№ 1243
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20231000501232 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 във връзка с чл. 294 от ГПК.
С решение № 50157 от 24.04.2023 г. по гр. д. № 4902/2021 г. на Върховния
касационен съд, Първо гражданско отделение, е отменено Решение № 982 от
25.08.2021 г. по възз. гр. д. № 3818/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, 12-ти
граждански състав, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
Апелативен съд – София със задължителни указания по приложението на закона.
Въззивното производство е образувано по жалби на ответника „Обединена
Българска Банка“ АД („ОББ“ АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, ул. „Света София“ № 5, и третото лице –
помагач на ответника И. К. З., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, със
съдебен адрес: гр. София, кв. Княжево, ул. „Ген. Михаил Кутузов“ № 5, срещу
Решение № 3792 от 26.06.2020 г. по гр. д. № 8941/2017 г. по описа на Софийски
градски съд, Първо гражданско отделение, I-6 състав.
С обжалваното решение, ответникът „ОББ“ АД е осъден на основание чл. 49
във връзка с чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за платежните услуги и
платежните системи (отм. 06.03.2018 г.), и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на ищцата
Ю. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, сумата от 55 901, 37 евро
(петдесет и пет хиляди деветстотин и едно евро и тридесет и седем евроцента),
представляваща обезщетение за причинената й имуществена вреда, вследствие на
неправомерни действия от страна на служители на банката-ответник, извършени на
21.07.2011 г. в клон на банката в гр. Самоков, а също на основание чл. 78, ал. 1 от
1
ГПК ответникът „ОББ“ АД е бил осъден да заплати на ищцата Ю. К. Д. и сумата
от 11 345, 44 лева (единадесет хиляди триста четиридесет и пет лева и четиридесет и
четири стотинки), представляващи сторените от последната разноски по главния иск.
С обжалваното решение, третото лице – помагач на ответника и ответник по
обратния иск – И. К. З. е бил осъден на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД да върне
на ответника „ОББ“ АД получената от него без правно основание сума в размер на
55 901, 37 евро (петдесет и пет хиляди деветстотин и едно евро и тридесет и седем
евроцента), ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на обратния
иск, а също на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е бил осъден да заплати на „ОББ“ АД
(ищец по обратния иск) сумата от 4 373, 34 лева (четири хиляди триста седемдесет и
три лева и тридесет и четири стотинки), представляващи сторените от последния
разноски по обратния иск.
В депозираната въззивната жалба от ответника „ОББ“ АД се правят оплаквания
за неправилност на постановеното първоинстанционно решение. По същество и
противно на възприетата от Софийски градски съд грижа на добрия търговец в
процесния случай, както и изводите, че поведението на ответника в случая било
недобросъвестно, се излагат възражения в посока, че изначално ответникът е нямал
основание да откаже да изплати дадена сума на вложителя или неговите наследници, с
изключение на случая, в който вземането бъде запорирано от трето лице. В тази
връзка, конкретният случай разкривал хипотеза, при която две лица претендират, че са
кредитори на едно и също вземане, а ответната банка „ОББ“ АД е приела, че сумата е
трябвало да се заплати на наследника по завещание, доколкото в чл. 7 от Общите
условия за платежни услуги за физически лица и Информацията за уреждане на
взаимоотношенията между „ОББ“ АД и наследници на починали клиенти, е
предвидено, че при подобна конкуренция между заявления за изплащане на суми от
наследници по закон и наследници по завещание, то предимството е в полза на
наследниците по завещание. По този начин, извършеното от „ОББ“ АД плащане към
легитимиралия се наследник по завещание – лицето И. К. З., е освободило ответника
от задължението му, тъй като то в случая е било изпълнено към лице, което въз основа
на недвусмислени обстоятелства се явявало овластено да получи изпълнението.
Легитимацията пред ответника била надлежна – чрез завещание, чието съществено
съдържание и реквизити били налице, а също и било обявено по надлежния ред, за
което е бил съставен съответен Протокол за обявяване на саморъчно завещание от
19.07.2011 г. на нотариус Д. Т., вписан в НК под номер ***. Тези представени пред
ответника факти задължавали последния да изплати сумите по депозитната сметка на
починалата към посочената банкова сметка от страна на легитимиралия се като
наследник по завещание. Нещо повече, това действие на „ОББ“ АД било съобразено
както с договора, така и с общите условия на банката, които на основание чл. 298 от ТЗ
са задължителни за страната, която ги е приела. Освен саморъчното завещание, И. К. З.
