№ 106
гр. гр.Несебър, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Административно наказателно дело
№ 20232150200206 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Р. Н. М., ЕГН **********, в качеството й на
управител на „А.Т.“ ООД, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 2843984,
издаден от ОДМВР- Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение
по пътищата, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от същия закон, на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. Моли се съдът да отмени
обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен, като се навеждат доводи за
изтекла погасителна давност.
За административнонаказващият орган в съдебно заседание представител не се
явява.
Жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от лице, което има
правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 27.06.2019 г., в 11.47 ч., в гр.
Несебър, до бензиностанция „Лукойл“, в посока на движение към гр. Несебър, стара
част, при максимално разрешена скорост от 50 км.ч., собствения на дружеството
товарен автомобил марка „Пежо”, ДК№ ......, е управляван с 69 км.ч. Превишението от
19 км.ч. е установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 542.
За така установеното нарушение на собственика е издаден обжалвания електронен
фиш.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно атакувания електронен фиш, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, намира, че не са допуснати съществени процесуални
1
нарушения.
От събраните по делото доказателства се установява, че със сочения по- горе
автомобил е осъществен от обективна и субективна страна съставът на нарушението по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е било констатирано с мобилна система за
видеоконтрол, чиято изправност се установява от протокол от проверката на мобилна
система за видеоконтрол. От представена снимка, заснета от средството за измерване
на скоростта и по-конкретно от увеличен кадър на регистрационния номер на заснетия
автомобил, се установява регистрационният номер на собствения на жалбоподателя
автомобил. По делото няма спор, че автомобилът се е управлявал от М. или поне няма
данни, а и твърдения в тази насока, последната да се е възползвала от възможността с
декларация да посочи кой е управлявал автомобила /в случай, че не е била тя/, поради
което на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил издаден
електронен фиш именно на М., в качеството й на управител на „А.Т.“ ООД.
Независимо от горното обаче, съдът счита, че са налице основания за отмяна на
обжалвания електронен фиш, поради изтичането на погасителна давност за
административнонаказателно преследване. Съображенията за това са следните:
Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г., постановено по тълк.
дело № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е
период от време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право
губи предоставената от закона възможност да го осъществи. С диспозитива на същото
тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща
към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава IX-та от НК, като
сроковете са обусловени от вида и размера на предвиденото за съответното нарушение
наказание. За извършване на визираното в санкционния акт нарушение, както към
момента на извършването му, така и към настоящия момент, законодателят предвижда
налагане на административно наказание "глоба". Съгласно приложимата към
настоящия случай разпоредба на чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се
изключва по давност ако е изминал срок по- голям от три години, а според чл. 81, ал.
3, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване
се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в
предходния член. Давността спира, когато започването или продължаването на
разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила
съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо
лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от съдържанието на цитираните
норми, за изтичането на предвидената от законодателя абсолютна погасителна давност
се следи само, когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на
чл.80, ал.1 от НК /обикновена давност/.
В конкретният случай, деянието е довършено на датата, на която е извършено-
27.062019 г. По делото няма данни на коя дата е издаден електронния фиш, поради
което съдът приема, че е издаден на 27.06.2019 г., видно и от приложената по делото
докладна записка на мл.автоконтрольор Коста Димитров. По делото няма представени
доказателства от страна на наказващият орган за извършени действия по връчването на
електронния фиш, нито извършването на някакви други действия, които да прекъсват
срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК. В този смисъл соченият 3- годишен срок е изтекъл на
27.06.2022 г., като видно от изпратеното нарочно писмо ЕФ е връчен на 2023 г., т.е.
след посочената по- горе дата.
С оглед на така изложеното съдът намира, че към датата на връчване на
атакувания фиш /първото действие, за което има данни, че е извършено от страна на
наказващият орган за реализиране на отговорност спрямо жалбоподателя/ е изтекъл
сочения в цитираната норма давностен срок, поради което следва на това основание да
се отмени електронния фиш. В този смисъл е Решение № 602 от 30.03.2018 г. на АдмС
- Бургас по к. а. н. д. № 354/2018 г.
2
Предвид изхода на спора на жалбоподателя му се следват сторените по делото
разноски, които видно от представените доказателства, възлизат на сумата от 400 лв.-
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, № 2843984, издаден от
ОДМВР- Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от същия закон, на Р. Н. М.,
ЕГН **********, в качеството й на управител на „А.Т.“ ООД, е наложено наказание
глоба в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на Р. Н. М., ЕГН **********, в
качеството й на управител на „А.Т.“ ООД, сумата от 400 лв., представляваща
направени разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Административен съд- гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3