Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
06.11.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ БОЖКОВА
при
секретаря Мариана Кадиева
и
с участието на Бонка Василева – прокурор в ОП Кърджали
като
разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№
98 по описа за 2023 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) –
Кърджали, подадена чрез директора, срещу Решение № 100/ 14.05.2023 г.,
постановено по а.н.д. № 12/ 2023 г. на РС – Кърджали. Оспорва се, като
неправилен и противоречащ на събраните доказателства, извода на съда, че не е
установено по безспорен начин, че *** гражданин Х. Ч. на 25.07.2022 г. е бил
приет на работа от „Модекс" ООД *** и
предоставял работна сила в негова полза, с което съдът обосновава липса на
административно нарушение, установено в АУАН и в НП, като приема, че „Модекс" ООД няма качеството на работодател спрямо ***
гражданин на датата на проверката 25.07.2022 г.
В касационната жалба
се изразява становище, че за да се прецени дали „Модекс"
ООД е извършило визираното в АУАН и НП нарушение, е необходимо да се установи
дали дружеството е приело на работа работещия и има ли качеството на
работодател спрямо лицето Х. Ч., като се установят елементите на трудово
правоотношение между страните към датата на работа - 25.07.2022 г.
По делото не се
спори, че лицето действително е установено на работа на 25.07.2022 г. на
строеж, който се намира вътре на територията на „Модекс"
ООД вътре в предприятието. Извършени са две проверки - в 11 часа и в 15 часа,
при които непосредствено са установени общо седем работещи лица - всички
граждани на ***, в т.ч. и Х. Ч.. Същият е извършвал трудова дейност като
работник в строителството – монтира панели, външни елементи върху фасада на
сграда за обработка на МДФ плоскости за производство на мебели и шоурум в УПИ **, кв. ** по плана на ***, с възложител на
строежа „Модекс" ЕООД, съгл. Разрешения за строеж
№8/ 11.03.2022 г. и №9/11.03.2022 г., изд. от Главен архитект на Община
Черноочене.
Под влияние на
управителя на „Модекс" ООД, присъстващ при
проверката, работникът е вписал в декларация на *** език данни за работодател -
„***" ЕООД. След анализ на всички събрани писмени доказателства, правилно
контролните органи не приемат посоченото дружество за работодател на лицето,
поради противоречието на тези данни с всички събрани документи и сведения в
хода на проверката, както и поради пряката намеса на управителя на „Модекс" ООД, посочил на работника името на „***"
ЕООД, което работникът да впише в декларацията като работодател. Ако лицето е
било наето от „***" ЕООД или от друго дружество в ***, то Х. Ч., бидейки
работник по трудово правоотношение в подобно дружество, би знаел името на
работодателя, наел го на работа. Факт е, обаче, че на лицето името „***"
ЕООД не му е било известно като негов работодател, което е наложило управителят
на „Модекс" ООД да съобщи на лицето името на „***"
ЕООД, което да впише.
В касационната жалба
се твърди, че на 25.07.2022 г. работникът е допуснат на територията на „Модекс" ООД до организираното му работно място от
ръководството на дружеството. Установено е при проверката, че достъпът до
територията на „Модекс" ООД е ограничен за
външни лица чрез изградена плътна ограда и физическа охрана, препястваща достъпа на територията на предприятието;
влизането в предприятието на външни лица е съобразно определен ред. Тази
организация включва и строителния обект, обект на
контрол, до който работниците, в т.ч. и работещия Х. Ч., са били изрично
допуснати до строителните работи от ръководството на „Модекс"
ООД, което е ангажирано с работата на строителните работници на строежа.
Посочва се също, че
изводът, който се налага е, че безспорно е налице трудово правоотношение между
„Модекс" ООД и Х. Ч. към 25.07.2022 г., което се
характеризира с основните елементи, а именно: 1. възлагане на работата от
страна на работадателя „Модекс"
ООД на строежа; 2. изпълнение на трудова функция и извършване на работа от
лицето; 3. определено място на работа на територията на „Модекс"
ООД; 4. спазване на работно време установено от „Модекс"
ООД; 5. договорено трудово възнаграждение; 6. спазване от работника на
определени от работодателя ред, организация и трудова дисциплина в
предприятието.
Именно поради това, „Модекс" ООД се явава
работодател на Х. Ч. към 25.07.2022 г. и като такъв правилно е квалифициран в
АУАН и в НП.
С цел да избегне административнонаказателната отговорност като работодател
на работника „Модекс" ООД излага различни версии
за работата на лицето: 1. че е нает в „***" ЕООД; 2. Че е командирован на
работа в „Модекс" ООД от *** дружество
работодател „***". За целите на тези защитни тези „Модекс"
ООД ангажира доказателства - писмени и гласни, които решаващият състав на съда
кредитира с приоритет при постановяване на решението за отмяна на НП.
Твърди се, че е
безспорен фактът, че работникът не е нает в „***" ЕООД за работа на
строежа в "Модекс" ООД. От събраните
писмени сведения от Х. А. - управител на „***" ЕООД от дата 22.08.2022 г.
се установява безспорно, че Х. Ч. не работи в „***" ЕООД.
От анализа на
договорите /Договор от 19.07.2021 г. със срок на изпълнение 90 дни и Договор от
11.10.2021 г. със срок на изпълнение 90 дни/, сключени между „Модекс" ООД и „***" ЕООД се установява, че към
датата на извършената проверка - 25.07.2022 г. договорите за изпълнение на
строежа не са произвеждали действие. Този факт се потвърждава от Х. А.,
управител и едноличен собственик на капитала на „***" ЕООД, който на
22.08.2022 г. по искане от контролния орган дава обяснения, че не познава и не
е наемал на работа в дружеството лицето Х. Ч., както и че „***" ЕООД не
извършва строителни дейности в обекта на контрол в *** чрез наети в дружеството
работници. Х. А. писмено заявява на 22.08.2022 г. пред контролните органи, че
договорите с „Модекс" ООД са изпълнени само в
частта за доставка на строителни материали и считано от 15.06.2022 г.
отношенията между „Модекс" ООД и „***" ЕООД
са приключили.
Едва в хода на
съдебното производство „Модекс" ООД представя и
фактура №*** от дата *** г. за *** лева, издадена от дружеството, платими на „***"
ЕООД. Фактурата не се представя при проверката, особено при положение, че „Модекс" ООД е представил пред контролните органи като
доказателство за плащане по Договорите с „***" ЕООД фактура №***/*** г.,
на която е направена отметка „платено, дата 19.07.2021г." Като доказателство
е приета от решаващия състав на съда фактура №*** от дата *** г., с която се
обосновава отмяната на посоченото наказателно постановление. Считам, че
посочената фактура не е относимо и годно
доказателство, поради това, че същата се явява документ за сделка между
търговските дружества, но същата не удостоверява плащане - не се представят
никакви данни че „Модекс" ООД е извършил
превод/плащане към „***" ЕООД на сумата по фактурата в размер *** лева.
Отделно от това, даже и да е била платена сумата по фактурата между
дружествата, това плащане се явява операция между търговци и по никакъв начин
не обвързва наемането на работници и извършваната от тях работа, в т.ч. и Х. Ч.,
както и факта, че плащането е именно по договора, за който се приема в
съдебното решение за отмяна на НП. Не на последно място, от прегледа на двете
посочени фактури се установява интересен факт - същите са с пореден номер 1 за
2021 г. към 19.07.2021 г и фактурата от 2022 г. - под номер 6 през месец май
2022 г. Буди съмнение как към средата на 2021 и съответно към май месец на 2022
г. промишлено предприятие като „Модекс" ООД с
финансов оборот и търговски взаимоотношения, не е издавало фактури до 19 юли
2021 г. /за да издаде такава под №1 едва на 19.07.2021 г./ и до 19 май 2022 г.
- /за да издаде такава под №6 едва на 19.05.2022 г./. и по никакъв начин не
обвързва наемането на работници и извършваната от тях
В касационната жалба
се сочи, че данните от строителните книжа за строежа и от информационна табела,
поставена на строежа, сочат че към 25.07.2022 г. единствен строител е „***"
ЕООД по Договор за изпълнение на СМР от дата 17.03.2022 г., с предмет на
договора: „изливане на бетон и довършителни ремонтни работи в обект „Мебелен
цех", които „***" ЕООД следва да извърши в срок до 31.03.2024 г.; не
се сочат данни за други строители и/или подизпълнители на СМР, в т.ч. и
горепосочените дружества. По писмени данни от Р. А. - управител на „***"
ЕООД седемте лица граждани на ***, вкл. и Х. Ч., не са работници на „***" ЕООД и не са наемани
за изпълнение на строителни дейности по договор с „Модекс"
ООД.
От всичко се налага
изводът, че „***" ЕООД не е ангажиран като строител с монтажа на панелите
върху външната фасада на строежа; „***" ЕООД към 25.07.2022 г. - датата на
установяване на чужденеца на работа, не е ангажиран с договор за мотнаж и СМР в „Модекс" ООД.
Единственото лице, за сметка и в полза на което се извършват строителните и
монтажните работи на 25.07.2022 г. е именно „Модекс"
ООД, който е допуснал Х. Ч. и останалите шест работещи лица граждани на ***, на
територията на предприятието и е възложил на лицата извършването на строителни
и монтажни дейности 25.07.2022 г. - монтажа на панели върху външната фасада на
сградата на „Модекс" ООД.
Съгласно изложеното в
касационната жалба, представеният в превод от *** език на български език
документ, наименован „Уведомление за започване на
осигурена работа" от дата 20.07.2022 г. за осигурено лице Е. Д. в „***"
е създаден, за да обслужи защитната теза на „Модекс"
ООД. На първо място, данните от граничния контрол сочат влизане на Х. Ч. в
България на 10.07.2022 г., в 21:22 часа с виза за краткосрочно пребиваване тип
„С" с цел „неорганизиран туризъм" по покана
от 05.07.2022 г. от домакин хотел „***" - ***. Т.е. към дата 20.07.2022 г.
лицето вече е било в България и не е било възможно командироването му от ***
дружество към тази дата. От друга страна, т.нар. „Уведомление за започване на
осигурена работа" от дата 20.07.2022 г. е частен документ, създаден и
подписан от *** дружество, от което е изпратен електронно в „Модекс" ООД. „Уведомление за започване на осигурена
работа" от дата 20.07.2022 г. не е трудов договор и/или документ
удостоверяващ командироване на работника от *** дружество на работа в България,
в „Модекс" ООД. Също така, не се спори дали Х.
Ч. се осигурява в ***; евентуалното осигуряване на лицето в *** не препятства
пътуването на лицето в България и приемането му на 25.07.2022 г. на работа в „Модекс" ООД. В случай че лицето би било командировано
от *** дружество работодател, което обстоятелство „Модекс
твърди, то би следвало да бъдат спазени условията по командироване на лицето,
което не е направено.
От анализа на
„Уведомление за започване на осигурена работа" от дата 20.07.2022 г. се
установява, че работникът е изпратен на работа в „Модекс"
ООД от *** дружество в „***", създало посочения документ. Безспорно обаче
„Модекс" ООД няма писмен договор за извършване
на строителни работи/строеж на обекта на контрол с „***", поради което
няма никакво основание и логично обяснение кое налага издаването на такъв
документ за командироване на Х. Ч. към 20.07.2022 г. на работа в „Модекс" ООД и особено във време, когато лицето вече е
било на територията на РБългария - влязло на 10.07.2022
г. Единственото възможно обяснение е че т.нар. „Уведомление за започване на
осигурена работа" от дата 20.07.2022 г. е създадено за да обслужи
защитната теза на „Модекс" срещу установеното в
НП нарушение. Същото, обаче, е прието от решаващия състав на съда като годно
доказателство, кредитирано с приоритет в съдебния акт за постановяване отмяната
на НП.
