Решение по дело №5088/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5311
Дата: 12 юли 2019 г.
Съдия: Татяна Ставри Димитрова
Дело: 20191100505088
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                       

                                 Р Е Ш Е Н И Е

                                                 

                                 град София, 12.07.2019 год.

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в съдебно заседание на дванадесети юли през  две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

     ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

    МЛ.СЪДИЯ КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ.    

 

като разгледа докладвано от председателя ч. гр. д. № 5088 по описа на СГС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда и условията на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК с искане за отмяна на постановление от 21.03.2019 г. за отказ на ЧСИ да намали адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20199200400188 по описа на ЧСИ Й.М., с рег. № 920 и район на действие СГС.

Жалбоподателят „У.С.“ ООД, ЕИК ******твърди, че съдебният изпълнител неправилно е отказал да намали разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение. В тази връзка излага, че процесуалния представител на взискателя е осъществил единствено действия по образуване на делото като е подал молбата за това и дори не е посочил изпълнителен способ, чрез който да се събере вземането. Предвид това, с оглед и на факта, че по делото не е налице фактическа и правна сложност, намира, че разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до минималния размер, установен от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно до сумата от 200 лв.

В срок не е депозирано възражение от взискателя срещу подадената жалба.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че жалбата е неоснователна и предвид материалния интерес по изпълнителното дело, определеното адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на взискателя не е прекомерно.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД след като обсъди доводите на страните, становището на ЧСИ и обсъди събраните по делото доказателства намира следното:      

Жалбата е допустима като подадена  в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес и е съобразена със специфичните изисквания за допустимост отразени в чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК- длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.  Предвид приетото, същата следва да бъде разгледана по същество.

От представените пред съда доказателства се установява, че изпълнително дело № 20199200400188 по описа на ЧСИ Й.М., с рег. № 920 и район на действие СГС е образувано по искане на взискателя „Д.“ ООД, ЕИК ******срещу настоящия жалбоподател. Молбата за образуването му е подадена чрез процесуален представител, като на основание чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ е възложена преценката и  извършването на всички изпълнителни действия за събиране на вземането, предмет на делото. Към молбата е приложено пълномощно за адвоката и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че договореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за представителство по процесното изпълнително дело е в размер на 1 000 лв.

От изпълнителния лист, приложен към изпълнителното дело, се установява, че делото е образувано за събиране на вземане в размер на 3069,28 лв., съставляваща деловодни разноски (неолихвяемо вземане).

С покана за доброволно изпълнение ЧСИ е определил дължимите по делото разноски включително за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Поканата е връчена на 01.03.2019 г. и длъжникът е сезирал ЧСИ с искане по реда на чл. 78, ал.5 ГПК.

С постановление от 21.03.2019 г. ЧСИ е оставил искането за намаляване на адвокатското възнаграждение без уважение като е приел, че то съответства на материалния интерес по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Според чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното дело е в размер на 200 лв., а съобразно т.2 от същия член за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 .

От материалите по изпълнителното дело е видно, че процесуалният представител на взискателя е подал молбата за образуване на изпълнителното производство, предвид което минималния размер на адвокатското му възнаграждение е 200 лв. Не се установява процесуалния представител да е предприел каквито и да било действия от предвидените в чл. 10, т.2 от Наредбата, предвид което за такива не следва да му се определя възнаграждение. Делото не се характеризира с правна и фактическа сложност, която да дава основание да се определи адвокатско възнаграждение над минималния размер, установен от Наредбата.

С оглед изложеното съдът намира, че следва да отмени обжалваното постановление и да намали присъденото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение като присъди такова в минималния размер, установен от Наредбата, а именно 200 лв. на основание чл. 10, т.1.

По претендираните разноски за настоящето производство, съдът намира следното:

Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение, поради спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.

Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред- чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.

Воден от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ постановление от 21.03.2019 г. за отказ на ЧСИ да намали адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20199200400188 по описа на ЧСИ Й.М., с рег. № 920 и район на действие СГС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

              НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение, определено на взискателя по изпълнително дело № 20199200400188 по описа на ЧСИ Й.М., с рег. № 920 и район на действие СГС „Д.“ ООД, ЕИК ******от 1000 лв. на 200 лв. на основание чл. 78, ал.5 ГПК.

             РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                                

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                     

                                                                                                     2.