РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1784/26.10.2020г.
гр.Пловдив, 26. 10.2020г.
Административен
съд - Пловдив, VI състав, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2715/2020г.,
взе предвид следното :
Е.Д.М. с пълномощник адв.М.К. – съдебен адрес ***, партер, обжалва Заповед № 20-1030-002642/04.10.2020г.,
издадена от Началник Група към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, М.М. .
В жалбата е посочен съдебен адрес на
оспорващото лице в гр.Пловдив – *** , който е адрес на пълномощника /договор за
правна защита и съдействие от 14.10.2020г., л.8/ и същата е подадена от адресат
на индивидуален административен акт /принудителна административна мярка/, чрез
пълномощник.
Адресът на Е.М. – адресат на ПАМ,
отразен в оспорената заповед е в ***. Идентичен е адресът, посочен в договора
за правна защита и пълномощното.
Според справка НБД за постоянен и
настоящ адрес на жалбоподателя по данни от ЕГН, се установи, че постоянния
адрес на Е.М. ***, а настоящия адрес е в гр.Пловдив, ***.
При тези данни се съобрази, че съгласно
чл.133 ал.1 АПК - „Местна подсъдност“
/изм. – ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./ : „Делата по оспорване на
индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на
посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има
постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от
Административния съд – град София.“. Не са налице останалите хипотези от чл.133 АПК – ал.2, 3, 4, 5 АПК. Правилото за местната подсъдност не е преодолимо
посредством съдебен адрес на жалбоподателя, вкл. когато съдебния адрес е на
пълномощник.
Предвид изложеното следва, че АС – Пловдив
не е местно компетентния съд, тъй като считано от 01.01.2019г.
– преди образуване на делото, е в сила новата редакция на чл.133 ал.1 АПК и в
случая жалбоподателят е с постоянен адрес ***. Местната подсъдност не е
регламентирана в специален закон /както напр. в Закона за енергетиката и в
Закона за устройство на територията/ и в § 156 от ПЗР от ЗИД на АПК е посочено,
че изменението влиза в сила от 01.01.2019г., като са
предвидени изключения, сред които настоящата хипотеза не попада.
Според чл. 135 ал.1, ал.2 АПК :
„Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. Ако намери,
че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай
делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд,
като извършените от последния действия запазват силата си.“. Елемент от
правната същност на подсъдността е функцията й на процесуална предпоставка за
надлежно провеждане на съдебно производство, тъй като обуславя разрешаване на
съответния спор от компетентния за това съд.
Определението не прегражда
по-нататъшното развитие на делото, тъй като съдът на когото се препраща по
компетентност, го продължава. Право да повдигне спор за подсъдност има
приемащият съд, ако счете, че не е компетентен.
Мотивиран с изложеното и на
основание чл.135 ал.2 АПК , съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Прекратява производството по адм.дело № 2715 по описа за 2020г. на Административен
съд-Пловдив, VI състав.
Изпраща по подсъдност на
Административен съд – Кърджали жалбата на Е.Д.М. с постоянен адрес ***,
представляван от адв.М.К. – съдебен адрес ***, партер,
против Заповед № 20-1030-002642/04.10.2020г., издадена от Началник Група към ОД
МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, М.М. .
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на
страните по делото.
Административен съдия :