в този период от време Д. 2006 г. - 20.02.2009 г. са били в лоши отношения и не са поддържали контакти помежду си. Напротив от веществените доказателствени средства и веществените доказателства става ясно, че същите са били в Д. отношения и са извършвали системно и регулярно съвместно с подсъдимия Г. своята престъпна дейност по отдаване на парични средства на различни нуждаещи се лица срещу заплащането на лихва от 10 до 30 % месечно. За обстоятелството, че двамата братя са общували помежду си говори и това, че на един лист със записки, иззети от частта от жилището обитавана от подсъдимия И.С. – л.79, т.2 на лицето на листа фигурира почерка на А.С. с посочени имена на длъжници, дължими суми и лихви, а на гърба му фигурира пък почерка на подсъдимия И.С. със записване „на всяко 13-то и 22-ро число от месеца 10% лихва“.  

Съществуването и функционирането на престъпната група се установява и от записаните разговори вследствие експлоатация на специални разузнавателни средства. В един от разговорите  №23, т.12 /класифицирани материали/ на 27.11.2008 г. подсъдимия И.С. казва на лице с име Н. с прякор „М.“, който присъства в записките, изготвени от подсъдимия И.С., като „26.02. Н. Мазето – 4 000 лв. -15%“ на л.41 от тетрадка със сини корици и  на л.43 „26.07. „Н. Мазето – 4 000 – 15%“ да даде нещата на брат му – подсъдимия А.С., което отново е в противоречие с твърдението, че двамата братя са в лоши отношения и не си говорят. В разговора се говори за даване на нещо, и от смисъла му става ясно, че се касае за връщане на пари. В разговор №24, т.12 също подсъдимия И.С. се обажда на брат си подсъдимия А.С., като го нарича „С.“ и му обяснява, че Н. „М.“ трябва да му даде едни пари, които му дължи. От съдържанието на разговор №15, т.12 /класифицирани материали/ може да се направи извода, че подсъдимия И.С. се обажда на брат си подсъдимия А.С. и го нарича „брат ми“, това също е в потвърждение изводите на съда, че между двамата братя са съществували Д. взаимоотношения и комуникация. Има и друг записан разговор проведен между двамата братя - №18, т.11 /класифицирани материали/, в който разговор подсъдимия И.С. нарича брат си „С.“. В разговори №25 и №26, т.11 подсъдимия И.С. говори с други две лица, на които обяснява, че трябва да дадат парите на брат му подсъдимия А. С.о. От съдържанието на разговор №2, т.8, проведен на 28.10.2008 г.  става ясно,че подсъдимия И.С. и А.С. си говорят за продажба на автомобил и тече нормална комуникация между двамата братя.

Устойчивата престъпна връзка между подсъдимите Г. и И.С. както и извода, че подсъдимия И.  С. дава на Г.Г. пари, които да раздава на други хора срещу заплащане на лихва, и наличието на известна йерархия между двамата, се извежда от проведен разговор между двамата №41, т.12 /класифицирани материали/ в реплика казана от подсъдимия С. „…И си вдигай телефона, за кво съм та направил бизнесмен?“. В разговори №35 и №36, т.12 подсъдимия И.С. говори с подсъдимия Г.Г. и става въпрос за пари, като подсъдимия Г. заявява, че „Казах ти, че чакам тука да взема всичко и направо ше оправаме на куп, кво ше се занимаваме със….“. Съдържанието на разговора води до извода, че подсъдимия Г. след като събере парите от длъжниците следва да се отчете на подсъдимия И.С.. В разговор №36, т.12 подсъдимия И.С. казва на подсъдимия Г., че трябва да дава някакви пари.

За обстоятелството, че подсъдимия Г. системно се е занимавал  с  дейност по отдаване на парични заеми срещу лихва  съда прави извода и от заключението на съдебно-техническата експертиза по делото на мобилни телефони, иззети от домовете на подсъдимите и конкретно от дома на подсъдимия Г., телефон „Нокия“ с ИМЕЙ:3*. Така например съобщение, получено от тел.* на 16.02.2009 г. в 01:17:14 часа, гласи: „Г. вдигни много съм на зор ако ти нямаш трябва да звънна на С..“/С. -видно от други разговори така са се обръщали към подсъдимия А.С./“. От текста на съобщението може да се направи извод за знанието у хората търсещи заеми за обстоятелството, че между подсъдимия Г. и подсъдимия А.С. /по прякор/ „С.“ или „С.“, съществува връзка и че двамата работят както заедно така и поотделно при отдаването на парични заеми срещу лихва.

 Видно от съдържанието на записаните разговори при експлоатацията на специални разунавателни средства в т.8 от секретните материали,  подсъдимия А.М.С. е осъществявал регулярна комуникация с подсъдимия Г.Г. и брат му подсъдимия И.С. с цел даване на пари в заем срещу лихва. Записани са множество разговори, касаещи връщането или даването на пари на заем срещу лихва с различни лица.В някой от разговорите подсъдимия А.С. прекъсва събеседника си, като прави забележка, че не трябва по телефона за се говори за пари и отдаването им в заем разговор №23, №49, т.8. Така например в разговор №1, т.8 от секретните материали неустановено лице казва на подсъдимия А.С., че е взел пари от някого, но само за лихвите, като другите пари щял да оправи по-нататък, което потвърждава факта, че подсъдимия А.С. активно се занимава с дейност по отдаване на пари в заем срещу лихва.  Записаните разговори в т.8, №5, №7,  №12, №18, №21, №25, №27, №30,№33, №48, №51 също са в смисъл отдаване пари назаем или тяхното връщане на подсъдимия А.С..

От съдържанието на записани разговори №37, 38, 40, т.8 /класифицирани материали/ става ясно, че подсъдимия А.С. разговаря със св. Д. К. за пари, които са на подсъдимия А.С. и иска да му бъдат върнати. В разговор №41 св.К. се оплаква, че два месеца не може да събере парите, не знаел кой колко има да дава /това сочи на обстоятелството, че св.К. също е участвал в осъществяваната от подсъдимия А.С. дейност по даване пари на заем срещу лихва/.

 За начина на отпускане на заеми срещу лихва става ясно и от показанията на свидетел с тайна самоличност №3. Същият разказва, че парите за заем били предоставени от Венци Чамурджиев, които ги давал на други две лица, които в йерархията били под него – подсъдимите Т.А. и Л.Д., а от страна на Д. парите били предавани на И. и А. С. и С.Т..    

От тези показания се установява дейността на двамата братя И. и А. С. по осъществяване на незаконна банкова дейност чрез предоставяне на заеми срещу лихва, както и определяния от тях месечен лихвен процент от 10 % до 30%. Твърденията на този свидетел по отношение участието на подсъдимия Л.Д., подсъдимия Атанас Т.  и С.Т. в цялата тази схема на отдаване на пари в заем срещу лихва, не кореспондират с други доказателства събрани по делото и остават изолирани. Освен гореизложеното налице е и забрана присъдата да се основава само на показанията на свидетел с тайна самоличност, съгласно чл.124 от НПК.

С оглед натрупания голям оборот на отдадени в заем суми на различни лица, подсъдимите Г.Г., А.С. и И.С. си водели и счетоводство всеки сам за себе си. Това става ясно от откритите и иззети от домовете им записки на тетрадки и листове, в които записвали имената или прякорите на лицата, на които е отпусната в заем сума и дължимата лихва, както и дали е изплатена лихвата и част от главницата. Открити са  и иззети графици за събиране на заетите суми по месеци, като лицето, което е получило сумата от длъжника полагало своя подпис в тези таблици. Така в открита таблица в дома на подсъдимия Г.Г. л.50, т.2 от ДП, л.52, т.2, св.С.Г. е полагал подпис срещу отдадените в заем суми, от където може да се направи извода, че и той е участвал в дейността по отдаване на суми в заем срещу дължима лихва. От тук пък следва логическия извод, че същия има интерес да дава показания единвствено в интерес на подсъдимите, защитавайка себе си, а не такива отразяващи възприети от него обективни факти и събития.

Подсъдимите Г.Г., А.С. и И.С. са имали знанието, че са част от престъпна група и поведението им е подчинено на едно общо решение за извършване на определена категория престъпления, след съгласуване на волите им. В разговор №120, т.№11, Г. заявява: „Стига си говорил по телефона лихви –млихви, глупости, защото ще ме приберат в затвора заради такива тъпотии.“, от което може да се направи извода за знанието му, че върши престъпление.

Подсъдимите са контактували ежедневно помежду си, както по телефона, така и на лични срещи, във връзка с координиране на престъпните си действия – отдаване на пари в заем срещу заплащането на лихва, и събирането на главницата и лихвите. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на Д.ието си, предвиждали са обществено опасните му последици и са целяли тяхното настъпване, като са осъществили Д.ието при условията на пряк умисъл.

Настоящият съдебен състав е намерил, че в хода на проведеното разследване в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес не са събрани достатъчно по обем и категоричност доказателства за съпричастността на подсъдимите Л.Н.Д., С.Д.Т. и Т.И.А. към престъпно сдружение, очертано в обвинителния акт, действащо на територията на България в в гр.Б. и Б.ка област, създадено с цел да върши престъпления по чл.252 от НК.

Изпълнителното Д.ие ръководенето на организиранапрестъпна група се изразява в определяне на дейността на групата, начина й на функциониране, както и разпределяне функциите на останалите членове във същата, чрез даване на разпорежданията по отношение на участниците, насочване на действията им към реализиране на общата цел на организираната престъпна група в случая извършване на престъпна дейност по отдаване на парични заеми с голяма лихва без да имат необходимото разрешение за това съгласно Закона за кредитните институции. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства не може да се направи по безспорен и несъмнен начин извода, че подсъдимия Л.Д. е ръководил организирана престъпна група за периода от месец Д. 2006 г. до 20.02.2009 г. с посочените в обвинителния акт вариращ брой участници. В хода на наказателното производство не бе установено наличието на лично познанство между този подсъдим и подсъдимия С.Т.. Липсват и доказателства в насока наличие на йерархични отношения между този подсъдим, който да е държал в подчинение останалите подсъдимите лица – А.С., И.С., С.Т., Т. А. и Г.Г., на които да е давал разпореждания във връзка с функционирането на престъпното сдружение създадено с цел да върши престъпления по чл.252 от НК. Установи се от обясненията на подсъдимия Т.А. и в определена степен от показанията на св. К.С. за наличието на познанство и бизнес отношения между подсъдимите Д. и А.. Записан разговор №13, т.11 /секретни материали/ между подсъдимия Г. и Д., от който може да се направи извода за познанство между двамата, но не и за престъпно поведение от страна на Д..

Не се установи подсъдимият Д. да е финансирал дейността на организираната престъпна група описана в обвинителния акт, като е предоставял парични средства на подсъдимите Г.Г., И.С. и А.С., които те да са предавали на крайните заематели срещу по-голяма лихва. Не са установени пряки или опосредени чрез някои от другите подсъдими контакти с подсъдимия С.Т. във връзка с дейността на престъпното сдружение. Както съда посочи по-горе от обясненията на подсъдимия Т.А. и от представените в хода на воденото съдебно следствие по НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – Б. /л.1144-1157, т.3/ писмени доказателства става ясно, че през 2005 г. до 2007 г.  фирма  „Ф..“ ЕООД, представлявана от подсъдимия Т.А. многократно е отпускала заем в големи размери на“*“ ЕООД, представлявано от управителя Л.Н.Д..

Търговски  отношения са имали помежду си подсъдимия И.С. и подсъдимия Л.Д. във връзка с Договор за посредничество от 01.06.2008 г. за възлагане продажбата на собствения на подсъдимия С. апартамент, находящ се в к.к.С.Б. –запад, Община Н., представляващ апартамент №5, на трети жилищен етаж на блок 5, секция 2. Това писмено доказателство кореспондира и с обясненията на подсъдимия И.С. в тази им част, касаеща взаимооношенията му с подсъдимия Д.. Впоследствие на 08.08.2008 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на посочения недвижим имот между подсъдимия И.С. и В.а.з., гражданин на Р., като уговорената цена е 60 000 евро. При експлоатацията на специални разузнавателни средства има записан един разговор проведен между подсъдимия Л.Д. и И.С.. От съдържанието на комуникацията може да се направи извода, че подсъдимия С. иска от Д. да му предаде сумата от 10 000 евро, платена от купувача на апартамента цена. Горното се установява от съобщение №*, с което са преведени 21  421,40 евро за плащане на апартамент с получател И. С. от обясненията на подсъдимия И.С.. В разговора обсъждат спортни състезания и тяхната организация от страна на подсъдимия Д., обсъждат пазара на недвижимите имоти, както и бизнеса на Д., както и други теми, които не са предмет на настоящо производство и нямат връзка с него. Тез ипарични средства впоследствие са предадени на подъсдимия И.С. от св.Н.Т., поради отсъствието от офиса на подъсдимия Д..

  По отношение на познанството на подсъдимия А.С. с подсъдимия Л.Д. от показанията на св. А.Г.  може да се направи извода, че двамата с Д. и с брат му И.С. са тренирали  карате в една и съща спортна зала – зала „А.“ в гр.Бругас. Това става ясно и от обясненията на подсъд.А.С..

Съда намира, че от големия по обем събран и проверен доказателествен материал по делото не може да се направи извода, за осъществено от подсъдимия Л.Д. престъпно поведение по ръководене на организирана престъпна група, а от подсъдимите С.Т. и Т.А. за участие в тази група, с посочена в обвинителния акт цел да върши престъпления п очл.252 от НК. Вследствие извършените претърсвания и изземвания в жилищата и леките автомобили на подсъдимите Г.Г., А.С., И.С., С.Тенекджиев и св.С.Г. са иззети множество веществени доказателства – записки, таблици и тетрадки, както и други документи, в който са документирани извършваните действия по отдаване на парични суми срещу съответната лихва, най – често в размер на 20 % от организираната престъпна група с участници – Г.Г., А.С. и И.С.. В тези записки и таблици никъде не фигурират имената или пък прякори на тримата подсъдими Л.Д., Т.А. и С.Т.. Единствено на лист от тефтер /л.60, т.2 от ДП/, иззет при извършено претърсване и изземване от апартамент обитаван от Г.И.Г.,*** има записване: „Л., 15 000 10% и посочени дати, както и „1000 Г. – 17.04.2008 г.“, както и изписани други имена „С.“, „И.“, „Димо – И.“ и цифри и дати под тези имена. От заключението на изготвените по делото графически експертизи обаче става ясно, че не може да бъде установен автора на тези записвания, тъй като текста е ръкопечатен  и не намира отражение в представения сравнителен материал, поради което не може да се установи дали са изпълнени от подсъдимите А.С., И.С., С.Т., Г.Г. или С.Г..

В показания дадени от свидетелят П.Д.Г.   в хода на досъдебното производство на 24.02.2009 г. /л.32, т.3 от ДП/ и инкорпорирани към материалите по делото, чрез прочитането им този свидетел  сочи, че вземал пари на заем от Г.Г. - различни суми с лихва 20%, като знаел, че тези пари са на Сашко – подсъдимия А.С., който му се обаждал да пита кога ще връща парите. Чувал бил, че Сашко взема парите от Л.Д.. Това твърдение,  представляват само възпроизвеждане на слухове, а не на факти лично възприети от свидетеля и от тях не може да се направи извода за наличието на престъпни връзки между подсъдимите  Л.Д. и А.С., а по тази линия и с подсъдимия Г.Г., още повече че не са в корелация, с което и да било друго доказателство по делото.

На следващо място св.П.П. в показанията си дадени в хода на досъдебното производство /т.3, л.21-22/ и прочетени  на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК заявява, че парите, които подсъдимия А. дал в заем били на Л.Д., на когото след това се отчита, като описва и схемата за изплащане на парите. Всичко това той заявява, че знае от св.К.С., чиито показания обаче съда по-надолу в мотивите си ще обсъди подробно, са изключително противоречиви и взаимноизключващи сравнени с тези от досъдебното производство и писмените доказателства по делото и не следва да бъдат ценени в по-голямата им част.  Св.П. *** св.С., а не свои лични наблюдения върху дейността на тези лица. От своя страна пък св.К.С. сочи, че знае, че част от отпуснатите му в заем средства от подсъдимия А. били собственост на подсъдимия Д..   По делото са представени доказателства за наличието на бизнес и финансови отношения между подсъдимите Л.Д. и Т.А. във връзка с отпускане на заеми от страна обаче на дружество управлявано от подсъдимия А. на дружество управлявано от подъсдимия Д., а не както твърди св.С..  

Св.Н.Т. близък приятел и съдружник във фирма „М.“ ООД, на подсъдимия Л.Д. твърди, че не му е известно подсъдимия Д. да е раздавал пари срещу лихва на различни граждани, както и не е имало средства на фирма „М.“ ООД, които да са били раздавани в заем  срещу лихва.

По отношение обвинението за участие на подсъдимия С.Т. в организирана престъпна група очертана в обвинителния акт, съда намира, че единствено установеното с категоричност по делото е наличието на приятелство между подсъдимия С.Т. и подсъдимия А.С., както и познанството на Т. с брата на подсъдимия А.С. – подсъдимия И.С.. Тримата заедно със св.Л.К. тренирали бойни изкуства и посещавали фитнес клубове и дискотеки в гр.Б.. не се установи от доказателствата по делото, че подъсдимия Т. е имал определена задача в организираната престъпна група, която била свързана с принудително събиране на отпуснатите в заем средства.

          Доказателствата, които са събрани във връзка с повдигнатото обвинение на подсъдимия С.Т. да следните:

Разпита на свидетеля С.В.П., който сочи, че е приятел на подсъдимия С.Т. /л.1185-1186, т.4 от НПХД №1164/2013 г./. През 2007-2008 г. свидетелят имал нужда от пари – 4000 лв. за това помолил подсъдимия Т. да му услужи с тази сума. Подсъдимия Т. му услужил, като не е определял изплащането на лихва върху тази сума. Св.П. имал затруднения с връщането на парите за това обещал на подсъдимия Т., че ще почерпи за това, че се е забавил да върне парите. Успял да върне само част от заетите му от подсъдимия Т. парични средства. В прочетените на осн. чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 и 2, пр.2 от НПК показания на свидетеля от досъдебното производство, находящи се на л.49-50, т.3 от ДП свидетелят е заявил, че на 02.11.2008 г. е получил сумата от подсъдимия Т. с уговорката да изплаща 20 % лихва на месец. Сочи също така, че знае че парите, които взел от С.Т. фактически били на Сашко, но поради това, че се познавал по-добре със С.взел парите от него. Твърденията  на св.П. изнесени в показанията му от досъдебното производство, че е взел процесната сума срещу задължението да изплаща лихва, от които същият се отрича в съдебното производство, не се потвърждават и не кореспондират с каквито и да било други доказателства по делото. Тези показания противоречат и на твърдението на подсъдимия Т., че действително парите били негови и ги е предоставил в заем на св.П. без да дължи лихва, тъй като двамата били приятели.

  В показанията си свидетел с тайна самоличност №4 сочи, че негови познати са вземали на заем пари от подсъдимия С.Т., но не може да посочи срещу каква лихва.  В разпита от досъдебното производство сочи, че лихвата на която подсъдимия Т. давал пари на заем била 30%. Показанията на този свидетел обаче са производни, тъй като същия възпроизвежда това което знае от разкази на свои познати, а не свои лични възприятия и наблюдения.

На следващо място в показанията на свидетел с тайна самоличност №3 /*2-*3, т.5 от СП/ се съдържат твърдения, че подсъдимият С.Т. работи в група с подсъдимите И.С. и А.С., като информацията я има от 2005 г. С.Т. е в групата от 2006 - 2007 г., като тримата подсъдими дават пари на заем срещу лихва от 20% на нуждаещи се хора. Подсъдимият Т. давал най-често на заем суми от 2 000 до 5 000 лв. в заем срещу 30 % лихва.  Други доказателства освен показанията на свидетели с тайна самоличност №3 и №4, които в определени техни части са производни по своята природа, не са събрани по делото относно това подсъдимия С.Т. да е участвал при отдаването на парични средства в заем срещу лихва заедно с подсъдимия А.С., както и да е осъществявал действия по принудителното събиране на тези суми. Не са събрани доказателства и относно наличието на трайни престъпни връзки връзки между подсъдимия Тенекджиев и останалите подсъдимите за реализиране на престъпления по осъщствяване на банкови сделки без необходимото разрешение за това съгласно Закона за кредитните институции.

 От събраната доказателстелствена съвкупност по делото безспорно се установява обстоятелството, че действително братята И. и А. С. са се занимавали активно с лихварска дейност като са предоставяли самите те или чрез подсъдимия Г.Г. пари на заем срещу лихва на различни граждани. Не се установява обаче от други доказателства освен показанията на свидетел с тайна самоличност №3 описаната пирамидална структура, като и участието в групата на подсъдимия Л.Д., който е сочен от прокуратурата като ръководител, и подсъдимите С.Т. и Т.А. като участници. Ръководенето и участието в такава организирана престъпна група означава подсъдимите Л.Д., Т.А. и С.Т. да са изразили съгласие – писмено или устно или пък с някакви действия своята воля за ръководене и участие в групата, която съществува от месец Д. 2006 г., както  и да са имали знанието за целта, за която е създадена въпросната група. Липсват събрани каквито и да било доказателства, от които да се изведе извода, че подсъдимите А. и Т. са дали съгласие за участие в такава ОПГ, и респ. са извършили реални действия във връзка с участието си. Напротив от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че липсват такива волеизявления от страна на подсъдимите. 

Вследствие експлоатация на специални разузнавателнисредства е записан разговор №42, т.8 /класифицирани материали/  между Т.А. /Т./  и подсъдимия А.С., като подсъдимия А. пита С. дали има от онези работи зада му прати един човек. С. му прави забележка, да не говори такива работи по телефона. От горното може да се направи извод, единствено, че подсъдимия А. е наясно с извършваната престъпна дейност по отдаване на заеми от подсъдимия А.С. и насочва клиент към него.

По делото са разпитани в качеството на свидетели К.Т. и Д.Т., които разказват за свои финансови отношения с подсъдимия Т.А. през 2005 г. и 2008 г., които обаче по никакъв начин  не спомагат за разкрИ.е на обективната истина по делото. Разпитана е и св. В.П. /л.1200 на гърба от НОХД №1164/2013 г./  разказва, че познава подсъдимия Т.А.. През 2001 г. взела от него назаем сумата от 1000  щатски долара и трябвало да върне 1100 щатски долара.  Тези показания на първо място касаят един период много назад във времето от този за които в обвинителния акт се твърди, че подсъд.А. е участвал в организирана престъпна група създадена с цел да върши престъпления по чл.252 от НК – отдаване на заеми  с лихва без необходимото за това разрешение по закон.

Показанията на горепосочените свидетели по никакъв начин не установяват наличието на престъпни връзки между подсъдимия А. и някой от останалите подсъдимите по делото. 

С оглед така констатираната от съда липса на достатъчно доказателства от които да се изведе извода, че подсъдимия Л.Д. е  реализирал състава на чл.321, ал.1 от НК, а подсъдимите С.Т. и Т.А. на чл.321, ал.2 от НК, съда на осн. чл.304 от НПК е оправдал подсъдимите Г.Г., А.С. и И.С. да са участвали в организираната престъпна група заедно с подсъдимите С.Т. и Т.А., която да е била ръководена от подсъдимия Л.Д..

 

II. ПРАВНИ ИЗВОДИ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПО ЧЛ.252 от НК.

1.По обвинението на Г.Г. за престъпление по чл.252 от НК.

В чл. 252 НК е предвидена забрана за извършване на банкови сделки /кредитиране/ в отклонение от установения правен ред. Когато системно /по занятие/ се предоставят заеми на други лица срещу възнаграждение /лихва/ за ползване на заетата сума, се касае за кредитиране чрез получаване на печалба, което е типична банкова дейност, поставена под разрешителен режим /Решение № 122 от 30.04.2009 г., по н. д. № 88/09 г. на ВКС, ІІІ НО/.

 За да е осъществено от обективна страна престъпното Д.ие по смисъла на чл. 252, ал. 2 вр. ал.1 от НК

, свързано с понятието "банково кредитиране", кумулативно следва да са налице следните материалноправни предпоставки - да липсва разрешение за извършване на банкова дейност, банковите сделки да се извършват по занятие - да бъдат основен или допълнителен източник на доходи и средства за препитание за дееца. Сделките в случая банковите такива следва да са поне три, което говори за наличието на престъпление на системно извършване. Зада бъде реализиран квалифицирания състав на чл.252, ал.2, пр.2 от НК следва деецът да е получил значителни неправомерни доходи вследствие на незаконно извършваната от същия банкова дейност.

Съда е признал подсъдимия Г., за виновен в това, че: През периода от месец март 2007 г. до края месец октомври на 2008 г., в гр.Б. като физическо лице, без съответното разрешение по чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции, /обн.ДВ бр.59/21.07.2006 г. в сила от 01.01.2007 г./, извършил по занятие банкови сделки по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 от Закона за кредитните институции – отпускане на заеми  в български лева срещу лихва, за която дейност се изисква такова разрешение, като предоставил заемите на различни лица, както следва:

През месец март-април  2007 г. предоставил заем срещу лихва на С.К.Р., в размер на 30 000 лв., с петнадесет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по предоставения заем е в размер на 21 000 лв.

 През месец март-април 2008 г. предоставил заем срещу лихва на С.К.Р. в размер на 20 000 лв., с десет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по предоставения заем е в размер на 13 500 лв.

През месец октомври 2008 г. е предоставил заем срещу лихва на И.И.Н., в размер на 20 000 лв., с двадесет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по предоставения заем е в размер на 4 000 лв., като с тази си дейност е получил значителни неправомерни доходи в общ размер от 38 500 лв./тридесет и осем хиляди и петстотин лева/- престъпление по чл.252, ал.2, пр.2 вр. ал.1 от НК. 

 

 

 

  

В мотивите си съда следва да обсъди всяка една сделка по предоставяне на заем от страна на подсъдимия Г., както и да прецени дали тези сделки отговарят на критерия банкова сделка съгласно разпоредбата на  чл.2, ал.1 и ал.2 от Закона за кредитните институции. Действията на подсъдимия Г. са регулярни и системни, като същия демонстрира един и същи подход за осигуряване връщането на заема и реализация на печалба като определя лихва в размер от 10 до 30% месечна лихва върху отпуснатия размер. При осъществяването на тази дейност при отдаване на парична сума срещу дължима лихва, безспорно се налагат извода за целенасоченост при извършването им, за да се реализира неправомерен доход. През инкриминирания период от месец март 2007 г. до края месец октомври на 2008 г. същият е реализирал три такива сделки, като в резултат на извършваната от него  дейност е получил значителни суми под формата на лихви в размер на 38 500 лева. Последните се явяват престъпния резултат - реализирани от Г.  "неправомерни доходи", тъй като са придобити чрез извършване на банкова дейност в нарушение на установените разпоредби, без съответноот разрешение по Закона за кредитните институции, каквото подсъдимия е невъзможно да получи в качеството си на физическо лице. В случая тези доходи са "значителни" по своя размер и периода от време, за който е кумулиран този доход.

По отношение на свидетелят С.Р. съда намира за безспорно доказано от събраните доказателства по делото, че подсъдимия Г.Г. е предоставил два на брой заема срещу заплащане на лихва от св.С.Р., а именно през месец март – април сумата от  30 000 лв. срещу 15 % месечна лихва, като общата сума на платените лихви е в размер на 21 000 лв. Вторият заем, който получил св.Р. от подсъдимия Г. бил през месец март –април 2008 г. Заемът, който бил отпуснат е в размер на 20 000 лева, с десет процента месечна лихва, като длъжника изплатил като лихви сумата в размер на 13 500 лева.

Съда дава в. на показанията на св.Р. дадени по реда на чл.223 от НПК пред съдия в хода на воденото досъдебно производство, които съда е инкорпорирал към доказателствения материал чрез прочитането им, тъй като същите са подредени, логични и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, а именно  веществените доказателствени средства – записани проведени телефонни разговори с подсъдимите Г.Г. и И.С. и веществените доказателства иззети, от домовете на подсъдимите по делото, а именно направени записки на листи и тетрадки, където навсякъде присъства запис „архитекта“, сумата която дължи и дължимата лихва, както и отразяване дали тя е заплатена.

В съдебно заседание проведено на 24.02.2014 г. св.Р. заявява, че с подсъдимия Г. са си разменяли единствено взаимно суми от по 100-200 лева, без да са определяли лихви.  Съда намира, че не следва да кредитира твърденията изложени в тези показания, тъй като видно от веществените доказателства става въпрос за много по-големи суми и от давани в заем срещу заплащане на съответната лихва. Съда не следва да кредитира показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебното следствие по НОХД №296/2011 г. по описа на БОС, които са приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им и в тази им част, в която заявява, че за взетата сума от 20 000 лева, която получил от подсъдимия И.С.,  не следвало да изплаща лихва. Тези показания противоречат на веществените доказателства, както и на проведените разговори, записани при експлоатацията на специални разузнавателни средства. В записки иззети от дома на подсъдимия И.С.,*** става ясно, че той е записал св.Р. като „архитекта“ или „С.“ и има посочени суми и лихви.Така в тетрадка с надпис на нея „И.М.С.“, с изображение на корицата мъж и жена на мотор, иззета по делото под дата 06.01.2006 г. е записано 13.12. „Св.Архит. -10 000 -1 000 лв., 12% „yes“. Тези записки продължават като е налице отбелязване „15.01 – 8 000 лв. /СВ+Г. 10%“, след това „27.01. – 5 000 лв -С. + Г. 10 %“. След това има записване на следващата страница под Febr –„ 13.02.- Св.Арх. – 10 000 лв.-12% - 1200“ – задраскано. Също така на следващата страница започваща с обозначение „Febr.“ има записване „18.02 С. - /Генч./ - 3000 - 15%“. От горното става ясно, че св.Р. многократно е вземал пари на заем от подсъдимия Г., които пък са му били предоставени от подсъдимия И.С. и винаги върху сумите е имало начислена лихва, каквато е била и утвърдената практика в организираната престъпна група, видно от отчетността, която си е водил подсъдимия И.С.. В записките подсъдимия И.С. си отбелязвал, че дадените в заем суми на св.Р. са предоставени посредством подсъдимия Г.. В иззети записки, чийто автор е пък подсъдимия А.С. – л.80 и л.82, т.2 от ДП също фигурира записване „архитекта“  на л.80 сумата от 10 000 лв. и лихва 2 000 лв., която е задраскана и на л.81един път – „архитекта 10 000 лв., лихва 2000 лв.“ и след това на същата страница отново „архитекта  - 1000 лв. -200 лева.“

Показанията на св.Р. дадени пред съдия по реда на чл.223 от НПК, си кореспондират на следващо място и с иззетите веществени доказателства от   жилище находящо се в гр.Б.,  ж.к.“С.“, бл.7, вх.4, ет.1, ап.3, обитавано от подсъдимия Г.Г., в частта относно изложените твърдения, че паричните средства отдавани в заем са собственост на братята И.С. и А.С.. Така в таблица /л.51, т.2 от ДП/ с обозначение „септмври“ е направено записване „архитекта г“ – сума – 20 000 лв., лихва – 4 000 лв. На тази същата таблица е безспорно установено, че положените подписа са с автор – подсъдимия А.С., на когото се е отчитал подсъдимия Г.Г.. В таблица /л.53, т.2 от ДП/ отново на две места фигурира записване „архитекта г“ – сума 3000 лв. и лихва 600 лв. и „ архитекта г“  сума – 5000 лв. и лихва 1000 лв.  Същото записване фигурира и в таблица находяща се на л.54, т.2 от ДП.

На следващо място показанията на св.Р. са в корелация и с веществените доказателствени средства изготвени вследствие експлоатация на специални разузнавателни средства. От провежданите телефонни разговори между подсъдимия Г. и св.Р. става ясно, че съдържанието им касае връщането на пари. Така например в разговор №8, т.11 /дата 04.11.2008 г./ подсъдимия Г. се обажда на св.Р. като го пита дали ще връща, като Р. му отговаря, че не може, тъй като няма преводи. Проведеният разговор №59, т.11/секретни материали/ на 27.11.2008 г. в 12,14 часа между двамата потвърждава разказаното от св.Р. в разпита му пред съдия в хода на досъдебното производство, че парите, които са му дадени в заем не са собственост на подсъдимия Г.. В разговора подсъдимия иска от св.Р. да му даде пари, тъй като има големи проблеми с тези пари дето С. – /подсъдимия А.С./ му ги е дал. От разговор №60, т.11 също със св.Р. става ясно, че подсъдимия Г. трябва спешно да събира пари, които е раздал срещу лихва, тъй като трябва да ги даде на следващия ден и има големи ядове. От разговор №74, т.11, проведен на 08.12.2008 г. между подсъдимия Г. и св.Р., може да се направи извода, че той не е намерил пари зада се издължи на Г.. Подсъдимия Г. му казва да се обади на И. – подсъдимия И.С. зада се разбере с него, което също кореспондира с установеното, че дадените в заем пари на св.Р. са собственост на братята И. и А. С..

От веществените доказателствени средства – записани разговори от мобилни телефони между св.Р. и подсъдимия И.С. може да се направи извода, че двамата провеждат разговори по повод на дължими от страна на свидетеля парични средства. Разговори с такова съдържание са №10, №13, т.12, което е в синхрон със заявеното от св.Р. в съдебно заседание на 24.02.2014 г., че е получил отделно от получените от /л.492, т.2 от СП/ подсъдимия Г. пари в заем и 20 000 лв. от подсъдимия И.С.. Това се потвърждава и от записките намерени в дома на подсъдимия И.С., в които св.Р. е записан като „архитекта“ и противно на твърденията на свидетеля са посочени  и определени и респ. заплатени лихви върху отпуснатата в заем сума. Следователно отделно от получените от Г. пари той е получавал такива и от подсъдимия И.С..

От материалите по делото става ясно, че св.Р. в периода 2006 г. - 2009 г., често е посещавал казината в гр.Б. зада играе хазарт и  е изпадал в положение да търси пари на заем, като съда отдава промяната на показанията му на стремежа му да оневини подсъдимия Г., с който и самия свидетел, и подсъдимия Г. сочат, че са в близки приятелски отношения. Нелогични съда намира обясненията на св.Р., дадени в съдебно заседание на 24.02.2014 г., че дори той се учудва на тези показания, който е дал в хода на досъдебното производство. Твърди, че не е чел протокола, само се подписал и си тръгнал. Различно е обяснението, което св.Р. е дал за наличието на съществени противоречия в това, което е заявил пред съдебен състав в ОС – гр.Б. и то е че, същия е бил стресиран и че разследващия полицай го подвеждал при провеждане на разпита пред съдия. Също така твърди, че нямал спомен как е протекъл разпита пред съдия, които са две взаимноизключващи се твърдения. Дава пред ОС – гр.Б. объркани обяснения, че при ареста му септември месец 2009 г., полицаите му казали, че ако свидетелства срещу лихварите ще го оневинят, като разпита му пред съдия в досъдебното производство е проведен на 21.02.2009 г., седем месеца, преди арестуването му както св.Р. твърди. На следващо място съда намира, че реда, по който е проведен разпита, а именно такъв пред съдия по чл.223 от НПК е гаранция за законосъобразното провеждане на същия, както и че всичко отразено в протокола действително се е случило в това число и че свидетелят е прочел протокола, констатирал е, че правилно са записани изявленията му, за което е положил и подписа си.

Настоящият съдебен състав намира, че подсъдимия Г. следва да бъде оправдан относно включения в обвинението му по чл.252, ал.2 от НК заем, който се сочи, че е даден от подсъдимия Г. на св.С.Р. в началото на 2008 г. в размер на 5 000 лв., с десет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по предоставения заем е в размер на 6 500 лв. и да го оправдае за този заем, който се сочи че е част от продълженото престъпление. До тези изводи съда достигна след като направи внимателен анализ на показанията на св.С.Р., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство. Свидетелят ясно е заявил, че от дадения заем от 30 000 лв. е изплатил 25 000 лв., като останали да дължи 5 000 лв., за които се уговорил да изплаща 10 % лихва, или тези 5 000 лв. представляват част от дадения първи заем на св.Р., а не нов заем с условия различни  от първия уговорен с подсъдимия Г. заем.

По отношение на предоставения   заем на св. И.И.Н., съда намира, че подсъдимия Г. действително е представил сумата от 20 000 лв. на св.Н. с уговорката да бъде върната ведно с дължимата лихва от 4 000 лв., като заемополучателя изплатил цялата сума. Съда намира показанията на св.Н. за обективни, безпротиворечиви и подредени, като и заявеното от свидетеля в съдебната зала отговаря на това, което същият е посочил при разпита му в хода на досъдебното производство. От друга страна тези показания си кореспондират и с веществените доказателствени средства изготвени вследстие експлоатацията на специални разузнавателни средства, като съда е обсъдил по-горе в мотивите си конкретни разговори, който внасят яснота в отношенията между подсъдимия Г. и св.Н.. Обясненията на подсъдимия Г.Г. дадени пред настоящия съдебен състав и тези дадени пред друг състав на съда и прочетени на осн. чл.279 от НПК, находящи се на л.950 до 953 от НОХД №296/2011 г. по описа на ОС - Б., а именно че парите, които е дал назаем на св.И.Н. са му дадени от негови приятели Р.стин У. и К. се оборват от  записаното от проведените разговори от подсъдимия Г. с неустановено по делото лице, което той нарича „И.“ – разговори №98 и №100, т.11 от класифицираните материали,  с мъж, който се обажда от моб.тел **********, става ясно след като се проследи последователността на разговорите и логическата връзка помежду им, че това лице се ядосва, тъй като Г. не му връща пари дадени в заем именно на св.Н.. От анализа на разговорите записани чрез използване на специални разузнавателни средства става ясно, че парите не са собственост на подсъдимия Г. и че той отговаря пред други хора за събирането им, като предлага на св.Н. да се срещне с тях, като заявява, че във връзка с връщането на тези пари са викали и св.Д.Г. / по прякор Д. „Б.“ /разговор №182, т.11/.

          По отношение на обвинението за отпуснат заем на св.Д.К.Г. по прякор Д. Б. в размер на 1000 лв. с двадесет процента лихва, за периода м.август до м.септември 2008 г. от подсъдимия Г. съда намери, че в хода на досъдебното производство не бяха събрани доказателства в тази насока. Не се установи по безспорен начин, че в посочения период от време подсъдимия Г. е отпуснал в заем сочената сума със задължение за изплащане на 20 % месечна лихва. Видно от показанията на св.Г. – той и подсъдимия Г. са близки приятели. Същият е в приятелски отношения и с подсъдимите И. и А.С.. Вземал е пари на заем от подсъдимия Г.Г., като не била уговаряна дължима лихва. В тази част показанията на Д.Г. не следва да бъдат кредитирани, тъй като става ясно, от събраните по делото доказателства, че същия многократно е вземал пари на заем от участниците в описаната по –горе организирана престъпна група и се е намирал с тях във взаимоотношения на финансова зависимост. Същият фигурира като прякор  „брадар г“ на л. 51, т.2, озаглавен като „септмври“ с посочена сума 2 500 лв. и 500 лева. Тази таблица е иззета от дома на подсъдимия Г. *** , като след посочената лихва в размер на 500 лева фигурира и подписа на подсъдимия А.С.. Такова записване фигурира и на л.53, т.2, озаглавен „октомври“ „брадар г“, сума 2 500 и лихва – 500 лв. Такова отбелязване е направено и в таблица на л.54, т.2 от ДП. Съда е оставил без уважение искането на прокуратурата за прочитане показанията на св.Г. дадени входа на досъдебното производство, тъй като е констатирал, че протокола, в който същите са закрепени не е годно доказателствено средство с оглед наличието на поправки в същия и по –точно нанесена поправка в името на разследващия орган извършил процесуално следственото действие, като не е ясно кога е извършена тази поправка и кой е автора на същата съгласно чл.130 от НПК. С оглед на това съда е изпрамен пред невъзможността  да установи каква канкретна сума е дадена в заем на св.Г. и срещу заплащането на каква лихва.

 С оглед така констатираната липса на достатъчнодаказателства за даден заем от подсъдимия Г. на св.Д.Г. в размер на 1000 лв. с общо платени лихви в размер на 300 лв., както и даден паричен заем на св.С.Г. в размер на 5 000 лв., като общата сума на платените лихви е 6 500 лв., съда е признал за невиновен подсъдимия Г. и го е оправдал за това да е реализирал значителни неправомерни доходи над сумата от 38 500 лв. до размер на  45 300 лв. Съда е оправдал подсъдимия Г.Г.  и за това в периода на края на месец октомври 2008 г. до края на м.Д. на 2008 г. да е извършвал незаконна банкова дейност по отдаване на заеми, тъй като не бяхасъбрани доказателства в тази насока.

Въпреки, че дадените на св.П.Г. и Н.М. заеми от подсъдимия Г. срещу заплащането на дължима лихва в инкриминирания период не са включени в обвинението по чл.252, ал.2 от НК съда следва да обсъди тези показания, с оглед на обстоятелството, че се е позовал на тях при приемане на фактическата обстановка по делото.

          Съда при постановяване на присъдата си е взел под внимание показанията на св.П.Г., дадени в хода на досъдебното производство пред разследващ орган, който са приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК /показанията се намират на л.32, т.3 и л.78-79,т.3 от ДП/. Съда дава в. изцяло на тези показания, защото същите са подробни, последователни и логични. Съда не дава в. на твърденията на св.Г., дадени в хода на съдебното следствие по настоящото дело, като намира че същите не отговарят на истината,че е заявил тези факти и обстоятелства под диктовката на св.К.К.. Същевременно обаче същият сочи, че няма спомен как са ставали нещата /даването на показания/ в полицията и кога точно К.К. му е казал какво да каже пред полицията.Дава също така крайно нелогични отговори, че не знае каква е била причината да се случи това, а именно К.К. да му казва какво да каже.

На следващо място в хода на съдебното следствие твърди, че е провеждан един разпит в полицията, за които бил извикат от св.К.К., но след прочитане на втория му разпит в хода на досъдебното производство заявява, че не си спомня дали е провеждан такъв разпит. Изказва предположения, че явно е казвал нещата от втория му разпит след като е подредил изложението си като при първия път. Поради гореизложеното съда не кредитира показанията на св.Г. в хода на съдебното следствие с единственото изключение, че същият е бил чест посетител на казино клуб „К.“, където играел хазарт заедно с подсъдимия Г.Г..

Необясним се явява факта, как св. П.Г. толкова точно и ясно си спомня по какъв начин е протекъл разпита проведен на 24.02.2009 г., колко души са присъствали на място, както и че св.К. му е казал какво точно да каже при разпита, а в хода на съдебното следствие по това дело няма спомен въобще да е провеждан втори разпит в полицията. Твърденията, че това което е казал и е записано в протоколите от разпит в полицията му е казано от св.К.К. се появяват едва в разпита на свидетеля по настоящото дело. Такива твърдения същият не е излагал при разпита му проведен на 24.10.2011 г. по НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – Б., когато св.К. е бил жив и тези твърдения е можело да бъдат проверени, чрез евентуално провеждане на очна ставка между двамата в хода на съдебното следствие пред ОС – гр.Б..

Налице е съществено противоречие в твърденията на св.Г. *** и тези изложени пред СпНС. В ОС – Б. е заявил, че казаното от него и прочетено му в разпита проведен на *.10.2009 г. /за които не си спомня пред настоящия съд/ са казани думите от него като заявява, че действително е имало уговорки между него и подсъдимия Г. да му връща по –голяма сума 10-15-20 процента, като самия свидетел предлагал тези проценти, а не са били поискани от подсъдимия Г.. 

Тук е мястото да бъдат обсъдени  и показанията на св.Н.М., дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство. Съда намира, че не следва да кредитира показанията на този свидетел дадени в хода на съдебното производство. Същите са в пълно противоречие с това, което е заявил в хода на досъдебното производство и които показания съда е прочел на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК. На 23.09.2009 г. при проведен по правилата на НПК разпит от разследващ полицай, който е закрепен и в съответния протокол за разпит същият е заявил, че е взел на заем пари от подсъдимия Г. в размер на 2 000 лв. Същият давал пари срещу лихва в размер на 15 -20% на месец. В случай, че не можел да се издължи лихвата за месеца се наслагвала върху главницата и продължава да се начислява. Тези показания на свидетеля М. кореспондират със записките на подсъдимия Г. иззети при извършено претърсване и изземване от дома му.  Така например в таблица /л.51, т.2 от ДП/ с изписано обозначение „септмври“ фигурира отбелязване „асансьора г“ сума 2000, лихва 400“, като подписите  положени срещу цифрите се установява от графическите експиртизи, са положени от подсъдимия А.С., от което може да се направи извода, че тези лихви са събрани от подсъдимия Г. и отчетени на подсъдимия А.С.. Съда намира, че под „асансьора“ се има впредивид именно този свидетел, тъй като същият сочи, че се занимава с ремонт на асансьори от 44 години. Записване „г. асансьор“ фигурира и на л.52, т.2 от ДП с отбелязване „сума 3 000, лихва 900“.Записване „асансьора г“ – сума 2000, лихва 400 има и на л.53, т.2 на л54 „асансьора г“  сума 2  000, лихва 400“, като тук отново подписите са изпълнени от подсъдимия А.С., а записванията на ръка след таблицата са изпълнени от подсъдимия Г.Г.. Въпреки сочените от св.М. високи доходи, които е получавал към онзи момент от 6 000 -7000 лв. същият признава, че е бил чест посетител на казината, поради което е имал нужда от пари зада залага. Съда не дава в. на показанията на св.М. относно описания начин на провеждане на разпита в хода на досъдебното производство на 23.02.2009 г. Същият е съставен по правилата на НПК и отразява извършените действия и от кого са извършени. Съда не дава в. и на твърденията на свидетеля, че същият вземал само малки суми в заем от подсъдимия Г., без уговорена лихва, само му давал 20-30 лева при връщането зада се почерпи. В посочените  документи иззети като веществени доказателства по делото са записани „асансьорния“, посочената от същия сума 2000 лв. и лихва 400 лв. на месец, което кореспондира с твърденията на свидетеля от досъдебното производство.  

Видно от писмо изх.№1102-0220/09.10.2009 г. от Българска народна банка съгласно чл.7, ал.1 от Закона за кредитните институции, банката се учредява като акционерно дружество. Лиценз да банкова дейност в РБ като местна банка може да бъде издаден само на дружество, учредено като акционерно и при изпълнение на голям брой други условия и изисквания. Не съществува правна възможност за издаване на лицензи за банкова дейност на лица, които не са акционерни дружества и такива лицензи не са издавани на физически лица или дружества с ограничена отговорност, нито при действието на Закона за банките /юли *97 г.-31.12.2006 г./, нито по сега действащия Закон за кредитните институции. При гореизложените обстоятелства подуправителят на БНБ е посочил, че извършването на проверка в регистъра на банките в България, за евентуално наличие на вписани като лицензирани за банкова дейност физически лица или регистрирани в страната дружества с ограничена отговорност е безпредметно. От така цитираното писмо и от доказателствата по делото се установява, че подсъдимия Г., към момента на извършване на престъплението не е могъл да получи разрешение за извършване на банкови сделки в качеството му на физическо лице.

От субективна страна  подсъдимият Г.  е извършил Д.ието при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Умисълът се извежда от конкретните действия на подсъдимия. Същият е съзнавал, че няма разрешение за извършването на процесната банкова дейност лично като физическо лице, както и че разрешение за извършване на банкови сделки не е искано и не е получавано от БНБ. Независимо от липсата на такова разрешение /лиценз/, подсъдимият е извършвал такава банкова дейност по занятие като е целял получаване на доходи. Същият е съзнавал също така, че придобива неправомерни доходи получавайки уговорените от него лихви от заемодателите.  За това знание може да се направи извода от записания посредством експлоатация на специални разузнавателни средства разговор, в който прави забележка на заемополучател да не говорят за „лихви – млихви“, тъй като ще го вкара в затвора. За горното обстоятелство може да се направи извод и от обстоятелството, че подсъдимия не е съставял и подписвал договори за заем с реалните условия, както и не е издавал разписки за изплащане на дължимите лихви и главници от длъжниците. Въпреки, че е съзнавал обществената опасност на извършеното от него Д.ие и е предвиждал настъпването на противоправните му последици, подсъдимият е искал настъпването на противоправния резултат, имайки за цел да получи парични средства по неправомерен начин.

 

 2.По обвинението на подсъдимия А.С. за престъпление по чл.252 от НК.

Съда въз основа на събрания съвкупен доказателствен материал по делото е признал подсъдимия А.С. за виновен това, че :

През периода от месец януари 2007 г. до края на месец юни 2007 г., в гр.Б. като физическо лице, без съответното разрешение по чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции, /обн.ДВ бр.59/21.07.2006 г. в сила от 01.01.2007 г./, извършил по занятие банкови сделки по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 от Закона за кредитните институции – отпускане на заеми  в български лева срещу лихва, за която дейност се изисква такова разрешение, като предоставил заемите на различни лица, както следва:

 В началото на 2007 г. предоставил заем срещу лихва на Х.Г.Г., в размер на 1000, 00 лв., с десет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по кредита до връщане на кредита е в размер на 100,00 лв.

През месец март 2007 г. предоставил срещу лихва на Д.С.М., в размер на 20 000 лв. с петнадесет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по кредита до връщане на кредита през месец април 2007 г. е в размер на 4 000 лв.

В периода от месец май до месец юни 2007 г., предоставил срещу лихва на Д.С.М., в размер на 38 000 лв., с петнадесет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по кредита до връщането му през месец юли-август 2007 г. е в размер на 12 000 лв., като с дейността си подсъдимия А.М.С. е получил значителни неправомерни доходи в общ размер от 16 100 лв.- престъпление по чл.252, ал.2, пр.2 вр. ал.1 от НК.

За да е осъществено от обективна страна престъпното Д.ие по чл. 252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1 НК кумулативно следва да се налице следните материално правни предпоставки- да липсва разрешение за извършване на банкова дейност, банковите сделки да са извършени по занятие- да са основен или допълнителен източник на средства и доходи за издръжка на дееца и в резултат на тази незаконна дейност да са получени значителни неправомерни доходи.

От доказателствата по делото може да се направи безспорния извод, че подсъдимият А.С. като физическо лице извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение по  по чл. 2, ал.1 от ЗКИ, като системно и регулярно предоставял парични кредити /заеми/ срещу заплащане на месечна лихва в размер на от 10% до 30 %. Същият осъществил три такива сделки. С горната дейност същия реализирал значителни неправомерни доходи, тъй като нямал лиценз за извършването й, в размер на 16 100 лева. Доходите са значителни, по своя размер и периода от време, за който е кумулиран този доход.

   По отношение заема предоставен на свидетелят Х.Г. от подсъдимия А.С., съда намира, че следва да даде в. на тези показания дадени в хода на досъдебното производство пред орган на разследването, които е приобщил в хода на съдебното следствие чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК /т.3, л.52-53/.  Съда намира за недостоверни и не почиващи на реални факти твърденията на св.Г. относно това, на какво се дължат констатираните противоречия между показанията му от съдебното и досъдебното производство по делото. Същият в хода на съдебното следствие заявява, че му бил указан натиск от разследващите органи, като описва начина на провеждане на разпита в полицията. Твърди, че разпитващите искали да каже, че е взел пари на заем и е връщал парите с лихва. Плашили го с 18 години затвор, в случай, че не каже тези неща. Имало 5-6 души, които висяли на главата му и го притискали да дава показания. На първо място протокола за извършеното процесуално следствено действие  - разпит на свидетеля Х.Г. е съставен при условията и по реда, предвидени в НПК и представлява доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда по който са извършени и за събраните доказателства. В протокола за разпит в досъдебното производство находящ се на л.52-53, т.3 от ДП  е отразено, че разпита е проведен от едно лице и това е Надя Митева – разследващ полицай при ОД МВР – Б. на *.03.2009 г. в сградата на ОД МВР – гр.Б.. Свидетелят както сам твърди, към момента на разпит му е заемал длъжността „*“ в Митница – гр.Б., което предполага, че същият има необходимото образование и следва да познава законите в РБългария.  В тази светлина несериозно звучат твърденията му, че бил заплашен от разследващите, че ако не заяви, че заетата сума му е дадена срещу задължение за лихва го „чакали 18 години затвор“, и която заплаха пък да създаде чувство на страх, че това може да се превърне в действителност. Освен това нелогично и житейски необосновано звучи твърдението му, че са само познати, но подсъдимия А.С. му услужил с необходимата му сума пари, без каквато и да е лихва или пък друга услуга в замяна. По делото от друга страна не са събрани доказателства подсъдимият А.С.  да е човек хуманист, който на всяка цена да иска и да се стреми да помага на хората безвъзмездно, в това число и като им предоставя парични суми в заем без да търси каквато и да било облага от това. Името на този свидетел посочен като „И. митничаря“ или „И. митн.“ фигурира в направени записки от подсъдимия И.С. в тетрадка, иззета от дома му със сини корици на л.39, лист започващ с думите „ноември“ е посочен като „И. Митн.+С – 2000 лв. – 20 % и отразено  yes, което означава,  че сумата е изплатена. Налице е и друго записване направено от подсъдимия И.С. в иззета от дома му тетрадка с момиче и моче на мотор на корицата, където на лист 6 е направено записване, „yes 15.01. -2000 лв. „И. Митн.+Сакин 20 %“ – като подсъдимия И.С. се обръща към брат си като С. или Сакин. От тук също може да се направи извода за отдаването на пари в заем срещу дължима лихва от страна на подсъдимия А.С. на св.Г.,  предоставени му от неговия брат – подсъдимия И.С.. За предоставени заеми на св.Г. от страна на подсъдимия А.С. може да се съди и от открити в дома на този подсъдим, находящ се в гр.Б., ул.П. №*, ет.* част таблици с посочени имена, дължими суми, лихви, както и това да ли същите са изплатени. В таблица озаглавена „яноари 2007“ присъства записването „И. митничар – изчистен“, което означава, че взетия от св.Г. заем е изплатен.

От горното следва, че на св.Г. са били известни условията на отпускане на заем срещу лихва от двамата братя И. и А. С., като същият е зплащал такава в размер на 20 % върху отпусканите му в заем суми.

 По отношение отпуснатите заеми на свидетелите Д.М. и И.О. съда дава в. на показанията на св.М., дадени в хода на съдебното следствие по делото и тези прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК от досъдебното производство, които при прочитането им св.М. потвърждава. Съда дава в. и на показанията на св.О. прочетени на осн. чл.281, ал.1 от НПК, дадени в хода на досъдебното производство и тези дадени пред друг състав на съда по НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – гр.Б..Тези показания си кореспондират както помежду си, така и с веществените доказателства събрани по делото. В иззетите записки от дома на подсъдимия И.С. многократно фигурира името на св.Д.М. като „Десо“ с отразена сума от 20 000 лв. и определена лихва -17,5% или 17% като е посочено йес – което означава че посочената лихва е платена.

Показанията на св.О. са безпротиворечиви, обективни и си кореспондират с показанията на св.М. от досъдебното производство, за които свидетеля заявява, че ги потвърждава, но с оглед изминалото време не си спомня детайли. По идентичен начин св.О. възпроизвежда събитията в показанията си дадени пред друг състав на съда по НОХД №296/2011 г. и тези дадени в хода на досъдебното производство пред съдия. Съда отдава противоречията и липсата на спомен у св.М. относно събитията, които имат значение за разкрИ.е на обективната истина по делото, на дългия период от време, който е изминал от събитията, за които е разпитван и разпита му, а именно осем години, поради което намира, че  показанията му от досъдебното производство, дадени пред съдия, и инкорпорирани в определени части чрез прочитането им, съдържат вярното възпроизвеждане на фактите.

На следващо място показанията на св.М. и св.О. кореспондират и с това, което св.М. е заявил при проведен разговор със св.Д.Б.Б., чието съдържание е записано посредством използвания оперативен способ „подслушване“ със съгласието на св.М. по реда на чл.12, ал.2 от ЗСРС / папка 1А от класифицираните материали/. Вещественото доказателствено средство и изготвения протокол, неразделна част към него, отразяват разговора на Д.С.М. с Д.Б.Б. проведен на 04.11.2008 г. от 10,50 часа в лек автомобил „Крайслер“ с рег.№ * и в кафе „К.“ на бл.* на ул.“ Д.“ в гр.Б..  Става ясно, че на св.Б. е известно обстоятелството, че св.М. е взел пари на заем от подсъдимия А.С. на лихва и че св.М. е закъснял с връщанеито им. В показанията си в хода на съдебното следствие св.Б. отрича лично да е вземал пари на заем, но при записания разговор със св.М. му споделя, че и той е взел пари на заем в размер на 8 000 лева от подсъдимия А.С. и е върнал 12 000 лева. Също така сочи, че се е забавил с изплащането на лихвите, но подсъдимия Г. гарантирал за връщането на тези пари /л.11 от папка 1А от класифицираните материали/. От записания разговор може да се направи извода, че на св.Б. му е известно, че част от дадените в заем на св.М. пари, са собственост на подсъдимия И.С., както и че по принцип двамата братя системно дават пари на заем  срещу заплащането на лихва от 20 %. В разговора св.М. заявява, че със съпругата му са върнали 74 000 лв., като двамата братя търсят още пари, тъй като са се забавили с връщането. Св.М. сочи и определени лихви от 15 % и 17,5%,  тъй като лихвените проценти били непрекъснато променяни от страна на подсъдимия А.С., който фактически им предал парите в заем. Това кореспондира с отразеното в записките на подсъдимия И.С. в иззетите като веществени доказателства листи и тетрадки от апартамента, в който същият живее в гр.Б., ул.П. №*, ет.2, така на лист започващ с думата „Август“ – л.77, т.2 има записване „9.08. Десо – 20 000 -17,5% и yes“.

Това, че подсъдимия И.С. си е водил записки по отношение на отдадените в заем пари на св.М. говори за наличието на престъпна връзка между двамата братя по отдаването на такива пари в заем срещу заплащането на съответния процент лихва месечно. В случая, подсъдимия И.С. е дал част от парите на подсъдимия А.С. и той  ги е предал на св.М. и респ. св.М. и св.О. са връщали съответните суми единствено на подсъдимия А.С.. Тези записки за дължими от св.М. суми потвърждават неговите твърдения, че върху получените суми е дължал лихва, според него 15%, като според записките на подсъдимия И.С. лихвата е възлизала на 17,5% месечно. Св.Б. също сочи за проведени разговори с подсъдимия А.С. и И.С. относно връщането на заетите пари, което пък отрича в показанията си в хода на съдебното следствие. Също така става ясно, че св.Б. има знанието, че подсъдимите А.С. и И.С. действат съвместно с подсъдимия Г., който им намира клиенти на които да дава пари на заем, като казва „…Г. е цялата схема……“/л.14, папка №1А от класифицираните материали/.  Съда намира, че не следва в голяма част от показанията на св.Б., дадени в хода на съдебнототопроизводство да им дава в., тъй като същите противоречат на съдържанието на веществените доказателствени средства.Така реализирания способ за разследване – експлоатацията на специално разузнавателно средство е осъществен без знанието на св.Д.Б., като при екплоатацията на опертивния способ „подслушване“ същият е разговарял със своя познат св.Д.М. и е показал обичайното си и естествено поведение, което не е режисирано по какъвто и да било начин. Поради тази причина съда намира, че в този разговор същият е посочил факти и обстоятелства, които наистина са му известни и които впоследствие в разпита му в съдебно заседание отрича или не споделя, въпреки задължението си да говори пред съда истината. Съдържанието на веществените доказателствени средства си кореспондира и с показанията на св.Б. дадени в хода на досъдебното производство по делото и приобщени от съда чрез прочитането им /л.46-48, т.3 от ДП/.

На следващо място показанията на свидетеля Д.М. и св.И.О. се потвърждават от показанията на свидетел с тайна самоличност №3 в частта, че св.М. получил както сочи, той от „групата на Д.“ като в тази група твърди, че участват  подсъдимите С.Т., А.С., И.С., Т.А. и Л.Д., заем с лихва от 20%, като тази информация му е известна лично от св.М.. Макар и производни тези доказателства са в унисон с твърденията на св.М., че върху първата от отпуснати му суми от подсъдимия А.С. е била начислявана лихва от 20 %, а не както твърди в обясненията си подсъдимия А.С. без каквато и да било лихва, тъй като брата на св.Д.М. – Р., му бил приятел.

  От писмо изготвено от БНБ се установява по категоричен начин, че към момента на извършване на Д.ието от подсъдимия А.С., съгласно действащия „Законът за кредитните институции“,   така наречената дейност по "кредитиране"  е била изцяло монопол на банките, като  подсъдимият като физическо лице не е могъл да получи разрешение за извършване на банкови сделки. Горното става ясно от писмо изх.№1102-0220/09.10.2009 г. от Българска народна банка съгласно чл.7, ал.1 от Закона за кредитните институции, банката се учредява като акционерно дружество.  От така цитираното писмо и от доказателствата по делото се установява, че подсъдимия А.С., към момента на извършване на престъплението не е могъл да получи разрешени еза извършване на банкови сделки в качеството му на физическо лице.

От субективна страна  подсъдимият  А.С.  е извършил Д.ието при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Същият е съзнавал, че няма разрешение за извършването на процесната банкова дейност лично като физическо лице, както и че разрешение за извършване на банкови сделки не е искано и не е получавано от БНБ. Независимо от липсата на такова разрешение /лиценз/, подсъдимият е извършвал такава банкова дейност по занятие като е целял получаване на доходи. Същият е съзнавал също така, че придобива неправомерни доходи получавайки уговорените от него лихви от заемодателите.  За това знание може да се направи извода от записаните посредством експлоатация на специални разузнавателни средства разговори, в който прекъсва лицата желаещи да получат заеми от него, като ги предупреждава, че такива работи не се говорят по телефона. За горното обстоятелство може да се нарави извод и от обстоятелството, че подсъдимия не е съставял и подписвал договори за заем с реалните условия, както и не е издавал разписки за изплащане на дължимите лихви и главници от длъжниците. Въпреки, че е съзнавал обществената опасност на извършеното от него Д.ие и е предвиждал настъпването на противоправните му последици, подсъдимият е искал настъпването на противоправния резултат, имайки за цел да получи парични средства по неправомерен начин.

Съда намира, че по отношение на обвинението повдигнато на подсъдимия А.С. за отпуснат от него заем  в края на 2006 г. срещу лихва на св.П.И. в размер на 21 000 лв. с петнадесет процента месечна лихва, като общата сума на платените лихви по кредита до връщането му до края на 2008 г. е в размер на 27 000 лв., следва да бъде оправдан, тъй като не бяха събрани  доказателства същият да е автор на това Д.ие. До този извод съда стигна след внимателна преценка на събраните по делото доказателства и съпоставянето им с останалите гласни доказателства, веществени доказателствени средства добити вследствие експлоатация на специални разузнавателни средства и писмени доказателства. От цялата тази доказателствена съвкупност може да се направи извода, че заема е даден на св.И. от подсъдимия И.С., като и условията на заема се установява, че са други с оглед на крайно противоречивите, непоследователни и объркани показанията на св.П.И., които съда е коментирал по отношение повдигнатото обвинение на подсъдимия И.С. и А.С. за престъпление по чл.214 от НК с пострадало лице св.П.И.И..

 С оглед на гореизложеното и на осн. чл.304 от НПК съда е признал  подсъдимия А.М.С., за невиновен и го е оправдал   по повдигнатото му обвинение за това, че е извършвал без съответното разрешение по занятие банкови сделки за периода от края на юни месец 2007 г. до края на 2008 г., тъй като не се установи в този период от време да е извършвал такава дейност. Съда на осн. чл.304 е признал за невиновен и за това, че е предоставил без съответното разрешение в края на 2006 г. заем на П.И.И. в размер на 21 000 лв. срещу петнадесет процента месечна лихва, върнат в едно с платените лихви в размер на 27 000 лв. до края на 2008 г., както и че е получил  неправомерни доходи за разликата над 16 100 лв.  до размера на първоначално повдигнатото му обвинение от 43 100 лв.  

Освен на горепосочените лица, подсъдимия А.С. е дал пари в заем срещу заплащане на лихва и на св.С.З.. Съда намира, че следва да обсъди тези показания, тъй като се позовава на тях в мотивите си. Съда кредитира показанията на свидетеля С.Й.З., дадени в хода на досъдебното производство /т.3, л.34/ и инкорпорирани към доказателствения материал чрез тяхното прочитане на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т. и т.2, пр.2 от НПК, тъй като същите кореспондират с показанията на свидетелката Т.. Съда не дава в. на показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебното следствие пред настоящия състав, тъй като са налице много твърдения изложени от същия, които не почиват на обективната действителност. Така в разпита си същият твърди, че бил принуден да подпише „там неща“ в полицията има впредвид показания, тъй като му предстояла присъда по едно дело за ПТП. След справка  с изисканата справка за съдимост на св.З.,***/ става ясно, че същият действително е осъден с Присъда №461/17.11.2010 г. на ОС – Б., влязла в сила на 30.09.2011 г. за  причинено ПТП, което обаче е настъпило на 08.03.2010 г. или над една година след като разпита на свидетеля е бил проведен в ОД МВР – Б. – 25.02.2009 г. Същият е признат за виновен за това, че на 08.03.2010 г. при управление на МПС, нарушил правилата за движение от ЗДвП, в резултат на което допуснал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на И. К. и средна телесна повреда на Тошко Тошев. Следващо противоречие с останалия доказателствен материал се състои в твърдението на св.З., че пари на заем не е вземал. Св.Т., с която св.З. е живял на семейни начала през този период /2007 г./, твърди, че св.З. поС.но вземал пари на заем, тъй като бил хазартна личност и често посещавал игралните зали. Свидетелката Т.Т. често давала на св.З. пари, зада си покрива разходите по управляваното от него такси, така и хазартните си задължения. Макар и производни доказателства показанията на св.Т. от досъдебното производство кореспондират с тези на св.З., също дадени пред разследващ орган. През октомври или ноември месец св.З. казал на св.Т., че дължи пари на „мутри“. На 04.12.2007 г. и 07.12.2007 г. била запалена входната врата на жилището, където живеели св.Т. и св.З.. След палежите св.З. обяснил на свидетелката, че дължи пари на С. – 14 000 лв., като той взел много по-малка сума, но с натрупването на лихвите тя непрекъснато нараствала и са се събрали 14 000 лв.

Налице са от друга страна противоречия в показанията на св.З. дадени в хода на настоящото съдебното производство и тези дадени в хода на съдебното следствие по НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – Б. и досъдебното производство. Св.З. *** твърди, че известно време бил на гости на брат си в гр.С., като работел като такси, което твърдение кореспондира с това, че заради парите които дължал на подсъдимия А.С. *** и отишъл в С.. В съдебно следствие въобще отрича факта да е живял в гр.С. и  е работил като таксиметров шофьор там.

  Поредното несъответствие в показанията на св.З. се състои в това, че твърди, че му при разпита му в полицията били нахвърляли 4-5 листа, като му казали че трябва да се подпише. След справка с материалите по досъдебното производство става ясно, че разпита на свидетеля С. З. се състои от един лист, който съответно е подписан от разследващия полицай и от свидетеля. В разпита си в съдебноследствие твръди, че всички неща, които били записани в протокола били измислени, но ги подписал, тъй като не му се лежало в затвора, но той така или иначе лежал. От което следва, че разпита си св.З. отново свързва с делото си за причинено ПТП със смърт на лице, а не с дело за алкохол, по което има постановено Определение от 11.06.2009 г. на РС-Б. по НОХД №1802/2009 г. за Д.ие с правна ксвалификация чл.343б, ал.1 от НК, като на св.З. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изтърпяване е било отложено з асрок от 3 години, или наказанието не е ефективно.

Подсъдимият И.М.С. на собствено основание също е отдавал парични средства на различни лица срещу лихва. Такъв е случая със свидетеля П.И., чиито показания в хода на досъдебното производство и съдебното производство са изключително противоречиви и взаимноизключващи се, поради което съда следва да изпълни своето задължение, като посочи на кои от показанията дава в. и какви са аргументите в тази насока. Съда дава в. на показанията дадени от св.П.И. на 23.02.2009 г. в ОД МВР – гр.П., тъй като в тях той най-достоверно и безпротиворечиво възпроизвежда случилите се събития около отпускане на заем от подсъдимия И.С., с изключение на това, че се сочи името С., а не И.. В този разпит разказва, че му била дадена в заем сумата от 21 000 лв. с 15 % месечна лихва, като впоследствие от следващите разпити от досъдебното производство и от съдебното производство по НОХД №296/2011 г. и НОХД №1164/2013 г. става ясно, че сумата взел от И., като в крайна сметка му изплатил 48 000 лв. Сумите изпращал по пощата или пък предавал лично на лица посочени от подсъдимите И. и А. С.. Впоследствие при проведен разпит на 08.09.2010 г. /л.45-48, т.4 от ДП/ св.И. сочи, че е имало уговорена лихва от 15 %, но същата следвало да бъде платена за срока на договора, който бил една година и за това лихвата била 3 150 -3 200 лв., която той заплатил. Съда в тази част кредитира показанията на св.И., тъй като същите са в корелация с веществените доказателства иззети по делото – листи и тетрадки изписани с почерка на подсъдимия И.С., в което фигурира името на св.И. като „П. У.“ с посочена главница и лихва и с веществените доказателствени средства изготвени вследствие експлоатация на специални разузнавателни средства посредством използвания оперативен способ „подслушване“ на подсъдимия И.С..  В записвания направени на листи в тетрадка с дебели сини корици на л.37 фигурира записването „15.10. П. W“ – 14 000 лв. -15%“, на л.39 „15.11. П. West – 14 000 лв.-15%“. На гърбана същия лист фигурира записване „Д.“ П. West – 14 000 лв.-17%“ и т.н.

В проведени телефонни разговори между св.П.И. и подсъдимия И.С. обсъждат връщането на заетата от св.И. сума. От такова естество са разговори №№1,2, 4,5,6,7,8, 27, от т.12 от секретните материали.

В разговор №2 подсъдимия И.С. говори в множествено число „…То вече ше е много скоро, щот на нас ни писна. Ще дойдем и срещата ше ни е много хубава….“, „Ти, ти мен ма правиш и нас на правиш на балъци…“, „Ма не, ама не ни връщаш парите…“ „Ти са подиграл тука, и ония ден и с брат ми си говорехме, ти ако искаше до ся щеше да пращаш някой лев. Ти са подигра.“ – от което става ясно, че парите дадени в заем на св.П.И. са както на подсъдимия И.С., така и на А.С., като подсъдимия А.С. не са събрани доказателства да е имал допирни точки във връзка с този заем със св.И.. За извода, че част от парите дадени взаем на св.П.И. от подсъдимия И.С. са собственост на подсъдимия А.С. може да се направи извода и от записване направено на л.6 от тетрадка с изображение на момиче и момче на него, където е посочено  „15.01. -14 000 лв. „West“ + Сакина“ както подсъдимия И.С. се обръща към брат си А..

Дадените впоследствие след първия проведен разпит на 23.02.2009 г. показания от свидетеля П.И. противоречат на твърденията изложени в този протокол и са противоречиви и помежду си. Едва в хода на настоящото съдебно следствие св.И. прави твърдението, че искал да върне на подсъдимия И.С. с две хиляди лева в повече от уважение и благодарност, че му е услужил с тази сума, но той не приел и за това се почерпили.

Съда не дава в. на твърденията на св.П.И., че подсъдимия И.С. му помогнал с около 20 000 лв., като му дал в заем тази сума без да претендира заплащането на лихви, което противоречи на посочените по-горе записвания.

Съда не дава в. на твърденията на св.И. изложени пред друг състав на съда при първото разглеждане на делото от ОС – Б., че при този разпит в ОД МВР – П. му било въздействано, тъй като разследващия полицай който го разпитвал му казал, че прокурора в Б. го натискал и че това трябвало да приключи. Както бе посочено по-горе разпитът е проведен в ОД МВР – гр.П., а не в гр.Б., от разследващ полицай от това управление на МВР, във връзка с постановление  за възлагане на действия по разследването по делегация по ДП № 315/2008 г. В тази връзка и прокурорът при ОП – Б. едва ли е имал знанието кой разследващ полицай ще извърши разпита, още повече пък да оказва натиск върху разследващия полицай. Следва да се има в предвид и това, че разследващият полицай, който изпълнява действия по разследването по делегация не разполага с материалите по делото. Той единствено задава посочените в постановлението въпроси на свидетеля и записва неговите отговори, така че няма откъде да знае, какви са „удобните“ отговори за разследването, респ. за прокурора. С оглед на гореизложеното твърдения на св.И. за причината за наличието а констатираните ротиворечия, звучат твърде неправдоподобно и са далеч от истината.

С оглед заявеното от св.П.И. твърдение, че част от подписите на предявените му протоколи за разпит от досъдебното производство, проведени на 23.02.2009 г., 15.06.2010 г., 08.09.2010 г. не са положени от него съда е допуснал и изслушал съдебно-графологична експертиза от заключението на която става ясно, че тези твърдения не отговарят на истината, тъй като съгласно заключението на вещото лице подписите положени от името на П.И.И. в графи „свидетел“ и в празните полета отгоре и отдолу на представените за изследване три на изготвени брой протокола  за разпит на свидетели са положени от П.И.И.. Тези твърдения на св.И., които се оборват от  графическата експертиза, както и опита на този свидетел да компрометира разследващите органи провели разпитите е неуспешен.

 

III. ПО ОПРАВДАТЕЛНИТЕ ДИСПОЗИТИВИ ЗА ИЗВЪРШЕНИ ОТ ПОДСЪДИМИТЕ ПО ДЕЛОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЯ С ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ ЧЛ.214 ОТ НК

 

1.За подсъдимия Л.Д..

 

От така установената фактическа обстановка и след анализ на съвкупния доказателствен материал по делото, касаещ обвиненията на подсъдимия Д. за извършено престъпление по чл.214, ал.2 от НК, съдебния състав стигна до извода, че не може да се направи безспорния и категоричен извод, че подсъдимия Л.Н.Д. е извършил престъплението с посочената в обвинителния акт правна квалификация по  чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1 и т.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, вр. чл.18, ал.1 от НК, като:

През периода от месец Д. 2006 г. - до 26.02.2007 г. при условията на продължавано престъпление, извършил Д.ията както следва:

През месец Д. 2006 г. в гр.Б., в офис на бул.“Д.“ №*, с цел да набави за себе си имотна облага, направил опит да принуди К.С.С., чрез употреба на сила – чрез нанасяне на удари и със заплашване отправено лично за физическа саморазправа, К.С.С. да извърши нещо противно на волята си – да му предаде сумата от  200 000 лв., с което да му причини имотна вреда в размер на посочената сума, като Д.ието е останало недовършено поради независещи от дееца причини.

На 26.02.2007 г.  в гр.Б., в офис в Бизнес Център „***“, в съучастие с Т.И.А., като съизвършител, с цел да набави за себе си и за Т.И.А. имотна облага, принудил чрез заплашване – заплаха за убийство и за нанасяне на тежка телесна повреда, К.С.С. да извърши нещо противно на волята си – да положи подписа си под следните документи: 1. Заявление до БОС от К.С.С. за оттегляне на молба с вх.№* г. срещу ЧСИ – С.Н. от 23.02.2007 г. въз основа на която е образувано гр.д* г. по описа на БОС, 2. Молба от К.С.С. до Камарата на частните съдебни изпълнители от 28.02.2007 г., 3.Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.12.2006 г. с изх.№* г. на ЧСИ с рег* на КЧСИ по изп.дело №* г. на ЧСИ С.Н., 4. Протокол за въвод във владение от 22.01.2007 г. на ЧСИ с рег.№* на КЧСИ по изп.дело №* г. на ЧСИ – С.  Н., като по този начин се санират всички действия по извършения търг и да придобие собствения му на С. недвижим имот, находящ се в гр.Б., Южна промишлена зона, в резултат на което направил опит да причини имотна вреда на К.С.С., в размер на 300 хил. лева, каквато била стойността на имота, като Д.ието останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на осн. чл.304 от НПК съда е оправдал подсъдимия Л.Д. по това обвинение.

От събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод за наличието на основни елементи от състава на престъплението по чл. 214 от НК, което води до невъзможността да се направи извода, че същото действително е извършено. 

1. 

2. 

3. 

Същественото при престъплението по чл.214 от НК е, че имущественото разпореждане е продиктувано от такова психическо въздействие върху волята на пострадалия или физическо насилие върху личността му, обусловило настъпването на имотна вреда. В случая се сочи, че подсъдимия Л.Д. е направил опит да принуди св.К.С. при соченото Д.ие, през месец Д. 2006 г., чрез употреба на сила – нанасяне на удари и със заплашване  - заплахи отправени лично за физическа саморазправа спрямо св.К.С., а при второто Д.ие, че принудата се състои  в заплашване – заплаха за убийство и нанасяне на тежка телесна повреда. Настоящият съдебен състав намира, че от събраните и проверени доказателства в хода на съдебното следствие, не се доказаха осъществени  такива престъпни действия от страна на подсъдимия Д. спрямо личцността насв.К.С. с цел мотивиране му да извърши акт на имуществено разпореждане в  полза на подсъдимия. Показанията дадени от св.К.С. в хода на досъдебното производство и в хода на съдебнотоследстиве по делото, въз основа на които главноэсе крепи обвинението, са изключително противоречиви помежду си и взаимноизключващи се. Съществени противоречия съда намира, както по отношение на главните факти, които подлежат на доказване, така и в детайлите.

В показанията на св.С., дадени в хода на съдебното производство, сочи, че подсъдимият Л.Д., е проявил агресия спрямо него на проведена между двамата среща на 21.12.2006 г. изразяваща се в запратена срещу него кутия с химикали и удар в лицето, както и ритници по тялото и в бъбреците. Като причина за побоя св.С. сочи невъзможността му да уреди среща на подсъд.Д. с ЧСИ Н., а не както се твърди в обвинителния акт, че са били извършени от подсъдимия Д. с цел да набави за себе си имотна облага като свидетеля С. се разпореди в негова ползца със сумата от 200 000 лв. Самият свидетел твърди, че е бил съгласен да заплати търсената от подсъдимия Д. сума, от което следва, че не е било необходимо упражняването на сила или заплаха спрямо св.С. с цел мотивирането му да извърши желаното от подсъдимия Д. действие на разпореждане.

Съвсем по - друг начин е описано случилото се на въпросната дата 21.12.2006 г. в разпита на св.К.С., проведен в хода на  досъдебно производство пред съдия. Сочи се в протокола за разпит от досъдебното производство, че св.К.Н. отишъл в офиса на „М.“ с подсъдимия А., като тогава Д. му поискал 100 000 евро, такъв размер бил достигнал отпуснатия му заем, поради допуснато закъснение от св.С. при изплащане на лихвата и главницата. Друго констатирано от съда противоречие се състои в това, че в досъдебното производство се твърди, че това била първата среща на св.С. с подсъдимия Д., в съдебното производство твърди, че това била втора или трета поред среща между двама им в присъствието на 7- 8 човека. В коментираните показания, които съда е приобщил чрез прочитането им, се сочи, че в офиса Д. отправил заплахи към св.К.С., че ако до седмица не погаси дължимата сума ще бъде пребит, като семейството му също щяло да пострада. В момента, в който се опитал да обясни на Д., че търсената сума е нереално висока, той взел кутия с химикали и му нанесъл с нея удар в областта на гърдите, след което му нанесъл няколко удара в областта на главата и тялото. Св.С. паднал на земята, а Д. продължил да му нанася удари с крак в областта на тялото, като през цялото време му крещял, че ще го убие.

В показанията си дадени в хода на съдебното следствие свидетеля  сочи, че на срещата на 21.12.2006 г. не е имало заплахи от страна на Д., че ако не погаси сумата от 100 000 евро ще бъде пребит, както и че нанесеният му побой  е по съвсем различна причина. 

На следващо място е описан съвсем друг механизъм на нанесени удари от подсъдимия Д. на св.С. в сравнение с този сочен в показанията на св.С. дадени в хода на съдебното следствие, както и съдържанието на отправени словесни заплахи спрямо св.С.. 

В съдебното производство св.С. заявява, че посъдимия Т.А. не е отправял по отношение на него каквито и да било заплахи и натиск във връзка с връщане на заетата от него сума и респ. определените лихви. В разпита на свидетеля в хода на досъдебното производство, даден по реда на чл.223 от НПК /т.2, л.9-12/, който е инкорпориран в настоящото производство чрез прочитането му, св.К.С. много живо и детайлно описва поведението на подсъдимия Т.А.. Сочи, че той оказвал денонощен тормоз върху него и семейството му и е отправял заплахи лично и по телефона когато наближала седмицата, в която трябвало да изплати дължимите лихви върху дадения му заем. Твърди, че „започвал тотален тормоз“, заплахите към него били, че ще бъде пребит, разфасован, намушкан, ако не плати дължимите суми. Напротив в съдебно заседание св.С. сочи, че отношенията му с подсъдимия А. така градирали след отпускането на заема, че дори се превърнали в приятелски такива и не е имало каквито и да било действия по заплашване или пресиране на св.С.. Тези негови твърдения се потвърждават и от показанията на съпругата му св.В.С., която сочи, че с подсъдимия Т.А. са семейни приятели и са в Д. отношения.

Противоречия продължават и по-нататък в разпита от досъдебното производство се твърди, че под страх от саморазправа с него от страна на посъд.Д., св.С. дал на подсъд.А. нотариалните актове за недвижимите имоти, собственост на управляваното от него търговско дружество „Б.Б.К.“. Противоречието се състои както в заявените от св.С. причини за сключването на предварителните договори за покупко-продажба, така и в начина им на сключване. В разпита от досъдебното производство св.С. е изложил твърдения, че под заплахи от подсъдимите А. и Д. бил принуден да подпише четири предварителни договора за покупко-продажба със съдържание неотговарящо на волята му и възможностите му, като гаранция за отпуснатия от подсъдимия А. заем в размер на 20 000 лв. Описва и в какво се изразявала принудата, а именно бил извикан на среща с подсъд.А. и още две непознати лица като А. му казал, че парите които дължи са на Д. и са подготвили предварителни договори за обезпечението на тези суми. Св.С. се опитал да обясни на А.,че имотите не са негови и договорите ще бъдат нищожни, но А. му заявил, че или трябва да плаща парите, или ако не може трябва да даде обезпечение. Напротив в разпита си в хода на съдебното производство, св.С. заявява, че предварителните договори ги  е подписал доброволно без каквато и да заплаха и въздействие върху волята му от страна на подс.Д. и А., дори той сам е предложил тези имоти, които да послужат като обезпечение на заема. В съдебното производство, се твърди, че договорите били сключени като обезпечение на съвсем друг договор за заем, който е поискал от подсъд.А. в размер от 40 000 евро, но който не му бил даден, от този в размер на 20 000 лв., което също е съществено противоречие в основанието за сключване на тези договори и даване на обезпечение.  При сключването предварителните договори за продажба, които следвало да служат като обезпечение св.С. заявява, че е бил спокоен, тъй като е имал знанието, че договорите не могат да бъдат обявени  за окончателни, тъй като имотите в с.Жеравна и с.Л. били собственост на дружеството му, а той притежава само 50 % от капитала на същото, и че без решение на общото събрание същите не могат валидно да бъдат продадени. По отношение на апартамента, също бил спокоен, тъй като той бил собственост на съпругата му отпреди брака.

Изложените факти от свидетелят К.С. в съдебното производство по НОХД №1164/2013 г., които съда кредитира, се потвърждават в основни линии от показанията на неговата съпруга св.В.С., тези дадени в хода на досъдебното производство по ДП №318/2007 г. по описа на ОД МВР – гр.Б., които са инкорпорирани към доказателствената съвкупност чрез прочитането им  на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК. Тези доказателства са производни, тъй като се основават на съобщеното от св.С. на съпругата му, а не на придобити лични впечатления от случилото се, но могат да служат за проверка верността показанията на св.С.. По отношение на първата среща между св.С. и Д., касаеща първото повдигнато обвинение на подсъдимия Д. за извършен опит за изнудване св.С. заявява, че знае от съпруга си, че подсъдимият Д. избухнал, тъй като той не могъл да уреди среща с частния съдебен изпълнител при когото се провеждал търга за имот в „К.Н.“. В разпита от досъдебното производство и съдебното производство по НОХД №296/2011 г. твърди, че видяла синини по гърба на съпруга си, но св.С. не твърди да е бил ритан от подсъдимия Д. в гърба, както и да е имал синини на това място по тялото. 

Съда на следващо място констатира противоречия в сумите, които се сочи, че подсъдимия А. е отпуснал в заем на св.С.. В досъдебното производство се твърди сумата от 20 000 лв., като натрупаната сума от  първоначално 50 000 лв., а след това 100 000 лв. и накрая претендираната от Д. сума била натрупана вследствие капитализиране на неплатената лихва към главницата и начисляването на нова лихва върху тази сборна сума. В съдебно производство сочи, че  взел от Т.А. сумата от 50 000 лв. – 20 000 лв., с които бил изплатен заема му към А. и 30 000 лв. които използвал за развИ.е на бизнеса му със сол.

С оглед така констатираните многобройни съществени противоречия в твърденията на св.К.С. съда е изправен пред невъзможността да достигне до категоричния извод, че описаното от св.С. физическо посегателство и заплашваване отправено лично за физическа саморазправа през Д. месец 2006 г., в гр.Б., от страна на подсъдимия Д. спрямо св.С. действително въобще се е случило. В показанията на св.С. в съдебното производство по делото, твърди, че имал спомен, че на тази среща „малко се поступали“, но няма спомен тогава Д. да му е искал пари.  Твърденията за наличието на физическо въздействие и заплахи от подсъдимия Джурилов се основават само на показанията на св.С., неподкрепени от каквито и да било други доказателства по делото, като описания механизъм и причината за това са вътрешно противоречиви и разнопосочни.

На следващо място от представените планове за устройство на офиса и от описанието дадено от св.Н.Т. и св.А.Г., става ясно че в офиса фирма „М.“ ООД,  в гр.Б., бул.“Д.“ имало заседателна зала, входа на която бил със стъклен витраж. Въз основа на така описаното устройство на офиса, съда прави извода, че в случай на нанесен побой това действие би станало доС.ие и на други хора намиращи се извън заседателна зала.  

Твърденията на св.С. за осъществен побой над него от подсъдимия Л.Д. на 21.12.2006 г. са в пълно противоречие и с обясненията на подсъдимия Т.А., който е присъствал на срещата между св.С. и подсъдимия Д.. Същият разказва, че не е имало каквото и да било посегателство върху св.С. от страна на подсъд.Д..

Съда е оправдал подсъдимия Л.Д. по това обвинение, което е едно от Д.ията част от продължаваното престъпление, за което е обвинен този подсъдим, тъй като не се събраха достатъчно доказателства същия да го е извършил. Както бе посочено и по-горе в мотивите единствено в показанията на св.С., които са вътрешно противоречиви и противоречат и на показанията на този свидетел дадени в хода на съдебното следствие, както и на останалите доказателства по делото  - гласни, писмени и веществени, се съдържат твърдения за нанесени удари от подсъдимия Д..

По отношение на второто Д.ие, част от продължаваното престъпление по чл.214, ал.2 от НК съда също е признал подсъдимия Л.Д. за невиновен, тъй като в хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, които да доведат до безспорния и непротиворечив извод, че Д.ието е извършено от подсъдимия.

Тук е мястото да се посочи, че във втория диспозитив на обвинението касаещо подсъдимия Л.Д., прокуратурата е допуснала процесуално нарушение, което съда намира, че не е засегнало по съществен начин правото на защита на подсъдимите лица Д. и А., или техните защитници. Нарушението се състои в това, че на  дата 26.02.2007 г. се сочи, че подсъдимия Л.Д. е извършил Д.ието в съучастие като съизвършител с подсъдимия  Т.А. с цел да набави за себе си и за Т.А. имотна облага. Паралелно с така повдигнатото обвинение, по отношение на подсъдимия Т.А. липсва обвинение да е извършил такова Д.ие в съучастие с подсъдимия Л.Д.. С постановяването обаче на оправдателна присъда по отношение на това обвинение на подсъдимия Л.Д. допуснатото нарушение е изправено и правата на подсъдимия не са накърнени по какъвто и да било начин.

На следващо място показанията на св.К.С., които съда кредитира в определена тяхна част, дадени в хода на съдебното производство по делото и които са в синхрон и със заявеното от св.С. в досъдебното производство противоречат от своя страна на събраните по делото писмени доказателства, главно на подаваните от св.К.С. жалби адресирани до Главния прокурор на РБългария, до РП – гр.Б. и до ОДП– гр.Б. вх.№*/. Съда дава в. на твърденията в тези жалби,  тъй като намира, че отразяват най-обективно това което се е случило в действителност. В тези документи св.К.С. е посочил, че е подписал  Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.12.2006 г., Протокол за въвод във владение от 22.01.2007 г. и Молба до Камарата на ЧСИ от 28.02.2007 г. в кантората на ЧСИ С.Н.. Тези документи са съставени преди образуване на наказателното производство по настоящото наказателно производство, а не са създадени специално зада обслужат целите на св.С.  и са най-близко като време на съставяне до събитията, които се описват в тях.

На следващо място твърдения подобни на тези в посочените жалби се развиват и в Жалба подадена от св.К.С. в Допълнение към Жалба вх.№98/*.02.2007 г. по описа на ЧСИ Т. К. рег.№708 /л.98-100, т.20 от ДП/, а именно че на 28.02.2007 г. в Кантората на ЧСИ Н. св.К.С. е подписал процесните документи, като е поставил на тях дати различни от дата 28.02.2007 г. датата, на която се е запознал с тях. Кореспондиращи с тези твърдения са и фактите изложени в жалба от К.С. срещу действията на ЧСИ – С.Н. вх.№3657/07.03.2007 г. /л.224-233, т.21/, където твърди, че частния съдебен изпълнител го е принудила да подпише Постановление за въвод във владение от 22.01.2007 г., както и Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.12.2006 г. Тези фрапантни разминавания между показанията на св.С. в хода на съдебното следствие /и досъдебното производство/ и писмените документи по делото, където твърденията са едни и същи водят до основателни съмнения в достоверността на заявеното от св.К.С. и до компрометиране на неговите показания. Явно този свидетел пред различните държавни институции според това какъв е неговия интерес съобщава различни факти и ги интерпретира по различен начин. Оттук  съда прави и извода, че не следва да дава в. на твърденията му за упражнена по отношение на него принуда от страна на подсъдимия Д. при подписването на сочените четири на брой документи. За три от тези документи по безспорен начин се установи от писмените доказателства по делото, че не са подписани на дата 26.02.2007 г. в офиса на подс.Д., както твърди св.С. в показанията си в съдебното и досъдебното производсто, а в кантората на ЧСИ – Н. вследствие на упражнена принуда от подсъдимия. На следващо място с оглед наличието на тези съществени противоречия не може да се установи с нужната категоричност, че действително по отношение на св.С. е била упражнена принуда от страна на подсъдимия Д. във връзка с подписването на каквито и да било правно значими документи. Твърдения в тази насока се съдържа само в  думите на св.К.С. и в производните дозателства в показанията на св.В.С. и П.П., който са огледален образ на тези на св.С. и основно преразказват заявеното от него и обслужват неговите интереси.

  Изложените твърдения в жалбите от св.К.С. до посочените по-горе държавни институции са в корелация и с показанията на св.В.С., съпруга на св.С.. Св.С. разказва, че един петък следобяд съпруга й бил извикан спешно в кантората на ЧСИ – С.Н.. Като се върнал оттам св.С. бил бесен и много притеснен. Казал й, че пак трябвало да подписва документи, свързани с изпълнителното дело, като Н. се държала много арогантно и нагло, крещяла за някаква дата, която св.С. написал, а тя искала да напише по-стара дата.

Свидетелката С.Н., която работи като частен съдебен изпълнител и при която е било образувано изп.д.№* г. в показанията си в хода на съдебното следствие противно на твърденията на св.К.С. твърди, че не е предоставяла на подсъдимия Л.Д. молба от името на св.К.С. до Камарата на ЧСИ от 28.02.2007 г., Протокол за въвод във владение на имот от 22.01.2007 г. и Постановление за възлагане на имотот 27.12.2006 г. с изх.№*, както и Заявление  от името на св.К.С. за оттегляне на жалба вх.№* г. до ОС – гр.Б.. Описва св.К.С. като длъжник с огромни по размери задължения и като конфликтна личност, която се държи арогантно и лъже непрекъснато. Твърди, че получавала заплашителни имейли от него, че ще гори и от този род.

Свидетелят П.П., колега и приятел на св.К.С., разказва, че присъствал на среща на С. с подсъдимите А. и Д. в ресторанта на търговски комплекс „***“.Твърди, че след това С. и двамата подсъдими са влезли в офис в тази сграда, но той останал пред офиса. От срещата св.С. излязъл бял като платно,бил неконтролируем и безконтактен  и казал, че са го накарали да подпише някакви документи без да знае какви са, защото са го заплашили от рода на „жена ти цял живот труп ще гледа“. Свидетелят обаче излага съвсем различни твърдения от тези на св.С., като сочи че св.С. на проведената среща бил изнудван да върне сумата от 450 000 лв., тъй като проведената публична п. на недвижим имот собственост на св.С., била недействителна.   

На следващо място е налице противоречие на показанията на св.К.С., дадени в хода на досъдебното производство и инкорпорирани към доказателствения материал чрез прочитането им с показанията на св.А.А.Г., дадени в хода на съдебното следствие /л.986 – на гърба – л.987, т.3 от НОХД №1164/2013 г./. Св.Г. сочи, че е работил през 2006 г.-2007 г. и до момента на провеждане на разпита, във фирма „М.“ ООД на длъжност шофьор и охрана, като служебните си задължения осъществявал главно по отношение на подсъдимия Л.Д.. Твърди, че е виждал св.К.С. в офиса на фирма „М.“, но не е присъствал на осъществяваните срещи между свидетеля и подсъд.Д.. Тези твърдения са в противоречие с твърденията на св.С., че св.А.Г. е присъствал на срещата между него и подсъдимия Д. и подсъдимия А. в търговски център „***“ в офиса на управляваната от Д. *** от Д. заплахи към св.С. вследствие на който той е подписал сочените от същия документи. Св.С. е разпознал св.Г. /Протокол за разпознаване на лица по снимки – л.116-118, т.* от ДП/, именно като лицето което е донесло документите в офиса и е присъствало на проведения между св.С. и подсъд.Д. разговор. Нещо повече св.Г. сочи, че към февруари месец 2007 г. фирма „М.“ ООД и подсъдимия Д. не са разполагали в търговски център „***“ с офис, който в разпита на св.С. от досъдебното производство сочи, като офис №*. Твърденията на св.Г. се подкрепят и от служебна бележка издадена на 07.02.2011 г. от управителя на СК ООД от която става ясно, че за времетоот открИ.ето на Търговски център „***“ в гр.Б. , физическото лице Л.Д. и изброените фирми в бележката в това число и „М.“ ООД не са били наематели, нито собственици на имоти в търговски център „***“. /л.82, т.30 от ДП/.

 Показанията на св.С., не са в синхрон и с показанията на св.Н.Т., съдружник във фирма „М.“ относно взаимоотношенията на св.С. с фирма „М.“, мотива за закупуване на процесния имот и други детайли.От приложеното към делото удостоверение за актуално съС.ие изх.№200903*10700/13.03.2009 г. става ясно, че съдружници в това търговско дружество са св.Н.В.Т., Райна С.Т. и подсъдимия Л.Н.Д., притежаващ 50% от капитала на дружеството. Като седалище на дружеството е посочен адрес: гр.Б., бул.“Д.“ №*. Св.Т. твърди, че управляваното от него и подсъдимия Д. дружество спечелило търга. По време на ремонта, които започнали в този имот св.К.С. започнал да идва и да иска да разваля търга, тъй като поискал много голяма сума, а не тази за която предварително се били разбрали, да му помогнат за възстановяването на останалата част имота. Тогава св.Т. не му обърнал внимание, но през май месец 2007 г. пристигнал акта на съда, с който търга се отменял. След време отново участвал в търг, но този път за целия имот и го спечелил, като към 2014 г. получил постановление за въвод в имота от ВКС.
Не на последно място следва да се посочи, че твърденията на св.С. не намират опора и в обясненията на подсъдимия Т.А., за който се твърди, че е присъствал на тази среща. Подсъдимия А. разказва, че такава среща описана от св.С. с подсъдимия Д. не се е състояла в офис, находящ се в Бизнес център „***“  в гр.Б. на 26.02.2007 г.

Освен гореизложеното по отношение  на обвинението срещу подсъдимия Л.Д., че е принудил чрез заплашване  - заплаха за убийство и за нанасяне на тежка телесна повреда св.К.С., да извърши нещо противно на волята си  и по конкретно да положи подписа си под документ  заявление до БОС от К.С.  за оттегляне на молба с вх.№* г. срещу ЧСИ – С.Н. от 23.02.2007 г., като по този начин се санират всички действия по извършения търг и дапридобие собествения му на С. имот, находящ се в Южна промишлена зона, в резултат на което направил опит да му причини имотна вреда в размер на 300 000 лв., съда достигна до следните изводи:

По делото е приложено копие от заявление вх.№31*/26.02.2007 г. до Председателя на ОС – гр.Б., с което св.К.С. е заявил, че оттегля частна жалба вх.№1799/05.02.2007 г. по описа на същия съд и иска ч.гр.д.№55/2007 г. по описа на БОС да бъде прекратено /л.144, т.21 от ДП/.

С Решение от 11.05.2007 г., постановено по ч.гр.д.№41/2007 г. ОС – гр.Б. вследствие подадена жалба от К.С., в качеството на управител на „Б.Б.К.“ – гр.Б., е отменил действията на ЧСИ С.Н. по изп.дело №* по описа на ЧСИ Н. *** действие ОС – гр.Б., а именно опис на недвижим имот от 08.11.2006 г., протокол за приемане на оценка на имота от същата дата, обявление за публична п. от 22.11.2006 г., постановление от 28.11.2006 г. за обезсилване на постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 21.12.2006 г. на осн. чл.330, б.“б“ от ГПК по отношение на „К.“ ООД, постановление за обявяване на постъпили наддавателни предложения и определяне на купувач от 22.12.2006 г., постановление за възлагане на недвижим имот на „М.“ ООД, от 27.12.2006 г., постановление от 02.02.2007 г. за присъединяване на Т.И.А. като взискател по делото, постановление за разпределение от 02.02.2007 г., както и всички останали изпълнителни действия, извършени на и след 27.12.2006 г.

Видно от представеното копие на изпълнително дело №* г. по описа на ЧСИ С.Н. същото е образувано със страни „Б.“ ООД със седалище и адрес на управление : гр.Б., ул.“М.“ №*, ет.*, с представител К.С.С. – длъжник и „К.“ ООД, гр.Б., комплекс „Л.“, бл.*, вх.*, ет.* представлявано от С.Ж. – взискател. Св.К.С. на 02.02.2007 г. е дал писмено съгласие по това изпълнително дело към делото да бъде присъединен като кредитор подсъдимия Т.И.А., както и че дава съгласието си незабавно да бъде извършено разпределение на събраните суми по делото и всички взискатели да бъдат удовлетворени, за което липсват твърдения същият да е принуждаван да подпише от подсъдимия Д., подсъдимия А. или пък от св.С.Н.. Писменото съгласие е с вх.№00110/02.02.2007 г. /л.147, т.21/.Видно от разпределение /л.148-149, т.21/ събраните суми по посоченото по-горе изпълнително дело изх.№* г. получената сума от проведената публична п. на имота е разпределена между взискателите, като на осн. чл.357, ал.1 от ГПК така направеното разпределение е предявено и на св.К.С. в качеството му на управител на ББК ООД, като фигурира подпис над неговото име, за който подпис също не се твърди да е полаган против волята на св.С.. С молба от 02.02.2007 г. също изходяща от св.К.С. същият е посочил банковата си сметка в „Прокредит банк“, по която да му бъдат преведена сумата от 75 425,18 лв. остатъка след удовлетворяване на кредиторите, който документ също е доброволно подписан от представителя на  длъжника. Представено е и платежно нареждане, с което на „Бритиш Бългериън къмпани“ представлявана от  св.С., е преведена посочената сума./л.153, т. 21/ на 06.02.2007 г. Горепосочените документи са подписани доброволно  от св.К.С.. Видно от писменото съгласие от 02.02.2007 г./л.147, т.21 от ДП/ св.С. е дал писмено съгласие да бъдат разпределени сумите от публичната п. и се е подписал на същата дата на направеното от ЧСИ разпределение, но на 05.02.2007 г. е подал жалба в ОС – Б. срещу така проведената публична п.. В показанията си св.С.  въобще не сочи, че са му били превеждани пари по сметката, както и да е съставял или подписвал посочените по-горе документи, съставени с цел превеждането на тази сума вследствие упражнено психическо или физическо насилие спрямо него.  На 07.02.2007 г. изпълнителното дело е прекратено, за което отново е уведомен представителя на длъжника с дата 07.02.2007 г. е положен подпис от същия. От горното следва, че голяма част от документите по изпълнителното дело са подписани доброволно от св.К.С., в това число и разпределението на сумите от проведената публична п. и като сумата от 75 425,18 лв. е преведена по сметкана управляваното от същия търговско дружество.

На следващо място следва да бъде обсъден и въпроса дали вследствие подписването на молба за оттегляне на жалба вх.№1799/05.02.2007 г. е възможно да бъдат причинени сочените имуществени вреди и дали това действие е съставомерно и се субсумира под състава на чл.214, ал.2 от НК.

Както съда прие по-горе от събраните доказателства по делото не може да се направи извода, че подсъдимия Д. въобще е извършил по отношение на св.К.С. каквито и да било действия по принуда било физическа или психическа такава. Установи се също така, че три документа от посочените в диспозитива на обвинението  по отношение на второто Д.ие представляващо част  от продължаваното престъпление по чл.214, ал.2 от НК, са били подписани в кантората на ЧСИ Н., а не в офиса на подсъдимия Д. на следващо място четвъртия от документите – Заявление до БОС от К.С.С. за оттегляне на молба с вх.№* г. срещу ЧСИ – С.Н. от 23.02.2007 г. въз основа на която е образувано гр.д.№55/2007 г. по описа на БОС дори и да е бил подписан в офиса на Д. и то след осъществена принуда по отношение на св.С., както твърди този свидетел, това действие не е такова на имуществено разпореждане и няма как да доведе до претърпяването на имуществена вреда от страна на св.С.. Тук възниква въпроса как ще бъде причинена тази вреда и ще възникне в патримониума на св.С. след като недвижимия имот е бил продаден за сумата от 300 000 лв., която реално е внесена от управляваното от подсъдимия Д. дружество „М.“ ООД,, като с част от нея са удовлетворени кредиторите на „B.“ ООД , а останалата сума е преведена по сметка на управляваното от св.С. дружество от частен съдебен изпълнител Н..   

Освен всичко гореизложено дори да се приеме, че така описаното в диспозитива на обвинителния акт действие е съставомерно имотната вреда следва да възникне за управляваното от св.К.С. дружество „Б.“ ООД, а не в патримониума на физическото лице – св.К.С.С., тъй като процесния недвижим имот е собственост на търговското дружество.

 

 

           2.ПО ОТНОШЕНИЕ НА Г.И.Г.

 

2.По оправдателните диспозитиви за извършено престъпление от подсъдимите  А.С. и Г.И.Г. за престъпление по чл.214, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.213А, ал.2, т.4 нп. Ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК спрямо свидетеля К.Н.К..

В хода на съдебното производство по делото не бяха събрани каквито и да било доказателства, от които съда да направи извода, че двамата подсъдими А.С. и Г.Г., в съучастие като извършители, с цел да набавят за себе си и за Л.Д. и за Александъ  имотна облага  са се опитали да принудят св.К.К. със заплашване – заплахи отправени лично и по телефона за физическа саморазправа да извърши нещо противно на волята си – да им предаде сумата от 16 500 лв., поради което и на осн. чл.304 от НПК ги е оправдал по това обвинение.

Съда на първо място намира, че не следва да цени и да се позовава на показанията на св.К.К., които са събрани както в хода на досъдебното производство по делото, така и в съдебното такава в качеството му на явен свидетел и свидетел с тайна дамоличност №1. Както бе посочено и по-горе в мотивите настоящия съдебен състав намира, че с двойното качество, което е дадено на свидетелят К.К. в хода на досъдебното производство по делото, веднъж като явен свидетел, разпитан на *.10.2009 г./л.80-81, т.3 от ДП/ и веднъж като такъв с тайна самоличност №1 /разпитан на 21.10.2008 г. по ДП № ЗМ 315/2008 г. по описа на ОД МВР – гр.Б., който е проведен от разследващ орган и на 30.09.2011 г. по НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – Б. – л.1410 -1411 от СП С тези действия е допуснато съществено нарушение на правото на защита на подсъдимите лица и правото им на справедлив процес, съгласно чл.6, т.1 от Конвенцията на защита правата на човека. Налице е недопустимо натрупване на доказателствен материал изходящ от един и същи доказателствен източник без това да е известно на подсъдимите и на техните защитници и без да им бъде предоставена възможност адекватно да се защитят, както и да подложат на проверка тези доказателства чрез процесуалните средства уредени в НПК.    

  За наличието на финансови взаимоотношения между св.К. и подсъдимия А.С. разказва единствено свидетел с тайна самоличност №3, който сочи, че знае от самия К., че имал да дава на С. /подсъдимия А.С./ сумата от 2 000 лв., нанасян му е побой от С. два пъти и му гръмнала бомба пред апартамента.  

 Видно от справка за съдимост на подсъдимия А.С. същият е осъждан по НОХД №2836/2008 г. по описа на РС, за това, че на 03.06.2008 г. в гр.Б., като съизвършител с неустановени по делото лица, чрез нанасяне на удари с метални боксове, метални тръби и телескопични палки по лек автомобил „Нисан“, модел „Кашкай“, собственост на „И.“ ЕАД, управляван от К.к., и нанасяне на удари на К.Н.К., извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като Д.ието по своето съдържание се отличава с дързост – престъплени еп очл.325, ал.2, пр.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. По същото дело подсъдимия А.С. се е признал за виновен и съда го е осъдил за това, че: По същото време и място при условията на реална съвкупност с Д.ието по пункт първи, като съизвършител в съучастие с неустановени по делото лица причинил лека телесна повреда на К.Н.К., изразяващи се в контузни рани по главата и краката с кръвонасядане и кръвонасядане на ръката довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, като Д.ието е извършено по хилигански подбуди – престъпление по чл.*, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. От горното със сила на присъдено нещо се установява, че подсъдимия А.С. е нанесъл побой над св.К. на 03.06.2008 г., но за соченото в обвинителния акт Д.ие, което се твърди, че е осъществено от подсъдимия А.С. в съучастие  с Г.Г., а именно да е направил опит да принуди св.К. да извърши действия на имуществено разпореждане,  липсват събрани каквито  и да било доказателства. От никое от доказателствата в голямата по обем съвкупност, съда не може да направи извода, че подсъдимия Г. е имал финансови взаимоотношения със св.К., като му е отпуснал заем срещу заплащането на съотвената лихва. По отношение на св.К.К., св.А.Г. сочи, че е виждал подсъдимия Д. да разговаря с К. във фитнес зала „А.“. Д. тренирал заедно с подсъдимите А. и И.С. карате във фитнес зала А.. Свидетелят М.В. разказва, че е наблюдавал среща между св.К.К. и подсъдимия Л.Д., която била в рамките на 10-15 минути в началото на 2008 г. във фитнес зала „А.“.   Подсъдимият Г. сочи, че познавал св.К. ЧК.. Преди време взел от него 2 000 лв. на заем, но не успял да ги върне и имал разправия с него. След това пък той му дал в заем 1 500 лв. и той не му ги върнал.  

          В записките иззети от жилището находящо се в гр.Б., ул.П. №*, ет.*, лявата част, обитавано от подсъдимия И.М.С. са открити записки изготвени от подсъдимия А.С. в които фигурира името „К.“ на л.79, т.2 с обозначение „октомври“ с отбелязване 200 и 1000 лв., на л.80, т.2, с обозначение „ноември“ 1000 лв. – 400 лв. От така събрания доказателствен материал не се установява подсъдимите Г.Г. и А.С. да са извършили каквито и да било действия по заплашване на св.К. с въздействие върху неговата воля зада извърши акт на имуществено разпореждане.

 В хода на съдебното следствие по делото не бяха събрани достатъчно доказателства, които да доведат до извода, че подсъдимия Г. е осъществил и Д.ието по чл.214, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18 от НК, а именно за това, че: В периода от края на месец ноември 2008 г. – до 20.02.2009 г. в гр.Б., с цел  да набави за себе си и за Л.Н.Д. имотна облага, се опитал да принуди И.И.Н. със заплашване – заплахи отправени лично и по телефона за физическа саморазправа и увреждане на имущество – хотел „***“, гр.С., да извърши нещо противно на волята му – да му предаде сумата от 20 000 лв. и така да бъде причинена имотна вреда на И.Н., в размер на посочената сума, като Д.ието е останало недовършено поради независещи от дееца причини. На първо място отсъстват каквито и да било доказателства, които да доведат до извода, че подсъдимия Г.  е искал да принуди И.Н. с цел да набави за себе си и за Л.Д. имотна облага. Не са събрани доказателства за участието на подсъдимия Д. при отдаване на сумата от 20 000 лв. на св.И.Н., както и за осъществявана комуникация между подсъдимия Д. и Г., както по телефона, така и лично във връзка с даден заем от подсъдимия Г. на този свидетел. Таки. данни отсъстват и от показанията на св.Д.Г. и св.И.Н.. По отношение на сочените от прокуратурата  отправени заплахи лично и по телефона от страна на подсъдимия Г. за физическа саморазправа и увреждане на имущество хотел „***“, гр.С. спрямо св.Н., също липсват  доказателства. От приложените по делото веществени доказателствени средства става ясно, че между св.Н. и подсъдимия Г. са проведени множество телефонни разговори, като предмета на същите са връщане на дължима сума от страна на св.Н.. От тези разговори става ясно единствено, че подсъдимия Г. предупреждава свидетеля,че „...Значи Илияне, ако отидеш да го кажеш това нещо пред тях ще ни пребият и двамата, защото сме много нагли. Един ден не може ли? Хората ни чакат четири месеца отгоре това, което обещахме, ти един ден ми говориш! Нормален ли си?“ -  разговор №185, т.11 от секретните материали.

          3. Подсъдимия И.С. и А.С.– по обвинението за извършени престъпление по чл.214, ал.2, т.1 вр.ал.1 вр. чл.213А, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК по отношение на св.П.И.И. и свидетелите Д.С.М. и И.П.О..

 Съда на осн. чл.304 от НПК е признал за невиновни  подсъдимия А.С. и подсъдимия И.С., за това, че:  

През месец август 2007 г. в гр.К., обл.Б., в съучастие с И.М.С., като съизвършител, с цел да набави за себе си, за Л.Н.Д. и за И.М.С. имотна облата, се опитал да принуди П.И.И. със сила – нанасяне на побой, да извърши нещо противно на волята му – да предаде сумата от 35 000 лв. и да му бъде причинена имотна вреда в размер на посочената сума, като Д.ието е извършено от две лица и е останало недовършено поради независещи от дееца причини,

както и за това, че

 През месец септември 2008 г. в гр.Б., в съучастие с И.М.С., като съизвършител, с цел да набави за себе си, за Л.Н.Д. и за И.М.С. имотна облага се опитал да принуди И.П. М. / с нова фамилия О. / и Д.С.М. със заплашване – заплахи отправени лично за физическа саморазправа, да извършат нещо противно на волята  им –да му предадат сумата от 91 000 лв. и така да бъде причинена имотна вреда на И.П. М. и Д.С.М., в размер на посочената сума, като Д.ието е извършено от две лица и е останало недовършено поради независещи от дееца причини – две от Д.ията включени в състава на продълженото престъпление при А.С. и И.С. -престъпление по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.26, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, като тези Д.ия е част от Д.ията включени в състава на продължаваното престъпление по чл.26, ал.1 от НК.

 По отношение на първото Д.ие в показанията дадени от св.П.И.И. на 23.02.2009 г. в ОД МВР – гр.П. съда намира, че най-достоверно възпроизвежда случилите се събития около отпускане на заем от подсъдимия И.С. с изключение на това, че се сочи името С., а не И.. В този разпит разказва, че му била дадена в заем сумата от 21 000 лв. с 15 % месечна лихва, като впоследствие от следващите разпити от досъдебното производство и от съдебното производство по НОХД №296/2011 г. и НОХД №1164/2013 г. става ясно, че сумата взел от И., като в крайна сметка му изплатил 48 000 лв.   Досежно описаното посегателство над личността на св.П.И. посочено в този разпит съда намира, че  освен тези твърдения, от които впоследствие свидетеля се отрича в съдебна фаза, липсват други събрани по делото доказателства, които да водят до категоричния и несъмнен извод, че действително през месец август 2008 г. подсъдимия А.С. с още двама души се е намирал  в гр.К. и е извършил посочените от св.И. действия.  Не се потвърждават от други доказателства по делото и изложените в този разпит твърдения, че подсъдимия А.С. е принудил св.П.И. да се качи в автомобила му и го откарали извън гр.К.. Както и че подсъдимия А.С. и неговия приятел, който не познавал му счупили очилата във връзка с това, че закъснял една седмица с плащането на заема. Не е установено лицето, което св.И. в този разпит сочи, че по време на движение го ударило с юмрук отстрани в главата и му счупил очилата. Не се установява и това, че подсъдимия А.С. след това го извадил от колата и го ритнал два пъти в корема. По отношение на така повдигнатото обвинение на подсъдимите И.С. и А.С. следва да се отбележи, че в показанията си свидетелят никъде не споменава на тази случка да е присъствал подсъдимия И.С., говори се само за С. и двама непознати за свидетеля мъже. Освен това самият свидетел в разпита си сочи, че причината да му бъдат нанесени удари от страни в главата от непознат за него мъж и след това в корема от подсъдимия А.С. е било обстоятелството, че е закъснял с една седмица с изплащането на заема, а не както се твърди в обстоятелствената част на обвинителния акт, че двамата братя А. и И. С. са направили опит да принудят със сила св.И. да заплати сумата от 35 000 лв. В никой от разпитите си дадени пред настоящия съдебен състав и тези дадени пред друг състав на съда, приобщени чрез прочитането им, свидетелят не излага такива твърдения. Напротив  в разпита си от 23.02.2009 г. той заявява, че миналата година -2008 г. двамата братя му казали по телефона, че дължи сумата от 35 000 лв., като начисляването на лихва се прекратява.

На следващо място настоящия съдебен състав намира, че в хода както на досъдебното производство по делото, така и на съдебното такова не са събрани достатъчно доказателства, че подсъдимите  А.С. и И.С. в качеството на съучастници през месец септември 2008 г. в гр.Б. с цел да набавят за себе си и за подсъдимия Л.Д. се опитали да принудят И.П.О. и Д.С.М. със заплашване – заплахи отправени лично за физическа саморазправа, да извършат нещо противнона волята им – да им предадат сумата от 91 000 лв. От показанията на свидетелите И.О. и Д.М., както и от обясненията на подсъдимите А.С. и И.С. става ясно, че такава среща действително се е състояла в кафенето на „Т.“ в гр.Б. между четиримита с предмет на разговора заплащане на дължима сума от заемополучателите. Не се установяват обаче извършени действия по заплашване /вербално или по друг начин/ от страна на двамата подсъдими по отношение на свидетелите, и още по-малко пък такива за физическа саморазправа. Св.О., към онзи момент с фамилия М. сочи, че двамата подсъдими я заплашили, че няма да я пуснат да мръдне никъде, докато не им препише апартамента си. Така отправените реплики към св.О. същата не ги е въприела като реална заплаха,  тъй като веднага им отговорила, че не е вземала от тях пари и не се е договаряла с тях да плаща такава лихва. От горното следва, че така отправените думи към св.О. обективно не са годни да предизвикат страх у същата. Свидетелят М. сочи, че на тази среща по отношение на него двамата подсъдими не са отправяли заплахи и не се е почувствал застрашен. Не се установява също така от доказателствата по делото и че двамата подсъдимите са имали специалната цел чрез упражнено заплашване да набавят за Л.Д. имотна облага. По никакъв начин подсъдимият Д. не е свързан с финансовите взаимоотношения между подсъдимите А. и И. С. и св.М. и О. липсват каквито и да било доказателства за неговата съпричастност.