представил и извлечение от акт за смърт на вложителя, поради което ответникът е
нямал представа, че изпълнява задължението на мним кредитор, поради което следва
да се приеме, че банката е действала добросъвестно. Допълнителен аргумент в
подкрепа на изложените възражения във въззивната жалба е и обстоятелството, че
ответникът „ОББ“ АД не е участвал в исковото производство по обявяване на
завещателното разпореждане за нищожно, поради което той не се явявал обвързан от
формираната по тези дела сила на присъдено нещо. Нещо повече, ответникът бил
уведомен за оспорване на завещанието едва на 26.09.2011 г., която дата е два месеца
след тази на извършеното плащане. Отделно от това, ответникът „ОББ“ АД привежда
2
подробна аргументация за липсата на предпоставки за осъждането му на основание чл.
49 от ЗЗД, тъй като правоотношението, което е възникнало между банката и
вложителя, е такова по договор за срочен влог. Сочи се също, че поради субективната
добросъвестност на длъжника, то ищцата Ю. К. Д. би могла да предяви деликтния си
иск единствено срещу лицето И. К. З., който е получил вложената сума представяйки
неистински документ. С оглед на това, ответникът отправя искане към въззивния съд
така предявените главни искове за заплащане на главница и лихва да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни. В условията на евентуалност, ако въззивният съд приеме,
че главният иск е основателен, то се отправя искане да бъде отменено
първоинстанционното решение в ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен предявения
обратен иск по отношение на претендираната законна лихва. Това било така, доколкото
същата се дължала не от датата на поканата, а от датата на увреждането, тъй като
основанието на претенцията на ответника е по чл. 45 от ЗЗД. Претендират се разноски.
В срок ищцата Ю. К. Д. оспорва така депозираната въззивна жалба от страна на
„ОББ“ АД като неоснователна по съображения изложени в подадения по реда на чл.
263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендират се разноски.
В срок е постъпил и отговор по реда на чл.263, ал. 1 от ГПК и от третото лице –
помагач на ответника и ответник по обратния иск – И. К. З., в който се изразява
становище за основателност на подадената въззивна жалба от страна на ответника
„ОББ“ АД.
В депозираната въззивна жалба от третото лице помагач И. К. З. се правят
оплаквания за неправилност на постановеното първоинстанционно решение. Посочено
е, че Софийски градски съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД,
но същевременно в мотивите си е изследвал предпоставките за уважаване на иск по чл.
79 от ЗЗД. В тази връзка и предвид настоящия случай, в който между страните е
възникнало договорно правоотношение, то ищцата можела да претендира обезщетение
единствено на договорно основание по чл. 79 от ЗЗД, а не и чрез деликтния иск по чл.
49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД. От представените по делото доказателства се
установявало, че третото лице – помагач на ответника – И. К. З. бил подал всички
необходими документи за получаване на вложената от починалата Е. Г. сума, поради
което предприетите от „ОББ“ АД действия по нейното плащане съставлявали
добросъвестно изпълнение на договорно задължение, което освобождавало длъжника
– банка от отговорност на основание чл. 75 от ЗЗД. Действията на банката били изцяло
съобразени с нейните общи условия, които предвиждали, че в подобни случаи на
колизия между права на наследници, то вложените суми от лица, които впоследствие
са починали, се изплащали на наследниците по завещание, а не на тези по закон.
Поради тези причини се иска от въззивния съда да бъде отменено като неправилно
първоинстанционното решение, а с това и да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани заявените от ищцата Ю. К. Д. главни искове. Претендират се разноски.
В срок ищцата Ю. К. Д. оспорва така депозираната въззивна жалба от страна на
третото лице – помагач на ответника и ответник по обратния иск – И. К. З. като
неоснователна по съображения изложени в подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК
писмен отговор. Претендират се разноски.
В срок е постъпил и отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК и от ответника
„ОББ“ АД, в който се изразява становище за основателност на подадената въззивна
жалба от страна на третото лице – помагач на ответника и ответник по обратния иск –
И. К. З..
3
В хода на делото пред настоящата въззивна инстанция с Определение №
1618/20.06.2023 г. по реда на чл. 227 и чл. 230 от ГПК е конституиран като страна на
мястото на починалата ищца Ю. К. Д. – наследникът й по завещание П. Д. Д., ЕГН
**********.
Въззивният съд, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното относно депозираните
въззивни жалби:
Въззивните жалби са подадени в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими. Разгледани
по същество въззивните жалби са основателни.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г.
ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по
гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; №
643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна
власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната
му част, следва да се спомене следното.
На първо място, независимо от факта, че е била отменено решението по възз.
гр. д. № 3818/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, 12-ти граждански състав, то
на основание чл. 294, ал. 1 от ГПК валидните действия на отменената съдебна
инстанция запазват своето правно значение и следва да бъдат зачетени и от настоящия
въззивен съд за постановяване на правилно и законосъобразно съдебно решение.
Поради това, правилно с Определение № 2633 от 26.11.2020 г. по № 3818/2020 г. по
описа на Апелативен съд – София, 12-ти граждански състав, е била констатирана
нередовност на депозираната от ищцата Ю. К. Д. искова молба, като са дадени
указания за конкретизиране на обстоятелствата, на които се основава
предявения главен иск. Видно от съдържанието на уточнителна молба с вх. №
15883/16.12.2020 г., следва да се приеме, че е предявен главен иск на договорно
основание, доколкото се твърди, че е налице неизпълнение на основно задължение
на ответника „ОББ“ АД по чл. 420 от ТЗ. Фактическите твърдения за превеждане от
ответника на средства по процесна банкова сметка на лице, което не се явявало
овластено да я получи, не съставлява противоправно поведение на служителите на
банката в контекста на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а на неизпълнение на
договорното задължение за връщане на депозираната парична сума по чл. 79 от ЗЗД. В
този ред на мисли, макар първоинстанционният съд да е квалифицирал неправилно
4
спорното право, предмет на главния иск по настоящото дело, то постановеното от него
решение е допустимо, тъй като Софийски градски съд се е произнесъл по наведените
от ищцата фактически твърдения, а именно: открит срочен депозит на Е. Г.;
изплащане на сумата по прекратения депозит на лицето И. К. З., който се е
легитимирал пред банката като наследник по завещание на починалата Е. Г.;
неполагането от страна на банката на квалифицираната грижа на добрия търговец,
която я е задължавала да блокира сметката на починалия титуляр и да не изплаща
сумата докато не се установи лицето, което е легитимирано да я получи – ищцата в
качеството й на наследник по закон или И. К. З. като наследник по завещание.
В допълнение и при изпълнение на указанията на Върховния касационен съд
дадени в Решение № 50157 от 24.04.2023 г. по гр. д. № 4902/2021 г., настоящата
въззивна инстанция е дала възможност на страните да ангажират доказателства за
изясняване на спорните обстоятелства по делото, в това число възможност да поискат
назначаване на експертиза за същите.
Въззивният съд намира първоинстанционното решение за неправилно по
следните причини.
От фактическа страна, предвид установените по делото доказателства, не са
спорни следните факти и обстоятелства, а именно, че ищцата Ю. К. Д. е единствен
наследник по закон на починалата на 03.07.2011 г. нейна дъщеря – Е. М. Г. (видно от
Удостоверение за наследници 2333/20.07.2011 г. на СО, район Оборище), както и че на
01.07.2011 г. между ответника „ОББ“ АД и починалата наследодателка Е. М. Г. е бил
сключен договор за срочен депозит № ЕБ1118210440, по силата на който ответната
банка е открила едногодишен срочен депозит – „Бонус“ за сумата от 55 901, 37 евро,
при лихвен процент 5.31.
По делото не е спорно също, че след смъртта на дъщеря си, на 21.07.2011 г.
ищцата Ю. К. Д. се е явила в клон на ответната банка в гр. Самоков, където подписала
и подала две искания: първото за прекратяване на процесния срочен депозит с титуляр
починалата й дъщеря и второто за закрИ.е на банковата сметка, към която е открит
депозита, също с титуляр починалата й дъщеря. Последното искане, инкорпорирано в
документ, който не носи входящ номер и печат на ответната банка, се установява
опосредено чрез съдържанието на писмо с изх. № 122-0574/22.07.2011 г. по описа на
„ОББ“ АД, с което ищцата е уведомена, че на 21.07.2011 г. в друг клон на ОББ се е
явил наследник по завещание, поради което и на основание чл. 7 от Информацията за
уреждане на взаимоотношенията между ОББ АД и наследници на починали клиенти
към ОУГГУФЛ, банката ще изплати сумите на наследника по завещание. Това писмо
представлява косвено доказателство за знанието на ответната банка относно искането
на ищцата, в качеството й на наследник по закон, за закрИ.е на сметката на починалия
наследодател и изплащане на сумите към нея. Освен това, като косвени доказателства
към установяването на този факт, следва да се посочат и че на 21.07.2011 г. именно по
искане на ищцата Ю. К. Д. е бил закрит депозита на починалата Е. М. Г., а също е била
открита банкова сметка на ищцата с IBAN: **********. В тази насока са и
показанията на св. П. Д., за които ще стане дума по-долу.
Видно от Писмо с изх. № 122-0574/22.07.2011 г. по описа на „ОББ“ АД се
установява, че на 21.07.2011 г. лицето И. К. З. посетил клон на ответната банка, но в
гр. София, ул. „Шипка“ № 25, където легитимирайки се като наследник на починалата
Е. М. Г. чрез саморъчно завещание, съставено на 05.01.2010 г. и обявено с Протокол от
19.07.2011 г. на нотариус Д. Т., вписан в НК под номер ***, заявил искане за закрИ.е
на срочния влог и за превеждане на парите по неговата сметка. На 22.07.2011 г.
5
наличната сума по влога на Е. М. Г. в размер на 55 910, 55 евро била прехвърлена
по лична сметка на лицето И. К. З..
С влязло в сила на 04.02.2015 г. Решение, постановено на 26.06.2013 г. по гр. д.
№ 2430/2012 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-4 състав,
саморъчното завещание е признато за нищожно, като ненаписано и неподписано от
сочената за негов автор – Е. М. Г..
На основание чл. 300 от ГПК и предвид влязлата в сила на 26.05.2017 г. Присъда
от 14.06.2016 г., постановена по Н.О.Х.Д. № 6642/2013 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 15 състав, се установява, че лицето И. К. З. е
признат за виновен в това, че на 22.07.2011 г. в гр. София, в клон на „ОББ“ АД, чрез
използване на неистински документ, а именно – саморъчно завещание, на което е
придаден вид, че изхожда от Е. М. Г., получил без правно основание чуждо,
собственост на Ю. К. Д. (наследник на Е. М. Г.) движимо имущество в размер на 55
910, 55 евро, с левова равностойност 109 351, 53 лева, с намерение да го присвои, като
полученото имущество е в големи размери.
По делото пред първоинстанционния съд е била допусната и приета съдебно-
счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Ю. Х.. Видно от представеното в
срок заключение, допълнителното заключение към експертизата, както и от
допълнителните пояснения на вещото лице, дадени в о.с.з. по делото от 19.11.2019 г.,
то се установява, че на 21.07.2011 г. в банковата информационна система на ответната
банка „ОББ“ АД е отразено Нареждане за прекратяване на срочен депозит по договор
на банката с починалата Е. М. Г., което е било подадено от ищцата Ю. К. Д., като в
самия документ ищцата е посочила следната банкова сметка, по която желае да й бъде
преведена сумата на прекратения депозит, а именно: банкова сметка с IBAN:
**********, чиято сметка е на срочния депозит с титуляр – починалата Е. М. Г.. Не
само това, но се установява, че в процесното Нареждане за прекратяване на срочен
депозит липсва посочване от ищцата на банкова сметка с IBAN: **********, като
съответно не е констатирано наличие на данни за нареден превод и извършено
плащане на процесната сума 55 901, 37 евро от сметката на прекратения срочен
депозит на починалата Е. М. Г. към банкова сметка с IBAN: **********, чийто титуляр
е ищцата Ю. К. Д.. Липсват също данни в счетоводната система на „ОББ“ АД за
отразяване на искане от 21.07.2011 г. за закрИ.е на банкова сметка с IBAN:
**********, чийто титуляр е починалата Е. М. Г.. От друга страна се установява, че
въпросната сума е била преведена на 22.07.2011 г. от банковата сметка с IBAN:
**********, чийто титуляр е починалата Е. М. Г., към банкова сметка с IBAN:
**********, чийто титуляр е лицето И. К. З., а основанието за превода е „по
завещание“.
След съобразяване с указанията, дадени в мотивната част на Решение № 50157
от 24.04.2023 г. по гр. д. № 4902/2021 г. на Върховния касационен съд, Първо
гражданско отделение, по делото през настоящата въззивна инстанция е допусната и
приета допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Р.
С.. Видно от представеното в срок заключение, както и от допълнителните пояснения
на вещото лице, дадени в о.с.з. по делото пред настоящата инстанция от 31.10.2024 г.,
то се установява, че на 21.07.2011 г. ищцата Ю. К. Д. действително е депозирала два
документа при ответната банка – уведомление, че същата не разполага с оригинал на
екземпляра от договора за депозит на нейната наследодателка с банката и формуляр-
искане за закрИ.е на процесния депозит. След подаването на тези документи, „ОББ“
АД в рамките на минути е закрила депозита на починалата Е. М. Г., като парите по
6
депозита са били преведени по разплащателна сметка, чийто титуляр също е
починалата. Същевременно липсват данни в системата на ответната банка „ОББ“ АД
за отразяване на нарочно искане от 21.07.2011 г. от ищцата Ю. К. Д. за закрИ.е на
банкова сметка с IBAN: **********, чийто титуляр е починалата Е. М. Г., респективно
за прехвърляне на средствата по тази банкова сметка към друга такава с IBAN:
**********, чийто титуляр е ищцата Ю. К. Д.. Това бива обяснено с липсата на
допълнителен документ – платежно нареждане, което ищцата Ю. К. Д. е следвало
да депозира към ответната банка, доколкото такава била процедурата на
банката – при операция за прехвърляне на средства от една към друга банкова
сметка, било то и вътрешен превод, трябвало да има нарочно попълнено
платежно нареждане за изпълнение на превода. Нещо повече, позовавайки се на
нормативните правила в Общите условия на ответната банка, вещото лице посочва
теоретично, че дори и да имало отразяване на това искане за закрИ.е на процесната
банкова сметка на починалата и прехвърлянето на средствата към друга банкова
сметка, то срокът за изпълнение на тази операция бил до края на работния ден,
следващ деня на подаването на искането или до два работни дни, ако нареждането е на
хартиен носител. Не на последно място се установява, че банковата сметка, по която е
била получена процесната сума от лицето И. К. З., е била открита на 22.07.2011 г., като
в същия ден в 14:31 е постъпила и сумата.
Настоящият въззивен съд кредитира заключенията на съдебно-
счетоводните експертизи, които са компетентно изготвени, не противоречат на
останалите събрани по делото доказателства, а напротив – те се основават на тях.
Вещите лица са работили след детайлен анализ на представената по делото обемна
документация, както и след справка и запознаване с релевантните документи и
информация от архива на ответника „ОББ“ АД.
По делото пред първоинстанционния съд са били разпитани следните
свидетели.
От показанията на св. П. М. се установява, че през периода между 2010 г. и
2011 г. е работила в клон на „ОББ“ АД на ул. „Шипка“, отговаряла е за клиенти с
повече пари, като се е занимавала с депозити, предлагала промоции във връзка с тях на
клиенти. Свидетелката установява, че била посетила веднъж дома на починалата Е. М.
Г. и там било и лицето И. К. З.. След посещението били изтеглени парите от депозита
на починалата.
От показанията на св. С. С. се установява, че работи в „ОББ“ АД от 2007 г. като
***, която длъжност е изпълнявал и към 2011 г. Знае за случая „Д.“ и за представеното
завещание, което е гледано от него съвместно с друг колега дали отговаря на всички
формални изисквания на закона. Свидетелят установява, че съобразно общите условия
на банката за платежни услуги към тогавашна дата, при представяне на завещание,
редовно от външна страна, парите се изплащат на наследника, който се явява със
завещание, обявено с протокол от нотариус. Свидетелят освен това допълнително
акцентира, че в банката в общите условия, нещата са уредени по този начин, тоест при
конкуренция между завещание и закон, с предимство се ползва завещанието. В случай
на спорове, същите следва да бъдат разрешени между наследниците. Свидетелят
установява, че дори да е знаел, че за парите има претенции и от страна на наследника
по закон, пак са щели да изплатят парите на заветника.
От показанията на св. П. Д. (племенник на ищцата Ю. Д. и понастоящем ищец в
производството) се установява, че познава лицето И. К. З. от два-три месеца преди да
почине Е. М. Г.. След смъртта й, ищцата Ю. К. Д. го извикала в гр. Самоков, където тя
7
му дала пълномощно, с което да провери какви средства има дъщеря й, както и да
направи справки във връзка с притежавания от нея апартамент в София. Свидетелят
установява, че с това пълномощно първо посетил общината, където получил
удостоверение за наследници, след което посетил две банки – „Пощенска банка“ и
„ОББ“, където починалата имала банкови сметки. След като получил информация за
банковите сметки, отишъл в гр. Самоков при леля си, където първо посетили
„Пощенска банка“ и извършили прехвърляне на парите. После отишли и в ответната
„ОББ“, където били приети от директорката и заявили искане за закрИ.е на депозита
на Евгения и открили сметка на ищцата Ю. К. Д., след което свидетелят се прибрал в
гр. София, но продължил да поддържа връзка с леля си по телефона, която го
уведомила, че има някакво писмо от „ОББ“ АД. Свидетелят отишъл в гр. Самоков и
прочел писмото, в което пишело, че същият ден, когато те са се явили в гр. Самоков,
се е явило лицето И. К. З. и са му предали на него парите.
Преценени в светлината на чл. 172 от ГПК, настоящият въззивен съд кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са дадени
непосредствено пред предходните инстанции по същество и възпроизвеждат лично
възприети обстоятелства, които са пълни, логични и непротиворечиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Относно предявеният срещу ответната банка „ОББ“ АД главен иск за заплащане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищцата вследствие
неизпълнението на договорните задължения на ответната банка по договора за влог
съдът намира, че той е неоснователен.
Легалната дефиниция на обикновения влог е в чл. 420 от ТЗ, според който
банката се задължава да пази предадените й парични знаци, ценни книжа или други
движими вещи срещу възнаграждение по силата на договор за банков влог. Предмет на
този договор е предоставяне от влогодателя на пари. Банката дължи парична сума на
влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва. Договорът за банков
влог, когато се влагат пари от влогодателя е неправилен влог, защото собствеността
преминава с предаването на парите върху влогоприемателя. Следователно този
договор поражда транслативен ефект, като парите стават собственост на банката, която
ги управлява за своя сметка и на собствен риск. Тя трябва така да ги управлява, че да
може да ги върне във всеки един момент.
В производството по делото се установи, че наследодателят на ищцата е
притежавал към момента на открИ.е на наследството й по открит в ответната банка
депозит сумата от 55 901, 37 евро. При това положение, след като се установи, че
ищцата е единствен наследник на починалата Е. М. Г. и същевременно саморъчното
завещание, с което лицето И. К. З. се е легитимирал като универсален правоприемник
на починалата пред банката е нищожно, то по силата на наследственото
правоприемство Ю. К. Д. е придобила качеството на кредитор на ответната банка по
отношение на вземането, което нейната наследодателка е имала към „ОББ“ АД.
Последната вместо на правоимащия ищец е престирала по-рано на друго лице, което
се е легитимирало като универсален правоприемник на починалата Е. М. Г. с
нищожното завещание.
В случая обаче, ответната банка „ОББ“ АД не носи отговорност за
изплащането на претендираната сума като претърпяна от ищцата вреда, защото
разпореждането със средства по разплащателна сметка в следствие на измама
8
осъществява фактическия състав на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД.
Текстът на чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД урежда хипотезата на изпълнение на
длъжник на привиден (путативен) кредитор. Търговскоправна еманация на тази уредба
е чл. 422, ал. 3 от ТЗ, който урежда освобождаване на банката от отговорност при
договор за паричен влог, ако плати на лице, което въз основа на недвусмислени
обстоятелства се явява овластено да получи сумата. Текстът в ТЗ е ситуиран при
договора за паричен влог, но е известно, че в банковото законодателство понятието
„влог“ е с по-широко съдържание и обхваща всички сделки, при които банката приема
пари със задължение за обратно плащане (в т. ч. и пари, приети по силата на договор
за срочен депозит, а също и разплащателна сметка), § 1, т. 2 от ЗКИ.
В съответствие с чл. 422, ал. 3 от ТЗ се налага извода, че изпълнението на
привиден кредитор е точно и освобождава длъжника от задължението му, ако са
налице една обективна и една субективна предпоставка.
Обективният елемент е длъжникът (банката) да е изпълнил на лице, което „въз
основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи плащането“.
Необходимо е привидният кредитор да не възбужда съмнение у длъжника, че плаща на
своя кредитор. В случай, че от външна страна са налице недвусмислени обстоятелства,
че лицето е овластено да нареди сумата, по отношение на банката няма да намери
приложение правилото „който плаща зле - плаща два пъти“. На банката трябва да
бъдат представени всички документи, които обосновават нареждането за плащане,
като в настоящия случай те са били представени.
Субективният елемент, който се изисква от чл. 422, ал. 3 от ТЗ, е банката да е
добросъвестна. За да е добросъвестна, банката не само трябва да не знае, че изпълнява
на некредитор, но и да е положила всички усилия, които един добър търговец трябва
да положи, за да установи, че изпълнява на надлежния кредитор. Трябва да се спомене
също, че в константната съдебна практика се приема, че длъжникът (банката) няма да
бъде добросъвестен, ако при изпълнението е проявил обикновена небрежност.
От установените факти по делото не се налага извода, че банката, в
частност служителите й са проявили небрежност по отношение надлежното
идентифициране на явилото се пред тях лице като универсален правоприемник
на правоимащия. Последният се е легитимирал с редовно съставено от външна
страна завещание, по силата на което може да се счете, че е придобил качеството на
универсален правоприемник на завещателя, което е било обявено по реда на чл. 27 от
ЗН, както и е предоставил препис-извлечение от акт за смърт на титуляра на влога.
Отделно, към 22.07.2011 г. ответникът „ОББ“ АД не е разполагал с данни, че
представеното завещание е неистински документ. Информация за образувано срещу
наследника по завещание наказателно производство за това, че е използвал
документ с невярно съдържание, е била подадено до банката едва на 04.08.2011 г.,
която дата е последваща тази на плащането.
Тук е моментът да се отбележи също, че дори по делото да е установено
обстоятелството, че на 21.07.2011 г. ищцата е депозирала искане за закрИ.е на
разплащателната банкова сметка на своята наследодателка, респективно за превеждане
на процесната сума по нейна банкова сметка, то както стана ясно и от заключенията на
вещите лица по съдебно-счетоводните експертизи, в случая липсват данни в
системата на „ОББ“ АД за отразяване на това нарочно искане, доколкото липсва
нарочен документ – платежно нареждане за изпълнение на тази платежна
операция.
9
Нещо повече, дори да бъде прието, че подобно изискване (за съставяне на
нарочно платежно нареждане) не е приложимо в настоящия случай или че за същото
просто не е въведена информация в базата данни на ответната банка, то предвид
действалите и към онзи момент Общи условия и правила на банката, платежната
операция е следвало да се извърши до края на работния ден, следващ деня на
подаването на искането или до два работни дни, ако нареждането е било на хартиен
носител.
В случая, за по-малко от 24 часа от депозиране на процесното искане от ищцата
на 21.07.2011 г., се е явило лицето И. К. З., претендиращо права на заветник на
титуляра на банковата сметка. По този начин, съгласно действалите към онзи момент
Общи условия, които на основание чл. 298 от ТЗ обвързват вложителите и техните
универсални правоприемници, както и на основание чл. 7 от Информация за уреждане
на взаимоотношенията между „ОББ“ АД и наследници на починали клиенти, то при
конкуренция между заявления за изплащане на суми на наследници по завещание и
наследници по закон, банката изплаща сумите по сметката на наследодателя на
наследниците по завещание. Казано с други думи, страните по договора за банков влог
са уредили предварително какви ще бъдат последиците при смърт на титуляра на този
влог. При конкуренция между наследници по закон и завещание, банката се
освобождава от отговорност ако заплати сумите по сметката на наследодателя на
наследниците от втората категория, за което предварително е извършила формална
проверка дали представеното завещание или завет съдържа всички реквизити, които са
посочени в чл. 25 от ЗН, какъвто е процесният случай.
Ето защо и предвид казаното по-горе, настоящият въззивен съд намира, че
предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, тъй като ответникът „ОББ“ АД добросъвестно е изпълнил
задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се
явява овластено да получи изпълнението.
В тази хипотеза истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е
получило изпълнението, съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗЗД.
С оглед обстоятелството, че предявеният главен иск е бил отхвърлен като
неоснователен, то следва, че са отпаднали предпоставките за разглеждане по
същество на обратния иск. Това е така, защото обратният иск на ответника срещу
привлеченото трето лице-помагач винаги се явява предявен в условия на
евентуалност – под условие, че главният иск срещу ответната страна бъде
уважен. В случая това вътрешно процесуално условие, с оглед изхода на спора,у не е
наостъпило. Ето защо решението в частта, в която с обжалваното решение третото
лице – помагач на ответника и ответник по обратния иск – И. К. З. е бил осъден
на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД да върне на ответника „ОББ“ АД получената
от него без правно основание сума в размер на 55 901, 37 евро , ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на обратния иск, следва да бъде обезсилено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 294, ал. 2 от
ГПК ищецът П. Д. Д. следва да заплати на „ОББ“ АД сторените пред
първоинстанционната (без държавната такса по предявения обратен иск, доколкото
същия не е бил разглеждан) и въззивната (отменената и настоящата такава) в общ
размер на 8 167, 92 лева (осем хиляди сто шестдесет и седем лева и деветдесет и две
стотинки). Настоящият въззивен съд намира възражението за прекомерност за
неоснователно, отчитайки материалния интерес на предявения иск, фактическата и
правна сложност на делото (характеризиращо се с множество разпитани свидетели и
10
допуснати експертизи).
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3792/26.06.2020г.,постановено по гр. д. № 8941/2017 г. на
СГС, в частта, в която „ОББ“ АД, ЕИК000694959, е осъден да заплати на Ю. К. Д.,
ЕГН ********** (понастоящем с ищец П. Д. Д., ЕГН **********), сумата от 55 901,
37 евро (петдесет и пет хиляди деветстотин и едно евро и тридесет и седем евроцента),
представляваща неизплатена сума по прекратен срочен депозит, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ю. К. Д., ЕГН ********** (понастоящем с ищец П. Д.
Д., ЕГН **********), срещу „ОББ“ АД, ЕИК *********, за заплащане на сумата от 55
901, 37 евро (петдесет и пет хиляди деветстотин и едно евро и тридесет и седем
евроцента), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2011 г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща неизплатена сума по прекратен
срочен депозит;
ОБЕЗСИЛВА Решение № 3792/26.06.2020г.,постановено по гр. д. № 8941/2017
г. на СГС, в частта, в която И. К. З., ЕГН **********, е осъден да върне на основание
чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД на „ОББ“ АД, ЕИК *********, получената от него без правно
основание сума в размер на 55 901, 37 евро (петдесет и пет хиляди деветстотин и едно
евро и тридесет и седем евроцента), ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на обратния иск – 30.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на „ОББ“ АД, ЕИК *********,
сумата от 8 167, 92 лева (осем хиляди сто шестдесет и седем лева и деветдесет и две
стотинки), представляваща направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му чрез
връчване на препис от същото пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11