Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261035                                 27.10.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шести юли през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 3738 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Юнит тотал реал“ ЕООД твърди, че е сключил с ответника договор за комбинирани услуги от 28.05.2018г. по силата на който ответникът му е продавал ел. енергия предлагана на свободен пазар. Определената цена била 82,50 лв. на МВтч, ведно с дължимия за него акциз, ДДС, такса „Задължение към обществото“ и други плащания съгласно действуващото законодателство. На 03.12.2018г. ищецът получил уведомление с което ответникът заявил, че едностранно променя цената на доставяната енергия. Завил също, че ако клиентът не приеме промяната има право, в срок до 10.12.2018г., следва да подаде заявление за смяна на доставчика пред електроразпределителното дружество. С писмо от 07.12.2018г. ищецът заявил, че не приема предложената промяна. На 08.01.2019г. ответникът изпратил на ищеца фактура за доставена ел. енергия за месец декември 2018г. за сумата 6753,43 лв. От представеното към нея приложение се установявало, че цената е различна от уговорената с договора, така сякаш предложението за промяната ѝ е било прието. Подобно поведение било в нарушение на чл.5 и чл.10 от договора, тъй като според тях, когато клиентът не приеме предложението относно цената, до прекратяване на договора дължал цената посочена при сключване на договора. Ответникът отказал да коригира фактурата. Междувременно ищецът сключил договор с друг доставчик. Тъй като ответникът бил поискал от разпределителното дружество да прекрати електроподаването на осн. чл.102, ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия, ищецът извършил плащане по фактурата. С оглед тези обстоятелства ищецът счита, че част от начислената цена - а именно 3168,43 лв. не е била дължима. Ето защо иска тя да бъде върната от ответника като получена без правно основание.

Ответникът „Хидроенерджи трейд“ ЕООД не оспорва получаването на сумата, но твърди, че тя е била доброволно заплатена от ищеца което означава, че той се е съгласил с нея. Предвид това намира  претенцията за неоснователна.

Съдът намери за установено следното:

Не е спорно по делото и се установява от писмените доказателства, че между страните е сключен договор за предоставяне на комбинирани услуги ********** от 28.05.2018г. по силата на който ответното дружество за задължило да продава и достави на ищеца електрическа енергия, чието количество се определяло съобразно отчетите в точките на присъединяване на обектите притежавани от клиента „Юнит тотал реал“ ЕООД. В чл.10 от договора била определена цена в размер на 82,50 лв. МВтч / лист 8/. Съгласно чл.10, ал.3 от договора цената можела да бъде променена едностранно от търговеца на електроенергия при промяна на цените на свободния пазар. В този случай той следвало да уведоми писмено клиента, който в срок от пет работни дни, следвало писмено да отговори дали приема новата цена, като при липса на отговор се предполагало приемане на предложението / чл.10, ал.4/. В случай, че новата цена не бъде приета от клиента, считано от датата на получаване на писмения отказ започвало да тече 30 дневно предизвестие, след което договорът се считал за прекратен. Съобразно чл.10, ал.6 от договора, в тези случаи до прекратяване на договора, клиентът следвало да заплаща първоначално уговорената цена.

Установява се от приложената електронна кореспонденция между страните, размяната на която не се оспорва, че на 03.12.2018г. на дружеството ищец е била изпратено уведомление от 30.11.2018г. С него търговецът уведомил клиента, че считано от 01.12.2018г. увеличава цената на доставяната електроенергия с 0,054 лв. на кВтч / лист 13 и 14/. С писмо от 07.12.2018г. дружеството ищец заявило, че не приема така предложената нова цена / лист 15/.

На 08.01.2019г. дружеството ответник изпратил на ищеца по електронна поща фактура № 1144/31.12.2018г. на стойност 6753,43 лв. с приложение от което е видно, че начислената за отразения във фактурата период – м.декември на 2018г. единична стойност на нетната ел. енергия е 189,66 лв. / лист 29 и 39/.