 Показанията на свидетелите си кореспондират и с обясненията на подсъдимите И. и А. С. в частта относно заявената липса на действия от тяхна страна по заплашване на свидетелите с физическа саморазправау като се сочи единствено, че разговора бил роведен на висок тон и по-нервно от обикновеното. Не се установи от доказателствата по делото подъсдимия Д. да има каквото и да било отношение към отпуснатите в заем парични средства на св.О. и М. от подсъдимия А.С..

Обясненията на подсъдимите Г.Г., А.С., И.С., С. Т. и Т. А. са доказателствено средство, но и средство за защита. Следователно те трябва да бъдат преценявани с нужното внимание изцяло в контекста на останалия доказателствен материал. Съда дава в. на обясненията на подсъдимите относно познанствата им и взаимоотношенията помежду им. По отношение на твърденията на подсъдимите Г.Г., А.С. и И.С., че не са извършвали съвместно престъпна дейност, по отдаване на парични заеми на различни граждани срещу заплащане на съответната лихва, съда не следва да дава в., тъй като от доказателства по делото се установи по безспорен начин, че  същите са участвали в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по извършване на банкови сделки по занятие без необходимото за това разрешение по закон.  Тези твърдения  на подсъдимите противоречат на съдържанието на веществените доказателствени средства, на веществените доказателства – изззети листи със записки с автор подсъдимия Г.Г., А. С.  И.С., в които фигурират посочени лица – с имена и прякори, дадената в заем сума и определената лихва и дали тя е събрана, за съответния месец, както и на писмените и гласни доказателства по делото. Следва да бъде отбелязано, че за извършването на такава дейност по отдаване на парични средства срещу съответната лихва не е необходимо наличието на специални знания, както и образование за това, а единствено знания в областта на математиката.  Съда не дава в. и на показанията на подсъдимите Г.Г. и А.С. досежно твърденията им, че не са осъществили с поведението си и вторичните престъпления с правна квалификация по чл.252, ал.2 от НК, тъй като те също са в противоречия с останалия събран и  проверен по делото доказателствен материал – свидетелските показания, протоколи за претърсване и изземване, веществени доказателства и веществени доказателствени средства.

 

 

 

 

ПО АРГУМЕНТИТЕ НА ЗАЩИТАТА         :       

 

Настоящият съдебен състав не споделя становището на адв.К., адв.Н., адв.Х. и адв.К., че внесения в съда за разглеждане обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, тъй като декларативно съдържа изявлението на прокуратурата, че подсъдимия Д. е ръководил ОПГ, а останалите подсъдимите са участвали в групата, без да се излагат конкретни факти за това. Видно от внесения за разглеждане обвинителен акт, в обстоятелствената част на същия, представителят на прокуратурата е описал фактите, въз основа на които приема, че именно подсъдимия Д. е ръководител на организираната, както и в какво се изразява неговата престъпна дейност. Изложени са твърдения и факти и относно това по какъв начин останалите подсъдими по делото са участвали в очертаната престъпна група, като е изложена конкретика в достатъчна степен подсъдимите да разберат обвинението, и да осигурят адекватната си защита срещу това обвинение..

В частта по аргументите на защитата – адв.Н. сочи, че св.П., св.Г. и св.З. внасяли яснота посредством показанията си по какъв начин структурата на БОП – Б. е събирала доказателства по делото с помощта на св.К.К., като са ги привиквали, давани са им съответните указания за посоката в която трябва да дадат свидетелски показания, хората които трябва да посочат като участници в организираната престъпна група и съответно, че трябва да се твърди, че тази група се занимава с отдаване на парични заеми срещу лихва и че осъществява натиск върху длъжниците, намира същите за неоснователни. Подробно и детайлно съда обсъди показанията на всеки един от посочените свидетели по-горе в мотивите си, като посочи и защо не дава в. на показанията на тези свидетели дадени в хода на съдебното производство, когато  изнасят и сочените от адв.Н. твърдения за начина на провеждане на разпитите.

По отношение на твърденията на адв.Н., че от доказателствата по делото не става ясно всъщност св.М. и св.О. какви суми са взели и какви суми са върнали, съда намира същото за неоснователно. От показанията на св.М., Св.О., веществените доказателствени средства изготвени вследствие експлоатация на специални разузнавателни средства, както и веществените доказателства по делото – иззети листове и тетрадки с графики и записвания от домовете на подсъдимите стават ясни отпуснатите в заем суми, дължимите лихви както и какво е плащано от заемополучателите. Съдебната практика е безпротиворечива в насока, че дали дадена сделка е банкова, следва да се преценява в момента на нейното сключване, а не последващото й изпълнение. В случая с посочените свидетели, е безспорно установено по делото, че е била уговорена лихва, като това фигурира и в записките с автор подсъдимия И.С..Налице са записвания, че тази лихва е изплащана от св.Д.М., сочен като „Д.“ в определен период от време.  Следва да бъде отбелязано, че  дали са били изплатени само главницата или само лихвата са обстоятелства, които стоят извън обективната страна на престъплението по чл.252 от НК.

 Настоящият съдебен състав посочи по-горе в мотивите си и на кои доказателствени средства дава в., кои цени и кои следва да изключи от доказателствения материал по делото поради допуснати процесуални нарушения при тяхното събиране, като не следва да преповтаря аргументите си в тази насока с оглед на големия обем доказателствени средства, които са събрани и проверени по делото.

                                     

ПО ОТНОШЕНИЕ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА.

 

Санкцията на чл. 321, ал. 2 от НК предвижда за извършеното от подсъдимите А.М.С., И.М.С. и Г.И.Г. престъпление, наказание "Лишаване от свобода" от 1 до 6 години. Разпоредбата на чл.252, ал.2 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 до 10 години и глоба в размер от пет хиляди до десет хиляди лева, като съда може да постанови конфискация на част или цялото имущество на дееца.

 При определяне на вида и размера на наложеното на подсъдимия Г.И.Г. наказания за престъпленията, за които го е признал за виновен, а именно такива по чл.321, ал.2 от НК и чл.252, ал.2 от НК съдът взе предвид сравнително ниската степен на обществена опасност на дееца и високата обществена опасност на извършените от същия Д.ия. Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия и обясненията, които дава и които до известна степен спомагат за разкрИ.е на обективната истина по делото. Съдът установи наличие на отегчаващи отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства: изключително активната роля, която същият е изпълнявал в престъпното сдружение, високият размер на реализираните неправомерни доходи вследствие осъществяваната престъпна дейност, както и че отдаването на парични заеми срещу лихва се е превърнало в начин на живот и основно средство за набавяне на средства за издръжка. С оглед на гореизложеното и при превес на отегчаващите вината обстоятелства съда наложи  на подсъдимия Г. за престъплението по чл.321, ал.2 от НК наказание около минималния предвиден в закона размер, а именно ДВЕ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“. За престъплението по чл.252, ал.2 от НК съда е наложил наказание „Лишаване от свобода“ в размер на ПЕТ ГОДИНИ, също в минималния размер предвиден в разпоредбата на горепосочената норма, както и Глоба в размер на 5 000 лв. /пет хиляди/ лева, минималния размер на кумулативно предвиденото наказание за това престъпление.

 На осн. чл.23, ал.1 от НК и с оглед наличието на предпоставките за групиране на наказанията по двете престъпления, тъй като същите се намират в реална съвкупност помежду си, съда е определил едно общо най-тежко наказание за изтърпяване от подсъдимия Г.И.Г., а именно ПЕТ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“.

На осн. чл.23, ал.3 от НК съда е присъединил към така определеното общо най-тежко наказание наказанието Глоба в размер на 5000 /ПЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА/.

На осн. чл.61, т.3 вр. чл.59, ал.1 от ЗИНЗС съда е определил  ОБЩ режим на изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание.

На осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК от така определеното наказание, съда е приспаднал времето, през което подсъдимия Г.И.Г. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за времето от 20.02.2009 г. до 06.04.2009 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. От определеното общо най-тежко наказание за изтърпяване е приспаднато и времето през което по отношение на подсъдимия Г. е била изпълнявана мярка за неотклонение „Домашен арест“ от 06.04.2009 г. до 09.04.2010 г ., като един ден домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода, съгласно ТР№1/2010 г. на ОСНК на ВКС. Посоченото ТР №1/2010 г. на ВКС, ОСНК гласи, че „Нормата на чл.59 от НК  е материално правна. По неприключилите към 14.04.2009 г. наказателни производства до привеждане на присъдата в изпълнение от определеното наказание „Лишаване от свобода“ се приспада целия период на взетата и изпълнена мярка за неотклонение „Домашен арест“ в определеното с чл.59, ал.1 съотношение, в редакцията на нормата преди нейното изменение /обн.ДВ,бр.27 от 10.04.2009 г./.  

 

  При определяне на вида и размера на наказанията за престъпленията, за които е признат за виновен подсъдимия А.М.С., съда взе под внимание сравнително ниската степен на обществена опасност на подсъдимия и високата степен на обществена опасност на извършените от същия престъпления с правна квалификация чл.321, ал.2 от НК и чл.252, ал.2 от НК. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства на подсъдимия А.М. младата възраст при извършване на Д.ията, а именно 22 години, обясненията, които дава и които в известна степен спомагат за разкрИ.е на обективната истина по делото, обстоятелството, че същият демонстрира промяна в своето поведение като учи – трети курс специалност „Психология“ в Б.ки свободен университет и работи, както и заявеното и реализирано желание от същия да живее като достоен гражданин на съвременното общество. Съда констатира наличието на отегчаващо вината обстоятелство, а именно обремененото съдебно минало на подсъдимия А.С.. Съдът намери, че при наличието на многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства в настоящия случай и най-лекото предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление  – една година лишаване от свобода - би било несъразмерно тежко, поради което на осн. чл.55, ал.1, т.1 от НК наложи на подсъдимия А.С. за извършеното от същия престъпление по чл.321, ал.2 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от  ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА – под най-ниския предел, предвиден за извършеното престъпление.

По отношение определяне на наказанието на подсъдимия А.С. за извършено престъпление по чл.252, ал.2 от НК съда отчете наличието също на многобройни смекчаващи обстоятелства посочени по-горе и наличието на оттегчаващото вината обстоятелство, констатирани при определяне наказанието, което следва да бъде наложено за извършено престъпление по чл.321, ал.2 от НК, поради което определи наказание за това престъпление под предвидения в закона минимум, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, като наложи и кумулативно предвиденото  наказание „Глоба“, което е отмерил в размер на  3 000 /ТРИ ХИЛЯДИ ЛЕВА/ лева.

На осн. чл.23, ал.1 от НК съда е определил едно общо за изтърпяване наказание, а именно най-тежкото от тях „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 На осн. чл.23, ал.3 от НК е присъединил към така наложеното общо най-тежко наказание, наказанието Глоба в размер на /ТРИ ХИЛЯДИ/ лева.

   Съдът намери, че с оглед постигане целите на така наложеното по отношение на подсъдимия А.С. наказание не се налага ефективното изтърпяване на същото, поради което на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.Настоящият съдебен състав намира, че ефективното изтърпяване на така наложеното наказание би повлияло негативно на поведението и живота на подсъдимия А.С.. Същият демонстрира промяна в начина си на живот,  овладяност на емоциите и самоконтрол – подсъдимият учи и работи и се стреми да води порядъчен начин на живот. За поправянето и превъзпитанието на подсъдимия А.С., според съдебния състав, не се налага да изтърпи ефективно наказанието. За същия не са налице пречките за приложение на института на условното осъждане, тъй като предходното наложено му наказание е „Пробация“.

На осн. чл.59, ал.1, т.1 от НК от така определеното наказание, съда е приспаднал времето, през което подсъдимия А.М.  С.  е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“  за времето от 23.02.2009 г. до 27.03.2010 г., като е зачел един ден задържане за един ден лишаване от свобода. С Постановление от 23.02.2009 г. на осн.чл.64, ал.2 от НПК е бил задържан за срок от 72 часа, за довеждането му пред съда /л.9-10, т.9 от ДП/. С Определение от 26.02.2009 г. постановено по НЧД №92/2009 г. на ОС – гр.Б. по отношение на А.С. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража по ДП №315/2008 г. по описа на ОД МВР – гр.Б. – л.23-29, т.10

При определяне на наказанието на подсъдимия И.М.С. съда съобрази сравнително ниската степен на обществена опасност на подсъдимия и сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното от същия Д.ие. Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства на подсъдимия И.М.С.  обясненията, които дава и които в известна степен спомагат за разкрИ.е на обективната истина. Като отегчаващо вината обстоятелство по отношение на подъсдимия И.С. съда отчете активната роля, която същият е изпълнявал в организираната престъпна група, като е финансирал дейността на подсъдимите Г.Г. и А.С. и сам е отдавал парични заеми срещу заплащането на съответната месечна лихва. Същият е осъждан за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК след датата на довършване на престъплението по чл.321, ал.2 от НК. Така с оглед превес на отегчаващите вината обстоятелства съда отмери наказанието, което наложи на подсъдимия И.С. в размер на  ДВЕ ГОДИНИ „Лишаване от свобода“.

 Съдът намира, че няма пречка за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК спрямо наказанието „Лишаване от свобода“ наложено на подсъдимия И.М.С.. Същото не надвишават три години, И.С. по-рано не е осъждан. За постигане целите на специалната превенция не е нужно този подсъдими да бъде поставян в условията на затворническа среда и обкръжение. С оглед на това съда е отложил изтърпяването на наказанието за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.  

На осн. чл.53, ал.2, б.“Б“ от НК съда е осъдил подсъдимия Г.И.Г., с установена по делото самоличност, да заплати в полза на държавата сумата от 38 500 лева /тридесет и осем хиляди и петстотин лева/, явяваща се равностойността на придобитото чрез престъплението по чл.252, ал.2, пр.2 вр. ал.1 от НК.

 На основание чл.53, ал.2, б.“Б“ от НК съда и осъдил подсъдимия  А.М.С., с установена по делото самоличност да заплати в полза на държавата сумата от 16 100 /шестнадесет хиляди и сто/ лева, явяваща се равностойността на придобитото чрез престъплението по чл.252, ал.2, пр.2 вр. ал.1 от НК.

 

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Разноските съда ги е изчислил съразмерно, с оглед обостоятелството, че по делото са били осъдени три от обвинените лица, а останалите три лица са били оправдани изцяло по повдигнатите им с обвинителния акт обвинения.

На осн. чл.189, ал.3 от НПК съда е осъдил подсъдимия Г.И.Г., с установена по делото самоличност да заплати по сметка на ОД МВР – гр.Б.  сумата  от 345,83 /триста четиридесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ лева, направени разноски по досъдебното производство и по сметка на ВСС сумата от 42,33 /четиридесет и два лева и тридесет и три стотинки/ лева разноски направени в съдебното производство по делото по НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – Б. и  сумата от 313,78 /триста и тринадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ лева разноски направени в хода на съдебното производство по делото по НОХД №1164/2013 г. на СпНС.

На осн. чл.189, ал.3 от НПК съда е осъдил подсъдимия А.М.С.  да заплати по сметка на ОД МВР – гр.Б.  сумата от  345,83 /триста четиридесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ лева, направени разноски по досъдебното производство и по сметка на ВСС сумата от 42,33 /четиридесет и два лева и тридесет и три стотинки/ лева разноски направени в съдебното производство по делото по НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – Б. и  сумата от 313,78 /триста и тринадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ лева разноски направени в хода на съдебното производство по делото по  НОХД №1164/2013 г. на СпНС.

 На осн. чл.189, ал.3 от НПК съда е осъдил подсъдимия И.М.С., с установена по делото самоличност  да заплати по сметка на ОД МВР – гр.Б.   сумата от  345,83 /триста четиридесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ лева, направени разноски по досъдебното производство и по сметка на ВСС сумата от 42,33 /четиридесет и два лева и тридесет и три стотинки/ лева разноски направени в съдебното производство по делото по НОХД №296/2011 г. по описа на ОС – Б. и  сумата от 313,78 /триста и тринадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ лева разноски направени в хода на съдебното производство по делото по  НОХД №1164/2013 г. на СпНС

 

 

 

 СЪДИЯ :