Освен това, видно от
справката на ОД МВР - Кърджали, лицето не е имало основание за издаване и не му
е издавано разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно
разрешение за пребиваване и работа" по реда на ЗЧРБ и чл. 15, ал.1 от
ЗТМТМ, т.е. към 25.07.2022 г. лицето няма право на достъп до пазара на труда на
територията на Р България. Искането е да се отмени оспореното решение и спорът
се реши по същество, като се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание
касаторът не се явява и не се представлява. От
пълномощник е постъпила молба-становище за даване ход на делото и подробни доводи
за незаконосъобразност на оспореното решение на РС – Кърджали.
Ответникът – „Модекс“ ООД, ***, чрез процесуален представител по
пълномощие, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност
на оспореното решение, като заявява, че поддържа становището си в отговора на
касационната жалба.
Представителят на ОП – Кърджали дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното
решение на РС – Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 7/2023
г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна по следните съображения:
С
оспореното решение РС – Кърджали е отменил Наказателно постановление №
09-2200285 от 26.10.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.79, ал.4, във вр.
чл.75а, ал.5, във вр. ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Модекс”
ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, в качеството му на
работодател, за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.
РС
– Кърджали е приел, че на 25.07.2022 г., около 11.40 часа, К. С. и А. С. –
инспектори в ДИТ гр.Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство по работни места в обект на контрол: строително-монтажни работи
на сгради за обработка на МДФ плоскости за производство на мебели и шоурум в УПИ **, кв.** по плана на ***, ***, с възложител
„МОДЕКС“ ООД ***, съгласно Разрешение за строеж № 8/11,03.2022 г. и Разрешение
за строеж № 9/11.03.2022 г.
Свидетелите
установили на обекта да работят седем лица, които извършвали монтаж на панели
на строяща се сграда. Трима от работниците избягали и останали само четирима - ***
граждани, на които били предоставени декларации по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ в
екземпляр на *** език, тъй като не владеели български. За започналата проверка
междувременно бил уведомен управителят на „МОДЕКС“ ООД *** – А. М., който дошъл
на място. След пристигането му, установените от контролните органи четирима
работници попълнили декларациите си. А. М. заявил на контролните органи, че ***
граждани не са негови работници, а работели за „***“. На управителя на „МОДЕКС“
ООД била връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК за представяне на документи в
ДИТ гр.Кърджали. Около 15.00 часа на 25.07.2022 г. служителите на ДИТ
гр.Кърджали извършили и втора проверка по работни места на посочения обект, при
която установили и другите трима работници - *** граждани, които първоначално
избягали. Един от тях бил Х. Ч., на който също била предоставена декларация по
чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ в екземпляр на *** език.
Х. Ч. декларирал, че
работи в „***“ от 21.07.2022 г., с работно място-сградата на шоурум МОДЕКС ***, на длъжност ***, с работно време от
08.30 до 17.30 часа, почивни дни-събота и неделя, почивки в работния ден 1 час
на обяд, с месечна заплата от ***, като нямал трудов договор. Впоследствие
проверката продължила и по документи в ДИТ гр.Кърджали. Там били представени
Договор за строителство и ремонт от 19.07.2021 г. и Договор за строителство и
ремонт от 11.10.2021 г. (сключени между „МОДЕКС“ ООД *** и „***“ ООД ***),
както и Договор за изпълнение на СМР от 17.03.2022 г. (сключен между „МОДЕКС“ ООД
*** и „***“ ЕООД ***), като всички имали за предмет извършване на дейности на
проверения обект в ***. В писмено обяснение от 30.08.2022 г. А. М. посочил, че
„МОДЕКС“ ООД имало сключен договор с фирма „***“, с представител Х. А.. Същият
бил съдружник и в *** фирма „***“, като за целта били командировани техни
работници да изпълнят облицоването на шоурума. На проверяващите
органи управителят на дружеството-жалбоподател представил и документи на ***
език, преведени и на български, касаещи командироване от *** дружество на общо
седем служители, сред които и Х. Ч.. Във връзка с изпратена призовка, на
22.08.2022 г. Х. А., в качеството му на управител на „***“ ЕООД, дал пред
контролните органи писмено обяснение. Той посочил, че не познава установените
при проверката по работни места седем лица (един от които е Х. Ч.) и същите не
работели във фирмата му. Договорите от м.07.2021 г. и от м. 10.2021 г.,
сключени с „МОДЕКС“ ООД, били изпълнени само за доставка на материали и от
15.06.2022 г. нямал нищо общо с това дружество. На обекта в *** не били
извършвани строителни работи от негови работници. Х. А. посочил също, че фирма
„***“ от *** не я познавал и не знаел нищо за нея. Във връзка с образуваното
административно производство, на 30.08.2022 г. Р. А. - управител на „***“ ЕООД,
също дал писмено обяснение пред органите на ДИТ гр.Кърджали. Той посочил, че
управляваното от него дружество било изпълнител на СМР по Договор от 17.03.2022
г. с „МОДЕКС“ ООД, на обекти по Разрешение за строеж № 8/11.03.2022 г. и
Разрешение за строеж № 9/11.03.2022 г. , като строителните дейности още не били
приключени. Посочените в писмото до дружеството седем лица - граждани на ***,
не били работници на „***“ ЕООД и не били наемани за изпълнение на строителни
дейности по договора с „МОДЕКС“ ООД. Проверяващите служители изискали от
Агенцията по заетостта и от ОД МВР-Кърджали информация относно статута на
лицето Х. Ч.. Установено било, че той е гражданин на ***, с рождена дата ***
г., притежаващ паспорт № ***, издаден от *** на 15.06.2022 г., валиден до
15.06.2023 г. Към 25.07.2022 г. е пребивавал на територията на Република
България с виза за краткосрочно пребиваване тип „С“, с
цел „неорганизиран туризъм“. В НП е посочено, че в нарушение на чл.10, ал. 1 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност „Модекс“
ООД приело на работа лицето Х. Ч.. Административнонаказващият
орган се е позовал на Справка от
информационната система на ИА ГИТ от раздел „Деловодни документи"/подраздел „Уведомления за действителн
започване на работа на граждани на трета държава на основание чл. 10, ал. 1
ЗТМТМ". Приел е, че поради липсата на такова уведомление за започване на
работа на Х. Ч., гражданин на ***, в стопанисвания от„МОДЕКС" ООД обект е
доказано посоченото нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.
В
мотивите на оспореното решение е прието за недоказано, че лицето Х. Ч. е било
наето да изпълнява трудови функции от „Модекс“ ООД,
** в качеството му на работодател, съответно, че е предоставяло работна сила за
него. РС – Кърджали се е позовал на приетите договори, установяващи, че „Модекс“ ООД е възложител на строително-монтажните работи на
проверявания от служители на ДИТ – Кърджали обект. Изпълнението на самите
дейности на обекта е реализирано от други две фирми - „***“ ООД *** и „***“
ЕООД ***, които са имали сключени договори с „Модекс“
ООД. Съдът е обсъдил Договор за строителство и ремонт от 11.10.2021 г., сключен
между „Модекс“ ООД и „***“ ООД. Посочил е, че от
съдържанието на този договор става ясно, че „Модекс“
ООД е възложило на строителя „***“ ООД да извърши дейности на обекта в ***,
вкл. и такива, свързани с полагане на профили за облицоване на грубия строеж,
облицоване с термосандвич панели, облицоване на термопанелите с еталбонд.
Приел е, че от такова естество е била и
извършваната работа от *** граждани, които контролните органи са установили на
обекта в деня на проверката. Позовал се е и на обстоятелствата, декларирани от Х. Ч. на 25.07.2022 г., че работи за „***“,
както и на писмо на „******“ от 20.07.2022 г.,
в което се съдържат данни, че това дружество е командировало служители
(сред които е Х. Ч.) да извършват монтажни дейности в обекта на „Модекс“ ООД, **
Относно
договорите, сключени между „Модекс“ ООД и „***“ ООД,
и конкретно договорът от 11.10.2021 г.,
в обжалваното решение се съдържат мотиви, че липсват доказателства
срокът му да е изтекъл. Според сключения договор, строителят „***“ ООД е поел
задължение да завърши и предаде обекта в срок от 90 работни дни, считано от
превеждането на авансова сума по неговата сметка. С оглед представената фактура
№ ***/*** г. за извършено авансово плащане и на 19.05.2022 г., не би могло да
се приеме за установено, че посоченият срок от 90 дни към 25.07.2022 г. е
изтекъл. В решението е посочено, че в договорите с „***“ ООД е предвидено, че
действието им се прекратява с извършване и предаване на договорената работа, за
което липсват доказателства. РС – Кърджали е установил, че наказващият орган
неправилно е приел, че към датата на проверката договорите вече не са пораждали
правно действие.
Решението е правилно.
При правилно
установена фактическа обстановка РС – Кърджали е достигнал до обоснован извод
за недоказаност на описаното в наказателното постановление нарушение и
конкретно, че „Модекс“ ООД е работодател на лицето Х.
Ч..
Настоящият касационен
състав споделя извода на РС - Кърджали, че доказателствата, приети по а.н.д. № 12/
2023 г. на същия съд, не установяват по безспорен и категоричен начин
осъществяването на административното нарушение. Налице са както гласни, така и писмени
доказателства, преценката на които не обоснова извода, че „Модекс“
ООД ***, ЕИК ***, в качеството си на работодател, е извършило административното
деяние, за което е наложена имуществената санкция, както правилно е приел и
съставът на Районен съд - Кърджали. В този смисъл, видно от попълнената от Х.
Ч. декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ на *** език, същият е посочил, че
работи в „***“, с работно място – шоурум на „Модекс“, на длъжност – ***, с работно време от 08.30 ч. до
17.30 ч., почивни дни –неделя и месечно трудово възнаграждение в размер на ***,
без да има сключен трудов договор.
На следващо място, в
хода на административнонаказателното производство, от
страна на представителя на „Модекс“ ООД, на
контролните органи са били представени писмени доказателства – Договори за
строителство и ремонт, съответно от 19.07.2021 г. и 11.10.2021 г., които
установяват наличието на договорни отношение между „Модекс“
ООД и „***“ ООД, по силата на които ответникът по касация е възложил на „***“
ООД извършването на СМР на процесния обект, а именно
дейност по полагане на профили за облицоване на грубия строеж, облицоване с термо сандвич панели, облицоване на термопанели
с еталбонт и др. Страните са уговорили обекта да бъде
предаден на възложителя в срок от 90 работни дни, считано от превеждането на
авансова сума по сметка на изпълнителя. В хода на производството пред районния
съд е била представена и фактура № 6 от 19.05.2022 г. за авансово плащане от „Модекс“ ООД към „***“ ООД. При извършването на проверката в
обекта на ответника на 25.07.2022 г., управителят на юридическото лице изрично
е посочил, че заварените при проверката *** граждани, извършващи дейности по
монтаж на панели, са работели за „***“ ООД, което е видно и от самите показания
на контролните органи. Отделно от това, към административнонаказателната
преписка е приложено писмо от 20.07.2022 г. на „***“ (дружество в ***), в което
е отразено, че изброените в него лица, сред които и Х. Ч., са били
командировани от това дружество за определен период от време за извършване на
монтажни дейности, свързани с търговската дейност на „Модекс“
ООД, като в този смисъл са и показанията на св. Д. К.. Всичко това взето в
съвкупност с обстоятелствата, посочени от Е. Д. в декларацията по чл. 68, ал.
1, т. 3 от ЗТМТМ, по никакъв начин не обосновава извода, че „Модекс“ ООД се явява работодател на това лице, установено
да полага труд към момента на извършване на проверката.
Наказващият орган
изобщо не е извършил анализ на представените от дружеството доказателства и
съответно преценка дали в конкретния случай именно „Модекс“
ООД е изпълнител на извършваните от *** граждани ремонтни дейности, респ. дали
дружеството се явява техен работодател, като се е задоволил единствено със
съдържанието на дадените в хода на административнонаказателното
производство писмени обяснения от Р. А. – управител на „***“ ЕООД и Х. А. –
управител на „***“ ЕООД. По силата на представения към преписката Договор за
изпълнение на СМР от 17.03.2022 г., сключен между „Модекс“
ООД и „***“ ЕООД, последното е изпълнител на строителни дейности по наливане на
бетон и довършителни ремонтни работи в процесния
обект, т.е. дейностите, които „***“ ЕООД следва да изпълни по този договор
очевидно не съвпадат с дейностите по монтаж на панели, извършвани от ***
граждани (в т.ч. и Х. Ч.), установени към момента на проверката. В този смисъл
са и обясненията на управителя, че дружеството не е изпълнявало подобни
дейности, а лицата, които са ги извършвали, не са били наемани от него. Що се
отнася до писмените обяснения на представляващия „***“ ЕООД, в същите са налице
значителни противоречия с останалите писмени и гласни доказателства по делото.
Така напр. в своите обяснения Х. А.
твърди, че не знае нищо за фирма „***“ (дружество в ***), нито познава
лицата, установени при проверката, а според представеното в производството пред
районния съд Удостоверение за актуално състояние на същото дружество, А. е бил
в него съдружник, като в същото това дружество са били наети на работа и
въпросните лица, за което свидетелстват
и представените по делото за всяко едно от тях Уведомления за започване
на осигурена заетост (издадени по електронен път от Института за социално осигуряване
на ***, а не от *** дружество, както се
твърди в жалбата). Последните обстоятелства внасят сериозни съмнения относно
достоверността на съдържанието на писмените обяснения от това лице, възприети
от АНО като аргумент за ангажиране на административнонаказателната
отговорността на „Модекс“ ООД.
Предвид горното,
настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че възприетото от
контролните органи качество на работодател на „Модекс“
ООД спрямо Х. Ч. не е доказано по безспорен и категоричен начин. В случая не се
установява това лице да е полагало труд от името и в полза на посоченото
дружество, поради което последното не се явява негов работодател и не е
извършило нарушението по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. При тези установявания правилно
РС – Кърджали е приел, че наказателното постановление на директора на ДИТ –
Кърджали е незаконосъобразно. От това следва извод, че оспореното решение е
правилно и следва да се остави в сила.
При този изход на
делото предвид своевременно направеното,
в отговора на касационната жалба, искане за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК, следва да бъде осъдена
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София да заплати на „Модекс“ ООД *** адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция в размер на 500 лв., съгласно Договор за правна защита и съдействие №
***/*** г., което е под минималния размер в чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатското възнаграждение.
Ето защо и на основание чл. 221, ал.2,
предл.1-во от АПК, във вр.
с чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя
в сила Решение №100/14.05.2023 г. на PC – Кърджали, постановено по а.н.д. №12/2023 г.
Осъжда Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ гр. София, да заплати на „Модекс“
ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, деловодни разноски в
размер на 500 лв. (петстотин лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.