След получаване на фактурата ищецът възразил с писмо от 09.01.2019г., като се позовал на разпоредбата на чл.10, ал.6 от договора, сочеща, че до прекратяването му следва да се прилага уговорената цена /лист 31/. В отговор ответникът изпратил писмо от 09.01.2019г. в което заявили, че в изпратената сметка няма грешка и това е цената за енергията, като тя няма как да бъде коригирана. Изрично е заявено, че срокът за плащане на сумата следва да бъде спазен, за да се избегне преустановяване на електрозахранването на клиента /лист 33/.

На 25.01.2019г. дружеството ищец е извършило банков превод на сумата 3585 лв. по сметката на ответника с посочено основание - заплащане на реално дължима цена по доставка на ел. енергия за месец декември 2018г. /лист 34/. Последвало писмо до ищеца, с което доставчикът го уведомил, че по гореописаната фактура дължи и сумата 3168,43 лв., както и лихвата за забава върху нея. Със същото ищецът бил уведомен, че на 12.02.2019г. ответникът е изпратил до мрежовия оператор искане за преустановяване на преноса на електроенергия. По следното обстоятелство не е спорно между страните и се доказва от приложението писмото на „Елекроразпределение Юг“ ЕАД / лист 36/.

На 11.02.2019г. дружеството ищец превело по сметка на ответника, посочената по горе сума, като същевременно изпратило ново писмо до него, с което възразило относно начисляването и дължимостта й, позовавайки се на отказа си да приеме новата цена, водеща до прекратяване на договора и прилагане да първоначално уговорената цена / лист 37 – 41/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

По делото е безспорно, че страните по договора са постигнали съгласие относно цената на която ответникът ще доставя до обектите на ищеца електрическа енергия закупувана на свободния пазар. Безспорно се установи, че за последният месец в който договорът е действувал – декември на 2018г. единичната цена, която е била начислена от ответника е била съобразена с посочената в договора, като по този начин допълнително е била начислена и в последствие платена процесната сума 3168,43 лв.

Съобразно подписания от страните договор в хипотеза на тридесет дневно предизвестие за прекратяване, в каквато страните са се намирали след отказа на ищеца да приеме увеличената цена, търговецът на енергия е следвало да прилага уговорената единична цена от 82,50 лв. на МВтч. Следователно и начислената от него по-висока стойност на изразходваното от ищеца за месец декември 2018г. електричество е била недължима. Поради това визираната в исковата молба сума се явява платена без основание.

Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че чрез факта на плащането ищецът се бил съгласил с новата единична цена, начислена във фактурата. Установи се, че плащането е било съществено на два пъти, като първоначално ищецът е заплатил само стойността дължима по старата единична цена. Едва след като бил уведомен за предприетите от ответника действия свързани с преустановяване на електрозахранването, ищецът е платил остатъка по фактурата, като при това отново изрично е възразил за дължимостта. Тоест действията на ищеца съвсем не сочат на промяна на становището му и приемане на новата цена.   

Предвид изложеното съдът намира, че сумата е заплатена без основание и подлежи на връщане, поради което искът следва да се уважи.

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответното дружество следва да се възложат сторените от ищеца разноски в размер на 1040,10 лв., от които 134,10 лв. държавни такси, 800 лв. адв. хонорар за настоящото и производството по обезпечаване на иска и 66 лв. такси заплатени във връзка с обезпечаването на иска.

Мотивиран така, съдът    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „Хидроенерджи трейд“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и  адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. Околовръстен път №36, ет.3 да заплати на „Юнит тотал реал“ ЕООД ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Санкт Петербург №75, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата 3168,43 лв. /три хиляди сто шестдесет и осем лева и 43 ст./, получена от ответника без основание, поради неправило изчисляване на ед. цена на доставена по договор за комбинирани услуги от 28.05.2018г. ел. енергия за месец декември 2018г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 06.03.2019г. до окончателното заплащане.

 

ОСЪЖДА „Хидроенерджи трейд“ ЕООД да заплати на „Юнит тотал реал“ ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1040,10 лв./хиляда и четиридесет лева и 10 ст./, представляваща деловодни разноски.

           

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД