О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер № V - 128 Година 2020, 14.01 град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, V-ти въззивен състав
На четиринадесети януари, две
хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя
БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар:-
като разгледа докладваното от съдия Галя Белева
въззивно гражданско дело номер 2022 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№50926/12.11.2019г. по описа на
БРС, подадена от юрисконсулт Ирина Колева, пълномощник на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” № 37, ответник в първоинстанционното
производство, против Решение № 2602 от 18.10.2019г. постановено от БРС по
гр.д.№5062/2019 по описа на същия съд.
С посоченото решение е прието за установено, на основание чл. 124, ал. 1
във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, дължи на ищеца И.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от
339,77 лева, платена от ищеца в полза на ответника без основание на 25.04.2018
год., представляваща цената на потребена електрическа енергия за периода
29.06.-27.09.2017 год., за обект на потребление в гр. Бургас, ул. „Юрий
Венелин“ № 8, ап. 13 (ИТН: 2662456), съгл. Фактура № **********/28.03.2018
год., която сметка е едностранно коригирана от ответника на основание
Констативен протокол № 1747/13.12.2017 год. на БИМ – РДМИУ-РО-София, както и
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сумата, начиная
от 10.04.2019 год. до окончателното ѝ изплащане, които вземания
съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 3021/11.04.2019 год. по
ч. гр. д. № 5653/2019 год. на РС-Пловдив.
Ответното
дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 325 лв. – разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 5653/2019 год. на
РС-Пловдив, както и сумата от 325 лв. – разноски, направени по гр. д. №
5062/2019 год. на БРС.
Изложени
са оплаквания, че същото е неправилно, необосновано, постановено при непълнота
на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации
на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи- на закона.
Доказателствата по делото били тълкувани превратно, единствено в полза на
ищеца, като били пренебрегнати важни обстоятелства и така съдът достигнал до
необосновано и неправилно решение.
Намира за
неправилен извода на съда, че ищецът е заплатил процесната сума, въпреки че по
делото не е представен документ, доказващ нейното плащане. Понеже предявеният
иск е за установяване, че се дължи сума, платена без основание по издадена
заповед за изпълнение, в тежест на ищеца е да докаже, че е платил тази сума,
което не е сторено по делото.
Изразява
се несъгласие с извода на съда, че извършеното преизчисление на сметките е
лишено от правно основание, понеже дружеството не е изпълнило задължението си
по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на
ред за уведомяване на клиентите при извършване на корекция на сметката и на
ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините на измерване, условията
и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неточно и неправилно измерена ел.енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставена ел.енергия. Сочи, че в чл.28, ал.2 от ОУ
на ЕВН ЕС изрично е уреден реда, по който снабдителят уведомява клиента за
дължимите от него суми при извършена корекция на сметка. Цитира практика на
ВКС, според която съдът е приел, че в чл.24 от Общите условия на „Енерго-про
Продажби‘ АД се съдържа ред за уведомяване на потребителите, като и двете
разпоредби на ОУ и на ЕВН ЕС, и на „Енерго-про Продажби‘ АД са еднакви.
Настоява,
при постановяване на решението, съдът да
съобрази най-новата практика на ВКС /Решение №124 от 18.06.2019г. по гр.д.№2991/2018г.
и Решение №150 от 26.06.2019г. по гр.д.№4160/2018г
/ според която за да се извърши корекция на сметка не е задължително да е
изпълнено изискването на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и да е предвиден реда за
уведомяване на клиента в ОУ на дружеството.
Моли
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се
разноски пред двете инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и в случай, че същото надвишава минималния размер, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като се иска същото да бъде редуцирано. Моли съдът да задължи въззиваемия да
посочи банкова сметка, ***, в случай, че жалбата бъде счетена за неоснователна.
При проверката, извършена на осн.
чл.267, ал.1 от ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното
решение е връчено на процесуалния
представител на ответното дружество, юрисконсулт, на 28.10.2019г.
Въззивната жалба е изпратена по пощата,
видно от клеймото на приложения плик на 11.11.2019г., входирана е в
деловодството на БРС на 12.11.2019г.
Препис от същата е връчен на ищеца чрез
адв.Мартин Ч. на 29.11.2019г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И.В.Д.,
ЕГН **********, чрез адв.М.Ч., съдебен адрес: ***, Делови Център Европа, ет.3,
офис 16. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Намира, че решението е
правилно, законосъобразно и обосновано. Постановено е при правилно
разпределение на доказателствената тежест и при пълнота на доказателствата.
Фактическите констатации на съда съответстват на обективната истина, а правните
изводи- на материалния закон. Изтъква се, че въззивникът не е успял да проведе
пълно и главно доказване на твърденията си за наличие на правно основание за
получаването на процесната сума. Сочи, че при извършване на проверката на
29.03.2016г. са били нарушени разпоредбите на чл.47, ал.2, чл.47, ал.4 и ал.5
от ПИКЕЕ. Електромерът не бил замерен с
уред-еталон, за да се установи процентния измерител на грешката му,
респективно- каква част от енергията се измерва или не. От приложената от ищеца
„обратна разписка“ не може да бъде направен обоснован извод, че с въпросната
пратка са били изпратени сочените от въззивника документи. Освен това в
известието за доставяне е отразено, че пратката не е достигнала до адресата.
Твърди, че процесният електромер е демонтиран на 27.09.2017г. и е предаден в
БИМ едва на 03.11.2017г, като не се знае през този период от време, как е бил
съхраняван и при какви условия, поради което бил нарушен чл.47, ал.5, предл.2
от ПИКЕЕ. Намира за правилен извода на съда, че е налице несъответствие на
общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС с
изискванията на ЗЕ, както и липсата в ОУ на договорите на ред за уведомяване на
клиента, като са развити пространни доводи в тази насока. На следващо място се
акцентира, че средствата за търговско измерване са собственост на ответното
дружество и не може отговорността за
състоянието на една чужда вещ да се прехвърля върху потребителя на ел.енергия,
без да бъдат доказани виновните му действия, още повече, че същият няма достъп
до измервателното устройство. Коригирането на сметка само въз основа на
обективния факт на констатирано неточно измерване противоречи на
регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Твърди,
че в тежест на ответника е да установи законосъобразното определяне на периода,
за който е била начислена допълнителната енергия, като в случая не се
установява да са спазени правилата на чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ. Намира за правилен
извода на съда, че е налице противоречие на ОУ на ЕВН ЕР и ОУ на ЕВН ЕС с ЗЗП. Намира
за абсурдно твърдението на въззивника, че не е установено по делото плащането
на процесната сума да е извършено именно от ищеца И.Д., като сочи доводи в
подкрепа на становището си. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
На
основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на
жалбата:
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт,
в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на
чл.260 и 261 ГПК и е допустима. Не са налице основания за даване указания на
въззиваемия да посочи сметка, по която да бъдат платени сумите, тъй като на
първо място това не е основание за нередовност на исковата молба, а от друга
страна въззиваемият е сторил това в заповедното производство и сметката е
посочена в заповедта за изпълнение.
Отговорът е подаден своевременно, от
надлежно упълномощен адвокат.
Страните нямат доказателствени искания.
С оглед на
гореизложеното и на осн.267, ал.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито
заседание на 27.01.2019г. от 10,00 ч.,
за която дата и час на страните са изпратени призовки.
ДОКЛАДВА жалбата и
отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената
част на настоящото определение.
Препис от
определението да се връчи на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: